Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
(1) С тази наредба се уреждат изискванията за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години, организирано на територията на общински, държавни и частни детски заведения.
(2) Изискванията на тази наредба се прилагат за организираното хранене във:
1. детските градини;
2. специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца, в които се отглеждат деца на възраст от 3 до 7 години (домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за деца с физически увреждания и домове за деца с умствена изостаналост);
3. детските лагери за деца на възраст от 3 до 7 години.
(3) Изискванията на тази наредба се прилагат и в училищата по отношение на организираното хранене на децата от подготвителните групи, при целодневна организация на предучилищната подготовка.
(4) Изискванията на тази наредба се прилагат и в случаите, когато организираното хранене се извършва чрез доставка на храна от обекти за производство на храни, извършващи дейност кетъринг.
Чл. 2
(1) Здравословното хранене на деца на възраст от 3 до 7 години в детски заведения се постига чрез:
1. прием на пълноценна и разнообразна храна;
2. достатъчен прием на зеленчуци и плодове;
3. ограничаване приема на мазнини, захар и сол;
4. прием на достатъчно течности.
(2) В детските заведения се използват храни, които отговарят на изискванията за качество и безопасност съгласно Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Храните се придружават с документи, доказващи тяхната безопасност, съгласно действащото законодателство и трябва да са произведени в съответствие с национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентния орган, когато има такива и доколкото същите не противоречат на изискванията на тази наредба.
Чл. 3
(1) Приемът на енергия и хранителни вещества при децата на възраст от 3 до 7 години се определя съгласно Наредба № 1 от 2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението (ДВ, бр. 11 от 2018 г.).
(2) За изчисляване на енергийната стойност на хранителния прием се използват следните енергийни еквиваленти:
1. един грам белтък доставя 4 ккал енергия;
2. един грам въглехидрати доставя 4 ккал енергия;
3. един грам мазнини доставя 9 ккал енергия.
Чл. 4
При приготвянето на храна в заведенията по чл. 1 участва най-малко едно лице с образование или квалификация в областта на хранителните технологии.
Раздел 2. Изисквания към предлаганите храни на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения
Чл. 5
(1) За осигуряване на здравословно хранене на децата в заведенията по чл. 1 се прилагат стойностите за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати, посочени в приложение № 1.
(2) Разпределението на енергийното съдържание на храната за отделните хранителни приеми при целодневно хранене е посочено в приложение № 2.
(3) В детските заведения, в които престоят на децата е до вечеря, хранителният режим е четирикратен и включва сутрешна закуска, обяд и две подкрепителни закуски – преди и след обяд.
Чл. 6
(1) Храната в заведенията по чл. 1 се предлага по предварително изготвени дневни и седмични менюта, разработени в съответствие с изискванията на тази наредба.
(2) Менютата по ал. 1 се изготвят с участието на медицински специалист и/или технолог по хранене.
(3) Детските заведения, в които се отглеждат деца със здравословни проблеми, нуждаещи се от диетично хранене, осигуряват възможност за диетично хранене съгласно поставената медицинска диагноза и лекарски указания за хранителния режим.
(4) При разработване на менюта се използват препоръчителни среднодневни продуктови набори, посочени в приложение № 3. При целодневно хранене се включват 100 % от количествата на продуктите, а при петдневно четирикратно хранене (без вечеря) се включват 75 % ± 5 % от количествата на продуктите от основните групи храни, посочени в чл. 8.
Чл. 7
Не се допуска използването и предлагането на храна, приготвена и останала от предишния ден.
Чл. 8
Приемът на разнообразна храна се осигурява чрез ежедневно включване в менюто на най-малко по един представител от следните основни групи храни:
1. зърнени храни и/или картофи;
2. зеленчуци;
3. плодове;
4. мляко и млечни продукти;
5. богати на белтък храни – месо, птици, риба, яйца, бобови храни.
6. добавени растителни масла и/или млечни мазнини (масло).
Чл. 9
(1) Приемът на зърнени храни и/или картофи се осигурява чрез:
1. ежедневно включване в основните хранения – сутрешна закуска, обяд и вечеря (когато се предлага), на поне един представител от групата на зърнените храни (хляб, хлебни, макаронени, тестени изделия, ориз, жито, овесени ядки, елда, просо, царевица, други) и/или картофи;
2. включване на пълнозърнести продукти (пълнозърнест хляб, хлебни, макаронени и тестени изделия от пълнозърнесто брашно, овесени ядки, жито, елда, просо и др.) най-малко в пет хранителни приема при петдневно четирикратно хранене (без вечеря) и най-малко седем хранителни приема при целодневно седмично хранене.
(2) Предлаганите хлебни, тестени и картофени изделия трябва да са с ниско съдържание на мазнини, сол и/или захар.
Чл. 10
(1) Приемът на плодове и зеленчуци се осигурява чрез ежедневно включване в менюто на най-малко общо 300 грама зеленчуци и плодове за децата на възраст от 3 до 5 години и 350 грама за децата на възраст от 5 до 7 години, при целодневно хранене.
(2) Разнообразие на зеленчуци и плодове се осигурява, като в менюто се включват най-малко три вида пресни зеленчуци и най-малко три вида пресни плодове седмично.
(3) Подкрепителната закуска преди обяда е само от пресни плодове или зеленчуци – цели, нарязани, настъргани без добавена захар или сол.
(4) При предлагането на плодове и зеленчуци се спазват следните изисквания:
1. включване в менюто според сезона предимно на пресни зеленчуци и пресни плодове (цели, нарязани, настъргани, като салата, напитка от пасирани плодове и/или зеленчуци (смути) или прясно изцеден сок);
2. препоръчително е предлагането на замразени зеленчуци и плодове, пред стерилизирани;
3. консервираните зеленчуци и плодове да не съдържат консерванти, подсладители и оцветители;
4. стерилизираните зеленчуци да са с ниско съдържание на сол и мазнини, а стерилизираните плодове – с ниско съдържание на захар,;
5. изсушени плодове и зеленчуци се предлагат в състава на многокомпонентни храни;
6. туршии могат да бъдат включвани в менюто само през зимния сезон и само при целодневно хранене, до един път седмично;
7.
7. не се допуска предлагане на плодови сладка и конфитюри със съдържание на добавена захар над 50 %.
Чл. 11
(1) Приемът на мляко и млечни продукти се осигурява чрез:
1. ежедневно включване в менюто на най-малко 350 грама кисело или прясно мляко и на най-малко 30 грама сирене и/или кашкавал при целодневно хранене;
2. включване на прясно и кисело мляко самостоятелно и като компонент на приготвени храни и напитки.
(2) Прясното мляко, киселото мляко и млечните продукти трябва да отговарят на следните изисквания:
1. краве прясно и краве, козе и/или смес между тях кисело мляко със съдържание на мазнини от 3% до 3,6%, като два дни седмично се включва кисело мляко с 2% мазнини и/или прясно мляко с 1,5% мазнини;
2. сирена, кашкавал, извара и други млечни продукти, произведени от краве мляко, козе мляко и/или смес между тях;
3. сиренето да е със съдържание на готварска сол до 3,5% ± 5%, а кашкавалът – до 3%;
4. айрянът да се предлага без добавена сол или захар.
(3) Не се допуска предлагане на подсладени пресни и кисели млека, освен когато млеката са с добавен плодов компонент, какао, овесени ядки, като подслаждането трябва да е с натурални подсладители.
(4) Не се допуска предлагане на прясно, кисело мляко и млечни продукти с изкуствени подсладители, оцветители, консерванти, ароматизанти и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко.
Чл. 12
(1) Месото и месните продукти да отговарят на следните изисквания:
1. месото да не е претърпяло друга обработка освен охлаждане, по изключение – замразяване;
2. телешкото и свинското месо да са без видими тлъстини, сухожилия и кости;
3. птичето месо да е без кожа;
4. мляното месо да е нетлъсто, със съдържание на мазнини ≤ 7% и съдържание на колаген към месен протеин ≤ 12% съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304, 22.11.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 1169/2011) и със съдържание на сол не повече от 1% от общата маса;
5. от месните продукти се допускат шунка и филе без съдържание на механично отделено месо и формовано месо съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011, с ниско съдържание на мазнини и намалено съдържание на сол в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (обн., специално българско издание: глава 15, том 18).
(2) Не се допуска предлагане на промишлено произведени месни заготовки (кайма, кебапчета, кюфтета, кърначета, наденици, кренвирши и др.).
(3) Не се допуска предлагане на месни продукти като основни ястия.
Чл. 13
(1) В менюто се включва риба като основно ястие най-малко един път седмично. Риба се предлага и като рибена чорба и като компонент на сандвичи.
(2) Рибата трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да е прясна, по изключение замразена;
2. да се предлага без кожа и кости, филетирана или нарязана на парчета;
3. не се допуска предлагане на солена, пушена, сушена, маринована или консервирана по друг начин риба и хайвер.
(3) Не се допуска предлагане на миди, стриди, калмари, октоподи, раци, скариди и други нерибни хидробионти.
Чл. 14
В менюто се включват за консумация пресни яйца клас А съгласно Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията от 23.06.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно стандартите за търговия с яйца (OB, L 163, 24.06.2008 г.).
Чл. 15
(1) Бобови храни (боб, леща, нахут) се включват в менюто не по-малко от един път при петдневно четирикратно хранене (без вечеря) и не по-малко от два пъти при целодневно седмично хранене.
(2) Ядки и семена, смлени, се предлагат като компонент на салати, ястия и десерти.
Чл. 16
(1) Приемът на течности се осигурява чрез предлагане на следните води и напитки:
1. питейна вода, бутилирани ниско минерализирани натурални минерални води, със съдържание на флуор до 1,5 мг/л, изворни и трапезни води;
2. сокове от плодове и зеленчуци (прясно изцедени и/или стерилизирани);
3. нектари без добавена захар и изкуствени подсладители;
4. мляко, млечни и млечно-кисели напитки;
5. плодов и билков чай;
6. боза с натурални подсладители.
7. напитки от пасирани плодове и/или зеленчуци (смути), поотделно и в смес с прясно/кисело мляко и др.
(2) Водата се предлага с умерена температура, редовно, през целия ден.
Чл. 17
(1) Консумацията на мазнини трябва да бъде в границите 25–35% от енергийната стойност на храната.
(2) Консумацията на мазнини се осигурява чрез:
1. спазване на изискванията, посочени в чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 4, т. 4, чл. 11, ал. 2, т. 1, чл. 12, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 и ал. 2;
2. ограничаване влагането на мазнини при приготвяне на ястията;
3. прилагане на кулинарни технологии (варене варене на пара, задушаване, печене), ограничаващи вноса на мазнини;
4. не се допуска предлагането на пържени храни с изключение в обектите по чл. 1, ал. 2, т. 2 до два пъти седмично;
5. не се допуска предлагането на храни, съдържащи хидрогенирани (напълно и/или частично) мазнини.
Чл. 18
(1) Приемът на свободни захари (монозахариди и дизахариди, добавени към храни и напитки, и захари, естествено съдържащи се в мед, сиропи, плодови сокове и концентрати от плодови сокове) трябва да се ограничава до 10% от енергийната стойност на храната за деня.
(2) Консумацията на добавена захар се намалява чрез:
1. спазване на изискванията, посочени в чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 4, т. 4, чл. 11, ал. 2, т. 4, ал. 3 и 4 и чл. 16, ал. 1, т. 3;
2. влагане на не повече от 5 % захар (пчелен мед) за подслаждане на чай, напитки с какао, цитронада и кисело мляко;
3. включване в менюто на не повече от два пъти седмично на сладкарски и шоколадови изделия само в обектите по чл. 1, ал. 2, т. 2.
Чл. 19
(1) Приемът на готварска сол с всички храни и напитки трябва да се ограничава, като адекватният прием е 3 грама/ден, горната граница за нерисков хранителен прием е 4,5 грама/ден.
(2) Консумацията на готварска сол се намалява чрез:
1. спазване на изискванията, посочени в чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 4, т. 4 и 6, чл. 11, ал. 2, т. 3 и 4, чл. 12, ал. 1, т. 4 и ал. 2 и чл. 13, ал. 2, т. 3;
2. ограничаване влагането на сол при приготвянето на ястията и подкрепителните закуски;
3. предварително изкисване във вода на солени продукти, като саламурено сирене и маслини;
4. изключване възможността за допълнително солене по време на хранене.
Чл. 20
При приготвянето на храната се прилагат здравословни кулинарни технологии съгласно приложение № 5.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. „целодневно седмично хранене“ е седемдневен петкратен хранителен режим, който включва три основни хранения – сутрешна закуска, обяд и вечеря, и две задължителни подкрепителни закуски – между сутрешната закуска и обяда и между обяда и вечерята; 2.„петдневно четирикратно хранене (без вечеря)“ е хранителен режим, който се отнася за дните от понеделник до петък (без събота и неделя) и включва две основни хранения – сутрешна закуска и обяд, и две задължителни подкрепителни закуски – между сутрешната закуска и обяда и между обяда и вечерята; 3.„свободни захари“ са монозахариди и дизахариди, добавени към храни и напитки, и захари, естествено съдържащи се в мед, сиропи, плодови сокове и концентрати от плодови сокове.
Заключителни разпоредби
§ 2
Наредбата влиза в сила от 15 септември 2011 г.
§ 3
Тази наредба се издава на основание чл. 34, ал. 2 във връзка с § 1, т. 11, буква „л“ от допълнителните разпоредби на Закона за здравето.
§ 4
Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на държавния здравен контрол.
Заключителни разпоредби
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 Препоръчителни стойности за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати (осреднени стойности за момчета и момичета)
Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 Препоръчителни стойности за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати (осреднени стойности за момчета и момичета) Забележка. *Е % – процент от общата енергийна стойност на храната.
| Възраст (години) | Енергия ккал/ден | Общ белтък | Мазнини | Въглехидрати | |||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Е %* | г/ден | Е % | г/ден | Е % | г/ден | ||
| 3 – 4 | 1350 | 10 – 20 | 34 – 68 | 25 – 35 | 38 – 53 | 45 – 60 | 152 – 203 |
| 5 – 7 | 1600 | 10 – 20 | 40 – 80 | 25 – 35 | 45 – 63 | 45 – 60 | 180 – 240 |
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 Разпределение на енергийното съдържание на храната за отделните хранителни приеми при целодневно хранене
| Хранителни приеми | Петкратен режим (Е %) |
|---|---|
| Закуска | 20 |
| Сутрешна подкрепителна закуска | 5 – 10 |
| Обяд | 30 – 35 |
| Следобедна подкрепителна закуска | 15 |
| Вечеря | 25 |
Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 6, ал. 4 Препоръчителни среднодневни продуктови набори при целодневно хранене
Приложение № 3 към чл. 6, ал. 4 Препоръчителни среднодневни продуктови набори при целодневно хранене (нето тегло, грама/ден)
| Продукти | Възраст (години) | |
|---|---|---|
| 3 – 4 | 5 – 7 | |
| 1. Зърнени храни и картофи | 170 | 190 |
| 1.1. Хляб и тестени изделия | 108 | 112 |
| в т. ч. хляб бял, „Добруджа“, пълнозърнест, типов, ръжено-пшеничен, ръжен хляб | 85 | 85 |
| в т. ч. брашно (за тестени закуски, ястия, десерти и др.) | 23 | 26 |
| 1.2. Ориз | 8 | 10 |
| 1.3. Макаронени изделия | 8 | 10 |
| 1.4. Други зърнени храни (жито, царевица, овесени ядки и др., закуски на зърнена основа) | 10 | 17 |
| 1.5. Картофи | 36 | 42 |
| 2. Зеленчуци и плодове – общо | 380 | 480 |
| 2.1. Зеленчуци – общо | 200 | 230 |
| 2.2. Плодове – общо | 180 | 250 |
| 2.3. Сокове от плодове и зеленчуци | 35 | 50 |
| 3. Мляко и млечни продукти | 435 | 465 |
| 3.1. Мляко | 400 | 420 |
| 3.2. Сирене, кашкавал, извара | 35 | 45 |
| 4. Храни, богати на белтък | 125 | 146 |
| 4.1. Месо, месни продукти – общо | 53 | 60 |
| в т.ч. месо | 50 | 57 |
| в т.ч. месни продукти | до 3 | до 3 |
| 4.2. Риба | 22 | 25 |
| 4.3. Яйца | 35 | 40 |
| 4.4. Бобови храни (боб зрял, леща, нахут) | 10 | 13 |
| 4.5. Ядки, семена | 5 | 7 |
| 5. Добавени мазнини | 20 | 25 |
| 6. Захар, мед, конфитюри, мармалади | 15 | 17 |
| 7. Сол | 3 | 3 |
Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 17, т. 4 Изисквания към пърженето и използването на пържилни мазнини
(отменен)
1. При пържене се използват само пресни мазнини, като процесът трябва да протича без прегряване на мазнината.
2. Не се използват за пържене хидрогенирани растителни мазнини.
3. Мазнината от фритюрниците и пържолниците се подменя след изпържване на храните за деня.
4. При приготвянето на ястия не се допуска влагането на мазнина, използвана преди това за пържене.
Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 20 Здравословни кулинарни технологии при приготвянето на храната
1. Почистване и нарязване на хранителните продукти непосредствено преди топлинната обработка.
2. Приготвяне на зеленчуковите и плодовите салати непосредствено преди поднасянето им за консумация.
3. Влагане на замразените зеленчуци в ястията без предварително размразяване.
4. Използване на методи на кулинарна обработка, които съхраняват витамините и предотвратяват образуването на вредни за здравето вещества – предимно варене (включително варене на пара), задушаване или печене при умерена температура.
5. Размразяването на месото и рибата се извършва в хладилник или в микровълнова печка.