Наредба № 14 от 3 февруари 2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. минималните зоохигиенни изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на телета за разплод и угояване;

2. изискванията за хуманно отношение към телета за разплод и угояване;

3. задълженията на собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти за разплод и угояване на телета;

4. контролът за спазване изискванията на тази наредба.

Чл. 2

(1) Помещенията, в които се отглеждат телета както и боксовете, и съоръженията в тях, с които телетата могат да влязат в контакт се изграждат от материали, които нямат вредно въздействие върху телетата и позволяват лесно да се почистват и дезинфекцират.

(2) Помещенията по ал. 1 разполагат със:

1. обезопасена електрическа инсталация;

2. добра естествена вентилация или вентилационна система, осигуряваща скорост на движение на въздуха до 0,3 m/s, а при високи температури - до 0,5 m/s;

3. редовно проверявана алтернативна вентилационна система и алармена система за известяване на аварии по електрозахранването;

4. подходящо естествено или изкуствено осветление, ако се използва изкуствено осветление, то трябва да функционира за период не по-малък от 8 h през деня;

5. относителна влажност на въздуха - 60 - 80 %;

6. перфорирани прегради, които позволяват на телетата да имат директен визуален и осезаем контакт помежду си при отглеждане в индивидуални боксове; това изискване не се прилага за помещенията за изолация на болни телета;

7. широчина, равна на височината на телето при раменете, измерена в изправено положение; дължина не по-малка от дължината на тялото на телето, измерена от върха на носа до каудалния ръб на седалищния израстък на седалищната кост и умножена по 1,1 при отглеждане в индивидуални боксове;

8. широчина не по-малка от 90 cm + /- 10 % или 0,8 пъти височината при раменете на телето при отглеждане чрез завързване, на ясли или в индивидуални боксове; последното важи за животновъдни обекти, в които се отглеждат повече от 6 телета;

9. следните допустими концентрации на токсични газове:

10. равни, сухи и твърди подове, изработени по такъв начин, че да не причиняват нараняване или страдание на телетата, които стоят или лежат върху тях, подходящи за размера и теглото на телетата с твърда, гладка и стабилна повърхност, за да се избегне подхлъзване;

11. чисто, удобно и подходящо дренирано място за лежане или чиста, суха и удобна постеля, които не влияят негативно върху телетата;

12. ниво на шума под 50 dB;

13. съоръжения за хранене и поене, които:

14. обезопасена площ за разходка на телетата;

15. осигурено пространство за всяко теле за лягане, изправяне и осъществяване на всички физиологични и етологични нужди.

(3) Животновъдните обекти за отглеждане на телета по чл. 1 се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Чл. 3

(1) Собствениците или управителите на животновъдни обекти:

1. проверяват здравословното състояние на телетата:

2. отделят незабавно в помещение със суха и удобна постеля телета, които са наранени или показват признаци на заболяване, и осигуряват възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ;

3. почистват ежедневно и дезинфекцират периодично помещенията, боксовете, съоръженията и инвентара, изпражненията, урината, неизядената или разсипаната храна се почистват толкова често, колкото е необходимо, за да се избегне събирането на мухи и гризачи и за намаляване на миризмата;

4. осигуряват на телетата хранене, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиологични и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва:

5. осигуряват свободен и постоянен достъп на животните до прясна питейна вода;

6. ежедневно проверяват изправността на механичните съоръжения и автоматизираните линии (ако в обекта има такива) и при необходимост незабавно отстраняват повредите, а при невъзможност - предприемат мерки за опазване здравето и доброто физическо състояние на телетата чрез използване на алтернативни методи за хранене и поддържане на подходяща жизнена среда до отстраняване на повредата.;

7. не допускат и не извършват действия, които могат да причинят стрес, наранявания или страдание на телетата;

8. не връзват телетата освен при необходимост за не повече от един час по време на хранене с мляко или заместител на млякото или при ветеринарномедицински манипулации; използваните въжета не трябва да предизвикват нараняване и връзването да се прави по начин, изключващ риск от задушаване или нараняване; телетата се връзват така, че да могат да лягат и изправят и осъществяват всички свои физиологични и етологични нужди.

(2) Телетата не се държат постоянно в тъмнина. При проверка на здравословното им състояние се използва подходящо осветление - неподвижно или преносимо.

(3) Собствениците или управителите на животновъдни обекти за отглеждане и угояване на телета спазват и изискванията на Наредба № 16 от 2006 г. за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни (ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Чл. 4

Телетата до 15-дневна възраст:

1. се захранват с говежда коластра в първите часове след раждането им, но не по-късно от шестия час;

2. се хранят четири пъти на ден в съдове, които ежедневно се почистват и дезинфекцират;

3. не се връзват.

Чл. 5

Чл. 5 (1) При групово отглеждане на телета се осигурява свободна площ за теле: 1. с тегло до 150 kg – най-малко 1,5 m2; 2. с тегло от 150 до 220 kg – най-малко 1,7 m2; 3. с тегло над 220 kg – най-малко 1,8 m2. (2) Телетата се хранят поне два пъти на ден, като при групово отглеждане всяко теле от групата има достъп до храната по едно и също време.

Чл. 6

Телета над 8-седмична възраст не се отглеждат в индивидуални боксове освен по препоръка на обслужващия животновъдния обект ветеринарен лекар с цел лечение.

Чл. 7

(1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) контролира спазването на изискванията по тази наредба.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез ветеринарномедицински проверки, включително по сигнал за нарушаване изискванията на наредбата.

(3) При извършване на проверките по ал. 2 официалният ветеринарен лекар има право на достъп по всяко време:

1. до всички места в животновъдния обект, където се отглеждат телета за разплод и угояване;

2. до водената в животновъдния обект документация.

Чл. 8

(1) При констатирани нарушения на изискванията по тази наредба официалният ветеринарен лекар:

1. издава предписания и посочва срок за отстраняването им;

2. когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по т. 1 срок, разпорежда спиране експлоатацията на обекта за срок, определен по негова преценка, но не по-дълъг от 6 месеца;

3. прави предложение до директора на областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение;

4. налага административно наказание и предприема административни мерки по реда на ЗВД.

(2) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, предвидени в ЗВД.

(3) След отстраняване на нарушенията официалният ветеринарен лекар по молба на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.

(4) Животновъден обект, чиято регистрация е заличена, може да бъде регистриран отново по общия ред, предвиден в ЗВД.

Чл. 9

(1) Ежегодно директорите на РВМС организират изготвянето на програми за съответния регион, които съдържат:

1. план за обучение на ветеринарни лекари, собственици на говедовъдни обекти и гледачи;

2. броя на животновъдните обекти, които ще бъдат проверени за спазване изискванията по тази наредба.

(2) В програмите по ал. 1 се залагат проверки на не по-малко от 10 % животновъдни обекти за съответния регион.

(3) Всяка година в срок до 15 януари РВМС изпращат в НВМС обобщена информация за резултатите от направените проверки през предходната година по образец съгласно приложението.

(4) Всяка година в срок до края на месец август БАБХ изпраща до Европейската комисия доклад за предходната година относно направените проверки по спазване изискванията на тази наредба заедно с анализ за установените несъответствия и план за действие за тяхното ограничаване.

Чл. 10

Внасянето на телета от трети страни се допуска само при условие, че са придружени от сертификат, издаден от компетентните органи на страната, от която произхождат телетата, свидетелстващ, че са отглеждани при спазване на изисквания за защита и хуманно отношение, съответни на изискванията по тази наредба.

Чл. 11

(отменен)

Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на ветеринарни експерти от Европейската комисия при извършване на проверки относно прилагането на мерките по тази наредба и предприема необходимите действия за отстраняване на нередностите, открити в резултат от проверките..

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Теле” е животно от семейство “ Bovide” на възраст до 6 месеца.

2. “Животновъден обект” е всяко място (ферма, помещение, обор), където се отглеждат или временно настаняват животни.

3. “Технологична група” е група от телета, изравнени по предназначение, възраст и тегло.

4. “Собственик, съответно ползвател на животновъден обект” е всяко физическо или юридическо лице, на чиито грижи са поверени животните и което е отговорно за тях постоянно или временно.

5. “Зоохигиена” е наука за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на оптимални условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични нужди.

6. “Официален ветеринарен лекар” е ветеринарен лекар от НВМС.

§ 1а

Тази наредба въвежда изискванията на Директива 2008/119/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 г. за определяне на минимални стандарти за защита на телетата (кодифицирана версия) (ОВ, L 10 от 15 януари 2009).

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 149, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 3

Тази наредба отменя Наредба № 30 от 1999 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа (ДВ, бр. 108 от 1999 г.).

§ 4

За неуредените с тази наредба случаи се прилагат разпоредбите на Наредбата за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни.

§ 5

Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на НВМС.

§ 6

Наредбата влиза в сила от 1 май 2006 г.

§ 7

До 31 декември 2006 г. изискванията, предвидени в чл. 6, чл. 2, ал. 2, т. 6 и 7 и чл. 5, т. 1, не се прилагат за животновъдни обекти с по-малко от 6 телета и за бозаещи телета, отглеждани заедно с майките си.

§ 8

От 1 януари 2007 г. изискванията по чл. 6, чл. 2, ал. 2, т. 6 и 7 и чл. 5, т. 1 се прилагат за всички животновъдни обекти, в които се отглеждат телета. За министър: Б. Абазов Приложениекъм чл. 9, ал. 3 РВМС Година Вид и категория животни: Начин на отглеждане: телета Брой на посетените обекти: Брой на проверките:....... Брой брой на предприетите на констатираните нарушения по следните изисквания законови мерки за отстраняване на нарушенията Изискване Наредба за защита и хуманно общ брой предписания други санкции отношение към телетата нарушения (брой) (брой) 1 2 3 4 5

1. Персонал За животните трябва да полагат грижи дос- татъчен брой гледачи, които притежават необходимата квалификация и опит

2. Инспекции Собствениците на селскостопански животни осигуряват ежедневен контрол върху здраво- словното им състояние За осъществяване на контрола в помещенията, където се отглеждат селскостопанските животни, се осигурява достатъчно осветление - неподвижно или подвижно по всяко време. За болните и наранените селскостопански животни се полагат нужните грижи, а когато това е необходимо, незабавно се търси помощта на обслужващия ветеринарен специалист. Ако е необходимо, болните и наранените селскосто- пански животни се изолират в подходящо помещение със суха и удобна постеля.

3. Водене на Ветеринарномедицинските органи водят документация документация за проведените ветеринарно- медицински лечебни третирания и мани- пулации. Собствениците на селскостопански животни водят документация за умрелите селскостопански животни и съхраняват всички писмени предписания, издадени от ветеринарномедицинските органи. Документацията по ал. 4 се съхранява минимум 3 години.

4. Свобода на На всяко селскостопанско животно се оси- движение гурява свобода на движение в съответствие с научните достижения, така че да не му се причиняват излишни страдания или нараняване.

5. Сграда На селскостопанските животни се осигурява подходящо осветление, влажност, циркулация на въздуха и проветряване според техните физиологични и етологични и в съответствие с научните знания при спазване на норми- те за концентрация на вредни газове и интензивност на шума. При строеж на помещения за отглеждане на животни се използ- ват материали, които не са вредни за животните, разрешени са за целта и които позволяват цялостно почистване и дезинфек- циране на помещението. Помещенията и съоръженията за отглеждане на селскостопански животни се конструират и поддържат така, че да нямат остри ръбове и стърчащи предмети, които могат да наранят селско- Осветеността на помещенията, в които се отглеждат селскосто- пански животни, се регулира през денонощието според физиологич- ните и етологичните особености на телетата. Когато естествената осветеност на помещението е недостатъчна, се монтира подходящо изкуствено осветление. Не се разрешава отглеждането на животните при условия на постоянна тъмнина.

6. Оборудване Когато е необходимо за опазване здравето на селскостопанските животни, в помещенията се инсталира система за изкуствена вентила- ция и алармена система за известяване при отказ на вентилационната система.

7. Хранене и Никакви други субстанции, с изключение на други суб- тези, дадени с терапевтична или профилак- станции тична цел или за зоотехнически цели, както е дефинирано според Наредба № 13 от 2001 г. за контрол върху субстанции с тиреостатично, хормонално действие и бета-агонисти (ДВ, бр. 53 от 2001 г.) не могат да се прилагат върху животни, освен ако не е доказано по безспорен начин, че нямат вредно действие върху здравето и благополучието на животните.

8. Хирургични 1. Телетата не се връзват, освен при необхо- манипулации димост за не повече от един час по време на хранене или при ветеринарномедицински манипулации; използваните въжета не трябва да предизвикват нараняване и връзването да се прави по начин, изключващ риск от задушаване.

2-dup. Не се разрешава ампутация на опашката, освен по лекарско предписание.

3-dup. Обезроговяване без упойка. 13916 Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя