(1) Оздравителните мерки, предприети от компетентен орган на държава членка спрямо инвестиционен посредник, лицензиран в тази държава членка, се признават пряко и без формалности в Република България и от момента, в който подлежат на изпълнение, имат действие спрямо клона на този инвестиционен посредник, извършващ дейност в Република България, както и спрямо третите лица в Република България. Правните последици на оздравителните мерки се уреждат от законодателството на съответната държава членка, освен ако в този закон е предвидено друго.
(2) Лицата, които администрират на територията на Република България оздравителни мерки, предприети от компетентен орган на държава членка, се ползват със същия статут и правомощия, каквито имат според законодателството на тази държава членка. Тези лица прилагат българското законодателство при реализацията на активи на инвестиционния посредник на територията на Република България и при уреждането на трудови правоотношения, възникнали на територията на Република България.
(3) Оздравителните мерки, предприети от компетентен орган на държава членка спрямо клон на инвестиционен посредник, лицензиран в трета държава, се признават пряко и без формалности в Република България и от момента, в който подлежат на изпълнение, имат действие спрямо третите лица в Република България.