(1) Застрахователят, съответно презастрахователят, се прекратява:
1. доброволно – само по решение на общото събрание и при спазване разпоредбите на чл. 603 и 604;
2. принудително – при отнемане на лиценз по чл. 40, ал. 1, т. 1 и 4 и ал. 2, т. 1 – 8;
3. при обявяване в несъстоятелност.
(2) При ликвидация и несъстоятелност на застраховател или презастраховател вземанията на кредитори от държави членки или от трети държави се удовлетворяват по същия начин, както вземанията на кредиторите от Република България.
(3) За целите на тази част „застрахователно вземане“ е всяко вземане на ползвател на застрахователни услуги по застрахователен договор, в т. ч. вземане за откупна стойност и за връщане на премия по застрахователен договор, който не е бил сключен или не е влязъл в сила, или при предсрочно прекратяване на застрахователен договор. Сумите, заделени за ползвател на застрахователни услуги, когато някои елементи на задължението все още не са известни, също се смятат за застрахователни вземания.