(1) Правата на лицето, в полза на което е учредено правото на строеж, се погасяват:
1. в случай на неплащане на дължимата цена в срока по чл. 56, ал. 7;
2. ако правото не се упражни в продължение на 5 години.
(2) Средствата от учреденото право на строеж постъпват:
1. в съответното държавно предприятие по чл. 163 – за горските територии – държавна собственост;
2. в съответната община – за горските територии – общинска собственост.
(3) Определената по реда на чл. 86, ал. 3 стойност на дървесината от горските територии – държавна собственост, върху които е учредено право на строеж, постъпва в приход на съответното държавно предприятие по чл. 163.
(4) В случай на погасяване на правата по ал. 1 лицето, в чиято полза е учредено правото на строеж, е длъжно да премахне за своя сметка изградените в имота постройки и съоръжения, както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не е уговорено друго в акта за учредяването.