Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз

Чл. 1

С този закон се уреждат:

1. редът за прилагане на пазарните мерки, включени в Общата организация на пазарите (ООП) на земеделски продукти на Европейския съюз;

2. мерките за държавно подпомагане, които са част от Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз;

3. функциите на органите и организациите, които са компетентни да прилагат мерките по т. 1 и 2, доколкото не са определени в правото на Европейския съюз.

Чл. 2

(1) Органите, на които законът възлага прилагането на мерките по чл. 1, действат като административни органи.

(2) За индивидуалните административни актове, които се издават при прилагане на ОСП на Европейския съюз, се прилага Административнопроцесуалният кодекс, доколкото в този закон не са установени особени правила.

(3) Министърът на земеделието и храните е непосредствено по-горестоящият административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове по ал. 2.

Чл. 3

(1) Министърът на земеделието и храните организира и контролира събирането и обработката на пазарната информация, която се изпраща на Европейската комисия за прилагане на мерките, включени в ООП, съгласно правото на Европейския съюз.

(2) Министерството на земеделието и храните изпраща пазарната информация по ал. 1 на съответната структура на Европейската комисия в сроковете и по начина, определен в правото на Европейския съюз.

(3) Министърът на земеделието и храните може да възложи събирането, обработката и/или изпращането на пазарна информация на Европейската комисия на друга държавна организация или да възложи извършване на тези дейности на други лица по реда на Закона за обществените поръчки.

Чл. 4

(1) Държавните органи и организации, физическите и юридическите лица са длъжни да предоставят безвъзмездно и своевременно на Министерството на земеделието и храните или на органа, съответно на лицето по чл. 3, пазарната информация, която събират или с която разполагат.

(2) Данните по ал. 1 се използват само за целите, определени в правото на Европейския съюз, при спазване на изискванията за защита на личните данни и служебната тайна.

Чл. 5

(1) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за събиране на пазарната информация.

(2) Министърът на земеделието и храните определя със заповед пазарите, за които се събира пазарна информация. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 6

Министърът на земеделието и храните е националният орган, който отговаря за прилагането, наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи в областта на земеделието съгласно изискванията на правото на Европейския съюз.

Чл. 7

(1) В Министерството на земеделието и храните се поддържа регистър на:

1. разрешените от Европейската комисия държавни помощи;

2. минималните помощи, предоставяни в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (ОВ, L 337/35 от 21 декември 2007 г.);

3. помощите, попадащи в обхвата на груповите изключения на основание на Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ и регламентите по прилагането му в областта на земеделието.

(2) Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия за планираните нови схеми за помощ или индивидуални помощи, подлежащи на уведомяване съгласно чл. 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(3) Държавен фонд “Земеделие” прилага:

1. допустимите държавни помощи по ал. 1;

2. разрешените от Европейската комисия схеми на помощ или индивидуални помощи по ал. 2.

(4) Условията и редът за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 8

(1) Към министъра на земеделието и храните се създава постоянна междуведомствена консултативна комисия по вноса и износа на земеделски продукти, свързани с прилагането на ОСП на Европейския съюз. В комисията участват представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, Министерството на финансите, включително представители на Агенция “Митници” и Разплащателната агенция.

(2) Комисията осъществява текущ анализ на дейностите по прилагане на вноса и износа на земеделски продукти в Република България и изготвя предложения за промени в законодателството.

Чл. 9

(1) Министърът на земеделието и храните издава лицензии за внос на земеделски продукти съгласно Регламент (ЕО) № 376/2008 на Комисията от 23 април 2008 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране за селскостопанските продукти (ОВ, L 114/3 от 26 април 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 376/2008“ и регламентите, свързани с неговото прилагане, както и наредбата по чл. 15.

(2) Разплащателната агенция издава лицензии и сертификати, свързани с износа на земеделски и преработени земеделски продукти, съгласно Регламент (ЕО) № 376/2008 и Регламент (ЕС) № 578/2010 на Комисията от 29 юни 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1216/2009 на Съвета относно режима на възстановяванията при износ за определени селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, и относно критериите за определяне на размера на тези възстановявания (ОВ, L 171/1 от 6 юли 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 578/2010“ и регламентите, свързани с тяхното прилагане, както и наредбата по чл. 15.

(3) Разплащателната агенция изплаща възстановявания при износ на земеделски и преработени земеделски продукти съгласно Регламент (ЕО) № 612/2009 на Комисията от 7 юли 2009 г. за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (ОВ, L 186/1 от 17 юли 2009 г.) и Регламент (ЕС) № 578/2010 и регламентите, свързани с тяхното прилагане, както и наредбата по чл. 15.

Чл. 10

Компетентните органи по чл. 9 издават извлечения от лицензии или сертификати, както и заместващи лицензии, сертификати или извлечения, а също и дубликати на лицензия, сертификат или извлечение съгласно Регламент (ЕО) № 376/2008 и регламентите, свързани с неговото прилагане.

Чл. 11

При износ на преработени земеделски продукти, включени в Приложение № 2 на Регламент (ЕС) № 578/2010, износителят представя на Разплащателната агенция подписано от производителя на съответния преработен земеделски продукт описание на неговите съставки, за които се изплащат възстановявания. Описанието се представя заедно със заявлението за изплащане на възстановяване при износ.

Чл. 12

(1) Разплащателната агенция води регистър на постоянни описания на съставките на преработени земеделски продукти, за които се изплащат възстановявания при износ съгласно чл. 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 578/2010.

(2) Производител на преработени земеделски продукти, включени в Приложение № 2 на Регламент (ЕС) № 578/2010, може да подаде заявление до Разплащателната агенция за регистрация по ал. 1. Заявлението съдържа данни за правния статус на производителя: търговска регистрация, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление), предмет на дейност и адрес на производственото предприятие. Заявлението се придружава от описание на съставките на преработения земеделски продукт, за който се изплащат възстановявания при износ.

(3) Постоянните описания на съставките на преработени земеделски продукти, за които се изплащат възстановявания при износ, вписани в регистъра по ал. 1, получават индивидуален регистрационен номер.

(4) Регистрацията важи за срок една година. След изтичане на този срок производителят може да подаде ново заявление за регистрация по реда на ал. 2.

(5) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция отказва регистрация или прекратява регистрацията предсрочно, когато при извършване на проверки на място установи, че данните за производителя не са верни или че описанието на съставките на преработените земеделски продукти не съответства на действителните съставки при производство на продукта.

(6) Износител на преработен земеделски продукт, за който има регистрирано постоянно описание на съставките му, за които се изплащат възстановявания при износ, не представя описание на съставките по чл. 11 при износ на продукта. Износителят посочва индивидуалния регистрационен номер на постоянното описание на съставките на продукта, за които се изплащат възстановявания при износ, в митническата декларация и в заявлението за изплащане на възстановяване при износ.

Чл. 13

При проверка на изнасяните селскостопански продукти, за които е представен износен лиценз, издаден от Разплащателната агенция, Агенция „Митници“ взема проби, които изследва лабораторно, и в случай на несъответствие с показателите в лиценза изпраща резултатите от анализа на Разплащателната агенция.

Чл. 14

(1) Министерството на земеделието и храните, Министерството на финансите и Разплащателната агенция си предоставят необходимата информация във връзка с вноса и износа на земеделски и преработени земеделски продукти, включително информация, представляваща служебна тайна по Закона за митниците.

(2) Условията, редът и сроковете за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят със споразумения за сътрудничество.

Чл. 15

Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните и съгласно правото на Европейския съюз определя с наредби условията и реда за:

1. издаване на лицензии и сертификати при внос и износ на земеделски и преработени земеделски продукти;

2. изплащане на възстановявания при износ на земеделски и преработени земеделски продукти;

3. упражняване на контрол върху вноса и износа на земеделски и преработени земеделски продукти за изпълнение на лицензиите и сертификатите по т. 1 и изплащането на възстановявания по т. 2.

Чл. 16

(1) Министърът на земеделието и храните провежда политика на качество съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ, L 189/1 от 20 юли 2007 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕО) № 834/2007“, Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 14 декември 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1151/2012“ и регламентите по прилагането им.

(2) Политиката на качество обхваща правилата за:

1. биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007;

2. защита на географски означения на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕС) № 1151/2012;

3. признаване на традиционно специфичен характер на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(3) Министерството на земеделието и храните изгражда и поддържа информационни бази данни на:

1. производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин;

2. производителите на земеделски продукти и храни с географски означения;

3. производителите на земеделски продукти и храни с традиционно специфичен характер;

4. лицата, които осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство;

5. лицата, които осъществяват контрол за съответствие на продуктите и храните с географски означения и с традиционно специфичен характер.

(4) Дейността на министъра на земеделието и храните се подпомага от постоянна междуведомствена консултативна комисия по биологично производство и постоянна междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер. Съставът и функциите на комисиите се определят с наредбите по чл. 17.

Чл. 17

(1) Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за:

1. прилагане на правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането;

2. създаване и поддържане на електронна база данни за посевен, посадъчен материал и семена от картофи, произведени по правилата на биологичното производство;

3. прилагане на правила за преход към биологично производство;

4. прилагане на правилата за внос от трети държави на биологични растения, животни и аквакултури, растителни, животински продук- ти, продукти от аквакултури и храни;

5. създаване и поддържане на информационни бази данни по чл. 16, ал. 3, т. 1 и 4;

6. издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, отнемане и ограничаване на обхвата на разрешение, прехвърляне на разрешение и издаване на временно разрешение, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица;

7. изпълнението на задълженията по чл. 23, ал. 1 на контролиращите лица, осъществяващи контрол за спазване на правилата на биологичното производство;

8. официалния контрол по чл. 25а, ал. 1 и чл. 25в върху биологично произведени земеделски продукти и храни в търговската мрежа и при внос.

(2) Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за:

1. подготовка и представяне на искания до Европейската комисия за вписване, изменение и заличаване на вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения и на други искания, свързани с този регистър;

2. подготовка и представяне на искания до Европейската комисия за вписване, изменение и заличаване на вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер;

3. издаване на разрешение за контрол за съответствие на земеделските продукти и на храните с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната, издаване на временно разрешение, както и за надзор върху контролиращите лица;

4. осъществяване на контрол за съответствие на земеделските продукти и на храните с географски означения и с традиционно специфичен характер с тяхната спецификация;

5. създаването и поддържането на базите данни по чл. 16, ал. 3, т. 2, 3 и 5.

Чл. 18

(1) Контролът за спазване правилата на биологичното производство и контролът за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната се осъществява от контролиращи лица. Контролиращите лица са местни и чуждестранни лица - търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и получили разрешение от министъра на земеделието и храните.

(2) Министърът на земеделието и храните или оправомощени от него лица осъществяват надзор върху контролиращите лица.

(3) Контролът по ал. 1 се осъществява въз основа на договор между производителя на земеделския продукт или храна и контролиращото лице. В едномесечен срок от сключването на договора с контролиращо лице вносителите и производителите на земеделски и хранителни продукти представят в Министерството на земеделието и храните писмена информация относно дейността си.

(4) Въз основа на договора по ал. 3 контролиращото лице може да дава указания на производителя на земеделския продукт или храна.

Чл. 19

(1) За получаване на разрешение по чл. 18, ал. 1 местните лица и лицата със седалище в държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, подават заявление в Министерството на земеделието и храните. Заявлението съдържа данни за правния статус на лицето: търговска или съдебна регистрация, единен идентификационен код или код по БУЛСТАТ, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление) в Република България и предмет на дейност.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. копие от регистрация по ЕИК/БУЛСТАТ или копие на документ за вписване в друг регистър съгласно законодателството на държавата - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. нотариално заверено копие на сертификат за акредитация, издаден от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”, съответно от органа за акредитация на държавата - членка на Европейския съюз, или на държавата - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в която е седалището на лицето, с който се удостоверява съответствие с изискванията на стандарт ЕN ISO/IEC 17065:2012;

3. досие.

(3) Досието по ал. 2, т. 3 съдържа:

1. процедури за извършване на контрол, които контролиращото лице се задължава да прилага при упражняване на контролната дейност, и гаранции за неговата обективност съгласно изискванията на правото на Европейския съюз и българското законодателство;

2. копие на договор с акредитирана лаборатория, която ще извършва анализи;

3. мерките, които контролиращото лице прилага при установяване на нарушения;

4. данни за техническото оборудване необходимо за изпълнение на контролните дейности, с което контролиращото лице разполага;

5. данни за броя на служители на контролиращото лице и доказателства за тяхната квалификация и опит в контролната дейност.

(4) Документи, които са издадени на чужд език, се придружават от легализиран превод на български език.

Чл. 20

(1) За получаване на разрешение по чл. 18, ал. 1 чуждестранните лица със седалище извън Европейския съюз и Европейското икономическо пространство подават заявление в Министерството на земеделието и храните. Заявлението се подава чрез клон, регистриран по реда на чл. 17а от Търговския закон.

(2) Заявлението съдържа данни за правния статус на чуждестранното лице: правна форма, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление), предмет на дейност и административна, съдебна или друга регистрация, ако приложимото в съответната трета държава право изисква такава, данни за регистрацията на клона и адреса в страната.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. копие на акта за административна, съдебна или друга регистрация на чуждестранното лице, ако приложимото в съответната трета държава право изисква такава;

2. копие на удостоверението за регистрация на клон на чуждестранното лице - търговец, в страната;

3. копие на сертификата за акредитация, с който се удостоверява съответствието с изискванията на стандарт ЕN ISO/IEC 17065:2012, издаден от орган на акредитация в държава, която е подписала Споразумението за международно признаване към Международния акредитационен форум;

4. досие.

(4) Досието по ал. 3, т. 4 съдържа:

1. процедури за извършване на контрол, които контролиращото лице се задължава да прилага при упражняване на контролната дейност, и гаранции за неговата обективност съгласно изискванията на правото на Европейския съюз и българското законодателство;

2. копие на договор с акредитирана лаборатория, която ще извършва анализи;

3. мерките, които контролиращото лице прилага при установяване на нарушения;

4. данни за техническото оборудване необходимо за изпълнение на контролните дейности, с което контролиращото лице разполага;

5. данни за броя на служителите на контролиращото лице и доказателства за тяхната квалификация и опит в контролната дейност.

(5) Документи, които са издадени на чужд език, се придружават от легализиран превод на български език.

Чл. 21

(1) Министърът на земеделието и храните оправомощава длъжностни лица, които извършват проверка на съответствието на представената от заявителя по чл. 19 или 20 документация с фактическите условия за извършване на контролната дейност.

(2) Когато при проверката се установят непълноти и/или несъответствия, длъжностните лица по ал. 1 в 14-дневен срок от констатирането им уведомяват писмено заявителя и му дават 10-дневен срок от получаване на уведомлението да отстрани непълнотите или несъответствията.

(3) Министърът на земеделието и храните издава разрешение или прави мотивиран отказ в срок от:

1. два месеца от постъпване на заявлението за извършване на контролна дейност по спазване правилата на биологичното производство;

2. три месеца след одобряване на заявление- спецификацията за вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения или Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер, чието съответствие ще контролира заявителят.

(4) В случаите по ал. 2 сроковете по ал. 3 спират да текат до отстраняване на непълнотите или несъответствията.

(5) Разрешението се издава за срок до изтичането на срока на сертификата за акредитация. Разрешението за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство може да се прехвърля на трето лице, отговарящо на условията по чл. 19 и 20, с разрешение на министъра на земеделието и храните.

(6) Министърът на земеделието и храните обнародва издадените разрешения в “Държавен вестник”.

Чл. 21а

(1) Не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащото разрешение контролиращото лице подава заявление по реда на чл. 19 или 20. Новото разрешение се издава по реда на чл. 21 с номера на разрешението, чийто срок е изтекъл.

(2) След подаване на заявление по ал. 1 министърът на земеделието и храните издава временно разрешение на контролиращото лице, което е в процедура по преакредитация, удостоверено с документ, издаден от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“, съответно от органа за акредитация на държавата – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или органа за акредитация в държава, която е подписала Споразумението за международно признаване към Международния акредитационен форум. Временно разрешение не се издава на контролиращи лица, които не са изпълнили задължение по чл. 23.

(3) Временното разрешение се издава за срок от изтичането на действащото разрешение до приключване на процедурата по преакредитация, но не по-дълъг от 6 месеца, и има същия обхват като разрешението, чийто срок е изтекъл.

(4) В 10-дневен срок от издаването на сертификата за преакредитация, но не по-късно от срока по ал. 3, контролиращото лице представя в Министерството на земеделието и храните нотариално заверено копие от него за издаване на ново разрешение.

(5) В тридневен срок от получаването на отказ за предоставяне на преакредитация контролиращото лице уведомява писмено министъра на земеделието и храните, който издава заповед за прекратяване на временното разрешение.

Чл. 22

(1) Контролиращите лица прекратяват контролната дейност при изтичане срока на разрешението.

(2) Министърът на земеделието и храните прекратява предсрочно разрешението по искане на контролиращото лице.

(3) Министърът на земеделието и храните отнема разрешението или ограничава неговия обхват, когато:

1. се установи, че при подаване на заявлението и документите са представени неверни данни;

2. контролиращото лице не отговаря на изискванията на чл. 19 или 20;

3. въз основа на извършения надзор е установено, че контролът не е обективен или ефективен;

4. се установи, че контролиращото лице системно не спазва условията и реда за контрол;

5. контролиращото лице не изпълнява задълженията по чл. 23 ал. 1, т. 1.

(4) При изтичане на срока, отнемане, ограничаване обхвата или прекратяване на разрешението контролиращите лица, за които се установи, че не са спазили изискването на ал. 1, и/или се установи обстоятелство по ал. 3, нямат право да подават заявление за издаване на разрешение за извършване на контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, съответно за дейността, за която е ограничен обхватът, в срок три години от влизането в сила на заповедта по ал. 5.

(5) Влезлите в сила заповеди на министъра на земеделието и храните по ал. 2 и 3 се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 23

(1) Контролиращите лица са длъжни да:

1. спазват Регламент (ЕО) № 834/2007, Регламент (ЕС) № 1151/2012 и процедурите, определени в чл. 19, ал. 3, т. 1 и 3 и в чл. 20, ал. 4, т. 1 и 3;

2. оказват съдействие и да предоставят исканата информация на надзорния орган по чл. 18, ал. 2 в определените от него срокове;

3. осигуряват на надзорния орган по чл. 18, ал. 2 достъп до своите офиси и други помещения за проверки;

4. представят ежегодно до 31 януари на министъра на земеделието и храните подробен годишен отчет за предходната година и списък на лицата, върху които са упражнили контрол;

5. уведомяват министъра на земеделието и храните за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 19 и 20 в 7-дневен срок от настъпването й;

6. не разгласяват информацията, която са получили при упражняване на контрола; данните от проверките могат да се предоставят само на контролираното лице и на компетентните държавни органи.

7. уведомяват министъра на земеделието и храните или оправомощеното от него лице по чл. 18, ал. 2 за сключването, измененията и прекратяването на всеки договор за контрол и сертификация;

8. спазват предписанията на надзорния орган по чл. 18, ал. 2;

9. подават заявление за ново разрешение не по-късно от два месеца преди изтичането на действащото разрешение;

10. извършват незабавно проверки, предприемат необходимите действия и предоставят информация на надзорния орган по чл. 18, ал. 2 в определените от него срокове за нарушения от оператори, с които имат сключен договор за контрол и сертификация;

11. уведомяват писмено операторите, с които имат сключен договор за контрол и сертификация, за изтичане на срока на разрешението по чл. 18, ал. 1 в срок до 30 дни преди датата на неговото изтичане; копия на уведомителните писма се изпращат и в Министерството на земеделието и храните.

(2) Когато в Министерството на земеделието и храните не бъдат получени копия от уведомителните писма по ал. 1, т. 11, компетентните служители предприемат необходимите мерки и действия за информиране на операторите, с които контролиращото лице има сключен договор за контрол и сертификация, за изтичането на срока на действащото разрешение в срок, не по-кратък от 15 дни преди датата на неговото изтичане.

(3) При отнемане, ограничаване или прекратяване на разрешението по чл. 18, ал. 1 или прекратяване на временното разрешение по чл. 21а, ал. 2 Министерството на земеделието и храните предприема незабавно необходимите мерки и действия за информиране на операторите, с които контролиращото лице има сключен договор за контрол и сертификация.

Чл. 24

(1) Правната закрила на географско означение или традиционно специфичен характер на земеделски продукт или храна се предоставя чрез вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения или в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер.

(2) Само производител на земеделски продукт или храна, съответстващи на спецификацията и вписани в регистър по ал. 1 и в база данни по чл. 16, ал. 3, т. 2 или 3, който има сключен договор за контрол по чл. 18, ал. 3, има право да използва географското означение или означаването „храна с традиционно специфичен характер“.

Чл. 25

(1) Забранява се използването на знак, означение и/или наименование на географско означение за земеделски продукт или храна, който:

1. не е вписан в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения;

2. е вписан, но конкретният земеделски продукт или храна не съответства на вписаната спецификация;

3. е вписан, но конкретният земеделски продукт или храна не е обект на контрол по чл. 18.

(2) Забранява се използването на наименование, знак и означение на земеделски продукт или храна с традиционно специфичен характер, които

1. не са вписани в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер;

2. са вписани в регистъра по т. 1, но конкретният земеделски продукт или храна не съответства на вписаната спецификация;

3. са вписани в регистъра по т. 1, но конкретният земеделски продукт или храна не е обект на контрол по чл. 18.

(3) Забранява се използването на знака и означенията за биологично производство, включително на чужд език, на земеделски продукти и храни, които не са произведени по правилата за биологично производство съгласно изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007.

(4) Биологично произведените земеделски продукти и храни се предлагат в търговските обекти на отделно обособено място (щанд или рафт) и/или означени на място с лого или с надпис, указващи, че са биологично произведени.

(5) Биологично произведените земеделски продукти и храни се съхраняват в складовете на търговските обекти на специално означено място, а непакетираните – на отделно обособено и означено място.

(6) Контролът върху използването на означенията по ал. 1 – 5 се упражнява от Българската агенция по безопасност на храните по Закона за храните.

Чл. 25а

(1) Официалният контрол върху земеделски продукти или храни, които съответстват на чл. 2 от Закона за храните, включително върху употребата на биологично произведени храни и продукти по смисъла на чл. 27 от Регламент (ЕО) № 834/2007, защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер по смисъла на чл. 36 и 37 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните по Закона за храните в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.

(2)

1. органите на държавния здравен контрол върху всички храни с изключение на храните от животински произход;

2. органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол по отношение на храните от животински произход.

(3) При осъществяване на официалния контрол по ал. 1 Българската агенция по безопасност на храните има правомощията по Закона за храните, включително за прилагане на административни мерки.

(4) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните представя ежегодно до 31 март на министъра на земеделието и храните подробен годишен отчет за извършените проверки по ал. 1, констатираните нарушения и наложените санкции за предходната година, съответните последващи проверки и списък на лицата, върху които е упражнен контрол.

Чл. 25б

Министърът на земеделието и храните определя с наредба начина и реда за осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер.

Чл. 25в

Официалният контрол при внос на биологично произведени земеделски продукти и храни по Регламент (EО) № 834/2007 се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните. В случаите на внос на биологично вино контролът се осъществява въз основа на становище от Изпълнителната агенция по лозата и виното.

Чл. 26

(1) Разплащателната агенция извършва интервенционно изкупуване на земеделски продукти посредством изкупуване на фиксирана цена или чрез провеждане на тръжни процедури в случаите и по реда, определени в Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ, L 299/1 от 16 ноември 2007 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1234/2007“ и Регламент (ЕС) № 1272/2009 на Комисията от 11 декември 2009 г. за установяване на общи подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно изкупуване и продаване на селскостопански продукти при публична интервенция (ОВ, L 349/1 от 29 декември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1272/2009“.

(2)

1. условията и реда за подаване на заявления за интервенционно изкупуване на земеделски продукти, тяхното одобряване и формата на документите, с които се кандидатства;

2. размера на транспортните разходи, които се изплащат на продавача при интервенция на зърно.

(3) Разплащателната агенция изкупува продуктите по ал. 1, когато:

1. отговарят на минималните изисквания за качество, определени в правото на Европейския съюз;

2. се предлагат за изкупуване партиди, които имат минимален размер, определен в Регламент (ЕС) № 1272/2009;

3. са с произход от Европейския съюз.

Чл. 27

(1) Разплащателната агенция предлага на Европейската комисия за одобряване интервенционни центрове за интервенция на зърнени култури и ориз, които отговарят на изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 1272/2009.

(2) Разплащателната агенция сключва договори за съхранение на изкупени земеделски продукти с държатели на складове чрез провеждане на тръжни процедури за тяхното одобрение съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1272/2009.

(3) Разплащателната агенция упражнява контрол върху отчетността на изкупените земеделски продукти и контролира съхранението им в интервенционните складове.

Чл. 28

(1) Производителите и търговците на зърнени култури и ориз могат да подават оферти и тръжни предложения в регионалните структури на Разплащателната агенция.

(2)

(3) Разплащателната агенция организира контрола върху качеството на предлаганите за изкупуване партиди зърно и ориз и определя лаборатории за проверка на резултатите от окачествяването, когато са оспорени, съгласно Регламент (ЕС) № 1272/2009.

Чл. 29

(1) Тръжни предложения за изкупуване на кланични трупове, половинки и разфасовки могат да подават в регионалните структури на Разплащателната агенция собственици на кланици за животни от рода на едрия рогат добитък, регистрирани от органите на ветеринарния контрол по реда на Закона за храните, и търговци на живи животни или месо, които се задължават да извършат клане в регистрирани кланици за своя сметка.

(2) Разплащателната агенция изкупува прясно или охладено месо от сектора на говеждото и телешкото месо под кодове по КН 0201 10 00 и от 0201 20 20 до 0201 20 50, което отговаря на условията за изкупуване, определени с Регламент (ЕС) № 1272/2009.

Чл. 30

(1) Оферти и тръжни предложения за изкупуване на млечни продукти могат да подават в регионалните структури на Разплащателната агенция производители, чиито предприятия са одобрени съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1234/2007 и на регламентите по неговото прилагане, както и търговци на млечни продукти, които са произведени в одобрено по реда на Закона за храните предприятие.

(2) Предприятията по ал. 1 се одобряват от изпълнителния директор на Разплащателната агенция при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 1272/2009.

Чл. 31

(1) Разплащателната агенция предприема действия по освобождаване на интервенционни запаси, които се съхраняват на територията на страната, съгласно правото на Европейския съюз.

(2) Разплащателната агенция провежда търгове за продажба на изкупените продукти в случаите и по реда, определени в правото на Европейския съюз.

(3) Разплащателната агенция изпълнява актовете на Европейската комисия за освобождаване на интервенционни запаси като хуманитарна помощ.

Чл. 32

(1) Разплащателната агенция прави искане за включване в годишния план на Европейската комисия разпределението на храни от интервенционни запаси за най-нуждаещите се лица на територията на страната съгласно Регламент (ЕС) № 807/2010 на Комисията от 14 септември 2010 г. относно установяване на подробни правила за снабдяването с храна от интервенционни складове в полза на най-нуждаещите се лица в Съюза (ОВ, L 242/9 от 15 септември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 807/2010“.

(2) Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и храните определят с наредба в съответствие с Регламент (ЕС) № 807/2010:

1. реда за разпределяне на храни от интервенционни запаси за най-нуждаещите се лица;

2. критериите за избор на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които могат да разпределят храните от интервенционни запаси за най-нуждаещите се;

3. критериите за определяне на най-нуждаещите се лица, които могат да получават храни.

(3) Разплащателната агенция:

1. избира предприятията за преработка, пакетиране и/или доставка на храни съгласно чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 807/2010 и организира контрола върху тях;

2. извършва плащанията, свързани с доставката и разпределението на храни;

3. извършва проверки на доставките и разпределението на храни;

4. информира Европейската комисия за изпълнението на плана за разпределение на храни съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) № 807/2010.

(4) Лицата, които преработват, пакетират и/или доставят на юридическите лица с нестопанска цел храни, са длъжни да:

1. спазват правилата и техническите спецификации за преработка, пакетиране и доставка на храни;

2. водят счетоводна отчетност за дейностите по т. 1;

3. осигуряват на компетентните органи достъп за извършване на проверки на дейностите по т. 1.

(5) Юридическите лица с нестопанска цел, които участват в разпределение на храни, са длъжни да:

1. водят счетоводна отчетност за извършеното разпределение на храни съгласно правото на Европейския съюз;

2. осигуряват на компетентните органи достъп за извършване проверки на разпределението на храните.

(6) Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и храните определят с наредбата по ал. 2 условията и реда за:

1. заявяване на нуждите от храни от юридическите лица с нестопанска цел;

2. преработка, пакетиране и доставка на храните;

3. разпределение на храните.

Чл. 33

(1) Разплащателната агенция сключва договори за частно складиране на земеделски продукти при условията и в случаите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1234/2007 и в Регламент (ЕО) № 826/2008 на Комисията от 20 август 2008 г. за определяне на общи правила за предоставянето на помощ за частно складиране на някои земеделски продукти (ОВ, L 223/3 от 21 август 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 826/2008“.

(2) Предмет на договор за частно складиране на млечни продукти са само продукти, произведени в предприятия, одобрени съгласно чл. 30.

(3) Редът за извършване на частно складиране на земеделски продукти се определя с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 34

Разплащателната агенция организира проверки за съответствието на земеделските продукти, които ще бъдат обект на частно складиране, с изискванията за качеството и състава им, както и съответствието на съоръженията за съхранение съгласно Регламент (ЕО) № 1234/2007 и Регламент (ЕО) № 826/2008.

Чл. 35

Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за:

1. подаване на предложения за промоционални програми;

2. одобряване на прилагаща организация на обикновени промоционални програми;

3. сключване на договори за изпълнение и финансово подпомагане на обикновени промоционални програми;

4. контрол на изпълнението на одобрените обикновени промоционални програми.

Чл. 36

(1) Сдружения на производителии/или търговци могат да предлагат програми за промоция на земеделски или хранителни продукти, които ще се съфинансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Промоционалните програми се представят в Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните на Европейския съюз.

(2) Към министъра на земеделието и храните се създава постоянна консултативна комисия за обикновени промоционални програми. В комисията участват: представители на Министерството на икономиката – определени от министъра на икономиката, представители на Министерството на здравеопазването - определени от министъра на здравеопазването, представители на Разплащателната агенция - определени от изпълнителния директор, и представители на Министерството на земеделието и храните. Съставът на комисията се определя със заповед на министъра на земеделието и храните.

(3) Министърът на земеделието и храните издава правилник за работата на комисията по ал. 2.

(4) Министърът на земеделието и храните одобрява прилагащата организация на обикновени промоционални програми.

Чл. 37

(1) Разплащателната агенция сключва договори за финансово подпомагане на одобрените от Европейската комисия обикновени промоционални програми.

(2) Разплащателната агенция контролира изпълнението на обикновените промоционални програми и изплаща финансовата помощ съгласно Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (ОВ, L 317/56 от 4 ноември 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1144/2014“, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1831 на Комисията от 7 октомври 2015 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави (ОВ, L 266/14 от 13 октомври 2015 г.) и Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829 на Комисията от 23 април 2015 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави (ОВ, L 266/3 от 13 октомври 2015 г.).

(3) Финансирането на одобрените промоционални програми се осъществява в съответствие с чл. 10, 15 и 19 от Регламент (ЕС) № 1144/2014.

Чл. 38

Разплащателната агенция прилага други пазарни мерки за земеделски продукти при условията и в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз.

Чл. 38а

Министърът на земеделието и храните може да определя с наредби:

1. секторите, в които се признават организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации съгласно чл. 123 от Регламент (ЕО) № 1234/2007;

2. условията и реда за признаване на организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации съгласно чл. 123 от Регламент (ЕО) № 1234/2007;

3. условията, при които организациите на производители и асоциациите на организации на производители могат да сключват договори за доставка от името на членуващите в тях производители;

4. секторите, в които договорите за доставка се сключват в писмена форма, съдържанието и срока на договорите и реда за тяхната регистрация.

Чл. 39

Министърът на земеделието и храните определя с наредби условията и реда за прилагане на други пазарни мерки за земеделски продукти съгласно правото на Европейския съюз.

Чл. 40

(1) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол за съответствие на обявеното качество на пресните плодове и зеленчуци с изискванията за качество, уредени в чл. 113 и 113а от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и Дял II на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ, L 157/1 от 15 юни 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 543/2011“.

(2) Търговците на пресни плодове и зеленчуци излагат, предлагат за продажба, доставят или реализират по друг начин за своя или за чужда сметка пресните плодове и зеленчуци, означени в съответствие с нормативните изисквания за качество.

(3) Търговците на пресни плодове и зеленчуци са длъжни да:

1. осигурят на контролния орган достъп до местата, където се извършва производство, съхранение, търговия, внос и износ на пресни плодове и зеленчуци, както и до транспортните средства, превозващи плодове и зеленчуци за предлагане на пазара;

2. предоставят на контролния орган информация и всички документи, необходими за оценка на съответствието на проверяваните партиди.

(4) Когато означеното равнище на качество на пресните плодове и зеленчуци отговаря на изискванията на регламентите, контролният орган издава сертификат за съответствие по образец съгласно Приложение ІІІ на Регламент (ЕС) № 543/2011. Когато означеното равнище на качество на пресните плодове и зеленчуци не отговаря на изискванията на регламентите, уреждащи стандарти за тяхното качество, контролният орган издава констативен протокол и не допуска стоката да се внася, изнася или предлага на вътрешния пазар. Забранява се предлагането на пазара на партидите пресни плодове и зеленчуци, за които е съставен констативен протокол.

(5) Министърът на земеделието и храните определя с наредба:

1. реда за извършване на контрол за съответствие на качеството на пресните плодове и зеленчуци от внос, за износ и на вътрешния пазар на Европейския съюз, както и за пресните плодове и зеленчуци, предназначени за преработка;

2. реда за създаване и поддържане на база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци;

3. правила за анализ и оценка на риска съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) № 543/2011.

(6) За издаване на сертификата по ал. 4 се събира такса в размер, определен в тарифата по Закона за Българската агенция по безопасност на храните.

Чл. 41

(1) Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци и извършва анализ на риска с цел извършване на контрол за съответствие на качеството.

(2) За вписване в базата данни по ал. 1 търговците на пресни плодове и зеленчуци представят при поискване от контролните органи следните данни:

1. наименование, седалище и адрес на управление;

2. единен граждански номер - за физическите лица, или личен номер на гражданин на страна - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единен идентификационен код (код по БУЛСТАТ) – за търговците и другите юридически лица;

3. видове плодове и зеленчуци, с които търгуват;

4. район, съответно райони, в които предлагат на пазара плодове и зеленчуци;

5. място в търговската верига - производител, опаковчик, търговец на едро, търговец на дребно, вносител, износител, преработвател;

6. средногодишен обем на търгуваните плодове и зеленчуци.

Чл. 42

(1) Митническите органи приемат декларацията по износа на пресни плодове и зеленчуци, когато:

1. партидата е придружeна от сертификат за съответствие на качеството, издаден от контролния орган, или

2. контролният орган ги уведоми писмено, че на партидата е издаден сертификат за съответствие на качеството или че въз основа на анализа на риска не е необходимо неговото издаване.

(2) Митническите органи разрешават вдигането на партидите пресни плодове и зеленчуци, декларирани под режим внос, когато:

1. партидата е придружена от сертификат за съответствие на качеството, издаден съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 543/2011, или

2. контролният орган ги уведоми писмено, че на партидата е издаден сертификат за съответствие на качеството, или.

3. контролният орган ги уведоми писмено, че въз основа на анализа на риска не е необходимо на партидата да бъде издаван сертификат.

(3) Агенция „Митници“ и Българската агенция по безопасност на храните обменят информация, необходима за извършване на проверките за съответствие на качеството на партидите пресни плодове и зеленчуци по ред, определен в инструкция, издадена от ръководителите на двете институции.

(4)

Чл. 43

(1) Министърът на земеделието и храните със заповед признава и оттегля признаването на организации на производители на пресни плодове и зеленчуци съгласно чл. 125а, 125б, 125в, 125г и 125д от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и регламентите по прилагането му.

(2) Министерството на земеделието и храните информира Европейската комисия за признатите организации на производители на пресни плодове и зеленчуци и за тяхната дейност съгласно изискванията на чл. 125б от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и на регламентите по прилагането му.

(3) Министърът на земеделието и храните издава наредба за:

1. условията, които се определят от държавите членки, и реда за признаване на организации на производители и за признаване на групи производители;

2. условията и реда за одобряване, съдържанието и реда за прилагане на плана за признаване от групи производители;

3. условията за членуване на непроизводители в признати организации на производители и групи производители;

4. условията и реда за признаване на асоциации на организации на производители на пресни плодове и зеленчуци.

5. условията и реда за подпомагане на групи производители.

6. дейностите и разходите, които могат да се включват в плановете за признаване на групи производители на плодове и зеленчуци.

(4) Признатите организации на производители на плодове и зеленчуци представят ежегодно в срок до 30 август на текущата година в Министерството на земеделието и храните информация съгласно приложение ХІV към чл. 97, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 543/2011.

(5) Признатите организации на производители, които не са представили и не изпълняват оперативна програма, са длъжни ежегодно да подават в Разплащателната агенция информация за стойността на търгуваната през годината продукция в срок до 31 март на следващата календарна година.

Чл. 44

(1) Разплащателната агенция одобрява оперативните програми на признатите организации на производители на пресни плодове и зеленчуци съгласно Националната стратегия за устойчиви оперативни програми и Националната рамка за екологични дейности на основание чл. 103ж от Регламент (EО) № 1234/2007 и извършва плащания съгласно същия регламент и регламентите по прилагането му.

(2) Министърът на земеделието и горитеопределя с наредбата по чл. 43, ал. 3:

1. условията и реда за одобряване и изменение, съдържанието и реда за прилагане на оперативните програми;

2. дейностите и разходите, които могат да се включват в оперативните програми на признатите организации на производители.

Чл. 45

(1) Организациите на производители могат да предвидят в оперативните си програми изтегляне от пазара на продуктите, включени в приложение ХІ от Регламент (ЕС) № 543/2011.

(2) Организациите на производители уведомяват предварително писмено в тридневен срок Разплащателната агенция за всяка операция по изтегляне на продуктите по ал. 1 от пазара. Уведомлението съдържа вида, количеството и класа на качество на изтегляните продукти по ал. 1, тяхното предназначение и мястото, на което се осъществява изтеглянето от пазара.

(3) След изтеглянето от пазара продуктите по ал. 1 трябва да бъдат реализирани чрез безплатно разпределяне за благотворителни организации, училища, детски градини или лечебни заведения.

(4) Организациите на производители могат да предвидят в оперативните си програми мерки за управление при кризи, включени в Националната стратегия за устойчиви оперативни програми по чл. 55 от Регламент (ЕС) № 543/2011.

(5) Оперативните програми включват задължително две или повече екологични дейности, посочени в Националната рамка за екологични действия по чл. 56 от Регламент (ЕС) № 543/2011.

Чл. 46

(отменен)

(1) Изтеглените от пазара пресни плодове и зеленчуци могат да се:

1. разпределят за благотворителни организации, фондации, училища, затвори или лечебни заведения след получаване на положително становище от съответната регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве;

2. използват за фураж;

3. компостират;

4. унищожават.

(2) Министерският съвет определя с наредба:

1. условията и реда за разпределение на изтеглените от пазара пресни плодове и зеленчуци;

2. реда за определяне на получателите на плодовете и зеленчуците и за даване на разрешение за компостиране или унищожаване;

3. методите за унищожаване на изтеглените пресни плодове и зеленчуци съобразно изискванията за опазване на околната среда.

Чл. 47

(отменен)

(1) Разплащателната агенция изплаща помощи на организации на производители, които доставят домати и праскови за преработка, съгласно Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета и регламентите по прилагането му.

(2) Преработката на праскови и домати по ал. 1 се извършва в предприятия, регистрирани по Закона за храните.

(3) Министърът на земеделието и храните одобрява предприятията и публикува списъка по чл. 5 на Регламент (ЕО) № 1535/2003 на Европейската комисия и окачествява продуктите по чл. 31 от същия регламент.

(4) Организациите на производители доставят доматите и прасковите по ал. 1 на преработвателните предприятия по ал. 2 със сертификат за съответствие, издаден по реда на чл. 40, ал. 4.

(5) Министерският съвет определя с наредбата по чл. 46, ал. 2:

1. условията и реда за одобряване на преработвателните предприятия по ал. 2;

2. изискванията към договорите между организациите на производители и преработвателните предприятия за доставка на домати и праскови.

Чл. 47а

(1) Учебните заведения могат да участват в схема за предоставяне на плодове и зеленчуци на учащите се. Участието в схемата се съпътства от прилагането на педагогически мерки.

(2) Схемата за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет под формата на:

1. национална помощ съгласно чл. 103жа от Регламент (ЕО) № 1234/2007, с която се възстановяват и допустимите разходи за данък върху добавената стойност;

2. национално съфинансиране.

(3) Министерството на земеделието и храните съвместно с Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването и Държавен фонд „Земеделие“ в тясно сътрудничество с неправителствените организации, работещи в областта на зеленчукопроизводството и овощарството, образованието и здравеопазването, ежегодно до 31 януари изготвят национална стратегия за прилагане на схемата.

(4) Условията и редът за прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 48

(отменен)

(1) Националната млечна квота и Националният млечен резерв се управляват от Министерството на земеделието и храните.

(2) В Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа регистър на производителите на краве мляко.

Чл. 49

(отменен)

(1) Кравето мляко се изкупува от одобрени от министъра на земеделието и храните изкупвачи – физически или юридически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, чиито обекти са регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните, и/или използват при изкупуването специализирани транспортни средства, регистрирани по реда на чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) Изкупвачите подават в Министерството на земеделието и храните заявление за одобрение по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните. Заявлението се подава в 30-дневен срок от регистрацията по чл. 12 от Закона за храните или от регистрацията на транспортното средство по чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

1. копие от регистрация по ЕИК/БУЛСТАТ;

2. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличието или липсата на задължения;

3.

4. списък с имената и единния граждански номер на лицата, извършващи регистрацията на ежедневните доставки на краве мляко;

5. декларация от заявителя, че не е санкциониран през последната година с влязло в сила наказателно постановление за събиране и преработване на краве мляко;

6. декларация от заявителя, че притежава персонален компютър, принтер, електронна поща и софтуер за регистрация на ежедневно изкупуваните количества краве мляко по производители.

(4) В заявлението се посочват номерът на удостоверението за регистрация на всички стационарни и мобилни обекти за изкупуване и транспортиране на краве мляко съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и адресът, където изкупвачът съхранява търговската, счетоводната и технологичната документация за тези дейности.

Чл. 50

(отменен)

(1) В едномесечен срок от подаване на заявлението министърът на земеделието и храните със заповед издава или отказва издаването на одобрение.

(2) Министърът на земеделието и храните отказва издаването на одобрение, когато:

1. не са представени документите по чл. 49;

2. има несъответствия между представените документи и фактическите условия за изкупуване и транспортиране на краве мляко.

(3) При отказ по ал. 2 изкупвачът може да подаде ново заявление за одобрение не по-рано от 6 месеца от издаване на заповедта.

(4) Правата и задълженията по издаденото одобрение не могат да се прехвърлят или преотстъпват.

(5) При промяна в обстоятелствата по чл. 49 одобреният изкупвач е длъжен в 7-дневен срок да подаде в Министерството на земеделието и храните заявление, придружено с документи, удостоверяващи промяната.

Чл. 51

(отменен)

Одобрените изкупвачи са длъжни да:

1. изкупуват доставеното количество краве мляко от производителя, с когото имат сключен договор за доставка;

2. издават документ за всяка доставка на всеки производител, съдържащ количеството краве мляко, неговата масленост и цената;

3. подават декларации съгласно наредбата по чл. 55, ал. 1;

4. регистрират ежедневно изкупуваните количества краве мляко по производители;

5. разполагат с подходящо помещение, персонален компютър, принтер, електронна поща и софтуер за регистрация на изкупените количества краве мляко;

6. поддържат в актуално състояние търговската, счетоводната и технологичната документация по изкупуване, транспортиране и преработка на кравето мляко и по складиране на продуктите от краве мляко;

7. осигуряват достъп на оправомощените длъжностни лица до помещенията, софтуера и документацията и да им оказват съдействие при извършване на проверки;

8. информират всеки производител на краве мляко, с когото имат сключен договор за доставка, в края на всяко тримесечие за остатъка от индивидуалната му млечна квота;

9. издават на всеки производител при прекратяване на договора за доставка удостоверение за общото количество изкупено краве мляко от началото на квотния период;

10. съдействат на компетентния орган при извършването на проверки на документацията и обемите изкупено краве мляко.

Чл. 52

(отменен)

(1) Одобрението на изкупвачите се прекратява:

1. по молба на одобрения изкупвач;

2. при преобразуване, прекратяване или обявяване в несъстоятелност на изкупвача;

3. при смърт на изкупвача - физическо лице;

4. при заличаване на изкупвача от регистъра по чл. 12 от Закона за храните.

(2) Одобрението на изкупвачите се отнема, когато:

1. не е изпълнено задължение по чл. 51 или задължение, определено в правото на Европейския съюз или в наредбите по чл. 55;

2. е издадено въз основа на неверни данни.

(3) Министърът на земеделието и храните издава заповед за прекратяване или отнемане на одобрението в 14-дневен срок от получаване на молба за прекратяване или документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3, или от установяване на обстоятелство по ал. 2.

(4) При отнемане на одобрението изкупвачът може да подаде ново заявление за одобрение не по-рано от 6 месеца от издаването на заповедта по ал. 3.

Чл. 53

(отменен)

Министерството на земеделието и храните създава и поддържа публичен електронен регистър на одобрените изкупвачи, който се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.

Чл. 54

(отменен)

(1) Разплащателната агенция определя вноска за бюджета при превишаване на националната млечна квота съгласно правилата на Регламент (ЕО) № 1234/2007 и Регламент (ЕО) № 595/2004 на Европейската комисия.

(2) Вноската за бюджета при превишаване на националната млечна квота е публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 55

(отменен)

(1) Министърът на земеделието и храните определя с наредба реда за:

1. управление на Националния млечен резерв;

2. водене на регистъра на производителите на краве мляко;

3. разпределение, прехвърляне и превръщане на индивидуални млечни квоти;

4. одобряване на изкупвачите, както и на реда за учредяване и срока на банковата гаранция;

5. изкупуване на краве мляко;

6. подаване на декларации от одобрените изкупвачи и производителите на краве мляко.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните приема с наредба реда за:

1. плащане на вноскатапо чл. 54, ал. 2 от одобрените изкупвачи и от производителите на краве мляко, които притежават индивидуална млечна квота за директни продажби на Разплащателната агенция;

2. плащане на вноската по чл. 54, ал. 2от производителите на краве мляко, които притежават индивидуална млечна квота за доставки, на одобрените изкупвачи;

3. разпределение на остатъка от вноската след изплащане задължението на страната към Европейския земеделски фонд за гарантиране или за финансиране на недостигащата сума за изпълнение на това задължение.

Чл. 55д

(1) Суровото краве, овче, козе и биволско мляко се изкупува от първи изкупвачи – физически или юридически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и чиито обекти са регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните и/или използват при изкупуването специализирани транспортни средства, регистрирани по реда на чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) Суровото мляко по ал. 1 може да се изкупува и от първи изкупвачи, регистрирани в други държави – членки на Европейския съюз, когато се доставя на тяхна територия.

(3) Лицата по ал. 1 подават в Министерството на земеделието и храните заявление за регистрация по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните. Заявлението се подава в 30-дневен срок от регистрацията на лицето по чл. 12 от Закона за храните или от регистрацията на транспортните средства по чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(4) Министерството на земеделието и храните създава и поддържа публичен електронен регистър на първите изкупвачи на сурово мляко по ал. 1, който се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.

(5) Министърът на земеделието и храните определя реда за регистрация и водене на регистъра на първите изкупвачи на сурово мляко и за подаване на месечните декларации от първите изкупвачи за общото количество изкупено сурово краве мляко с наредбата по чл. 55в.

Чл. 55е

Първите изкупвачи по чл. 55д, ал. 1 са длъжни да:

1. сключват договори за доставка на сурово мляко с производителите, включително от други държави – членки на Европейския съюз, при условията и по реда на чл. 55б;

2. издават документ за всяка доставка на всеки производител;

3. подават месечни декларации в Министерството на земеделието и храните за общото количество краве мляко, изкупено въз основа на договори, регистрирани съгласно наредбата по чл. 55в;

4. предоставят месечно информация за изпълнението на задълженията им по договорите за доставка – плащания;

5. съдействат на Държавен фонд „Земеделие“ при извършването на проверки на сключените договори за изкупуване на сурово мляко от производителите.

Чл. 56

(1) Държавен фонд „Земеделие“ предоставя финансова помощ по пазарните мерки в лозаро-винарския сектор съгласно правото на Европейския съюз.

(2) Министърът на земеделието и храните утвърждава Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор и указания за участие в схема “Изкореняване на винени лозя”.

(3) Министърът на земеделието и храните издава наредби за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор.

Чл. 57

(1) По Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2009 – 2013 г. финансова помощ се предоставя за следните мерки:

1. преструктуриране и конверсия на винени лозя със следните дейности:

2. промоция в трети страни;

3. застраховане на реколта.

(2) Финансовата помощ за мерките по ал. 1 се предоставя до 2013 финансова година съгласно бюджет за програми за подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

(3) Финансовата помощ по схема “Изкореняване на винени лозя” се предоставя за 2009 - 2011 финансови години съгласно нотифицираните на Комисията от държавите членки до 15 октомври всяка година обща площ и размери за подпомагане.

(4) По Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. финансова помощ се предоставя за следните мерки:

1. преструктуриране и конверсия на лозя със следните дейности:

2. популяризиране на пазарите на трети държави на вина със защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) или за сортови вина без ЗНП/ЗГУ;

3. събиране на реколтата на зелено чрез пълно отстраняване на зелени, все още не- узрели гроздове;

4. инвестиции за производство на лозаро-винарски продукти по приложение № 1 от Закона за виното и спиртните напитки.

(5) Финансовата помощ за мерките по ал. 4 се предоставя до 2018 финансова година съгласно бюджет за програми за подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

Чл. 58

(1) Финансова помощ по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3, ал. 3 и ал. 4, т. 1, 3 и 4 могат да получат производителите, вписани в лозарския регистър по реда на Закона за виното и спиртните напитки.

(2) Финансова помощ по чл. 57, ал. 1, т. 2 и ал. 4, т. 2 могат да получат търговски дружества, професионални организации, организации на производители и междупрофесионални организации по смисъла на Закона за виното и спиртните напитки и държавни органи и институции, чиято дейност е свързана с насърчаване на бизнеса.

(3) Не могат да получат финансиране по чл. 57, ал. 1, т. 1 производители, които извършват подмладяване на винени лозя и попълване на празни места - презасаждане на парцела със съществуващия сорт при запазване на съществуващата агротехника в лозарското стопанство.

(4) Финансиране по чл. 57, ал. 3 могат да получат производители, надлежно поддържали площите си през последните три години, предхождащи изкореняването, подали годишни декларации за реколта.

(5) Не подлежат на финансиране по чл. 57, ал. 4, т. 1 следните дейности:

1. презасаждане на лозарски парцел със същия винен сорт в съответствие със същата система за култивиране, представляващо обичайно обновление на лозята, които са приключили естествения си жизнен цикъл;

2. защита от щети, нанесени от диви животни, чрез изграждане на огради или с активна защита, която включва човешки звуци;

3. защита от щети, нанесени от птици, чрез покриване на лозовите насаждения с предпазни мрежи, закупуване на машини за плашене на птици или с активна защита, която включва човешки звуци;

4. защита от градушка чрез покриване на лозовите насаждения с предпазни мрежи;

5. изграждане на прегради/стени срещу вятър;

6. изграждане на пътища в рамките на лозовото насаждение или които водят до него;

7. подмладяване на лозовите насаждения и попълване на празни места от пропаднали растения с нов посадъчен материал (подсаждане);

8. смяна на формировката от един вид в същия в зависимост от височината на стъблото – нискостъблени, средностъблени и високостъблени.

Чл. 58н

(1) В 7-дневен срок от въвеждането в експлоатация или от придобиването на правото на собственост или ползването на обект за съхранение на зърно неговият собственик или ползвател подава в съответната областна дирекция „Земеделие“ по местонахождението на обекта декларация по образец за местонахождението и капацитета на обекта.

(2) В 15-дневен срок от подаването на декларацията по ал. 1 областната дирекция „Земеделие“ извършва проверка на подадената декларация. След извършване на проверката областната дирекция „Земеделие“ издава удостоверение на лицето, което стопанисва обекта за съхранение на зърно, и го вписва в база данни за обектите за съхранение на зърно на територията на областта.

(3) Публичните складове за зърно, зърнохранилищата и другите обекти за съхранение на зърно, лицензирани, съответно регистрирани по реда на отменения Закон за съхранение и търговия със зърно, се вписват служебно в базите данни за обектите за съхранение на зърно по ал. 2 въз основа на данни от регистрите по чл. 13, ал. 1 и чл. 28а от отменения Закон за съхранение и търговия със зърно.

(4) Въз основа на декларациите по ал. 1 и на данните по ал. 3 областните дирекции „Земеделие“ водят и съхраняват бази данни за:

1. местонахождението и капацитета на обектите за съхранение на зърно;

2. лицата, които стопанисват обектите за съхранение на зърно.

(5) Въз основа на базите данни по ал. 4 в Министерството на земеделието и храните се води и съхранява база данни за обектите за съхранение на зърно в страната и за лицата, които ги стопанисват.

Чл. 58о

(1) Физическите и юридическите лица, които стопанисват обекти за съхранение на зърно, подават до края на всеки месец в съответната областна дирекция „Земеделие“ декларации по образец за местата на съхранение и наличното количество зърно в тях. Декларациите могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

(2) Земеделските производители подават в края на всяко тримесечие в съответната областна дирекция „Земеделие“ декларация по образец за количеството произведено и налично зърно. През периода от юли до септември декларациите за пшеницата се подават всеки месец.

(3) Земеделските производители подават ежегодно до 30 септември в съответната областна дирекция „Земеделие“ декларация по образец за произведените количества оризова арпа и за запасите от ориз по видове, които са в наличност към 31 август.

(4) Оризовите мелници подават ежегодно до 30 септември в съответната областна дирекция „Земеделие“ декларация по образец за запасите от ориз по видове, които са в наличност към 31 август.

Чл. 58п

(1) Областните дирекции „Земеделие“ извършват проверки за подаването и достоверността на данните, вписани в декларациите по чл. 58о.

(2) За извършване на проверките на местата за съхранение и на наличното количество зърно в тях, както и на произведеното и наличното зърно директорът на съответната областна дирекция „Земеделие“ оправомощава със заповед служители от администрацията. В изпълнение на функциите си оправомощените служители имат право:

1. на свободен достъп до помещенията на контролирания обект и до площите, на които се произвежда зърно;

2. да изискват от проверяваните лица информация и документи, необходими за осъществяването на проверките;

3. да съставят актове за установяване на административни нарушения.

(3) Лицата, които съхраняват и произвеждат зърно, са длъжни да осигурят на оправомощените служители на областните дирекции „Земеделие“ информацията и всички документи, необходими за осъществяване на проверките, и да им осигурят достъп до складовите помещения за съхранение на зърно, както и до площите, на които се произвежда зърното.

Чл. 58р

Министерството на земеделието и храните ежегодно провежда представително окачествяване на добитата реколта от пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и ориз.

Чл. 58с

(1) Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за:

1. подаване на декларациите по чл. 58н, ал. 1 и чл. 58о;

2. водене и съхранение на базите данни по чл. 58н, ал. 3 и 4;

3. упражняване на контрол по чл. 58н, ал. 2 и чл. 58п, както и за издаване на удостоверения по чл. 58н, ал. 2;

4. провеждане на представително окачествяване по чл. 58р;

5. обобщаване, предаване и съхранение на данните, получени при извършване на дейностите по т. 1 – 4.

(2) Министерството на земеделието и храните публикува на интернет страницата си актуална информация относно местонахождението и капацитета на обектите за съхранение на зърно, както и обобщена информация за страната относно:

1. количеството произведено зърно;

2. наличното съхранявано количество зърно;

3. качеството на добитата реколта от пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, оризова арпа, рапица и соя.

Чл. 59

(1) Органите и организациите, които са компетентни за провеждане на пазарни мерки и на мерки за държавно подпомагане, извършват проверки съгласно чл. 37, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители на:

1. лицата, които участват в тези мерки;

2. трети лица, които не участват директно в мерките, но имат взаимоотношения с лицата по т. 1 по повод участието им в тях.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да оказват съдействие на проверяващите и на представителите на Европейската комисия и Европейската сметна палата съгласно чл. 26б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(3) Държавните и общинските органи и организации са длъжни да оказват на проверяващите и на представителите на Европейската комисия съдействие и да им предоставят информацията и документите, свързани с обекта на проверката.

Чл. 60

(1) Разплащателната агенция чрез специализираното звено за контрол по Регламент (ЕО) № 485/2008 на Съвета от 26 май 2008 г. относно проверките от страна на държавите членки на трансакции, съставляващи част от системата за финансиране на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ОВ, L 143/1 от 3 юни 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 485/2008“, упражнява последващ контрол и извършва проверки на търговските документи на:

1. лицата, които са получили или осъществили плащания, свързани пряко или косвено със системата за финансиране на Европейския фонд за гарантиране на земеделието;

2. трети лица, които имат пряка или косвена връзка с лицата по т. 1 във връзка с трансакциите, извършвани в рамките на системата за финансиране чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да осигурят на контролиращите лица:

1. свободен достъп до проверяваните обекти;

2. исканите от тях търговски документи и извлечения или копия от тях; електронно съхраняваните данни се предоставят на електронен носител;

3. исканите от тях сведения.

(3) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция докладва резултатите от проверките по Регламент (ЕО) № 485/2008 на министъра на земеделието и храните.

Чл. 60а

(1) Контролът по прилагане на класификацията на кланични трупове от говеда, свине и овце и докладването на цените се упражнява от длъжностни лица, оправомощени от министъра на земеделието и храните.

(2) На контрол по ал. 1 подлежат:

1. кланиците по чл. 58а, ал. 2;

2. класификаторите по чл. 58в, ал. 1.

(3) Българската агенция по безопасност на храните упражнява контрол върху:

1. сортирането, маркировката и опаковката на яйца;

2. окачествяването и съхранението на месо, разфасовки, заготовки и вътрешности от домашни птици и на продукти от птиче месо.

Чл. 60б

Контролът по чл. 60а включва:

1. проверки за прилагането на класификацията на кланични трупове от говеда, свине и овце и на документацията за нейното извършване;

2. проверки по чл. 24 от Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията от 23 юни 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно стандартите за търговия с яйца (ОВ, L 163/6 от 24 юни 2008 г.);

3. проверки по реда на чл. 9, параграфи 6, 8 и 10 и чл. 12, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 543/2008 на Комисията от 16 юни 2008 г. относно въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на определени стандарти за предлагането на пазара на месо от домашни птици (ОВ, L 157/46 от 17 юни 2008 г.).

Чл. 60в

(отменен)

Контролът се осъществява от:

1. длъжностни лица, оправомощени от министъра на земеделието и храните – за обектите по чл. 58а, ал. 1 и 2, за изискванията, определени с наредбите по чл. 58е и 58ж, и за обектите за производство и търговия с кланични трупове от зайци по чл. 58и, ал. 1;

2. органите за държавен контрол по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 60г

Контролните органи имат право:

1. на свободен достъп и проверки в контролираните обекти;

2. да дават задължителни предписания за отстраняване на допуснатите нарушения;

3. да съставят актове за констатираните административни нарушения.

Чл. 60д

Лицата, подлежащи на контрол, са длъжни да осигуряват на органите по чл. 60а достъп до контролираните обекти, да им съдействат и да изпълняват техните предписания.

Чл. 61

(1) Вземания по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители са и суми, изплатени на основата на отменен административен акт или на прекратен, нищожен или унищожаем договор.

(2) Вземанията по ал. 1 се дължат от датата на:

1. уведомяването на лицето, участващо в пазарната мярка и в мярката за държавно подпомагане, от компетентния орган за отмяната на административния акт или за прекратяване на договора;

2. съдебното решение за установяване на нищожността или постановяване унищожаемостта на договора.

Чл. 62

За държавните вземания по пазарни мерки и по мерки за държавно подпомагане се дължи законната лихва.

Чл. 63

(1) Който не представи пазарна информация по чл. 4, ал. 1 или не подаде декларация по чл. 55е, т. 3, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.

(2) Който повторно извърши нарушение по ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 63а

(1) Който не изпълни задължение по чл. 58н, 58о или чл. 58п, ал. 3 или декларира неверни данни, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 15 000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение глобата или имуществената санкция се налага в двоен размер.

Чл. 64

(1) Който осъществява контрол, без да е получил разрешение за извършване на контролна дейност по чл. 18, ал. 1 или разрешението е с изтекъл срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(2) Който не предостави информация по чл. 18, ал. 3, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

(3) На контролиращо лице, което не изпълни или наруши задължение по чл. 21а, ал. 5 или по чл. 23, ал. 1, т. 2 – 11, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

Чл. 65

(1) Който наруши разпоредбите на чл. 25, ал. 1 – 5, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.

(3) Актовете за установяване на нарушение по ал. 1 и 2 се съставят от инспекторите от Българската агенция по безопасност на храните съгласно чл. 28 от Закона за храните. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 66

(1) Физическо лице, което предлага на пазара партида плодове или зеленчуци, за която е съставен констативен протокол, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 7000 лв.

Чл. 67

(1) Физическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 40, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 600 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 68

(1) Физическо лице, което не изпълни задължение по чл. 40, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

Чл. 69

(отменен)

(1) Одобрен изкупвач, който не подаде до 15 май годишна декларация за изкупеното краве мляко по чл. 8, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Европейската комисия, се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

(2) Производител на краве мляко, притежаващ индивидуална млечна квота за директни продажби, който не подаде до 15 май годишна декларация за продаденото краве мляко по чл. 11, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 595/2004, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.

(3) Когато нарушенията по ал. 2 са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

Чл. 70

(отменен)

(1) Одобрен изкупвач, който декларира неверни данни, се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

(2) Производител на краве мляко, притежаващ индивидуална млечна квота за директни продажби, който декларира неверни данни, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 2 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

Чл. 71

(отменен)

Който изкупува краве мляко без одобрение от министъра на земеделието и храните по чл. 49, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 25 лв. за 100 кг изкупено краве мляко, но не по-малко от 1000 лв.

Чл. 71а

(отменен)

(1) Одобрен изкупвач, който не изпълни задължение по чл. 51, т. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

(2) Одобрен изкупвач, който не изпълни задължение по чл. 51, т. 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(3) Одобрен изкупвач, който не изпълни задължение по чл. 51, т. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 71б

(отменен)

(1) Производител на краве мляко с квота за директни продажби, който не регистрира ежедневно количествата на извършените продажби, замени и безвъзмездни прехвърляния на мляко и млечни продукти, се наказва с глоба от 50 до 300 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 1000 лв.

Чл. 72

(отменен)

(1) Производител на краве мляко, който доставя краве мляко на изкупвач, който не е одобрен по реда на този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

Чл. 72а

(1) На лице, което изкупува сурово мляко с цел преработка или препродажба от производител без регистрация като първи изкупвач и/или без договор, регистриран по реда на чл. 55б, ал. 5, освен в случаите по чл. 55б, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.

(2) На производител на сурово мляко, който доставя мляко без договор с регистриран първи изкупвач, освен в случаите по чл. 55б, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция от 500 до 2000 лв.

Чл. 72б

(1) Физическо лице, което не изпълни задължение по чл. 60, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 600 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 73

(1) Който не изпълни или наруши задължение, предвидено в този закон или в регламент на Европейския съюз, уреждащ прилагането на пазарни мерки, включени в ООП, се наказва с глоба от 300 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

(3) Министърът на земеделието и храните определя с наредби съставите на конкретните нарушения по ал. 1 съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 74

(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 63, 64 и 73 се съставят от оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и храните или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 63а се съставят от оправомощени от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“ служители, а наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция „Земеделие“.

(3) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 66 – 68 се съставят от оправомощени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от директорите на областните дирекции по безопасност на храните.

(4) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 72а и 72б се съставят от оправомощени от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” или от оправомощени от него длъжностни лица.

(5) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 74а

(1) За нарушения на разпоредбата на чл. 58ж, т. 1 се налага глоба от 500 до 1500 лв., ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(3) За нарушения на разпоредбите по чл. 58а – 58е и чл. 58ж, т. 2 и 4 се налага глоба от 3000 до 10 000 лв., при повторно нарушение от 10 000 до 25 000 лв., а при трето нарушение се отнема правото на дейност.

Чл. 74б

(1) Лице, което отказва да съдейства или препятства изпълнението на дейностите на държавния контрол по чл. 60б, се наказва с глоба от 300 до 400 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 800 до 1200 лв.

Чл. 74в

(1) Лице, което укрива информация или предоставя невярна информация на контролните органи в нарушение на изискванията на чл. 60г, се наказва с глоба от 400 до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.

Чл. 74г

При повторно извършване на нарушенията по чл. 74а – 74в предвидените глоби или имуществени санкции се налагат в двоен размер.

Чл. 74д

(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 74а – 74г се съставят от лицата по чл. 60а.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и храните или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “Биологично производство на земеделски продукти и храни” е производство на земеделски продукти и храни, което отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007.

2. “Възстановявания при износ на земеделски и преработени земеделски продукти” са изплащания на определена субсидия на износителя на продукта с цел компенсиране на разликите между техните цени на световните пазари и вътрешния пазар на Европейския съюз.

3. “Географски означения” са наименование за произход и географско указание по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

4. “Директна продажба” е всяко предаване, възмездно или безвъзмездно, на краве мляко директно от производителя на краен потребител, както и всяко предаване, възмездно или безвъзмездно, на млечни продукти от краве мляко директно от производителя на друго лице, с изключение на членовете на домакинството на производителя.

5. „Доставка“ е всяка продажба на сурово мляко, произведено в стопанството на производителя, на първи изкупвач.

6. “Земеделски продукти” са продуктите на растениевъдството, животновъдството и риболова, както и продукти след първоначална преработка, пряко свързани с тези продукти, включени в Анекс I на Договора за създаване на Европейската общност.

7. “Интервенционно изкупуване” е мярка, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, която се изразява в покупка на земеделски продукти с определено качество и в определени количества, с цел стабилизиране пазарите на земеделските продукти и гарантиране доходите на производителите.

8.

9.

10. “Контрол за съответствие на качеството” са материалните и правните действия, извършени от оправомощени лица с цел проверка дали обявеното качество отговаря на изискванията за качество на плодовете и зеленчуците.

11. “Краен потребител” е всяко лице, което не е одобрен изкупвач, както и съпруг или лице, живеещо във фактическо съпружеско съжителство с производителя на краве мляко, негово дете или роднина, живеещи при него.

12.

13.

14. “Оперативни програми” са програми, с които организации на производители на пресни плодове и зеленчуци кандидатстват за съфинансиране на инвестиции, свързани с тяхната дейност, от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

15. “Пазарна информация” е всяка информация за количеството, качеството, разфасовката и/или цените на предлаганите на пазарите, внасяните и/или изнасяните земеделски и преработени продукти.

16. “Подобряване на методите и технологиите за управление на лозарското стопанство” включва увеличаване на броя на лозите на хектар; промяна на формировката; използване на наклонени терени, в т.ч. направа на тераси, на мелиоративни съоръжения, на огради за защита срещу диви животни; комасация на лозарските стопанства и други.

17. „Преработени земеделски продукти“ са земеделски продукти извън Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз, които са „преработени продукти“ по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 612/2009.

18. “Равнище на качество” са характеристиките на продукта, които определят неговото качество (първо, второ, екстра и други) и са регламентирани със стандартите на Европейския съюз.

19.

20. “Търговец на пресни плодове и/или зеленчуци” е всяко физическо или юридическо лице, което излага или предлага за продажба, доставя или реализира по друг начин за своя или за чужда сметка, пресни плодове и зеленчуци. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИРАЗПОРЕДБИ

22.

23. „Трета държава“ е всяка държава, която не е държава – членка на Европейския съюз.

24. „Изоглюкоза“ е продукт, получен от глюкозата или от нейните полимери, съдържащ тегловно в сухо състояние най-малко 10 на сто фруктоза, по смисъла на т. 3, Раздел А, част 2, Приложение II от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OB, L 347/671 от 20 декември 2013 г.).

25. „Производство на изоглюкоза“ е общото количество продукт, получен от глюкоза или от нейните полимери със съдържание на фруктоза най-малко 10 на сто от масата на сухото вещество, независимо от съдържанието на фруктоза над тази граница, по смисъла на т. 1, чл. 4 от Регламент (ЕО) № 952/2006 на Комисията от 29 юни 2006 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета по отношение на управлението на пазара на захарта в Общността и системата от квоти.

26. „Квотa за производството на изоглюкоза на национално равнище“ е квотата, определена в приложение XII от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007.

27. „Пазарна година“ е периодът от 1 октомври до 30 септември на следващата година по смисъла на чл. 6, е) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007.

28. „Рафинерия на пълен работен ден“ е рафинерия по смисъла на т. 6, Раздел Б, част 2, Приложение II от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007.

29. „Зърно“ е обикновена пшеница, твърда пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес, тритикале, слънчоглед, рапица, оризова арпа и соя.

30. „Обекти за съхранение на зърно“ са складовете на зърнопреработвателните предприятия, публичните складове за зърно и зърнохранилищата, лицензирани, съответно регистрирани по реда на отменения Закон за съхранение и търговия със зърно, както и другите обекти за съхранение на зърно с вместимост над 200 тона.

31. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

32. „Коза майка“ е всяко женско животно от рода на козите, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година.

33. „Овца майка“ е всяко женско животно от рода на овцете, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година.

§ 2

Министерството на земеделието и храните упражнява контрола за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение по чл. 18 до получаване на разрешения от контролиращи лица по реда на чл. 19 и 20.

§ 3

(1) При изменение или отмяна на посочен в този закон регламент разпоредбите на закона се прилагат съобразно регламента или регламентите, които го изменят или заменят.

(2) При приемане на регламенти по прилагане на посочен в този закон регламент законът се прилага съобразно прилагащите регламенти.

§ 4

(1) Наредбите, издадени на основание на разпоредбите, отменени с § 8, § 9, т. 1 и § 10, т. 2, както и наредбата по отменените с § 5, т. 1 чл. 7д и 7ж от Закона за подпомагане на земеделските производители, запазват действието си до приемане на съответните наредби по този закон.

(2) Одобренията и разрешенията, издадени на основание на разпоредбите, отменени с § 5, т. 1, § 8 и § 9, т. 1, запазват своето действие до изтичане срока на тяхната валидност.

§ 5

В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Членове 7а - 7л се отменят.

2. В чл. 10е ал. 5 се отменя.

3. В чл. 11, ал. 2, т. 1 думите “съгласно одобрената програма по приетия от Министерския съвет годишен доклад” се заличават.

4. Членове 12а - 12в се отменят.

5. В чл. 27 се създава ал. 4: “(4) Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Агенцията за държавни вземания.”

6. В § 1 т. 40 - 45 се отменят.

7. В § 32 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 18 от 2006 г.) думите “чл. 7ж, ал. 3, т. 4” се заличават.

§ 6

В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 31, 34, 51 и 55 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Членове 6б - 6т се отменят.

2. Създава се чл. 14а: “Чл. 14а. Когато националните регистри по чл. 14 се ползват за разпределение на тарифни или производствени квоти, регионалните служби по чл. 14, ал. 1 включват в тях данни за производствения капацитет на производствените обекти.”

3. Членове 38а и 38б се отменят.

4. Членове 38г и 38д се отменят.

5. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните (ДВ, бр. 31 от 2006 г.):

§ 7

В Закона за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти (ДВ, бр. 88 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 5, ал. 1, т. 1 след думата “износа” се добавя “включително информацията, представляваща служебна тайна по Закона за митниците”.

2. В чл. 12, ал. 1, т. 1 след думата “износа” се добавя “включително информацията, представляваща служебна тайна по Закона за митниците”.

3. В заключителните разпоредби:

§ 8

В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 91 от 1997 г.; изм., бр. 90 от 1999 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 26, 30 и 31 от 2006 г.) чл. 12а се отменя.

§ 9

В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 87 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Членове 14 - 14е се отменят.

2. В чл. 38д:

3. Членове 51а и 51б се отменят.

§ 10

В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 73 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се чл. 57а: “Служебно заличаване Чл. 57а. (1) Регистрация на географско означение на земеделски продукт или храна се заличава служебно, когато географското означение на земеделския продукт или храна се впише в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения. (2) Министерството на земеделието и храните уведомява Патентното ведомство за вписването на географското означение на земеделския продукт или храна в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения. Заличаването се извършва в едномесечен срок от уведомяването.”

2. Параграф 45 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения (ДВ, бр. 43 от 2005 г.) се отменя.

§ 11

В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ., бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65 и 82 от 2006 г.) се създава чл. 4а: “Чл. 4а. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните определя с решение видовете държавни помощи в областта на рибарството съгласно изискванията на правото на Европейския съюз в областта на държавните помощи. (2) Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия за планираните нови схеми за помощ или индивидуални помощи или съществени промени на съществуващи държавни помощи, подлежащи на уведомяване съгласно чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност. (3) Министърът на земеделието и храните поддържа регистър на разрешените от Европейската комисия държавни помощи и регистър на минималните помощи, предоставяни в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Европейската комисия. (4) Държавен фонд “Земеделие” прилага разрешените от Европейската комисия схеми на помощ или индивидуални помощи и минимални помощи. (5) Условията и редът за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.”

§ 12

Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 7, който влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.