Наредба № 3 от 7 март 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване

Чл. 1

С тази наредба се определят правилата за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване в Република България, които са в съответствие със стандартите и препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO).

Чл. 2

(1) Предоставянето на аеронавигационно метеорологично обслужване на ползвателите допринася за повишаване на безопасността, редовността и ефективността на гражданското въздухоплаване.

(2) Ползватели на аеронавигационно метеорологично обслужване по смисъла на тази наредба са:

1. авиационните оператори;

2. екипажите на въздухоплавателните средства (ВС);

3. органите за обслужване на въздушното движение (органи за ОВД);

4. службите за търсене и спасяване;

5. летищните оператори и администрации;

6. други организации, свързани с гражданското въздухоплаване, за които метеорологичната информация е необходима при изпълнение на дейността им.

Чл. 3

Аеронавигационното метеорологично обслужване в Република България се предоставя от доставчици на аеронавигационно обслужване (ДАНО), притежаващи валидно свидетелство, удостоверяващо правото им да извършват аеронавигационно метеорологично обслужване, издадено съгласно Регламент (EO) № 2096/2005 на Комисията за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (ОВ, L 335 от 2005 г.) или съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 на Комисията за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги и за изменение на Регламент (ЕО) № 482/2008 и Регламент (ЕС) № 691/2010, както и съгласно приложимите условия и ред, регламентирани в Наредба № 2096 от 2006 г. за условията и реда за издаване и отнемане на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България (ДВ, бр. 102 от 2006 г.).

Чл. 4

Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се предоставя в съответствие с тази наредба и с регионалните аеронавигационни споразумения (РАНС).

Чл. 5

Доставчиците на аеронавигационно обслужване предоставят аеронавигационно метеорологично обслужване във въздушното пространство над територията на Република България, включително над вътрешните и териториалните й води, и над други територии, ако това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 6

Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) или организации по смисъла на чл. 16в, ал. 3, т. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) осъществяват контрол по отношение на аеронавигационното метеорологично обслужване в Република България.

Чл. 7

Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва от специалисти, притежаващи удостоверение за компетентност.

Чл. 8

Подготовката, обучението и квалификацията на персонала, извършващ аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване, се осъществява в съответствие с изискванията на Световната метеорологична организация (СМО) за образование и квалификация.

Чл. 9

Издаването на удостоверенията за компетентност и поддържането на квалификацията на персонала за извършване на аеронавигационно метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва съгласно Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове (обн., ДВ, бр. 32 от 2000 г.; доп., бр. 85 от 2001 г., бр. 22 от 2007 г.; изм., бр. 40 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 47 от 2008 г.; изм., бр. 14 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2010 г.).

Чл. 10

(1) Доставчиците на аеронавигационно обслужване поддържат постоянна връзка с ползвателите по чл. 2, ал. 2 по въпросите, свързани с предоставянето на аеронавигационно метеорологично обслужване.

(2) Доставчиците на аеронавигационно обслужване поддържат система за управление на качеството (СУК), която включва процедури, процеси и ресурси, необходими за прилагане на управление на качеството на метеорологичното обслужване, предоставяно на ползвателите, определени в чл. 2, ал. 2.

(3) Системата за управление на качеството отговаря на изискванията на стандартите за качество от серия 9000 на Международната организация по стандартизация – International Organization for Standardization (ISO), и се сертифицира от акредитирана организация.

(4) Системата за управление на качеството осигурява съответствието на предоставяната метеорологична информация с установените изисквания относно географската и пространствената зона на действие, формата и съдържанието, времето и честотата на излъчване, срока на валидност, както и точността на измерванията, наблюденията и прогнозите.

(5) Ако метеорологична информация, предназначена за ползватели, не съответства на установените от СУК изисквания и автоматична корекция е неприложима, тя не се предоставя на потребителите, докато не бъде проверена и потвърдена от този, който я е изготвил.

(6) Системата за управление на качеството включва и процедури за проверка на коректността и валидността при обмена на метеорологична информация за оперативни цели, както и ресурси за наблюдение на разписанието за предаване на отделни съобщения и/или бюлетини и времето на тяхното изготвяне, предаване и обмен. Системата за управление на качеството трябва да осигурява възможност за регистриране на съобщения и бюлетини, получени със забавяне.

(7) Обменът на оперативна метеорологична информация се извършва в съответствие с изискванията, посочени в глава десета.

(8) Наличието на сертификат по EN ISO 9001, издаден на ДАНО от акредитирана организация, който обхваща аеронавигационно метеорологично обслужване, е достатъчно доказателство за съответствие със стандартите по ал. 2.

(9) При извършване на регулаторен одит за съответствие с общите изисквания съгласно Регламент за изпълнение (ЕО) № 1035/2011 от ГД „ГВА“ или от признати организации по чл. 16в, ал. 3, т. 3 ЗГВ ДАНО предоставя достъп до цялата налична документация, свързана с издадения сертификат на СУК.

(10) Резултатите от проведените одити по ал. 8 се документират и съхраняват за период не по-малък от 3 години.

Чл. 11

(1) Метеорологичната информация се предоставя във форма, която изисква минимална интерпретация от ползвателите по чл. 2, ал. 2, като се спазват принципите на човешкия фактор, посочени в Документ 9683 на ICAO Ръководство относно обучението на човешкия фактор (Doc. 9683 Human Factors Training Manual).

(2) Ползвателят е отговорен за начина, по който използва получената аеронавигационна метеорологична информация.

Чл. 12

(1) Авиационен оператор, който изисква метеорологично обслужване или промени в съществуващото метеорологично обслужване, отправя предизвестие за това до ГД „ГВА“ и ДАНО.

(2) Срокът за отправяне на предизвестието се съгласува между ГД „ГВА“, ДАНО и авиационния оператор.

Чл. 13

Авиационен оператор, изискващ метеорологично обслужване, отправя предизвестие до ДАНО, когато:

1. планира провеждане на полети по нови маршрути или изпълнение на нови видове дейности;

2. извършва изменения в разписанието, валидни за продължителен период;

3. планира промени, които ще се отразят на осигуряваното метеорологично обслужване.

Чл. 14

(1) Доставчиците на аеронавигационно обслужване след консултация с ползвателите определят летища, за които летищните метеорологични служби получават предизвестие за:

1. разписанието на полетите на съответния оператор или ВС;

2. изпълнение на полети извън разписанието;

3. полети, които закъсняват, излитат по-рано от предвиденото в разписанието или се отменят.

(2) Предизвестието до летищната метеорологична служба за отделни полети, съдържа информация за:

1. летище на излитане и разчетно време на излитане;

2. летище на кацане и разчетно време на долитане;

3. маршрута на полета и разчетните времена на долитане до и излитане от всяко междинно летище;

4. резервни летища, необходими за изготвяне на оперативния полетен план, взети от съответния списък в регионалния аеронавигационен план;

5. крейсерско ниво;

6. вид на полета – по правилата за визуални полети или по правилата за полети по прибори;

7. вид на метеорологичната информация, необходима на екипажа на ВС – полетна документация, брифинг или консултация;

8. насрочено време за провеждане на брифинг, консултация или за предаване на полетна документация.

(3) При полети по разписание ДАНО и авиационният оператор могат да се споразумеят част или цялата информация по ал. 2 да се пропусне.

Чл. 15

(1) Доставчиците на аеронавигационно обслужване и другите потребители се снабдяват с аеронавигационни метеорологични прогнози в цифрова форма от двата световни центъра за зонални прогнози (СЦЗП), разположени в Лондон и Вашингтон, които са част от световната система за зонални прогнози и които:

1. изготвят глобални метеорологични прогнози на необходимите нива за:

2. изготвят глобални прогнози за значими метеорологични явления (SIGWX);

3. разпространяват прогнозите по ал. 1, т. 1 и 2 в цифрова форма до съгласуваните с ГД „ГВА“ потребители;

4. приемат информация за аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата от регионалните специализирани метеорологични центрове за осигуряване на резултати от модели за пренос на замърсяване на атмосферата, за да ги включат в прогнозите за значими метеорологични явления (SIGWX);

5. създават и поддържат информационни канали с консултативните центрове за вулканична пепел (VAACs) за обмен на информация за вулканична активност, за да координират включването на информация за вулканични изригвания в прогнозите за значими метеорологични явления (SIGWX);

6. в случай на прекъсване на обслужването от единия СЦЗП функциите се поемат от другия СЦЗП.

Чл. 16

Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по предложение на ДАНО определя броя и разположението на летищните метеорологични служби (ЛМС) за обслужване на гражданското въздухоплаване.

Чл. 17

В зависимост от вида на полетите, изпълнявани на летището, ЛМС изпълнява една или повече от следните функции:

1. изготвя и/или получава прогнози и друга информация, необходими за метеорологичното обслужване на осигуряваните полети, като степента на отговорност за изготвяните прогнози се определя от наличието на прогностичен материал за летището и маршрутите, получаван от СЦЗП и други прогностични центрове;

2. изготвя и/или получава прогнози за местните метеорологични условия;

3. поддържа непрекъснато наблюдение върху метеорологичните условия на летищата, за които е определена да издава прогнози;

4. предоставя брифинг, консултация и полетна документация на членовете на екипажите на ВС или друг персонал, свързан с планиране и провеждане на полетите;

5. предоставя допълнителна метеорологична информация на ползвателите по чл. 2, ал. 2;

6. обявява на публично място наличната метеорологична информация;

7. обменя метеорологична информация с други летищни метеорологични служби;

8. предоставя получената информация за вулканична активност, вулканично изригване и облак от вулканична пепел на съответния орган за ОВД, на доставчика на аеронавигационно информационно обслужване и на метеорологична служба за следене.

Чл. 18

Информация за летищата, за които се издават прогнози за кацане, се публикува в Сборника за аеронавигационна информация и публикация на Република България (AIP).

Чл. 19

На летища, на които няма установена метеорологична служба:

1. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по предложение на ДАНО определя метеорологични служби, разположени на други летища, които да предоставят съответното метеорологично обслужване;

2. определеният от ГД „ГВА“ ДАНО осигурява на ползвателите по чл. 2, ал. 2 достъп до необходимата метеорологична информация.

Чл. 20

(1) В съответствие с РАНС във всеки район за полетна информация (РПИ) една или повече летищни метеорологични служби изпълняват функциите на метеорологична служба за следене.

(2) Метеорологичната служба за следене:

1. следи непрекъснато метеорологичните условия, които влияят на провеждането на полетите в района на отговорност;

2. изготвя информация SIGMET и друга изисквана метеорологична информация за района на отговорност;

3. доставя информация SIGMET и друга изисквана метеорологична информация за района на отговорност на съответния център за обслужване на въздушното движение;

4. разпространява информация SIGMET;

5. в случай че в съответствие с РАНС се изисква специализирано обслужване за полетите на малки височини, подготвя информация AIRMET за района на отговорност, доставя я на съответния център за обслужване на въздушното движение и я разпространява;

6. доставя получената информация за вулканична активност, вулканично изригване и облак от вулканична пепел, за която все още не е издадена информация SIGMET, на съответния районен контролен център (РКЦ) и център за полетна информация;

7. предава на съответния център за полетна информация и районен контролен център получената информация относно изхвърлянето на радиоактивни материали в атмосферата за района на отговорност или в съседен район в съответствие с договореностите между ДАНО и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).

(3) Информацията по ал. 2, т. 7 съдържа място, дата и час на аварията, както и прогнозирани траектории на радиоактивните материали, и се предава от Международната агенция за атомна енергия (IAEA) до специализиран регионален метеорологичен център (RSMC) към СМО, разположен съвместно с консултативния център за вулканична пепел (VAAC) – Лондон, който известява от своя страна районните контролни центрове за инцидента.

Чл. 21

Границите на района на отговорност, за който се извършва следене на метеорологичните условия, съвпадат с тези на РПИ, контролирания район или комбинация от последните два.

Чл. 22

(1) В района на летищата съгласувано с ГД „ГВА“ се създават летищни метеорологични станции (ЛМСт) съобразно необходимостта.

(2) По решение на ДАНО ЛМСт може да изпълнява функции и на синоптична станция.

(3) Летищните метеорологични станции могат да включват датчици, разположени извън границите на летището, ако това се счита за оправдано във връзка с аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданската авиация.

Чл. 23

При наличие на изисквания в РАНС ДАНО създава ЛМСт върху съоръжения в морските пространства на Република България и в обслужвания район на полетна информация или на други места, които имат значение за полетите с хеликоптери до тези съоръжения.

Чл. 24

(1) Летищните метеорологични станции извършват редовни наблюдения през цялото денонощие, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и летищния оператор.

(2) Летищните метеорологични станции извършват редовни наблюдения през интервали от време в съответствие с РАНС.

(3) Редовните наблюдения се допълват от специални наблюдения при настъпване на определени промени на приземния вятър, видимостта, видимостта на пистата за излитане и кацане (ПИК), метеорологичните явления, облачността и/или температурата на въздуха.

Чл. 25

(1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване организира периодични инспекции на ЛМСт с цел поддържане на високо качество на наблюденията, коректно функциониране на приборите и техните индикатори.

(2) Ръководството за инспекциите на летищни метеорологични станции, включително честотата на инспекциите, са регламентирани в Документ 9837 на ICAO Ръководство относно системите за автоматичното метеорологично наблюдение на летищата (Doc. 9837 Manual on Automatic Meteorological Observing Systems at Aerodromes).

Чл. 26

(1) На летищата, оборудвани за кацане по категории I, II или III съгласно Наредба № 14 от 2012 г. за летищата и летищното осигуряване (обн., ДВ, бр. 86 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2014 г.), се инсталират автоматични прибори за измерване или оценка, мониторинг и дистанционна индикация на данните за:

1. приземния вятър;

2. видимостта;

3. видимостта на ПИК;

4. височината на долната граница на облаците;

5. температурата на въздуха;

6. температурата на точката на оросяване;

7. атмосферното налягане.

(2) Автоматичните прибори по ал. 1 са част от автоматизираната метеорологична наблюдателна система (АМНС), която обработва, предава и визуализира в реално време метеорологичните параметри, които оказват влияние при кацане и излитане.

(3) Информацията от АМНС подпомага изпълнението на подхода, кацането и излитането на ВС.

(4) При използване на полуавтоматична метеорологична наблюдателна система се осигурява възможност за ръчно въвеждане на данни за метеорологичните елементи, които не могат да се наблюдават автоматично, както и в случаите на отказ на автоматичното оборудване.

(5) Оборудването и възможностите на АМНС включват резервни технологии за осигуряване на непрекъсната работа на АМНС и са съобразени с принципите на човешкия фактор, посочени в Документ 9683 на ICAO Ръководство относно обучението на човешкия фактор (Doc. 9683 Human Factors Training Manual).

Чл. 27

Метеорологичните сведения съдържат актуалните данни от аеронавигационните метеорологични наблюдения и се разпространяват в района на летището и извън него.

Чл. 28

Конкретната стойност на всеки от метеорологичните елементи в сведението представлява максимално приближаване към действителните условия по време на наблюдението поради естествената променливост на метеорологичните елементи в пространството и времето, ограничените възможности на наблюдателната техника и ограниченията, произтичащи от дефинициите на някои елементи.

Чл. 29

Органите за ОВД предоставят наличната информация на ЛМС или МСС относно:

1. допълнителни данни от визуални наблюдения (напр. за метеорологични явления от оперативно значение в районите на летищата), необходими за опресняване или допълване на информацията, предоставяна от метеорологичната станция;

2. метеорологична информация, получавана от борда на ВС при излитане или кацане (напр. срез на вятъра).

Чл. 30

(1) Аеронавигационните метеорологични наблюдения се провеждат и сведенията от тях се изготвят съгласно приложение № 1 и са база за изготвянето на метеорологични сведения за разпространение в района на летището и извън него.

(2) Метеорологичните сведения са редовни и специални.

Чл. 31

(1) Редовните наблюдения се извършват денонощно, освен ако не е съгласувано друго между ГД „ГВА“, ДАНО и съответните ползватели.

(2) Редовните наблюдения се извършват на интервали от един час.

(3) На определени летища, указани в AIP, наблюденията се извършват на интервали от половин час.

(4) В определени от ГД „ГВА“ летищни метеорологични станции наблюденията се извършват по разписание, съгласувано от ДАНО и съответните ползватели.

Чл. 32

Редовните сведения се разпространяват, като:

1. локални редовни сведения, които се разпространяват само на летището и са предназначени за долитащи и отлитащи ВС;

2. редовни сведения METAR, които се разпространяват извън района на летището и са предназначени главно за целите на полетното планиране, предаванията VOLMET и D-VOLMET.

Чл. 33

На летищата, които не работят денонощно, сведения METAR започват да се излъчват преди възобновяване на полетите в интервал от време, указан в РАНС.

Чл. 34

(1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване след консултации със заинтересованите ползватели утвърждава списък от критерии за провеждане на специални наблюдения.

(2) Специалните сведения съдържат данните, получени от специалните наблюдения, и се разпространяват, като:

1. локални специални сведения за съответното летище, предназначени за долитащи и отлитащи ВС;

2. специални сведения SPECI, които се разпространяват извън района на съответното летище, предназначени главно за целите на полетното планиране, предаванията VOLMET и D-VOLMET.

(3) Когато сведенията METAR се разпространяват на интервали от половин час, специални сведения SPECI не се изготвят.

(4) Метеорологичната информация, съдържаща се в ATIS и D-ATIS, се извлича от локални редовни и специални сведения.

Чл. 35

На летищата, които не работят денонощно, сведения SPECI се излъчват при необходимост след възобновяване на излъчването на сведения METAR.

Чл. 36

Локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI съдържат следната информация, подробно указана в приложение № 1, в следния ред:

1. индекс на типа сведение;

2. индикатор за местоположение;

3. време на наблюдението;

4. идентификатор за автоматизация или когато е приложимо – за липсващи сведения;

5. посока и скорост на приземния вятър;

6. видимост;

7. видимост на ПИК, когато е приложимо;

8. метеорологични явления в момента на наблюдението;

9. количество на облаците, вида им (само за купесто-дъждовни и мощни купести облаци над или около летището) и височина на долната им граница или вертикална видимост;

10. температура на въздуха и температура на точката на оросяване;

11. атмосферно налягане – QNH, и когато е приложимо – QFE (QFE се включва само в локалните редовни и специални сведения);

12. допълнителна информация, определена в приложение № 1.

Чл. 37

В случаите, предвидени в РАНС, в сведенията METAR/SPECI се включва и допълнителна информация извън тази по чл. 36.

Чл. 38

В ЛМСт се измерват средната посока, средната скорост и значимите промени на посоката и скоростта на вятъра, като информацията се съобщава в градуси спрямо географския север и метри за секунда (възли).

Чл. 39

(1) В локалните редовни и специални сведения наблюденията на приземния вятър са представителни за:

1. условията по дължината на ПИК – когато сведенията са използвани за излитане;

2. зоната на опиране – когато сведенията са използвани за кацане.

(2) Наблюденията на приземния вятър за сведения METAR/SPECI са представителни за условията на:

1. цялата ПИК, когато има само една писта;

2. целия комплекс от ПИК, когато има повече от една писта.

Чл. 40

Хоризонталната видимост се измерва, наблюдава и съобщава в метри или километри.

Чл. 41

(1) В локалните редовни и специални сведения наблюденията на видимостта са представителни за условията:

1. по дължината на ПИК – когато сведенията са използвани за излитане;

2. в зоната на опиране – когато сведенията са използвани за кацане.

(2) Наблюденията на видимостта за сведения METAR/SPECI са представителни за условията на цялото летище.

Чл. 42

Наблюденията на видимостта на ПИК се извършват през периодите с намалена видимост за всички използвани ПИК, които:

1. са оборудвани за точен подход за кацане;

2. се използват за излитане и са оборудвани с високо интензивни странични и/или осови светлини на ПИК.

Чл. 43

Видимостта на ПИК се измерва в метри и се съобщава, когато хоризонталната видимост или видимостта на ПИК е по-малка от 1500 m.

Чл. 44

Резултатите от наблюденията на видимостта на ПИК са представителни за:

1. зоната на опиране на ПИК – на летища, на които ПИК не са оборудвани за точен подход и кацане или са оборудвани за точен подход и кацане по категория I;

2. зоната на опиране и средния сектор от ПИК – на летища, на които ПИК са оборудвани за точен подход и кацане по категория II;

3. зоната на опиране, средния и отдалечения край на ПИК – на летища, на които ПИК са оборудвани за точен подход и кацане по категория III.

Чл. 45

(1) При промяна на експлоатационния статус на система, която наблюдава и изчислява видимост на ПИК, незабавно се уведомяват съответните органи за ОВД.

(2) Ръководството за наблюдение и съобщаване на RVR е дадено в Документ 9328 на ICAO Ръководство за наблюдение на видимостта на ПИК и практики на докладване (Doc. 9328 Manual of Runway Visual Range Observing and Reporting Practice).

Чл. 46

Наблюденията на метеорологичните явления се извършват за летището и се съобщават съобразно изискванията в приложение № 1. Като минимум се идентифицират дъжд, ръмеж, омара, димка и преохладени валежи с тяхната интензивност, мъгла, преохладена мъгла и гръмотевични бури (включително и гръмотевични бури в околността на съответното летище).

Чл. 47

(1) Информацията за метеорологичните явления в локалните редовни и специални сведения е представителна за условията на летището.

(2) Информацията за метеорологичните явления в сведенията METAR/SPECI е представителна за условията на летището, а за явленията, определени в приложение № 1 – и за неговата околност.

Чл. 48

(1) Наблюденията на облачността включват наблюдения на количеството, вида и височината на долната граница на облачността и при необходимост се съобщават данни, описващи облаците, от оперативно значение.

(2) Когато небето не се вижда, вместо количество, вид и височина на долната граница на облачността се наблюдават и предават данни за вертикалната видимост.

(3) Височината на долната граница на облачността и вертикалната видимост се предават в метри или във футове.

Чл. 49

(1) Наблюденията на облачността за локалните редовни и специални сведения са представителни за прага на използваемата ПИК.

(2) Наблюденията на облачността за сведенията METAR/SPECI са представителни за района на летището и неговата околност.

Чл. 50

Температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се измерват и съобщават в градуси по Целзий.

Чл. 51

Наблюденията на температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване за локалните редовни и специални сведения и за сведенията METAR/SPECI са представителни за комплекса от ПИК на летището.

Чл. 52

Атмосферното налягане, включително стойностите на QNH и на QFE, се измерва, изчислява и съобщава в хектопаскали.

Чл. 53

Сведенията от наблюденията на летищата включват допълнителна информация за метеорологичните явления от оперативно значение, особено за зоните на подход и отлитане от летищата.

Чл. 54

При възможност в информацията по чл. 58 се посочва местоположението на метеорологичните явления от оперативно значение.

Чл. 55

(1) Сведенията METAR/SPECI от АМНС в автоматичен режим на предаване се използват в извънработно време на летището и в работно време при споразумение между ГД „ГВА“, ДАНО и съответните авиационни оператори с отчитане наличието и ефикасното използване на метеорологичния персонал.

(2) Локалните редовни и специални сведения от АМНС в автоматичен режим на предаване се използват в работно време при споразумение между ГД „ГВА“, ДАНО и съответните авиационни оператори с отчитане наличието и ефикасното използване на метеорологичния персонал.

(3) Локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI от АМНС в автоматичен режим се обозначават с думата „AUTO“.

(4) Ръководството за работа с АМНС е дадено в Документ 9837 на ICAO Ръководство относно автоматизираните системи за метеорологично наблюдение на летищата (Doc. 9837 Manual on Automatic Meteorological Observing Systems at Aerodromes).

Чл. 56

Извършването, записването и докладването на наблюдения от ВС, регистрирани в Република България, изпълняващи полети по международни маршрути за ОВД, се осъществяват в съответствие с разпоредбите, съдържащи се в тази глава.

Чл. 57

Въздухоплавателните средства извършват следните наблюдения:

1. редовни наблюдения по време на етапа на набор и полет по маршрут;

2. специални и други извънредни наблюдения по време на всеки етап от полета.

Чл. 58

Когато се използва линия за предаване на данни „въздух – земя“ и се прилага автоматичен зависим обзор (ADS) или режим S на вторичен обзорен радар (SSR), автоматичните редовни наблюдения от ВС се извършват на всеки 15 min по време на полет по маршрут и на всеки 30 s по време на набор за първите 10 min от полета.

Чл. 59

При полети с хеликоптери до и от летища, разположени върху съоръжения в морските пространства на Република България и в открито море в рамките на РПИ на Република България, редовните наблюдения се извършват от борда на хеликоптера в точки и интервали от време, съгласувани между ДАНО и съответния оператор.

Чл. 60

За извършване на редовни наблюдения по въздушни трасета с голяма наситеност на трафика се определя по едно ВС от летящите на всяко полетно ниво ВС през приблизително едночасови интервали. Съответните процедури за това се определят в РАНС.

Чл. 61

В случаите, когато се изисква докладване по време на набор, за всяко летище се определя по едно ВС на приблизително едночасови интервали за извършване на наблюденията в съответствие с чл. 58.

Чл. 62

Въздухоплавателно средство, което не е снабдено с апаратура за използване на линия за предаване на данни „въздух – земя“, се освобождава от извършването на редовни наблюдения.

Чл. 63

Специални наблюдения се извършват от всяко ВС при наличие на някое от следните условия:

1. умерена или силна турбулентност;

2. умерено или силно обледяване;

3. силни планински вълни;

4. скрити, вградени, над обширен район или във вид на шквалова линия гръмотевични бури, със или без град;

5. силни прашни или пясъчни бури;

6. облак от вулканична пепел;

7. вулканична активност, предхождаща изригване или вулканично изригване.

Чл. 64

Извънредни наблюдения за срез на вятъра или други метеорологични условия, различни от тези по чл. 63, които по преценка на командира на ВС могат да повлияят върху безопасността или ефективността на полета, се докладват във възможно най-кратък срок на съответния орган за ОВД.

Чл. 65

(1) Наблюденията от ВС се предават по линия за предаване на данни „земя – въздух“.

(2) Когато няма линия за предаване на данни „земя – въздух“ или не е целесъобразно нейното използване, специални и други извънредни наблюдения от ВС се предават чрез говорна комуникация.

(3) Наблюденията от ВС по време на полет се предават в момента на наблюдението или във възможно най-кратък срок след това.

(4) Наблюденията от ВС се предават чрез доклади от ВС, изготвени съгласно приложение № 2.

Чл. 66

(1) Специалните доклади от ВС, получени чрез говорна комуникация, се препредават незабавно от органите за ОВД до съответната метеорологична служба за следене.

(2) Редовните и специалните доклади от ВС, получени чрез линиите за предаване на данни, се препредават незабавно от органите за ОВД до съответната метеорологична служба за следене и СЦЗП.

Чл. 67

Специалните наблюдения от ВС за вулканична активност, предхождаща изригване, вулканично изригване или облак от вулканична пепел, се попълват в специална форма на доклад за вулканична активност от екипажите на ВС. Доставчикът на аеронавигационно обслужване включва копие от получения доклад в предполетната документация за полети по маршрути, които по преценка на съответната метеорологична служба могат да бъдат повлияни от облака от вулканична пепел.

Чл. 68

(1) Аеронавигационните метеорологични прогнози имат вероятностен характер.

(2) Конкретната стойност на метеорологичен елемент в прогнозата е най-вероятната стойност, която елементът може да приеме през периода на валидност на прогнозата.

(3) Момент или период от време, включени в прогнозата, се считат за най-вероятен момент или период.

Чл. 69

Всяка нова прогноза от летищната метеорологична служба отменя всички предишни прогнози от същия тип за същото място и за същия период на валидност или за част от него.

Чл. 70

Аеронавигационните метеорологични прогнози се издават и разпространяват в съответствие с приложение № 3.

Чл. 71

(1) Летищните прогнози се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС.

(2) Летищата, за които се изготвят летищни прогнози, и периодите на валидност на тези прогнози се публикуват в AIP.

(3) Летищните прогнози се издават не по-рано от един час преди началото им на валидност и съдържат кратко описание на очакваните метеорологични условия за определен период в района на летището.

Чл. 72

(1) Летищните прогнози и техните корекции се излъчват в кодова форма TAF (Ръководство за кодовете № 306 на СМО/Manual on Сodes, FM 15-XII), като се включва следната информация в указаната последователност:

1. идентификатор на вида прогноза;

2. индикатор на местоположението;

3. време на издаване на прогнозата;

4. идентификатор за липсваща прогноза (когато е приложимо);

5. дата и период на валидност на прогнозата;

6. идентификатор на анулирана прогноза (когато е приложимо);

7. приземен вятър;

8. видимост;

9. метеорологични явления;

10. облачност;

11. очаквани значими изменения на един или няколко от елементите по т. 1 – 10 в периода на валидност на прогнозата.

(2) Незадължителните групи на кода TAF съгласно приложение № 3 се използват в съответствие с РАНС.

(3) Видимостта, включена в TAF, е прогнозираната преобладаваща видимост.

Чл. 73

(1) Летищните метеорологични служби, които изготвят летищни прогнози, осъществяват постоянно наблюдение и при необходимост своевременно ги коригират.

(2) Дължината на прогностичните съобщения и промените в тях се свеждат до минимум.

(3) Методите за постоянно наблюдение на летищните прогнози са посочени в Документ 8896 на ICAO Ръководство за метеорологически практики (Doc. 8896 Manual on meteorological Practice на ICAO).

(4) За летище, на което няма възможност да се осъществява постоянно наблюдение, летищната прогноза се анулира.

Чл. 74

(1) Периодът на валидност на редовните летищни прогнози се определя в съответствие с РАНС и е не по-малък от 6 h и не по-голям от 30 h.

(2) Редовните летищни прогнози с период на валидност, по-малък от 12 h, се издават на всеки 3 h, а тези с период на валидност от 12 до 30 h – на всеки 6 h.

(3) Летищна метеорологична служба, която издава летищни прогнози, осигурява по всяко време валидността точно само на една прогноза.

Чл. 75

(1) Прогнозите за кацане се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС.

(2) Прогнозите по ал. 1 са предназначени за ползвателите на аеронавигационната метеорологична информация на летището и за ВС, които се намират в границите на около един час полетно време от летището.

Чл. 76

Прогнозата за кацане се изготвя във форма на тренд-прогноза.

Чл. 77

(1) Тренд-прогнозата се добавя към локалните редовни и специални сведения или към сведенията METAR/SPECI и съдържа кратко описание на очакваните значими промени на метеорологичните условия на летището.

(2) Периодът на валидност на тренд-прогнозата е 2 h, считано от времето на издаване на сведението, в което е включена.

Чл. 78

Прогнозите за излитане се издават от летищните метеорологични служби.

Чл. 79

Прогнозата за излитане се отнася за определен период от време и съдържа информация за очакваните условия над комплекса от ПИК за:

1. посоката и скоростта на приземния вятър и техните вариации;

2. температурата;

3. атмосферното налягане (QNH);

4. други елементи от оперативно значение, за които ДАНО има договореност с ползвателите.

Чл. 80

Прогнозите за излитане се изготвят при поискване от операторите или екипажите на ВС до 3 h преди очакваното време на излитане.

Чл. 81

Летищните метеорологични служби, които изготвят прогнози за излитане, осъществяват непрекъснато наблюдение и при необходимост незабавно ги коригират.

Чл. 82

Когато плътността на въздушното движение под полетно ниво 100 (или под полетно ниво 150 или по-високо при необходимост в планински местности) изисква редовно издаване и разпространение на зонални прогнози за полети на малки височини, ГД „ГВА“ по предложение на ДАНО и след консултации със заинтересованите ползватели определя честотата на издаване на зонални прогнози, формата, периода на валидност и критериите за издаване на корекции.

Чл. 83

(1) При използване на явен текст със съкращения прогнозата се изготвя във форма на зонална прогноза GAMET, при което се употребяват съкращения и цифров код, одобрени от ICAO.

(2) При използване на формат във вид на карти прогнозата са изготвя като комбинация от прогнози на вятъра и температурата във височина и прогноза на опасни метеорологични явления (SIGWX).

(3) Зоналната прогноза се издава за атмосферния слой между земната повърхност и полетно ниво 100 (или полетно ниво 150 или по-високо – в планински местности) и съдържа:

1. данни за метеорологични явления по маршрута, представляващи опасност за полети на малки височини, и използвани при издаването на информация AIRMET съгласно чл. 87;

2. допълнителна информация, необходима за полетите на малки височини.

Чл. 84

Зонални прогнози за полети на малки височини се издават на всеки 6 часа, с период на валидност 6 часа и се разпространяват до метеорологичната служба за следене и/или летищните метеорологични служби в съответния район за полетна информация не по-късно от един час преди началото на техния период на валидност.

Чл. 85

(1) Информацията SIGMET се издава от метеорологичните служби за следене и съдържа:

1. кратко описание във вид на явен текст със съкращения на съществуващи или очаквани метеорологични явления, които оказват влияние върху безопасността на полетите по маршрутите;

2. описание на очакваното развитие на явленията по т. 1 във времето и пространството.

(2) Метеорологичната служба за следене анулира излъчена информация SIGMET, когато явлението, за което е издадена, повече не се наблюдава или очаква.

(3) Периодът на валидност на информацията SIGMET е не по-голям от 4 h. Когато информацията SIGMET се отнася за облак от вулканична пепел или тропични циклони, периодът на валидност може да бъде до 6 h.

(4) Информация SIGMET за облак от вулканична пепел или тропични циклони се базира на предупреждение, издадено от консултативните центрове за вулканичната пепел (VAAC) или за тропични циклони (TCAC), в съответствие с РАНС.

(5) С цел по-голяма съгласуваност на данните между информацията SIGMET и съобщението NOTAM при наличие на облаци с вулканична пепел МСС и РКЦ обменят информацията, съдържаща се в съобщението NOTAM.

(6) Информацията SIGMET относно очаквано възникване на метеорологично явление се издава не по-рано от 4 h от очакваното време на възникване на явлението. В случаите, когато информацията SIGMET се отнася за облак от вулканична пепел или тропични циклони, тя се издава веднага щом е възможно, но не повече от 12 h преди очакваното време на възникване на явлението, като се уточнява най-малко на всеки 6 h.

Чл. 86

Метеорологичните явления, за които се издават информации SIGMET, и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в приложение № 4.

Чл. 87

(1) Информацията AIRMET се издава от метеорологичните служби за следене в съответствие с РАНС и с отчитане на плътността на въздушното движение под полетно ниво 100 (или полетно ниво 150 или по-високо – в планински местности).

(2) Информацията AIRMET съдържа:

1. кратко описание във вид на текст със съкращения на съществуващи или очаквани метеорологични явления в зоната на отговорност, които могат да окажат влияние върху безопасността на полетите на малки височини;

2. развитието на явленията по т. 1 във времето и пространството.

(3) Метеорологичните явления, за които се издават информациите AIRMET, и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в приложение № 4.

Чл. 88

(1) Метеорологичната служба за следене анулира излъчена информация AIRMET, когато явлението, за което е издадена, повече не се наблюдава или очаква.

(2) Периодът на валидност на информацията AIRMET е не по-голям от 4 h.

Чл. 89

(1) Летищните предупреждения се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС.

(2) Летищните предупреждения съдържат кратка информация за метеорологичните условия, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху ВС на земята, паркираните ВС и върху летищни съоръжения и служби.

Чл. 90

(1) Летищните предупреждения се изготвят и издават съгласно приложение № 4.

(2) Летищната метеорологична служба отменя летищното предупреждение, когато явлението вече не се наблюдава или повече не се очаква в района на летището.

Чл. 91

(1) На летища, определени от ДАНО, летищните метеорологични служби в съответствие с процедурите на органите за ОВД и съответните оператори издават предупрежденията за срез на вятъра.

(2) Предупрежденията по ал. 1 съдържат кратка информация за наличие или очаквана поява на срез на вятъра в слоя между нивото на ПИК и 500 m (1600 ft) над нея, който може да повлияе неблагоприятно на ВС, намиращо се:

1. по траекторията за кацане/излитане;

2. по летищния кръг на полетите;

3. на земята по време на пробега след кацане или разбега за излитане.

(3) На летища, където местната топография създава условия за значителен срез на вятъра до височини, надхвърлящи 500 m (1600 ft) над нивото на пистата, слоят, за който се издават предупрежденията по ал. 1, се разширява съответно след преценка на ДАНО.

(4) Предупрежденията по ал. 1 се издават в съответствие с приложение № 4.

Чл. 92

(1) Летища, в които срезът на вятъра се определя с наземни уреди за дистанционно сондиране или определяне, разпространяват сигнали за срез на вятъра, генерирани от измерващите системи.

(2) Сигналите за срез на вятъра съдържат кратка актуална информация за наблюдавания срез на вятъра, характеризиран с изменение на насрещния/попътния вятър със 7,5 m/s (15 възела) или повече, който може да окаже неблагоприятно въздействие на ВС във финалния етап на траекторията за подхода за кацане или началния етап на траекторията за излитане или на ВС на ПИК по време на пробега след кацане или преди излитане.

(3) Сигналът за срез на вятъра се обновява най-малко на една минута. Той се отменя веднага при изменение на насрещния/попътния вятър с по-малко от 7,5 m/s (15 възела).

Чл. 93

(1) Предупрежденията за срез на вятъра за кацащи или излитащи ВС се отменят от летищните метеорологични служби в един от следните случаи:

1. след получаване на доклад от ВС за преустановен срез на вятъра;

2. след изтичането на период от време, по преценка на летищната метеорологична служба.

(2) Критериите за отмяна на предупреждение за срез на вятъра се определят от ДАНО с отчитане на местните физико-географски условия.

Чл. 94

(1) За целите на планирането на полетите аеронавигационната климатологична информация се изготвя във формата на авиационни климатологични таблици и летищни климатологични резюмета.

(2) Техническите изисквания към вида, обема и начините на разпространение на аеро-навигационна климатологична информация са посочени в приложение № 5.

Чл. 95

(1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване изготвя аеронавигационната климатологична информация, а начинът на предоставяне се съгласува с потребителите.

(2) Видът на климатологичните данни, необходими за изготвяне и актуализиране на планове за развитие на летищата, са определени в Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване.

Чл. 96

Аеронавигационната климатологична информация се основава на наблюдения от най-малко петгодишен период, като конкретният период се указва в предоставяната информация.

Чл. 97

Събирането на климатологични данни при строеж на нови летища или нови ПИК на съществуващи летища започва възможно най-рано преди въвеждането им в експлоатация.

Чл. 98

Данните от наблюденията се събират и съхраняват по начин, който дава възможност:

1. да се изготвят летищни климатологични таблици за всяко международно летище на територията на страната;

2. при искане от страна на заинтересовани ползватели климатологичните таблици да се предоставят в срок, съгласуван с ГД „ГВА“ след получаване на становище от ДАНО.

Чл. 99

Летищните климатологични резюмета се изработват в съответствие с изискванията на СМО.

Чл. 100

Летищните климатични резюмета се предоставят на ползвателите на аеронавигационни услуги на хартиен или на електронен носител.

Чл. 101

При поискване от надзорните власти или доставчиците на аеронавигационно метеорологично обслужване на други държави – членки на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), авиационни оператори или други ползватели, имащи отношение към аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване, ДАНО предоставя данни от метеорологични наблюдения, необходими за изследователски цели, разследвания или оперативни анализи.

Чл. 102

Аеронавигационното метеорологично обслужване на операторите и екипажите на ВС се състои в предоставяне на метеорологична информация за:

1. предполетно планиране;

2. препланирането по време на полет, когато се използва система за централизиран контрол на полетите;

3. предполетна подготовка на екипажите на ВС;

4. въздухоплавателните средства в полет.

Чл. 103

Метеорологичната информация се изготвя в съответствие с приложение № 6 и така, че да съответства на полета по време, височина и географски обхват.

Чл. 104

Информацията по чл. 102 се отнася за времето на провеждане на полета и обхваща разстоянието до планираното летище за кацане, като включва и очакваните метеорологични условия между предвиденото летище за кацане и заявените от оператора резервни летища.

Чл. 105

(1) Метеорологичната информация, осигурявана на операторите и екипажите на ВС, се обновява непрекъснато и включва следните сведения:

1. прогнози за:

2. информация METAR или SPECI (включително тренд-прогнози, издадени в съответствие с РАНС) за летищата за излитане и планираното за кацане и заявените резервни летища при излитане, по маршрута и кацане;

3. прогнози TAF или коригирани TAF за летищата за излитане и планираното за кацане и заявените резервни летища при излитане, по маршрута и кацане;

4. прогнози за излитане;

5. информации SIGMET и специалните доклади от ВС, които не са отразени в информации SIGMET;

6. консултативна информация за вулканична пепел и тропични циклони по целия маршрут;

7. в съответствие с РАНС, зонални прогнози GAMET и/или прогнози за полети на малки височини във вид на карти, изготвени в допълнение на информация AIRMET и информация AIRMET за полети на малки височини, която е налична в метеорологичната служба и е приложима към целия маршрут;

8. летищни предупреждения за летището;

9. метеорологични спътникови снимки, и

10. информация от наземен метеорологичен радар.

(2) Данните по ал. 1, т. 1, букви „б“ и „в“ се използват само при автоматизирано предполетно планиране и не се визуализират.

Чл. 106

(1) Прогнозите по чл. 105, ал. 1, т. 1 се формират от числените прогнози, предоставяни от СЦЗП, като обхващат планираната траектория на полета по време, абсолютна височина и географски район освен ако друго не е договорено между ДАНО и заинтересования оператор.

(2) За да се осигури еднаквост и стандартизиране на полетната документация, прогнозите от СЦЗП се декодират в стандартни карти на СЦЗП съгласно приложение № 7 и не се извършват никакви изменения в съдържащата се в тях метеорологична информация и идентификацията на автора на прогнозите на СЦЗП.

(3) Картите, изготвени на основата на прогнозите от СЦЗП, са за фиксирани райони съгласно фиг. 6.1, 6.2 и 6.3 от приложение № 6.

Чл. 107

Прогнозите за вятъра и температурата във височина по чл. 105, ал. 1, т. 1, буква „а“ се предоставят във форма на прогностични карти за фиксирани срокове и за определени полетни нива. Прогнозите за значими метеорологични явления по чл. 105, ал. 1, т. 1, буква „е“ се предоставят във форма на прогностични карти за фиксирани срокове и за определен слой в атмосферата, ограничен от полетнитe нива, както са посочени в приложение № 7 и приложение № 8.

Чл. 108

(1) Информацията за вятъра и температурата във височина и за значимите метеорологични явления над полетно ниво 100, предназначена за предполетно планиране и препланиране по време на полет, се предоставя веднага след нейното получаване и не по-късно от 3 h преди излитане.

(2) При поискване от оператора допълнителна метеорологична информация за предполетно планиране и препланиране по време на полет се предоставя във възможно най-кратък срок.

Чл. 109

При необходимост ГД „ГВА“ предприема координирани действия със съответните власти на други държави за получаване на необходимите сведения и прогнози.

Чл. 110

(1) Основният метод за предоставяне и визуализация на метеорологичната информация на операторите и екипажите на ВС е самостоятелен брифинг чрез автоматизирана предполетна информационна система освен ако друго не е съгласувано между ДАНО и заинтересованите оператори.

(2) Метеорологичната информация за предполетно планиране се предоставя само за полети от Република България освен ако друго не е съгласувано между ДАНО и заинтересования оператор.

(3) За летища без метеорологична служба начинът на предоставяне на метеорологична информация се договаря между ДАНО и заинтересования оператор.

Чл. 111

Летищната метеорологична служба при поискване провежда брифинг и/или консултация с член от екипажа на ВС или упълномощено от авиационния оператор лице.

Чл. 112

Целта на брифинга или консултацията е да се предостави последната налична информация за съществуващи и очаквани метеорологични условия по набелязания маршрут, на планираното летище за кацане и резервните летища и/или да се обясни и допълни информацията, включена в полетната документация.

Чл. 113

Метеорологичната информация, предназначена за брифинг, консултация или визуализиране на материалите, включва няколко или всички елементи по чл. 105, освен ако не е съгласувано друго между ДАНО и съответния авиационен оператор.

Чл. 114

(1) По време на брифинга ЛМС информира екипажа на ВС, когато счете, че развитието на метеорологичните условия на дадено летище ще се различава съществено от летищната прогноза в полетната документация.

(2) Тази част от брифинга, която се отнася до различието по ал. 1, се записва и на оператора се осигурява достъп до записа.

Чл. 115

(1) Брифингът, консултацията и визуализацията на материали се провеждат от ЛМС, отговорна за летището за излитане, а където няма такава – ДАНО, съгласувано с авиационните оператори, определя летищна метеорологична служба, която да извършва обслужването.

(2) При извънредни обстоятелства, включително прекомерно закъснение на полета, ЛМС провежда нов брифинг, консултация и/или ако това е невъзможно, организира предоставянето на нова полетна документация.

Чл. 116

(1) Поискалият брифинг или консултация член на екипажа на ВС или авиационен оператор е длъжен да се яви в предварително съгласуваното с ЛМС време.

(2) Ако условията на летището не позволяват провеждането на персонален брифинг или консултация, ЛМС предоставя такова обслужване по телефона или с помощта на други комуникационни средства.

Чл. 117

(1) Полетната документация включва информация по чл. 105, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „е“, т. 2, 3, 5, 6 и при необходимост т. 7.

(2) За полети с продължителност до 2 h и по-малко след кратък престой и обратен полет заинтересованите оператори могат да съгласуват с ДАНО полетната документация да се ограничи до оперативно необходимата, като задължително включва тази по чл. 105, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и при необходимост т. 7.

Чл. 118

Изискванията към броя, форматите и начина на представяне на метеорологичната информация върху картите, които се включват в полетната документация, са посочени в приложение № 6.

Чл. 119

При съществени разлики между метеорологичната информация, включена в полетната документация, и използваната за предполетно планиране и препланиране по време на полет летищната метеорологична служба незабавно уведомява екипажите и по възможност предоставя коригирана информация.

Чл. 120

Ако преди излитане на ВС се наложи актуализиране на вече получена полетна документация, при възможност летищната метеорологична служба информира оператора или летищната контролна кула за промените.

Чл. 121

Летищната метеорологична служба съхранява в печатен или електронен вид копия от предоставената полетна документация на екипажите за период 30 дни от издаване на документацията. При поискване тази информация се предоставя за анализи или разследвания, като в такива случаи се съхранява до завършване на анализа или разследването.

Чл. 122

При използване на автоматизирани предполетни информационни системи за предоставяне и визуализация на метеорологичната информация за операторите и екипажите на ВС с цел самостоятелен брифинг, полетно планиране и полетна документация информацията се предоставя в съответствие с изискванията на раздели I – IІІ.

Чл. 123

Когато се използват автоматизирани предполетни информационни системи за интегриран общ достъп до метеорологична информация и данни от службата за аеронавигационно информационно обслужване, ДАНО е отговорен за контрола и управлението на качеството на метеорологичната информация, предоставяна от тези системи в съответствие с чл. 10.

Чл. 124

(1) Летищната метеорологична служба и метеорологичната служба за следене предоставят метеорологичната информация, предназначена за ВС в полет, на съответния орган за ОВД, както и чрез D-VOLMET или VOLMET в съответствие с изискванията на РАНС.

(2) Метеорологичната информация за планиране на ВС в полет се предоставя на операторите съгласно споразумение между ДАНО и съответния оператор при поискване.

Чл. 125

Метеорологичната информация за ползване от ВС в полет се предоставя на органите за ОВД в съответствие с глава девета.

Чл. 126

Метеорологичната информация се предоставя чрез D-VOLMET или радиопредаванията VOLMET в съответствие с глава десета.

Чл. 127

Доставчикът на аеронавигационно обслужване определя за всеки орган за ОВД съответна летищна метеорологична служба или метеорологична служба за следене, отговорна за предоставянето на необходимата актуална метеорологична информация.

Чл. 128

Информацията, която ЛМС доставя на органите за ОВД, се изготвя и представя в съответствие с приложение № 9.

Чл. 129

(1) За обслужване на летищна контролна кула или орган за контрол на подхода ДАНО определя съответна летищна метеорологична служба.

(2) За обслужване на районен контролен център или център за полетна информация ДАНО определя съответна метеорологична служба за следене.

Чл. 130

Всяка метеорологична информация, поискана от орган за ОВД във връзка с ВС в аварийна ситуация, се осигурява възможно най-бързо от съответната летищна метеорологична служба.

Чл. 131

(1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване определя летищни метеорологични служби или метеорологични служби за следене, които в съответствие с изискванията на РАНС да предоставят метеорологична информация на службите за търсене и спасяване в предварително съгласуван формат.

(2) Метеорологичните служби, определени съгласно ал. 1, поддържат връзка със службите за търсене и спасяване по време на операциите за търсене и спасяване.

Чл. 132

Доставчикът на аеронавигационно обслужване организира предоставянето на актуална метеорологична информация, необходима на службите за аеронавигационна информация при изпълнение на техните функции.

Чл. 133

(1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване осигурява подходящи телекомуникационни средства, с които се осъществяват:

1. предаване на необходимата метеорологична информация от ЛМС и ЛМСт до летищната контролна кула, органа за контрол на подхода на съответните летища;

2. предаване на необходимата метеорологична информация от метеорологичните служби за следене до центъра за полетна информация, районния контролен център и центровете за търсене и спасяване;

3. приемане на продуктите на СЦЗП от летищните метеорологични служби и други потребители.

(2) Телекомуникационната мрежа се проектира и изгражда в съответствие с приложение № 10.

Чл. 134

За връзка между летищните метеорологични служби и летищните контролни кули и/или органите за контрол на подхода се използват телекомуникационните средства за директна гласова комуникация, като времето за установяване на връзката е не повече от 15 s.

Чл. 135

(1) За връзка между метеорологичните служби за следене и центровете за полетна информация, районните контролни центрове се използват телекомуникационни средства, които осигуряват:

1. директна гласова комуникация, като времето за установяване на връзката е не повече от 15 s;

2. комуникация с отпечатване, когато при получателя се изисква печатно копие, като времето за пренос на такива съобщения е не повече от 5 min.

(2) За връзка между летищните метеорологични служби или метеорологичните служби за следене и центровете за търсене и спасяване се използват телекомуникационни средства, които осигуряват директна гласова комуникация, като времето за установяване на връзката е не повече от 15 s.

Чл. 136

При необходимост телекомуникационните средства по чл. 134 и 135 се допълват от други средства за визуална или звукова комуникация, като локални телевизионни мрежи или компютърни системи за обработка на информация.

Чл. 137

При договореност ДАНО предоставя на авиационните оператори възможности за свързване чрез подходящи телекомуникационни средства за получаване на аеронавигационна метеорологична информация.

Чл. 138

Доставчикът на аеронавигационно обслужване осигурява подходящи телекомуникационни средства за обмен на оперативна метеорологична информация между ЛМС.

Чл. 139

(1) Аеронавигационното неподвижно обслужване (AFS) е основно телекомуникационно средство за обмен на оперативна метеорологична информация.

(2) За обмен на оперативна метеорологична информация, която не е критично свързана със скоростта на доставката, се използва и световната компютърна мрежа интернет при наличието на двустранни/многостранни или регионални аеронавигационни споразумения.

(3) Необходимото аеронавигационно неподвижно обслужване (AFS) се съдържа в Приложение № 10, том III, част 1 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 55 от 1994 г., ратифицирана с Указ № 596 от 4.08.1966 г. на Президиума на НС за присъединяване – ДВ, бр. 62 от 1966 г.).

Чл. 140

Доставчикът на аеронавигационно метеорологично обслужване събира, обработва и разпространява оперативна метеорологична информация, получавана от всяка МСС, ЛМС или ЛМСт чрез информационен бюлетин. Обменът/разпространението на този бюлетин се осъществява чрез аеронавигационната неподвижна служба (AFS), световната компютърна мрежа (Internet) или други алтернативни комуникационни канали на доставчика като се спазват формата и приоритетът, определени в Приложение № 10, том II, глава 4 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване..

Чл. 141

Продуктите на СЦЗП в цифрова форма се разпространяват в бинарен вид, по методи и канали, установени в РАНС.

Чл. 142

При изполването на мобилни комуникации се спазват изискванията на наредбата към съдържанието и формата на метеорологичната информация, предавана към и от ВС.

Чл. 143

Съобщенията D-VOLMET съдържат текущите летищни сведения METAR/SPECI, включително с тренд-прогнозата (при наличност), летищните прогнози TAF и информации SIGMET, специалните доклади от ВС, които не са включени в информациите SIGMET, и при наличие – информация AIRMET.

Чл. 144

Радиопредаванията VOLMET се излъчват непрекъснато и съдържат текущите летищни сведения METAR/SPECI, включително и тренд-прогноза (при наличност).

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Абсолютна височина“ (Altitude) е вертикалното разстояние, измерено от средното морско ниво до определено ниво, точка или обект, приет за точка. 2.„Аеронавигационна метеорологична станция“ (Aeronautical meteorological station) е станция, предназначена за извършване на наблюдения и изготвяне на метеорологични съобщения, използвани в гражданското въздухоплаване.

3. „Аеронавигационно неподвижно обслужване“ (Aeronautical fixed service (AFS) е телекомуникационно обслужване между определени неподвижни пунктове, което е предназначено за осигуряване на безопасността на въздушната навигация и редовността, ефективността и икономичността на въздухоплавателните услуги.

4. „Аеронавигационна неподвижна телекомуникационна мрежа“ (Aeronautical fixed telecommunication network (АFTN) е световна система от неподвижни аеронавигационни мрежи, част от аеронавигационната неподвижна служба, предназначена за обмен на съобщения и/или цифрови данни между аеронавигационни неподвижни станции, имащи еднакви или съвместими комуникационни характеристики.

5. „Автоматичен зависим обзор“ (Automatic dependent surveillance (ADS) е метод за обзор, с който ВС по линия за предаване на данни автоматично предоставят данни, получени от бордните навигационни системи, включващи опознавателния индекс на ВС, четириизмерното му местоположение и при необходимост допълнителни данни.

6. „Брифинг“ (Briefing) е устно излагане на актуалната или очакваната метеорологична обстановка.

7. „Видимост“ (Visibility) за авиационни цели е по-голямото от:

8. „Видимост на пистата за излитане и кацане“ (Runway visual range (RVR) е разстоянието, до което пилотът на ВС, намиращо се на осовата линия на пистата за излитане и кацане, може да види маркировъчните знаци на повърхността на ПИК или светлините, които я ограничават или маркират осовата й линия.

9. „Зона за приземяване (зона на опиране)“ (Touchdown zone) е част от пистата, след прага, предназначена за първо опиране на пистата от кацащи самолети.

10. „Зонална прогноза GAMET“ (GAMET area forecast) е зонална прогноза във форма на явен текст със съкращения, предназначена за полетите на малки височини, отнасяща се за района на полетна информация или негов подрайон, изготвена от метеорологична служба, определена от съответните метеорологични органи, която се обменя с метеорологичните служби в съседните райони за полетна информация, както е съгласувано между съответните метеорологични власти.

11. „Информация AIRMET“ (AIRMET information) е информация, издавана от метеорологична служба за следене относно наличие или очаквана поява на определени метеорологични явления по маршрута, които могат да повлияят на безопасността на полетите на ВС на малки височини и които не са били вече включени в прогнозата, предназначена за полети на малки височини в съответния район за полетна информация или негов подрайон.

12. „Информация SIGMET“ (SIGMET information) е информация, издавана от метеорологична служба за следене за наличие или очаквано възникване на определени значими метеорологични явления по маршрута, които могат да повлияят на безопасността на полетите на ВС.

13. „Канал за предаване на данни VOLMET (D-VOLMET)“ (VOLMET data link service (D-VOLMET) е канал за предаване на данни за предоставяне на текущи летищни сведения за времето, летищни прогнози, съобщения SIGMET и при наличие информации AIRMET.

14. „Консултативен център за тропични циклони“ (Tropical cyclone advisory centre (TCAC) е метеорологичен център, определен в съответствие с регионалното аеронавигационно споразумение за предоставяне на консултативна информация за метеорологичните служби за следене относно местоположението, прогнозираните посока и скорост на движение, налягане в центъра и максимална скорост на приземния вятър на тропичните циклони.

15. „Консултативен център за вулканична пепел“ (Volcanic ash advisory centre (VAAC) е метеорологичен център, определен в съответствие с регионалното аеронавигационно споразумение за предоставяне на консултативна информация за метеорологичните служби за следене, районните центрове за контрол, центровете за полетна информация, световните центрове за зонални прогнози, съответните регионални центрове за зонални прогнози и международните банки данни – ОРМЕТ, относно хоризонталните и вертикалните размери, и прогнозираното преместване на вулканичната пепел в атмосферата в резултат от вулканични изригвания.

16. „Консултация“ (Consultation) е обсъждане с метеоролог или друг квалифициран служител на съществуващите и/или очакваните метеорологични условия, свързани с изпълнението на полетите.

17. „Крейсерско ниво“ (Cruising level) е ниво, поддържано в продължение на значителна част от полета.

18. „Координационен център за търсене и спасяване“ (Rescue co-ordination centre) е звено, отговарящо за създаването на ефективна организация и координиране на провеждането на операциите за търсене и спасяване в района за търсене и спасяване.

18а. „Контролиран район“ (Control area) (CTA) е контролирано въздушно пространство, разположено от определена граница над земната повърхност.

19. „Командир на ВС (КВС)“ (Pilot-in-command) е пилот, назначен от оператора, или в случай на авиация с общо предназначение – собственикът на ВС, който изпълнява задълженията на командир и отговаря за безопасността на въздухоплавателното средство по време на полета.

20. „Летищна климатична справка“ (Aerodrome climatological summary) е кратко представяне на стойностите на определени метеорологични елементи за дадено летище на базата на статистически данни.

21. „Летищна климатична таблица“ (Aerodrome climatological table) е таблица, съдържаща статистически данни от наблюдения на един или няколко метеорологични елемента за дадено летище.

22. „Летищна контролна кула“ (Aerodrome control tower) е орган за контрол на летищното движение.

23. „Летищна контролна точка“ (Aerodrome reference point) е точка, определяща географското местоположение на летището.

24. „Летищна метеорологична служба“ (Aerodrome meteorological office) е служба, намираща се на летище, определена да осигурява метеорологично обслужване за гражданското въздухоплаване.

25. „Метеорологичен бюлетин“ (Meteorological bulletin) е текст, съдържащ метеорологична информация, предхождана от подходящо заглавие (глава на бюлетин).

26. „Метеорологична информация“ (Meteorological information) е метеорологичен доклад, анализ, прогноза и каквото и да е друго съобщение за фактически или очаквани метеорологични условия.

27. „Метеорологичен доклад“ (Meteorological report) е съобщение за резултатите от проведените наблюдения за метеорологичните условия, отнасящи се към определено време и място.

28. „Метеорологична служба“ (Meteorological office) е служба, предназначена за метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване.

29. „Метеорологичен спътник“ (Meteorological satellite) е изкуствен спътник на Земята, който извършва метеорологични наблюдения и предава тези наблюдения на Земята.

30. „Минимална секторна височина“ (Minimum sector altitude) е най-малката височина, която може да се използва, осигурявайки минимален запас от височина 300 m (1000 ft) над всички обекти, намиращи се в сектор от кръг с радиус 46 km (25 морски мили), в чийто център се намира радионавигационно средство.

31. „Метеорологично наблюдение“ (Observation meteorological) е оценяване на един или повече метеорологични елементи.

32. „Наблюдение от борда на ВС“ (Aircraft observation) е оценка на един или няколко метеорологични елемента, извършвана от борда на въздухоплавателно средство, намиращо се в полет.

33. „Ниво“ (Level) е общ термин, отнасящ се до вертикалното положение на въздухоплавателно средство в полет, като в различни случаи може да означава относителна височина, абсолютна височина или полетно ниво (ешелон).

34. „Облачност от оперативно значение“ (Cloud of operational significance) е облачност с височина на долната граница под 1500 m (5000 ft) или под най-голямата минимална секторна височина – което от двете е по-голямо, или купесто-дъждовна или мощна купеста облачност без оглед на височината й.

35. „Обслужване“ (Service) е термин, използван като условно понятие за обозначаване на функционални задължения или предоставяно обслужване.

36. „Оператор“ (Operator) е лице, организация или предприятие, което се занимава с експлоатация на въздухоплавателно средство или предлагащо въздухоплавателни услуги.

37. „Оперативен контрол“ (Operational control) е упражняване на пълномощия за начало, продължение, промяна или прекратяване на полет в интерес на безопасността на ВС и редовността и ефективността на полета.

38. „Оперативен полетен план“ (Operational flight plan) е план на оператора за безопасно провеждане на полета с отчитане на летателно-техническите характеристики на ВС, други експлоатационни ограничения и практически значими очаквани условия по зададения маршрут и на съответните летища.

39. „Оперативно планиране“ (Operational planning) е планиране на полетите от оператора.

40. „Орган“ (Unit) е термин, използван за обозначаване на персонала, който осъществява съответния вид обслужване.

41. „Орган за обслужване на въздушното движение“ (Air traffic services unit) е общ термин, с който в конкретния случай се означава орган за контрол на въздушното движение, център за полетна информация или служба за събиране на докладите за обслужване на въздушното движение (летищна аеронавигационна служба).

42. „Орган за контрол на подхода“ (Approach control unit (APP) е орган за контрол на въздушното движение (КВД) на контролирани полети при долитане към или отлитане от едно или повече летища.

43. „Осигуряване на качеството“ (Quality assurance) е съвкупност от всички планирани и систематично осъществявани дейности в рамките на системата за качество и в същото време потвърждавани като необходими за създаване на достатъчна увереност, че обектът ще изпълнява изискванията за качество (ISO 9000:2000).

44. „Относителна височина“ (Height) е вертикалното разстояние до ниво, точка или обект, приет за точка, измерено от указано изходно ниво.

45. „Писта за излитане и кацане (ПИК)“ (Runway) е определен правоъгълен участък от наземно летище, подготвен за излитане и кацане на ВС.

46. „Полетна документация“ (Flight documentation) са написани или отпечатани документи, включително карти и формуляри, съдържащи метеорологична информация за даден полет.

47. „Полетно ниво (Ешелон)“ (Flight level) е повърхност на постоянно атмосферно налягане, измервано с барометричен висотомер, отнесена към установената стойност на налягане 1013,2 hPa (хектопаскала) и отделена от други такива повърхности посредством определени интервали от налягане; барометричният висотомер се калибрира в съответствие със стандартна атмосфера, като при поставяне на:

48. „Праг на ПИК“ (Threshold) е началото на участъка от ПИК, който се използва за кацане.

49. „Превишение“ (Elevation) е вертикалното разстояние от средното морско ниво до точка или ниво от земната повърхност или свързан с нея обект.

50. „Превишение на летището“ (Aerodrome elevation) е превишението на най-високата точка в площта за кацане.

51. „Преобладаваща видимост“ (Prevailing visibility) е максималната видимост, наблюдавана в съответствие с дефиницията на „видимост“, която се достига поне на половината от линията на хоризонта или поне на половината от повърхността на летището; тази област може да включва съседни или несъседни сектори.

52. „Принципи на човешкия фактор“ (Human factors principles) са принципи, които се прилагат в организацията на аеронавигационната дейност, лицензирането, обучението, техническата експлоатация и поддръжката и в които се търси безопасността във взаимодействието между човека и другите компоненти на системата, с адекватно отчитане на човешките възможности.

53. „Прогноза“ (Forecast) е описание на метеорологичните условия, очаквани в конкретен момент или в период от време в определен район или част от въздушното пространство.

54. „Прогностична карта“ (Prognostic chart) е прогноза за определен метеорологичен елемент (елементи), валидна за определен момент или период от време и за определено ниво или част от въздушното пространство, представена графично върху карта.

55. „Радиопредаване VOLMET“ (VOLMET broadcast) е непрекъснато повтарящо се радиопредаване, съдържащо според нуждите текущи летищни сведения за времето, летищни прогнози и съобщения SIGMET за ВС по време на полет.

56. „Район за полетна информация“ (РПИ) (Flight information region (FIR)) е въздушно пространство с определени размери, в границите на което се осигурява полетноинформационно обслужване и аварийнооповестително обслужване.

57. „Районен контролен център“ (Area control centre) е орган за осигуряване на контрол на въздушното движение на контролираните полети в контролираните райони под негова юрисдикция.

58. „Регионално аеронавигационно споразумение (РАНС)“ (Regional air navigation agreement) е споразумение, утвърдено от Съвета на ICAO, по предложение на регионално съвещание по въздушна навигация.

59. „Резервно (запасно) летище“ (Alternate aerodrome) е летище, към което ВС може да продължи полета си, когато е невъзможно или нецелесъобразно продължаването на полета към или кацането на набелязаното летище за кацане.

60. „Резервно (запасно) летище при излитане“ (Take-off alternate) е летище, на което ВС може да извърши кацане, ако за това възникне необходимост непосредствено след излитане и няма възможност да бъде използвано летището на излитане.

61. „Резервно (запасно) летище по маршрута“ (En-route alternate) е летище, на което ВС може да извърши кацане, след като при полет по маршрут е попаднало в нестандартни условия или аварийно състояние.

62. „Резервно (запасно) летище на летището за кацане“ (Destination alternate) е летище, към което ВС може да продължи полета, когато е невъзможно или нецелесъобразно изпълнението на кацане на набелязаното за тази цел летище.

63. „Световен център за зонални прогнози (СЦЗП)“ (World area forecast centre (WAFC) е метеорологичен център, определен да подготвя и предоставя височинни прогнози в цифров вид и в глобален мащаб директно на държавите с подходящи средства като част от аеронавигационното неподвижно обслужване.

64. „Световна система за зонални прогнози (ССЗП)“ (World area forecast system (WAFS) е глобална система, чрез която световните центрове за зонални прогнози осигуряват аеронавигационни метеорологични прогнози по маршрут в унифицирани стандартни формати.

65. „Система за качество“ (Quality system) е система от организационни структури, процедури, процеси и ресурси, необходими за управление на качеството.

66. „Служба за търсене и спасяване“ (Search and rescue services unit) е служба, която действа като координационен спасителен център, спомагателен спасителен център или пост за аварийно оповестяване.

67. „Стандартна изобарна повърхност“ (Standard isobaric surface) е изобарна повърхност, използвана в световен мащаб за представяне и анализиране на атмосферните условия.

68. „Служба за следене на вулканичната дейност по международните авиотрасета“ (International airways volcano watch (IAVW) към ICAO e служба, която осигурява международни правила за следене и предоставяне на предупреждения към въздухоплавателните средства за вулканична пепел в атмосферата.

69. „Съобщения от борда на ВС“ (Air-report) са съобщения от борда на ВС по време на полет, които са съставени в съответствие с изискванията за съобщаване на информация за местоположението, протичането на полета и/или метеорологичната обстановка.

70. „Точка за доклад“ (Reporting point) е определено географско място, спрямо което може да бъде докладвано местоположението на ВС.

71. „Управление на качеството“ (Quality control) е система от оперативни методи и дейности, използвани за изпълнение на изискванията на качеството (ISO 9000:2000).

72. „Тропичен циклон“ (Tropical cyclone) е общ термин за означаване на нефронтални циклони от синоптичен мащаб, зараждащи се над тропични или субтропични води, с организирана конвекция и определена циклонична циркулация на приземния вятър.

73. „Център за полетна информация“ (Flight information centre) е орган, създаден за осъществяване на полетноинформационно обслужване и аварийнооповестително обслужване.

74. „Цифрови данни в точките на равномерна мрежа“ (данни във форма грид) (Grid point data in digital form) са метеорологични данни, обработени с компютър, за множество точки, разположени на еднакво разстояние една от друга върху карта, предназначени за предаване от един метеорологичен компютър на друг компютър в кодиран вид, подходящ за автоматизирано използване.

75. „Член на летателен екипаж“ (Flight crew member) е правоспособен член на екипажа, на когото са възложени задължения, свързани с управлението на ВС по време на полет.

§ 1а

Тази наредба отразява всички изменения до № 76 на Приложение 3 „Метеорологичното обслужване на международното въздухоплаване“ към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.

§ 2

Служителите, които осъществяват аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване и към датата на влизане в сила на тази наредба са в трудови правоотношения с ДАНО, се считат за професионално компетентни и получават удостоверение за компетентност по чл. 7 без прилагане на процедурата, предвидена в Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове.

§ 3

(1) Летищата, които не притежават необходимото техническо оборудване (включително софтуер) към датата на влизане в сила на тази наредба, продължават да излъчват данните от редовните и специалните наблюдения само в кодова форма METАR/SPECI, но не по-късно от две години от влизане в сила на наредбата.

(2) В случаите по ал. 1 ДАНО уведомява всички потребители за начина на излъчване на данните.

§ 4

Тази наредба се издава на основание § 6, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване.

§ 5

Тази наредба отменя Наредба № 3 от 2006 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 6 от 2006 г.).

§ 6

Наредбата влиза в сила 30 дни след обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Ивайло Московски Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 30, ал. 1 Технически изисквания за метеорологични наблюдения и сведения

I. Общи изисквания към метеорологичните наблюдения 1. В приложението се определят техническите изисквания относно начините на провеждане на аеронавигационни метеорологични наблюдения и изготвянето на аеронавигационни метеорологични сведения, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност, в съответствие с изискванията на глава трета на наредбата. Аеронавигационните метеорологични наблюдения се провеждат и аеронавигационните метеорологични сведения се изготвят в летищните метеорологични станции (ЛМСт), а качеството им се контролира от дежурния авиометеоролог-синоптик, ръководителите на ЛМС и от отдел АМО. Дежурното длъжностно лице следи непрекъснато развитието на времето на летището и неговите околности и при настъпване на определени промени на метеорологични елементи и явления в съответствие с т. 2 провежда специално наблюдение и изготвя специално сведение, което се разпространява приоритетно до всички заинтересовани потребители. 2. Метеорологичните прибори се разполагат на летищата по начин, който осигурява представителност на данните, получавани от тях, за зоната, за която се изискват наблюденията. Указания за разполагането на приборите в близост до ПИК с цел минимизиране на рисковете за ВС са дадени в Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване (ДВ, бр. 103 от 2000 г.). 3. Метеорологичните прибори в аеронавигационните метеорологични станции се разполагат, експлоатират и поддържат в съответствие с изискванията, процедурите и практиките, обявени от Световната метеорологична организация (СМО). Измерванията и наблюденията се извършват с експлоатационна точност в границите, определени в таблица № 1.1. 4. Метеорологичните наблюдатели на летището се разполагат по начин (доколкото това е възможно), който осигурява представителност на данните за районите, за които се изискват наблюденията. 5. Данните от АМНС, които се визуализират за целите на ОВД, са еднакви и се изобразяват едновременно с тези в аеронавигационната метеорологична станция. 6. Информацията за всеки метеорологичен елемент, изобразявана за целите на ОВД, се съпровожда със съответно обозначение на мястото, за което даденият елемент е представителен. II. Общи изисквания към метеорологичните сведения 1. Формат на метеорологичните сведения 1.1. Локалните редовни и специални сведения се издават в явен текст със съкращения в съответствие с таблица № 1.2. 1.2. Сведения METAR и SPECI се издават в съответствие с таблица № 1.3 и се разпространяват в кодови форми METAR и SPECI, публикувани от СМО (WMO № 306, Part A). 1.3. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI съдържат цялата предвидена информация, с изключение на метеорологичните елементи в незадължителните групи, които се включват в съответствие с РАНС (EUR ANP, Part VI – Meteorology). 1.4. Сведенията METAR/SPECI се разпространяват в препоръчания от СМО код BUFR в допълнение на начина от т. 1.2 при двустранни договорености между държавите, разполагащи с възможности за това. 2. Използване на термина „CAVOK“ Информацията за обща видимост, видимост на пистата за излитане и кацане, метеорологични явления и облаци (количество, вид и височина на долната граница) във всички метеорологични сведения се заменя с термина „CAVOK“, когато по време на наблюдението са налице едновременно следните условия: а) видимост 10 km или повече и минималната видимост не се съобщава: – в локалните редовни и специални сведения стойността на видимостта се съобщава в съответствие с част ІV, т. 2.4.2 , 2.4.3 и 2.4.4; в сведенията METAR /SPECI стойността на видимостта се съобщава в съответствие с част ІV, т. 2.4.5.а; – минималната видимост се съобщава в съответствие с част ІV, т. 2.4.5; б) няма облачност от оперативно значение; в) няма нито едно от метеорологичните явления от оперативно значение по т. 4.2.3. и 4.2.4. 3. Критерии за издаване на локални специални сведения и специални сведения SPECI 3.1. Списъкът от критерии за издаване на локални специални сведения включва: 3.1.1. стойности, които съответстват в най-голяма степен на оперативните минимуми на пистата за излитане и кацане на летището и на операторите, използващи летището; 3.1.2. стойности, които се определят в зависимост от оперативните изисквания на местните органи за ОВД и операторите; 3.1.3. повишаване на температурата с 2 °C и повече спрямо дадената в последното сведение или алтернативна прагова стойност, която се съгласува със съответните органи за ОВД и заинтересованите оператори; 3.1.4. допълнителна информация относно наличието на значими метеорологични явления в зоните за подход и набор в съответствие таблица 1.2; 3.1.5. стойностите, които са критерии за специални сведения в кодова форма SPECI. 3.2. Специални сведения в кодова форма SPECI се издават при следните промени на метеорологичните условия: 3.2.1. когато средната посока на приземния вятър се измени с 60° или повече от тази в последното сведение, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 5 m/s (10 възела) или повече; 3.2.2. когато средната скорост на вятъра се измени с 5 m/s (10 възела) или повече от тази в последното сведение; 3.2.3. когато отклонението от средната скорост на вятъра (поривите) се увеличи с 10 възела или повече от това в последното сведение, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 7,5 m/s (15 възела) или повече; 3.2.4. когато вятърът се изменя, преминавайки през стойности от оперативно значение; такива прагови стойности се определят от метеорологичните власти след консултации със съответните органи за ОВД и заинтересованите оператори, като се отчитат изменения на вятъра, които: а) изискват промяна на използваната/ите писта/и за излитане и кацане, и б) са свързани със стойности на гръбния и напречния вятър спрямо използваната писта за излитане и кацане, превишаващи оперативните минимуми на ВС, които са типични за даденото летище; 3.2.5. когато видимостта се промени до или премине през една или няколко от следните стойности: а) 800, 1500 или 3000 m; б) 5000 m, в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети; 3.2.6. когато видимостта на пистата за излитане и кацане се промени до или премине през една или няколко от стойностите: 150, 350, 600 или 800 m; 3.2.7. в случай на начало, край или промяна в интензивността на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: а) преохладен валеж; б) умерени или силни (включително краткотрайни) валежи; в) гръмотевична буря с валеж; г) прашна буря; д) пясъчна буря; 3.2.8. в случай на начало или край на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: а) ледени кристали; б) преохладена мъгла; в) ниско носещ се прах, пясък или сняг; г) прашна, пясъчна или снежна виелица (включително снежна буря); д) гръмотевична буря без валеж; е) шквал; ж) фуниевидни облаци (торнадо или смерч); 3.2.9. когато височината на долната граница на най-ниския облачен слой с количество BKN или OVC се промени до или премине през: а) 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft); б) 450 m (1500 ft), в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети; 3.2.10. когато количеството на облачен слой с долна граница под 450 m (1500 ft) се промени: а) от SCT или по-малко към BKN или OVC, или б) от BKN или OVC към SCT или по-малко; 3.2.11. когато небето е закрито и вертикалната видимост се промени до или премине през 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft); 3.2.12. други критерии, основани на оперативните минимуми на даденото летище. 3.3. Когато влошаването на един елемент на времето се придружава от подобрение на друг елемент, се издава едно сведение SPECI, което се третира като сведение за влошаване. III. Разпространение на метеорологичните сведения 1. METAR и SPECI 1.1. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI се разпространяват до международните банки данни OPMET и до центровете за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS, определени от регионалното аеронавигационно споразумение. 1.2. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI се разпространяват за обмен в съответствие с РАНС. 1.3. Специалните сведения в кодова форма SPECI за влошаване на условията на времето се разпространяват незабавно след наблюдението. 1.4. Специалните сведения в кодова форма SPECI за подобряване на условията на времето се разпространяват, когато подобрението се е задържало 10 min, и при необходимост се коригират преди разпространението, в съответствие с преобладаващите условия в края на 10-минутния период. 1.5. Специалните сведения в кодова форма SPECI за влошаване на един елемент и едновременно с това за подобряване на друг се разпространяват незабавно след наблюдението. 2. Локални редовни и специални сведения 2.1. Локалните редовни и специални сведения се разпространяват до местните органи за ОВД и се предоставят също и на операторите и на други ползватели на аеронавигационна информация на летището. 2.2. Локалните специални сведения се разпространяват до органите за ОВД веднага след настъпването на определените в раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения“ условия. 2.3. Локални специални сведения не се издават за: а) метеорологични елементи, за които местните органи за ОВД разполагат с индикатори, еднакви с тези в метеорологичната станция, и тези индикатори се използват за изготвяне на локални редовни и специални сведения; б) видимостта на пистата за излитане и кацане, когато всички промени с една или повече стъпки от използваната скала се съобщават на местните органи за ОВД от наблюдател на летището. 2.4. Локални специални сведения се предоставят и на операторите и на други ползватели на аеронавигационна информация на летището. IV. Метеорологични наблюдения и сведения 1. Приземен вятър 1.1. Разположение на датчиците: 1.1.1. Датчиците за измерване на приземния вятър се поставят на места и по такъв начин, че информацията за приземния вятър да е представителна за условията на височина приблизително 10 ± 1 m (30 ± 3 ft) над земната повърхност. 1.1.2. Датчиците за посока и скорост на вятъра, използвани за наблюденията за локалните редовни и специални сведения, се разполагат така, че да се осигури достоверна информация за условията по дължината на пистата за излитане и кацане и за зоната на опиране. 1.1.3. На летища, където топографията или преобладаващите метеорологични условия обуславят предпоставки за значителни разлики в приземния вятър над различни участъци от пистата за излитане и кацане, се осигуряват допълнителни датчици. 1.1.4. Наблюденията за излитане и кацане трябва да дават възможно най-добрата представа за вятъра, който оказва влияние на ВС при излитане и кацане. 1.2. Визуализиране: 1.2.1. Осреднените стойности и съществените вариации на посоката и на скоростта на вятъра за всеки датчик се визуализират в реално време в метеорологичната станция и службите за ОВД чрез автоматизирано оборудване. 1.2.2. Средствата за визуализация в метеорологичната станция и службите за ОВД (цифрови индикатори или компютърни дисплеи) се свързват към едни и същи датчици. 1.2.3. Когато е необходимо използването на различни датчици, в съответствие с изискванията на т. 1.1.2, индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта за излитане и кацане се отнасят показваните данни. 1.2.4. Средните стойности и значителните вариации на посоката и скоростта на приземния вятър от всеки сензор се разпространяват и визуализират чрез автоматизирани системи. 1.3. Осредняване: 1.3.1. Стойностите на посоката и скоростта на приземния вятър се осредняват за определен период от време, както следва: а) за 2-минутен период – за локалните редовни и специални сведения и за индикаторите на вятъра за органите за ОВД; б) за 10-минутен период – за сведения в кодова форма METAR/SPECI; ако през този 10-минутен период се наблюдава значим скок в стойностите на скоростта или посоката на вятъра, при осредняването се използват само данните, получени след този скок, като при тези обстоятелства периодът на осредняване се съкращава по съответен начин; „значим скок“ е рязко и трайно изменение на посоката на вятъра с 30° и повече при скорост преди или след промяната 5 m/s (10 възела) и повече, или изменение на скоростта с 5 m/s (10 възела) и повече, което трае най-малко 2 min. 1.3.2. Периодът на осредняване на отклоненията от средната скорост на вятъра (пориви) е 3 s за локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI, както и за визуализиране за органите за ОВД. 1.4. Точност на измерванията: 1.4.1. Съобщаваните данни за посоката и средната скорост на приземния вятър, а така също и отклоненията от средната скорост на приземния вятър съответстват на параметрите на желателната точност на измерванията от гледна точка на експлоатацията, дадени в табл. 1.1. 1.5. Съобщаване на данните в сведенията: 1.5.1. В локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI посоката и скоростта на приземния вятър се съобщават в стъпки, съответно кратни на 10° и 1m/s (1 възел). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръглява до най-близкото деление на тази скала. 1.5.2. В локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI се указва: 1.5.2.1. използваната мерна единица за скорост на вятъра; 1.5.2.2. вариацията от средната посока на вятъра през последните 10 min се съобщава, ако общата вариация е 60° и повече, по следните начини: а) при обща вариация от 60° или повече, но по-малко от 180° и скорост 1,5 m/s (3 възела) или повече се съобщава вариацията на посоката с двете крайни посоки, между които вятърът се е променял; б) при обща вариация от 60° или повече, но по-малко от 180° и скорост, по-малка от 1,5 m/s (3 възела), се съобщава посоката като променлива без средна стойност; в) при обща вариация 180° и повече се съобщава посоката като променлива без средна стойност; 1.5.2.3. вариацията на средната скорост на вятъра (поривите) през последните 10 min се съобщава само когато отклонението от средната скорост е: а) 2,5 m/s (5 възела) или повече в локалните редовни и специални сведения, при прилагане на процедури за намаляване на шума ( параграф 7.2.3 и 7.2.6 от PANS-ATM (Doc 4444); б) 5 m/s (10 възела) или повече в противен случай; 1.5.2.4. при скорост на вятъра, по-малка от 0,5 m/s (1 възел), се използва терминът„CALM“; 1.5.2.5. при скорост на вятъра 50 m/s (100 възела) и повече се отбелязва 49 m/s (99 възела); 1.5.2.6. когато 10-минутният период включва „значим скок“ на стойностите на посоката и/или скоростта на вятъра, се съобщават само вариациите на скоростта и посоката, наблюдавани след скока. 1.5.3. В локалните редовни и специални сведения: а) при наблюдения на приземния вятър, които се извършват в повече от една точка по дължината на пистата за излитане и кацане, се съобщават местата на тези наблюдения, за които стойностите са представителни; б) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане и за тях се провеждат наблюдения на приземния вятър, се съобщават стойностите за всяка една писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните; в) указват се двете крайни посоки, между които вятърът се е променял, когато вариацията на средната посока на вятъра се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.2.б; г) указват се достигнатите максимална и минимална стойност, когато вариацията на средната скорост на вятъра (пориви) се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.3. 1.5.4. В сведенията METAR/SPECI се указва достигнатата максимална стойност, когато вариацията на средната скорост на вятъра (пориви) се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.3. 2. Видимост 2.1. Разположение на датчиците При използване на инструментални системи за измерване на видимостта представителността на наблюденията на видимостта се осигурява чрез използване на датчици, разположени на подходящи места. Датчиците за видимостта, използвани за наблюденията за локалните редовни и специални сведения, се разполагат, така че да се осигури практически най-достоверна информация за условията по дължината на пистата за излитане и кацане и за зоната на опиране. Видимостта се измерва на височина около 2,5 m над пистата за излитане и кацане. 2.2. Визуализиране При използване на инструментални системи за измерване на видимостта данните, получавани от всеки датчик, се визуализират на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в метеорологичната станция и в съответните органи за ОВД. Средствата за визуализация в метеорологичната станция и органите за ОВД се свързват към едни и същи датчици. Когато е необходимо използването на различни датчици, в съответствие с изискванията на т. 2.1, индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта за излитане и кацане се отнасят показваните данни. 2.3. Осредняване При използване на инструментални системи изходните данни се обновяват поне през 60 s, за да се осигуряват представителни текущи данни. Периодът на осредняване е: а) 1 min – за локалните редовни и специални сведения и за визуализиране на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в органите за ОВД; б) 10 min – за редовните и специални сведения METAR/SPECI, с изключение на случаите, когато 10-минутният период, непосредствено предшестващ наблюдението, включва значим скок в стойностите на видимостта; в тези случаи за получаване на осреднените стойности на видимостта се използват само данните, получени след наблюдавания скок; „значим скок“ е рязко и трайно изменение на видимостта за период не по-малък от 2 min, при което стойностите й достигат или превишават критериите за издаване на специални сведения в кодова форма SPECI по т. 3 от раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения“. 2.4. Съобщаване на данните в сведенията 2.4.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията в кодова форма METAR/SPECI видимостта се указва: а) при видимост под 800 m – в стъпки през 50 m; б) при видимост 800 m или повече, но по-малко от 5 km – в стъпки през 100 m; в) при видимост 5 km и повече, но по-малко от 10 km – в стъпки по един километър; г) при видимост 10 km и повече видимостта се счита за 10 km, освен ако условията позволяват да се използва CAVOK. В случаите по букви „а“ – „г“ всяка наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщения скала, се закръглява към най-близкото по-малко деление на скалата. 2.4.2. В локалните редовни и специални сведения стойността на видимостта по дължината на пистата за излитане и кацане се съобщава заедно с единиците, използвани за нейното измерване. 2.4.3. В локалните редовни и специални сведения при инструментално определяне на видимостта и при наблюдения, провеждани на няколко места по дължината на пистата за излитане и кацане, се съобщава първо стойността, представителна за зоната на опиране, следвана при необходимост от стойностите за средната точка и за отдалечения край, като при това се означават местата, за които тези стойности са представителни. 2.4.4. В локалните редовни и специални сведения при инструментално определяне на видимостта и при използване на повече от една писта за излитане и кацане и наблюдаване на видимостта за съответната писта за излитане и кацане наличните данни за видимостта се съобщават за всяка една писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните. 2.4.5. В сведенията METAR/SPECI се съобщава преобладаващата видимост. Когато видимостта не е еднаква в различните посоки, в сведението се съобщава и: а) минималната видимост и при възможност нейната посока по отношение летищната контролна точка с указване на една от осемте посоки на компаса – когато най-малката видимост е различна от преобладаващата и е по-малка от 1500 m или по-малка от 50 % от стойността на преобладаващата видимост, но в същото време е по-малка от 5000 m; ако най-малката видимост се наблюдава в няколко направления, се съобщава посоката, която има най-голямо оперативно значение; б) минималната стойност, без да се указва посоката – при бързо изменение на видимостта и невъзможност за определяне на преобладаващата видимост. 3. Видимост на пистата за излитане и кацане 3.1. Разположение на датчиците 3.1.1. Наблюденията на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват на височина около 2,5 m над пистата. 3.1.2. Наблюденията на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват странично от осовата линия на пистата на разстояние не по-голямо от 120 m. 3.1.3. Мястото за наблюдение за зоната на опиране трябва да се намира на около 300 m от прага на пистата за излитане и кацане, а местата за наблюдение за средния и крайния сектор от пистата за излитане и кацане трябва да се намират на разстояние от 1000 до 1500 m от прага й и съответно – на около 300 m от другия й край, за да се осигури представителност на данните за видимостта на пистата за излитане и кацане за тези зони. 3.1.4. Точното разположение на местата по т. 3.1.3, а при необходимост и на допълнителни места за наблюдение на видимостта на пистата за излитане и кацане, се определя с отчитане на местните аеронавигационни, метеорологични и климатологични фактори. 3.2. Инструментални системи 3.2.1. За оценка на видимостта на пистата за излитане и кацане, предназначена за инструментален подход и кацане по категории I, II и III, се използват трансмисометри и/или скетърметри. 3.3. Визуализиране 3.3.1. При използване на инструментални системи данните за видимостта на пистата за излитане и кацане се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към едни и същи датчици, а когато в съответствие с т. 3.1.2 се изискват отделни датчици, те съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта се отнасят показваните данни. 3.3.2. Когато оценката на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършва от наблюдател и при изменението на стойността тя преминава през стъпките на използваната за съобщения скала, сведенията за наблюденията се съобщават на съответните органи за ОВД, с изключение на случаите по т. 2.3 от раздел III „Разпространение на метеорологичните сведения“. Такива съобщения се предават най-много 15 s след края на наблюдението. 3.4. Осредняване 3.4.1. За да се осигури представителност на текущите данни, при използване на инструментални системи, входните данни се обновяват най-малко на всеки 60 s. Периодът на осредняване е: а) 1 min – за локалните редовни и специални сведения и за визуализиране на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в органите за ОВД; б) 10 min – за редовните и специалните сведения METAR/SPECI с изключение на случаите, когато 10-минутният период, непосредствено предшестващ наблюдението, включва „значим скок“ в стойностите на видимостта на пистата за излитане и кацане; в тези случаи за получаване на осреднените стойности на видимостта на пистата за излитане и кацане се използват само данните, получени след наблюдавания скок. „Значим скок“ е рязко и трайно изменение на видимостта на пистата за излитане и кацане за период не по-малък от 2 min, при което стойностите й достигат или превишават стойностите, включени в критериите за издаване на специални сведения SPECI по т. 3.2.5 от раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения“. 3.5. Интензивност на светлините на пистата за излитане и кацане 3.5.1. При инструментално определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане изчисленията се извършват за всяка писта за излитане и кацане. При интензивност на светлините, равна или по-малка от 3 % от максималната разполагаема интензивност на светлините, видимостта на пистата за излитане и кацане не се определя. За локалните редовни и специални сведения оценката на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършва със следната интензивност на светлините: а) действителната интензивност на светлините – за писта с включени светлини; б) оптималната интензивност на светлините, която е подходяща за експлоатация при преобладаващите условия – за писта с изключени светлини (или намалени до минимум в очакване да се възобновят полетите). 3.5.2. За сведения в кодова форма METAR/SPECI видимостта на пистата за излитане и кацане се определя на базата на максималната интензивност на светлините на пистата. 3.6. Съобщаване на данните в сведенията 3.6.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI видимостта на пистата за излитане и кацане се указва в стъпки от: а) 25 m – при видимост под 400 m; б) 50 m – при видимост между 400 и 800 m; в) 100 m – при видимост над 800 m. Всяка наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщения скала, се закръгля към най-близкото по-малко деление на скалата. 3.6.2. При оценяване на видимостта на пистата за излитане и кацане като долна граница се приема 50 m, а като горна – 2000 m. Извън тези граници локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI показват само, че видимостта на пистата е по-малка от 50 m или по-голяма от 2000 m. 3.6.3. Когато видимостта на пистата за излитане и кацане е над максималната стойност, която може да се определи от използваната система, тя се съобщава: а) в локалните редовни и специални сведения – чрез съкращението ABV, след което следва максималната стойност, която може да се определи от системата; б) в сведенията METAR/SPECI – със съкращение P, след което следва максималната стойност, която може да се определи от системата. 3.6.4. Когато видимостта на пистата за излитане и кацане е под минималната стойност, която може да се определи от използваната система, тя се съобщава: а) в локалните редовни и специални сведения – чрез съкращението BLW, след което следва минималната стойност, която може да се определи от системата; б) в сведенията METAR/SPECI – със съкращение M, след което следва минималната стойност, която може да се определи от системата. 3.6.5. В локалните редовни и специални сведения: а) се указват използваните мерни единици; б) ако наблюденията на видимостта на писта за излитане и кацане се провеждат само в един участък на пистата, например в зоната на опиране, измерената стойност се включва направо без указание за местоположение; в) ако наблюденията за видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват в повече от една точка по дължината на пистата, първо се съобщава стойността, представителна за зоната на опиране, следвана от стойностите за средната точка и за отдалечения край, и се указват съответните места, за които са представителни наблюденията; г) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане, се съобщават наличните данни за видимостта на всяка една писта, като се обозначават пистите, за които се отнасят съответните данни. 3.6.6. В сведенията METAR/SPECI: а) се съобщава само стойността, представителна за зоната на опиране, без указание за местоположение; б) при наличие на повече от една писта за излитане и кацане се включва видимостта в зоната на опиране на всяка една от тях, но за не повече от четири писти, като се включва обозначението на ПИК, за които се отнасят съответните данни. 3.6.7. При инструментално определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане в сведенията METAR/SPECI се включва информация за изменение на видимостта на пистата в течение на 10-минутния период, непосредствено предшестващ наблюдението, в следните случаи: а) когато в течение на 10-минутния период се наблюдава ясна тенденция на изменение – в първите 5 min средната стойност се различава със 100 m и повече от средната стойност във вторите 5 min; в случай на увеличение или намаление на видимостта се използват съответно съкращенията „U“ или „D“, а при липса на ясна тенденция – „N“; б) ако стойността на видимостта на пистата за излитане и кацане за 1 min от 10-минутния период се различава с повече от 50 m или повече от 20 % от средната стойност в зависимост от това коя стойност е по-голяма, вместо средната стойност се съобщават средната минимална и средната максимална стойност за 1 min; ако през 10-минутния период, непосредствено предшестващ наблюдението, се наблюдава „значим скок“ в стойностите на видимостта на пистата, за определяне на измененията се използват само данните, получени след наблюдавания скок. 4. Метеорологични явления 4.1. Разположение на датчиците При използване на инструментални системи за наблюдение на метеорологични явления, посочени в т. 4.2.3 и 4.2.5, представителността на информацията се осигурява чрез подходящо разположение на датчиците. 4.2. Съобщаване на данните в сведенията 4.2.1. В локалните редовни и специални сведения се съобщават типът и характеристиката на наблюдаваното явление и се указва неговата интензивност. 4.2.2. В сведенията METAR/SPECI се съобщават типът и характеристиката на наблюдаваното явление и се указва неговата интензивност или близостта му до летището. 4.2.3. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се съобщават следните типове метеорологични явления чрез съответните им съкращения и критерии за съобщаване: а) валежи: – ръмеж: DZ; – дъжд: RA; – сняг: SN; – снежни зърна: SG; – ледени зърна (леден дъжд), суграшица: PL; – ледени кристали (много малки ледени кристали, в равновесно състояние, наричани още диамантен прах (съобщава се само когато съответната видимост e 5000 m или по-малко): IC; – град (съобщава се, когато диаметърът на най-голямото градово зърно е 5 mm или повече): GR; – дребен град и/или снежна суграшица (съобщава се, когато диаметърът на най-голямото градово зърно е по-малък от 5 mm): GS; б) явления, намаляващи видимостта (хидрометеори) – мъгла (съобщава се, когато видимостта е по-малка от 1000 m, освен когато е указана като „MI“, „BC“, „PR“ или „VC“): FG; – димка (съобщава се когато видимостта е поне 1000 m, но не по-голяма от 5000 m): BR; в) явления, намаляващи видимостта (литометеори): (Следващите съкращения се използват само когато влошаването на видимостта се дължи предимно на литометеори и видимостта е 5000 m или по-малко, с изключение на „SA“, когато се указва като „DR“ и вулканична пепел.) – пясък: SA; – прах (над обширен район): DU; – омара: HZ; – дим: FU; – вулканична пепел: VA; г) други явления: – прашни/пясъчни вихри: PO; – шквал: SQ; – фуниевиден облак (торнадо или воден смерч): FC; – прашна буря: DS; – пясъчна буря: SS. 4.2.4. В допълнение към списъка за типа валежи, даден в точка 4.2.3, в автоматизирано издаваните редовни и специални сведения и в сведенията METAR и SPECI се въвежда съкращението „UP“ за неидентифициран тип валеж при невъзможност за идентифициране на типа валеж от АМНС. 4.2.5. Характеристиките, които се съобщават при необходимост в локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, за да се опишат метеорологичните явления с използване на приетите съкращения и приложимите критерии, са съответно: – гръмотевична буря (използва се за съобщаване на гръмотевична буря с валеж, в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3); когато през 10-минутния период, предшестващ срока на наблюдението, се чуе гръмотевица или се види светкавица, но не се наблюдава валеж на летището, съкращението „TS“ се използва самостоятелно: TS; – краткотраен валеж (използва се за съобщаване на проливен валеж, в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3); краткотрайните валежи в околността на летището се съобщават като „VCSH“ без уточнение за типа или интензивността на валежа: SH; – преохладен (преохладени водни капки или валеж – използва се с различни метеорологични явления в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3): FZ; – високо носещ се (виелица); използва се за съобщаване в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3 с метеорологични явления, издигнати от вятъра на височина 2 m (6 ft) или повече над земята: BL; – ниско носещ се (използва се в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3 с метеорологични явления, издигнати от вятъра на по-малко от 2 m (6 ft) над нивото на земята): DR; – приземна (по-малко от 2 m над земната повърхност): MI; – на вълма (използва се за вълма от мъгла, покриваща части от летището): BC; – частична (използва се, когато значителна част от летището е покрита с мъгла, докато над останалата част няма мъгла): PR. 4.2.6. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI интензивността или близостта до летището на наблюдаваните метеорологични явления се указва по следния начин: а) в локалните редовни и специални сведения: слаба – „FBL“, умерена – „MOD“, силна – „HVY“; б) в сведенията METAR/SPECI: слаба – „-“, умерена – без индикатор, силна – „+“; индикаторите за интензивност се използват с метеорологични явления в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3; слаба интензивност се използва само за валежи. Близост – отбелязва се с „VC“. Приблизително между 8 и 16 km от летищната контролна точка и се използва само в сведенията METAR/SPECI с метеорологично явление в съответствие с табл. 1.3, когато не се съобщава в съответствие с т. 4.2.5. 4.2.7. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се използват, в зависимост от необходимостта, едно или повече, но най-много три от съкращенията, дадени в т. 4.2.3 и 4.2.5, придружени (ако е подходящо за случая) от индикация за характеристиките и интензивността или близостта до летището, така че да се отрази пълно описание на метеорологичните явления на или в близост до летището, които са от значение за полетите. При съобщаване на тази информация указанията за интензивност или близост (в зависимост от това, кое е подходящо) се съобщават на първо място, следвани съответно от характеристиките и типа на метеорологичното явление. В случай че се наблюдават две различни явления, те се съобщават в две отделни групи, като индикаторът за интензивност или близост се отнася за явлението, което го следва. Различни типове валеж обаче, наблюдавани едновременно по време на наблюдението, трябва да се съобщават като една група, в която преобладаващият тип валеж е на първо място и се предшества само от един указател за интензивност, отнасящ се до сумарната интензивност на валежите. 5. Облачност 5.1. Разположение на датчиците При използване на инструментални системи за измерване на количеството и на височината на долната граница на облаците представителността на информацията се осигурява чрез подходящото разположение на датчиците. В локалните редовни и специални сведения за летища с оборудвани писти за излитане и кацане за точен подход измерването на количеството и долната граница на облаците се извършва с облакомер, който осигурява представителни данни за мястото на средният маркер на инструменталната система за кацане, а за летища, в които не се използва средният маркер, на разстояние 900 – 1200 m (3000 – 4000 ft) от прага на пистата за излитане и кацане от страната на захода. 5.2. Визуализиране При използване на инструментални системи данните за долната граница на облачността се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД, като дисплеите са свързани към едни и същи датчици. В случаите, когато дисплеите са свързани към повече от един датчик, на дисплеите следва да е ясно обозначено за коя писта за излитане и кацане или сектор от пистата се отнасят показваните данни. 5.3. Ниво на отчитане Височината на долната граница на облаците се съобщава спрямо превишението (котата) на летището. За писта за излитане и кацане, оборудвана за точен подход, с праг, разположен с 15 m (50 ft) или повече под превишението на летището, височината на долната граница на облаците, която се съобщава на долитащите ВС, се отчита спрямо превишението на прага. В сведенията от съоръжения в открито море височината на долната граница на облаците се указва спрямо средното морско ниво. 5.4. Съобщаване на данните в сведенията В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI височината на долната граница на облаците до 3000 m (10 000 ft) се съобщава в стъпки от 30 m (100 ft). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръглява до най-близкото по-малко деление на тази скала. При летища със създадени процедури за ниска видимост за подход и кацане и при наличие на съответните технически възможности в локалните редовни и специални сведения височината на долната граница на облаците е възможно да се съобщава в стъпки от 15 m (50 ft) до 90 m (300 ft) включително и в стъпки от 30 m (100 ft) между 90 m (300 ft) и 3000 m (10 000 ft). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръглява до най-близкото по-малко деление на тази скала. 5.4.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI: а) количеството на облачността се съобщава, използвайки съкращенията „FEW“ (1 до 2 осми), „SCT“ (3 до 4 осми), „BKN“ (5 до 7 осми) или „OVC“ (8 осми); б) купесто-дъждовни и мощни купести облаци се отбелязват като „CВ“ или „TCU“ съответно; в) вертикалната видимост се съобщава в стъпки от 30 m (100 ft) до височина 600 m (2000 ft); г) ако няма облаци от оперативно значение, отсъстват купесто-дъждовни облаци, няма ограничения на вертикалната видимост, а съкращението „CAVOK“ не е приложимо, се използва съкращението „NSC“; д) когато се наблюдават няколко слоя или масива облаци от оперативно значение, тяхното количество и височина се съобщават в следната последователност: – най-ниският слой или масив, независимо от количеството, се указва съответно като FEW, SCT, BKN или OVC; – следващият слой или масив, покриващ повече от 2/8, се съобщава съответно като SCT, BKN или OVC; – следващият по-висок слой или масив, покриващ повече от 4/8 от небето, се съобщава съответно като BKN или OVC; – купесто-дъждовни и/или мощни купести облаци, когато се наблюдават, но не са съобщавани в предходните случаи от букви „а“ до „в“; е) когато височината на долната граница на облачността е дифузна, разкъсана или бързо се изменя, се съобщава минималната височина на облаците или части от тях; ж) когато отделен слой от облаци се състои от купесто-дъждовни и мощни купести облаци с обща долна граница, видът се съобщава само като купесто-дъждовни. 5.4.2. В локалните редовни и специални сведения: а) се съобщават мерните единици, използвани при данните за височината на долната граница на облачността и за вертикалната видимост; б) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане и за тях се провеждат наблюдения на височината на долната граница на облачността с помощта на инструментални системи, в сведенията се съобщават наличните данни за всяка писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните. 5.4.3. В автоматизирано издаваните локални редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI: а) когато не е възможно наблюдението на типа облаци от АМНС, вместо типа облачност във всяка група се записва „///“; б) когато АМНС не открива облачност, в сведението се използва съобщението „NCD“; в) когато АМНС открива купесто-дъждовни и мощни купести облаци, но количеството на облачността и височината на долната й граница не могат да се определят, то количеството на облачността и височината на долната й граница се заместват от „//////“. 6. Температура на въздуха и температура на точката на оросяване 6.1. Визуализиране При използване на АМНС данните за температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към едни и същи датчици. 6.2. Съобщаване на данните в сведенията 6.2.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се съобщават с точност до най-близкия цял градус по Целзий, при това наблюдаваните стойности от 0,5° се закръгляват към следващия по-висок цял градус Целзий. 6.2.2. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се указват температурите, по-ниски от 0°. 7. Атмосферно налягане 7.1. Визуализиране При използване на АМНС данните за атмосферното налягане QNH и при необходимост в съответствие с т. 7.3.2.б QFE се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към един барометър. Когато се визуализират стойностите на QFE за повече от една писта за излитане и кацане, в съответствие с т. 7.3.2.г ясно се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят съответните данни. 7.2. Ниво на отчитане Стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на летището. За писти за излитане и кацане, оборудвани за точен подход, и за необорудвани писти за излитане и кацане, при които прагът се намира на 2 m (7 ft) или повече под превишението на летището, стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на съответния праг на писта за излитане и кацане. 7.3. Съобщаване на данните в сведенията 7.3.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI стойностите на QNH и QFE се изчисляват с точност до десета от хектопаскала и се съобщават закръглени до най-близката по-малка целочислена стойност в четирицифрена група. 7.3.2. В локалните редовни и специални сведения се съобщава: а) стойността на QNH; б) стойността на QFE при заявка на авиационен потребител и в съответствие с местните изисквания; в) мерните единици, използвани за QNH и QFE; г) стойностите за всяка писта за излитане и кацане (ако се използва повече от една писта за излитане и кацане и е необходима информация за QFE) при ясно обозначение на писта за излитане и кацане, за която се отнасят съответните данни. 7.3.3. В сведенията METAR/SPECI се включват само стойностите на QNH. 8. Допълнителна информация 8.1. Съобщаване на данните в сведенията 8.1.1. Когато някое от следните явления е било наблюдавано на летището през периода след последното издадено редовно сведение или през последния час (което от двете е по-кратко), но не и по време на наблюдението, това се съобщава като допълнителна информация в локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, използвайки не повече от три групи в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3: – преохладен валеж; – умерен или силен валеж (включително краткотраен); – умерена или силна снежна виелица; – прашна или пясъчна буря; – гръмотевична буря; – фуниевиден облак (торнадо или воден смерч); – вулканична пепел. 8.1.2. В локалните редовни и специални сведения се съобщават следните метеорологични явления или комбинации от тях като допълнителна информация: – купесто-дъждовни облаци: CB; – гръмотевична буря: TS; – умерена или силна турбулентност: MOD TURB, SEV TURB; – срез на вятъра: WS; – град: GR; – силна шквалова линия: SEV SQL; – умерено или силно обледяване: MOD ICE, SEV ICE; – преохладен валеж: FZDZ, FZRA; – силни планински вълни: SEV MTW; – прашна буря, пясъчна буря: DS, SS; – снежна виелица: BLSN; – фуниевиден облак (торнадо или воден смерч): FC. В информацията се указва местоположението на тези метеорологични явления. При необходимост се включва и друга допълнителна информация в явен текст със съкращения. 8.1.3. В автоматизирано издаваните сведения METAR/SPECI в допълнение към списъка с метеорологични явления от т. 8.1.1 се въвежда неидентифициран валеж при невъзможност за идентифициране на типа валеж от АМНС и се съобщава със съкращението „UP“ в съответствие с табл. 1.2. 8.1.4. В сведенията METAR/SPECI се включва информация за срез на вятъра при съответните местни условия. 8.1.5. В сведенията METAR/SPECI се включва в съответствие с РАНС информация за: а) температурата на морската повърхност и състоянието на морето от аеронавигационната метеорологична станция, разположена на съоръжения в открито море за осигуряване на полети на хеликоптери; б) състоянието на пистата за излитане и кацане, предоставена от съответните летищни власти. Таблица 1.1 Точност на измерванията или наблюденията, желателна от гледна точка на експлоатацията и достигната понастоящем Таблица 1.2 Шаблон за локално редовно (MET REPORT) и локално специално (SPECIAL) сведение Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – условно включване, зависи от метеорологичните условия или метода на наблюдение; О – опционално включване (незадължително). Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Забележки: 1. Фиктивен индикатор за местоположение. 2. Незадължителна стойност за една или повече писти за излитане и кацане. 3. Незадължителна стойност за един или повече участъци от писта за излитане и кацане. 4. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.4.2.3. 5. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.4.2.2, буква „а“. 6. Включва се, когато видимостта или видимостта на пистата за излитане и кацане е < 1500 m. 7. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.5, буква „г“. 8. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.5, буква „в“. 9. Включва се, когато е приложимо. 10. Една или повече, но не повече от три групи в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7, 8.1.1 и приложение № 3. 11. Типовете валежи от раздел IV, т. 4.2.3, буква „а“ се комбинират в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7 и приложение № 3. В тренд-прогнозата се указват само умерени и силни валежи в съответствие с приложение № 3. 12. За автоматизирани съобщения само. 13. Използва се за указване на торнадо или воден смерч, но не и за фуниевиден облак, недостигащ земната повърхност. 14. Не повече от 4 слоя облачност в съответствие с раздел IV, т. 5.4.1, буква „е“. 15. Явният текст със съкращение се използва в съответствие с раздел IV, т. 8.1.2. 16. Включва се в съответствие с чл. 79 от наредбата. 17. Количеството индикатори на измененията се свежда до минимум в съответствие с приложение № 3, обикновено не повече от три групи. Таблица 1.3 Шаблон за редовно (METAR) и специално (SPECI) сведение Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – условно включване, зависи от метеорологичните условия или метода на наблюдение; О – опционално включване (незадължително). Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Забележки: 1. Фиктивен индикатор за местоположение. 2. Включва се, когато е приложимо. 3. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.4.2.3. 4. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.4.2.2, буква „а“. 5. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 2.4.5, буква „б“. 6. Само за автоматично сведение. 7. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 2.4.5, буква „а“. 8. Включва се, когато видимостта или видимостта на пистата за излитане и кацане е < 1500 m; най-много до 4 писти за излитане и кацане в съответствие с раздел IV, т. 3.6.6, буква „б“. 9. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.7, буква „б“. 10. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.7, буква „а“. 11. Една или повече, но максимум три групи в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7, 8.1.1 и приложение № 3. 12. Включва се, когато е приложимо, няма определител за умерена интензивност в съответствие с раздел IV, т. 4.2.6. 13. Типовете валежи от раздел IV, т. 4.2.3, буква а“ се комбинират в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7 и приложение № 3. В тренд-прогнозата се указват само умерени и силни валежи в съответствие с приложение № 3. 14. За торнадо или воден смерч се използва силна интензивност, а за фуниевиден облак, който не достига земната повърхност – умерена (без индикатор). 15. Не повече от 4 слоя облачност в съответствие с раздел IV, т. 5.4.1, буква „е“. 16. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 8.1.4, буква „а“. 17. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 8.1.4, буква „б“. 18. Включва се в съответствие с чл. 79 от наредбата. 19. Броят на индикаторите за промяна трябва да е минимален в съответствие с приложение № 3; обикновено не превишава 3 групи.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 65, ал. 4 Технически изисквания за наблюденията и докладите от ВС

Приложение № 2 към чл. 65, ал. 4 Технически изисквания за наблюденията и докладите от ВС I. Съдържание на докладите от ВС Тези технически изисквания конкретизират видовете наблюдения и доклади от ВС и начините за тяхното разпространение в съответствие с изискванията за наблюденията и докладите от ВС на глава четвърта от наредбата. 1.1. Редовни доклади от ВС чрез линия за предаване „въздух-земя“ 1.1.1. Когато се използва линия за предаване на данни „въздух-земя“ и се прилага автоматичен зависим обзор (ADS) или вторичен обзорен радар (SSR) в режим S, редовните доклади от ВС съдържат следните елементи: индекс на типа съобщение; опознавателен индекс на ВС; блок данни 1; географска ширина; географска дължина; ниво; време; блок данни 2; посока на вятъра; скорост на вятъра; признак за качество на данните за вятъра; температура на въздуха; турбулентност (ако има такава); влажност (ако има такива данни). Когато се прилага ADS или SSR Mode S, редовните доклади от ВС могат да са комбинация от основния ADS/SSR Mode S блок с данни (блок данни 1) и блока данни с метеорологична информация (блок данни 2), наличен от ADS или SSR Mode S. Форматът на ADS съобщенията е даден в Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение, а на SSR Mode S съобщенията – в Annex № 10 на ICAO. 1.1.2. когато се използва линия за предаване на данни „въздух-земя“, но не се прилага ADS или вторичен обзорен радар (SSR) в режим S, елементите, които се съдържат в редовните доклади от ВС, трябва да са в съответствие с т. 1.3 „Специални доклади от ВС чрез говорна комуникация“. индекс на типа съобщение; раздел 1 (информация за местоположението); опознавателен индекс на ВС; местоположение или географска ширина и дължина; време; полетно ниво или абсолютна височина; следващо местоположение и разчетно време за прелитане; следваща основна точка; раздел 2 (оперативна информация); разчетно време на долитане; запас от гориво; раздел 3 (метеорологична информация); температура на въздуха; посока на вятъра; скорост на вятъра; турбулентност; обледяване на ВС; влажност (ако има такива данни). Когато се използва линия за предаване на данни „въздух-земя“, но ADS или SSR Mode S не се прилага, редовните доклади от ВС могат да се получат чрез приложението „Position report“ на комуникационната линия за обмен на данни между РП и пилота (CPDLC), която е описана в „Manual of Air Traffic Services Data Link“ (Doc 9694) и Annex 10 на ICAO. 1.2. Специални доклади от ВС чрез връзка „въздух-земя“ Когато се използва линия за предаване на данни „въздух-земя“, специалните доклади от ВС съдържат следните елементи: индекс на типа съобщение; указател за типа на съобщението; блок данни 1; географска ширина; географска дължина; ниво; време; блок данни 2; посока на вятъра; скорост на вятъра; признак за качество на данните за вятъра; температура на въздуха; турбулентност (ако има такава); влажност (ако има такива данни); блок данни 3; условия, които изискват издаване на специален доклад от ВС (избира се едно от условията от списъка в таблица 2.1). Забележка. Изискванията за специални доклади от ВС са описани в приложението „Special air-report service“ на линия за предаване на данни за полетно информационно обслужване (D-FIS), публикувано в „Manual of Air Traffic Services Data Link“ (Doc 9694). Забележка. За случаи на специален доклад от ВС за вулканична активност, вулканично изригване или облак от вулканична пепел допълнителни изисквания са дадени в т. 4.2. 1.3. Специални доклади от ВС чрез говорна комуникация Когато се използва говорна комуникация, специалните доклади от ВС включват: индекс на типа съобщение; раздел 1 (информация за местоположението); опознавателен индекс на ВС; местоположение или географска ширина и дължина; време; ниво или област на нивата; раздел 2 (метеорологична информация); условия, които изискват издаване на специален доклад от ВС (избира се едно от условията от списъка в таблица 2.1. Забележка. Доклади от ВС се считат по подразбиране като редовни. Индексът на типа съобщение за специални доклади от ВС е описан в Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение. Забележка. За случаи на специален доклад от ВС за вулканична активност, вулканично изригване или облак от вулканична пепел допълнителни изисквания са дадени в т. 4.2. 2. Критерии за докладване 2.1. При използване на линия за предаване на данни „въздух-земя“ метеорологичната информация за посока на вятъра, скорост на вятъра, признак за качество на данните за вятъра, температура на въздуха, турбулентност и влажност, които са включени в докладите от ВС, се съобщават в съответствие с тази точка. 2.2. Посока на вятъра Посоката на вятъра се докладва в градуси спрямо географския север, закръглени до най-близкия цял градус. 2.3. Скорост на вятъра Скоростта на вятъра се докладва в метри в секунда или във възли, закръглени до най-близките 1 m/s (1 kt). Отбелязват се използваните мерни единици. 2.4. Признак за качеството на данните за вятъра Признакът за качеството на данните за вятъра се докладва като 0 при ъгъл на крена, по-малък от 5°, и като 1 при ъгъл на крена 5° и повече. 2.5. Температура на въздуха Температурата на въздуха се докладва с точност до най-близката десета от градуса по Целзий. 2.6. Турбулентност Информация за турбулентността се предава в единици кубичен корен от скоростта на затихване на завихреността (СЗЗ). 2.6.1. Редовни доклади от ВС Турбулентността се докладва по време на крейсерски полет и се отнася за 15-минутен период непосредствено преди наблюдението. Проследяват се средната и максималната стойност на турбулентността заедно с времето на наблюдаване на максималната стойност до най-близката минута. Средната и максималната стойност се докладват като кубичен корен от СЗЗ. Времето на наблюдаване на пиковата стойност се докладва в съответствие с таблица 2.2. Турбулентността се докладва по време на набор за първите 10 min от полета и се отнася за 30-секундния интервал, непосредствено предшестващ наблюдението. Извършват се и наблюдения за максималната стойност на турбулентността. 2.6.2. Интерпретация на информацията за турбулентността Турбулентността се счита за: а) силна – когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ превишава 0,7; б) умерена – когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ е по-голяма от 0,4 и по-малка или равна на 0,7; в) слаба – когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ е по-голяма от 0,1 и по-малка или равна на 0,4; г) нулева – когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ е по-малка или равна на 0,1. Забележка. СЗЗ е едно независимо измерване на турбулентността от ВС. Връзката между стойността на СЗЗ и усещането на турбулентност е функция на типа на самолета и неговата маса, абсолютна височина, конфигурация и скорост. Приведените по-горе стойности на СЗЗ характеризират нивото на въздействие върху средногабаритни ВС при типични условия на полета по маршрута (т.е. височина, скорост и тегло). 2.6.3. Специални доклади от ВС Специалните доклади за турбулентност се предават във всяка фаза на полета, когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ достигне 0,4. Те се отнасят за едноминутен период непосредствено преди наблюдението. Проследяват се средната и максималната стойност на турбулентността. Средната и пиковите стойности се докладват като кубичен корен от СЗЗ. Когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ са равни или по-високи от 0,4, специалните доклади се издават на всяка минута. 2.7 Влажност Влажността се докладва като относителна влажност, закръглена до най-близкия цял процент. 3. Обмен на докладите от ВС 3.1. Отговорности на метеорологичните служби за следене 3.1.1. Метеорологичните служби за следене незабавно предават без закъснение получените чрез говорна комуникация специални доклади от ВС до СЦЗП. 3.1.2. Метеорологичните служби за следене своевременно предават получените специални доклади от ВС за вулканична активност преди изригване, вулканично изригване или облак от вулканична пепел до съответните консултативни центрове за вулканична пепел (VAAC). 3.1.3. При получаване на специален доклад от ВС за явление, за което метеорологичната служба за следене прецени, че то няма да бъде трайно и няма основание за издаване на SIGMET, специалният доклад от ВС се разпространява по начина на разпространение на информация SIGMET в съответствие с приложение № 4, т. 1.2.1, т.е. до други метеорологични служби за следене, СЦЗП и други метеорологични служби в съответствие с РАНС. Шаблонът, използван за специални доклади до ВС в полет, е даден в приложение № 4, таблица 4.1. 3.2. Отговорности на СЦЗП Получените в СЦЗП доклади от ВС се разпространяват като базова метеорологична информация. Базовата метеорологична информация се разпространява чрез глобалната телекомуникационна система на Световната метеорологична организация. 3.3. Допълнително разпространение на доклади от ВС Когато допълнително разпространение на доклади от ВС се изисква за удовлетворяването на специални аеронавигационни или метеорологични нужди, то трябва да се организира по договаряне между съответните упълномощени органи. 3.4. Формат на докладите от ВС Докладите от ВС се обменят във формата, в която са получени. 4. Особености при доклади от ВС за наблюдения на срез на вятъра и на вулканична активност. 4.1. Доклади за срез на вятъра 4.1.1. Докладът от ВС за срез на вятъра по време на набор или на подход за кацане трябва да включва типа на самолета. 4.1.2. Когато на летището се съобщава или прогнозира срез на вятъра, но по време на набор или подход за кацане ВС установи, че такива условия не съществуват, командирът на ВС уведомява във възможно най-кратък срок съответните органи за ОВД освен, ако му е известно, че същите вече са уведомени от друго ВС. 4.2. Следполетен доклад за вулканична активност Забележка. Подробна инструкция за записване и докладване на наблюдавана вулканична активност е дадена в Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение. 4.2.1. Изготвеният доклад за вулканична активност се предава на летищната метеорологична служба от оператора или член на екипажа незабавно след кацането на ВС. 4.2.2. Летищната метеорологична служба изпраща незабавно получения доклад до метеорологичната служба за следене в района за полетна информация, в който се наблюдава вулканичната активност. Таблица 2.1 Шаблон за специален доклад от ВС Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – условно включване; включва се при наличност. Забележки: 1. Времето на наблюдаване се съобщава в съответствие с табл. 2.2. 2. Турбулентността се съобщава в съответствие с т. 2.6.3. 3. Гръмотевични бури, които са скрити, вградени, над обширен район или във вид на шквалова линия. 4. Прашна или пясъчна буря. 5. Вулканична активност преди изригване или вулканично изригване. Таблица 2.2 Продължителност на случаите с максимална стойност на турбулентност, които се докладват Таблица 2.3 Диапазон и резолюция на метеорологичните елементи, включени в предаваните данни в доклади от ВС

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 70 Технически изисквания за аеронавигационните метеорологични прогнози. Общи положения

Приложение № 3 към чл. 70 Технически изисквания за аеронавигационните метеорологични прогнози Общи положения С това приложение се определят техническите изисквания в съответствие с глава пета на наредбата относно начините на изготвяне и форматите на аеронавигационни метеорологични прогнози, предназначени за обслужването на гражданското въздухоплаване, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност. Точността на прогнозите за нуждите на метеорологичното обслужване е посочена в таблица 3.1. 1. Критерии при изготвяне и разпространение на летищни прогнози в кодова форма TAF. 1.1. Кодова форма TAF: 1.1.1. Летищните прогнози се изготвят в съответствие с образеца в таблица 3.2 и се разпространяват в кодовата форма TAF на СМО. 1.1.2. Летищните прогнози TAF се разпространяват в цифров формат в допълнение на начина от т. 1.1.1 при двустранни договорености между държавите, разполагащи с възможности за това. 1.1.3. При разпространение в цифров формат летищната прогноза TAF се форматира съгласно глобалния модел за обмен на информация, като се използва стандартът extensible markup language (XML)/geography markup language (GML). 1.1.4. При разпространение в цифров формат летищната прогноза TAF се придружава от съответните метаданни. Забележка: Ръководство за модела за обмен на информация, XML/GML и профила на метаданните е публикувано в Manual on the Digital Exchange of Aeronautical Meteorological Information (Doc 10003). 1.2. Включване на информация за метеорологичните елементи: 1.2.1. Приземен вятър: Прогнозира се очакваната преобладаваща посока на приземния вятър. Когато не е възможно да се определи преобладаващата посока поради очакване на променлив вятър, например при условия на слаб вятър (със скорост, по-малка от 1,5 m/s (3 възела) или гръмотевична буря, посоката на вятъра се отбелязва като променлива със съкращението „VRB“. Когато се очаква слаб вятър (скорост, по-малка от 0,5 m/s (1 възел), се използва „CALM“. Ако максималната скорост на вятъра (пориви) превишава прогнозираната средна скорост с 5 m/s (10 възела), в прогнозата се отбелязва максималната стойност на вятъра. Ако се очаква скорост на вятъра 50 m/s (100 възела) или повече, в прогнозата се указва скорост, превишаваща 49 m/s (99 възела). 1.2.2. Видимост: Прогнозира се преобладаващата видимост. При очаквани вариации в различните посоки и невъзможност за прогнозиране на преобладаваща видимост се указва минималната видимост. При изготвяне на прогноза за видимостта се използват следните стъпки: а) под 800 m – указва се в стъпки през 50 m; б) при 800 m или повече, но по-малка от 5 km – указва се в стъпки през 100 m; в) при 5 km и повече, но по-малка от 10 km – указва се в стъпки по 1 km; г) при 10 km и повече видимостта се дава като 10 km, освен когато условията позволяват да се използва „CAVOK“. 1.2.3. Метеорологични явления: 1.2.3.1. В прогнозата се включват едно или няколко, но не повече от три метеорологични явления, очаквани да настъпят над летището, или комбинации от тях, заедно с техните характеристики, а при необходимост и интензивност, както следва: – преохладен валеж; – преохладена мъгла; – умерен или силен валеж (включително краткотраен); – ниско носещ се прах, пясък, сняг; – високо носещ се (виелица) прах, пясък, сняг; – прашна буря; – пясъчна буря; – гръмотевична буря; – шквал; – фуниевидни облаци (торнадо или воден смерч); – други метеорологични явления, дадени в т. 4.2.3 на приложение № 1, при наличие на споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори. Ако се прогнозира край на метеорологично явление, се включва съкращението „NSW“. 1.2.4. Облачност. В прогнозата количеството облачност се указва със съкращенията „FEW“, „SCT“, „BKN“ или „OVC“. Когато не се очаква облачност, но съкращението „CAVOK“ не е подходящо, се използва съкращението „NSC“. Когато се очаква небето да остане или да стане закрито (не се вижда) и има данни за вертикална видимост на летището, в прогнозата се указва вертикалната видимост във вида „VV“, следвано от прогнозираната стойност на вертикалната видимост. Когато се очакват няколко слоя или масива облаци, тяхното количество и височина на долната граница се включват в следната последователност: а) най-ниският слой или масив, независимо от количеството, се прогнозира съответно като FEW, SCT, BKN или OVC; б) следващият слой или масив, покриващ повече от 2/8, се прогнозира съответно като SCT, BKN или OVC; в) следващият по-висок слой или масив, покриващ повече от 4/8 от небето, се прогнозира съответно като BKN или OVC; г) купесто-дъждовни облаци и мощни купести облаци, когато са прогнозирани, но не са включени в случаите по букви „а“ – „в“. Информацията за облачността се ограничава до облаци от оперативно значение, т.е. облаци под 1500 m (5000 ft) или под най-голямата минимална секторна височина (което от двете е по-голямо), а така също и купесто-дъждовни облаци, когато те са прогнозирани. При използване на горното ограничение, при отсъствието на купесто-дъждовни облаци, на облаци под 1500 m (5000 ft) или под най-голя-мата минимална секторна височина (което от двете е по-голямо в прогнозата) и когато съкращението „CAVOK“ не e подходящо, се използва съкращението „NSC“. 1.2.5. Когато в съответствие с РАНС се включва стойност на прогнозирана температура, очакваните през периода на валидност максимална и минимални температури се дават със съответното им време на настъпване. 1.3. Групи за изменения. 1.3.1. Използваните критерии за включване на групите за изменения в прогнозата TAF или корекции на прогнозата се базират на прогнозата за начало, край или промяна в интензивността на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: – преохладена мъгла; – преохладен валеж; – умерени или силни (включително краткотрайни) валежи; – гръмотевична буря; – прашна буря; – пясъчна буря. 1.3.2. Групите за изменения (вж. таблица 3.3) се включват в прогнозата TAF или корекции на прогнозата се извършват при удовлетворяване на следните критерии (прагови стойности): а) в съответствие с прогнозата средната посока на приземния вятър се изменя с 60° или повече при средна скорост преди и/или след промяната 5 m/s (10 възела) или повече; б) в съответствие с прогнозата средната скорост на приземния вятър се изменя с 5 m/s (10) възела или повече; в) в съответствие с прогнозата отклонението от средната скорост на приземния вятър (поривите) се изменя с 5 m/s (10 възела) или повече при средна скорост преди и/или след промяната 7,5 m/s (15 възела) или повече; г) в съответствие с прогнозата приземният вятър преминава през важни стойности от оперативно значение; такива прагови стойности се определят от ДАНО, като се отчитат изменения на вятъра, които изискват промяна на използваната/ите писта/и за излитане и кацане или са свързани със стойности на гръбния и напречен вятър, спрямо използваната писта за излитане и кацане, превишаващи оперативните граници на ВС, които са типични за даденото летище; д) прогноза за подобрение и промяна на видимостта до, преминаване през една или повече от следните стойности или за влошаване и преминаване през една или повече от следните стойности: – 150, 350, 600, 800, 1500 или 3000 m; – 5000 m – в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети; е) прогноза на начало или край на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: – ниско носещ се прах, пясък или сняг; – прашна, пясъчна или снежна виелица; – шквал; – фуниевидни облаци (торнадо или смерч); ж) прогноза за увеличение или намаление и изменение на височината на долната граница на най-ниския облачен слой или маса с количество BKN или OVC, достигаща и преминаваща през една или повече от следните стойности: – 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft); – 450 m (1500 ft), в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети; з) прогноза за изменение на количеството на облачен слой или маса с долна граница под 450 m (1500 ft): – от NSC, FEW или SCT към BKN или OVC, или – от BKN или OVC към NSC, FEW или SCT; и) прогноза за увеличение или намаление на вертикалната видимост, като прогнозираната стойност достига и/или преминава през една или няколко от следните стойности: 30, 60, 150, 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft); й) други критерии, които отговарят в най-голяма степен на оперативните минимуми на летището, съгласувани между ДАНО и заинтересованите оператори. 1.3.3. Когато е необходимо указване на изменението на някой от метеорологичните елементи в съответствие с критериите от т. 1.3.1, се използват индикаторите за промяна „BECMG“ и „TEMPO“, следвани от периода време (характеризиран с началото и края в цели часове по UTC), през който се очаква изменението. Следва описанието само на елементите, които се очаква да претърпят значителни изменения. Когато се очакват значителни изменения на облачността, като изключение се включват всички облачни групи (включително слоевете или масивите, които не търпят изменения). 1.3.4. Индикаторът на промяна „BECMG“ и съответната група на времето се използват при очаквани изменения на метеорологичните условия, при които се достигат или преминават установени прагови стойности с постоянна или променлива скорост и в неопределен момент от периода време. Периодът време обикновено е под два часа, в особени случаи се допуска и повече, като не превишава четири часа. 1.3.5. Индикаторът на промяна „TEMPO“ и съответната група на времето се използват при очаквани чести или редки временни изменения на метеорологичните условия, при които се достигат или преминават установени прагови стойности и във всеки отделен случай за период с продължителност, по-малка от един час, и общо по-малко от половината от периода на прогнозата, в течение на който се очакват измененията. Ако се очаква временните изменения да са с продължителност един час или повече, се използва индикаторът на промяна „BECMG“ в съответствие с т. 1.3.3 или периодът се разделя в съответствие с т. 1.3.5. 1.3.6. Когато се очаква определени преобладаващи метеорологични условия да се променят съществено и повече или по-малко комплексно към други условия, периодът на валидност се разделя на самостоятелни периоди чрез съкращението „FM“, непосредствено следвано от шестцифрена група в дни, часове и минути UTC, отразяваща очакваното време на промяна. Отделеният период, следващ съкращението „FM“, е самостоятелен и всички метеорологични условия, описани след съкращението, заменят прогнозираните, предшестващи съкращението. 1.4. Използване на групата за вероятност. Вероятността за достигане на алтернативни стойности на един или повече от прогнозираните елементи се указва при необходимост чрез групата за вероятност, която включва: съкращението „PROB“, следвано от десетки проценти, и периода време, в течение на който се очаква/т алтернативната/ите стойност/и. Информацията за вероятността се поставя след прогнозирания/ите елемент/и и е следвана от алтернативната стойност на елемента или елементите. Вероятността за прогнозата на временни флуктуации на метеорологичните условия при необходимост се указва чрез съкращението „PROB“, следвано от вероятността в десетки проценти, поставена преди индикатора на промяна „TEMPO“ и съответната група за времето. Вероятността за алтернативна стойност или изменение, по-малко от 30 %, се счита за незначителна и не се указва. Вероятността за алтернативна стойност или изменение от 50 % за авиационни цели не се разглежда като вероятност, а вместо нея в подобни случаи при необходимост се използват индикаторите „BECMG“ или „TEMPO“ или чрез разделяне на периода на валидност и съкращението „FM“. Групата за вероятност не се използва като определящ елемент за индикатора на промяна „BECMG“ и за съкращението „FM“. 1.5. Брой на групите за промяна. Броят на групите за промяна и вероятност трябва да се свежда до минимум и обикновено не е по-голям от пет. 1.6. Разпространение на TAF. Прогнозите TAF и техните корекции се разпространяват до международните банки данни – OPMET, и до центровете за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS в съответствие с изискванията на РАНС. 2. Критерии при изготвяне и разпространение на прогнози за кацане. 2.1. Формат на прогнозите за кацане. Последователността на елементите, терминологията, мерните единици и скали в прогнозата за кацане са еднакви с използваните в сведението, в което тя е включена и е в съответствие с таблици 1.2 и 1.3. 2.2. Включване на информация за метеорологичните елементи: 2.2.1. Основни правила. Тренд-прогнозата включва очаквани значими промени на един или повече от следните елементи: – приземен вятър; – видимост; – метеорологични явления; – облачност. В тренд-прогнозата се включват само елементите, за които се очакват значими промени. При очаквани значими промени на облачността се включват всички групи за облаци, включително за слоеве и масиви, за които не се очакват изменения. При очаквана значима промяна на видимостта се включва и явлението, което причинява намалението на видимостта. Когато не се очакват значими промени на метеорологичните елементи в близките два часа, се използва терминът „NOSIG“. 2.2.2. Приземен вятър. Тренд-прогнозата отразява значимите промени на приземния вятър, когато се очаква да достигнат или преминат през следните прагови стойности: а) промяна на средната посока на приземния вятър с 60° и повече, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 5 m/s (10 kt) или повече; б) промяна на средната скорост на приземния вятър с 5 m/s (10 kt) или повече; в) промяна на приземния вятър, при която се превишават важни стойности от оперативно значение; такива прагови стойности се определят от ДАНО, като се отчитат изменения на вятъра, които изискват промяна на използваната/ите писта/и за излитане и кацане или са свързани със стойности на гръбния и напречния вятър, спрямо използваната писта за излитане и кацане, превишаващи оперативните граници на ВС, които са типични за даденото летище. 2.2.3. Видимост. Тренд-прогнозата отразява подобрение или влошаване на видимостта при достигане до или преминаване през една или няколко от следните стойности: 150, 350, 600, 800, 1500 или 3000 m. В случай на изпълнение на значителен брой полети по правилата за визуални полети към горния списък се прибавя и стойността 5000 m. 2.2.4. Метеорологични явления. 2.2.4.1. Тренд-прогнозата отразява начало, край или промяна в интензивността на едно или повече от следните метеорологични явления или техни комбинации: – преохладен валеж; – умерени или силни (включително краткотрайни) валежи; – гръмотевична буря (с валеж); – прашна буря; – пясъчна буря; – други метеорологични явления, дадени в т. 4.2.3 на приложение № 1. 2.2.4.2. Тренд-прогнозата отразява начало или край на едно или повече от следните метеорологични явления или техни комбинации: – преохладена мъгла; – ниско носещ се прах, пясък или сняг; – прашна, пясъчна или снежна виелица; – гръмотевична буря (без валеж); – шквал; – фуниевидни облаци (торнадо или смерч). 2.2.4.3. Общият брой на метеорологичните явления от т. 2.2.4.1 и 2.2.4.2 е най-много три. 2.2.4.4. Когато се очаква край на някое метеорологично явление, се използва съкращението „NSW“. 2.2.5. Облачност. Тренд-прогнозата отразява: – промяна на височината на долната граница на облачния слой с количество BKN или OVC, при която се достига до или преминава през една или повече от следните стойности: 30, 60, 150, 300 или 450 m (100, 200, 500, 1000 или 1500 ft); – промяна на количеството облачност от FEW или SCT, при която нараства към BKN или OVC или от BKN или OVC да намалява към FEW или SCT при долна граница под 450 m (1500 ft), а така също и когато се очаква да падне под или да се повиши над 450 m (1500 ft). Когато не се очакват купесто-дъждовни облаци и облаци под 1500 m (5000 ft) или под най-голямата минимална секторна височина (която от двете е по-голяма), но съкращението „CAVOK“ не е подходящо, се използва съкращението „NSC“. 2.2.6. Вертикална видимост. Тренд-прогнозата отразява промени на вертикалната видимост, когато достигне до или премине през една или повече от следните стойности: 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft). 2.2.7. Допълнителни критерии. Освен изброените в т. 2.2.2 – 2.2.6 могат да се въведат и допълнителни критерии, съгласувани между ДАНО и заинтересованите оператори, при които измененията отговарят в най-голяма степен на оперативните минимуми на летището. 2.3. Групи за изменения. 2.3.1. Когато се очаква промяна на метеорологичен елемент, в тренд-прогнозата се използват индикаторите на промяна „BECMG“ и „TEMPO“. 2.3.2. Индикаторът на промяна „BECMG“ се използва при очаквани изменения на метеорологичните условия, при които се достигат или преминават установени прагови стойности с постоянна или променлива скорост. Когато промяната се очаква да започне и да завърши напълно през периода на тренд-прогнозата, началото и краят на промяната се указват със съкращенията „FM“ и „TL“ съответно, следвани от групите за времето в часове и минути. Когато промяната се очаква да започне с началото през периода на тренд-прогнозата и да завърши преди края на този период, се използва съкращението „TL“ и съответната група за времето. Когато промяната се очаква да започне през периода на тренд-прогнозата и да завърши с края на този период, се използва съкращението „FM“ и съответната група за времето. Когато промяната се очаква да започне в определено време от периода на тренд-прогнозата, се използва съкращението „AT“ и съответната група за времето. Когато периодите на промяна и на тренд-прогнозата съвпадат или не се знае времето на промяната, се използва само индикаторът на промяна „BECMG“ без допълнителни пояснения. 2.3.3. Индикаторът на промяна „TEMPO“ се използва при очаквани временни флуктуации на метеорологичните условия, при които се достигат или преминават установени прагови стойности, и във всеки отделен случай за период с продължителност по-малка от един час и общо, по-малко от половината от периода, през който се очакват измененията. Когато се очаква временните флуктуации на метеорологичните условия да започнат и да завършат напълно през периода на тренд-прогнозата, началото и краят на периода се указват със съкращенията „FM“ и „TL“ съответно, следвани от групите за времето в часове и минути. Когато се очаква временните флуктуации на метеорологичните условия да започнат с началото през периода на тренд-прогнозата и да завършат преди края на този период, се използва съкращението „TL“ и съответната група за времето. Когато се очаква временните флуктуации на метеорологичните условия да започнат през периода на тренд-прогнозата и да завършат с края на този период, се използва съкращението „FM“ и съответната група за времето. Когато периодите на временните флуктуации на метеорологичните условия и на тренд-прогнозата съвпадат, се използва само индикаторът на промяна „TEMPO“ без допълнителни пояснения. 2.4. Използване на групата за вероятност. Групата за вероятност (съкращението „PROB“ и неговите атрибути) не се използва в тренд-прогнозата. 3. Критерии при изготвяне и разпространение на прогнози за излитане. 3.1. Формат на прогнози за излитане. Форматът на прогнозата за излитане се определя от ДАНО, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори. Последователността на елементите, терминологията, мерните единици и скали в прогнозите за излитане са еднакви с използваните в сведенията за наблюденията. 3.2. Корекции на прогнозите за излитане. Критериите за издаване на корекции на прогнозите за излитане за посока и скорост на вятъра, температура и атмосферно налягане и други елементи от оперативно значение се определят от ДАНО в съответствие с критериите за издаване на специални сведения за летището според приложение 1, раздел 1, т. 3.1.4, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори. Критерии при изготвяне и разпространение на зонални прогнози за полети на малки височини. 4.1. Формат и съдържание на зонални прогнози във форма GAMET. Зоналните прогнози за полети на малки височини във форма GAMET съдържат две части: част I – метеорологични явления по маршрута, представляващи опасност за полетите на малки височини, използвани при издаването на информация AIRMET; част II – допълнителна информация, необходима за полетите на малки височини. Съдържанието и поредността на елементите в зоналните прогнози във форма GAMET съответстват на шаблона в табл. 3.4. Допълнителни елементи в част ІІ се включват в съответствие с РАНС. Елементи, включени в издадено съобщение SIGMET, се пропускат в зоналните прогнози във форма GAMET. 4.2. Корекции на зонални прогнози във форма GAMET. Когато метеорологичното явление, представляващо опасност за полети на малки височини, включено в зоналните прогнози GAMET, не е възникнало или вече не се прогнозира в периода на валидност на прогнозата, се издава корекция GAMET AMD, изменяща само съответния метеорологичен елемент. При съществуване на автоматизиран брифинг коригираната прогноза своевременно заменя старата. Категориите видимост/долна граница в зонални прогнози за полети на малки височини също подлежат на корекции. 4.3. Съдържание на зоналните прогнози за полети на малки височини във форма на карти. Когато зоналните прогнози за полети на малки височини се изготвят във форма на карти, прогнозата на вятъра и температурата във височина се издава за отделни точки, отстоящи една от друга на разстояние не повече от 500 км (300 NM) и най-малко на следните височини: 600, 1500 и 3000 м (2000, 50 000 и 10 000 ft) и 4500 м (15 000 ft) в планинските райони. Когато зоналните прогнози за полети на малки височини се изготвят във форма на карти, прогнозата за опасни метеорологични явления (SIGWX) се издава във вид на прогноза SIGWX на малки височини за полетни нива до полетно ниво 100 (или до полетно ниво 150 в планинските райони или по-високо, ако е необходимо). Прогнозите SIGWX на малки височини включват: а) метеорологични явления, изискващи издаването на информация SIGMET в съответствие с приложение №4 и които е възможно до влияят на полетите на малки височини; б) елементите на зоналните прогнози за полети на малки височини, включени в табл. 3.4, с изключение на: 1) вятъра и температурата във височина, и 2) прогнозираната стойност на QNH. Препоръки за използването на термините „ISOL“, „OCNL“ и „FRQ“ по отношение на купесто-дъждовните и мощните купести облаци и гръмотевичните бури са дадени в приложение № 4. 4.4. Разпространение на зоналните прогнози за полети на малки височини. Зонални прогнози за полети на малки височини, подготвени за издаването на информация AIRMET, се обменят между летищните метеорологични служби и/или метеорологичните служби за следене, отговорни за издаването на полетна документация за полети на малки височини в съответния район за полетна информация. Таблица 3.1 Желателна за експлоатацията точност на прогнозите Забележка: Ако точността на прогнозите е в рамките на желателната (втора колона) за процента от случаите съобразно данните от трета колона, то ефектът от грешките в прогнозите се счита за приемлив в сравнение с навигационни и други оперативни грешки. Таблица 3.2 Шаблон за летищна прогноза в кодова форма ТАF Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – условно включване, зависи от метеорологичните условия или метода на наблюдение; О – опционално включване (незадължително). Забележки: 1. Фиктивен индикатор за местоположение. 2. Използва се в съответствие с т. 1.2.1. 3. Включва се в съответствие с т. 1.2.1. 4. Включва се, когато е приложимо. 5. Една или повече, но не повече от три групи, в съответствие с т. 1.2.3. 6. Да се включва, когато е приложимо, в съответствие с т. 1.2.3. Няма идентификатор за „умерен“ интензитет. 7. Метеорологичните явления да се включват в съответствие с т. 1.2.3. 8. Не повече от 4 слоя облачност в съответствие с т. 1.2.4. 9. Включва се в съответствие с т. 1.2.5. 10. Включва се в съответствие с т. 1.3, 1.4 и 1.5. 11. Да се използва само с FM. Таблица 3.3 Групи за промяна в летищната прогноза в кодова форма TAF Таблица 3.4 Шаблон за зоналните прогнози за полети на малки височини във форма GAMET Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – условно включване, зависи от метеорологичните условия; О – опционално включване (незадължително); = – двойна линия показва, че текстът след нея се разполага на следващ ред. Забележки: 1. Условно местоположение. 2. Описанието на добре известни географски места в свободен текст се свежда до минимум. 3. Местоположението на CB и TCU се указва като допълнение към информацията за разкъсана или плътна облачност над обширна област, както е показано в примера. 4. Когато не са включени елементи в част І. Таблица 3.5 Диапазон и резолюция на величините, включени в TAF

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 86 Технически изисквания към информации SIGMET и AIRMET, летищни предупреждения и предупреждения и сигнали за срез на вятъра

Приложение № 4 към чл. 86 Технически изисквания към информации SIGMET и AIRMET, летищни предупреждения и предупреждения и сигнали за срез на вятъра В това приложение се определят техническите изисквания към информациите SIGMET и AIRMET, летищните предупреждения и предупрежденията за срез на вятъра в съответствие с изискванията на глава шеста на наредбата. 1. Изисквания към информацията SIGMET 1.1. Формат на информацията SIGMET. 1.1.1. Съдържанието и последователността на елементите в информацията SIGMET е в съответствие с таблица 4.1. 1.1.2. Информациите SIGMET се обозначават като „SIGMET“. 1.1.3. Поредният номер в съответствие с таблица 4.1 отразява количеството информации SIGMET, издадени за района за полетна информация след 00,01 ч. UTC на съответния ден. Метеорологичната служба за следене, чиято зона на отговорност обхваща повече от един FIR/CTA, издава отделни съобщения SIGMET за всеки FIR/CTA в своята зона на отговорност. 1.1.4. В съобщение, съдържащо информация SIGMET, се включва само едно от следните метеорологични явления с използването на съответстващото на случая съкращение: за крейсерски ешелон (независимо от височината): 1.1.5. При описанието на метеорологичното явление, поради което се издава съобщение SIGMET, не се включва друга информация освен указаната в т. 1.1.4. В съобщението SIGMET, издадено поради гръмотевични бури или тропически циклон, не се включват свързаните с тях турбулентност и обледяване. 1.1.6. В допълнение на изготвената информация SIGMET в явен текст със съкращения съгласно т. 4.1 метеорологичните служби за следене (разполагащи с възможности за това) изготвят информация SIGMET и в цифров формат. 1.1.7. При разпространение в цифров формат информацията SIGMET се форматира съгласно глобалния модел за обмен на информация, като се използва стандартът extensible markup language (XML)/geography markup language (GML). 1.1.8. При разпространение в цифров формат информацията SIGMET се придружава от съответните метаданни. Забележка: Ръководство за модела за обмен на информация, XML/GML и профила на метаданните е публикувано в Manual on the Digital Exchange of Aeronautical Meteorological Information (Doc 10003). 1.1.9. При разпространение на информация SIGMET в графичен формат се спазват изискванията на приложение № 7. 1.2. Разпространение на информацията SIGMET. 1.2.1. Съобщенията SIGMET се разпространяват до метеорологичните служби за следене, до СЦЗП и до други метеорологични служби в съответствие с РАНС. Съобщенията SIGMET за вулканична пепел се разпространяват и до консултативния център за вулканична пепел. 1.2.2. Съобщенията SIGMET се разпространяват до международните банки данни – OPMET, и до центровете, определени от РАНС за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS. 2. Изисквания към информацията AIRMET 2.1. Формат на съобщенията AIRMET. 2.1.1. Съдържанието и последователността на елементите в информацията AIRMET е в съответствие с таблица 4.1. 2.1.2. Поредният номер в съответствие с таблица 4.1 отразява количеството информация AIRMET, издадена за FIR/CTA след 00,01 ч. UTC на съответния ден. Метеорологичната служба за следене, чиято зона на отговорност обхваща повече от един РПИ, издава отделни съобщения AIRMET за всеки FIR/CTA в своята зона на отговорност. 2.1.3. Районът за полетна информация при необходимост се разделя на подрайони. 2.1.4. В съобщението, съдържащо информация AIRMET, се включва едно от следните метеорологични явления с използването на съответстващото на случая съкращение: На крейсерски ешелон под полетно ниво 100 или под полетно ниво 150 или по-високо в планински местности: 2.1.5. При описанието на метеорологичното явление, поради което се издава съобщение AIRMET, не се включва друга информация освен указаната в т. 2.1.4. В съобщенията AIRMET, издадени поради гръмотевични бури или купесто-дъждовни облаци, не се включват свързаните с тях турбулентност и обледяване. 2.2. Разпространение на информацията AIRMET. 2.2.1. Съобщенията AIRMET се разпространяват до метеорологичните служби за следене в съседните FIR/CTA и до други метеорологични служби за следене или летищни метеорологични служби в съответствие с РАНС. 2.2.2. Съобщенията AIRMET се разпространяват до международните банки данни – OPMET, и до центровете, определени от РАНС за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS. 3. Изисквания към специалните сведения от ВС 3.1. Специален доклад от ВС се предава по линия за предаване на данни „въздух-земя“ до 60 минути след неговото издаване. 3.2. Информацията за вятър и температура, включена в специалните доклади от ВС, предавани в автоматичен режим, не се предава до други ВС в полет. 4. Подробни критерии за информацията SIGMET и AIRMET и специалните сведения от ВС 4.1. Идентификация на район за полетна информация. Когато въздушното пространство е разделено на район за полетна информация (FIR) и горен район за полетна информация (UIR), в информацията SIGMET се включва идентификатор на местоположението на органа за ОВД, обслужващ съответния FIR. Информацията SIGMET се отнася за цялото въздушно пространство, включително FIR и UIR, а зоните и полетните нива се описват в съобщението. 4.2. Критерии за явленията, включени в информацията SIGMET и AIRMET и специалните сведения от ВС. 4.2.1. Гръмотевичните бури и купесто-дъждовните облаци в района на отговорност се считат за: а) скрити (OBSC) – ако те са скрити от димка, дим или наблюдението им е затруднено поради тъмнина; б) вградени (EMBD) – ако те са вградени в облачни слоеве и не могат лесно да се разпознаят; в) изолирани (ISOL) – ако те се състоят от отделни елементи с максимално покритие, по-малко от 50 % от площта на района на реално или прогнозирано въздействие (във фиксирано време или в течение на периода на валидност на прогнозата); г) отделни (OCNL) – ако те се състоят от достатъчно разделени елементи с максимално покритие 50 % – 75 % от площта на района на реално или прогнозирано въздействие (във фиксирано време или в течение на периода на валидност на прогнозата). 4.2.2. Гръмотевичната буря се счита за честа (FRQ), ако в тази област съседните гръмотевични бури не са или са слабо обособени като самостоятелни такива с максимално покритие над 75 % от площта на района на реално или прогнозирано въздействие (във фиксирано време или в течение на периода на валидност на прогнозата). 4.2.3. Шквалова линия (SQL) е гръмотевична буря, разположена по линия, при която няма разстояние между отделните облаци или разстоянията са незначителни. 4.2.4. Означението за град – GR, се използва при необходимост от допълнително описание на гръмотевичната буря. 4.2.5. Силна и умерена турбулентност (TURB) се използва само за: турбулентност на малки височини, свързана със силни приземни ветрове; вихрови потоци; или турбулентност в облачност или турбулентност в ясно небе (CAT). Турбулентността не се използва във връзка с конвективни облаци. 4.2.6. Турбулентността се счита за: а) силна, ако максималната стойност на кубичния корен от EDR е по-голяма от 0,7, и б) умерена, ако максималната стойност на кубичния корен от EDR е по-голяма от 0,3 и по-малка или равна на 0,7. 4.2.7. Означението за силно и умерено обледяване (ICE) се използва само за обледяване в облаци, които не са конвективни. Преохладен дъжд (FZRA) се използва само при условия на силно обледяване, свързано с преохладен дъжд. 4.2.8. Планинските вълни (MTW) се считат за: а) силни, ако се съпровождат с низходящ поток със скорост 3,0 m/s (600 ft/min) или повече и/или се наблюдава или прогнозира силна турбулентност; б) умерени, ако се съпровождат с низходящ поток със скорост от 1,75 m/s до 3,0 m/s (350 – 600 ft/min) или повече и/или се наблюдава или прогнозира умерена турбулентност. 4.2.9. Пясъчната/прашната буря се счита за: а) силна – при видимост под 200 m и небето не се вижда, и б) умерена – при видимост: 1) под 200 m и небето се вижда, или 2) между 200 m и 600 m. 5. Изисквания към летищните предупреждения 5.1. Формат и разпространение на летищните предупреждения. 5.1.1. Летищните предупреждения се издават в съответствие с образеца от таблица 4.2 при поискване от авиационните оператори или летищните служби и се разпространяват до заинтересованите страни в съответствие с местните договорености. 5.1.2. Поредният номер, отбелязан в шаблона в таблица 4.2, отразява количеството летищни предупреждения, издадени за даденото летище след 00,01 ч. UTC на съответния ден. 5.1.3. В съответствие с таблица 4.2 летищните предупреждения се издават във връзка с реално или очаквано възникване на едно или няколко от следните явления: – тропически циклон (включва се в случаите, когато се очаква средната 10-минутна скорост на приземния вятър на летището да е 17 m/s (34 възела) или повече; – гръмотевична буря; – град; – сняг (включително очаквано или паднало количество сняг); – преохладен валеж; – скреж или слана; – пясъчна буря; – прашна буря; – издигащ се пясък или прах; – силен приземен вятър и пориви; – шквал; – вулканична пепел; – цунами; – утаяване на вулканична пепел; – токсични химикали; – други явления, локално съгласувани. 5.1.4. Използването на текст, допълнителен към съкращенията от таблица 4.2, се свежда до минимум. Допълнителната информация е във вид на явен текст със съкращения при използване на утвърдени от ICAO съкращения и числени стойности. При отсъствие на утвърдени от ICAO съкращения се използва явен текст на английски език. 5.2. Количествени критерии за летищните предупреждения. 5.2.1. В случаите, при които за издаване на летищните предупреждения са необходими количествени критерии, те се съгласуват между летищната метеорологична служба и потребителите на тази информация. 6. Изисквания към предупрежденията за срез на вятъра 6.1. Определяне на срез на вятъра. 6.1.1. Сведения за наличие на срез на вятъра се получават с помощта на: а) наземни уреди за дистанционно измерване – например метеорологичен радар; б) система от ветромери или датчици за налягане, разположени в такъв ред, че да позволяват непрекъснатото следене на отделна писта или писти и свързаните с тях траектории за излитане и подход за кацане; в) доклад от ВС на етапа на набор или подход за кацане съгласно глава четвърта; г) друга метеорологична информация, например от подходящи датчици, разположени на съществуващи мачти или кули в околностите на летището или близки възвишения. 6.1.2. Срезът на вятъра като правило се наблюдава в комбинация със следните метеорологични явления: – гръмотевични бури, микропориви, фуниевидни облаци (торнадо и воден смерч) и фронтални пориви; – фронтални повърхности; – силен приземен вятър, съчетан с местната топография; – фронт на морски бриз; – планински вълни (включително ротори на малки височини в района на летището); – ниски температурни инверсии. 6.2. Формат и разпространение на предупрежденията за срез на вятъра. Предупрежденията за срез на вятъра се включват като допълнителна информация и в локалните редовни и специални сведения, и в сведенията в кодова форма METAR/SPECI в съответствие с таблици 1.2 и 1.3 от приложение № 1. 6.2.1. Предупрежденията за срез на вятъра се издават съгласно таблица 4.3 и се разпространяват в съответствие с договореностите между органите за ОВД и съответните ползватели. Поредният номер, отбелязан в шаблона в таблица 4.3, отразява количеството летищни предупреждения, издадени за даденото летище след 00,01 ч. UTC на съответния ден. 6.2.2. Използването на текст, допълнителен към съкращенията от таблица 4.3, се свежда до минимум. Допълнителната информация е във вид на явен текст със съкращения при използване на утвърдени от ICAO съкращения и числени стойности. При отсъствие на утвърдени от ICAO съкращения се използва открит текст на английски език. 6.2.3. В случая, когато доклад от ВС се използва за изготвяне на предупреждение за срез на вятъра или за потвърждение на по-рано издадено предупреждение, съответният доклад от ВС, включително типът на това ВС, се включва в предупреждението без изменение. 6.2.4. Сигналът за срез на вятъра се разпространява непосредствено от наземните уреди за дистанционно измерване или определяне на срез на вятъра в съответствие с локалните договорености. 6.2.5. Когато се наблюдават микропориви, докладвани от екипаж на ВС или определени от наземното оборудване или с дистанционна апаратура, предупреждението за срез на вятъра включва конкретно позоваване на микропориви. 6.2.6. Когато за подготовка на предупреждение за срез на вятъра се използва информация от наземно оборудване или от дистанционна апаратура, в предупреждението се указват при възможност конкретните участъци на пистата за излитане и кацане и разстоянието по траекториите за излитане или за подхода за кацане. Таблица 4.1 Шаблон за съобщения SIGMET и AIRMET и специални доклади до ВС Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – опционално включване (незадължително); = – двойна линия показва, че текстът след нея се разполага на следващ ред. Забележки: 1. Информацията за вятър и температура, включена в специалните доклади от ВС, предавани в автоматичен режим, не се предават до други ВС в полет съгласно 3.2. 2. Виж т. 4.1. 3. Условно местоположение. 4. В съответствие с т. 1.1.3 и 2.1.2. 5. Виж т. 3.1. 6. Виж т. 2.1.3. 7. В съответствие с т. 1.1.4 и 2.1.4. 8. В съответствие с т. 4.2.1.а. 9. В съответствие с т. 4.2.4. 10. В съответствие с т. 4.2.1.б. 11. В съответствие с т. 4.2.2. 12. В съответствие с т. 4.2.3. 13. Използва се за тропични циклони без име. 14. В съответствие с т. 4.2.5 и 4.2.6. 15. В съответствие с т. 4.2.7. 16. В съответствие с т. 4.2.8. 17. В съответствие с т. 2.1.4. 18. В съответствие с т. 4.2.1.в. 19. В съответствие с т. 4.2.1.г. 20. Използването на купесто-дъждовни Cb и мощни купести облаци TCU се указва само в съобщения AIRMET в съответствие с т. 2.1.4. 21. В случаи, когато едно и също явление обхваща няколко района в РПИ, при необходимост тези елементи могат да се повторят. 22. Само за съобщения SIGMET за облак от вулканична пепел и тропични циклони. 23. Само за съобщения SIGMET за тропични циклони. 24. Само за съобщения SIGMET за облак от вулканична пепел. 25. Права линия, начертана между две точки на карта в проекция Меркатова, или права линия между две точки, която пресича линията на дължината при постоянен ъгъл. 26. Използва се при два облака от вулканична пепел или два центъра на тропични циклони, влияещи на съответния FIR. 27. Броят на координатите се свежда до минимум и обикновено не превишава седем. 28. Използва се за особени явления, различни от вулканична пепел и тропични циклони. 29. Край на съобщението (при отмяна на съобщението SIGMET/AIRMET). 30. Интензивността на явлението се запазва през целия период на прогнозата. Забележка. В съответствие с т. 1.1.5 и 2.1.5 силно или умерено обледяване и силна или умерена турбулентност (SEV ICE, MOD ICE, SEV TURB, MOD TURB), свързани с гръмотевични бури, купесто-дъждовни облаци или тропически циклони, не се включват. Таблица 4.2 Шаблон за летищно предупреждение Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – опционално включване (включва се, когато е приложимо). или Прекратяване на летищно предупреждение6 Прекратяване на летищно предупреждение с указване на идентификация му CNL AD WRNG [n]nn nnnnnnn/nnnnnn CNL AD WRNG 2 211230/2115306 Забележки: 1. Условен индикатор за местоположение. 2. Едно явление или комбинация с него в съответствие с т. 5.1.3. 3. В съответствие с т. 5.1.3. 4. Скреж или слана в съответствие с т. 5.1.3. 5. В съответствие с т. 5.1.4. 6. Край на съобщението (ако летищното предупреждение се прекратява). Таблица 4.3 Шаблон за предупреждение за срез на вятъра Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – опционално включване (включва се, когато е приложимо). или Отмяна на предупреждението за срез на вятъра3 Отмяна на предупреждението за срез на вятъра с указване на неговата идентификация CNL WS WRNG n nnnnnn/nnnnnn CNL WS WRNG 1 211230/2113303 Забележки: 1. Фиктивно местоположение. 2. В съответствие с т. 6.2.3. 3. Край на съобщението (при отмяна на предупреждението за срез на вятъра). Таблица 4.4 Диапазон и резолюция на величините, включени в консултативните сведения за вулканична пепел и тропични циклони, сведенията SIGMET/AIRMET, летищните предупреждения и предупрежденията за срез на вятъра

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 94, ал. 2 Технически изисквания за аеронавигационна климатологична информация

Приложение № 5 към чл. 94, ал. 2 Технически изисквания за аеронавигационна климатологична информация Тези технически изисквания детайлизират видовете и обема на аеронавигационната климатологична информация и начините на нейното разпространение в съответствие с глава седма от наредбата. 1. Обработка на аеронавигационната климатологична информация Данните от метеорологичните наблюдения на летищата се събират, обработват и съхраняват във форма, подходяща за изготвянето на летищна климатологична информация. 2. Обмен на аеронавигационната климатологична информация При договореност ДАНО предоставя аеронавигационна климатологична информация на заинтересованите оператори и други ползватели на авиационни услуги. 3. Съдържание на аеронавигационна климатологична информация 3.1. Летищни климатологични таблици 3.1.1. В летищните климатологични таблици се включват следните параметри: а) средни стойности и вариации, в т.ч. максимални и минимални стойности, на метеорологичните елементи (напр. температура на въздуха); б) честотата на поява на метеорологични явления, които оказват влияние върху провеждането на полетите на летището (напр. пясъчна буря); в) честотата на поява на определени стойности на един или комбинация от два или повече елемента (напр. комбинация от ниска видимост и ниски облаци). 3.1.2. Летищните климатологични таблици включват информацията, необходима за подготвяне на летищните климатологични резюмета в съответствие с т. 3.2. 3.2. Летищни климатологични резюмета 3.2.1. Летищните климатологични резюмета включват: а) честоти на поява на стойности на видимост на пистата за излитане и кацане и/или на видимост, и/или височина на долната граница на най-ниския облачен слой с количество BKN или OVC, под определени прагови стойности в определени моменти от време; б) честоти на стойности на видимостта под определени прагови стойности в определени моменти от време; в) честоти на стойности на височината на долната граница на най-ниския облачен слой с количество BKN или OVC под определени прагови стойности в определени моменти от време; г) повторяемост на посока и скорост на вятъра в зададени интервали; д) повторяемост на стойности на приземната температура в 5-градусови интервали и определени моменти от време; е) средни стойности и отклонения от тях, включително максимални и минимални стойности на метеорологични елементи, необходими за целите на оперативното планиране, включително за изчисляване на характеристиките за излитане. Забележка. Модели за климатологични резюмета са дадени в док. WMO Publication № 49, Technical Regulations.

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 103 Технически изисквания за обслужване на операторите и екипажите на ВС

Техническите изисквания конкретизират начините на метеорологично обслужване на операторите и екипажите на ВС (вид и форма на метеорологичната информация, методите, средствата, времето и мястото за предоставянето й), както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност, в съответствие с изискванията за обслужването на операторите и екипажите на ВС, определени в глава осма от наредбата. 1. Начини на предоставяне и формат на метеорологичната информация 1.1. Метеорологичната информация се предоставя на операторите и екипажите на ВС и включва един или повече от посочените начини: а) ръкописен или печатен материал, който включва стандартните карти и форми; б) данни в цифрова форма; в) брифинг; г) консултация; д) излагане на материали на публично място; е) със средствата на автоматизирана система за предполетна информация, осигуряваща възможност за самостоятелен брифинг и подготвяне на полетната документация, като се запазва възможността операторите и членовете на екипажите на ВС да се консултират с метеорологичната служба при необходимост, в съответствие с т. 5.1. 1.2. Основният метод за предоставяне и визуализация на метеорологичната информация на операторите и екипажите на ВС е самостоятелен брифинг чрез автоматизирана предполетна информационна система, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори. В такъв случай видът и формата на метеорологичната информация, методите, средствата, времето и мястото за предоставяне се определят в гореспоменатото споразумение. 1.3. По искане на оператора метеорологичната информация, предоставяна за планирането на полетите, включва данни за определяне на най-ниското безопасно полетно ниво. 2. Изисквания към информацията за предполетно планиране и препланиране по време на полет 2.1. Информация за атмосферата във височина. Информацията за атмосферата във височина в правилна мрежа от точки, предназначена за предполетно планиране и препланиране по време на полет, постъпва от СЦЗП в кодова форма GRIB. 2.2. Информация за значими метеорологични явления. Информацията за значими метеорологични явления, предназначена за предполетно планиране и препланиране по време на полет, постъпва от СЦЗП в кодова форма BUFR. 2.3. Особености при обслужване на полети с хеликоптери. Метеорологичната информация за предполетно планиране и препланиране по време на полет за полети с хеликоптери, изпълнявани до съоръжения в открито море, включва данни за нивата от морското ниво до полетно ниво 100. Специално се отбелязват очакваната приземна видимост, количеството, видът, долната и горната граница на облаците под полетно ниво 100, състоянието и температурата на морето, атмосферното налягане на средното морско ниво, наличието или очакваното възникване на турбулентност и обледяване в съответствие с РАНС. 3. Изисквания към брифинга и консултацията на екипажите 3.1. Информация, излагана на показ. Метеорологичната служба в помощ на членовете на екипажите на ВС или упълномощени от авиационния оператор лица, както и за използване по време на брифинга и консултацията, излага на публични места последната налична информация, която е лесно достъпна за членовете на екипажите на ВС и другите ползватели по чл. 2, ал. 2 на наредбата. 3.2. Информация в полетната документация. 4. Изисквания към полетната документация 4.1. Информация в полетната документация. 4.1.1. Полетната документация по отношение на прогнозата на вятъра и температурата във височина и на опасни метеорологични явления се представя във форма на карти. За полети на малки височини се използват алтернативно зонални прогнози във форма GAMET. 4.1.2. METAR и SPECI, включително тренд-прогнози (издадени в съответствие с РАНС), TAF, GAMET, SIGMET, AIRMET и информацията от консултативните центрове за вулканична пепел и за тропични циклони, се представят в съответствие с приложения № 1, 3 и 4 съответно. Метеорологична информация от този вид, получена от други ЛМС, се включва в полетната документация без изменения. 4.1.3. В полетната документация се обясняват използваните индикатори на местоположение и съкращения. 4.1.4. Формите и легендите на картите, включени в полетната документация, са отпечатани на английски, френски, руски или испански език. При необходимост се използват утвърдени съкращения, а единиците на измерване за всеки елемент се отбелязват в съответствие с Наредба № 5 за измервателните единици в гражданската авиация (ДВ, бр. 77 от 1999 г.). 4.2. Карти в полетната документация. 4.2.1. Характеристики на картите. 4.2.1.1. картите, включени в полетната документация, трябва да са с високо качество – ясни и четливи, и да отговарят на следните изисквания: а) размерът на карта е стандартен – А4; б) големи географски обекти, като брегови линии или големи реки и езера, се очертават по начин, който ги прави лесни за разпознаване; в) при компютърна подготовка на картите метеорологичната информация се визуализира ясно над географската информация, която остава като фон; когато двете информации се припокриват, видима е само метеорологичната; г) основните летища се обозначават с точка и буквен идентификатор, който е първата буква от името на града, обслужван от това летище, както е определено в РАНС; д) върху картата се нанася географска мрежа, като паралелите и меридианите са през 10°, а през интервали от 1° са нанесени точки; е) географската ширина и дължина се отбелязват в различни точки по картата, а не само в краищата й; ж) надписите върху картата са ясни и опростени, включват името на СЦЗП или съответния център, предоставящ информацията, типа на картата, датата и часа на валидност и ако е необходимо, типовете на използваните единици се обозначават по начин, позволяващ еднозначно тълкуване; 4.2.1.2. метеорологичната информация, включена в полетната документация, се представя в следния вид: а) вятърът върху картите се обозначава със стрелки с пера и защриховани флагчета в достатъчно гъста мрежа; б) температурите се обозначават с цифри в достатъчно гъста мрежа; в) данните за температурата и вятъра, получени от СЦЗП, се нанасят в достатъчно гъста географска мрежа по дължина и ширина; г) стрелките на вятъра се визуализират ясно над температурите, след което следва географската информация, която остава като фон. 4.2.2. Комплект от предоставяни карти: 4.2.2.1. минималният брой карти за полети между полетно ниво 250 и полетно ниво 630 включва една карта за значимите явления във високите слоеве (между полетни нива 250 и 630) и една прогностична карта за вятъра и температурата на ниво 250 hPa; 4.2.2.2. предоставяните карти се генерират от числената прогноза, предавани от СЦЗП винаги, когато тази прогноза покрива маршрута по отношение на време, височина и географска локализация. 4.2.3. Обозначения на височините в полетната документация. В полетната документация обозначенията на височините се дават, както следва: а) обозначенията, които се отнасят до метеорологични условия по маршрута, например за вятъра във височина, турбулентност или долна и горна граница на облаците, се дават в полетни нива (те могат да бъдат изразени и в налягане, абсолютна височина), а за полетите на малки височини – във височина над земната повърхност; б) обозначенията, които се отнасят до метеорологичните условия на летището, например височината на долната граница на облаците, се дават във височина над нивото на летището. 4.3. Документация за полети на малки височини. 4.3.1. Информация във форма на карти. Когато прогнозата се предоставя във вид на карти, полетната документация за полети на малки височини, включително провежданите по правилата за визуални полети до полетно ниво 100 (или до полетно ниво 150 в планински райони, а при необходимост и до по-големи височини), включва следното: а) информация от сведения SIGMET и AIRMET; б) карти за вятъра и температурата във височина в съответствие с приложение № 3, т. 4.3; в) карти за значимите метеорологични явления в съответствие с т. 4.3 от приложение № 3. 4.3.2. Информация в явен текст със съкращения. Когато прогнозата не се предоставя във вид на карти, полетната документация за полети на малки височини, включително провежданите по правилата за визуални полети до полетно ниво 100 (или до полетно ниво 150 в планински райони, а при необходимост и до по-големи височини), включва следното: а) информация SIGMET и AIRMET; б) зонални прогнози GAMET. 5. Изисквания към автоматизирани предполетни информационни системи за брифинг, консултация, планиране на полети и полетна документация 5.1. Достъп до системата. В автоматизираните предполетни информационни системи, осигуряващи провеждането на самостоятелен брифинг, се предвижда при необходимост възможността за консултация на операторите и екипажите на ВС със съответната летищна метеорологична служба по телефона или чрез други подходящи телекомуникационни средства. 5.2. Детайлни спецификации на системата. Автоматизираните предполетни информационни системи, предназначени за предоставяне на метеорологична информация за целите на самостоятелен брифинг, полетно планиране и снабдяване с полетна документация: а) осигуряват постоянно актуализиране на системната база данни и контрол за достоверност и цялостност на съхраняваната метеорологична информация; б) осигуряват на операторите, членовете на екипажите и авиационните ползватели достъп до системата чрез подходящи комуникационни средства; в) използват процедури за достъп и заявки с използване на явен текст със съкращения, указателите за местоположение на ICAO, указателите за типа данни в авиационните метеорологични кодове, определени от СМО или базирани на потребителски интерфейс с менюта или други подходящи механизми, съгласувани между ДАНО и заинтересованите ползватели; г) предоставят бърз отговор на заявките на ползвателите. 6. Изисквания към информацията за ВС в полет 6.1. Предоставяне на информация по време на полет. Летищна метеорологична служба, получила заявка за метеорологична информация от екипаж на ВС в полет, осигурява исканата информация, включително и с помощ при необходимост на друга летищна метеорологична служба. 6.2. Информация за планиране по време на полет. Метеорологичната информация, необходима на оператора за планиране по време на полет, се предоставя по време на полета и съдържа някой или всички от следните елементи: а) METAR и SPECI (включително тренд-прогнози, издадени в съответствие с РАНС); б) TAF и коригирани TAF; в) информации SIGMET, AIRMET и специални доклади от ВС, съответстващи на изпълнявания полет, освен ако те вече не са използвани за съобщение SIGMET; г) информация за вятъра и температурата във височина; д) информацията от консултативните центрове за вулканична пепел и за тропични циклони; е) друга метеорологична информация в буквено-цифрова или графична форма, ако има специално за целта споразумение между ДАНО и съответния заинтересован оператор.

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 106, ал. 2 Технически изисквания към полетната документация – модели на карти и формати

Модел А – OPMET информация Модел IS – Карти на вятъра и температурата във височина за стандартни изобарни повърхнини. Пример 1. Стрелки, пера и флагчета (Меркатова проекция). Пример 1. Стрелки, пера и флагчета (Полярна стереографична проекция). Модел SWH – Карти на значими метеорологични явления (високо ниво). Пример. Полярна стереографична проекция (отразява струйно течение и вертикалния му размер). Модел SWM – Карти на значими метеорологични явления (средно ниво). Модел SWL – Карти на значими метеорологични явления (ниско ниво). Пример 1. Пример 2. Модел VAG – Информация от консултативен център за вулканична пепел в графичен формат. Модел SVA – SIGMET за вулканична пепел в графичен формат. Модел SN – Система за означаване, използвана в полетната документация. OPMET информация – Модел А Вятър и температура във височина за стандартни изобарни повърхнини Модел IS Пример 1. Стрелки, пера и флагчета (Меркатова проекция) Вятър и температура във височина за стандартни изобарни повърхнини Модел IS Пример 2. Стрелки, пера и флагчета (Полярна стереографична проекция) Карти на значими метеорологични явления (високо ниво) Модел SWH Пример. Полярна стереографична проекция (отразява струйно течение и вертикалния му размер) Карти на значими метеорологични явления (средно ниво) Модел SWM Карти на значими метеорологични явления (ниско ниво) Модел SWL Пример 1 Карти на значими метеорологични явления (ниско ниво) Модел SWL Пример 2 Информация от консултативен център за вулканична пепел в графичен формат Модел VAC SIGMET за вулканична пепел в графичен формат Модел SVA Система за означаване, използвана в полетната документация Модел SN Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 107 Информация относно техническите изисквания относно Световната система за зонални прогнози

1. Прогнози на метеорологични елементи във височина в равномерна мрежа от точки 1.1. Прогнозите за вятър, температура и влажност във височина, посока, големина и полетно ниво на максималния вятър, полетно ниво и температура на тропопаузата, райони с купесто-дъждовни облаци, обледяване, турбулентност в ясно небе и в облачност и геопотенциална височина на полетните нива се изготвят четири пъти в денонощие от Световния център за зонални прогнози (СЦЗП) и са валидни за фиксирани срокове от 6, 9, 12, 15, 18, 24, 27, 30, 33 и 36 часа след срока (0000, 0600, 1200 и 1800 UTC) на синоптичните наблюдения, които са база за създадената прогноза. Разпространението на всяка прогноза е в горната последователност и се извършва във възможно най-краткия, съобразен с техническите възможности, интервал от време, но не по-късно от 6 часа след стандартните срокове на наблюдение. 1.2. Прогнозите на СЦЗП са в точки на равномерна мрежа и включват: а) данни за вятъра и температурата на полетни нива 50 (850 hPa), 100 (700 hPa), 140 (600 hPa), 180 (500 hPa), 240 (400 hPa), 270 (350 hPa), 300 (300 hPa), 320 (275 hPa), 340 (250 hPa), 360 (225 hPa), 390 (200 hPa), 450 (150 hPa) и 530(100 hPa); б) полетно ниво и температура на тропопаузата; в) посока, големина и полетно ниво на максималния вятър; г) данни за влажността на полетни нива 60(800 hPa), 100(700 hPa), 140(600 hPa), 180(500 hPa), 240(400 hPa) и 300(300 hPa); д) хоризонтални размери и полетни нива на долната и горната граница на купесто-дъждовни облаци; е) слоеве на обледяване, центрирани в полетни нива 60(800 hPa), 100(700 hPa), 140(600 hPa), 180(500 hPa), 240(400 hPa) и 300(300 hPa); ж) турбулентност в ясно небе в слоеве от атмосферата, центрирани в полетни нива 240(400 hPa), 270(350 hPa), 300(300 hPa), 340(250 hPa), 390(200 hPa) и 450(150 hPa); з) турбулентност в облачност в слоеве от атмосферата, центрирани в полетни нива 100 (700 hPa), 140 (600 hPa), 180 (500 hPa), 240 (400 hPa) и 300 (300 hPa); и) данни за геопотенциалната височина на полетни нива 50 (850 hPa), 100 (700 hPa), 140 (600 hPa), 180 (500 hPa), 240 (400 hPa), 300 (300 hPa), 320 (275 hPa), 340 (250 hPa), 360 (225 hPa), 390 (200 hPa), 450 (150 hPa) и 530(100 hPa). Забележка 1. Прогнозите от буква „д“ до буква „и“ са засега в експериментална фаза и се означават като пробни прогнози и се разпространяват само през интернет базирани сървъри. Забележка 2. Слоеве от атмосферата, центрирани в полетни нива по букви „е“ и „з“, имат дебелина 100 hPa. Забележка 3. Слоеве от атмосферата, центрирани в полетни нива по буква „ж“, имат дебелина 50 hPa. 1.3. Горните прогнози, издавани от СЦЗП, които са в равномерна мрежа от точки, се разпространяват в бинарен вид в кодова форма GRIB, препоръчвана от СМО. Забележка. Кодовата форма GRIB е описана в издание на СМО (Ръководство за кодовете № 306 на СМО/Manual on Сodes, том 1.2, част В – Binary codes). 1.4. Горните прогнози, издавани от СЦЗП, са в равномерна мрежа от точки с хоризонтална стъпка от 1,25° по географска ширина и дължина. 2. Прогнози за значими метеорологични (SIGWX) явления 2.1. Прогнози за значими метеорологични явления по маршрута се изготвят като SIGWX прогнози четири пъти в денонощие от СЦЗП и са валидни 24 часа след срока (0000, 0600, 1200 и 1800 UTC) на синоптичните наблюдения, които са база за създадената прогноза. Разпространението на всяка прогноза се извършва във възможно най-краткия, съобразен с техническите възможности, интервал от време, но не по-късно от 9 часа след стандартните срокове на наблюдение. 2.2. Прогнозите SIGWX се разпространяват в бинарен вид в кодова форма BUFR, препоръчвана от СМО. Забележка. Кодовата форма BUFR е описана в издание на СМО (Ръководство за кодовете № 306 на СМО/Manual on Сodes, том 1.2, част В – Binary codes). 2.3. Прогнози за значими метеорологични явления се изготвят за високи нива – за полетни нива между 250 и 630. Забележка. Прогнози за значими метеорологични явления за средни нива – за полетни нива между 100 и 250 за ограничени географски райони продължават да се разпространяват, докато прогнозите за купесто-дъждовни облаци, обледяване и турбулентност достигнат ниво, което напълно задоволява потребителите. 2.4. Прогнозите SIGWX включват следните значими метеорологични явления: а) тропични циклони, в които 10-минутната средна скорост на приземния вятър се очаква да достигне или превиши 17 m/s (34 kt); б) силни шквалови линии; в) умерена или силна турбулентност (в облачна или ясна атмосфера); г) умерено или силно обледяване; д) пясъчна или прашна буря над обширен район; е) купесто-дъждовни облаци и свързаните с тях гръмотевични бури и с явленията по букви „а“ до „д“; Забележка. Области с облачност, която не е конвективна, и свързаната с нея умерена или силна турбулентност в облачна атмосфера и/или умерено или силно обледяване се включват в прогнозите SIGWX. ж) полетно ниво на тропопаузата; з) струйни течения; и) информация за локални вулканични изригвания, такива, че се образуват облаци от пепел със значение за полетите на ВС, включваща символ на вулканично изригване на мястото на вулкана и встрани – символа на вулканично изригване, името на вулкана, географската ширина/дължина, датата и времето на първото изригване, ако се знае, и указание за SIGMET и NOTAM или ASHTAM, издадени за съответния район, и й) информация за местоположението на аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата със значение за полетите на ВС, включваща символа на радиоактивност на мястото на аварията и встрани – символа на радиоактивност, географската ширина/дължина, датата и времето на аварията и напомняне на потребителите да проверят за NOTAM за съответния район. Забележка 1. Прогнозите за значими метеорологични явления за средни нива включват също посочената по-горе информация. Забележка 2. Прогнозите за значими метеорологични явления за ниски нива (полетни нива под 100) са включени в приложение № 3 (Технически изисквания за аеронавигационните метеорологични прогнози). 2.5. В прогнозите SIGWX се включват метеорологични явления по следните критерии: а) явленията по т. 2.3, букви „а“ до „е“ се включват само ако се очаква да се появят между долното и горното ниво на прогнозата SIGWX; б) съкращението „CB“ се включва само ако се отнася до появяване или очакване за поява на купесто-дъждовни облаци: 1) засягат се области с максимално пространствено покритие 50 % или повече от съответната област; 2) по протежение на линия с малко или без разстояние между отделните облаци; 3) вградени в облачни слоеве или скрити от намалена видимост; в) с включването на „CB“ се подразбира включването на всички метеорологични явления, нормално свързани с купесто-дъждовна облачност, т.е. гръмотевична буря, умерено или силно обледяване, умерена или силна турбулентност и град; г) където вулканично изригване или аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата е причина за включването на символите за вулканична активност или за радиоактивност в прогнозата SIGWX, се включват и съответните височини, до които стълбът пепел или радиоактивният материал е достигнал или се очаква да достигне, и д) в случай на едновременно или частично припокриващо се събитие по т. 2.3, букви „а“, „и“ и „й“ най-висок приоритет се дава на това по „и“, следвано от „й“ и „а“; символът на събитието с най-висок приоритет се поставя на местоположението му и се използва стрелка за връзка на местоположението на другото(другите) събитие(я) със съответните символи или текстово съобщение. 2.6. Метеорологичните служби на ДАНО, които използват BUFR данни от СЦЗП, го известяват незабавно при откриване или докладване на значими несъответствия по отношение на прогноза SIGWX по отношение на: а) обледяване, турбулентност, купесто-дъждовна облачност, която е скрита, честа, вградена, или се наблюдава шквалова линия и пясъчна/прашна буря, и б) вулканично изригване или аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата със значение за полетите на ВС. Световният център за зонални прогнози, получавайки съобщението, потвърждава неговото приемане до подателя заедно с кратък коментар върху доклада и предприетите действия, използвайки същите средства за комуникация, каквито е използвал подателят. 3. Консултативен център за вулканична пепел (Volcanic ash advisory centre (VAAC) 3.1. Консултативната информация за вулканична пепел се разпространява във вид на явен текст със съкращения с използване на одобрените от ICAO съкращения и числени стойности. При невъзможност да се използват одобрените от ICAO съкращения се използва английски явен текст със съкращения. 3.2. Когато консултативната информация за вулканична пепел се изготвя в графичен формат, той е във вида, показан в приложение № 7, и се разпространява: а) в преносим графичен формат PNG; б) в кодова форма BUFR при обмен в бинарен формат.

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 128 Технически изисквания за информация за органите за ОВД, службите за търсене и спасяване и за аеронавигационна информация

Приложение № 9 към чл. 128 Технически изисквания за информация за органите за ОВД, службите за търсене и спасяване и за аеронавигационна информация Техническите изисквания конкретизират аеронавигационното метеорологично обслужване и видовете информация, предоставяна на органите за ОВД, службите за търсене и спасяване и службите за аеронавигационна информация, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност, в съответствие с глава девета от наредбата. Информацията, необходима на органите за ОВД, службите за търсене и спасяване и службите за аеронавигационна информация, се предоставя от съответната летищна метеорологична служба или метеорологична служба за следене. 1. Информация за органите за ОВД 1.1. Информация, предоставяна на летищната контролна кула. Метеорологичната информация, която се предоставя на летищната контролна кула от съответната летищна метеорологична служба, се определя според необходимостта и включва: а) локални редовни и специални сведения и сведения в кодова форма METAR/SPECI, летищни прогнози TAF, тренд-прогнози и техните корекции за съответното летище; б) информации SIGMET и AIRMET, предупреждения и сигнали за срез на вятъра и летищни предупреждения; в) допълнително договорена метеорологична информация, като прогнози за приземния вятър за определяне на евентуални промени на използваемите писти за излитане и кацане и др.; г) информация за облак от вулканична пепел, за който не е издадена информация SIGMET; д) информация за вулканична активност и/или вулканично изригване. 1.2. Информация, предоставяна на органа за контрол на подхода. Метеорологичната информация, която се предоставя на органа за контрол на подхода от съответната летищна метеорологична служба, се определя от необходимостта и включва: а) локални редовни и специални сведения и сведения в кодова форма METAR/SPECI, включващи последните данни за атмосферното налягане, летищни прогнози TAF и тренд-прогнози, както и техните корекции за летището/ата в обслужвания район; б) информации SIGMET и AIRMET, предупреждения за срез на вятъра, съответните специални доклади от ВС за обслужваното въздушно пространство и летищни предупреждения; в) допълнително договорена метеорологична информация; г) получена информация за облак от вулканична пепел, за който не е издадена информация SIGMET; д) получена информация за вулканична активност и/или вулканично изригване. 1.3. Информация, предоставяна на районния контролен център и на центъра за полетна информация. Метеорологичната информация, която се предоставя на центъра за полетна информация или районния контролен център от съответната метеорологична служба за следене, се определя от необходимостта и включва: а) редовни и специални сведения в кодова форма METAR/SPECI, включващи последните данни за атмосферното налягане на летищата, летищни прогнози TAF, тренд-прогнози, както и техните корекции, обхващащи района за полетна информация или контролирания район, а при поискване – и за летищата от съседните райони за полетна информация в съответствие с РАНС; б) прогнози за вятъра и температурата във височина, за значими метеорологични явления по маршрута и техните корекции, особено за такива явления, които могат да препятстват изпълнението на полети по правилата за визуални полети, информации SIGMET и AIRMET, специални доклади от ВС за района за полетна информация, а при поискване – и за съседните райони за полетна информация; в) друга метеорологична информация, изисквана от центъра за полетна информация или районния контролен център, необходима за удовлетворяване на изискванията на ВС в полет; ако метеорологична служба за следене не разполага с исканата информация, тя я осигурява с помощта на друга метеорологична служба; г) получената информация за облак от вулканична пепел, за който не е издадена информация SIGMET; д) получената информация за аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата в съответствие с договореностите между ДАНО и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР); е) информация за тропични циклони, издадена от TCAC за неговия район на отговорност; ж) информация за вулканична пепел, издадена от VACC за неговия район на отговорност; и з) информация за вулканична активност и/или вулканично изригване. 1.4. Информация, предавана чрез аеронавигационна телекомуникационна станция. Актуални метеорологични сведения и прогнози се предават при необходимост на аеронавигационната телекомуникационна станция за нуждите на полетна информация. 1.5. Формат на информацията. 1.5.1. Локалните редовни и специални сведения, сведенията в кодова форма METAR/SPECI, летищните прогнози и тренд-прогнозите, информациите SIGMET и AIRMET, прогнозите за вятъра и температурата във височина и измененията им се предават на органите за ОВД в същата форма, в която се изготвят и обменят с другите метеорологични служби. 1.5.2. ДАНО определя начина за предоставяне на данните за атмосферата във височина в грид-формат, които се използват в компютърните системи за целите на ОВД. Тези данни се предоставят възможно най-бързо след завършване на обработката на прогнозата. 2. Информация за службите за търсене и спасяване 2.1. Списък на информацията. Метеорологичната информация, която се предава на службите за търсене и спасяване, включва сведения за метеорологичните условия, съществували в последното известно местоположение на изчезналото ВС и по протежение на предвиждания му маршрут, като се обръща специално внимание на: а) значимите метеорологични явления по маршрута; б) количеството, вида, височината на долната и горната граница на облаците, особено на купесто-дъждовните; в) видимостта и явленията, които я намаляват; г) вятъра при земята и във височина; д) състоянието на земната повърхност, наличието на снежна покривка или наводнение; е) температурата на водната повърхност, състоянието на морето, леденото покритие, ако има такова, и морските течения, ако са в зоната на търсене; ж) атмосферното налягане на морско ниво. 2.2. Информация, предоставяна при поискване. 2.2.1. При искане от службите за търсене и спасяване съответната метеорологична служба осигурява получаването на подробни сведения за полетната документация, с която е било осигурено изчезналото ВС, включително и за корекциите на прогнозите, предадени на ВС по време на полета. 2.2.2. Съответната метеорологична служба подпомага действията за търсене и спасяване, като при поискване осигурява: а) пълна и подробна информация за текущите и прогнозираните метеорологични условия в района на търсене; б) текуща и прогностична информация по маршрутите, по които лети издирващият самолет от летището, от което се извършва търсенето, до района на произшествието и обратно. 2.2.3. При искане от службите за търсене и спасяване съответната метеорологична служба осигурява и метеорологична информация, необходима на корабите, участващи в операциите по търсене и спасяване. 3. Информация за службите за аеронавигационна информация 3.1. Списък на информацията. На службите за аеронавигационна информация при необходимост се предоставя: а) информация за вида и организацията на метеорологичното обслужване, предоставяно на международната аеронавигация, която се публикува в Сборника за аеронавигационна информация (AIP) на Република България; б) информация за изготвяне на NOTAM или ASHTAM, която включва сведения за: – въвеждане, преустановяване или значителни изменения в предоставяното аеронавигационно метеорологично обслужване; – възникване на вулканична дейност; – аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата в съответствие с договореностите между ДАНО и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР); в) информация, необходима за изготвяне на аеронавигационни информационни циркуляри, включително за: – очаквани важни изменения в аеронавигационното метеорологично обслужване и използваните процедури и технически средства; – влияние на определени метеорологични явления върху полетите на ВС.

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 133, ал. 2 Технически изисквания за комуникациите

Приложение № 10 към чл. 133, ал. 2 Технически изисквания за комуникациите Основните изисквания към комуникациите са опредени в глава десета. 1. Специфични изисквания към комуникациите 1.1. Изисквания към времето за разпространение на метеорологичната информация. Съобщенията и бюлетините с оперативна метеорологична информация, които се разпространяват по AFTN, е необходимо да достигат до адресата за време не по-голямо от: а) 5 min – за съобщения SIGMET и AIRMET, консултативна информация за вулканична пепел и тропически циклони и специални доклади от ВС; б) 5 min – за предавани в явен текст със съкращения корекции на прогнози за значими метеорологични явления и прогнози във височина; в) 5 min – за уточнение и корекции на летищните прогнози; г) 5 min – за сведения в кодова форма METAR/SPECI, тренд-прогнози и летищни прогнози, предавани в радиус до 900 km (500 NM); д) 10 min – за сведения в кодова форма METAR/SPECI, тренд-прогнози и летищни прогнози, предавани в радиус над 900 km (500 NM). 1.2. Данни в грид-формат за органите за ОВД и операторите. 1.2.1. ДАНО организира изобразяването на числени данни за атмосферата във височина в грид-формат за компютрите на органите за ОВД. 1.2.2. При осигурена възможност числени данни за атмосферата във височина в грид-формат се предават до операторите за компютърно планиране, но систематизацията на предаването се договаря между СЦЗП, ГД „ГВА“ и операторите. 2. Аеронавигационна неподвижна телекомуникационна мрежа и глобалната компютърна мрежа интернет 2.1. Метеорологични бюлетини в буквено-цифров формат. 2.1.1. Съставяне на бюлетини. Когато е възможно, обменът на оперативна метеорологична информация се извършва чрез бюлетини от еднотипна метеорологична информация. 2.1.2. Време за попълване на бюлетините. Метеорологичните бюлетини, предназначени за регулярен обмен на оперативна информация, се попълват и предават в съответствие с действащото разписание. Сведенията в кодова форма METAR се предоставят за разпространение не по-късно от 5 min след фактическото време на наблюдение. Летищните прогнози TAF се предоставят за разпространение не по-рано от един час преди началото на периода на валидност. 2.1.3. Комуникационна глава на бюлетините. Комуникационната глава на метеорологичните бюлетини, съдържащи оперативна метеорологична информация, предназначени за разпространение чрез AFTN или чрез световната интернет мрежа, се състои от: а) условно обозначение от четири букви и две цифри; б) ICAO четирибуквен индикатор на местоположението, съответстващ на географското положение на метеорологичната служба, изготвяща или съставяща метеорологичния бюлетин; в) група „ден-време“; г) трибуквен индикатор (при необходимост). 2.1.4. Структура на бюлетините. Метеорологичните бюлетини, съдържащи оперативна информация и предавани чрез AFTN, се включват в текстовата част на AFTN съобщението. 2.2. Продукти от ССЗП. 2.2.1. Телекомуникационно оборудване за доставяне на продукти от СЦЗП. Продуктите на ССЗП се доставят чрез AFS или чрез глобалната компютърна мрежа интернет. 2.2.2. Изисквания към качеството на картите. При разпространение на продуктите на ССЗП във форма на карти качеството на получаваните карти за полетно планиране и документация трябва да осигурява висока четливост най-малко върху 95 % от площта, която покриват. 2.2.3. Изисквания към предаването на информация. Начинът на предаване на информация трябва да осигурява минимални прекъсвания – не по-големи от 10 min на 6 h. 2.2.4. Комуникационни глави на бюлетините с продукти на ССЗП. Комуникационните глави на метеорологичните бюлетини, съдържащи продукти на ССЗП в цифров вид за пренос чрез AFS или чрез глобалната компютърна мрежа интернет, са в съответствие с изискванията на т. 2.1.3. 3. Аеронавигационна подвижна телекомуникационна мрежа 3.1. Съдържание и формат на сведенията. 3.1.1. Съдържанието и форматът на сведенията, прогнозите и информацията SIGMET, предавани до ВС, съответстват на изискванията на приложения № 1, 3 и 4. 3.1.2. Съдържанието и форматът на докладите, предавани от ВС, съответстват на изискванията на Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение. 3.2. Съдържание и формат на метеорологичните бюлетини. При предаване на метеорологичните бюлетини през аеронавигационна подвижна телекомуникационна мрежа съдържанието им остава непроменено. 4. Използване на авиационната линия за предаване на данни – D-VOLMET 4.1. Съдържание на метеорологичната информация в D-VOLMET. 4.1.1. Летищата, за които METAR, SPECI и TAF са налични за предоставяне на ВС в полет по линия за предаване на данни, се определят в РАНС. 4.1.2. Летищата, за които SIGMET и AIRMET са налични за предоставяне на ВС в полет по линия за предаване на данни, се определят в РАНС. 4.2. Критерии към информацията, предоставяна чрез D-VOLMET. 4.2.1. На ВС в полет чрез линия за предаване на данни се предоставят последните налични METAR, SPECI, TAF, валидните SIGMET и AIRMET. 4.2.2. TAF, включен в D-VOLMET, се обновява своевременно, за да се осигури наличието на последната издадена прогноза от летищната метеорологична служба при предоставянето й на ВС в полет по линия за предаване на данни. 4.2.3. Ако няма валидна информация SIGMET, издадена за FIR, в D-VOLMET се включва съобщението „NIL SIGMET“. 4.3. Формат на информацията, предоставяна чрез D-VOLMET. Съдържанието и форматът на сведенията, прогнозите и информациите SIGMET и AIRMET, предоставяни чрез D-VOLMET, е в съответствие с изискванията на приложения № 1, 3 и 4. 5. Използване на аеронавигационната служба за радиоразпространение – предавания VOLMET 5.1. Съдържание на метеорологичната информация в предавания VOLMET. 5.1.1. Летищата, за които METAR, SPECI и TAF са включени в предаванията VOLMET, последователността и времето на предаване в емисията се определят в РАНС. 5.1.2. Районите за полетна информация, за които информации SIGMET са включени в предаванията VOLMET, се определят от РАНС. При такива случаи информацията SIGMET се предава в началото на предаването или в петминутния времеви блок. 5.2. Критерии към информацията, включена в предаванията VOLMET. 5.2.1. Когато в началото на радиопредаването VOLMET няма постъпило сведение от дадено летище, се предава съответно последното получено, като се указва срокът на наблюдение. 5.2.2. Включеният в предаванията VOLMET TAF се коригира при необходимост, за да се осигури актуалността на излъчваната прогноза, съответстваща на последната, издадена от летищната метеорологична служба. 5.2.3. Когато се включват информации SIGMET в предаванията VOLMET, но в момента няма валидна информация SIGMET за съответния район за полетна информация, се включва съобщението „NIL SIGMET“. 5.3. Формат на информацията, включена в предаванията VOLMET. 5.3.1. Съдържанието и форматът на сведенията, прогнозите и информациите SIGMET, включени в предаванията VOLMET, са в съответствие с изискванията на приложения № 1, 3 и 4. 5.3.2. В предаванията VOLMET се използва стандартна радиотелефонна фразеология. Забележка. Ръководство за стандартна радиотелефонна фразеология, използвана в предаванията VOLMET, е дадено в док. № 9377 на ICAO Manual on Coordination between Air Traffic Services, Aeronautical Information Services and Aeronautical Meteorological Services.