(1) Предоставяне на информация може да бъде отказано от единното звено за контакт в МВР, когато:
1. исканата информацията не е налична;
2. искането за информация не отговаря на изискванията на чл. 110, т. 1, чл. 111 и чл. 112;
3. за предоставянето на информацията не е издадено разрешение от компетентен орган на съдебната власт, когато такова се изисква;
4. исканата информация представлява лични данни извън обхвата на определените съгласно раздел Б от приложение II към Регламент (ЕС) 2016/794;
5. исканата информация представлява лични данни, които са неточни, непълни или вече не са актуални;
6. има обективни основания да се счита, че предоставянето на исканата информация:
7. информацията е свързана с престъпление, за което съгласно българското законодателство е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или друго по-леко наказание;
8. информацията е за деяние, което не съставлява престъпление съгласно българското законодателство;
9. информацията е получена от друга държава членка или от трета държава и съответната държава не е дала съгласието си за предоставянето на информацията.
(2) Отказите по ал. 1 може да се отнасят за цялата или за част от поисканата информация.
(3) Единното звено за контакт в МВР уведомява единното звено за контакт или компетентния правоприлагащ орган на молещата държава членка за отказа на искането за информация в сроковете по чл. 113, ал. 1, като посочва основанията за това.
(4) Отказите на искания за информация, мотивите за тези откази, исканията за разяснения или уточнения и разясненията или уточненията, посочени в чл. 113, ал. 4, както и всяка друга комуникация, свързана с исканията за информация, подадени до единното звено за контакт на друга държава членка, се предават на езика, на който е подадено искането.