(1) Финансова институция със седалище в държава членка може да извършва дейност на територията на Република България чрез клон или директно, след като БНБ получи уведомление от компетентния орган на изпращащата държава, заедно с издадено от него удостоверение за спазване на условията съгласно съответното национално законодателство.
(2) Ако БНБ получи информация от компетентните органи на изпращащата държава, че съответната финансова институция е престанала да отговаря на някое от условията на националното законодателство по ал. 2, тази финансова институция губи правата по ал. 2 и дейността й се регулира изцяло съгласно изискванията на българското законодателство.
(3) Лицата по чл. 2, параграф 5, т. 3 – 23 от Директива 2013/36/ЕС се смятат за финансови институции за целите на този член.
(4) Разпоредбите на този член не се прилагат за финансови институции, които по силата на друг закон имат право да извършват дейност чрез клон или директно в Република България.