Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1
(1) С наредбата се определят системата и правилата за транслитерация на българските географски имена на латиница.
(2) Системата за транслитерация на български географски имена и нейните правила осигуряват еднозначно предаване и изписване на българската азбука с отделни латински букви или съчетания от латински букви.
(3) Системата и правилата за транслитерация на българските географски имена на латиница са в съответствие с фонологичната система на съвременния български книжовен език и с българските традиции.
Чл. 2
Системата и правилата за транслитерация определят начините за предаване на българските букви и буквени съчетания в българските географски имена с латински букви и буквени съчетания.
Чл. 3
Системата и правилата за транслитерация на българските географски имена на латиница са задължителни за всички юридически и физически лица, извършващи и ползващи транслитерация на тези имена.
Глава 2. СИСТЕМА И ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА НА ЛАТИНИЦА
Чл. 4
Системата за транслитерацията на българските букви с латински букви е, както следва: Българскa азбука Латинизирана версия А, а A, a Б, б B, b В, в V, v Г, г G, g Д, д D, d Е, е E, e Ж, ж Zh, zh З, з Z, z И, и I, i Й, й Y, y К, к K, k Л, л L, l М, м M, m Н, н N, n О, о O, o П, п P, p Р, р R, r С, с S, s Т, т T, t У, у U, u Ф, ф F, f Х, х H, h Ц, ц Ts, ts Ч, ч Ch, ch Ш, ш Sh, sh Щ, щ Sht, sht Ъ, ъ A, a Ь, ь Y, y Ю, ю Yu, yu Я, я Ya, ya.
Чл. 5
(1) Транслитерацията на българските буквени съчетания с латински буквени съчетания е, както следва:
1. буквеното съчетание “дж” се изписва и предава на латиница като “dzh”: Добруджа Dobrudzha Пазарджик Pazardzhik;
2. буквеното съчетание “ьо” се изписва и предава на латиница като “yo”: Васильово Vasilyovo Синьо бърдо Sinyo bardo;
3. буквеното съчетание “йо” се изписва и предава на латиница като “yo”: Змейово Zmeyovo Йовковци Yovkovtsi.
(2) Буквеното съчетание “-ия” в края на думите се изписва и предава чрез “-ia”: София Sofia Провадия Provadia.
Чл. 6
Името на българската държава се изписва и предава на латиница в съответствие с установената традиция: България Bulgaria.
Чл. 7
(1) Номенклатурните географски термини: планина, равнина, низина, плато, град, село, река, езеро, залив и др., които са част от географско име, се транслитерират: Стара планина Stara planina Атанасовско Atanasovsko езеро ezero.
(2) Номенклатурните географски термини, които не са част от географското име, се превеждат според правилата на съответния език: нос Емине Cape Emine Cap Emine.
(3) Прилагателните “северен”, “южен”, “източен”, “западен”, “централен” и др. подобни, когато влизат в състава на географското име, се транслитерират: Централен Балкан Tsentralen Balkan.
Чл. 8
Транслитерацията на съставни географски имена се съобразява с правилата на българския правопис: Златни пясъци Zlatni рyasatsi Горна Оряховица Gorna Oryahovitsa Елено-Твърдишка Eleno-Tvardishka планина planina.
Чл. 9
(1) Небългарските собствени имена с латински произход, представляващи географски имена, се изписват с оригиналното им име на латиница: Томпсън Thompson.
(2) Небългарските собствени имена с друг произход, представляващи географски имена, се изписват съгласно системата за транслитерация на съответния език: Тотлебен Totleben.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1
Наредбата се издава на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за геодезията и картографията и в съответствие с Решение на Министерския съвет № 563 от 26.VII.2006 г.
§ 2
При нарушения на системата и правилата по тази наредба се прилагат административнонаказателните разпоредби на глава седма от Закона за геодезията и картографията.
§ 3
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник”.
§ 4
Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството по предложение на Съвета по стандартизация на географските имена. Министър: А. Гагаузов