Наредба № 4 от 6 април 2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността “кинезитерапия”

Чл. 1

С тази наредба се определя професионалната компетентност на лицата, работещи в лечебните заведения от националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността “кинезитерапия”, наричани по-нататък в наредбата “кинезитерапевти”.

Чл. 2

Право да упражняват професията на кинезитерапевт в лечебните заведения имат лица, които притежават образователно-квалификационна степен “магистър” или “бакалавър” по специалността “кинезитерапия”.

Чл. 3

Кинезитерапевтите осъществяват дейност в лечебните заведения от националната система на здравеопазването под методичното ръководство и контрол на лекар - специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

Чл. 4

(1) Кинезитерапевтите участват в обслужването на пациенти при извършване на функционални изследвания на опорно-двигателния апарат и при изпълнение на лечебния план, изготвен от лекар – специалист по физикална и рехабилитационна медицина, включващ кинезитерапевтична програма.

(2) При осъществяване на функционални изследвания на опорно-двигателния апарат кинезитерапевтите могат да извършват след назначение на лекар – специалист по физикална и рехабилитационна медицина:

1. кинезиологичен анализ, включващ:

2. измерване на артериално кръвно налягане и пулсова честота.

(3) Кинезитерапевтите съвместно с лекаря – специалист по физикална и рехабилитационна медицина, изготвят кинезитерапевтична програма, запознават пациента с нея, прилагат и контролират изпълнението й и отчитат промени в двигателното състояние на пациента.

(4) Кинезитерапевтичната програма може да включва:

1. изотонични, изометрични и изокинетични физически упражнения;

2. аналитична, групова, дихателна и подводна лечебна гимнастика;

3. позиционно и теренно лечение;

4. пули-, суспенсионна, и механотерапия;

5.

6. игротерапия;

7. мануални мобилизационни техники на периферните стави - мекотъканни, мобилизации и тракции;

8. релаксиращи и улесняващи техники – постизометрична релаксация на периферни стави и проприоцептивно нервно-мускулно улесняване (Кабат);

9. масаж - класически;

10.

(5)

(6) Кинезитерапевтите ежедневно документират проведените изследвания и процедури.

Чл. 5

След назначение от лекар - специалист по физикална и рехабилитационна медицина и под негов контрол, кинезитерапевтите могат да:

1. осъществяват активна, подводна и пасивна лечебна гимнастика;

2. участват в лечебно-възстановителния процес на пациентите чрез средствата на кинезитерапията;

3. извършват пасивни упражнения, масаж и безусловнорефлекторни стимулации при тежко болни пациенти;

4. полагат двигателни грижи в предоперативния и ранния постоперативен период за профилактика на усложненията;

5. подпомагат функционалното възстановяване на пациентите в условията на ортезолечение и външно протезиране, при метална остеосинтеза и ендопротезиране;

6. участват в укрепване на физическото състояние при пациенти, лишени от самостоятелна двигателна активност – директна скелетна екстензия, гипсова имобилизация и халотракция;

7. прилагат средствата на кинезитерапията при функционални и органични нарушения на нервната система;

8. провеждат индивидуално ориентирани спрямо основното заболяване и придружаващата възрастова патология кинезитерапевтични програми при хронично болни пациенти;

9. поддържат подходяща двигателна активност за укрепване на физическото здраве на пациенти в лечебните заведения за болнична помощ;

10. отразяват в процедурната карта изпълнените за деня назначения и постигнатите резултати;

11. информират периодично лекаря – специалист по физикална и рехабилитационна медицина, за промени в двигателните възможности на пациента.

Чл. 6

Чл. 6. В лечебните заведения кинезитерапевтите под методическото ръководство и контрол на лекар – специалист по физикална и рехабилитационна медицина, могат да провеждат следните дейности:

1. профилактика на отклоненията във физическото развитие и деформитетите на опорно-двигателния апарат в детско-юношеската възраст;

2. двигателна профилактика при социалнозначими, системни (хронични), прогресиращо протичащи заболявания и преждевременно стареене;

3. профилактични и възпитателни дейности в областта на общественото здраве;

4. консултиране на пациенти за водене на здравословен начин на живот по отношение на двигателната им активност;

5. вторична профилактика на травми и заболявания, свързани със спортната дейност;

6. участие в обучението на стажанти по специалността “кинезитерапия”.

Чл. 7

Кинезитерапевтите под методическото ръководство и контрол на лекар – специалист по физикална и рехабилитационна медицина участват в ресоциализацията на пациентите и хората с трайни увреждания чрез:

1. създаване на нови двигателни навици и стереотипи;

2. създаване и усъвършенстване на компенсаторни и заместителни функции при лица с трайни двигателни увреждания;

3. обучение в дейности от ежедневния живот;

4. обучение в ползване на помощни средства, включително и инвалидна количка;

5. адаптирана физическа активност;

6. провеждане на обучение на пациента и неговите близки за самостоятелно изпълнение на кинезитерапевтичната програма при домашни условия.

§ 1

По смисъла на тази наредба “кинезитерапевтична програма” е методически обоснована и прилагана система от средства на кинезитерапията под формата на методики, техники, пози, процедури според клиничното и функционалното състояние на пациентите с цел профилактика, възстановяване и поддържане на здравното им състояние.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 188 от Закона за здравето. Министър: Р. Гайдарски