(1) В мирно време военнослужещите могат да използват служебното оръжие като крайна мярка при:
1. въоръжено нападение или непосредствена заплаха с оръжие срещу тях;
2. въоръжено нападение или непосредствена заплаха върху друг военнослужещ, курсант или колежанин;
3. въоръжено нападение върху охраняван обект или субект.
(2) Военнослужещите са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено използването на служебно оръжие, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(3) След използване на служебното оръжие в случаите по ал. 1 военнослужещите са длъжни да докладват писмено на непосредствения си командир или началник.
(4) Използването на служебното оръжие от военнослужещите, участващи в международни операции и мисии извън територията на страната, се урежда с правилата за използване на сила.
(5) В мирно време курсантите и колежаните при подготовката им за изпълнение на военната служба, на службата в други министерства и ведомства като професия могат да използват служебно оръжие като крайна мярка в случаите, при условията и по реда на ал. 1 – 3.