(1) Копия, реплики и предмети с търговско предназначение могат да се изработват само след съгласие от собственика на недвижимата културната ценност, съответно от лицето, на което е предоставено правото на управление, а за културни ценности, съхранявани във фондовете на музеи, библиотеки и архиви – от директора на съответната институция. Отношенията между собственика, съответно лицето, на което е предоставено правото на управление, и музея, библиотеката или архива се уреждат с възмезден договор при спазване на изискванията на Закона за авторското право и сродните му права.
(2) Копия и реплики на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство се изработват само с разрешение на министъра на културата. Разрешенията се вписват в регистрите по чл. 68 и по чл. 102.
(3) Копията на движимите културни ценности – национално богатство, се включват в научно-спомагателния фонд на съответния музей.
(4) Движими културни ценности, собственост на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания, се възпроизвеждат в копия, реплики и предмети с търговско предназначение съгласно каноните на съответното вероизповедание.