Наредба № 10 от 3 април 2009 г. за максимално допустимите концентрации на нежелани субстанции и продукти във фуражите

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. максимално допустимите концентрации на нежелани субстанции и продукти във фуражите;

2. мерките, които Българската агенция по безопасност на храните предприема при:

3. начина на изписване на специфичните наименования на определени фуражни суровини, използвани за етикетирането на храни за домашни любимци.

Чл. 2

(1) Фуражите се произвеждат, преработват, внасят, изнасят, пускат на пазара и употребяват за храна на животните, когато:

1. са автентични и с добро търговско качество;

2. са използвани правилно, не представляват опасност за здравето на хората след консумация на суровини или храни от животински произход;

3. нямат вредно въздействие върху околната среда;

4. са използвани правилно, не представляват опасност за здравето на животните;

5. не оказват отрицателно влияние върху продуктивността на животните;

6. не оказват отрицателно влияние върху качеството на суровини или храни от животински произход.

(2) Фуражите се считат за несъответстващи по ал. 1, когато:

1. съдържат нежелани субстанции или продукти, надвишаващи максимално допустимите концентрации, посочени в приложение № 1;

2. при неизбежно преминаване в нецелеви фуражи на активни вещества от разрешени кокцидиостатици и хистомоностатици се надвишат посочените в приложение № 1 концентрации на всеки един етап от производство, преработка, съхранение, транспортиране, разпространение, включително употребата на фуражи.

(3) В случаите, когато максималните нива на нежелани субстанции и продукти по приложение № 1 са надвишени, и в случаите, когато са достигнати или надвишени праговите концентрации за съдържание на нежелани субстанции и продукти по приложение № 2 или при изпълнение на мерките по чл. 5, ал. 1, Българската агенция по безопасност на храните в сътрудничество с операторите от фуражния сектор извършва проучване с цел идентифициране източниците на тези субстанции и продукти. Проучването се извършва на основата на определените в приложение № 2 прагови концентрации, както и посочените концентрации в заповедта по чл. 5.

(4) Когато максималните концентрации на нежелани субстанции или продукти са надвишени, се вземат предвид и фоновите нива.

Чл. 3

(1) Максимално допустимите концентрации на нежелани субстанции или продукти в приложение № 1 се отнасят само за посочените в него фуражи.

(2) Когато няма специални разпоредби за съдържанието на нежелани субстанции или продукти в допълващи фуражи по приложение № 1, допълващите фуражи не може да съдържат нежелани субстанции или продукти в концентрации, по-големи от максимално допустимите за пълноценните фуражи по приложение № 1, като се взема предвид препоръчаната пропорция (процентно съдържание) в дневната дажба на животните.

Чл. 4

Не се допуска смесването на фуражи, които съдържат нежелани субстанции или продукти в концентрации, надвишаващи максимално допустимите по приложение № 1, със същите или други фуражи с цел разреждане.

Чл. 5

(1) При постъпване на мотивирано предложение от Българската агенция по безопасност на храните министърът на земеделието и храните със заповед временно:

1. разпорежда намаляване на определените в приложение № 1 максимални концентрации;

2. определя нова максимална концентрация;

3. забранява наличието на нежелана субстанция или продукт във фуражите.

(2) Случаите по ал. 1 се прилагат, когато има нова информация или на база на направена преоценка на вече съществуваща информация, която показва, че определената в приложение № 1 максимално допустима концентрация на нежелана субстанция или продукт, което не е посочено в него, представляват опасност за здравето на животните или за здравето на хората или за околната среда.

(3) Заповедта по ал. 1 незабавно се изпраща за информация до Европейската комисия (ЕК) и държавите - членки на Европейския съюз.

(4) Министърът отменя заповедта по ал. 1, когато наложената мярка не бъде одобрена от ЕК.

(5) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Българската агенция по безопасност на храните.

Чл. 6

(1) При съмнение или наличие на доказателства за съдържание във фуражите на нежелани субстанции или продукти над максимално допустимите концентрации, определени в приложение № 1, тези фуражи не се допускат на пазара и не се използват за хранене на продуктивни животни.

(2) Българската агенция по безопасност на храните предприема мерки по Наредба № 119 от 2006 г. за мерките за контрол върху определени субстанции и остатъци от тях в живи животни, суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора (ДВ, бр. 6 от 2007 г.) при наличие на доказателства или съмнения, че:

1. животните са изхранвани с фураж, който съдържа нежелана субстанция или продукт над максимално допустимите концентрации, посочени в приложение № 1;

2. животните са изхранвани с фураж, който съдържа нежелана субстанция или продукт, достигащи или надвишаващи праговите концентрации, посочени в приложение № 2;

3. нежелана субстанция или продукт са преминали в суровини и/или храни от животински произход, предназначени за консумация от хора.

Чл. 7

(1) Министерството на земеделието и храните съобщава на ЕК и на другите държави членки необходимата информация за източника на замърсяване на фуражите и взетите мерки за намаляване на съдържанието или отстраняването на нежеланите субстанции и продукти, предприети от операторите във фуражния сектор и одобрени от Българската агенция по безопасност на храните.

(2) В случаите по ал. 1, когато е установен сериозен риск за здравето на хората, животните и околната среда, информацията незабавно се изпраща чрез Българската агенция по безопасност на храните до националната контактна точка в Министерството на земеделието и храните.

(3) Министерството на земеделието и храните изпраща информацията по ал. 2 чрез Система за бързо предупреждение за опасни храни и фуражи на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ в Европейската комисия в съответствие с чл. 50 на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ, L 31/2002).

(4) Министерството на земеделието и храните, извън случаите по ал. 2, изпраща информацията в рамките на годишния доклад по чл. 44 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ, L 165/2004).

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Автентични фуражи” са фуражи, които съответстват на данните, посочени в придружаващите партидата документи.

2. “Дневна дажба” е общото количество фуражи, изчислено при съдържание на влага 12 %, което е необходимо средно на ден на едно животно от определен вид, възрастова категория и продуктивност за задоволяване на всичките му потребности.

3. “Допълващи фуражи” са смеси от фуражи, съдържащи висок процент от някои вещества, които осигуряват дневната дажба само ако са прибавени към други фуражи.

4. “Животни” са животински видове, обикновено хранени и отглеждани или консумирани от хора, както и животински видове, живеещи на свобода, в случаите, когато те се хранят с фуражи.

5. “Комбиниран фураж” е смес от фуражни суровини, към които са прибавени или не фуражни добавки, предназначен за хранене на животни през устата, в качеството му на пълноценен или допълващ фураж.

6. “Максимално допустима концентрация на нежелана субстанция или продукт” е нормата, определена в mg/kg (ppm), отнесени към масата на фуража при 12 % влага и посочена в колона 3 на приложение № 1.

7. “Нежелана субстанция или продукт” е субстанция или продукт (без патогенни микроорганизми), който се намира върху повърхността и/или във фуражите, представлява потенциална опасност за здравето на хората или животните или за околната среда или която може да окаже неблагоприятен ефект върху животинска продукция.

8. “Нецелеви фуражи” са фуражи, за които използването на кокцидиостатици или хистомоностатици не е разрешено, като например фуражи за животински видове или категории, които не са посочени в разрешителното за фуражната добавка.

9. “Премикси” са смеси от фуражни добавки или смеси от една или повече фуражни добавки с фуражни суровини, използвани като носители, които са предназначени за производство на фуражи.

10. “Пълноценен фураж” е смес от фуражи, които поради своето съдържание са достатъчни за дневната дажба.

11. “Пускане в обращение” или “обращение” е притежаването на продукти, предназначени за фуражи, с цел продажба, включително предлагане за продажба или всякакъв друг вид прехвърляне, безвъзмездно или не, на трети лица и продажбата или други форми на прехвърляне.

12. “Фуражи” (или “фуражни продукти”) са продуктите от растителен или животински произход в тяхното естествено състояние, пресни или консервирани, и продукти, получени от тяхната промишлена преработка, и органични или неорганични вещества, използвани самостоятелно или в смеси, съдържащи или не добавки, за хранене на животни през устата.

13. “Фуражни добавки” в съответствие с чл. 2, параграф 2, буква (а) на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните; индивидуалните разрешителни за фуражни добавки, издадени на основание на този регламент (ОВ, L 268/2003), са вещества, микроорганизми или препарати, различни от фуражните суровини и премиксите, които съзнателно се добавят в храната или водата, за да изпълняват по-специално една или повече от функциите, посочени в член 5, параграф 3 на Регламент (ЕО) № 1831/2003.

14. “Фуражни суровини” са продукти от растителен или животински произход в тяхното естествено състояние, пресни или консервирани, и продукти, получени след тяхната индустриална преработка, както и органични или неорганични вещества, независимо от това, дали съдържат добавки, предназначени за хранене на животни, директно или след преработка - като съставки на комбинирани фуражи или като пълнители за премикси.

§ 2

С тази наредба се въвеждат изискванията на:

1. Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 май 2002 г. относно нежеланите вещества в храните за животни (ОВ L 140 от 30.05.2002 г.);

2. Директива 2003/57 на Комисията от 17 юни 2003 г. за изменение на Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нежеланите вещества в храните за животни (ОВ L 151 от 19.06.2003 г.);

3. Директива 2003/100/ЕО на Комисията от 31 октомври 2003 г. за изменение на Приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нежеланите вещества в храните за животни (ОВ L 285 от 01.11.2003);

4. Директива 2005/8/ЕО на Комисията от 27 януари 2005 г. за изменение на Приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за нежеланите вещества в храни за животни (ОВ L 27 от 29.01.2005);

5. Директива 2005/86/ЕО на Комисията от 5 декември 2005 г. за изменение на Приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нежелани вещества в храните за животни по отношение на камфехлор (ОВ L 318 от 06.12.2005);

6. Директива 2005/87/ЕО на Комисията от 5 декември 2005 г. за изменение на Приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нежеланите вещества в храните за животни по отношение на олово, флуор и кадмий (ОВ L 318 от 06.12.2005);

7. Директива 2006/13/ЕО на Комисията от 3 февруари 2006 г. за изменение на приложения I и II от Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нежелани вещества в храните на животните, като диоксини и диоксиноподобни PCBs (ОВ L 32 от 04.02.2006);

8. Директива 2006/77 на Комисията от 29 септември 2006 г. за изменение на Приложение I на Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максималните равнища на органични хлорни съединения в храните за животни (ОВ L 271 от 30.09.2006);

9. Директива 2008/76/ЕО на Комисията от 25 юли 2008 г. за изменение на Приложение I от Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нежеланите вещества в храните за животни (ОВ L 198 от 26.07.2008);

10. Директива 2009/8/ЕО на Комисията от 10 февруари 2009 г. за изменение на Приложение I от Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно максимално допустимите граници за неизбежното преминаване на кокцидиостатици или хистомоностатици в нецелеви фуражи (ОВ L 40 от 11.02.2009).

11. Директива 2009/141/ЕО на Комисията от 23 ноември 2009 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максималните равнища на арсен, теобромин, Datura sp., Ricinus communis L., Croton tiglium L. и Abrus precatorius L. (ОВ, L 308/2009 от 24.11.2009 г.).

12. Директива 2010/6/ЕС на Комисията от 9 февруари 2010 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно живак, свободен госипол, нитрити и Mowrah, Bassia, Madhuca (ОВ, L 37/2010 от 10.02.2010 г.).

13.

13. Директива 82/475/ЕИО на Комисията от 23 юни 1982 г. относно определяне на категориите съставки, които могат да бъдат използвани за етикетирането на комбинирани храни за домашни любимци (специално българско издание, глава 3, том 4)

14. Директива 91/334/ЕИО на Комисията от 6 юни 1991 г. за изменение на Директива 82/475/ЕИО относно определяне на категориите съставки, които могат да бъдат използвани за етикетирането на комбинирани храни за домашни любимци (специално българско издание, глава 3, том 10).

15. Директива 98/67/ЕО на Комисията от 7 септември 1998 г. за изменение на директиви 80/511/ЕИО, 82/475/ЕИО, 91/357/ЕИО и Директива 96/25/ЕО на Съвета и за отмяна на Директива 92/87/ЕИО (специално българско издание, глава 3, том 25).

§ 2а

С тази наредба се осигурява прилагането на:

1. Регламент (ЕС) № 574/2011 на Комисията от 16 юни 2011 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите концентрации за нитрити, меламин, Ambrosia spp. и при преминаването на някои кокцидиостатици и хистомоностатици и за консолидиране на приложения I и II към директивата (ОВ, L 159/2010 от 17.06.2011 г.).

2. Регламент (ЕС) № 277/2012 на Комисията от 28 март 2012 г. за изменение на приложения I и II към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максималните граници и праговете за диоксини и полихлорирани бифенили (ОВ, L 91/2012 от 29.03.2012 г.).

3. Регламент (ЕС) № 744/2012 на Комисията от 16 август 2012 г. за изменение на приложения I и II към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максималните граници за арсен, флуор, олово, живак, ендосулфан, диоксини, Ambrosia spp., диклазурил и лазалоцид А натрий и по отношение на праговете за диоксини (ОВ, L 219/2012 от 17.08.2012 г.).

4. Регламент (ЕС) № 107/2013 на Комисията от 5 февруари 2013 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници за меламина в консервираната храна за домашни любимци (ОВ, L 35/2013 от 6.02.2013 г.).

5. Регламент (ЕС) № 1275/2013 на Комисията от 6 декември 2013 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници за арсен, кадмий, олово, нитрити, етерично синапено масло и вредни ботанически примеси (ОВ, L 328/2013 от 7.12.2013 г.).

6. Регламент (ЕС) 2015/186 на Комисията от 6 февруари 2015 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници за арсен, флуор, олово, живак, ендосулфан и семена от Ambrosia (ОВ, L 31/2015 от 7.02.2015 г.).

7. Регламент (ЕС) 2017/2229 на Комисията от 4 декември 2017 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници за олово, живак, меламин и декохинат (ОВ, L 319/6 от 05.12.2017 г.).

8. Регламент (ЕС) 2019/1869 на Комисията от 7 ноември 2019 г. за изменение и поправка на приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници на някои нежелани вещества в храните за животни (ОВ, L 289 от 8.11.2019 г.).

§ 3

Наредбата се издава на основание чл. 11, ал. 3 и 4 от Закона за фуражите (обн., ДВ, бр. 55 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2008 г.) и отменя Наредба № 21 за максимално допустимите концентрации на нежелани субстанции и продукти във фуражите (обн., ДВ, бр. 21 от 2006 г.; изм., бр. 82 от 2007 г.).

§ 4

Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

§ 5

Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в “Държавен вестник”, с изключение на т. 37 - 47 на приложение № 1, които влизат в сила от 1 юли 2009 г. Министър: В. Цветанов (Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя)

§ 6

Точки 4, 5 и 9 на приложение № 1 влизат в сила от 1 ноември 2010 г.

§ 7

Точки 47, 48, 49 и 50 от приложение № 1 се прилагат до 1 ноември 2010 г.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 Нежелана Фуражи Максимално допустима

Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 РАЗДЕЛ I: НЕОРГАНИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ И АЗОТСЪДЪРЖАЩИ СЪЕДИНЕНИЯ (1) Максимално допустимите концентрации се отнасят за общото количество арсен. (2) При поискване от компетентните органи отговорният оператор трябва да вземе проба за извършване на анализ, за да докаже, че съдържанието на неорганичен арсен е по-ниско от 2 ppm. Посоченият анализ е от особено значение при морските водорасли от вида Hizikia fusiforme. (3) Тревните фуражи включват продукти, предназначени за хранене на животни, например: слама, силаж, свежа трева и др. (4) Максимално допустимите концентрации се отнасят за общото количество живак. (5) Максимално допустимите концентрации са изразени като натриев нитрит. (6) При максимално допустимата концентрация, установена за премиксите, са взети предвид добавките с най-високо съдържание на олово и кадмий, а не чувствителността на различните животински видове към олово и кадмий. Съгласно член 16 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29) с цел опазване на здравето на хората и животните производителят на премикси е длъжен да гарантира както за спазване на максимално допустимата концентрация за премиксите, така и това, че инструкциите за употребата им са в съответствие с максимално допустимите концентрации за допълващи и пълноценни фуражи. (7) Максимално допустимите концентрации се отнасят за аналитичното определяне на флуор, при което екстракцията се извършва в солна киселина 1 N в продължение на 20 минути при температура на околната среда. Може да се използват равностойни процедури за екстракция, за които може да се докаже, че използваната процедура за екстракция дава еднакъв резултат по отношение на ефикасността на екстракцията. (8) Процентното съдържание на фосфора се отнася за фуражи със съдържание на влага 12 %. (9) Максимално допустимите концентрации се отнасят единствено за меламин. Включването на структурно свързаните съединения цианурова киселина, амелин и амелид към максимално допустимата концентрация ще бъде разгледано на по-късен етап. РАЗДЕЛ II: МИКОТОКСИНИ РАЗДЕЛ III: ПРИСЪЩИ НА РАСТЕНИЯТА ТОКСИНИ (1) Максимално допустимите концентрации са изразени като алил изотиоцианат. РАЗДЕЛ IV: ОРГАНОХЛОРНИ СЪЕДИНЕНИЯ (С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ДИОКСИНИ И ПОЛИХЛОРИРАНИ БИФЕНИЛИ) (1) Самостоятелно или в съчетание, изразено като диелдрин. (2) Максимално допустима концентрация на алдрин и диелдрин, самостоятелно или в съчетание, изразено като диелдрин. (3) Система на номерация съгласно Parlar, с представка „CHB“ или „Parlar“: CHB 26: 2-ендо,3-ексо,5-ендо,6-ексо,8,8,10,10-октохлороборнан, CHB 50: 2-ендо,3-ексо,5-ендо,6-ексо,8,8,9,10,10-нонахлороборнан, CHB 62: 2,2,5,5,8,9,9,10,10- нонахлороборнан. РАЗДЕЛ V: ДИОКСИНИ И ПОЛИХЛОРИРАНИ БИФЕНИЛИ (PCBs) (1) Горни граници на концентрацията: горните граници на концентрацията се изчисляват, като се приема, че всички стойности на отделните сродни съединения под границата на количествено определяне са равни на границата на количествено определяне. (2) Отделната максимално допустима концентрация за диоксини (PCDD/F) остава временно приложима. През периода на временно прилагане предназначените за хранене на животни продукти, посочени в точка 1, трябва да отговарят както на максимално допустимите концентрации за диоксини, така и на максимално допустимите концентрации за сумата от диоксини и диоксиноподобни PCBs. (3) Прясна риба и други водни животни, незабавно доставени и използвани без междинна преработка за производството на фуражи за животни с ценна кожа, не подлежат на изискването за максимално допустими концентрации, докато максимално допустимите концентрации от 4,0 ng WHO-PCDD/F-TEQ/kgпродукт и 8,0 ng WHO-PCDD/F-PCB-TEQ/kg продукт са приложими за прясна риба, а 25,0 WHO-PCDD/F-PCB-TEQ/kg продукт за рибен черен дроб, използвани пряко за хранене на домашни любимци и животни в зоологически градини и циркове или използвани като фуражни суровини за производството на храни за домашни любимци. Не се допуска продуктите или преработените животински протеини, получени от животни с ценна кожа, домашни любимци, животни в зоологически градини и циркове, да се внасят в хранителната верига и да се дават на селскостопански животни, които се отглеждат, угояват или развъждат за производството на храни. (4) Факторите за токсична еквивалентност на СЗО за оценка на риска за човешкото здраве (WHO-TEFs) се основават на заключенията от заседанието на Световната здравна организация в Стокхолм, Швеция, 15 – 18 юни 1997 г. (Van den Berg et al., (1998), „Toxic Equivalency Factors (TEFs) for PCBs, PCDDs, PCDFs for Humans and for Wildlife“, сп. Environmental Health Perspectives, брой 106(12), стр. 775). Използвани съкращения: „T“ = тетра; „Pe“ = пента; „Hx“ = хекса; „Hp“ = хепта; „О“ = окта; „CDD“ = хлородибензодиоксин; „CDF“ = хлородибензофуран; „CB“ = хлоробифенил. РАЗДЕЛ VІ: ВРЕДНИ БОТАНИЧЕСКИ ПРИМЕСИ (1) Доколкото може да се определи чрез аналитична микроскопия. (2) Включва също части от семенната обвивка. РАЗДЕЛ VII: РАЗРЕШЕНИ ФУРАЖНИ ДОБАВКИ, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В НЕЦЕЛЕВИ ФУРАЖИ В РЕЗУЛТАТ НА НЕИЗБЕЖНО ПРЕМИНАВАНЕ (1) Без да се засягат разпоредбите относно разрешените нива в рамките на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29). (2) Максимално допустимата концентрация на субстанцията в премикса е концентрацията, съответстваща на съдържание не по-високо от 50 % от максимално определената концентрация за фуража, като се вземат предвид инструкциите за употреба на премикса.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 2, ал. 4 (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 Прагове, при които България започва разследване по реда на чл. 2, ал. 3 РАЗДЕЛ: ДИОКСИНИ И ПОЛИХЛОРИРАНИ БИФЕНИЛИ (PCB) Нежелана субстанция Продукти, предназначени за хранене на животни Праг в ng WHO- PCDD/F TEQ/kg (ppt) (2), съотнесен към фуражи със съдържание на влага 12 % Забележки и допълнителна информация (напр. характер на разследванията, които трябва да се проведат) 1 2 3 4 1. Диоксини (сбор от полихлорирани дибензо-пара-диоксини (PCDD) и полихлорирани дибензофурани (PCDF), изразени в зададените от Световната здравна организация (СЗО) токсични еквиваленти, използвайки WHO-TEF (фактори за токсична еквивалентност) на СЗО 2005 г. (1) Фуражни суровини от растителен произход, с изключение на: 0,5 (3) – растителни масла и техните странични продукти 0,5 (3) Фуражни суровини от минерален произход 0,5 (3) Фуражни суровини от животински произход: – животински мазнини, включително млечни и яйчна мазнина; 0,75 (3) – други продукти от сухоземни животни, включително мляко и млечни продукти и яйца и яйчни продукти; 0,5 (3) – рибено масло; 4,0 (4) – риба, други водни животни и продукти, получени от тях, с изключение на рибено масло и рибен протеин, хидролизиран, съдържащи повече от 20 % мазнина и брашно от ракообразни водни животни 0,75 (4) – Хидролизиран рибен протеин, съдържащ повече от 20 % мазнина и брашно от ракообразни водни животни 1,25 (4) Фуражни добавки от функционалните групи на свързващите вещества и противослепващите агенти 0,5 (3) Фуражни добавки от функционалната група на съединенията на микроелементи 0,5 (3) Премикси 0,5 (3) Комбинирани фуражи, с изключение на: 0,5 (3) – комбинирани храни за домашни любимци и за риба; 1,25 (4) – комбинирани фуражи за животни с ценна кожа – 2.Диоксиноподобни PCB (сбор от полихлорирани бифенили (PCB), изразен в зададените от Световната здравна организация (СЗО) токсични еквиваленти, използвайки WHO-TEF (фактори за токсична еквивалентност) на СЗО, 2005 г. (1) Фуражни суровини от растителен произход, с изключение на: 0,35 (3) – растителни масла и техните странични продукти 0,5 (3) Фуражни суровини от минерален произход 0,35 (3) Фуражни суровини от животински произход: – животински мазнини, включително млечни и яйчна мазнина; 0,75 (3) – други продукти от сухоземни животни, включително мляко и млечни продукти и яйца и яйчни продукти; 0,35 (3) – рибено масло; 11,0 (4) – риба, други водни животни и продукти, получени от тях, с изключение на рибено масло и рибен протеин, хидролизиран, съдържащи повече от 20 % мазнина(3); 2,0 (4) – рибен протеин, хидролизиран, съдържащ повече от 20 % мазнина 5,0 (4) Фуражни добавки от функционалните групи на свързващите вещества и противослепващите агенти 0,5 (3) Фуражни добавки от функционалната група на съединенията на микроелементи 0,35 (3) Премикси 0,35 (3) Комбинирани фуражи, с изключение на: 0,5 (3) – комбинирани храни за домашни любимци и за риба; 2,5 (4) – комбинирани фуражи за животни с ценна кожа. – (1) Таблица на TEF (= фактори за токсична еквивалентност) на диоксините, фураните и диоксиноподобните PCB: WHO-TEF TEF на СЗО за оценка на риска за човека въз основа на заключенията на Световната здравна организация (СЗО) – заседание на експертите по Международна програма за безопасност на химичните вещества (IPCS), състояло се в Женева през юни 2005 г. (Мартин Ван ден Берг и колектив, Повторна оценка на Световната здравна организация на факторите за токсична еквивалентност за диоксините и диоксиноподобните съединения при човека и бозайниците, 2005 г. (Martin van den Berg et al., The 2005 World Health Organization Re-evaluation of Human and Mammalian Toxic Equivalency Factors for Dioxins and Dioxin-like Compounds. Toxicological Sciences 93(2), 223-241 (2006 г.). (2) Горногранични концентрации; горнограничните концентрации се изчисляват, като се приема, че всички стойности на отделните конгенери под границата на количествено определяне са равни на границата на количествено определяне. (3) Идентифициране на източника на замърсяване. След като източникът на замърсяване бъде установен, се вземат подходящи мерки, когато е възможно, за да се ограничи неговото въздействие или той да бъде отстранен. (4) В много случаи може да не се наложи разследване на източника на замърсяване, тъй като фоновото ниво за дадени области е близко до нивото за предприемане на действие или го надвишава. В случаите, когато нивото за предприемане на действие е надвишено обаче, цялата информация, като например периодът на вземане на пробите, географският произход, видовете риба и т.н., трябва да бъде записана с оглед на бъдещи мерки за управление на наличието на диоксини и диоксиноподобни съединения в посочените суровини за хранене на животни.

Приложение 3

Приложение № 3 към чл. 8 Категории фуражни суровини, които могат да бъдат посочени вместо отделни фуражни суровини