(1) По предложение на министъра на финансите с акт на Министерския съвет на общините може да бъде отпусната допълнителна субсидия от централния бюджет за погасяване на заемите по чл. 130ж, ал. 1, когато се установи, че е налице трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината, като при изпълнението на плана по чл. 130е са постигнати:
1. намаление на просрочените задължения;
2. първичен бюджетен излишък за последен отчетен период на общината, който е положителната разлика между приходите, помощите и даренията, разходите и бюджетните взаимоотношения, без да се отчитат разходите за обслужване на дълга на общината;
3. устойчиво нарастване на общинските приходи, като се изключат тези с еднократен характер;
4. повишена събираемост на общинските приходи;
5. намаление на административните разходи, без да се отчитат разходи с еднократен характер.
6. недопускане на три или повече от условията по чл. 130а, ал. 1 и изпълнение на фискалните правила, приложими за общините.
(2) Искането за допълнителна субсидия се прави от кмета на общината до министъра на финансите не по-рано от 12 месеца след приемането на плана за финансово оздравяване.
(3) Към искането по ал. 2 задължително се прилагат доказателства за изпълнението на плана за финансово оздравяване и се предлага размер на допълнителната субсидия. Министърът на финансите може да определи и допълнителни изисквания за предоставяне на информация.