(1) Когато Фондът за гарантиране на влоговете в банките или ликвидаторът установи в процеса на принудителна ликвидация на банка, че банката е неплатежоспособна по смисъла на чл. 36, ал. 2 или че банката не изпълнява свои изискуеми парични задължения повече от 60 дни, той предлага на БНБ да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението фондът или ликвидаторът прилага доклад и документи, удостоверяващи финансовото състояние на банката.
(2) Българската народна банка извършва проверка на предложението по ал. 2.
(3) Ако предложението по ал. 2 е основателно, Управителният съвет на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ Управление „Банков надзор“, взема решение, с което установява, че банката се намира в състояние на неплатежоспособност, и за отправяне на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност.
(4) Съдът разглежда искането на БНБ при условията и по реда, предвидени в Закона за банковата несъстоятелност.