(1) Потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, отпускани в аптеки, се определят на териториален принцип чрез Национална аптечна карта.
(2) В Националната аптечна карта не се включват аптеки, откривани по реда на чл. 222, ал. 4.
(3) С Националната аптечна карта се определят областите, общините и населените места с недостиг на открити аптеки чрез извършване на анализ на достъпа на населението до аптеки, които осъществяват дейности по:
1. отпускане на лекарствени продукти за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК при условията и по реда на чл. 45, ал. 17 от Закона за здравното осигуряване;
2. приготвяне на лекарствени продукти;
3. отпускане на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;
4. отпускане на лекарствени продукти на ветерани от войните;
5. отпускане на лекарствени продукти на военноинвалиди и военнопострадали;
6. отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание, които не се заплащат с публични средства;
7. отпускане на лекарствени продукти без лекарско предписание.