(1) В случаите на чл. 276, ал. 1, когато е необходимо осигуряване на незабавна ефективна защита на интересите на инвеститорите или предприемане на спешни действия по предотвратяване или преустановяване извършването на нарушения по този закон и актовете по прилагането му, комисията може да поиска от съответния компетентен съд налагане на запор, съответно възбрана върху имуществото на юридическите лица по чл. 276, ал. 1.
(2) Решението на комисията и молбата за допускане се разглеждат от съда незабавно, в деня на подаването й.
(3) Съдът се произнася с определение, в което посочва и срока, за който се налага запорът.
(4) Въз основа на определението на съда, с което се уважава молбата, се издава заповед за налагане на запор.
(5) Налагането на запор и/или възбрана се извършва незабавно от съдебния изпълнител по реда на чл. 400 от Гражданския процесуален кодекс.
(6) При наличието на уважителни причини, по молба на комисията, срокът по ал. 3 може да се удължи. Молбата се подава преди изтичането на първоначално определения срок.