(1) Движими културни ценности, които са изнесени незаконно от територията на страната и са открити на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, наричана по-нататък „държава членка“, както и тези, които са изнесени незаконно от територията на държава членка и са открити на територията на Република България, подлежат на връщане.
(2) На връщане при условията и по реда на този раздел подлежат движими културни ценности, които:
1. преди или след незаконния им износ от територията на страната притежават статут „национално богатство“, придобит при условията на българското законодателство;
2. са неразделна част от обществена колекция, собственост на органите на държавна или местна власт или на институция, финансирана в значителна степен от органите на държавната и местната власт, или са част от колекциите на музеи, библиотеки и на архивен фонд;
3. са включени в колекции на Българската православна църква или други регистрирани вероизповедания.
(3) Разпоредбите на този раздел се прилагат и по отношение на незаконно изнесени движими културни ценности, които не попадат в обхвата на ал. 1, но отговарят на критериите по ал. 2, в случай че са изминали не повече от 30 години от датата на незаконния им износ.