(1) Когато платеният годишен отпуск по чл. 197, ал. 1 и 2 или част от него не е ползван до изтичане на три години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
(2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 198б, ал. 3, правото на военнослужещия на ползването му се погасява по давност след изтичане на три години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.