(1) Освен на комисията, на заместник-председателя и на оправомощените служители от администрацията на комисията информацията по чл. 149, ал. 1 може да се разкрива само:
1. с изричното писмено съгласие на лицето, за което се отнася;
2. пред органите на съда, прокуратурата, разследващите органи и полицейските органи по установения в закона ред;
2а. пред Комисията за противодействие на корупцията по установения в закона ред;
3. пред Държавна агенция „Национална сигурност“ при условията и по реда, определени в Закона за мерките срещу изпирането на пари;
4. пред Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с дейността им по този кодекс;
5. пред и от Гаранционния фонд за целите на създаването на информационни системи за предотвратяване на застрахователни измами и за целите на създаването на бонус-малус система;
6. пред директор на териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато:
7. пред министъра на финансите или оправомощено от него лице – в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
8. пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите във връзка с прилагането на чл. 142б, ал. 1, чл. 143е и чл. 143з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
9. пред презастраховател, когато това е необходимо във връзка със сключването и поддържането на презастрахователен договор;
10. пред законните наследници на застрахован или на лице, което има право на застрахователно плащане.
11. пред главния инспектор или инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(2) По искане на застраховащия застрахователят може да му предостави информация относно платените по застрахователния договор обезщетения или суми.