Към съдържанието
Правото

Наредба № 30 от 15 юли 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Медицинска онкология“

ДВ, бр. 60 от 2010 г. В сила Непроверен Актуален към ДВ, бр. 37/2016, обновен на 26.10.2026

Част от измененията чакат преглед от редактор. Ползвайте текста с внимание.

Докладвай грешка

Чл. 1

(1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт „Медицинска онкология“ съгласно приложението.

(2) С медицинския стандарт се определят:

1. основните характеристики на специалността „Медицинска онкология“;

2. основни изисквания към професионалната компетентност на медицинските онколози;

3. основните изисквания към устройството и към обезпечеността на структурите, осъществяващи дейност по специалността „Медицинска онкология“, с медицинска апаратура и човешки ресурси, в т.ч. нивата им на компетентност;

4. изисквания за качеството на дейността по специалността „Медицинска онкология“;

5. задължителният обем дейности по „Медицинска онкология“, осъществяван от различните лечебни заведения по отношение на пациентите със злокачествени солидни тумори;

6. основни изисквания към организацията на работа, включващи насочване на пациенти, регистрация, диагноза, лечение и проследяване, права и задължения.

(3) Дейностите по медицинска онкология се осъществяват от лечебните заведения при спазване на стандарта по ал. 1.

(4) С методично указание, издадено от министъра на здравеопазването, се определя алгоритъм за системно лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори.

Съдебна практика: 1 акт цитира този член. Всички

Чл. 2

Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по медицинска онкология от установеното с изискванията на тази наредба.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1

В Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се създава чл. 9а: „Чл. 9а. (1) В лечебните заведения за болнична помощ, в които има клиники и отделения по хирургия от II и III ниво, определени съобразно медицинския стандарт по хирургия, със заповед на ръководителя на лечебното заведение се създава обща клинична онкологична комисия. (2) В лечебните заведения за болнична помощ, в които има клиники и отделения по медицинска онкология от II и III ниво, определени съобразно медицинския стандарт по медицинска онкология, със заповед на ръководителя на лечебното заведение се създават: а) обща клинична онкологична комисия; б) клинична онкологична комисия по химиотерапия; в) клинична онкологична комисия по локализации: „белодробен карцином“, „карцином на гърда“, „гастроинтестинални злокачествени неоплазми“, „ендокринни тумори“, „тумори на уро-генитален тракт“ и други. (3) Лечебните заведения за болнична помощ, в които има клиники и отделения по медицинска онкология от II и III ниво, задължително създават комисиите по ал. 2, букви „а“ и „б“. Комисиите по ал. 2, буква „в“ се създават при необходимост. (4) Клиничните онкологични комисии отговарят на изискванията и осъществяват дейност съгласно медицинския стандарт по медицинска онкология.“

§ 1а

(отменен)

(1) Изискването в т. 2.3.3.5, буква „г“ и т. 2.4.2.4 от раздел III „Основни изисквания към лечебните заведения, в които се осъществява дейност по „Медицинска онкология“ – структури, персонал, апаратура, дейност“ на приложението към чл. 1, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на лечебното заведение се прилага считано от 1 януари 2014 г.

(2) За срока до 1 януари 2014 г. дейността на клиника/отделение по медицинска онкология на III ниво може да се обезпечава от микробиологична лаборатория на територията на населеното място.

§ 1б

(1) В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ или комплексният онкологичен център не разполагат със собствена клинична лаборатория, те следва да осигурят осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с този стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с лечебното заведение или в рамките на лечебното заведение. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по медицинска онкология.

(2) В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура на лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 1 от 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 13 от 2014 г.).

§ 1в

Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, определени в приложението към чл. 1, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива.

§ 2

Методичното указание по чл. 1, ал. 4 се издава в 6-месечен срок от влизане в сила на наредбата.

§ 3

Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.

§ 4

Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински одит“, регионалните центрове по здравеопазване и органите на управление на лечебните заведения.

§ 5

За нарушение или неизпълнение на задълженията по тази наредба виновните лица се наказват по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето.

Заключителни разпоредби

Приложение 1 Приложение към чл. 1, ал. 1 МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „МЕДИЦИНСКА ОНКОЛОГИЯ“

Раздел I Основни характеристики на специалността „Медицинска онкология“

1. Определение, основни цели и задачи

1.1. Медицинската онкология е самостоятелна медицинска специалност и научна дисциплина, която изучава и третира злокачествените солидни тумори с химични и биологични продукти или с имунотерапия и е свързана с терапевтичното поведение при злокачествени солидни тумори (нехематологична малигненост) от всички органи и системи. Специалността включва различни интердисциплинарни области и аспекти за цялостно третиране на пациентите, но главната й задача е да осъществява системна лекарствена терапия с противотуморни медикаменти. Медицинската онкология има следните компоненти:

1.2. Основната цел на специалността „Медицинска онкология“ е осигуряване на висококвалифицирана ранна оценка, прогноза за хода на онкологичната болест, адекватна специфична лекарствена терапия, проследяване, медицинска експертиза на работоспособността на пациента и проследяване на болните със злокачествени солидни тумори.

1.3. Основните задачи на специалността „Медицинска онкология“ са свързани с постигане на високо качество в реализиране на поставените цели чрез:

2. Ключови области на специалността „Медицинска онкология“. Специалността „Медицинска онкология“ включва:

2.1. Системна химиотерапия на злокачествени солидни тумори.

2.2. Системна таргетна (биологична) терапия.

2.3. Системна ендокринна терапия (хормонотерапия).

2.4. Имунотерапия.

2.5. Палиативна терапия (най-добри поддържащи грижи).

2.6. Последващо наблюдение (проследяване) на онкологично болен.

2.7. Трансфузионна терапия.

2.8. Допълнителни компоненти на медицинската онкология.

1-dup. Професионална компетентност в медицинската онкология е устойчивото, адекватно, умело и качествено решаване на проблемите за оценка, лечение и проследяване на злокачествени солидни тумори, произхождащи от всички органи и системи.

1.1. Лекарска компетентност.

2-dup. Медицинска специалност „Медицинска онкология“ се придобива по реда на Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

3. Следдипломна квалификация:

3.1. Участие в програми за продължаващо медицинско обучение.

3.2. Придобиване на научно звание или друга специалност. Раздел III Основни изисквания към лечебните заведения, в които се осъществява дейност по „Медицинска онкология“ – структури, персонал, апаратура, дейност

1-dup2. Кабинет по медицинска онкология в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) Кабинетът по медицинска онкология е най-малката структура по медицинска онкология, която може да бъде самостоятелно звено (индивидуална практика) или част от структурата на групова практика, медицински център (медико-диагностичен център) диагностично-консултативен център.

1.1. Устройство. Кабинетът по медицинска онкология се състои от помещение за преглед (минимум 12 m2 площ). В случай, когато освен консултативна дейност се осъществяват и манипулации, кабинетът трябва да разполага с манипулационна – минимум 9 m2 площ. Манипулационната може да се обособи като функционална част от помещението за прегледи, да се помещава в отделна стая или да е манипулационна, обща за лечебното заведение, в което е разкрит кабинетът.

1.2. Персонал.

1.3. Медицински дейности, които могат да бъдат осъществявани в кабинета по медицинска онкология:

1.4. Обзавеждане и оборудване на кабинета по медицинска онкология.

2-dup2. Клиника/отделение по медицинска онкология

2.1. Клиника/отделение по медицинска онкология се разкрива на самостоятелно обособена площ като структура на лечебно заведение за болнична помощ. В клиниката/отделението по медицинска онкология се осъществява системно лечение на всички злокачествени солидни тумори. Съобразно специфичните изисквания към осъществяваните специализирани медицински дейности и техния минимален обем, както и съобразно свързаните с това изисквания за специфично оборудване, обзавеждане, инфраструктура и квалификация на персонала, клиниките/отделенията по медицинска онкология имат нива на компетентност, които ги определят като:

2.2. Структура на клиника/отделение по медицинска онкология:

2.3. Изисквания към клиника/отделение по медицинска онкология от II ниво. В клиника/отделение по медицинска онкология от II ниво се осъществява пълен обем от лабораторни и клинични дейности за прием, диагностика, лечение и проследяване на пациенти със злокачествени солидни тумори. В клиника/отделение от II ниво се прилагат конвенционални режими на противотуморно лечение. Към лечебните заведения с клиника/отделение по медицинска онкология от II ниво функционира обща клинична онкологична комисия и клинична онкологична комисия по химиотерапия:

2.4. Клиника/отделение по медицинска онкология от III ниво. Лечебните заведения, в които се осъществява специализирана медицинска онкология от III ниво, извършват прием, диагностика и лечение на всички онкологични заболявания, с комплицирано протичане и при които се прилагат интензивни диагностични и терапевтични процедури. В клиниките/отделенията от III ниво се прилагат конвенционални режими на лечение. В лечебните заведения от III ниво се извършват научни изследвания и се осигурява теоретично и практическо обучение по основните раздели на медицинската онкология. Към лечебните заведения с клиниката/отделението по медицинска онкология от III ниво функционира обща клинична онкологична комисия и клинична онкологична комисия по химиотерапия. Минималният обем дейност за клиника/отделение по медицинска онкология на III ниво е 150 пациенти годишно на всеки 10 легла.

1-dup3. Качество в медицинската онкология е осигуряването на комплексна и координирана терапевтична помощ при злокачествени солидни тумори, съответстваща на медицината, основана на доказателства, при най-съвременно биомедицинско, психологично и социално-природно разбиране за здравето.

2-dup3. Качество на диагностичния процес. Диагностицирането на онкологичните болести представлява комплекс от процедури, осигуряващи съвременна и точна диагноза и стадиране на отделните органни локализации на злокачествените солидни тумори.

2.1. В изграждането на диагнозата се прилагат конвенционални и съвременни физикални данни, биохимични показатели, хистологични, имунохистохимични, молекулярно-генетични, хирургични и образни методи, включени в специални диагностични панели.

2.2. Неотменна част на диагностичния процес е изследване и обсъждане на комплекс от прогностични и предиктивни показатели и създадените на тяхна основа специфични стадийни и рискоценъчни системи, които стратифицират пациентите в отделни рискови групи, предопределят терапевтичната стратегия, прогнозата и преживяемостта.

2.3. Окончателната диагноза при злокачествените солидни тумори се приема от клинична онкологична комисия (онкологичен комитет), съставена от медицински онколози, патолози, лъчетерапевти, специалисти по образна диагностика и хирурзи, имащи отношение към диагностичния процес, стадирането и лечебната стратегия.

2.4. Крайният резултат от качеството на диагностичния процес се оценява чрез:

3-dup. Качество на лечебния процес. Лечението на болните със злокачествени солидни тумори се базира на най-съвременните достижения и възможности на медицинската наука.

3.1. При лекарственото лечение на злокачествени солидни тумори се прилага комплекс от специфични методи: химиотерапия, биологична (таргетна) терапия, хормонотерапия, имунотерапия, както и в съчетание с лъчелечение. Отделните методи са с консенсусно уточнен алгоритъм (състав, дози, продължителност, интервал) и линия на приложение в зависимост от:

3.2. Чрез прилаганите методи се оформя терапевтична стратегия, уточнена от клиничната онкологична комисия (онкологичен комитет), чиято основна цел е подобряване на преживяемостта на болните чрез:

3.3. Крайният резултат от проведеното лечение се оценява чрез специфичен за всяка туморна локализация комплекс от показатели, формиращи отделни качествени степени на терапевтичния отговор:

3.4. За всяка степен на терапевтичен отговор при непостигната пълна ремисия се прилага отделна терапевтична стратегия.

3.5. Нива на препоръчителност и степен на доказателственост на терапевтичните схеми (режими). Предложените терапевтични схеми са основани на клиничните доказателства за терапевтичните резултати от тях, съвременните научни достижения в медицинската онкология и различни клинични изпитвания. В зависимост от това те имат различни нива на препоръчителност и степен на доказателственост (виж табл. 1). Таблица 1. Нива на препоръчителност и степени на доказателственост в медицинската онкология Раздел V Задължителен обем дейности, осъществяван от различните лечебни заведения по отношение на пациенти със злокачествени солидни тумори. Задължения на персонала Извънболнична помощ

1-dup4. Задължителен обем дейност на лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ по отношение на пациенти със злокачествени солидни тумори.

1.1. Изследвания на органи и системи, рискови за карциногенеза, в рамките на задължителните профилактични прегледи съгласно нормативните изисквания за профилактичните прегледи и диспансеризация.

1.2. Насочване на пациенти за консултация със специалист при съмнение за онкологична болест, както и при:

1.3. Наблюдение, контролни изследвания или симптоматично лечение на пациенти със злокачествени солидни тумори, изрично посочени след консултация от медицински онколог или в епикриза от болнично заведение по медицинска онкология.

1.4. Издаване и подготовка на документи за временна нетрудоспособност и медицинска експертиза на работоспособността на пациенти със злокачествени солидни тумори.

1.5. Поддържане на медицинска документация на пациенти със злокачествени солидни тумори съгласно нормативните изисквания.

2-dup4. Задължителен обем дейност на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, осъществяващо дейност по „Медицинска онкология“ .

2.1. Специализиран медицински преглед.

2.2. Интерпретация на резултати – хистологични, лабораторни, имунохистохимични и образни изследвания на болния.

2.3. Консултация на пациенти със специалисти от други медицински специалности.

2.4. Насочване за планова и спешна хоспитализация на болните.

2.5. Проследяване на болни със солидни злокачествени тумори.

2.6. Медицинска експертиза на работоспособността на болните.

2.7. Поддържане на медицинска документация съгласно нормативните документи.

3-dup2. Задължителен обем дейност на лекар с придобита специалност „Медицинска онкология“ от приемно-консултативните кабинети на лечебни заведения с клиники/отделения по „Медицинска онкология“.

3.1. Лекарят с придобита специалност „Медицинска онкология“ от приемно-консултативния кабинет при всеки случай със злокачествен солиден тумор в зависимост от поставената диагноза и етап на болестта (новооткрит случай, след хирургическо лечение или рецидив на болестта), както и при необходимост от допълнителна консултация за определяне на терапевтичната стратегия, насочва пациента към клиничната онкологична комисия (онкологичен комитет).

3.2. Лекарят с придобита специалност „Медицинска онкология“ в приемно-консултативния кабинет при необходимост от хоспитализация, но невъзможност за такава в същото лечебно заведение, насочва пациента към друго лечебно заведение с клиника/отделение по медицинска онкология.

3.3. Лекарят/лекарите с придобита специалност „Медицинска онкология“ от лечебно заведение с клиника/отделение по медицинска онкология могат да насочат пациент към клиника/заведение по медицинска онкология от по-високо ниво.

4. Задължителен обем дейност на лекари с придобита специалност „Медицинска онкология“ от стационари за медицинска онкология на заведенията за болнична помощ.

4.1. Медицинските дейности и отговорности на ниво лекари с придобита специалност „Медицинска онкология“ и медицинските сестри от стационари по медицинска онкология на заведенията за болнична помощ са конкретизирани в раздел III и представляват многоетапен процес, който най-общо включва:

5. Гранични области на специалността „Медицинска онкология“.

5.1. Медицинската онкология е специалност с интердисциплинарен характер, взаимодействаща с всички останали медицински специалности. Припокриващите се територии за медицинската онкология са области от отделни медицински специалности, третиращи органи и системи, от които произлиза злокачественият солиден тумор, или които са вторично ангажирани от онкологичната болест чрез метастази, паранеопластични синдроми или други функционални нарушения.

5.2. Описанието на припокриващите се територии и граници на отговорност е съгласно табл. 2: Таблица 2. Описание на припокриващи се територии и граници на отговорност на медицинската онкология с другите специалности Раздел VI Организацията на работа – онкологични комисии, насочване на пациента, регистрация, диагноза, лечение и проследяване, права и задължения Клинични онкологични комисии

1-dup5. Клиничните онкологични комисии се назначават със заповед на ръководителя на лечебното заведение, който утвърждава и правилника за дейността им. Същият информира РЦЗ за създадените онкологични комисии. Те осъществяват цялостна оценка на пациенти със злокачествени солидни тумори с цел определяне на окончателната диагноза, стадия, прогностичната група и лечебната стратегия в различни етапи на болестта.

2-dup5. Клиничните онкологични комисии са:

а) обща клинична онкологична комисия;

б) клинична онкологична комисия по химиотерапия;

в) клинични онкологични комисии по локализации: „белодробен карцином“, „карцином на гърда“, „гастроинтестинални злокачествени неоплазми“, „ендокринни тумори“, „тумори на урогенитален тракт“ и др.

3-dup3. Обща клинична онкологична комисия – състав и функции.

3.1. Общата клинична онкологична комисия се състои от специалисти по: медицинска онкология, обща и клинична патология, образна диагностика, лъчелечение и хирургия.

3.2. При необходимост към състава на общата клинична онкологична комисия може да се включат допълнително специалисти в зависимост от конкретната проблематика.

3.3. Лечебни заведения, които нямат обща клинична онкологична комисия, са длъжни при съмнение или данни за онкологична болест незабавно да насочат пациента към действаща обща клинична онкологична комисия.

3.4. Клиничната онкологична комисия по химиотерапия, клиничната онкологична комисия по локализации и общата клинична онкологична комисия са равнопоставени.

3.5. Общите клинични онкологични комисии заседават по предварително обявен график.

3.6. На заседанията на общите клинични онкологични комисии присъстват и лекарите, ангажирани с лечебно-диагностичния процес.

3.7. Насочването към общата клинична онкологична комисия става с оригиналната медицинска документация (епикризи, рентгенови снимки, компютър-томографии, сцинтиграфии).

3.8. Решенията на общата клинична онкологична комисия се вписват в протоколи. Протоколите се съставят в три екземпляра и се подписват от членовете на комисията. Един екземпляр от протокола се съхранява в архива на комисията, вторият екземпляр се предоставя на пациента, а третият екземпляр се предава на лекуващия лекар, който го прилага към документацията на пациента.

3.9. Решението на общата клинична онкологична комисия за всеки един новодиагностициран случай задължително включва:

3.10. Решенията на общата клинична онкологична комисия са задължителни.

3.11. Решенията на общите клинични онкологични комисии са съобразени със стандартните оперативни процедури за диагностика и методично указание за системно лекарствено лечение на солидни тумори, утвърдено със заповед на министъра на здравеопазването.

3.12. Специфичното лечение на пациент със злокачествени солидни тумори не започва, ако той не е обсъден на обща клинична онкологична комисия (общоболничен онкологичен комитет) и не е определена цялостната комплексна лечебна тактика.

4-dup. Клинична онкологична комисия по химиотерапия (онкологичен комитет по химиотерапия или химиотерапевтична конференция) – структура и функции.

4.1. Клиничната онкологична комисия по химиотерапия се състои най-малко от трима лекари с призната специалност „Медицинска онкология“ или две специалности – „Вътрешни болести“ и „Онкология“, които работят в лечебното заведение, и се ръководи от председател.

4.2. Клиничните онкологични комисии по химиотерапия заседават по предварително обявен график.

4.3. Насочването към клиничната онкологична комисия по химиотерапия става след консултативен преглед от лекар от персонала на клиниката/отделението. Консултативният преглед включва физикално изследване на пациента, запознаване с медицинската му документация, определяне на неговия ръст и тегло.

4.4. Представянето на всеки пациент пред клиничната онкологична комисия по химиотерапия се извършва от лекаря, извършил консултативния преглед, и включва конкретни предложения за терапевтично поведение – системна противотуморна терапия, палиативна терапия и др.

4.5. Решенията на клиничната онкологична комисия по химиотерапия се вписват в протоколи, които се съставят в два екземпляра и се подписват от членовете на комисията. Един екземпляр се прилага към медицинската документация на пациента и един екземпляр остава в архива на комисията.

4.6. Решението на клиничната онкологична комисия по химиотерапия за всеки случай задължително включва:

4.7. Решението на клиничната онкологична комисия по химиотерапия при пациенти, при които се налага промяна на лечебната тактика, включва становище за:

4.8. Решенията на клиничната онкологична комисия по химиотерапия са съобразени с Националния стандарт за системно лекарствено лечение на солидни тумори, приет от работна група на Българското онкологично дружество (БОД).

5-dup. Проследяване на пациенти със злокачествени солидни тумори.

5.1. Лечение на пациент със злокачествен солиден тумор не започва, ако той не е обсъден на обща клинична онкологична комисия и на клинична онкологична комисия по химиотерапия и не е определена цялостната комплексна лечебна тактика. По изключение лечението може да бъде започнато по жизнени показания, но случаят следва да бъде разгледан от клиничната онкологична комисия по химиотерапия при първото й редовно заседание.

5.2. Задължително се проследяват всички пациенти със злокачествени солидни тумори, провеждали системна противотуморна терапия в лечебни заведения с клиники/отделения по медицинска онкология.

5.3. Проследяването след лечение на пациент със злокачествен солиден тумор е периодът след приключване на лечението. Задачата на редовните клинични прегледи и специализирани изследвания е да се потвърдят излекуването, ремисията, рецидивът и/или прогресията на болестта.

5.4. Проследяване на пациенти със злокачествени солидни тумори се извършва от лекар с придобита специалност „Медицинска онкология“ на всички нива на онкологичната помощ, а диспансеризацията – съгласно действащата нормативна уредба.

5.5. Проследяването при различните видове злокачествени солидни тумори (клиничните прегледи, видът и честотата на изследванията) се базира на Европейските стандарти за медицинска онкология.

5.6. При невъзможност да се извърши специализирано изследване пациентът се насочва към по-високото ниво. При този многостъпален процес на проследяване се ползват лечебните заведения в същия район по здравната карта на страната или избрано от пациента лечебно заведение извън територията, на която живее.

6. Права и задължения на пациентите.

6.1. Права на пациент със злокачествен солиден тумор.

6.2. Задължения на пациент със злокачествен солиден тумор.

Раздел 7. Национален раков регистър 1. Националният център по обществено здраве и анализи създава и поддържа на национално ниво национален раков регистър. Националният раков регистър се поддържа като електронна база данни и има служебен характер. 2. Националният раков регистър осъществява дейности по системно събиране, съхранение, анализ, интерпретация и публикуване на данни за лицата със злокачествени новообразувания и карцином ин ситу. 3. Всички лечебни заведения в страната предоставят данни за лицата със злокачествени новообразувания, които периодично обобщават и изпращат на националния раков регистър при условия, ред и срокове, определени от Националния център по обществено здраве и анализи. 4. В националния раков регистър задължително се обособяват следните раздели: 4.1. Раздел „Данни за пациента

Препратки от акта

  • Няма.

Препратки към акта

  • Няма.

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.