(1) По производството пред Комисията за защита на конкуренцията се допускат писмени и устни доказателства, включително експертни становища. Комисията може да се позовава на информация, която е публично достъпна или служебно известна.
(2) Когато писмените доказателства са електронни документи, включително създадени или изпратени чрез платформата по чл. 39а, ал. 1, те се представят на електронен носител.
(3) При използване на експертни становища в производството пред Комисията за защита на конкуренцията сумите за възнаграждения на експертите се внасят предварително от страната, която е поискала експертизата. При назначаване на експертиза по инициатива на Комисията за защита на конкуренцията разноските за експертно възнаграждение се възлагат на жалбоподателя, ако жалбата е оставена без уважение или производството е прекратено, и на възложителя – в някой от случаите по чл. 215, ал. 2, т. 2 – 6.
(4) Всички доказателства, събрани по производството, не могат да бъдат разгласявани, ако представляват производствена, търговска или друга защитена със закон тайна. Когато в тях се съдържат данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът по Закона за защита на класифицираната информация.
(5) Страните по производството, държавните органи и длъжностните лица са задължени да оказват съдействие на Комисията за защита на конкуренцията при изпълнение на възложените й със закона задължения.