Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз

Чл. 1

С този закон се уреждат:

1. редът за прилагане на пазарните мерки, включени в Общите организации на пазарите (ООП) на земеделски продукти на Европейския съюз;

2. мерките за държавно подпомагане, които са част от Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз;

3. функциите на органите и организациите, които са компетентни да прилагат мерките по т. 1 и 2, доколкото не са определени в правото на Европейския съюз.

Чл. 2

(1) Органите, на които законът възлага прилагането на мерките по чл. 1, действат като административни органи.

(2) За индивидуалните административни актове, които се издават при прилагане на ОСП на Европейския съюз, се прилага Административнопроцесуалният кодекс, доколкото в този закон не са установени особени правила.

(3) Министърът на земеделието и храните е непосредствено по-горестоящият административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове по ал. 2.

Чл. 3

(1) Министърът на земеделието и храните организира и контролира събирането и обработката на пазарната информация, която се изпраща на Европейската комисия за прилагане на мерките, включени в ООП, съгласно правото на Европейския съюз.

(2) Министерството на земеделието и храните изпраща пазарната информация по ал. 1 на съответната структура на Европейската комисия в сроковете и по начина, определен в правото на Европейския съюз.

(3) Министърът на земеделието и храните може да възложи събирането, обработката и/или изпращането на пазарна информация на Европейската комисия на друга държавна организация или да възложи извършване на тези дейности на други лица по реда на Закона за обществените поръчки.

Чл. 4

(1) Държавните органи и организации, физическите и юридическите лица са длъжни да предоставят безвъзмездно и своевременно на Министерството на земеделието и храните или на органа, съответно на лицето по чл. 3, пазарната информация, която събират или с която разполагат.

(2) Данните по ал. 1 се използват само за целите, определени в правото на Европейския съюз, при спазване на изискванията за защита на личните данни и служебната тайна.

Чл. 5

(1) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за събиране на пазарната информация.

(2) Министърът на земеделието и храните определя със заповед пазарите, за които се събира пазарна информация. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 6

Министърът на земеделието и храните е националният орган, който отговаря за прилагането, наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи в областта на земеделието съгласно изискванията на правото на Европейския съюз.

Чл. 7

(1) Министърът на земеделието и храните:

1. поддържа регистър на минималните помощи, предоставяни в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Европейската комисия, и на помощите, попадащи в обхвата на групово освобождаване на основание Регламент (ЕО) № 994/1998 на Съвета и регламентите по неговото прилагане в областта на земеделието;

2. информира Европейската комисия за съществуващи държавни помощи по смисъла на Приложение V към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(2) Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия за планираните нови схеми за помощ или индивидуални помощи или съществени промени на съществуващи държавни помощи, подлежащи на уведомяване съгласно чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност.

(3) Държавен фонд “Земеделие” прилага:

1. допустимите държавни помощи по ал. 1;

2. разрешените от Европейската комисия схеми на помощ или индивидуални помощи по ал. 2.

(4) Условията и редът за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 8

(1) Към министъра на земеделието и храните се създава постоянна междуведомствена консултативна комисия по вноса и износа на земеделски продукти, свързани с прилагането на ОСП на Европейския съюз. В комисията участват представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на финансите, включително представители на Агенция “Митници” и Разплащателната агенция.

(2) Комисията осъществява текущ анализ на дейностите по прилагане на вноса и износа на земеделски продукти в Република България и изготвя предложения за промени в законодателството.

Чл. 9

(1) Министърът на земеделието и храните издава лицензии за внос на земеделски продукти съгласно Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Европейската комисия и регламентите, свързани с неговото прилагане, както и наредбата по чл. 15.

(2) Разплащателната агенция издава лицензии и сертификати, свързани с износа на земеделски и преработени земеделски продукти, съгласно Регламент (ЕО) № 1291/2000 и Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Европейската комисия и регламентите, свързани с тяхното прилагане, както и наредбата по чл. 15.

(3) Разплащателната агенция изплаща възстановявания при износ на земеделски и преработени земеделски продукти съгласно Регламент (ЕО) № 800/99 и Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Европейската комисия и регламентите, свързани с тяхното прилагане, както и наредбата по чл. 15.

Чл. 10

Компетентните органи по чл. 9 издават извлечения от лицензии или сертификати, както и заместващи лицензии, сертификати или извлечения, а също и дубликати на лицензия, сертификат или извлечение съгласно Регламент (ЕО) № 1291/2000 и регламентите, свързани с неговото прилагане.

Чл. 11

При износ на преработени земеделски продукти, включени в Приложение № 2 на Регламент (ЕО) № 1043/2005, износителят представя на Разплащателната агенция подписано от производителя на съответния преработен земеделски продукт описание на неговите съставки, за които се изплащат възстановявания. Описанието се представя заедно със заявлението за изплащане на възстановяване при износ.

Чл. 12

(1) Разплащателната агенция води регистър на постоянни описания на съставките на преработени земеделски продукти, за които се изплащат възстановявания при износ, при условията и по реда на чл. 11, ал. 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 1043/2005.

(2) Производител на преработени земеделски продукти, включени в Приложение № 2 на Регламент 1043/2005, може да подаде заявление до Разплащателната агенция за регистрация по ал. 1. Заявлението съдържа данни за правния статус на производителя: търговска или съдебна регистрация, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление), предмет на дейност и адрес на производственото предприятие. Заявлението се придружава от описание на съставките на преработения земеделски продукт, за който се изплащат възстановявания при износ.

(3) Постоянните описания на съставките на преработени земеделски продукти, за които се изплащат възстановявания при износ, вписани в регистъра по ал. 1, получават индивидуален регистрационен номер.

(4) Регистрацията важи за срок една година. След изтичане на този срок производителят може да подаде ново заявление за регистрация по реда на ал. 2.

(5) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция отказва регистрация или прекратява регистрацията предсрочно, когато при извършване на проверки на място установи, че данните за производителя не са верни или че описанието на съставките на преработените земеделски продукти не съответства на действителните съставки при производство на продукта.

(6) Износител на преработен земеделски продукт, за който има регистрирано постоянно описание на съставките му, за които се изплащат възстановявания при износ, не представя описание на съставките по чл. 11 при износ на продукта. Износителят посочва индивидуалния регистрационен номер на постоянното описание на съставките на продукта, за които се изплащат възстановявания при износ, в митническата декларация и в заявлението за изплащане на възстановяване при износ.

Чл. 13

При проверка на съответствието на количеството и изискванията за качество на изнасяните земеделски и преработени земеделски продукти Агенция “Митници” извършва лабораторен анализ на взетите при износ проби и изпраща резултатите от анализа на Разплащателната агенция.

Чл. 14

(1) Министерството на земеделието и храните, Министерството на финансите и Разплащателната агенция си предоставят необходимата информация във връзка с вноса и износа на земеделски и преработени земеделски продукти, включително информация, представляваща служебна тайна по Закона за митниците.

(2) Условията, редът и сроковете за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят със споразумения за сътрудничество.

Чл. 15

Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните и съгласно правото на Европейския съюз определя с наредби условията и реда за:

1. издаване на лицензии и сертификати при внос и износ на земеделски и преработени земеделски продукти;

2. изплащане на възстановявания при износ на земеделски и преработени земеделски продукти;

3. упражняване на контрол върху вноса и износа на земеделски и преработени земеделски продукти за изпълнение на лицензиите и сертификатите по т. 1 и изплащането на възстановявания по т. 2.

Чл. 16

(1) Министърът на земеделието и храните провежда политика на качество съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ, L 189/1 от 20 юни 2007 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕО) № 834/2007“, регламенти (ЕО) № 509/2006 и № 510/2006 на Съвета и регламентите по тяхното прилагане.

(2) Политиката на качество обхваща правилата за:

1. биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007;

2. защита на географски означения на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 510/2006;

3. признаване на традиционно специфичен характер на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 509/2006.

(3) Министерството на земеделието и храните изгражда и поддържа информационни бази данни на:

1. производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин;

2. производителите на земеделски продукти и храни с географски означения;

3. производителите на земеделски продукти и храни с традиционно специфичен характер;

4. лицата, които осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство;

5. лицата, които осъществяват контрол за съответствие на продуктите и храните с географски означения и с традиционно специфичен характер.

(4) Дейността на министъра на земеделието и храните се подпомага от постоянна междуведомствена консултативна комисия по биологично земеделие и постоянна междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер. Съставът и функциите на комисиите се определят с наредбите по чл. 17.

Чл. 17

(1) Министърът на земеделието и храните издава наредби за прилагане правилата на биологично производство на земеделски продукти и храни и за създаването и поддържането на базите данни по чл. 16, ал. 3, т. 1 и 4.

(2) Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за:

1. подготовка и представяне на искания до Европейската комисия за вписване, изменение и заличаване на вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения и на други искания, свързани с този регистър;

2. подготовка и представяне на искания до Европейската комисия за вписване, изменение и заличаване на вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер;

3. даване на разрешение и надзор върху контролиращите лица;

4. осъществяване на контрол за съответствие на земеделските продукти и на храните с географски означения и с традиционно специфичен характер с тяхната спецификация;

5. създаването и поддържането на базите данни по чл. 16, ал. 3, т. 2, 3 и 5.

Чл. 18

(1) Контролът за спазване правилата на биологичното производство и контролът за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната се осъществява от контролиращи лица. Контролиращите лица са местни и чуждестранни лица - търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и получили разрешение от министъра на земеделието и храните.

(2) Министърът на земеделието и храните или оправомощени от него лица осъществяват надзор върху контролиращите лица.

(3) Контролът по ал. 1 се осъществява въз основа на договор между производителя на земеделския продукт или храна и контролиращото лице. В едномесечен срок от сключването на договора с контролиращо лице вносителите и производителите на земеделски и хранителни продукти представят в Министерството на земеделието и храните писмена информация относно дейността си.

(4) Въз основа на договора по ал. 3 контролиращото лице може да дава указания на производителя на земеделския продукт или храна.

Чл. 19

(1) За получаване на разрешение по чл. 18, ал. 1 местните лица и лицата със седалище в държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, подават заявление в Министерството на земеделието и храните. Заявлението съдържа данни за правния статус на лицето: търговска или съдебна регистрация, единен идентификационен код или код по БУЛСТАТ, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление) в Република България и предмет на дейност.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. копие от регистрация по ЕИК/БУЛСТАТ или копие на документ за вписване в друг регистър съгласно законодателството на държавата - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. нотариално заверено копие на сертификат за акредитация, издаден от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”, съответно от органа за акредитация на държавата - членка на Европейския съюз, или на държавата - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в която е седалището на лицето, с който се удостоверява съответствие с изискванията на стандарт ЕN 45 011, съответно ISO/IEC Guide 65;

3. досие.

(3) Досието по ал. 2, т. 3 съдържа:

1. процедура за извършване на контрол, включваща подробно описание на превантивните и контролните мерки, които контролиращото лице се задължава да прилага при упражняване на контрола, и гаранции за неговата обективност;

2. копие на договор с лаборатория/лаборатории, която/които ще извършва/извършват анализи;

3. мерките, които контролиращото лице прилага при установяване на нарушения;

4. данни за техническото оборудване, с което контролиращото лице разполага;

5. данни за броя на служители на контролиращото лице и за тяхната квалификация и опит в контролната дейност.

(4) Документи, които са издадени на чужд език, се придружават от легализиран превод на български език.

Чл. 20

(1) За получаване на разрешение по чл. 18, ал. 1 чуждестранните лица със седалище извън Европейския съюз и Европейското икономическо пространство подават заявление в Министерството на земеделието и храните. Заявлението се подава чрез клон, регистриран по реда на чл. 17а от Търговския закон.

(2) Заявлението съдържа данни за правния статус на чуждестранното лице: правна форма, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление), предмет на дейност и административна, съдебна или друга регистрация, ако приложимото в съответната страна право изисква такава, данни за регистрацията на клона и адреса в страната.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. копие на акта за административна, съдебна или друга регистрация на чуждестранното лице, ако приложимото в съответната страна право изисква такава;

2. копие на удостоверението за регистрация на клон на чуждестранното лице - търговец, в страната;

3. копие на сертификата за акредитация, с който се удостоверява съответствието с изискванията на стандарт ЕN 45 011, съответно ISO/IEC Guide 65, издаден от орган на акредитация в страна, която е подписала Споразумението за международно признаване към Международния акредитационен форум;

4. досие.

(4) Досието по ал. 3, т. 4 съдържа:

1. процедура за упражняване на контрол, включваща подробно описание на превантивните и контролните мерки, които контролиращото лице се задължава да приложи при осъществяване на контрола, и гаранции за тяхната обективност;

2. копие на договор с лаборатория/лаборатории, която/които ще извършва/извършват анализи;

3. мерките, които контролиращото лице прилага при установяване на нарушения;

4. данни за техническото оборудване, с което контролиращото лице разполага;

5. данни за броя на служителите на контролиращото лице и тяхната квалификация и опит в контролната дейност.

(5) Документи, които са издадени на чужд език, се придружават от легализиран превод на български език.

Чл. 21

(1) Министърът на земеделието и храните оправомощава длъжностни лица, които извършват проверка на съответствието на представената от заявителя по чл. 19 или 20 документация с фактическите условия за извършване на контролната дейност.

(2) Когато при проверката се установят непълноти и/или несъответствия, длъжностните лица по ал. 1 уведомяват писмено заявителя в 7-дневен срок и му дават указания за отстраняването им.

(3) Министърът на земеделието и храните издава разрешение или прави мотивиран отказ в срок от:

1. два месеца от постъпване на заявлението за извършване на контролна дейност по спазване правилата на биологичното производство;

2. три месеца след одобряване на заявление- спецификацията за вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения или Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер, чието съответствие ще контролира заявителят.

(4) В случаите по ал. 2 сроковете по ал. 3 спират да текат до отстраняване на непълнотите или несъответствията.

(5) Разрешението се издава за срок до изтичането на срока на сертификата за акредитация.

(6) Министърът на земеделието и храните обнародва издадените разрешения в “Държавен вестник”.

Чл. 22

(1) Контролиращите лица прекратяват контролната дейност при изтичане срока на разрешението.

(2) Министърът на земеделието и храните прекратява предсрочно разрешението по искане на контролиращото лице.

(3) Министърът на земеделието и храните отнема разрешението, когато:

1. се установи, че при подаване на заявлението и документите са представени неверни данни;

2. контролиращото лице не отговаря на изискванията на чл. 19 или 20;

3. въз основа на извършения надзор е установено, че контролът не е обективен или ефективен;

4. се установи, че контролиращото лице системно не спазва условията и реда за контрол;

5. контролиращото лице не изпълнява задълженията по чл. 23.

(4) Влезлите в сила заповеди на министъра на земеделието и храните за предсрочно прекратяване или за отнемане на разрешението се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 23

Контролиращите лица са длъжни да:

1. спазват Регламент (ЕО) № 834/2007, регламенти (ЕО) № 509/2006 и № 510/2006 и процедурите, определени в чл. 19, ал. 3, т. 1 и 3 и в чл. 20, ал. 4, т. 1 и 3;

2. оказват съдействие и да предоставят исканата информация на надзорния орган по чл. 18, ал. 2;

3. осигуряват на надзорния орган по чл. 18, ал. 2 достъп до своите офиси и други помещения за проверки;

4. представят ежегодно до 31 януари на министъра на земеделието и храните подробен годишен отчет за предходната година и списък на лицата, върху които са упражнили контрол;

5. уведомяват министъра на земеделието и храните за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 19 и 20 в 7-дневен срок от настъпването й;

6. не разгласяват информацията, която са получили при упражняване на контрола; данните от проверките могат да се предоставят само на контролираното лице и на компетентните държавни органи.

Чл. 24

(1) Правната закрила на географско означение или традиционно специфичен характер на земеделски продукт или храна се предоставя чрез вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения или в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер.

(2) Само производител на земеделски продукт или храна, съответстващи на спецификацията и вписани в регистър по ал. 1 и в база данни по чл. 16, ал. 3, т. 2 или 3, който има сключен договор за контрол по чл. 18, ал. 3, има право да използва географското означение или означаването „храна с традиционно специфичен характер“.

Чл. 25

(1) Забранява се използването на знак, означение и/или наименование на географско означение за земеделски продукт или храна, който:

1. не е вписан в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения;

2. е вписан, но конкретният земеделски продукт или храна не съответства на вписаната спецификация;

3. е вписан, но конкретният земеделски продукт или храна не е обект на контрол по чл. 18.

(2) Забранява се използването на знак и означение на земеделски продукт или храна с традиционно специфичен характер, а в случаите на чл. 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006 - и наименованието на земеделски продукт или храна, които:

1. не са вписани в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер;

2. са вписани в регистъра по т. 1, но конкретният земеделски продукт или храна не съответства на вписаната спецификация;

3. са вписани в регистъра по т. 1, но конкретният земеделски продукт или храна не е обект на контрол по чл. 18.

(3) Забранява се означаването като “биологичен”, “екологичен”, “органичен”, “био” и “еко”, включително на чужди езици, и поставянето на знака за биологично земеделие на земеделски продукт или храна, които не са биологично произведени.

(4) Контролът върху използването на означенията по ал. 1, 2 и 3 се упражнява от Българската агенция по безопасност на храните по Закона за храните.

Чл. 25а

(1) Официалният контрол върху земеделски продукти или храни, които съответстват на чл. 2 от Закона за храните, включително върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер по смисъла на чл. 10 от Регламент (ЕО) № 510/2006 и чл. 14 от Регламент (ЕО) № 509/2006, се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните по Закона за храните в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.

(2)

1. органите на държавния здравен контрол върху всички храни с изключение на храните от животински произход;

2. органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол по отношение на храните от животински произход.

(3) При осъществяване на официалния контрол по ал. 1 Българската агенция по безопасност на храните има правомощията по Закона за храните, включително за прилагане на административни мерки.

(4) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните представя ежегодно до 31 март на министъра на земеделието и храните подробен годишен отчет за извършените проверки по ал. 1, констатираните нарушения и наложените санкции за предходната година, съответните последващи проверки и списък на лицата, върху които е упражнен контрол.

Чл. 25б

Министърът на земеделието и храните определя с наредба начина и реда за осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер.

Чл. 26

(1) Разплащателната агенция извършва интервенционно изкупуване на земеделски продукти в случаите и по реда, определени в регламенти (ЕО) № 1784/2003, (ЕО) № 1785/2003, (ЕО) № 1254/1999, (ЕИО) № 2759/75 и (ЕО) № 1255/1999 на Съвета и регламентите по тяхното прилагане.

(2) Министърът на земеделието и храните определя с наредба:

1. условията и реда за подаване на заявления за интервенционно изкупуване на земеделски продукти, тяхното одобряване и формата на документите, с които се кандидатства;

2. размера на транспортните разходи, които се изплащат на продавача при интервенция на зърно.

(3) Разплащателната агенция изкупува продуктите по ал. 1, когато:

1. отговарят на минималните изисквания за качество, определени в правото на Европейския съюз;

2. се предлагат за изкупуване партиди, които имат минимален размер, определен в наредбата по ал. 2;

3. са произведени на територията на държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 27

(1) Министърът на земеделието и храните предлага на Европейската комисия за одобряване интервенционни центрове за интервенция на зърно.

(2) Разплащателната агенция сключва договори за съхранение на изкупени земеделски продукти с държатели на складове по реда на Закона за обществените поръчки.

(3) Разплащателната агенция упражнява контрол върху отчетността на изкупените земеделски продукти и контролира съхранението им в интервенционните складове.

Чл. 28

(1) Производителите на зърно могат да подават ежегодно през периода от 1 ноември до 31 май в регионалните структури на Разплащателната агенция заявления за изкупуване на зърно - обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, царевица и сорго, по цена, определена от Европейската комисия.

(2) Производителите на нелющен ориз могат да подават ежегодно през периода от 1 април до 31 юли в регионалните структури на Разплащателната агенция заявления за изкупуване по цена и в рамките на количество, определено от Европейската комисия.

(3) Разплащателната агенция организира контрола върху качеството на предлаганите за изкупуване партиди зърно и ориз и определя лаборатории за проверка на резултатите от окачествяването, когато са оспорени, съгласно Регламент (ЕО) № 824/2000 на Европейската комисия.

Чл. 29

(1) Заявления за изкупуване на кланични трупове, половинки и разфасовки могат да подават физически и юридически лица със собствени или наети кланици или складове, регистрирани от органите на ветеринарния контрол по реда на Закона за храните.

(2) Разплащателната агенция изкупува кланични трупове, половинки и разфасовки, които отговарят на ветеринарните изисквания и са окачествени и класифицирани по скалата (S)EUROP.

Чл. 30

(1) Заявления за изкупуване на млечни продукти могат да подават производители, чиито предприятия са одобрени съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1255/99 и регламентите по неговото прилагане, както и търговци на млечни продукти, които са произведени в одобрено предприятие.

(2) Предприятията по ал. 1 се одобряват от изпълнителния директор на Разплащателната агенция при условията и по реда на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 2771/1999 на Европейската комисия и чл. 3 от Регламент (ЕО) № 214/2001 на Европейската комисия, въз основа на заявление от производителя по образец, утвърден от изпълнителния директор на Разплащателната агенция.

Чл. 31

(1) Разплащателната агенция предлага на Европейската комисия освобождаване на интервенционни запаси, които се съхраняват на територията на страната, съгласно правото на Европейския съюз.

(2) Разплащателната агенция след получаване на разрешение от Европейската комисия провежда търгове за продажба на изкупените продукти в случаите и по реда, определени в правото на Европейския съюз.

(3) Разплащателната агенция изпълнява актовете на Европейската комисия за освобождаване на интервенционни запаси като хуманитарна помощ.

Чл. 32

(1) Разплащателната агенция прави искане за включване в годишния план на Европейската комисия разпределението на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица на територията на страната съгласно Регламент (ЕИО) № 3730/87 на Съвета.

(2) Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и храните определят с наредба в съответствие с Регламент (ЕИО) № 3149/92 на Европейската комисия:

1. реда за разпределяне на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица;

2. критериите за избор на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които могат да разпределят храните от интервенционни запаси за социално слаби;

3. критериите за определяне на социално слабите лица, които могат да получават храни.

(3) Разплащателната агенция:

1. избира предприятията за преработка, пакетиране и/или доставка на храни съгласно чл. 6 от Регламент (ЕИО) № 3149/92 и организира контрола върху тях;

2. извършва плащанията, свързани с доставката и разпределението на храни;

3. извършва проверки на доставките и разпределението на храни;

4. информира Европейската комисия за изпълнението на плана за разпределение на храни съгласно чл. 2 от Регламент (ЕИО) № 3730/87.

(4) Лицата, които преработват, пакетират и/или доставят на юридическите лица с нестопанска цел храни, са длъжни да:

1. спазват правилата и рецептурите за преработка, пакетиране и доставка на храни;

2. водят счетоводна отчетност за дейностите по т. 1;

3. осигуряват на компетентните органи достъп за извършване на проверки на дейностите по т. 1.

(5) Юридическите лица с нестопанска цел, които участват в разпределение на храни, са длъжни да:

1. водят счетоводна отчетност за извършеното разпределение на храни съгласно правото на Европейския съюз;

2. осигуряват на компетентните органи достъп за извършване проверки на разпределението на храните.

(6) Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и храните определят с наредбата по ал. 2 условията и реда за:

1. заявяване на нуждите от храни от юридическите лица с нестопанска цел;

2. преработка, пакетиране и доставка на храните;

3. разпределение на храните.

Чл. 33

(1) Разплащателната агенция сключва договори за частно складиране на земеделски продукти при условията и в случаите, предвидени в регламенти (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 2529/2001, (ЕИО) № 2759/75, (ЕО) № 1255/1999 на Съвета и в регламентите по прилагането им.

(2) Предмет на договор за частно складиране на млечни продукти са само продукти, произведени в предприятия, одобрени съгласно чл. 30.

(3) Редът за извършване на частно складиране на земеделски продукти се определя с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 34

Разплащателната агенция организира проверки за съответствието на земеделските продукти, които ще бъдат обект на частно складиране, с изискванията за качеството и състава им, както и съответствието на съоръженията за съхранение съгласно регламенти (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 2529/2001, (ЕИО) № 2759/75, (ЕО) № 1255/1999 на Съвета и регламентите по прилагането им.

Чл. 35

Министерският съвет определя с наредба условията и реда за:

1. подаване на предложения за промоционални програми;

2. предварителен избор на промоционални програми;

3. сключване на договори за изпълнение и финансово подпомагане на промоционалните програми;

4. контрол на изпълнението на одобрените промоционални програми.

Чл. 36

(1) Сдружения на производителии/или търговци могат да предлагат програми за промоция на земеделски или хранителни продукти, които ще се съфинансират от европейските земеделски фондове. Промоционалните програми се представят в Министерството на земеделието и храните.

(2) Към министъра на земеделието и храните се създава постоянна консултативна комисия за избор на промоционални програми. В комисията участват: представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - определени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, представители на Министерството на здравеопазването - определени от министъра на здравеопазването, представители на Разплащателната агенция - определени от изпълнителния директор, и представители на Министерството на земеделието и храните. Съставът на комисията се определя със заповед на министъра на земеделието и храните.

(3) Министърът на земеделието и храните издава правилник за работата на комисията по ал. 2.

(4) Министърът на земеделието и храните утвърждава промоционални програми и ги изпраща на Европейската комисия за одобрение.

Чл. 37

(1) Разплащателната агенция сключва договори за финансово подпомагане на одобрените от Европейската комисия промоционални програми.

(2) Разплащателната агенция контролира изпълнението на промоционалните програми и изплаща финансовата помощ съгласно регламенти (ЕО) № 2702/99 и (ЕО) № 2826/2000 на Съвета и регламентите по прилагането им.

(3) Европейският фонд за гарантиране на селското стопанство финансира не повече от 50 на сто от разходите за изпълнение на одобрена промоционална програма. Организацията, която е предложила промоционалната програма, осигурява останалата част от нейното финансиране. Част от финансирането, което се осигурява от организацията, предложила промоционалната програма, може да се поеме от бюджета на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд “Земеделие”.

Чл. 38

Разплащателната агенция прилага други пазарни мерки за земеделски продукти при условията и в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз.

Чл. 39

Министърът на земеделието и храните определя с наредби условията и реда за прилагане на други пазарни мерки за земеделски продукти съгласно правото на Европейския съюз.

Чл. 40

(1) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол за съответствие на обявеното качество на пресните плодове и зеленчуци с изискванията за качество, уредени в чл. 113 и 113а от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (ОВ, L 299/1 от 16 ноември 2007 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕО) № 1234/2007“ и Дял втори на Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (ОВ, L 350/1 от 31 декември 2007 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕО) № 1580/2007“.

(2) Търговците на пресни плодове и зеленчуци излагат, предлагат за продажба, доставят или реализират по друг начин за своя или за чужда сметка пресните плодове и зеленчуци, означени в съответствие с нормативните изисквания за качество.

(3) Търговците на пресни плодове и зеленчуци са длъжни да:

1. осигурят на контролния орган достъп до местата, където се извършва производство, съхранение, търговия, внос и износ на пресни плодове и зеленчуци, както и до транспортните средства, превозващи плодове и зеленчуци за предлагане на пазара;

2. предоставят на контролния орган информация и всички документи, необходими за оценка на съответствието на проверяваните партиди.

(4) Когато означеното равнище на качество на пресните плодове и зеленчуци отговаря на изискванията на регламентите, контролният орган издава сертификат за съответствие. Когато означеното равнище на качество на пресните плодове и зеленчуци не отговаря на изискванията на регламентите, уреждащи стандарти за тяхното качество, контролният орган издава констативен протокол и не допуска стоката да се внася, изнася или продава на вътрешния пазар. Забранява се продажбата на партидите пресни плодове и зеленчуци, за които е съставен констативен протокол.

(5) Министърът на земеделието и храните определя с наредба реда за:

1. извършване на контрол за съответствие на качеството на пресните плодове и зеленчуци;

2. създаване и поддържане на база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци.

(6) За издаване на сертификата по ал. 4 се събира такса в размер, определен в тарифата по Закона за Българската агенция по безопасност на храните.

Чл. 41

(1) Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци и извършва анализ на риска с цел извършване на контрол за съответствие на качеството.

(2) За вписване в базата данни по ал. 1 търговците на пресни плодове и зеленчуци представят при поискване от контролните органи следните данни:

1. наименование, седалище и адрес на управление;

2. единен граждански номер - за физическите лица, или личен номер на гражданин на страна - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единен идентификационен код - за търговци, или код по БУЛСТАТ - за другите юридически лица;

3. видове плодове и зеленчуци, с които търгуват;

4. район, съответно райони, в които предлагат на пазара плодове и зеленчуци;

5. място в търговската верига - производител, опаковчик, търговец на едро, търговец на дребно, вносител, износител, преработвател;

6. средногодишен обем на търгуваната продукция.

Чл. 42

(1) Митническите органи приемат декларацията по износа на пресни плодове и зеленчуци, когато:

1. партидата е придружeна от сертификат за съответствие на качеството, издаден от контролния орган, или

2. контролният орган ги уведоми писмено, че на партидата е издаден сертификат за съответствие на качеството или че не е необходимо неговото издаване.

(2) Митническите органи разрешават вдигането на партидите пресни плодове и зеленчуци, декларирани под режим внос, когато:

1. партидата е придружена от сертификат за съответствие на качеството, издаден от контролния орган, или

2. контролният орган ги уведоми писмено, че на партидата е издаден сертификат за съответствие на качеството.

(3) Митническите органи предоставят на Българската агенция по безопасност на храните цялата информация, необходима за извършване на проверките за съответствие на качеството.

(4)

Чл. 43

(1) Министърът на земеделието и храните със заповед признава и оттегля признаването на организации на производители на пресни плодове и зеленчуци съгласно чл. 125а, 125б, 125в, 125г и 125д от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и регламентите по прилагането му.

(2) Министерството на земеделието и храните информира Европейската комисия за признатите организации на производители на пресни плодове и зеленчуци и за тяхната дейност съгласно изискванията на чл. 125б от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и на регламентите по прилагането му.

(3) Министърът на земеделието и храните издава наредба за:

1. условията, които се определят от държавите членки, и реда за признаване на организации на производители и за признаване на групи производители;

2. съдържанието и реда за прилагане на плана за признаване от групи производители;

3. условията за членуване на непроизводители в признати организации на производители;

4. условията и реда за признаване на асоциации на организации на производители на пресни плодове и зеленчуци.

5. условията и реда за подпомагане на групи производители.

(4) Признатите организации на производители на плодове и зеленчуци представят ежегодно в срок до 30 август на текущата година в Министерството на земеделието и храните информация съгласно приложение XIII към чл. 99 от Регламент (ЕО) № 1580/2007.

(5) Признатите организации на производители, които не са представили и не изпълняват оперативна програма, са длъжни ежегодно да подават в Разплащателната агенция информация за стойността на търгуваната през годината продукция в срок до 31 март на следващата календарна година.

Чл. 44

(1) Разплащателната агенция одобрява оперативните програми на признатите организации на производители на пресни плодове и зеленчуци съгласно Националната стратегия за устойчиви оперативни програми и Националната рамка за екологични дейности на основание чл. 103ж от Регламент (EО) № 1234/2007 и извършва плащания съгласно същия регламент и регламентите по прилагането му.

(2) Министърът на земеделието и горитеопределя с наредбата по чл. 43, ал. 3:

1. условията и реда за одобряване и изменение на одобрените оперативни програми;

2. дейностите и разходите, които могат да се включват в оперативните програми на признатите организации на производители.

Чл. 45

(1) Организациите на производители могат да предвидят в оперативните си програми изтегляне от пазара на продуктите, включени в приложение Х от Регламент (ЕО) № 1580/2007.

(2) Организациите на производители уведомяват предварително писмено в тридневен срок Разплащателната агенция за всяка операция по изтегляне на продуктите по ал. 1 от пазара. Уведомлението съдържа вида, количеството и класа на качество на изтегляните продукти по ал. 1, тяхното предназначение и мястото, на което се осъществява изтеглянето от пазара.

(3) След изтеглянето от пазара продуктите по ал. 1 трябва да бъдат реализирани чрез безплатно разпределяне за благотворителни организации, училища, детски градини или лечебни заведения.

Чл. 46

(отменен)

(1) Изтеглените от пазара пресни плодове и зеленчуци могат да се:

1. разпределят за благотворителни организации, фондации, училища, затвори или лечебни заведения след получаване на положително становище от съответната регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве;

2. използват за фураж;

3. компостират;

4. унищожават.

(2) Министерският съвет определя с наредба:

1. условията и реда за разпределение на изтеглените от пазара пресни плодове и зеленчуци;

2. реда за определяне на получателите на плодовете и зеленчуците и за даване на разрешение за компостиране или унищожаване;

3. методите за унищожаване на изтеглените пресни плодове и зеленчуци съобразно изискванията за опазване на околната среда.

Чл. 47

(отменен)

(1) Разплащателната агенция изплаща помощи на организации на производители, които доставят домати и праскови за преработка, съгласно Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета и регламентите по прилагането му.

(2) Преработката на праскови и домати по ал. 1 се извършва в предприятия, регистрирани по Закона за храните.

(3) Министърът на земеделието и храните одобрява предприятията и публикува списъка по чл. 5 на Регламент (ЕО) № 1535/2003 на Европейската комисия и окачествява продуктите по чл. 31 от същия регламент.

(4) Организациите на производители доставят доматите и прасковите по ал. 1 на преработвателните предприятия по ал. 2 със сертификат за съответствие, издаден по реда на чл. 40, ал. 4.

(5) Министерският съвет определя с наредбата по чл. 46, ал. 2:

1. условията и реда за одобряване на преработвателните предприятия по ал. 2;

2. изискванията към договорите между организациите на производители и преработвателните предприятия за доставка на домати и праскови.

Чл. 47а

Условията и редът за прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 48

(1) Националната млечна квота и Националният млечен резерв се управляват от Министерството на земеделието и храните.

(2) В Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа регистър на производителите на краве мляко.

Чл. 49

(1) Кравето мляко се изкупува от изкупвачи - физически или юридически лица които са, търговци по смисъла на Търговския закон, чиито обекти са регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните и одобрени от министъра на земеделието и храните.

(2) Изкупвачите подават в Министерството на земеделието и храните заявление за одобрение по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните. Заявлението се подава в 30-дневен срок от регистрацията по чл. 12 от Закона за храните.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

1. копие от регистрация по ЕИК/БУЛСТАТ;

2. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличието или липсата на задължения;

3. банкова гаранция в полза на Разплащателната агенция в размер, определен от изпълнителния директор;

4. списък с имената и единния граждански номер на лицата, извършващи регистрацията на ежедневните доставки на краве мляко;

5. декларация от заявителя, че не е санкциониран през последната година с влязло в сила наказателно постановление за събиране и преработване на краве мляко;

6. декларация от заявителя, че притежава персонален компютър, принтер, електронна поща и софтуер за регистрация на ежедневно изкупуваните количества краве мляко по производители.

(4) В заявлението се посочват номерът на удостоверението за регистрация на всички стационарни и мобилни обекти за изкупуване и транспортиране на краве мляко съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и адресът на стопанска дейност в страната, където изкупвачът съхранява търговската, счетоводната и технологичната документация по изкупуване и транспортиране на кравето мляко.

Чл. 50

(1) В едномесечен срок от подаване на заявлението министърът на земеделието и храните със заповед издава или отказва издаването на одобрение.

(2) Министърът на земеделието и храните отказва издаването на одобрение, когато:

1. не са представени документите по чл. 49;

2. има несъответствия между представените документи и фактическите условия за изкупуване и транспортиране на краве мляко.

(3) При отказ по ал. 2 изкупвачът може да подаде ново заявление за одобрение не по-рано от 6 месеца от издаване на заповедта.

(4) Правата и задълженията по издаденото одобрение не могат да се прехвърлят или преотстъпват.

(5) При промяна в обстоятелствата по чл. 49 одобреният изкупвач е длъжен в 7-дневен срок да подаде в Министерството на земеделието и храните заявление, придружено с документи, удостоверяващи промяната.

Чл. 51

Одобрените изкупвачи са длъжни да:

1. изкупуват доставеното количество краве мляко от производителя, с когото имат сключен договор за доставка;

2. издават документ за всяка доставка на всеки производител, съдържащ количеството краве мляко, неговата масленост и цената;

3. подават декларации съгласно наредбата по чл. 55, ал. 1;

4. регистрират ежедневно изкупуваните количества краве мляко по производители;

5. разполагат с подходящо помещение, персонален компютър, принтер, електронна поща и софтуер за регистрация на изкупените количества краве мляко;

6. поддържат в актуално състояние търговската, счетоводната и технологичната документация по изкупуване, транспортиране и преработка на кравето мляко и по складиране на продуктите от краве мляко;

7. осигуряват достъп на оправомощените длъжностни лица до помещенията, софтуера и документацията и да им оказват съдействие при извършване на проверки;

8. информират всеки производител на краве мляко, с когото имат сключен договор за доставка, в края на всяко тримесечие за остатъка от индивидуалната му млечна квота;

9. издават на всеки производител при прекратяване на договора за доставка удостоверение за общото количество изкупено краве мляко от началото на квотния период;

10. подновяват банковата гаранция в полза на Разплащателната агенция след изтичане на нейния срок.

Чл. 52

(1) Одобрението на изкупвачите се прекратява:

1. по молба на одобрения изкупвач;

2. при преобразуване, прекратяване или обявяване в несъстоятелност на изкупвача;

3. при смърт на изкупвача - физическо лице;

4. при заличаване на изкупвача от регистъра по чл. 12 от Закона за храните.

(2) Одобрението на изкупвачите се отнема, когато:

1. не е изпълнено задължение по чл. 51 или задължение, определено в правото на Европейския съюз или в наредбите по чл. 55;

2. е издадено въз основа на неверни данни.

(3) Министърът на земеделието и храните издава заповед за прекратяване или отнемане на одобрението в 14-дневен срок от получаване на молба за прекратяване или документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3, или от установяване на обстоятелство по ал. 2.

(4) При отнемане на одобрението изкупвачът може да подаде ново заявление за одобрение не по-рано от 6 месеца от издаването на заповедта по ал. 3.

Чл. 53

Министерството на земеделието и храните създава и поддържа публичен електронен регистър на одобрените изкупвачи, който се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.

Чл. 54

(1) Разплащателната агенция определя вноска за бюджета при превишаване на националната млечна квота съгласно правилата на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета и Регламент (ЕО) № 595/2004 на Европейската комисия.

(2) Вноската за бюджета при превишаване на националната млечна квота е публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 55

(1) Министърът на земеделието и храните определя с наредба реда за:

1. управление на Националния млечен резерв;

2. водене на регистъра на производителите на краве мляко;

3. разпределение, прехвърляне и превръщане на индивидуални млечни квоти;

4. одобряване на изкупвачите, както и на реда за учредяване и срока на банковата гаранция;

5. изкупуване на краве мляко;

6. подаване на декларации от одобрените изкупвачи и производителите на краве мляко.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните приема с наредба реда за:

1. плащане на вноскатапо чл. 54, ал. 2 от одобрените изкупвачи и от производителите на краве мляко, които притежават индивидуална млечна квота за директни продажби на Разплащателната агенция;

2. плащане на вноската по чл. 54, ал. 2от производителите на краве мляко, които притежават индивидуална млечна квота за доставки, на одобрените изкупвачи;

3. разпределение на остатъка от вноската след изплащане задължението на страната към Европейския земеделски фонд за гарантиране или за финансиране на недостигащата сума за изпълнение на това задължение.

Чл. 56

(1) Разплащателната агенция подпомага пазарните мерки в лозаро-винарския сектор съгласно правото на Европейския съюз.

(2) Министърът на земеделието и храните утвърждава Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор и указания за участие в схема “Изкореняване на винени лозя”.

(3) Министърът на земеделието и храните издава наредба за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор.

Чл. 57

(1) По Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор финансова помощ се предоставя за следните мерки:

1. преструктуриране и конверсия на винени лозя със следните дейности:

2. промоция в трети страни;

3. застраховане на реколта.

(2) Финансовата помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор се предоставя до 2014 финансова година съгласно бюджет за програми за подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

(3) Финансовата помощ по схема “Изкореняване на винени лозя” се предоставя за 2009 - 2011 финансови години съгласно нотифицираните на Комисията от държавите членки до 15 октомври всяка година обща площ и размери за подпомагане.

Чл. 58

(1) Финансова помощ по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 могат да получат производителите, които са регистрирани по реда на Закона за виното и спиртните напитки.

(2) Финансова помощ по чл. 57, ал. 1, т. 2 могат да получат търговски дружества, професионални организации, организации на производители, междупрофесионални организации, като предимство при изчерпване на финансовия ресурс имат микро-, малки и средни предприятия, както и сдружения, притежатели на колективни марки.

(3) Не могат да получат финансиране по чл. 57, ал. 1, т. 1 производители, които извършват подмладяване на винени лозя и попълване на празни места - презасаждане на парцела със съществуващия сорт при запазване на съществуващата агротехника в лозарското стопанство.

(4) Финансиране по чл. 57, ал. 3 могат да получат производители, надлежно поддържали площите си през последните три години, предхождащи изкореняването, подали годишни декларации за реколта.

Чл. 59

(1) Органите и организациите, които са компетентни за провеждане на пазарни мерки и на мерки за държавно подпомагане, извършват проверки съгласно чл. 37, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители на:

1. лицата, които участват в тези мерки;

2. трети лица, които не участват директно в мерките, но имат взаимоотношения с лицата по т. 1 по повод участието им в тях.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да оказват съдействие на проверяващите и на представителите на Европейската комисия съгласно чл. 26б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(3) Държавните и общинските органи и организации са длъжни да оказват на проверяващите и на представителите на Европейската комисия съдействие и да им предоставят информацията и документите, свързани с обекта на проверката.

Чл. 60

(1) В Разплащателната агенция се създава специализиран отдел съгласно Регламент (ЕИО) № 4045/89 на Съвета.

(2) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция докладва резултатите от проверките по Регламент (ЕИО) № 4045/89 на министъра на земеделието и храните.

Чл. 60а

(1) Органите на държавния контрол в животновъдството осъществяват контрол върху предлагането на пазара на месо и яйца.

(2) На контрол подлежат обектите по чл. 58а, ал. 2 и по чл. 58к.

Чл. 60б

Контролът включва:

1. проверка на състоянието и начина на използване на сградите, инсталациите и техническото оборудване, свързани с окачествяването, класификацията и предлагането на пазара на месо и яйца;

2. вземане на проби за извършване на анализи и изследвания;

3. проверка на документацията по извършваната дейност.

Чл. 60в

Контролът се осъществява от:

1. длъжностни лица, оправомощени от министъра на земеделието и храните – за обектите по чл. 58а, ал. 1 и 2, за изискванията, определени с наредбите по чл. 58е и 58ж, и за обектите за производство и търговия с кланични трупове от зайци по чл. 58и, ал. 1;

2. органите за държавен контрол по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 60г

Контролните органи имат право:

1. на свободен достъп и проверки в контролираните обекти;

2. да дават задължителни предписания за отстраняване на допуснатите нарушения;

3. да съставят актове за констатираните административни нарушения.

Чл. 60д

Лицата, подлежащи на контрол, са длъжни да осигуряват на органите по чл. 60в достъп до контролираните обекти, да им съдействат и да изпълняват техните предписания.

Чл. 61

(1) Вземания по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители са и суми, изплатени на основата на отменен административен акт или на прекратен, нищожен или унищожаем договор.

(2) Вземанията по ал. 1 се дължат от датата на:

1. уведомяването на лицето, участващо в пазарната мярка и в мярката за държавно подпомагане, от компетентния орган за отмяната на административния акт или за прекратяване на договора;

2. съдебното решение за установяване на нищожността или постановяване унищожаемостта на договора.

Чл. 62

За държавните вземания по пазарни мерки и по мерки за държавно подпомагане се дължи законната лихва.

Чл. 63

(1) Който не представи пазарна информация по чл. 4, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.

(2) Който повторно извърши нарушение по ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 64

(1) Който осъществява контрол, без да е получил разрешение за извършване на контролна дейност по чл. 18, ал. 1 или разрешението е с изтекъл срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(2) Който не предостави информация по чл. 18, ал. 3, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

(3) Който не изпълни задължително указание по чл. 18, ал. 4, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 65

(1) Който наруши разпоредбите на чл. 25, ал. 1 - 3, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.

(3) Актовете за установяване на нарушение по ал. 1 и 2 се съставят от инспекторите от Българската агенция по безопасност на храните съгласно чл. 28 от Закона за храните. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 66

(1) Физическо лице, което предлага на пазара партида плодове или зеленчуци, за която е съставен констативен протокол, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 7000 лв.

Чл. 67

(1) Физическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 40, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 600 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 68

(1) Физическо лице, което не изпълни задължение по чл. 40, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

Чл. 69

(1) Одобрен изкупвач, който не подаде до 15 май годишна декларация за изкупеното краве мляко по чл. 8, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Европейската комисия, се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

(2) Производител на краве мляко, притежаващ индивидуална млечна квота за директни продажби, който не подаде до 15 май годишна декларация за продаденото краве мляко по чл. 11, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 595/2004, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.

(3) Когато нарушенията по ал. 2 са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

Чл. 70

(1) Одобрен изкупвач, който декларира неверни данни, се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

(2) Производител на краве мляко, притежаващ индивидуална млечна квота за директни продажби, който декларира неверни данни, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 2 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

Чл. 71

Който изкупува краве мляко без одобрение от министъра на земеделието и храните по чл. 49, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 25 лв. за 100 кг изкупено краве мляко, но не по-малко от 1000 лв.

Чл. 72

(1) Производител на краве мляко, който доставя краве мляко на изкупвач, който не е одобрен по реда на този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

Чл. 73

(1) Който не изпълни или наруши задължение, предвидено в този закон или в регламент на Европейския съюз, уреждащ прилагането на пазарни мерки, включени в ООП, се наказва с глоба от 300 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

(3) Министърът на земеделието и храните определя с наредби съставите на конкретните нарушения по ал. 1 съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 74

(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 63, 64 и 73 се съставят от оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и храните или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 66 – 68 се съставят от оправомощени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от директорите на областните дирекции по безопасност на храните.

(3) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 69 - 72 се съставят от оправомощени от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” или от оправомощени от него длъжностни лица.

(4) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 74а

(1) За нарушения на разпоредбите на чл. 58ж, т. 1 и чл. 58и се налага глоба от 500 до 1500 лв., ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(3) За нарушения на разпоредбите по чл. 58а – 58е и чл. 58ж, т. 2, 3 и 4 се налага глоба от 3000 до 10 000 лв., при повторно нарушение от 10 000 до 25 000 лв., а при трето нарушение се отнема правото на дейност.

Чл. 74б

(1) Лице, което отказва да съдейства или препятства изпълнението на дейностите на държавния контрол по чл. 60б, се наказва с глоба от 300 до 400 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 800 до 1200 лв.

Чл. 74в

(1) Лице, което укрива информация или предоставя невярна информация на контролните органи в нарушение на изискванията на чл. 60г, се наказва с глоба от 400 до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.

Чл. 74г

При повторно извършване на нарушенията по чл. 74а – 74в предвидените глоби или имуществени санкции се налагат в двоен размер.

Чл. 74д

(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 74а – 74г се съставят от лицата по чл. 60в.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и храните или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “Биологично производство на земеделски продукти и храни” е производство на земеделски продукти и храни, което отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007.

2. “Възстановявания при износ на земеделски и преработени земеделски продукти” са изплащания на определена субсидия на износителя на продукта с цел компенсиране на разликите между техните цени на световните пазари и вътрешния пазар на Европейския съюз.

3. “Географски означения” са наименование за произход и географско указание по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета.

4. “Директна продажба” е всяко предаване, възмездно или безвъзмездно, на краве мляко директно от производителя на краен потребител, както и всяко предаване, възмездно или безвъзмездно, на млечни продукти от краве мляко директно от производителя на друго лице, с изключение на членовете на домакинството на производителя.

5. “Доставка” е доставка на произведеното в стопанството на производителя непреработено краве мляко към одобрен изкупвач.

6. “Земеделски продукти” са продуктите на растениевъдството, животновъдството и риболова, както и продукти след първоначална преработка, пряко свързани с тези продукти, включени в Анекс I на Договора за създаване на Европейската общност.

7. “Интервенционно изкупуване” е мярка, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на селското стопанство, която се изразява в покупка на земеделски продукти с определено качество и в определени количества по фиксирани цени, с цел стабилизиране пазарите на земеделските продукти и гарантиране доходите на производителите.

8. “Квотен период” е периодът от 1 април на текущата календарна година до 31 март на следващата календарна година.

9. “Компостиране” е екзотермичен и термофилен процес на биологично разграждане на биоразградими отпадъци в присъствието на кислород и при контролирани условия под действието на микро- и макроорганизми с цел произвеждане на компост.

10. “Контрол за съответствие на качеството” са материалните и правните действия, извършени от оправомощени лица с цел проверка дали обявеното качество отговаря на изискванията за качество на плодовете и зеленчуците.

11. “Краен потребител” е всяко лице, което не е одобрен изкупвач, както и съпруг или лице, живеещо във фактическо съпружеско съжителство с производителя на краве мляко, негово дете или роднина, живеещи при него.

12. “Национален млечен резерв” е част от националната млечна квота и се използва при преразпределение на индивидуални млечни квоти и преструктуриране на производството на краве мляко.

13. “Национална млечна квота” е гарантирано общо количество краве мляко, предоставено на страната за един квотен период, състоящо се от национална квота за директни продажби и национална квота за доставки.

14. “Оперативни програми” са програми, с които организации на производители на пресни плодове и зеленчуци кандидатстват за съфинансиране на инвестиции, свързани с тяхната дейност, от Европейския фонд за гарантиране на селското стопанство.

15. “Пазарна информация” е всяка информация за количеството, качеството, разфасовката и/или цените на предлаганите на пазарите, внасяните и/или изнасяните земеделски и преработени продукти.

16. “Подобряване на методите и технологиите за управление на лозарското стопанство” включва увеличаване на броя на лозите на хектар; промяна на формировката; използване на наклонени терени, в т.ч. направа на тераси, на мелиоративни съоръжения, на огради за защита срещу диви животни; комасация на лозарските стопанства и други.

17. “Преработени земеделски продукти” са преработени земеделски продукти извън Анекс I на Договора за създаване на Европейската общност съгласно Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Европейската комисия.

18. “Равнище на качество” са характеристиките на продукта, които определят неговото качество (първо, второ, екстра и други) и са регламентирани със стандартите на Европейския съюз.

19. “Социално слаби лица” са физически лица, семейства и/или отделни групи, чиито доходи са под минимума, определен за страната.

20. “Търговец на пресни плодове и/или зеленчуци” е всяко физическо или юридическо лице, което излага или предлага за продажба, доставя или реализира по друг начин за своя или за чужда сметка, пресни плодове и зеленчуци. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИРАЗПОРЕДБИ

§ 2

Министерството на земеделието и храните упражнява контрола за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение по чл. 18 до получаване на разрешения от контролиращи лица по реда на чл. 19 и 20.

§ 3

(1) При изменение или отмяна на посочен в този закон регламент разпоредбите на закона се прилагат съобразно регламента или регламентите, които го изменят или заменят.

(2) При приемане на регламенти по прилагане на посочен в този закон регламент законът се прилага съобразно прилагащите регламенти.

§ 4

(1) Наредбите, издадени на основание на разпоредбите, отменени с § 8, § 9, т. 1 и § 10, т. 2, както и наредбата по отменените с § 5, т. 1 чл. 7д и 7ж от Закона за подпомагане на земеделските производители, запазват действието си до приемане на съответните наредби по този закон.

(2) Одобренията и разрешенията, издадени на основание на разпоредбите, отменени с § 5, т. 1, § 8 и § 9, т. 1, запазват своето действие до изтичане срока на тяхната валидност.

§ 5

В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Членове 7а - 7л се отменят.

2. В чл. 10е ал. 5 се отменя.

3. В чл. 11, ал. 2, т. 1 думите “съгласно одобрената програма по приетия от Министерския съвет годишен доклад” се заличават.

4. Членове 12а - 12в се отменят.

5. В чл. 27 се създава ал. 4: “(4) Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Агенцията за държавни вземания.”

6. В § 1 т. 40 - 45 се отменят.

7. В § 32 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 18 от 2006 г.) думите “чл. 7ж, ал. 3, т. 4” се заличават.

§ 6

В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 31, 34, 51 и 55 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Членове 6б - 6т се отменят.

2. Създава се чл. 14а: “Чл. 14а. Когато националните регистри по чл. 14 се ползват за разпределение на тарифни или производствени квоти, регионалните служби по чл. 14, ал. 1 включват в тях данни за производствения капацитет на производствените обекти.”

3. Членове 38а и 38б се отменят.

4. Членове 38г и 38д се отменят.

5. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните (ДВ, бр. 31 от 2006 г.):

§ 7

В Закона за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти (ДВ, бр. 88 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 5, ал. 1, т. 1 след думата “износа” се добавя “включително информацията, представляваща служебна тайна по Закона за митниците”.

2. В чл. 12, ал. 1, т. 1 след думата “износа” се добавя “включително информацията, представляваща служебна тайна по Закона за митниците”.

3. В заключителните разпоредби:

§ 8

В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 91 от 1997 г.; изм., бр. 90 от 1999 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 26, 30 и 31 от 2006 г.) чл. 12а се отменя.

§ 9

В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 87 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Членове 14 - 14е се отменят.

2. В чл. 38д:

3. Членове 51а и 51б се отменят.

§ 10

В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 73 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се чл. 57а: “Служебно заличаване Чл. 57а. (1) Регистрация на географско означение на земеделски продукт или храна се заличава служебно, когато географското означение на земеделския продукт или храна се впише в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения. (2) Министерството на земеделието и храните уведомява Патентното ведомство за вписването на географското означение на земеделския продукт или храна в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения. Заличаването се извършва в едномесечен срок от уведомяването.”

2. Параграф 45 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения (ДВ, бр. 43 от 2005 г.) се отменя.

§ 11

В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ., бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65 и 82 от 2006 г.) се създава чл. 4а: “Чл. 4а. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните определя с решение видовете държавни помощи в областта на рибарството съгласно изискванията на правото на Европейския съюз в областта на държавните помощи. (2) Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия за планираните нови схеми за помощ или индивидуални помощи или съществени промени на съществуващи държавни помощи, подлежащи на уведомяване съгласно чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност. (3) Министърът на земеделието и храните поддържа регистър на разрешените от Европейската комисия държавни помощи и регистър на минималните помощи, предоставяни в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Европейската комисия. (4) Държавен фонд “Земеделие” прилага разрешените от Европейската комисия схеми на помощ или индивидуални помощи и минимални помощи. (5) Условията и редът за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.”

§ 12

Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 7, който влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.