Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия

Чл. 1

(1) С наредбата се определят минималните изисквания за:

1. технически правила и норми при планиране и проектиране на нови, както и при реконструкция, основен ремонт, преустройство или смяна на предназначението на съществуващи строежи, предназначени за:

2. класификация на взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия и на строежите за тях.

(2) Наредбата не се прилага при строежи за:

1. производство и съхраняване на ОБВВПИ, осъществявани във и от ведомствата по чл. 2, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ);

2. подземната минна промишленост;

3. открити спортни стрелбища извън границите на урбанизирани територии за следните стрелкови спортове: динамична стрелба, ловна стрелба и биатлон.

4. съхранение на фойерверки от категория F1 по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Чл. 2

(1) При планирането и проектирането на строежите по реда на тази наредба се спазват изискванията на правилата и нормативните актове за:

1. устройство на територията;

2. проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с основните изисквания към тях по чл. 169, ал. 1 и 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ);

3. здравословни и безопасни условия на труд;

4. организация на аварийни дейности и планове;

5. опазване на околната среда, включително за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества, опазване на количеството и качеството на водите и управление на отпадъците, в т.ч. производствените и опасните отпадъци;

6. физическа сигурност на строежите.

(2) При проектиране на строежите за ОБВВПИ се спазват изискванията, определени в заданието за проектиране, като водещи са част технологична и технологичните изисквания по всички части на инвестиционния проект, както и изискванията на тази наредба и разпоредбите на ЗОБВВПИ при строежи за производство, съхранение и търговия на ОБВВПИ.

(3) При проектирането на строежи от обхвата на тази наредба се предвиждат, а при изпълнението им се влагат, строителни продукти, които осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ и отговарят на изискванията на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), съответно на Регламент (ЕС) № 305/2011.

(4) Продуктите, влагани в строежите по реда на тази наредба, законно произведени и/или пуснати на пазара в държави – членки на Европейския съюз, и в Република Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, трябва да отговарят на стандартите в тази наредба или на еквивалентни разпоредби и стандарти.

Чл. 3

Не се разрешава сгради, съоръжения, технически уредби и инсталации за ОБВВПИ или части от тях да се ползват не по предназначението им, при надвишаване на максималния проектен капацитет на строежа за производство, съхранение и/или търговия на взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.

Чл. 4

Взривните вещества (ВВ), боеприпасите и пиротехническите изделия в зависимост от степента на опасност се класифицират със следните подкласове:

1. подклас 1.1 – вещества, смеси и изделия, при които има опасност от масова експлозия (масова експлозия е експлозия, която обхваща почти цялото налично количество почти мигновено);

2. подклас 1.2 – вещества, смеси и изделия, при които има опасност от разпръскване, но няма опасност от масова експлозия;

3. подклас 1.3 – вещества, смеси и изделия, при които има опасност от запалване и минимална опасност от експлозия или минимална опасност от разпръскване, или от двете, но няма опасност от масова експлозия;

4. подклас 1.4 – вещества, смеси и изделия, които не представляват някаква значима опасност; въздействието в голяма степен се ограничава до експлозия вътре в опаковката и не се очаква разпръскването на фрагменти със значими размери или обхват; външен пламък практически не причинява мигновена експлозия на почти цялото съдържание на опаковката;

5. подклас 1.5 – вещества или смеси с много ниска чувствителност, при които има опасност от масова експлозия, но са слабочуствителни и поради това съществува много малка вероятност за активиране или преминаване от горене към детонация при нормални условия;

6. подклас 1.6 – изключително нечувствителни вещества или изделия, при които няма опасност от масова експлозия; изделията съдържат само изключително нечувствителни детониращи вещества или смеси и се характеризират с незначителна вероятност от случайно активиране или разпръскване.

Чл. 5

Класификацията на ВВ, боеприпаси и пиротехнически изделия в зависимост от групата им на съвместимост е в съответствие с приложение № 2.

Чл. 6

По своето устройство строежите за ОБВВПИ са:

1. надземни (необвалвани и обвалвани);

2. вкопани, в насип (тристранно покрити със земна маса) или строени в скат;

3. подземни;

4. смесени (с надземни, вкопани или подземни сгради и площадки).

Чл. 7

Допустимото съвместно съхранение на взривни вещества, пиротехнически изделия и боеприпаси в едно помещение и в зависимост от групата на съвместимост е съгласно приложение № 3.

Чл. 8

(1) При планиране и проектиране на строежите за ОБВВПИ се извършва оценка на риска чрез качествени и количествени методи с цел установяване вида на опасност от взрив и в зависимост от класификацията, вида и прогнозното количество на произвежданите и/или съхранявани БВВПИ.

(2) Оценката на риска включва идентифициране на опасностите, включително осигуряване на безопасните разстояния за хората и имуществото на и извън територията на строежа за ОБВВПИ, както и опасностите по отношение на околната среда (напр. емисии, изпускания и др.), изготвяне на количествена оценка за размера и тежестта на последствията (вкл. карти, изображения или еквивалентни описания, показващи зоните на въздействия/зоните за аварийно планиране), изчисляване на рисковете и определяне на мерки за отстраняване и/или намаляване на установените рискове.

(3) Минималният обхват на количествения анализ на риска включва:

1. установени опасности и минимални разстояния от съществуващи обекти;

2. класификация, вид и количество на БВВПИ;

3. разположение на сградите и съоръженията на територията на строежа за ОБВВПИ;

4. вид на строителните конструкции;

5. сценарии за аварии и честотите на тяхното възникване;

6. изчертаване на рискови зони за топлинни, механични и токсични ефекти;

7. оценка на приемливостта на риска от аварии;

8. потенциален брой засегнати лица, засегнато имущество и екологични щети;

9. начин за евакуация;

10. мерки за безопасност с оглед на нивото на установения риск.

(4) Оценката на риска при планирането и проектирането на строежи за ОБВВПИ се изработва като неразделна част от заданието за проектиране.

(5) При извършване на оценката на риска за строежи за ОБВВПИ се използват утвърдени в практиката и признати методики за оценка на риска при аварии, като може да се използва и алгоритъмът за оценка на риска от информационното приложение № 4.

Чл. 9

(1) Строежите за ОБВВПИ се изграждат извън границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) и в съответствие с предвижданията на общите и подробните устройствени планове след промяна на предназначението на земята по реда на специален закон.

(2) Изключения по ал. 1 се допускат за строежите, посочени в чл. 81, ал. 1.

Чл. 10

(отменен)

Технологичните изисквания са определяща (основна) част на заданието за проектиране на строежи за ОБВВПИ в зависимост от съответното предназначение на строежа. Минималните технологични изисквания на заданието за проектиране на строежи за ОБВВПИ са определени в приложение № 5.

Чл. 11

(1) Територията за планиране и проектиране на строежи за ОБВВПИ трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е защитена срещу наводнения;

2. при възможност да е с естествени прегради от топографията на местността срещу разпространяване на взрив и токсични газове (оврази, скатове, хълмове, дървесна растителност и др.);

3. да е подходяща за изграждане на вкопан или обвалован тип сгради и съоръжения, за които има потенциален риск от взрив;

4. да е подходяща за развиване на вътрешнопроизводствена инфраструктура съобразно технологичните изисквания в заданието за проектиране и с възможност за свързването й към техническата инфраструктура на съответната територия;

5. да е с възможности за осигуряване на необходимите количества вода за питейни, производствени и противопожарни нужди;

6. да е без преминаващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура освен необходимите за осигуряване на нормалната експлоатация на територията.

(2) Не се допуска планиране на територия за строежи за ОБВВПИ в райони, застрашени от наводнения, в райони със свлачища, както и в райони с набъбващи и пропадъчни почви.

(3)

Чл. 12

(1) При планиране на строежите за ОБВВПИ извън границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) се изработва и одобрява подробен устройствен план – план за застрояване за територията на строежа и парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗУТ.

(2) Необходимите територии, сгради, съоръжения, технически средства и вътрешнопроизводствена инфраструктура за строежите за ОБВВПИ се определят с технологичните изисквания в заданието за проектиране и се отразяват в подробния устройствен план по ал. 1. Строежите за ОБВВПИ се зонират най-малко на следните видове територии:

1. техническа територия (район) – за производство, изпитване и съхраняване на ОБВВПИ, за обслужване, за товаро-разтоварни и други работи;

2. подривна територия (открита площадка), когато се изисква с технологичните изисквания в заданието за проектиране, за унищожаване на негодни и опасни за работа БВВПИ извън техническата територия, разположена на минимално безопасно разстояние от складовете и останалите сгради и съоръжения, изчислено съгласно чл. 15, и в съответствие с технологичните изисквания за съответното предназначение;

3. административно-стопанска територия – за разполагане на административни и стопански сгради и контролно-пропускателни пунктове.

(3) При изготвянето на подробния устройствен план се отчитат местните условия и параметри (например роза на ветровете, релеф, преобладаваща растителност и др.), които биха оказали въздействие върху разпространяване на взрив, пожар и токсични газове.

Чл. 13

(1) На техническата и подривната територия се планира изграждане на:

1. комплекс от сгради, площадки и съоръжения, необходими за нормално и безопасно изпълнение на основните функции (производство, съхранение, сортиране и унищожаване на технологичен брак и отпадъци и др.);

2. необходими съоръжения за осигуряване на безопасност при пожар;

3. пътищата за противопожарни цели;

4. местоположението на техническите средства за оповестяване, сигнализация и свръзка;

5. вътрешнопроизводствена транспортна инфраструктура за достъп до сградите и съоръженията по всяко време на годината, обозначена със съответните пътни знаци и/или с предупредителни знаци за внимание и опасност, и в съответствие с изискванията на възприетата технология за производство и/или начините на съхранение.

В обяснителната записка към ПУП се прилагат изчисленията и обосновката за предвидените защитни съоръжения.

(2) Планираните сгради и съоръжения на техническата и подривната територия се отразяват в подробния устройствен план заедно с предвидените защитни съоръжения срещу разпространяване на взрив и за потушаване на следствията от взрив в зоните и/или районите с потенциален риск от взрив. На плана се отразява границата на територията и се нанасят определените съгласно тази наредба минимални безопасни разстояния около сградите с потенциален риск от взрив.

Чл. 14

(1) Защитните съоръжения срещу разпространяване на взрив от сградите, съоръженията и площадките с потенциален риск от взрив се проектират в зависимост от установените рискове и конкретните условия с цел намаляване на енергията на взрива.

(2) Защитните съоръжения могат да бъдат изградени като земни насипи (валове), насип (тристранно земно покритие) върху сградата, защитни монолитни стени, смесен тип – защитна стена и земен насип, и като водно защитно съоръжение.

(3) Земният насип се проектира с височина, равна на котата на корниза на сградите – при сгради с корнизи, или до котата на най-високата точка на ограждащите стени – при сгради без корнизи и без стрехи, с наклон не по-малък от 45 градуса, с широчина в основата не по-малка от 5 m, а при върха – не по-малка от 1 m. Земният насип трябва да отстои от сградите на разстояние не по-малко от 1 m и не по-голямо от 3 m.

(4) Защитните съоръжения смесен тип се проектират с височина, равна на котата на корниза на сградите – при сгради с корнизи, или до котата на най-високата точка на ограждащите стени – при сгради без корнизи и без стрехи. Стената на защитното съоръжение се изгражда на разстояние от сградите не по-малко от 1 m и не по-голямо от 3 m. Земният насип при върха е с широчина не по-малка от 1 m, а в основата – не по-малка от 3 m.

(5) За осигуряване на по-висока степен на защита и в съответствие с техническото задание височината на земния насип или защитното съоръжение смесен тип може да бъде увеличена. Примерни параметри за такива защитни съоръжения са дадени в приложение № 4а.

(6) Допуска се укрепване на устойчивостта на откоса със стена, по-ниска от ½ от височината на сградата, но не повече от 1 m. За предотвратяване на ерозията земният насип може да бъде защитен с мрежа.

(7) Тристанното земно покритие на сградата се изгражда като насип в посока на действието на взрива към застрашения обект. Дебелината на земното покритие не може да бъде по-малка от 1 m. Когато застрашеният обект се намира в посоката на действието на взрива, допуска се пред незащитената страна на сградата да се изгради земен насип или защитно съоръжение от смесен тип на разстояние, позволяващо нормалното функциониране на сградата, но не по-голямо от 6 m.

(8) Допуска се, когато е невъзможно изграждане на земен насип, защитно съоръжение от смесен тип или тристранно покритие със земен насип, защитното съоръжение да се проектира със защитна монолитна стоманобетонна конструкция с наклон 85 градуса, която да осигурява безопасност, съобразно технологичните изисквания в заданието за проектиране.

(9) Допуска се тристранна защита (със земен насип, защитно съоръжение от смесен тип или монолитна стоманобетонна конструкция) в случаите, когато незащитената страна не застрашава сградите откъм нея.

(10) Земният насип се изгражда от пластични или сипещи се материали, като се забранява използването на камъни, чакъл и горими материали. Каменни или бетонни блокове, по-големи от 200 mm, са допустими само във вътрешността на насипа. Те трябва да бъдат покрити с поне 1 m почва от всички страни с изключение на основата.

Чл. 15

(1) „Минималните безопасни разстояния R (m) от сгради, съоръжения и площадки с потенциален риск от взрив, които са част от строежите за ОБВВПИ, до границите на урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) и отделни поземлени имоти извън тях по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, са съгласно приложение № 6. Минималните безопасни разстояния се измерват в хоризонтална равнина и без оглед на пресечеността на терена от външния ръб на сградата и/или площадката с потенциален риск от взрив до най-близката точка на урбанизирана територия и/или отделни поземлени имоти извън нея, за които се отнася безопасното разстояние.

(2) За случаите, непосочени в приложение № 6, както и за сгради, предназначени за производство и съхраняване на количества ВВ до 10 t тротилов еквивалент и за капсулдетонатори, електродетонатори, неелектрически и електронни детонатори, преизчислени в тротилов еквивалент, минималните безопасни разстояния от сгради и съоръжения с потенциален риск от взрив на територията на строежите за ОБВВПИ се определят по формулата:, (1) където: Q е масата на съответното ВВ, приравнена към тротила, в кg; К1 – коефициент, който отчита очакваните повреди съгласно приложение № 7.

(3) Безопасните разстояния между сградите (производствени и складови) на територията за строежи за ОБВВПИ за непредаване на детонация се определят по формулата

(2-dup) където: където: Q е масата на ВВ, приравнена към тротила, в кg; К2 – коефициент съгласно приложение № 8.

(4) Допуска се намаляване с 1/3 на безопасните разстояния по ал. 1, когато се проектират защитни съоръжения срещу разпространяване на взрив (обвалване) откъм застрашените (потенциално опасните) направления, а безопасните разстояния по ал. 2 се намаляват съгласно забележките в приложение № 7.

(5) Допуска се намаляване с 1/5 на безопасните разстояния по ал. 1, когато в обектите за съхранение и производство на ОБВВПИ е предвидено водно защитно съоръжение, намаляващо енергията на взрива, а безопасните разстояния по ал. 2 се намаляват съгласно забележките в приложение № 7.

(6) В случаите, когато защитните съоръжения са изградени като земен насип или от смесен тип в съответствие с чл. 14 и приложение № 4а (високи защитни съоръжения) и за сгради в насип (тристранно покрити със земна маса), определените безопасни разстояния по приложение № 6 се намаляват допълнително, като получените стойности се делят на 1,1.

(7) Информация за коефициентите за привеждане на видове взривни вещества, пиротехнически изделия и барути към тротила e дадена в приложение № 8а.

Чл. 16

(1) Пътищата за противопожарни цели за строежи за ОБВВПИ се проектират сключени, с трайна настилка.

(2) Разрешават се задънени (тупикови) пътища за противопожарни цели, завършващи с площадка с размери най-малко 12 m x 12 m, разположени едностранно по цялата дължина на сгради и съоръжения с широчина до 30 m и дължина до 120 m и двустранно – за сгради и съоръжения с широчина от 30 m до 60 m и дължина до 120 m.

(3) Допуска се разстоянието по ал. 2 да бъде увеличено на 135 m, ако в цялата сграда или в цялото съоръжение е предвидена автоматична пожарогасителна инсталация.

(4) Задънените пътища за противопожарни цели с дължина над 45 m завършват с площадка (уширение) с размери най-малко 12 m х 12 m, осигуряваща обръщането на пожарните автомобили в обратна посока.

(5) Пътищата за противопожарни цели се проектират с широчина най-малко 3,5 m. За строежи за ОБВВПИ със застроена площ, по-голяма от 500 m2, пътищата за противопожарни цели се проектират с широчина най-малко 6 m.

(6) Външният габаритен радиус на пътя при завой е не по-малък от 10,5 m.

(7) Пътищата към водоизточниците, които се използват за водоснабдяване за пожарогасене, се проектират при водоизточника с обход или с площадка с размери най-малко 12 m на 12 m.

Чл. 17

За строежите за ОБВВПИ се предвиждат елементи за физическа защита и комбинация на продуктите, влагани в тях според класификатора на строежите по клас на физическа сигурност, определен с Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите (Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г.) (ДВ, бр. 1 от 2017 г.).

Чл. 18

(1) С инвестиционния проект за строежи за ОБВВПИ се определят строежите (сградите и площадките) с потенциалния риск от взрив в зависимост от технологичния процес и оценката за управление на риска, която е част от заданието за проектиране.

(2) Технологичните изисквания са определяща (основна) част на заданието за проектиране на строежи за ОБВВПИ в зависимост от съответното предназначение на строежа. Минималните технологични изисквания на заданието за проектиране на строежи за ОБВВПИ са определени в приложение № 8б.

(3) При проектирането на строежи за производство, съхранение и/или търговия с взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия основен технологичен параметър е максималният проектен капацитет на строежа за съхранение на взривните вещества и/или пиротехническите изделия, изчислен в тротилов еквивалент. Максималният проектен капацитет на строежа се определя в част технологична на инвестиционния проект и задължително се записва като основна характеристика на строежа в разрешението за строеж и в техническия паспорт, изработен в съответствие с Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите (ДВ, бр. 7 от 2007 г.).

Чл. 19

(1) Строежите за ОБВВПИ с потенциален риск от взрив се проектират с конструктивни елементи с клас по реакция на огън А1 или А2 и при спазване на следните изисквания:

1. конструкцията се разделя на секции с възможност за отделяне на секциите с риск от взрив;

2. ограничава се площта на секциите с риск от взрив;

3. проектират се защитни мерки между секциите с риск от взрив.

(2) Покривите на строежите по ал. 1 се проектират от негорими материали и лесноразрушаващи се леки и лесноизхвърлящи се при взрив строителни елементи. Това изискване се прилага и за стените на сгради с два и повече етажа.

Чл. 20

(1) Стопанските, административните и други обслужващи сгради се проектират като самостоятелни сгради отделно от производствените и складовите сгради.

(2) В производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се допуска проектиране на помещения за спомагателни и обслужващи дейности (оперативно управление, за съблекални, бани и др.) в най-безопасните за тях места и когато това се изисква, с технологията на производство или съхранение.

(3) Паркингите на територията на строежи за ОБВВПИ се устройват на най-малко 30 m от сградите и съоръженията с потенциален риск от взрив.

(4) Сградите по ал. 1 и обслужващите съоръжения, проектирани на територията на строежи за ОБВВПИ, се проектират при спазване на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Наредба № Iз-1971 от 2009 г.) (ДВ, бр. 96 от 2009 г.).

Чл. 21

(1) Площите, обемите и помещенията на складовете за ОБВВПИ се определят с технологичните изисквания в заданието за проектиране в зависимост от вида и количеството на ОБВВПИ, а при складове за съхранение на ВВ, боеприпаси и пиротехнически изделия – и в съответствие с допустимото им количество и допустимото съвместяване на различни групи ВВ и боеприпаси.

(2) Подземните складове за ВВ се проектират като камери или ниши, които се разполагат така, че взрив в една от тях да не предизвиква детонация в съседните камери или ниши.

Чл. 22

(1) В инвестиционния проект на строежи за ОБВВПИ се определят необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари (носими или возими пожарогасители) в зависимост от вида и количеството на произвежданите и съхраняваните вещества и площта на помещенията.

(2) Предвижданите при проектирането строителни продукти се класифицират по отношение на реакцията им на огън в съответствие с Делегиран Регламент (ЕС) 2016/364 на Комисията от 1 юли 2015 г. относно класифицирането на експлоатационните показатели за реакцията на огън на строителните продукти в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета.

(3) Строителните елементи, конструкциите и инсталациите се класифицират по отношение на огнеустойчивостта им в съответствие със серията стандарти БДС EN 13501 и делегираните актове и решенията на Европейската комисия за класификация по огнеустойчивост, публикувани в „Официален вестник“ на Европейския съюз.

Чл. 23

(1) Степените на огнеустойчивост на сградите в зависимост от огнеустойчивостта на строителните им конструктивни елементи се определят съгласно таблица 1. Таблица 1 Забележки:

1. За сгради с височина до 15 m се разрешава стълбищата да бъдат изпълнени от стоманени пожаронезащитени конструкции, ако стълбищата в сградите от I до IV степен на огнеустойчивост са затворени в шахти с минимална огнеустойчивост на стените REI 120 и със защита на отворите в шахтите с врати и капаци с огнеустойчивост ЕI 90, изпълнени от строителни продукти с минимален клас по реакция на огън В.

2. За външни носещи и неносещи стени вместо критериите за огнеустойчивост REI/EI се допуска използването на критериите REW/EW с определените класове по колони 3 и 4.

3. За едноетажни сгради с метални носещи конструкции минималната огнеустойчивост на хоризонталните носещи елементи (греди и ригели) се приема по колона 10.

4. При многоетажни сгради минималната огнеустойчивост на вертикалните конструктивни елементи, носещи само покрива, се определя по колона 10.

5. Строителните конструктивни елементи за сгради от I и II степен на огнеустойчивост се проектират с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а конструктивните елементи за сгради от III степен на огнеустойчивост – с клас по реакция на огън не по-нисък от С. За строежи от пожаронезащитени стоманени конструкции, за които не е допустима V степен на огнеустойчивост, носещите конструктивни елементи се проектират с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а останалите конструктивни елементи – с клас по реакция на огън не по-нисък от C.

(2) Огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи може да бъде определена въз основа на резултатите от:

1. изпитвания;

2. изчисления съобразно нормите и методите за проектиране и изчисляване от системата стандарти „Конструктивни Еврокодове“, въведени като БДС ЕN 1990, и национално определените към тях параметри;

3. сравнения (при използването на таблици) съгласно приложение № 5 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г.

Чл. 24

Нормативното полезно натоварване на подовите конструкции на строежите за ОБВВПИ се определя с технологичните изисквания в заданието за проектиране.

Чл. 25

(1) Производствените и складовите сгради с потенциален риск от взрив се проектират едноетажни и без сутерени.

(2) Изключение по ал. 1 се допуска, когато съгласно технологията на производство се изисква сградите да се проектират на повече етажи.

(3) Около производствените и складовите сгради с риск от взрив се планират ивици земя без никаква растителност с широчина най-малко 5 m, включително защитното съоръжение.

Чл. 26

(1) Помещенията в производствени сгради с потенциален риск от взрив се проектират с най-малко два евакуационни изхода, когато са с дължина, по-голяма от 10 m, а складовете с потенциален риск от взрив се проектират с най-малко два евакуационни изхода, когато са с дължина, по-голяма от 15 m.

(2) Евакуационните изходи се разполагат така, че да може да се осъществи максимално бърза и безопасна евакуация, като разстоянието от всяко работно място до един от изходите за всяко помещение не може да превишава 30 m.

(3) Евакуационните пътища и вратите по пътя за евакуация се проектират с минимална светла широчина 0,9 m и минимална светла височина 2,0 m. Допуска се проектирането на евакуационни изходи със светла широчина, по-малка от 0,9 m, когато броят на хората в помещението е не повече от 15 души.

(4) Не се допуска евакуационните пътища да преминават през помещения и/или зони, в които се съхраняват взривни вещества.

(5) Вратите на евакуационните изходи се проектират така, че да се отварят по посоката на движение при евакуация.

(6) Разрешава се вратите на санитарно-хигиенни и други обслужващи помещения, в които не се употребяват и съхраняват взривни вещества и в които е възможно едновременно пребиваване на до 15 души, да се отварят обратно на посоката на движение при евакуация.

Чл. 27

(1) Помещения с потенциален риск от взрив се отделят от съседните им помещения без риск от взрив с хоризонтални и вертикални прегради с минимална огнеустойчивост REI (EI) 120 и самозатварящи се врати с минимална огнеустойчивост EI 90.

(2) Технологичната връзка между помещения по чл. 41, ал. 2 и такива без риск от възникване на експлозивна атмосфера се осъществява през пожарозащитни преддверия с осигурено постоянно повишено налягане не по-малко от 30 Ра. Конструктивните елементи на пожарозащитните преддверия се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост REI 60 (EI 60). Отворите за преминаване през тях се защитават със самозатварящи се димоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 60. При директен достъп на врата на асансьор към пожарозащитно преддверие същата се предвижда с огнеустойчивост EI 60 без изисквания за самозатваряне и димоуплътненост.

(3) Пожарозащитните преддверия се проектират така, че вратите им да се отварят към помещения, при които няма потенциален риск от взрив.

(4) Вентилационните системи за създаване на повишено налягане в пожарозащитните преддверия се оразмеряват при спазване изискванията на БДС EN 12101-13 „Системи за управление на дим и топлина. Част 13: Системи за диференциално налягане (PDS). Методи за проектиране и изчисляване, монтаж, изпитване за приемане, рутинно изпитване и поддържане“.

Чл. 28

В случаите, когато през хоризонталните и вертикалните пожарозащитни прегради преминават тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации, местата на преминаването се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на съответната преграда.

Чл. 29

(1) Покритията (облицовките) на вътрешните стени и тавани в производствени сгради и складове с потенциален риск от взрив се предвиждат гладки, без пукнатини и процепи и подлепени или уплътнени в местата на съединяване. Същите се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2) Стените и таваните на помещенията в производствени и складови сгради, в които ВВ са в насипно или прахообразно състояние, се проектират с лицеви покрития с цвят, контрастен от този на предвижданото за съхранение ВВ.

(3) Не се допуска проектиране на окачени тавани в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив, в които има вероятност от отделяне на прахообразни взривни вещества.

Чл. 30

(1) Подовете на помещения в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се проектират искронеобразуващи и непозволяващи натрупване на опасни потенциали от статично електричество, както и устойчиви на ерозия, причинена от въздействието на агресивни химични агенти, вещества и продукти. Допуска се подовете да не са искронеобразуващи, когато в част „Технологична“ е обосновано, че не е възможно образуване на експлозивна атмосфера.

(2) Подовете и работните повърхности в помещенията/зоните в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се предвиждат лесни за почистване и без процепи и пукнатини.

(3) Когато в помещенията на производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се предвижда да се работи с течни ВВ, подовете се проектират от лесни за почистване непроницаеми и непропускливи продукти, като за отвеждане на оттока от почистването на подовете към съоръжение за третирането му се предвиждат подходящи уловители с наклон по посока на протичането до 3 %.

Чл. 31

(1) Височината на прозорците от пода в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се определя с технологичните изисквания в заданието за проектиране.

(2) Стъклата на прозорците в складове и производствени помещения с потенциален риск от взрив, които се огряват от слънцето, се проектират със слънцезащита.

Чл. 32

Стълбите и стълбищата в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив на два и повече етажи трябва да осигуряват сигурна и безопасна експлоатация, като в случаи на аварии или пожар да позволяват безопасна евакуация. Светлата широчина на стълбищното рамо и стълбищната площадка е не по-малко от 0,9 m.

Чл. 33

(1) Системите за отопление, вентилация и климатизация на строежите за ОБВВПИ се проектират при спазване на технологичните изисквания в заданието за проектиране и на специфичните изисквания на тази наредба, както и на приложимите според технологията на строежа изисквания на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.).

(2) Котелните системи за отопление и тръбната мрежа се проектират съгласно изискванията на съответните нормативни актове за съоръжения с повишена опасност. Котелните помещения се проектират в подветрената страна на територията.

Чл. 34

(1) Температурата в отопляеми складове се определя с технологичните изисквания в заданието за проектиране, а когато няма конкретно изискване не трябва да е по-ниска от 15 °С и по-висока от 23 °С.

(2) Системата за отопление се изчислява за максимална температура на повърхността на отоплителните тела и топлопроводите най-малко с 20 % по-ниска от температурата на самовъзпламеняване на ВВ.

(3) Отоплението на сгради (производствени и складови) с потенциален риск от взрив се проектира с топлоносител вода.

Чл. 35

(1) В производствени помещения за ВВ не се допуска монтиране на отоплителни тела, които създават потенциална опасност от натрупване на взривоопасен прах по повърхността им и в места с труден достъп за почистване.

(2) Отоплителните тела и топлопроводите се боядисват с такъв цвят, при който попадналите частици от взривоопасен прах да са леснозабележими.

Чл. 36

(1) В производствени помещения за ВВ се проектира общообменна смукателно-нагнетателна система за вентилация, работеща със 100 % пресен въздух, като пресният въздух, подаван чрез вентилационната система в производствените и спомагателните сгради за ВВ, трябва да има концентрация на опасни вещества не повече от 30 % от граничната концентрация на опасните вещества във въздуха на работната зона в съответствие с изискванията на Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа (ДВ, бр. 8 от 2004 г.).

(2) Вентилационните агрегати за сградите с потенциален риск от взрив се предвиждат в отделно помещение или на външната страна на стените на сградите или на покривите. Агрегатите трябва да са със степен на защита съгласно изискванията за това в раздел V.

Чл. 37

Вентилационните агрегати на аварийната вентилация могат да се предвиждат в помещения с потенциален риск от взрив, ако електродвигателите на смукателните вентилатори са от един и същи тип защита за работа в потенциално експлозивна атмосфера.

Чл. 38

(1) Въздухопроводите, топлопроводите и техните елементи се проектират от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, които да не позволяват образуване на искри и статично електричество.

(2) Транзитните въздухопроводи, когато пресичат хоризонтални и вертикални пожарни прегради, се предвиждат с огнеустойчивост най-малко EI 60 или в местата на пресичане се предвиждат пожарни клапи с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичания конструктивен елемент.

(3) Във въздухопроводите на системите за вентилация и климатизация се предвиждат отвори и люкове за почистването им.

Чл. 39

В помещенията за работа с димни барути и пиротехнически състави системата за вентилация се проектира ежекторен тип.

Чл. 40

Електрическите уредби, включително електрическите инсталации и мрежи, на строежите за ВВООБ се проектират при спазване изискванията на заданието за проектиране, специфичните изисквания на тази наредба и нормативните актове за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради.

Чл. 41

(1) В зависимост от технологичния процес в инвестиционния проект на строежи за ОБВВПИ се определя възможността за образуване на експлозивна атмосфера, представляваща смес с въздуха при атмосферни условия на възпламеними вещества под формата на газове, пари, аерозоли или горими прахове.

(2) Местата (помещения, сгради, открити съоръжения или части от тях), в които е определено, че е възможно възникване на експлозивна атмосфера, се класифицират на зони съгласно приложение № 1 от Наредба № 11 от 2004 г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера (ДВ, бр. 6 от 2005 г.).

(3) Зоните по ал. 2 се определят по методиките и изчисленията, дадени в БДС EN 60079-10-1 „Експлозивни атмосфери. Част 10-1: Класификация на райони. Експлозивни атмосфери“ и БДС EN 60079-10-2 „Експлозивни атмосфери. Част 10-2: Класификация на райони. Експлозивни прахови атмосфери“.

(4) В местата, в които е определено, че е възможно образуване на експлозивна атмосфера, се проектират съоръжения и системи за защита, отговарящи на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, приета с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 23 от 2016 г.), съобразени с параметрите на експлозивната атмосфера.

(5) Зависимостта между категорията на съоръженията по ал. 4 от група II и възможността за приложението й в различните зони се определя съгласно таблица 1 Таблица 1

Чл. 42

(1) Когато в инвестиционния проект е определено, че в местата, където се произвеждат или съхраняват ОБВВПИ, не е възможно образуване на експлозивна атмосфера, електрическите съоръжения, уредби и инсталации се предвиждат с минимална степен на защита IP 54.

(2) Описанието на степените на защита на електрообзавеждането, осигурени от обвивката (срещу достъп до опасни части, срещу проникване на твърди чужди тела и на вода), е съгласно приложение № 9.

Чл. 43

Електрозахранването на строежи за ОБВВПИ се проектира в зависимост от установените рискове и определените мерки в заданието за проектиране, както и изискванията на технологичния процес.

Чл. 44

Когато при оценката на риска се определи, че прекъсването на електрическото захранване може да предизвика производствени аварии, за съответните сгради и цехове се проектира електрозахранване, осигуряващо първа категория на електрозахранване съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 от 2004 г.).

Чл. 45

(1) Когато внезапното прекъсване на електрическото осветление може да доведе до производствени аварии, свързани с възможност от възникване на взрив или пожар, за съответните сгради и цехове се проектира аварийно работно осветление.

(2) Захранването на аварийното евакуационно и аварийното работно осветление се проектира от отделен източник, който не се използва за захранване на основното осветление, с осигурено автоматично превключване.

Чл. 46

(1) За осигуряване на осветеност на участъците от пътя по време на евакуация в строежи за ОБВВПИ, при които броят на хората в най-населения етаж е повече от 50, както и във вътрешни евакуационни стълбища (с площ на фасадното остъкление на всеки етаж, по-малка от 5 % от застроената площ на стълбището), независимо от броя на пребиваващите се проектира аварийно евакуационно осветление.

(2) Означенията за евакуационен изход по протежение на целия евакуационен път се осветяват, като се предвиждат светещи знаци, съдържащи пиктограма.

(3) Евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост към евакуационните изходи се обозначават при спазване изискванията на Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (ДВ, бр. 3 от 2009 г.). Размерите на знаците се определят в зависимост от зрителното разстояние съгласно изискванията на БДС EN 1838 „Приложения на осветлението. Аварийно и евакуационно осветление“.

(4) Осветителните тела на аварийното евакуационно осветление се разполагат на следните места:

1. над всеки евакуационен изход за повече от 50 души;

2. за евакуационни стълбища във и извън обема на сградата така, че да се осигурява осветяването им;

3. в близост до площадките между етажите и междинните нива;

4. при всяка промяна в посоката на евакуационния път;

5. при промяна на котата на евакуационния път в проходи и коридори (стъпала);

6. във всяка пресечна точка на коридорите;

7. извън и в близост до крайния евакуационен изход;

8. в санитарно-хигиенни помещения с обща площ, по-голяма от 25 m2;

9. в близост до местата за разполагане на уредите за пожарогасене и на ръчните пожароизвестители.

(5) Осветеността на евакуационния път по осовата линия на пода е най-малко 1 Lx.

Чл. 47

Минималната продължителност на работа на аварийното работно осветление и на аварийното евакуационно осветление е един час. Аварийното евакуационно осветление се проектира така, че за 5 s да бъде осигурена половината от изискваната осветеност, а за не повече от 60 s – пълната осветеност.

Чл. 48

Въздушни електропроводи за високо напрежение, подстанции и трафопостове се проектират на разстояние от сгради и съоръжения с потенциален риск от взрив съгласно приложение № 6.

Чл. 49

(1) Електрическите помещения в производствените сгради се отделят от помещенията с друго функционално предназначение чрез плътни стени с минимална огнеустойчивост EI 120 и самозатварящи се врати с минимална огнеустойчивост EI 90.

(2) Електрическите разпределителни табла и пултовете за управление на електрообзавеждането към складове, площадки и пунктове за работа на техническата територия, които не са разположени в обособени за тях електрически помещения, се проектират отвън на разстояние най-малко 5 m от захранвания обект.

Чл. 50

Всички външни електропроводни линии за напрежение до 1000 V се проектират положени подземно.

Чл. 51

Когато общото потребление на електроенергия е над 1000 kW, се проектират две захранващи линии, като всяка от тях се оразмерява най-малко за 70 % от общия товар.

Чл. 52

Груповите силови и осветителни линии се проектират извън помещенията с потенциален риск от взрив.

Чл. 53

В помещения с потенциален риск от взрив:

1. не се допуска да се проектират кабелни съединители или кабелни муфи;

2. за всички токови кръгове се проектира защита срещу претоварване както на фазовите проводници, така и на неутралния проводник.

Чл. 54

В мрежите за еднофазно напрежение се проектират двуполюсни прекъсвачи (във веригите на фазовия и неутралния проводник).

Чл. 55

Не се допуска устройването на ниши за разполагане на осветители в плътни междинни стени, които отделят сгради и помещения с потенциален риск от взрив от съседни такива.

Чл. 56

В складовете електрическите осветителни инсталации, включително осветителите, се проектират над проходите, между отделните фигури, като височината на окачване на осветителите трябва да е най-малко 2,5 m.

Чл. 57

Управлението на външното осветление на техническата територия се проектира централизирано. Електрическото захранване на външни осветители, които са достъпни за допир, се проектира за безопасно свръхниско напрежение до 24 V.

Чл. 58

Комутационните апарати, прекъсвачите и предпазителите на осветителните електрически инсталации се проектират извън помещенията с потенциален риск от взрив.

Чл. 59

За защита срещу поражения от електрически ток се проектира отделен защитен проводник.

Чл. 60

Забранява се неутралният проводник да се използва и като защитен.

Чл. 61

(1) Повторното заземяване на неутралните проводници се проектира извън сградите.

(2) За защитните електрически вериги в помещения с потенциален риск от взрив се проектират най-малко две електрически връзки със заземителите, по възможност в противоположните краища на съответното помещение.

Чл. 62

Всички метални и други токопроводими части в помещения с потенциален риск от взрив (метални конструктивни части, корпусите на електрически машини, апарати и съоръжения, тръбопроводи, въздуховоди и др.) трябва да са взаимно свързани чрез защитни проводници.

Чл. 63

За преминаването на защитните проводници през стените на помещения с потенциален риск от взрив се предвиждат стоманени тръби.

Чл. 64

(1) Строежите за ОБВВПИ с потенциален риск от взрив се проектират с ниво I на мълниезащита или първа категория на мълниезащита с мълниезащитна зона тип А съгласно Наредба № 4 от 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства (ДВ, бр. 6 от 2011 г.) и при спазване на изискванията на заданието за проектиране.

(2) За строежите за ОБВВПИ, при които няма потенциален риск от взрив, нивото на мълниезащита или категорията на мълниезащита се предвижда съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства и при спазване на изискванията на заданието за проектиране.

Чл. 65

Защитата срещу преки попадения на мълнии се проектира чрез отделно стоящи мълниеотводи, като импулсното съпротивление трябва да е до 5 Ω.

Чл. 66

С проекта за мълниезащита се изработва инструкция за провеждане на проверка на мълниезащитната уредба след пряко попадение на мълния и инструкция за поддържане на мълниезащитната уредба съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства с включени допълнителни изисквания съобразно специфичните особености на обекта.

Чл. 67

Подовите настилки (покрития) и покритията на работните маси, в т.Допуска се подовете да не са антистатични, когато в част „Технологична“ е обосновано, че не е възможно образуване на експлозивна атмосфера. ч. и от органични материали (синтетични), се изпълняват антистатични, със специфично повърхностно съпротивление не по-голямо от 106 Ω, и от продукти, изключващи възможността за образуване на искри от механичен произход (фрикционни искри).

Чл. 68

(1) Когато се предвиждат ремъчни предавки, ремъците трябва да са антистатични (със специфично повърхностно съпротивление до 107 Ω).

(2) Когато се предвиждат лентови транспортьори, лентите трябва да са антистатични.

Чл. 69

В строежи за ОБВВПИ се проектират електронни съобщителни инсталации, инсталации за сигнализация, охрана и др., като извън сградите мрежите се проектират кабелни (подземни или въздушни). Въздушните мрежи на техническата територия се проектират на разстояние най-малко 10 m от сградите (производствени и складови) и площадките.

Чл. 70

(1) Електронните съобщителни мрежи и инсталации и инсталациите за сигнализация, проектирани към сгради с ниво I на мълниезащита или първа категория на мълниезащита с мълниезащитна зона тип А, трябва да са кабелни по цялото си протежение.

(2) Мрежите и инсталациите се проектират с кабели с метална оплетка или броня, като оплетката (бронята) се свързва към защитната верига на електрическата уредба.

Чл. 71

(1) При проектиране на електрически инсталации, мрежи и уредби за сгради и площадки за ВВООБ трябва да се спазват и изискванията за електромагнитна съвместимост.

(2) Записващите устройства трябва да бъдат защитени по начин, който предотвратява унищожаването на информацията в случай на инцидент (пожар, взрив и др.).

Чл. 72

(1) Вътрешнопроизводствените площадкови водоснабдителни и канализационни мрежи се проектират при спазване на технологичните изисквания в заданието за проектиране и на специфичните изисквания на тази наредба, както и на приложимите според технологията на строежа изисквания на Наредба № РД-02-20-2 от 2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 61 от 2024 г.) и Наредба № РД-02-20-8 от 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи (ДВ, бр. 49 от 2013 г.).

(2) Сградни водопроводни и канализационни инсталации в строежите за ОБВВПИ се проектират в съответствие с технологичните изисквания в заданието за проектиране, както и при спазване на специфичните изисквания на тази наредба и на приложимите според технологията на строежа изисквания на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (ДВ, бр. 53 от 2005 г.).

(3) Необходимите водни количества за технологични и питейно-битови нужди се определят с технологичните изисквания в заданието за проектиране.

(4) Качеството на водата за производствени нужди се определя в съответствие с технологията на производство.

(5) Заустването на производствени отпадъчни води във водни обекти или в канализационни системи на населени места се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за водите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Чл. 73

(1) С инвестиционния проект за строежа за ОБВВПИ се определя разходът на вода за външно пожарогасене в зависимост от технологията, сградите и съоръженията, разположени на територията на строежа.

(2) Минималният разход на вода по ал. 1, който следва да бъде осигурен за външно пожарогасене, е 10 l/s.

Чл. 74

(1) Необходимите водни количества за външно пожарогасене се съхраняват в резервоар в случаите, когато няма техническа възможност за подаването им от водоизточника или от водопроводната мрежа на урбанизираната територия при максимално часово водопотребление за питейно-битови и/или производствени нужди.

(2) Обемът на резервоара за пожарогасене се определя в зависимост от определените в инвестиционния проект разход на вода за пожарогасене и продължителност на пожарогасенето, като минималният противопожарен запас от вода е 36 m3.

(3) При определяне на обема на резервоарите за пожарогасене се отчита и притокът на вода по време на пожарогасенето.

(4) Резервоарът за пожарогасене се предвижда с две водни камери, свързани помежду им, или от два резервоара. Всеки от самостоятелните резервоари или всяка от водните камери трябва:

1. да осигурява съхраняване на не по-малко от 50 % от необходимия обем вода за пожарогасене;

2. да бъде свързан/а поотделно със самостоятелна тръбна връзка и монтиран на нея спирателен кран, провеждащи цялото водно количество за пожарогасене до обединяващ смукателен колектор; това изискване не се прилага, когато за водоснабдяване са предвидени подвижни мото- или електропомпи;

3. да бъде осигурен/а с тръба за вентилация.

(5) Разрешава се необходимите водни количества за пожарогасене да се съхраняват в резервоар за други нужди при спазване изискванията на ал. 4. Резервоарите се оборудват с устройства за предотвратяване използването на необходимите водни количества за пожарогасене за други цели.

(6) Резервоарите за съхраняване на вода за пожарогасене се осигуряват срещу замръзване, като тези с открито водно огледало се проектират с дълбочина от 1,5 до 6,0 m, с нормално водно ниво на запълване най-малко 0,5 m над нивото на необходимия воден обем за пожарогасене.

(7) Водоизточниците и резервоарите за пожарогасене се предвиждат с подстъпи за засмукване на вода от пожарните автомобили.

Чл. 75

(1) Помпените станции за подаване на вода за пожарогасене се предвиждат с резерв от помпи, както следва:

1. при една работна помпа – 100 %;

2. при две и повече работни помпи – 50 %.

(2) Всяка помпена станция независимо от броя на помпите за пожарогасене се проектира с най-малко два смукателни водопровода, всеки от които пропуска цялото количество вода за пожарогасене.

(3) Помпените станции с две и повече работни помпи за пожарогасене се проектират с най-малко два нагнетателни тръбопровода до водопроводния пръстен.

Чл. 76

Помещението на помпената станция се предвижда със строителни конструкции и елементи с огнеустойчивост и класове по реакция на огън, съответстващи най-малко на изискващите се за сграда от II степен на огнеустойчивост с автоматично управление.

Чл. 77

(1) Водопроводите за пожарогасене за сгради с до два надземни етажа се оразмеряват за минимално налягане на проектната кота на прилежащия терен в критичната при пожар точка/критичния пожарен хидрант най-малко 0,14 MPa.

(2) Водопроводите за пожарогасене за сгради с три и повече надземни етажа се оразмеряват за минимално налягане на проектната кота на прилежащия терен в критичната при пожар точка/критичния пожарен хидрант не по-малко от:

1. за сгради с три надземни етажа – 0,18 МРа;

2. за сгради с четири надземни етажа – 0,22 МРа;

3. за сгради с пет и повече надземни етажа – 0,26 МРа.

Чл. 78

Водопроводите на територията за ВВООБ се проектират на разстояние не по-малко от 5 m от сгради (производствени и складови) с потенциален риск от взрив.

Чл. 79

(1) На водопроводната мрежа се предвиждат:

1. пожарни хидранти край пътищата и пресечките на разстояние L не по-малко от изчисленото по формулата: H L = ____ + 3 , (3) 2 където: L е разстоянието (m); Н – височината на сградата (m); разстоянието L от стените на сгради с потенциален риск от взрив е в границите 25 m ≤ L ≤ 80 m;

2. спирателни кранове с възможност за изключване на отделни участъци без прекъсване на водоснабдяването на сградите на разстояние до захранваните сгради не по-голямо от 250 m.

(2) Площадковите водопроводи за пожарогасене с дължина над 200 m се проектират сключени.

(3) На водопроводите за пожарогасене се предвиждат спирателни кранове за разделянето им на участъци с не повече от пет пожарни хидранта в един участък.

(4) Пожарните хидранти се проектират надземни (съгласно БДС ЕN 14384 „Надземни пожарни хидранти колонков тип“) с номинален диаметър не по-малък от 80 mm. Те се разполагат на защитени от повреда и обозначени места и се оборудват със съединители щорц.

(5) Подземни хидранти съгласно БДС ЕN 14339 „Подземни пожарни хидранти“ с номинален диаметър не по-малък от 80 mm се предвиждат единствено в случаите, когато няма техническа възможност за разполагане на надземни хидранти. Не се разрешават подземни хидранти на пътища, предвидени за престой и паркиране.

Чл. 80

(1) С инвестиционния проект за строеж за ОБВВПИ в зависимост от предназначението или технологията се определя необходимостта от осигуряване на сградна водопроводна инсталация за вътрешно пожарогасене.

(2) Когато в инвестиционния проект е определено, че за строежа е необходимо осигуряване на вътрешно водоснабдяване за пожарогасене, сградната водопроводна инсталация за пожарогасене се проектира от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(3) В случаите по ал. 2 необходимият разход на вода за вътрешно пожарогасене, продължителността на пожарогасенето и броят на едновременно действащите пожарни кранове се определят в инвестиционния проект в зависимост от технологията и площта на сградата, като минималният разход на вода за един пожарен кран е 2,5 l/s.

(4) Пожарни кранове съгласно БДС ЕN 671-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с маркуч. Част 2: Инсталации с плосък маркуч (шланг)“ се предвиждат за водопроводи с диаметър най-малко 2′′ със съединител щорц.

(5) При осигуряване на необходимия напор и разход на вода за пожарогасене може да се предвиждат пожарни кранове за водопроводи с по-малък диаметър при спазване изискванията на БДС ЕN 671-1 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с маркуч. Част 1: Макари с полутвърд маркуч“.

(6) Пожарните кранове се проектират в близост до входовете на помещения, вестибюли, коридори, проходи и други леснодостъпни места.

(7) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се проектират така, че всички помещения в сградата да попадат в радиуса на действие на плътната струя на един или повече пожарни кранове.

(8) Разстоянието между два съседни пожарни крана се определя, при условие че техните струи се кръстосват на разстояние 2 m от краищата им в най-високата и най-отдалечената (критична) точка на обслужваните от тях части от помещението. При определяне на препокриването на струите се отчитат изискванията по отношение на местоположението и размерите на неподвижното оборудване, предвидени в проекта.

(9) Производителността на струйниците, радиусът на действие на плътната част на струята и необходимото налягане в пожарните кранове с гъвкави и полутвърди шлангове се определят в съответствие с БДС ЕN 671-1 и БДС ЕN 671-2.

Чл. 81

(1) В границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) в съответствие с действащите общи и подробни устройствени планове могат да се изграждат строежи, предназначени за:

1. търговия с оръжия и боеприпаси и складове към тях за съхранение на изделия с максимално допустимо количество 100 kg, изчислено като барутно съдържание;

2. търговия с пиротехнически изделия и складове към тях:

3. ремонтни дейности на оръжия;

4. стрелбища за граждански цели от закрит тип и от открит тип, които са проектирани в съответствие с чл. 89;

5. производство и съхранение на оръжия;

6. съхранение (хранилища) на оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия към лицензирани по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта спортни организации, както и към музеи, театри и др.;

7. лаборатории за изпитване на огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия (без полигонни изпитвания) при максимално допустимо количество барут за строежа не по-голямо от 20 kg и при осигуряване на мерки за безопасност;

8. производство на боеприпаси за оръжия за употреба в стрелбища за граждански цели при максимално допустимо количество барут за строежа не по-голямо от 20 kg.

(2)

(3) Строежите за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и складовете към тях, както и строежите за ремонтни дейности на оръжие могат да се проектират в приземните и първите етажи в жилищни сгради и в сгради със смесено предназначение.

(4) При проектирането на строежите по ал. 1 едновременно с изискванията на тази наредба се спазват изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 2004 г.), Наредба № Iз-1971 от 2009 г. и здравните изисквания.

(5) Категорията по пожарна опасност на строежите по ал. 1 се определя в инвестиционния проект за строежа в зависимост от пожарната характеристика и свойствата на получаваните, обработваните, използваните, съхраняваните и складираните вещества и материали, както и възможността за образуване на експлозивна атмосфера при възможно най-тежка аварийна ситуация.

Чл. 82

(1) Строежите за производство на боеприпаси за огнестрелни оръжия, при максимално допустимо количество барут за строежа не по-голямо от 20 kg, могат да се проектират като част от стрелбищата за граждански цели или като самостоятелни обекти в територии и поземлени имоти, предназначени за производствени и складови дейности.

(2) Строежите по ал. 1 се проектират с най-малко четири помещения (обособени зони), съответно за: производство на боеприпаси; съхранение на барут; съхранение на капси; съхранение на готова продукция. Помещенията се отделят от съседните им помещения с хоризонтални и вертикални прегради с минимална огнеустойчивост REI (EI) 120 и със самозатварящи се врати с минимална огнеустойчивост EI 90.

(3) Производственото помещение се предвижда за максимално допустимо количество барут до 3 kg.

(4) За всяко помещение се проектира аварийно евакуационно осветление с минимална продължителност на работа един час. Комутационните апарати, прекъсвачите и предпазителите на осветителните електрически инсталации се проектират извън помещенията.

(5) Повърхностите на помещенията се предвиждат антистатични, гладки и лесни за почистване от натрупан прах.

(6) Отоплението на помещенията се проектира с топлоносител пара или вода.

(7) Помещенията за съхранение на барут и за производство се проектират с най-малко един технологичен отвор с минимални размери 50 cm/50 cm, свързан към стоманобетонен комин с две чупки под 90 градуса.

Чл. 83

(1) За строежите по чл. 81, ал. 1 се осигурява физическа защита в съответствие с изискванията на Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г.

(2) В строежите за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се предвижда място за съхраняване на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях в неподвижно закрепени метални каси или в отделно помещение за това с врата със секретно заключващо се устройство и входна метална врата. В зависимост от технологичните изисквания в заданието за проектиране и изискванията на компетентните органи по реда на ЗОБВВПИ в строежа се създават технически условия за осигуряване на денонощна въоръжена физическа охрана на обектите и/или СОТ.

Чл. 84

(1) Стрелбищата за граждански цели (наричани по-нататък „стрелбищата“), включени в обхвата на тази наредба, са предназначени за следните дейности:

1. провеждане на спортно-тренировъчна дейност;

2. обучение по стрелба;

3. балистични изпитания и за прострелване на огнестрелни оръжия, разрешени за употреба в стрелбища за граждански цели, по реда на ЗОБВВПИ.

(2) Стрелбищата могат да бъдат проектирани и изграждани при съвместяване на повече от една от дейностите по ал. 1 според изискванията на заданието за проектиране.

(3) Стрелбищата се проектират и изграждат в съответствие с предвижданията на действащите подробни устройствени планове и така, че да са безопасни и достъпни при експлоатация, включително за хората с увреждания, като се предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове, застрашаващи живота и здравето на хората.

Чл. 85

(1) При проектирането на стрелбищата се взема предвид следното:

1. предназначението на стрелбището;

2. необходимите според вида на стрелбището обезопасяващи съоръжения и/или прегради и техният вид;

3. видът на използваните оръжия, боеприпаси, елементи на оборудването и други съоръжения, необходими за функционирането на стрелбищата според предвижданото им предназначение;

4. предвижданият капацитет на стрелбището.

(2) Стрелбищата могат да се проектират като открит и закрит тип.

(3) Списък на допустимите оръжия и боеприпасите за тях за проектираното стрелбище е неразделна част от инвестиционния проект на стрелбището.

Чл. 86

При проектирането на стрелбища за провеждане на спортно-тренировъчна дейност изискванията на наредбата се прилагат заедно със специфичните изисквания на правилниците за провеждане на тренировъчна и състезателна дейност по стрелкови спортове на лицензираните по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта спортни организации за съответния вид стрелкови спорт.

Чл. 87

Употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на стрелбищата се извършва по реда на ЗОБВВПИ.

Чл. 88

(1) При проектирането на стрелбища от открит тип извън границите на урбанизираните територии се прилагат изискванията на Наредба № РД-02-20-3 от 2021 г. за условията и реда за изграждане и експлоатация на спортни обекти – открити спортни стрелбища, извън урбанизираните територии (ДВ, бр. 13 от 2021 г.).

(2) Специфичните изисквания за осигуряване на безопасността на планираните стрелбища от открит тип извън границите на урбанизираните територии се определят със заданието за проектиране в зависимост от спецификата на дейността, за която е предвидено стрелбището.

Чл. 89

(1) Стрелбища от открит тип се допуска да се планират в урбанизираните територии при спазване на следните изисквания:

1. в допълнение на проектираните проектилозадържащи съоръжения по направленията на стрелба (куршумоуловители) са предвидени и допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения, които не позволяват на проектилите или на техни фрагменти да напуснат границите на съответната стрелкова площадка, включително и при случаен изстрел, съгласно приложение № 10;

2. местоположението на стрелковите позиции е определено с инвестиционния проект и отговаря на принципа „Blue sky“;

3. минималното допустимо разстояние за разполагане на стрелбище от границите му до границите на най-близко разположените сгради и обекти в урбанизираните територии, които са с нормиран шумов режим, се определя при спазване изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.).

(2) За стрелбища от открит тип, които съответстват на предходната ал. 1, не се изискват безопасни разстояния до съседни сгради, съоръжения и други обекти.

(3) Примерни допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения за стрелбища от открит тип в границите на урбанизирани територии са посочени в приложение № 10.

Чл. 90

(1) Стрелбищата от закрит тип се проектират в самостоятелни сгради или части от сгради, които отговарят на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 ЗУТ.

(2) Не се допуска проектирането на стрелбища от закрит тип в жилищни сгради.

Чл. 91

(1) Стрелбища от закрит тип се проектират без прозорци.

(2) В случаите, когато в стрелбищата от закрит тип се обособяват стрелкови коридори, те се предвиждат с широчина не по-малка от 0,80 m.

Чл. 92

(1) Минималните изисквания към размерите на зоните за стрелба в стрелбищата от закрит тип за спортно-тренировъчна дейност и за обучение по стрелба са, както следва:

1. дължината на зоната за стрелба е най-малко 20 m;

2. височината на зоната за стрелба е най-малко 2 m, мерено до долния ръб на обезопасяващите съоръжения за тавана.

(2) Зоните за стрелба в стрелбищата от закрит тип за балистични изпитвания и за прострелване се проектират с височина на стрелковата зона най-малко 1 m.

Чл. 93

(1) По всяко направление на стрелба, определено със заданието за проектиране, се проектират необходимите за осигуряване на безопасността проектилозадържащи съоръжения по направленията на стрелба и обезопасяващи съоръжения за тавана и стените.

(2) Обезопасяващите съоръжения се проектират и изграждат, така че да не позволяват на изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях да напускат стрелковата зона през стените, пода и тавана на стрелковата зона.

(3) Обезопасяващите съоръжения се проектират и изграждат при спазване на следните изисквания:

1. по всяко направление на стрелба в закритите стрелбища се предвиждат проектилозадържащи съоръжения, които да улавят и задържат в конструкцията си изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях;

2. обезопасяващите съоръжения за тавана да не позволяват връщането на изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях, към стрелковата позиция; те се проектират с височина не по-малка от 20 cm и разположени така, че да покриват тавана от всяка определена с проекта стрелкова позиция и измерено от най-ниската допустима стрелкова позиция при максимален ъгъл от 30 градуса (информационно приложение № 11);

3. обезопасяващите съоръжения по стените да не позволяват връщането на изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях към стрелковата позиция;

4. покритието на пода в стрелковата зона да не позволява връщането на изстреляните проектили и части от тях към стрелковата позиция при случаен изстрел в пода от ъгъл 30 градуса и височина 150 сm.

(4) Подовете на стрелковата зона на стрелбищата от закрит тип се проектират искронеобразуващи и непозволяващи задържане на натрупвания от неизгорели барутни частици и натрупване на опасни потенциали от статично електричество.

(5) Вентилационните отвори на стрелбищата от закрит тип се проектират на две нива, като трябва да бъдат с минимум четири отвора, разположени в помещението.

(6) Електрическата инсталация в стрелковата зона на стрелбищата от закрит тип се проектира вградена или скрита зад непробиваеми прегради.

(7) Примерни конструкции за обезопасяващи съоръжения за стрелбища от закрит тип са дадени в информационното приложение № 11.

Чл. 94

(1) В стрелбища от закрит тип с дължина на стрелкова зона от 20 до 99 метра са допустими за употреба следните видове оръжия и боеприпаси за тях:

1. нарезни оръжия, класифицирани съгласно ЗОБВВПИ, с боеприпаси, които при изстрелване проектилите им не надвишават начална скорост (V0) 550 m/s;

2. гладкоцевни оръжия с боеприпаси, снаредени със съчми с размери от № 1 до № 7.

(2) В закрити стрелбища с дължина на стрелкова зона 100 m и по-големи са допустими за употреба всички видове гладкоцевни и нарезни оръжия, класифицирани съгласно ЗОБВВПИ.

(3) Проектираните проектилозадържащи съоръжения по направленията на стрелба и обезопасяващите съоръжения трябва да съответстват на предвидените със заданието за проектиране оръжия и боеприпаси за тях, като техният вид и технически характеристики се определят с инвестиционния проект на стрелбището.

Чл. 95

(1) Елементите на оборудването на стрелбището се проектират и изграждат от материали и с конструкция, съобразени с изискванията на предвидените със заданието за проектиране дейности.

(2) Конструкциите и материалите, от които са изработени елементите на оборудването, не трябва да позволяват рикошети на попаднали в тях проектили към стрелковата позиция.

(3) При използване на метални мишени или на конструкции за мишени се осигуряват безопасни дистанции до стрелковата позиция, съобразени с изискванията на заданието за проектиране и/или правилниците на стрелковите спортове и дисциплини.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Строежи за ОБВВПИ“ са:

2. „Територия на строежи за ОБВВПИ“ е необходимата площ за планиране и проектиране съгласно технологичните изисквания в заданието за проектиране територии на строежа за ОБВВПИ, сгради, съоръжения, технически средства и вътрешнопроизводствена инфраструктура.

3. „Строежи с потенциален риск от взрив“ са всяка сграда, съоръжение или площадка с предназначение, свързано с употреба, производство, търговия и/или съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на строежите по чл. 81, ал. 1 от тази наредба.

4. „Зони и/или райони с потенциален риск от взрив“ са зоните и/или районите, които ограничават сградите с потенциален риск от взрив, заедно с определените около тях минимални безопасни разстояния, изисквани съгласно тази наредба.

5. „Иницииращи взривни вещества“ са взривни вещества, които са предназначени за възбуждане на взривно превръщане на заряд от други взривни вещества и са с повишена чувствителност и се взривяват лесно от слаби начални импулси (удар, триене, електрическа искра и др.).

6.

7.

8. „Пиротехническо вещество или смес“ е вещество или смес от вещества, предназначени да предизвикат ефект посредством топлина, светлина, звук, газ или дим, или комбинация от всички тези ефекти в резултат от недетонационни, самоподдържащи се екзотермични химични реакции.

9. „Водно защитно съоръжение“ е защитно съоръжение, което представлява равномерно разположени напълнени с вода неметални съдове от вътрешната страна по периметъра на помещение с потенциален риск от взрив, с разстояние между съдовете не по-голямо от три метра. Количеството на съхраняваната вода трябва да е не по-малко от два пъти масата (в тротилов еквивалент) на съхраняваните БВВПИ и да са предприети мерки против замръзване на водата.

10. „Лесноразрушаващи се строителни елементи“ са елементи на сградата, които се разрушават при налягане не по-голямо от 5 kРа.

11. „Стрелбище за граждански цели“ е стрелбище, проектирано за употреба на огнестрелни оръжия, предназначени по реда на ЗОБВВПИ за самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки.

12. „Стрелбище от открит тип“ е стрелбище, което няма цялостна покривна конструкция върху стрелковата зона.

13. „Стрелбище от закрит тип“ е стрелбище, което има цялостна покривна конструкция, която обхваща всички части и зони на стрелбището – стрелкова зона, стрелкови позиции и защитните съоръжения.

14. „Случаен изстрел“ е произведен неумишлено изстрел по посока на мишена, проектилозадържащо съоръжение или други елементи на стрелбището.

15. „Принципът „Blue sky“ е проектиране и разполагане на обезопасяващите съоръжения, така че стрелец, застанал на определените с проекта стрелкови позиции, да вижда единствено елементи на стрелковата зона и обезопасяващите съоръжения на стрелбището от открит тип. 16. „Стрелкови декори“ е допълнително оборудване (паравани, прегради, врати, прозорци и др.), което се използва като спомагателно средство за ограничаване на движението на стрелеца или прикривайки части от мишените или мишенните съоръжения по време на стрелбите. 17. „Стрелкова зона“ е зоната, намираща се между най-отдалечената стрелкова позиция и защитните проектилозадържащи съоръжения. 18. „Стрелкова позиция“ е предвидено с проекта място за стрелеца, при което е осигурена безопасността на строежа по време на произвеждане на изстрел. 19. „Направление на стрелба“ е линия, свързваща стрелковата позиция с мишената, и е с посока от стрелящия към мишената. Основно направление на стрелба за стрелковата площадка е перпендикулярната линия към дъното на стрелковата площадка (страната по широчина на стрелковата площадка, намираща се срещу стрелковите позиции). При конкретни видове стрелкови спортове са допустими и вторични направления на стрелба под ъгъл максимум 90° наляво и 90° надясно от основното направление на стрелба, ако стрелковата площадка е проектирана и осигурена с обезопасяващи съоръжения в тези направления. 20. „Обезопасяващи съоръжения“ на стрелбищата служат да не се допуска изстреляните проектили да излизат извън границите на стрелковата площадка/полоса. Те спират както директно изстреляните проектили, така и проектилите, които са рикоширали на територията на площадката и попадат в тях. Изискванията при проектирането и изграждането на обезопасяващи съоръжения са те да бъдат надеждни, устойчиви на въздействията на изстрелите, да са трайни и устойчиви във времето, да издържат на неблагоприятни атмосферни въздействия и да се поддържат и почистват лесно. 21. „Проектилозадържащи съоръжения по направленията на стрелба“ са съоръженията, предназначени да спират и задържат проектилите (предвидените в заданието за проектиране видове куршуми, сачми и др.), както и части от тях, изстреляни по направленията на стрелба. 22. „Допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения“ са допълнително изградени обезопасяващи съоръжения на стрелковите площадки – тунели, козирки, куршумоуловители и/или други технически решения, които не ползволяват на проектилите или на техни фрагменти да напуснат границите на съответната стрелкова площадка или да се върнат в посока към стрелковата позиция. 23. „Елементи на оборудването“ са преместваеми или стационарни конструкции, разположени на територията на стрелковата площадка, които служат за поставяне/закрепване на мишени, мишенни съоръжения, стрелкови декори, за разполагане и защита на управляващи и сигнализиращи системи или за други цели, свързани с изпълнението на предвидените спортни упражнения. 24. „Проектил“ е всяко метално или неметално тяло (снаряд, куршум, сачма и др.), предназначено за попадение в мишените чрез изстрелване от оръжие.

25. „Максимален проектен капацитет на строеж за производство, съхранение и/или търговия с боеприпаси, взривни вещества и/или пиротехнически изделия“ е максимално допустимото количество (изразено в тротилов еквивалент) боеприпаси, взривни вещества и/или пиротехнически изделия, в съответствие с което при планирането и проектирането са определени минималните безопасни разстояния по реда на тази наредба и в съответствие с което в инвестиционния проект са определени технологичните решения за строежа срещу разпространяване на взрив и за потушаване на следствията от взрив.

26. „Взривно вещество или смес“ е твърдо или течно вещество или смес от вещества, които сами по себе си са способни чрез химична реакция да образуват газ при такава температура, налягане и скорост, че да причинят вреда на обкръжаващата среда. Взривни вещества са веществата, попадащи в клас I от Препоръките на ООН за опасни товари.

27. „Взривно изделие“ е изделие, съдържащо едно или повече взривни вещества или смеси.

28. „Тротилов еквивалент“ е единицa мяркa за прирaвняванe работоспособността на различните взривни вещества към тази на еталонното взривно вещество – тротила.

29. „Нетно експлозивно количество (НЕК) (нетно съдържание на взривно вещество)“ е количеството взривно вещество в изделие, измерено в kg.

30. „Открити полигони към строежи за ОБВВПИ“ са открити стрелбища, предназначени за провеждане на изпитвания на всякакъв вид боеприпаси, взривни вещества, огнестрелни оръжия и пиротехнически изделия, които са неразделна част от производствения процес на строеж за ОБВВПИ.

31. „Пиротехническо изделие“ е всяко изделие, съдържащо едно или повече пиротехнически вещества и смеси.

§ 1а

(1) За цитираните в наредбата стандарти се прилагат действащите издания ведно с всички поправки, изменения и национални приложения към тях.

(2) Когато в наредбата е цитиран стандарт, който по време на действието на наредбата е отменен и заменен с друг стандарт, се прилага заменящият стандарт.

(3) За цитираните европейски документи (регламенти) се прилага актуалната версия на документа, а при замяна на такъв документ – заменящият го европейски документ.

§ 2

Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда на Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара на друга държава членка (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; посл. изм., бр. 40 от 2015 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.

§ 3

Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 4 ЗУТ и отменя Наредба № 2 от 2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси (обн., ДВ, бр. 58 от 2000 г.; изм., бр. 15 от 2005 г.).

§ 4

(1) Започналите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред.

(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на подаване на писмено заявление за одобряване на инвестиционния проект от компетентния орган.

§ 5

Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Лиляна Павлова

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 Класификация на ВВ в зависимост от чувствителността им към външни въздействия

(отменен)

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 5 Класификация на ВВ, боеприпаси и пиротехнически изделия и допустими количества за съхраняването им в едно помещение

Означения: а Цифрата се отнася за чисти химически съединения в кристален вид и за изделия от тях. б Преизчислено в тротилов еквивалент. в Преизчислено количество в пиротехническа смес.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 7 Допустимо съвместяване при съхраняване на различни групи ВВ и боеприпаси

Приложение № 3 към чл. 7 Допустимо съвместно съхранение на ВВ, пиротехнически изделия и боеприпаси в едно помещение в зависимост от групата на съвместимост Забележки и означения в таблицата: „а“ Разрешава се различни видове изделия от подклас 1.6, група на съвместимост N, да се съхраняват заедно като изделия от подклас 1.6, група на съвместимост N, само когато чрез изпитвания или по аналогия е доказано, че няма допълнителна опасност от детонация, предизвикана от взаимодействие между изделията. В противен случай те трябва да се третират като опасност от подклас 1.1. „b“ Когато изделия от група на съвместимост N се съхраняват заедно с вещества или изделия от групи на съвместимост C, D или Е, изделията от група на съвместимост N следва да се считат за притежаващи характеристиките на група на съвместимост D. „с“ Опаковки, съдържащи вещества и изделия от група на съвместимост L, могат да се съхраняват в едно помещение или в един и същи контейнер заедно с опаковки, съдържащи същия вид вещества и изделия от тази група на съвместимост. „X“ Разрешава се смесено съхранение.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 10 Минимални технологични изисквания на заданието за проектиране на строежи за ОБВВПИ

1. Предназначение и описание на строежа за ОБВВПИ и определяне на изисквания към необходимите територии, сгради (степен на огнеустойчивост на сградите, клас по реакция на огън на конструктивните елементи и на покритията (облицовките), аварийно евакуационно и аварийно работно осветление, категория на мълниезащита, електрозахранване и др.), съоръжения, технически средства и вътрешнопроизводствена инфраструктура и сградни инсталации и уредби. 2. Минимални безопасни разстояния на строежа за ОБВВПИ и на отделни негови сгради и съоръжения с потенциален риск от взрив до урбанизирани територии и съществуващи обекти, както и между сградите на територията на строежа. 3. Технологични и специфични изисквания при изграждането на отделните сгради и помещения, складове, площадки и др. по отношение на: а) количества и вид на оръжията, взривните вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия; б) производството и/или съхранението на ОБВВПИ; в) площите, обемите и помещенията на складовете за съхранение на ОБВВПИ, височината на прозорците от пода в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив, мълниезащитата и други специфични изисквания. 4. Полезни натоварвания на подовите конструкции и очаквани натоварвания на защитните конструкции (обвалване или монолитна стоманобетонна конструкция) от действието на ударната вълна. 5. Изисквания, включително технологични, към вътрешнопроизводствената инфраструктура (съоръжения и мрежи на вътрешния транспорт, водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, електронни съобщителни инсталации, инсталации за сигнализация, охрана и др., третирането на отпадъците и др.) и свързването й с техническата инфраструктура за съответната територия по местоположение на строежа за ОБВВПИ към източниците на захранване с електрически ток и вода и др. 6. Изисквания към пътищата за противопожарни цели на територията на строежа и средствата и съоръженията за осигуряване на безопасност при пожар (водоизточници, резервоари, пожарни хидранти, пожарна сигнализация, пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари и др.). 7. Специфични изисквания към елементите за физическата защита на строежа за ОБВВПИ. 8. Изисквания при проектиране и изграждане на нови сгради и съоръжения или при преустройството им, при реконструкция или преустройство на съществуващи строежи за ОБВВПИ. 9. Специфични изисквания към здравословните и безопасни условия на труд за конкретния строеж към част „План за безопасност и здраве“ на инвестиционния проект.

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 15, ал. 1 и 2 и чл. 48

Забележка. Посочените разстояния са изчислени и се прилагат само при среднопресечена местност (гъста гора, хълм, земен вал и др.).

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 15 , ал. 2, 4 и 5 Значения на коефициента К1 при разполагане на ВВ и боеприпаси

Забележки: 1. При разполагането на ВВ и боеприпаси определеното по формулата в чл. 15, ал. 2 безопасно разстояние се намалява, като получените стойности се делят, както следва: – при необвалвани полумасивни сгради (сгради с носещи стени от тухлена зидария с дебелина най-малко 25 cm или каменна зидария с дебелина най-малко 45 cm на глинен или варов разтвор и тухлени колони) – на 1,1 до 1,2; – при необвалвани масивни тухлени сгради – на 1,2 до 1,3; – при необвалвани стоманобетонни сгради (складове, цехове) – на 1,3 до 1,4; – при обвалвани полумасивни и масивни сгради – на 1,5 до 1,7; – при вкопани в земята полумасивни и масивни сгради – на 1,8 до 2; – при котловани и ниши – на 1,8 до 1,9; – при надземни обвалвани площадки и навеси – на 1,4 до 1,5. 1.1. При височина на вала, по-голяма от два пъти височината на корниза на сградата, безопасното разстояние допълнително се намалява, като получените стойности се делят на 1,1. 1.2. При използването на водно защитно съоръжение безопасното разстояние допълнително се намалява, като получените стойности се делят на 1,2. 2. При определяне на безопасното разстояние трябва да се отчитат и местните условия – най-вече характерът и релефът на местността между мястото на евентуален взрив (склад, цех) и застрашавания обект. Ако между мястото на евентуален взрив и застрашавания обект има преграда (гъста гора, хълм, здрава стена, земен вал), безопасното разстояние, изчислено по формулата в чл. 15, ал. 2, се намалява, като се дели на 1,5 до 2. Коефициенти за привеждане на различните видове пиротехнически и капсулни състави, иницииращи и бризантни взривни вещества, и барути към тротила

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 15 , ал. 3 Значения на коефициента К2 по непредаване на детонация

Приложение № 8 към чл. 15, ал. 3 Значения на коефициента К2 по непредаване на детонация Забележка. Н – необвалван склад; О – обвалван склад, В – вкопан, строен в скат или в насип (тристранно покритие със земна маса, Х – съгласно техническото задание и оценката на риска.

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 42, ал. 2 Степени на защита, които се осигуряват чрез обвивките на електрическите съоръжения съгласно БДС EN 60529+А1:2004

Степените на защита, които се осигуряват чрез обвивката на електрическото съоръжение, се означават с IP код и следващите го две характеристични цифри. Първата характеристична цифра показва, че чрез обвивката хората се защитават от допир до опасни части, предотвратява се или се ограничава достъпът на човек или на част от човешкото тяло или на предмет, който човек държи в ръката си, и едновременно с това обвивката осигурява защитата на съоръжението срещу проникване на твърди чужди тела. Степени на защита срещу достъп до опасни части, означени с първата характеристична цифра Таблица 1 Степени на защита срещу твърди чужди тела, означени с първата характеристична цифра Таблица 2 Втората характеристична цифра показва степента на защита чрез обвивки срещу вредното въздействие върху съоръженията от проникването на вода. Степени на защита срещу проникването на вода, означени с втората характеристична цифра Таблица 3 Добавените букви се използват: – само ако действителната защита срещу достъп до опасни части е по-висока от тази, означена чрез първата характеристична цифра; или – ако е означена само защитата срещу достъп до опасни части, а първата характеристична цифра е заменена с Х. Степени на защита срещу достъп до опасни части, означени с добавена буква Таблица 4 Допълнителна информация за съоръженията може да бъде показана с въвеждането на допълнителна буква след втората характеристична цифра или след добавената буква. Допълнителна буква след втората характеристична цифра или след добавената буква Таблица 5

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 89, ал. 1, т. 1 и ал. 3 Примерни допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения за стрелбища от открит тип в урбанизирани територии

В стрелбищата от открит тип, разположени в урбанизирани територии, освен основните проектилозадържащи съоръжения по направленията на стрелба трябва да бъдат предвидени и допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения, които да не позволяват на проектилите или части от тях да напуснат зоната на стрелковата площадка. На фиг. 1 е показана примерна конструкция на допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения, състояща се от напречни защитни прегради над стрелковата площадка и допълнителна защитна преграда над проектилозадържащото съоръжение по направление на стрелбата и съоръженията за закрепване на мишените. Фиг. 1. Допълнителни проектилозадържащи съоръжения за стрелбище от открит тип в урбанизирани територии Напречните защитни прегради трябва да отговарят на принципа „Blue sky“, така че стрелец, застанал на определените с проекта стрелкови позиции, да вижда единствено елементи на стрелковата зона и обезопасяващите съоръжения на стрелбището от открит тип. На фиг. 2 са посочени примерни допълнителни проектилозадържащи съоръжения (защитни прегради) на стрелкова площадка на открито стрелбище с фиксирани стрелкови позиции (подходящо и за прострелване, и за балистични изпитания). Стрелковата позиция е ограничена с техническо решение – отвор или навес, изключвайки възможността оръжието да може да се насочи в посока извън стрелковата зона и защитните съоръжения. Фиг. 2. Допълнителни проектилозадържащи съоръжения за стрелбища от открит тип с фиксирани стрелкови позиции Поради ограничената видимост и фиксираните стрелкови позиции напречните допълнителни защитни прегради над стрелковата площадка е допустимо да се разполагат на големи разстояния едно от друго (спазвайки принципа „Blue sky“), като тогава трябва да се предвидят и допълнителни защитни прегради и на земната повърхност, за да се предотвратят рикошети на проектили или части от тях при случаен изстрел в повърхността. На фиг. 3 са дадени примерни допълнителни проектилозадържащи съоръжения на стрелкова площадка (защитни прегради) с повече от една стрелкова позиция и за стрелба в движение. Проектилозадържащите съоръжения трябва да отговарят за всяка една проектирана стрелкова позиция на принципа „Blue sky“, като максималният ъгъл е 30 градуса, измерен от средата на защитната преграда, както е посочено на фиг. 3. Фиг. 3. Допълнителни проектилозадържащи съоръжения при стрелкова площадка с повече от една стрелкова позиция и стрелба в движение Информационно приложение № 11 към чл. 93, ал. 3, т. 2 и ал. 7 Примерни конструкции за обезопасяващи съоръжения за стрелбища от закрит тип Обезопасяващите съоръжения за стрелбища от закрит тип се проектират и изграждат така, че да не може изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях да напускат стрелковата зона, като преминават през стените, пода и тавана на стрелковата зона, или да се връщат към стрелковите позиции. На фиг. 1 е посочeно примерно разположение на обезопасяващи съоръжения за тавана на стрелбище от закрит тип. Фиг. 1. Примерно разположение на таванни обезопасяващи съоръжения Таванните обезопасяващи съоръжения се проектират с височина не по-малка от 20 cm и разположени така, че да покриват тавана от всяка определена с проекта стрелкова позиция и измерено от най-ниската допустима стрелкова позиция при максимален ъгъл 30 градуса. На фиг. 2 е показано разположение на таванни обезопасяващи съоръжения при изнесени напред стрелкови позиции. Фиг. 2. Разположение на таванни обезопасяващи съоръжение при изнесени напред стрелкови позиции Таванни обезопасяващи съоръжения в стрелбище от закрит тип при ограничена видимост са посочени на фиг. 3. Броят и размерите на таванните обезопасяващи съоръжения зависят от ъгъла на видимост, така че съоръженията да покриват всяка част на тавана. Фиг. 3. Разположение на таванни обезопасяващи съоръжения при ограничена видимост за стрелба По направлението на стрелба се проектират проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения. На фиг. 4, 5 и 6 са посочени примерни конструкции с различно разположение на стоманените плочи, които ще посрещат и задържат изстреляните проектили. Пред стоманените плочи се разполага противорикошетна преграда, най-често от гумена лента или друго техническо решение (например автомобилни гуми), което да не позволява на проектили или части от тях да се върнат към стрелковите позиции. Дебелината на стоманените плочи и видът на материала им при проектирането се избират, като се вземе предвид енергията на предвидените за употреба боеприпаси, както и количеството боеприпаси, което ще се употребява в стрелбището. Фиг. 4. Проектилозадържащо съоръжение по направления на стрелба – с една цяла стоманена плоча, разположена под 45 градуса Фиг. 5. Проектилозадържащо съоръжение по направления на стрелба – с една цяла стоманена плоча, разположена вертикално Фиг. 6. Проектилозадържащо съоръжение по направления на стрелба – с няколко стоманени плочи, разположени една над друга под 45 градуса Друго техническо решение на проектилозадържащо съоръжение по направление на стрелбата за задържане на изстреляните проектили от гумени късове е посочено на фиг. 7. За основа се проектира стъпаловидна метална конструкция, върху която се насипват свободно гумените късове. Дебелината на участъка с гумените късове се съобразява при проектирането с предвидените за употреба боеприпаси. Върху гумените късове се поставя гумена лента. Фиг. 7. Проектилозадържащо съоръжение по направления на стрелба – с гумени късове

Приложение 4а

Приложение № 4а към чл. 14, ал. 4 и чл. 15, ал. 6 Изисквания към високи защитни съоръжения, изграждани като земен насип или смесен тип Фиг. 1. Пример за изграждане на защитно съоръжение – висок земен насип Фиг. 2. Защитно съоръжение смесен тип

Приложение 8а

Приложение № 8а към чл. 15, ал. 7 Коефициенти за привеждане на видове взривни вещества, пиротехнически изделия и барути към тротила

Приложение 9а

Приложение № 9а към чл. 80а, ал. 2 Примерни схеми на площадки за товаро-разтоварни дейности на транспортни затворени контейнери, съдържащи технологично изисквани за целите на производствения процес взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия/състави Фиг. 1 Фиг. 2

Приложение 9б

Приложение № 9б към чл. 80б, ал. 2 Примерни схеми на площадки за унищожаване/изгаряне на взривни вещества и/или барути и/или пиротехнически състави/изделия Фиг. 1 Фиг. 2

Приложение 9в

Приложение № 9в към чл. 80в, ал. 2 Примерна схема на подривна територия с площадка за унищожаване, взривяване и/или изгаряне на негодни за употреба и некачествени взривни вещества, боеприпаси, барути и/или пиротехнически изделия/състави