(1) Вписан ползвател на регистрирано наименование за произход може да подаде заявка за международна регистрация.
(2) Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро.
(3) Таксите за международна регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.
(4) Такси за международна регистрация се дължат и на Патентното ведомство съгласно тарифата по чл. 4, ал. 1.
(5) Когато с влязло в сила решение заявката, съответно регистрацията, на българско наименование за произход, която е базова за международната регистрация, бъде отказана, съответно заличена, или правната закрила на регистрираното наименование за произход бъде прекратена, до Международното бюро се изпраща съобщение.
(6) Датата и номерът на международната регистрация на български наименования за произход се отразяват в досието на наименованието за произход, регистрирано по реда на този закон, и се вписват в Държавния регистър на географските означения.