Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
С наредбата се уреждат:
1. критериите и редът за определяне наличието на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);
2. редът за възлагане изпълнението на инвестиционни проекти за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП);
3. условията и редът за сключване на компенсаторни (офсетни) споразумения – в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП.
Раздел 2. Критерии и ред за определяне наличието на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 ДФЕС
Чл. 2
(1) Основните национални интереси в областта на сигурността и отбраната на страната са установени в Конституцията, законите и в Стратегията за национална сигурност на Република България.
(2) Особената важност на някой от интересите по ал. 1, както и наличието на риск от неговото застрашаване, е условие за определянето му като интерес по смисъла на чл. 346 ДФЕС.
Чл. 3
Наличието на особено важен национален интерес по чл. 2, ал. 2 се преценява за всеки отделен случай по повод необходимост от сключване на договор с обект по чл. 3, ал. 2 ЗОП.
Чл. 4
Преценката за особено важен национален интерес по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и необходимостта от неговата защита при сключване на договор с обект по чл. 3, ал. 2 ЗОП се прави въз основа на следните критерии:
1. наличие на връзка между интереса по чл. 2, ал. 2 и договора;
2. необходимост от предоставяне на класифицирана информация по повод възлагането на конкретния договор, чието разкриване би застрашило интереса по чл. 2, ал. 2;
3. невъзможност да се осигури напълно защитата на интереса по чл. 2, ал. 2 чрез процедурите по ЗОП.
Чл. 5
(1) Преценката по чл. 4 се извършва от Министерския съвет по предложение на възложителя.
(2) Когато възложител установи, че са налице всички критерии по чл. 4, внася в Министерския съвет проект на решение с доклад, в който обосновава наличието на основен национален интерес по чл. 2, ал. 2 и необходимостта от защитата му.
(3) Докладът по ал. 2 трябва да съдържа обосновка по всички критерии по чл. 4 и не може да бъде мотивиран единствено с икономически интереси.
Чл. 6
(1) Преценката за наличието на особено важен национален интерес в случаите по чл. 346, § 1, буква „б“ ДФЕС се прави от Министерския съвет въз основа на доклад от възложителя.
(2) Докладът по ал. 1 трябва да съдържа обосновка по критериите, посочени в чл. 4, т. 1 и 3, както и че предложените мерки няма да повлияят неблагоприятно върху условията на конкуренцията във вътрешния пазар на ЕС относно стоките, които не са предназначени за строго военни цели.
(3) Докладът по ал. 1 не може да бъде мотивиран единствено с икономически интереси.
Чл. 7
След приемане на решение на Министерския съвет възложителят може да сключи договор.
Раздел 3. Ред за възлагане изпълнението на инвестиционни проекти за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗОП
Чл. 8
(1) За изпълнението на инвестиционен проект за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗОП се сключва договор по реда на Закона за международните договори на Република България.
(2) Когато инвестиционният проект, във връзка с който се сключва договорът по ал. 1, предвижда инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване на стойност 50 млн. лева или по-висока, проектът на договора се предлага от вносителя за разглеждане от Министерския съвет, при условие че е прието решение от компетентния орган по чл. 16, т. 7а или по чл. 22, ал. 2, т. 11а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Раздел 4. Условия и ред за сключване на компенсаторни (офсетни) споразумения в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП
Чл. 9
(1) Компенсаторни (офсетни) споразумения могат да бъдат сключвани във връзка с договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП, ако има потребност от изпълнение на дейности, свързани пряко или непряко с предмета на договора, които целят запазване и/или развитие на съществуващи или създаване на нови способности, необходими за защита на особено важен национален интерес по чл. 2.
(2) Преценката по ал. 1 за наличието на особено важен национален интерес по чл. 2 се прави от Министерския съвет въз основа на доклад от възложителя по договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и от министъра на икономиката и енергетиката.
(3) Компенсаторното (офсетното) споразумение се договаря едновременно или след сключване на договора по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП.
Чл. 10
Предмет на компенсаторното (офсетното) споразумение могат да бъдат:
1. съвместно или лицензирано производство;
2. технологичен трансфер;
3. обучение и квалификация;
4. инвестиции и други дейности, пряко или непряко свързани с предмета на договора.
Чл. 11
(1) Стойността на компенсаторното (офсетното) споразумение се договаря между страните.
(2) Предметът, отчитането и приемането на офсетните проекти, сроковете за изпълнение, гаранциите за изпълнение, отговорността, офсет получателите и други клаузи се договарят между страните.
Чл. 12
Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министърът на икономиката и енергетиката след решение на Министерския съвет по чл. 9, ал. 2 изготвят предложение за основните параметри на компенсаторното (офсетното) споразумение, което съдържа проекти и прогнозни срокове за изпълнение и може да включва възможни офсет получатели.
Чл. 13
(1) Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП назначава работна група за провеждане на преговори за сключване на компенсаторно (офсетно) споразумение.
(2) В работната група се включват представители на Министерството на икономиката и енергетиката. При необходимост могат да бъдат включени и представители на други ведомства и на службите за сигурност.
(3) Работната група по ал. 1 провежда преговори за определяне клаузите на компенсаторното (офсетното) споразумение на базата на предложението по чл. 12 и съставя протокол за дейността си.
Чл. 14
Компенсаторното (офсетното) споразумение съдържа:
1. страни, дата и място на подписване на споразумението;
2. предмет на компенсаторното (офсетното) споразумение;
3. стойност на компенсаторното (офсетното) споразумение;
4. програма, срок и схема за изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения;
5. отчитане и приемане изпълнението на компенсаторното (офсетното) задължение;
6. вид и размер на гаранцията за изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения, ако такава се договоря;
7. офсет получатели при изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения;
8. отговорност при неизпълнение на компенсаторното (офсетното) задължение.
Чл. 15
(1) Компенсаторното (офсетното) споразумение се подписва от възложителя на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и от министъра на икономиката и енергетиката, от една страна, и от изпълнителя, от друга страна.
(2) Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министърът на икономиката и енергетиката могат по всяко време да изискват от изпълнителя и офсет получателя информация относно изпълнението на компенсаторните (офсетните) задължения, както и да извършват проверки на финансовата и търговската документация, удостоверяваща изпълнението им.
(3) Възложителят и министърът на икономиката и енергетиката информират ежегодно с доклад Министерския съвет за изпълнението на договора по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и на компенсаторното (офсетното) споразумение.
Чл. 16
(1) Изпълнителят сключва договор с офсет получателя, когато последният е различен от възложителя на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министъра на икономиката и енергетиката, въз основа на компенсаторното (офсетното) споразумение.
(2) При поискване изпълнителят предоставя информация относно договора по ал. 1 на възложителя на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и на министъра на икономиката и енергетиката.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на наредбата:
1. „Възложител“ е лицето, определено като възложител по смисъла на ЗОП.
2. „Класифицирана информация“ е класифицираната информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
3. „Компенсаторни (офсетни) споразумения“ са споразуменията по смисъла на т. 11, § 1 от допълнителните разпоредби на ЗОП.
4. „Изпълнител по компенсаторно (офсетно) споразумение“ е изпълнителят на договор, възложен по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП, който се задължава да извърши дейности (свързани пряко или непряко с предмета на договора, целящи запазване и/или развитие на съществуващи или създаване на нови способности, необходими за гарантиране на съществени национални интереси в областта на сигурността и отбраната.
5. „Офсет получател“ е лицето, ползващо се от изпълнението на компенсаторни (офсетни) задължения, което може да бъде:
Заключителна разпоредба
§ 2
Наредбата се приема на основание чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки.