Чл. 1
Ратифицира Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите - членки на Европейския съюз, на 29 май 2000 г. в Брюксел, със следните декларации:
1. Декларация по чл. 9, параграф 6: “Република България декларира, че ще изисква съгласието на трансферираното лице по чл. 9, параграф 3, преди да е постигнато споразумението по параграф 1 между заинтересуваните държави членки.”
2. Декларация по чл. 24, параграф 1: “Република България декларира, че декларацията, направена до Съвета на Европа по отношение на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г. и протоколите към нея, се прилага също и за настоящата конвенция, както и че компетентните органи по прилагането на настоящата конвенция и за прилагането на разпоредбите относно взаимопомощта по наказателни дела, съдържащи се в актове по чл. 1, параграф 1, са: 1. За молбите за правна помощ за досъдебното производство - Върховната касационна прокуратура на Република България; 2. За молбите за правна помощ за съдебното производство: а) окръжните съдилища по местонахождение на задържаното лице - за прилагането на чл. 9; б) равен по степен съд по местоживеене на лицето - за прилагането на чл. 11; в) апелативният съд по местоживеене на лицето - за прилагането на чл. 10; г) районните или окръжните съдилища - за всички останали случаи, съобразно компетентността им по вътрешното законодателство.”
3. Декларация по чл. 24, параграф 1, буква “б”: “Република България декларира, че централни органи за целите на прилагането на чл. 6 са: 1. Върховната касационна прокуратура - за молбите за правна помощ за досъдебното производство; 2. Министерството на правосъдието - за молбите за правна помощ за съдебното производство. Компетентният орган по чл. 6, ал. 8 е Върховната касационна прокуратура. Временният трансфер на задържани лица за целите на разследването по чл. 6, ал. 8 се допуска от съответния окръжен съд.”
4. Декларация по чл. 24, параграф 1, буква “д”: “Република България декларира, че компетентният орган за прилагането на чл. 18, 19 и 20 е Върховната касационна прокуратура.Европейската прокуратура при упражняването на правомощията си, предвидени в чл. 22, 23 и 25 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), е компетентна да отправя молби в съответствие с чл. 18 от Конвенцията и да действа като компетентен орган в съответствие с чл. 19, параграф 2 и чл. 20, параграфи 1 – 5 от Конвенцията. ”
Чл. 2
Ратифицира Протокола, съставен от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите - членки на Европейския съюз, на 16 октомври 2001 г. в Люксембург.
Заключителна разпоредба
§ 1
Законът влиза в сила на датата, определена от Съвета, съгласно чл. 3, параграф 3 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори.