(1) Военнослужещите имат право на отпуск, когато:
1. са призовани в съд или в други органи като страна, свидетел или вещо лице;
2. са кръводарители - за деня на прегледа и кръводаряването, както и два работни дни непосредствено след него; когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите три работни дни след нея;
3. участват в заседания като съдебни заседатели.
(2) По време на отпуските по ал. 1 на военнослужещия се изплаща възнаграждение, както следва:
1. по т. 1 и 3 – според предвиденото в специалните закони;
2. по т. 2 – в размера по чл. 204.
(3) Отпускът по ал. 1 се зачита за служебен стаж и не се включва в другите отпуски, определени с този закон.