Чл. 1
Създава Национален координационен механизъм за върховенство на правото.
Чл. 2
Националният координационен механизъм има за цел запазване на постигнатия напредък, продължаване на наблюдението на национално ниво и докладване пред обществеността по следните области:
1. върховенство на закона;
2. съдебна реформа;
3. борбата с корупцията по високите етажи на властта и в по-общ план
4. борбата с организираната престъпност.
5. медиен плурализъм и свобода на медиите;
6. други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване
Чл. 3
(1) Създава Съвет за прилагане на Националния координационен механизъм, наричан по-нататък „Съвета“, за осигуряване на координация в сферата на изпълнителната власт, сътрудничество и диалог с други държавни органи и с неправителствените организации и за цялостно проследяване и единно докладване на постигнатия напредък по изпълнението на мерки и дейности по областите по чл. 2.
(2) Съветът осъществява дейността си при спазване на принципите за разделение на властите и независимост на съдебната власт, както и на другите конституционно и законово установени принципи и правила.
(3) Съветът не осъществява контрол върху дейността на държавните органи и на членовете си и под никаква форма не може да осъществява намеса в независимостта на съдебната власт.
(4) Участието в съвета на органите, които са извън изпълнителната власт, е на доброволен принцип и е израз на сътрудничество и диалог между властите.
(5) В дейността на съвета като наблюдатели участват представители на неправителствени организации, наричани „Граждански съвет“.
Чл. 4
(1) Съветът:
1. отчита напредъка и изпълнението на мерки и дейности по областите по чл. 2 чрез представената информация от компетентните органи;
2. обсъжда конкретни въпроси и затруднения, възникнали при изпълнението на мерките и дейностите по областите по чл. 2, и координира взаимодействието между отговорните институции;
3. обсъжда предложения за предприемане на последващи действия и мерки по областите по чл. 2, включително законодателни промени.
(2) Съветът отчита дейността си пред обществеността, като в срок до 7 дни след всяко заседание публикува на специално създадени раздели на интернет страниците на, Висшия съдебен съвет и на Министерството на правосъдието протоколите с обсъжданията, изразените становища и приетите решения и доклад за напредъка по изпълнението на мерките и дейностите по областите, а при провеждане на извънредни заседания – протоколите от тях с обсъжданията, изразените становища и приетите решения.
(3) Съветът представя годишен доклад за дейността си пред Министерския съвет и Висшия съдебен съвет. Министърът на правосъдието внася доклада пред Министерския съвет, а представляващият Висшия съдебен съвет внася доклада пред Висшия съдебен съвет. Докладът се оповестява и по реда на ал. 2 в срок до 28 февруари.
Чл. 5
(1) В изпълнение на своите правомощия съветът приема с решение доклада относно напредъка и изпълнението на мерки и дейности по областите по чл. 2 на база представената информация от компетентните органи.
(2) Съветът може да приема решения за координиране на взаимодействието между институциите, представени в съвета, и да изразява становище за изпълнение на последващи действия и мерки по областите по чл. 2.
(3) Съветът може да създава работни групи на основание чл. 22, ал. 2 от Закона за администрацията.
(4) Решенията се вземат с консенсус, а при липса на такъв – с мнозинство повече от половината от състава на съвета.
Чл. 6
(1) Съветът се състои от двама съпредседатели и членове. Съпредседатели на съвета са министърът на правосъдието и представляващият Висшия съдебен съвет.
(2) Членове на съвета са:
1. представляващият Висшия прокурорски съвет;
2. председателят на Върховния касационен съд;
3. председателят на Върховния административен съд;
4. главният прокурор на Република България;
5. главният инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет;
6. председателят на Комисията за противодействие на корупцията;
7. председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество;
8. министърът на вътрешните работи;
9. министърът на финансите;
10. министърът на културата;
11. главният секретар на Министерския съвет;
12. член на политическия кабинет на министър-председателя;
13. по един член на политическия кабинет на заместник министър-председателите;
14. председателят на Висшия адвокатски съвет;
15. член на Съвета за електронни медии.
(3) Съпредседателите и членовете на Съвета могат да бъдат замествани от оправомощен със заповед от тях представител на съответната институция.
(4) Съпредседателите на съвета:
1. представляват заедно съвета;
2. ръководят заседанията на съвета, определят дневния ред и насрочват извънредни заседания на съвета;
3. организират и координират изпълнението на решенията на съвета.
(5) За всяко заседание на съвета чрез секретариата в срок, не по-кратък от 14 дни се отправя покана за участие до председателя на Комисията по правни въпроси към Народното събрание и до председателите на парламентарните групи. Председателите на парламентарните групи могат да посочат по един представител – народен представител или експерт.
Чл. 7
(1) Членовете на Гражданския съвет осъществяват гражданско наблюдение върху постигнатия напредък и изпълнението на мерките и дейностите по посочените области, като дават становища и правят предложения пред съвета за повишаване на ефективността.
(2) Членовете на Гражданския съвет могат да присъстват на заседанията на съвета. Членовете на Гражданския съвет могат да взаимодействат с други неправителствени организации и с обществеността и да представят техни становища по областите по чл. 2.
(3) Членовете на Гражданския съвет получават материалите, предназначени за заседанието, не по-късно от срока, предвиден за членовете на съвета.
(4) Членове на Гражданския съвет са представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, които най-малко 5 години са работили активно и имат доказан опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията или съдебната реформа или опит в сферата на медийния плурализъм, и представители на организациите на работодателите, признати на национално равнище.
(5) Гражданският съвет е в състав до 13 членове, от които:
1. седем са представители от професионалните организации на съдиите, прокурорите, следователите, адвокатите и журналистите;
2. най-малко един представител на организация с опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията;
3. най-малко един представител на организация с опит в областта на съдебната реформа;
4. най-малко един представител на организация с опит в областта на медийния плурализъм;
5. един представител на организациите на работодателите, признати на национално равнище.
(6) Участието на членовете, с изключение на членовете, които са представители на професионалните организации на съдиите, прокурорите, следователите и журналистите, е за срок две години.
(7) Организациите по ал. 6 подават заявления за участие до секретариата на Съвета по образец, утвърден от съпредседателите на Съвета. Информация за реда и начина за подаване на заявления за участие се публикува в разделите на интернет страниците по чл. 4, ал. 2.
(8) Комисия в състав трима членове, определени от министъра на правосъдието, в двуседмичен срок от изтичането на срока за подаване на заявленията за участие извършва проверка за съответствие с условията по ал. 4. В случай че подадените заявления за участие в Гражданския съвет са повече от предвидения в ал. 5 брой членове, се провежда жребий. Протоколът от заседанието на комисията се публикува на разделите на интернет страниците по чл. 4, ал. 2. Протоколът задължително съдържа и резултатите от проверката, датата, мястото и часа на провеждането на жребия, в случай че такъв следва да се проведе. На допуснатите до участие се изпращат и индивидуални съобщения.
(9) Жребият по ал. 8 се провежда от комисията, като на него могат да присъстват допуснатите до участие организации.
(10) Два месеца преди изтичането на срока по ал. 6 се провежда процедура по реда на ал. 7 и 8.
(11)
(11) При непопълване на състава на Гражданския съвет всеки от съпредседателите може да предложи организации, отговарящи на изискванията по ал. 4, за включване в състава на съвета.
(12)
(12) По предложение на министъра на правосъдието или на членовете на Гражданския съвет в заседанията може да участват представители на академичната общност.
(13) Поименният състав на Гражданския съвет се определя със заповед на съпредседателите на съвета.
Чл. 8
(1) Министърът на правосъдието определя секретар на съвета, който организира и обезпечава провеждането на заседанията.
(2) Съветът се подпомага организационно-технически от дирекция „Стратегическо развитие и програми“ на Министерството на правосъдието, която изпълнява функциите на секретариат.
(3) Секретариатът публикува материалите и актуализира информацията в специално създадения раздел на интернет страницата на Министерството на правосъдието по чл. 4, ал. 2.
Чл. 9
(1) Органите, на които Конституцията и/или друг нормативен акт възлага изпълнението на политики, мерки или дейности по областите по чл. 2, предоставят необходимата информация за осъществяване на националния механизъм за мониторинг при спазване на изискванията за нормативно защитените тайни, както и предложения за нови дейности и мерки, в случай че имат такива.
(2) Информацията се предоставя при възможност с аналитична част.
Чл. 10
(1) В съответствие с конституционно и законово установените им правомощия държавните органи предоставят информация относно дейности и мерките, които изпълняват в съответните области:
1. Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет – за реформата на съдебната система;
2. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет – за дейността си и изпълняваните мерки за подобряване на практическото си функциониране;
3. Министерството на правосъдието – за предприетите законодателни инициативи в сферата на съдебната реформа и на борбата с организираната престъпност и корупцията;
4. Прокуратурата на Република България – за противодействие на корупцията и организираната престъпност при спазване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс;
5. Върховният касационен съд – обобщена информация за постановените присъди, а Министерството на правосъдието – за изпълнението на наказанията, по делата за корупция и организираната престъпност и дела срещу журналисти и медии;
6. Комисията за противодействие на корупцията и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество – за превенцията и противодействието на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата;
7. Министерството на финансите – за изпълняваните мерки по превенция в Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ и за изпълнението на действията и мерките, свързани с превенция на корупцията, от Плана за действие и мерките, насочени към подобряване на системата за обществени поръчки в Република България;
8. Министерството на вътрешните работи – за противодействието на организираната престъпност и за изпълняваните мерки по превенция на корупцията в министерството;
9. Министерството на културата и Съветът за електронни медии – за мерките, касаещи медийния плурализъм и свобода на медиите;
10. Главният инспекторат към Министерския съвет в качеството му на секретариат на Националния съвет по антикорупционни политики – за изпълняваните политики и мерки по превенция и противодействие на корупцията по ниските етажи на властта и за изпълнението на мерки от стратегията за превенция и противодействие на корупцията, както и информация за превенцията и противодействие на корупцията по ниските етажи на властта и за резултатите от реформата за укрепване на вътрешните инспекторати в държавната администрация;
11. Националният институт по правосъдието – за провежданите обучения за превенция и противодействие на корупцията и за противодействието на организираната престъпност.
12. Главният секретар на Министерския съвет – по отношение на други институционални въпроси, свързани с принципите за взаимозависимост и взаимоограничаване.
(2) Публичното отчитане на напредъка по изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията се осъществява от Националния съвет по антикорупционни политики.
(3) За целите на осъществяване на националния механизъм за мониторинг и представяне пред обществеността на едно място на информация по всички области на съвета се предоставя обобщена информация за напредъка по изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията.
Чл. 11
(1) Съветът провежда редовни заседания на всеки три месеца в първия понеделник на съответния месец от 14,00 ч. в сградата на Министерството на правосъдието. В случай че първият понеделник на съответния месец е неработен ден, заседанието се провежда в следващия работен понеделник.
(2) Извънредни заседания се провеждат по инициатива на съпредседателите, по искане на 1/3 от състава на съвета или по инициатива на 1/3 от членовете на Гражданския съвет.
(3) При свикване на извънредно заседание задължително се посочват въпросите, които ще се обсъждат, и членовете на съвета, които ще докладват по тях. Заседанието се насрочва в срок до 14 дни. Членовете на съвета и на Гражданския съвет се уведомяват за датата, часа и дневния ред на заседанието не по-късно от 5 дни преди провеждането му.
(4) Съветът провежда заседание, ако присъства повече от половината от състава му.
Чл. 12
(1) Когато естеството на обсъжданите въпроси във връзка с напредъка и изпълнението на мерки и дейности по областите по чл. 2 налага това, на заседанията могат да бъдат канени според тяхната компетентност и представители на други институции. За осигуряване на работата на съвета може да бъдат искани информация и становища от други компетентни органи, институции и организации.
(2) Когато някой от състава на съвета е поискал обсъждане на въпроси, които изискват промени в законодателството или приемане на решение на Народното събрание, искането се прави не по-късно от 14 дни преди заседанието чрез съпредседателите на съвета.
Чл. 13
(1) Информацията и материалите за редовните заседания се изпращат от съответната институция съобразно компетентността ù до секретариата на съвета в 30-дневен срок преди заседанието, а за извънредните заседания – 10 дни.
(2) Секретариатът обобщава информацията и материалите за редовните заседания и ги изпраща на участниците в съвета не по-късно от 14 дни преди датата на заседанието, а за извънредните заседания – след постъпването им в секретариата, но не по-късно от пет дни преди заседанието.
(3) При постъпила информация извън сроковете по ал. 2 същата се разглежда на следващо заседание на Съвета.
Чл. 14
(1) За всяко заседание на съвета се съставя протокол, в който се отразяват докладваните въпроси, обсъжданията, изразените становища и приетите решения.
(2) Протоколът се подписва от съпредседателя на съвета, ръководил заседанието, и от секретаря. Когато съпредседателите са ръководили заседанието съвместно, протоколът се подписва от всеки от тях.
Чл. 15
Секретариатът на съвета:
1. осъществява оперативното взаимодействие на съвета с други държавни органи и организации;
2. обобщава получената информация и изготвя проект на докладите;
3. изготвя протоколите от заседанията на съвета;
4. изпраща докладите и протоколите за публикуване на електронните страници на институциите;
5. изпраща всички протоколи, доклади и други материали до институциите, ръководени или представлявани от членовете на съвета, както и материалите за заседанието на членовете на Гражданския съвет;
6. при необходимост от представяне на информация на Европейската комисия осъществява техническата координация между институциите и обобщаването на информацията.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Постановлението се приема на основание чл. 22а, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 7а от Закона за нормативните актове.
§ 2
За неуредени въпроси се прилага Правилникът за организацията и дейността на съвет по чл. 21, ал. 1 от Закона за администрацията, приет с Постановление № 117 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2012 г.; доп., бр. 36 от 2014 г.).
§ 3
В 10-дневен срок от влизането в сила на постановлението всеки ръководител на министерство или институция, включен в състава на съвета, определя лица или структура, които осъществяват техническата координация със секретариата.
§ 4
В едномесечен срок от влизане в сила на постановлението Министерството на правосъдието обявява процедура за попълване на състава на Гражданския съвет.
§ 5
(отменен)
Постановлението влиза в сила с влизането в сила на отмяната на Решението на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка за напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебна реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност (обн., ОВ, L 354/58 от 14 декември 2006 г.). За министър-председател: Томислав Дончев За главен секретар на Министерския съвет: Красимир Божанов