(1) Заместник-председателят може да разпорежда извършването на проверка на място в помещенията на доставчик на услуги в друга държава членка, след като уведоми органа в съответната държава членка, който осъществява надзор върху доставчика на услуги. Когато доставчикът на услуги не подлежи на надзор в съответната държава, се уведомява компетентният орган, осъществяващ застрахователен надзор в държавата членка. Заместник-председателят може да делегира проверката на органа по изречения първо или второ.
(2) Когато комисията бъде възпрепятствана да извърши проверката по ал. 1, тя може да се обърне за съдействие към Европейския орган.
(3) Когато компетентен орган, осъществяващ застрахователен надзор в държавата членка, е уведомил за намерението си да извърши проверка на доставчик на услуги в Република България, комисията оказва необходимото съдействие, и разпорежда извършване на проверка в доставчика на услуги, ако органът от другата държава членка е възложил това.