Член 1
За целите на настоящата директива:
(1) „инвестиционно предприятие“ означава инвестиционно предприятие по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 93/22/ЕИО: — получило разрешение в съответствие с член 3 от Директива 93/22/ЕИО, или — получило разрешение като кредитна институция в съответствие с Директива 77/780/ЕИО на Съвета (7) и Директива 89/646/ЕИО на Съвета (8), чието разрешение обхваща една или повече от инвестиционните услуги, изброени в раздел А на приложението към Директива 93/22/ЕИО;
(2) „инвестиционна дейност“ означава всяка инвестиционна услуга, както е определена в член 1, параграф 1 от Директива 93/22/ЕИО, както и услугата, посочена в точка1 на раздел В на приложението към тази директива;
(3) „инструменти“ означава инструментите, изброени в раздел Б на приложението към Директива 93/22/ЕИО;
(4) „инвеститор“ означава всяко лице, което е поверило парични средства или инструменти на инвестиционно предприятие във връзка с инвестиционна дейност;
(5) „клон“ означава място на дейност, което е част от инвестиционно предприятие, което няма правосубектност и предоставя инвестиционни услуги, за които инвестиционното предприятие е получило разрешително; всички места на дейност, създадени в една и съща държава-членка от инвестиционно предприятие със седалище в друга държава-членка, се смятат за един клон;
(6) „съвместна инвестиционна дейност“ означава инвестиционна дейност, извършвана за сметка на две или повече лица или върху която две или повече лица имат права, които могат да бъдат упражнявани с подписа на едно или повече от тези лица;
(7) „компетентни органи“ означава органите, определени в член 22 от Директива 93/22/ЕИО; тези органи могат, при необходимост, да бъдат органите съгласно член 1 от Директива 92/30/ЕИО на Съвета от 6 април 1992 г. относно надзора върху кредитните институции на консолидирана основа (9).
Член 2
(1) Всяка държава-членка следи за установяването и официалното признаване на нейна територия на една или повече схеми за обезщетение на инвеститорите. Освен в случаите, посочени във втора алинея и в член 5, параграф 3, никое инвестиционно предприятие, с разрешение, издадено в тази държава-членка, не може да извършва инвестиционна дейност, ако не участва в такава схема. Държавата-членка може, обаче, да освободи кредитна институция, за която се прилага директивата, от задължението да участва в схема за обезщетение на инвеститорите, когато тази институция вече е освободена съгласно член 3, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО от задължението да участва в схема за гарантиране на влоговете, при условие че предоставяните на вложителите защита и информация също се предоставят и на инвеститорите при едни и същи условия, и че по този начин инвеститорите се ползват със защита, най-малко равностойна на тази, предлагана от схема за обезщетение на инвеститорите. Всяка държава-членка, която ползва тази възможност, уведомява Комисията за това; в частност държавата-членка разкрива характеристиките на системи за защита, както и кредитните институции, които покриват, по смисъла на настоящата директива, както и всички настъпили впоследствие промени в предоставената информация. Комисията уведомява съответно Съвета за това.
(2) Схемата осигурява покритие на инвеститорите в съответствие с разпоредбите на член 4 когато: — компетентните органи са определили, че по тяхна преценка инвестиционно предприятие към дадения момент и по причини, свързани пряко с финансовото му състояние, не изглежда в състояние да изпълнява задълженията си, произтичащи от вземанията на инвеститорите, и че в скоро време няма перспектива да бъде в състояние да направи това; или — съдебен орган е постановил временно отнемане на възможността на инвеститорите да предявяват вземанията си срещу предприятието, по причини, свързани пряко с финансовото състояние на инвестиционното предприятие, в зависимост от това, кое от двете събития настъпи по-рано. Осигурява се покритие на вземанията, възникнали в резултат на неспособността на инвестиционното предприятие: — да възстанови паричните средства, които дължи или които са собственост на инвеститорите и които държи от тяхно име във връзка с инвестиционната дейност; или — да върне на инвеститорите инструменти, които са тяхна собственост и които държи, администрира или управлява от тяхно име във връзка с инвестиционната дейност, в съответствие с приложимите правни и договорни условия.
(3) Всяко вземане по параграф 2 към кредитна институция, която в дадена държава-членка би била предмет както на настоящата директива, така и на Директива 94/19/ЕО, се насочва от държавата-членка към схема съгласно едната или другата от тези директиви, както държавата-членка счете за целесъобразно. Едно вземане не може да бъде предмет на повече от едно обезщетение по двете директиви.
(4) Размерът на вземането на инвеститора се изчислява в съответствие с правните и договорните условия, в частност — условията, засягащи прихващанията и насрещните вземания, които са приложими към оценката, към датата на определението или решението по параграф 2, на паричната сума или стойността, определена, когато е възможно, въз основа на пазарната стойност на инструментите, собственост на инвеститора, които инвестиционното предприятие не е в състояние да възстанови или върне.
Член 3
Вземанията, възникнали от сделки, във връзка с които е постановена присъда за пране на пари по смисъла на член 1 от Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1991 г. относно предотвратяването на използването на финансовата система за пране на пари (10), се изключват от всякакво обезщетение по схемите за обезщетение на инвеститорите.
Член 4
(1) Държавите-членки осигуряват, че схемите осигуряват покритие в размер, не по-малък от 20 000 ECU на инвеститор по отношение на вземанията съгласно член 2, параграф 2. До 31 декември 1999 г. държавите-членки, в които към датата на приемане на директивата покритието е в размер, по-малък от 20 000 ECU, могат да запазят това по-ниско ниво, при условие че не е по-малко от 15 000 ECU. Тази възможност имат и държавите-членки, за които се прилагат преходните разпоредби на втората алинея на параграф 1, член 7 от Директива 94/19/ЕО.
(2) Държава-членка може да предвиди някои инвеститори да бъдат изключени от покритието на схемите или да им бъде осигурено покритие в по-малък размер. Инвеститорите, които могат да бъдат изключвани, са изброени в приложение I.
(3) Настоящият член не препятства запазването или приемането на разпоредби, които осигуряват по-високо или по-широкообхватно покритие на инвеститорите.
(4) Държава-членка може да ограничи покритието, предвидено в параграф 1 или това, посочено в параграф 3, до определен процент от вземането на инвеститора. Процентното покритие обаче трябва да бъде равно на 90 % или повече от размера на вземането, при условие че размерът на изплатеното обезщетение не надхвърля 20 000 ECU.
Член 5
(1) Ако инвестиционно предприятие, чието участие в схема е задължително съгласно член 2, параграф 1, не изпълнява задълженията, които произтичат от членството му в схемата, компетентните органи, които са издали разрешението му, се уведомяват и в сътрудничество със схемата за обезщетение вземат всички целесъобразни мерки, в т.ч. налагане на санкции, за да гарантират че инвестиционното предприятие ще изпълни задълженията си.
(2) Ако тези мерки не осигурят изпълнение на задълженията от страна на инвестиционното предприятие, схемата може, когато националното право позволява изключването на член и с изричното съгласие на компетентните органи, с предизвестие, което не може да бъде по-малко от 12 месеца, да съобщи намерението си да изключи инвестиционното предприятие от членство в схемата. Схемата продължава да осигурява покритие съгласно втората алинея на параграф 2, член 2, за инвестиционната дейност, извършена по време на този срок. Ако след изтичането на срока на предизвестието инвестиционното предприятие не е изпълнило задълженията си, схемата за обезщетение може, отново с изрично съгласие на компетентните органи, да го изключи.
(3) Когато националното право позволява и с изричното съгласие на компетентните органи, които са издали разрешението му, инвестиционно предприятие, което е изключено от схема за обезщетение на инвеститорите, може да продължи да предоставя инвестиционни услуги, ако преди изключването му от схемата, е предвидило други механизми за обезщетение, осигуряващи на инвеститорите покритие, най-малко равностойно на това, предлагано от официално признатата схема и с характеристики, равностойни на тези на съответната схема.
(4) Ако инвестиционно предприятие, чието изключване се предлага съгласно параграф 2, не може да предвиди други механизми за обезщетение, отговарящи на условията по параграф 3, компетентните органи, които са издали разрешението му, го отнемат незабавно.
Член 6
След отнемане на разрешението на инвестиционно предприятие за инвестиционната дейност, извършена до отнемането на разрешението, продължава да се осигурява покритие по втората алинея на параграф 2, член 2.
Член 7
(1) Схемите за обезщетение на инвеститорите, въведени и официално признати в държава-членка в съответствие с член 2, параграф 1, осигуряват покритие и на инвеститорите в клонове, създадени от инвестиционни предприятия в други държави-членки. До 31 декември 1999 г. нито нивото, нито обхватът, включително процентът, на предвиденото покритие не може да превишава максималното ниво или обхвата на покритието, предлагано от съответната схема за обезщетение на територията на приемащата държава-членка. До тази дата Комисията съставя доклад въз основа на натрупания опит от прилагането на тази алинея и на член 4, параграф 1, от Директива 94/19/ЕО, и разглежда необходимостта от продължаване действието на тези разпоредби. Ако е целесъобразно, Комисията внася в Европейския парламент и в Съвета предложение за директива за продължаване на срока на тяхното действие. Когато нивото или обхватът, включително процентът, на предлаганото покритие от схемите за обезщетение на инвеститори в приемащата държава-членка превишава нивото или обхвата на покритието, предвидено в държавата-членка, в която е издадено разрешението на инвестиционното предприятие, приемащата държава-членка осигурява на нейна територия съществуването на официално призната схема, към която клон може да се присъедини доброволно, за да допълни покритието, с което вече се ползват неговите инвеститори, по силата на членството му в схема в държавата-членка по произход. Ако клонът се присъедини към такава схема, схемата трябва да осигурява покритие на категорията институции, към която се числи клонът или която съответства в най-голяма степен на неговата категория в приемащата държава-членка. Държавите-членки следят за установяване на обективни и общоприложими условия за членството на клоновете във всички схеми за обезщетение на инвеститорите. Приемането зависи от спазването на всички задължения, отнасящи се до членството в системата, включително плащането на всички вноски и други такси. При прилагането на този параграф държавите-членки следват ръководните принципи, формулирани в приложение II.
(2) Ако клон, който е ползвал възможността за доброволно членство по параграф 1, не изпълнява задълженията на член на схемата за обезщетение на инвеститорите, компетентните органи, които са издали разрешението му, се уведомяват и в сътрудничество със схемата за обезщетение вземат всички необходими мерки, за да осигурят спазването на горепосочените задължения. Ако тези мерки не осигурят спазване от страна на клона на задълженията, посочени в настоящия член и след подходящо предизвестие от най-малко 12 месеца, схемата за обезщетение може със съгласието на компетентните органи, които са издали разрешението, да изключи клона. Инвестиционната дейност, извършена преди датата на изключване, продължава да се ползва и след тази дата с покритието, осигурявано от схемата, в която клонът е членувал доброволно. Инвеститорите се уведомяват за оттеглянето на допълнителното покритие и за датата, от която се счита, че то се прекратява.
Член 8
(1) Покритието, предвидено в член 4, параграфи 1, 3 и 4, се прилага за общия размер на вземането на инвеститора към инвестиционното предприятие съгласно директивата, независимо от броя на сметките, валутата и местонахождението в Общността. Държавите-членки могат, въпреки това, да предвидят средствата в други валути освен валутите на държавите-членки и екюто да бъдат изключени от обхвата на покритието или да бъдат предмет на покритие с по-малък размер. Тази възможност не се прилага за инструменти.
(2) За изчисляване на покритието, предвидено в член 4, параграфи 1, 3 и 4, се взема предвид делът на всеки инвеститор в съвместната инвестиционна дейност. Когато няма специални разпоредби, вземанията се разпределят поравно между инвеститорите. Държавите-членки могат да предвидят, вземанията, свързани със съвместна инвестиционна дейност, на които имат право две или повече лица в качеството си на съдружници в търговско дружество, сдружение или групировка от подобен характер без правосубектност, да могат, за целите за изчисляване на границите по член 4, параграфи 1, 3 и 4, да бъдат сумирани и третирани като възникващи от инвестиция, извършена от един инвеститор.
(3) Когато инвеститор няма абсолютно право върху държани суми или ценни книжа, обезщетението се получава от лицето, което има абсолютно право, при условие че това лице е или може да бъде идентифицирано преди датата на определението или решението, посочено в член 2, параграф 2. Ако две или повече лица имат абсолютно право, делът на всяко от тях съгласно разпоредбите, при които се управляват сумите или ценните книжа, се отчита при изчисляването на границите, предвидени в член 4, параграфи 1, 3 и 4. Настоящата разпоредба не се прилага за предприятия за колективно инвестиране.
Член 9
(1) Схемата за обезщетение предприема подходящи мерки за уведомяване на инвеститорите за определението или решението, посочено в член 2, параграф 2, и ако инвеститорите следва да бъдат обезщетени — за тяхното обезщетение, във възможно най-кратък срок. Схемата може да определи срок, в който инвеститорите са длъжни да предявят своите вземания. Срокът не може да бъде по-кратък от пет месеца от датата на горепосоченото определение или решение или от датата, на която това определение или решение е обявено. Фактът, че срокът е изтекъл, не може, въпреки това, да се използва като основание от схемата, за да откаже покритие на инвеститор, който не е бил в състояние своевременно да предяви правото си на обезщетение.
(2) Схемата трябва да бъде в състояние да изплати вземането на инвеститора във възможно най-кратък срок и не по-късно от три месеца от установяването на правото и размера на вземането. При напълно изключителни обстоятелства и в особени случаи схемата за обезщетение може да подаде заявление до компетентните органи за удължаване на срока. Удължаването не може да бъде за повече от три месеца.
(3) Независимо от срока, определен по параграф 2, когато инвеститор или друго лице, имащо право или дял в инвестиционна дейност, е обвинено в извършването на престъпление, произтичащо или свързано с пране на пари по смисъла на член 1 от Директива 91/308/ЕИО, схемата за обезщетение може да спре плащането до произнасянето на съда.
Член 10
(1) Държавите-членки следят всяко инвестиционно предприятие да предприема целесъобразни мерки, за да предоставя на действителните и потенциалните инвеститори необходимата информация за установяване на схемата за обезщетение на инвеститорите, в която членуват инвестиционното предприятие и неговите клонове в Общността, или на друг подобен механизъм съгласно втора алинея на параграф 1, член 2, или съгласно член 5, параграф 3. Инвеститорите се информират за условия на схемата за обезщетение или всеки друг приложим механизъм, включително размера и обхвата на покритието, предлагано от схемата за компенсиране, както и правилата, установени от държавите-членки съгласно член 2, параграф 3. Тази информация се представя в лесно разбираем вид. Освен това, информация се предоставя и при поискване относно условията, уреждащи обезщетението, както и формалностите, които трябва да бъдат изпълнени за получаване на обезщетение.
(2) Информацията, предвидена в параграф 1, се осигурява по предписания от националното законодателство начин на официалния език или езици на държавата-членка, в която е установен клонът.
(3) Държавите-членки установяват правила, ограничаващи използването на информацията, посочена в параграф 1 за рекламни цели, за да се избегне такова използване да засегне стабилността на финансовата система или доверието на инвеститорите. В частност държава-членка може да ограничи рекламата до фактическото посочване на схемата, в която членува инвестиционното предприятие.
Член 11
(1) Всяка държава-членка извършва проверка за това дали клоновете на инвестиционно предприятие, чието седалище се намира извън Общността, имат осигурено покритие, равностойно на предвиденото от директивата. При липса на такова покритие държавата-членка може, при условията на член 5 от Директива 93/22/ЕИО, да предвиди клоновете на инвестиционно предприятие, чието седалище се намира извън Общността, да бъдат задължени да се присъединят към схемите за обезщетение, които действат на нейна територия.
(2) Инвестиционното предприятие, чието главно управление се намира извън Общността, предоставя на действителните и потенциалните инвеститори в клоновете си цялата съществена информация относно условията за обезщетение, приложими към техните инвестиции.
(3) Информацията, предвидена в параграф 2, се предоставя по начина, предписан от националното законодателство, на официалния език или езици на държавата-членка, в която е установен клонът, и се съставя в ясна и разбираема форма.
Член 12
Без да се засягат други права, които имат по националното право, схемите, които извършват плащания за обезщетение на инвеститори, имат право да встъпват в правата на инвеститорите в производство по ликвидация за сумите, равни на техните плащания.
Член 13
Държавите-членки осигуряват, че правото на обезщетение на инвеститора може да бъде предмет на иск, предявен от инвеститора срещу схемата за обезщетение.
Член 14
Не по-късно от 31 декември 1999 г., Комисията внася доклад в Европейския парламент и в Съвета относно прилагането на директивата с предложения, ако е необходимо, за нейното преразглеждане.
Член 15
(1) Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 26 септември 1998 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
(2) Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното право, приети в областта, регулирана от настоящата директива.
Член 16
Член 12 от Директива 93/22/ЕИО се отменя, считано от датата, посочена в член 15, параграф 1.
Член 17
Настоящата директива влиза в сила след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 18
Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 3 март 1997 година. За Европейския парламент Председател J. M. GIL-ROBLES За Съвета Председател M. DE BOER
Приложение I
СПИСЪК НА ИЗКЛЮЧЕНИЯТА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 2 1. Професионални и институционални инвеститори, включително: — инвестиционни посредници, така както са определени в член 1, параграф 2 от Директива 93/22/ЕИО, — кредитни институции по смисъла на член 1, първо тире от Директива 77/780/ЕИО на Съвета, — финансови институции по смисъла на член 1, параграф 6 от Директива 89/646/ЕИО на Съвета, — застрахователни предприятия, — предприятия за колективни инвестиции, — пенсионни фондове. Други професионални инвеститори. 2. Наднационални институции, държавни и централни административни органи. 3. Провинциални, областни, местни и общински власти. 4. Директори, управители и лично отговорни членове на инвестиционни предприятия, лица, притежаващи най-малко 5 % или повече от капитала на инвестиционни предприятия, лица, извършващи законоустановен одит на счетоводните документи на такива предприятия, и инвеститори с подобен статут в други предприятия в рамките на същата групировка. 5. Близки роднини и трети лица, действащи от името на инвеститорите, посочени в точка 4. 6. Други предприятия от същата групировка. 7. Инвеститори, носещи отговорност или които са се възползвали от определени факти, свързани с инвестиционно предприятие, които са предизвикали финансови затруднения за предприятията или са допринесли за влошаване на финансовото му състояние. 8. Търговски дружества, които поради големината си нямат право да съставят съкратени счетоводни баланси съгласно член 11 от Четвъртата директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, за годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (1).
Приложение II
РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ (посочени в член 7, параграф 1, пета алинея) Когато клон е подал заявление за присъединяване към схема за обезщетение на инвеститорите в приемащата държава-членка с цел осигуряване на допълнително покритие, схемата на приемащата държава-членка двустранно със схемата на държавата-членка по произход, установяват подходящи условия и процедури за изплащането на обезщетения на инвеститорите на клона. Следващите принципи се прилагат както за формулирането на тези условия и процедури, така и за регламентирането на условията за членство, приложими за клона (съгласно член 7, параграф 1): а) схемата на приемащата държава-членка си запазва всички права да налага своите обективни и общоприложими правила на участващите инвестиционни предприятия; схемата може да изисква предоставяне на съответна информация и да има право да проверява тази информация с компетентните органи на държавата-членка по произход; б) схемата на приемащата държава-членка удовлетворява вземанията за допълнително обезщетение, след като е уведомена от компетентните органи на държавата-членка по произход за определението или решението, посочени в член 2, параграф 2. Преди да изплати допълнителното обезщетение, схемата на приемащата държава-членка си запазва всички права да извърши проверка за установяване на правото на инвеститора в съответствие с нейните стандарти и процедури; в) схемите на приемащата държава-членка и на държавата-членка по произход изцяло сътрудничат помежду си, така че инвеститорите да получават обезщетението бързо и в точните размери. В частност те се споразумяват за начина, по който насрещните вземания, които могат да доведат до прихващане по една от схемите, ще се отрази върху обезщетението, изплащано на инвеститора от всяка схема; г) схемата на приемащата държава-членка има право да начислява на клоновете такси за допълнително покритие на подходяща база, отчитаща покритието, финансирано от схемата на държавата-членка по произход. За да се улесни процеса на начисляване на таксите, схемата на приемащата държава-членка има право да приеме, че нейната отговорност във всички случаи се ограничава до превишението на предложеното от нея покритие над покритието, предложено от държавата-членка по произход, независимо от това дали държавата-членка по произход фактически изплаща обезщетение по отношение на вземанията на инвеститорите на територията на приемащата държава-членка.