(1) Лице по чл. 14, ал. 1 със седалище в друга държава – членка на Европейския съюз, което пуска на пазара на Република България продукти, след употреба на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1, може да определи упълномощен представител – юридическо или физическо лице, със седалище, съответно с постоянен адрес на територията на Република България, което да изпълнява задълженията му по този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, произтичащи от разширената отговорност на производителя.
(2) Един и същ упълномощен представител може да представлява няколко лица по ал. 1 за различни видове продукти.