(1) Презастраховател от трета държава може да предоставя услуги в Република България от свое седалище или клон, при условие че е получил разрешение за извършване на презастраховане в държавата по седалището си и подлежи на надзор за цялостната си дейност от компетентния орган в тази държава.
(2) По отношение на презастраховател от трета държава, който извършва презастрахователна дейност на територията на Република България, не се прилагат разпоредби, които имат за резултат по-благоприятно третиране от това, предоставено на презастрахователите със седалище в държава членка.
(3) Комисията с наредба може да предвиди за застрахователи или презастрахователи от трети държави, които извършват презастраховане в Република България, задължение за предоставяне на залог или други гаранции за покритието на техническите резерви.
(4) Алинея 3 не се прилага за застрахователи и презастрахователи от трети държави с надзорен режим, който е признат за еквивалентен от Европейската комисия при условията и по реда, предвидени в Директива 2009/138/ЕО и в актовете по прилагането й.