Регламент (ЕС) 2026/697 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2026 година относно сътрудничеството между правоприлагащите органи, които отговарят за прилагането на Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти

Член 1 Предмет

С цел борба с практиките, които драстично се отклоняват от нормите на етичното търговско поведение, които противоречат на добросъвестността и почтеността в оборота и които се налагат едностранно от един търговски партньор на друг, с настоящия регламент се установяват определени правила, съгласно които правоприлагащите органи, определени от техните държави членки като отговарящи за прилагането на забраната на нелоялни търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти съгласно Директива (ЕС) 2019/633, си сътрудничат и координират действия помежду си, за да осигуряват ефективността на посочената директива.

Член 2 Обхват

(1) Настоящият регламент се прилага по отношение на прилагането на забраната на нелоялни търговски практики с трансгранично измерение в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, предвидена в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2019/633, които практики се осъществяват във връзка с продажбите на селскостопански и хранителни продукти между купувачите и доставчиците, изброени в член 1, параграф 2 от посочената директива. Глава IV от настоящия регламент се прилага и по отношение на кратки срокове на предизвестие, определени на по-малко от 30 дни за специфични сектори въз основа на член 3, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2019/633, или по отношение на национални правила, въведени или оставени в сила въз основа на член 9, параграф 1 от посочената директива, когато съответната държава членка вземе решение в този смисъл в съответствие с членове 15 и 16 от настоящия регламент. Глава VI от настоящия регламент се прилага по отношение на нелоялни търговски практики, в които участват доставчици или купувачи, установени извън Съюза.

(2) Настоящият регламент не засяга правилата на Съюза и националните правила относно международното частно право, по-специално разпоредбите, които се отнасят до компетентността на съдилищата и приложимото право.

(3) Настоящият регламент не засяга прилагането в държавите членки на мерки, които са свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси, по-специално работата на Европейската съдебна мрежа, създадена с Решение 2008/976/ПВР, и прилагането на Рамково решение 2005/214/ПВР и на Директива 2014/41/ЕС.

Член 3 Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, установени в член 2 от Директива (ЕС) 2019/633. Наред с това се прилагат следните определения:

1. „правоприлагащ орган“ означава национален орган или национални органи, определени от държава членка съгласно член 4, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/633;

2. „правоприлагащ орган заявител“ означава правоприлагащ орган, който отправя искане за оказване на взаимно съдействие;

3. „правоприлагащ орган, към който е отправено искането“ означава правоприлагащ орган, който получава искане за оказване на взаимно съдействие;

4. „нелоялна търговска практика с трансгранично измерение“ означава нелоялна търговска практика, в която участват доставчик и купувач, които са установени в две различни държави членки;

5. „широко разпространена нелоялна търговска практика с трансгранично измерение“ означава нелоялна търговска практика, в която участват доставчици и купувачи, установени в най-малко три държави членки;

6. „окончателно решение“ означава решение, което не може или вече не може да бъде обжалвано по общия ред.

Член 4 Общ принцип

Правоприлагащите органи си сътрудничат с цел предотвратяване или спиране на нелоялни търговски практики с трансгранично измерение, осъществявани на техните територии.

Член 5 Ресурси и експертен опит

Държавите членки гарантират, че правоприлагащите органи разполагат с необходимите ресурси за прилагане на настоящия регламент и за повишаване на осведомеността за неговите разпоредби сред купувачите и доставчиците.

Член 6 Поверителност на информацията

(1) За целите на настоящия регламент правоприлагащите органи имат правомощието да си предоставят информация и да използват като доказателство всякакви правни и фактически обстоятелства, включително поверителна информация.

(2) Информацията, посочена в параграф 1, се използва като доказателство само за целите на прилагането на настоящия регламент и във връзка с предмета, по отношение на който тя е събрана от правоприлагащия орган, към който е отправено искането.

(3) Информацията, посочена в параграф 1, се използва от правоприлагащите органи само при надлежно отчитане на законните интереси на физическите и юридическите лица, включително защитата на търговските тайни и правата на интелектуална собственост.

(4) В случаите, когато жалбоподател поиска защита на информацията съгласно член 5, параграф 3 от Директива (ЕС) 2019/633, правоприлагащият орган, който получава жалбата, иска предварителното съгласие на жалбоподателя, преди да предостави защитената информация на друг правоприлагащ орган.

Член 7 Искания за информация

(1) По искане на правоприлагащия орган заявител правоприлагащият орган, към който е отправено искането, незабавно и най-късно в срок от 90 дни, считано от датата на искането, предоставя на правоприлагащия орган заявител, информацията, поискана с цел установяване дали е осъществена, или се осъществява нелоялна търговска практика с трансгранично измерение в държавата членка на правоприлагащия орган заявител. Правоприлагащият орган заявител и правоприлагащият орган, към който е отправено искането, могат да се споразумеят да удължат този 90-дневен срок с още 30 дни.

(2) Когато правоприлагащият орган, към който е отправено искането, не разполага с цялата информация, поискана съгласно параграф 1, в неговия отговор на това искане може да се съдържа само частична информация или да се посочи липсата на исканата информация. И в двата случая правоприлагащият орган, към който е отправено искането, посочва причината за изпращането на такъв отговор. Правоприлагащият орган, към който е отправено искането, може да реши да събере липсващата информация, като в този случай информира правоприлагащия орган заявител за своето решение и споделя събраната информация с този орган.

(3) Информацията, която трябва да се предостави в отговор на искане по параграф 1, се събира от правоприлагащия орган, към който е отправено искането, и се използва от правоприлагащия орган заявител само в съответствие с националното право на съответния орган.

Член 8 Искания за действия по разследване

(1) По искане и от името на правоприлагащия орган заявител правоприлагащият орган, към който е отправено искането, предприема действия по разследване в съответствие с правомощията, посочени в член 6, параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2019/633, и в съответствие с националното си право, за да определи дали е осъществена, или се осъществява нелоялна търговска практика с трансгранично измерение.

(2) Когато правоприлагащият орган, към който е отправено искането, упражнява правомощията, посочени в член 6, параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2019/633 по искане и от името на правоприлагащ орган заявител, длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени или назначени от правоприлагащия орган заявител, имат право да придружават и да подпомагат правоприлагащия орган, към който е отправено искането, при упражняването на неговите правомощия, под надзора на неговите длъжностни лица и при условие че правоприлагащият орган заявител е информирал предварително правоприлагащия орган, към който е отправено искането, за желанието си да участва.

(3) Правоприлагащият орган, към който е отправено искането, информира незабавно правоприлагащия орган заявител за стъпките и мерките, които е предприел или възнамерява да предприеме съгласно параграф 1.

Член 9 Искания за изпълнение на решения за налагане на глоби или други равностойни по ефективност санкции, както и временни мерки

(1) По искане на правоприлагащия орган заявител правоприлагащият орган, към който е отправено искането, в съответствие с националното си право изпълнява или незабавно образува производство за изпълнението на окончателни решения за налагане на глоби или други равностойни по ефективност санкции, както и временни мерки, приети в съответствие с член 6, параграф 1, първа алинея, буква д) от Директива (ЕС) 2019/633 от държавата членка на правоприлагащия орган заявител.

(2) Параграф 1 се прилага само ако правоприлагащият орган заявител е установил, че купувачът, спрямо когото подлежат на изпълнение глобата и други равностойни по ефективност санкции, както и временните мерки, няма достатъчно активи на територията на държавата членка на правоприлагащия орган заявител.

(3) Правоприлагащият орган заявител може да отправи искане само за изпълнение на окончателно решение.

(4) Въпросите относно давностните срокове за принудителното изпълнение на глоби, други равностойни по ефективност санкции, както и временни мерки, се уреждат от националното право на държавата членка на правоприлагащия орган, към който е отправено искането.

Член 10 Разходи

(1) Правоприлагащите органи не налагат такси на доставчиците за покриване на разходите, свързани с трансграничното измерение на нелоялна търговска практика.

(2) Правоприлагащите органи се отказват от всякакви претенции помежду си за възстановяване на разходи, направени при прилагането на настоящия регламент, с изключение на разходите, които са направили като правоприлагащи органи, към които е отправено искането, във връзка с мерки, предприети съгласно член 7, 8, 9, 15 или 16, както е посочено в параграфи 3 и 4 от настоящия член.

(3) Във връзка с мерките, предприети съгласно член 7, 8, 15 или 16, правоприлагащият орган, към който е отправено искането, може да поиска правоприлагащият орган заявител да поеме разумните допълнителни разходи изцяло или частично, включително разходите за писмени преводи, разходите за труд и административните разходи. В такива случаи правоприлагащият орган заявител поема тези разходи, както са поискани.

(4) Във връзка с мерките, предприети съгласно член 9, правоприлагащият орган, към който е отправено искането, може да си възстанови всички разходи, направени във връзка с плащането на глобите, събрани от името на правоприлагащия орган заявител, включително разходите за писмени преводи, разходите за труд и административните разходи. Ако размерът на глобите не покрива направените разумни допълнителни разходи или ако правоприлагащият орган, към който е отправено искането, не успее да събере глобите, въпреки че е положил всички разумни усилия за това, правоприлагащият орган, към който е отправено искането, може да поиска правоприлагащият орган заявител да поеме изцяло или частично направените разходи. В такъв случай правоприлагащият орган заявител поема тези разходи, както са поискани.

(5) Правоприлагащият орган, към който е отправено искането, си възстановява дължимите суми съгласно настоящия член в паричната единица на своята държава членка, в съответствие с националното си право.

(6) Ако е необходимо, правоприлагащият орган, към който е отправено искането, конвертира сумите по глобите в паричната единица на своята държава членка по обменния курс, приложим на датата, на която са наложени глобите, в съответствие с националното си право.

Член 11 Механизъм за уведомяване

Правоприлагащите органи уведомяват Комисията и всички други правоприлагащи органи за всяко решение, с което се установява осъществяването на нелоялна търговска практика с трансгранично измерение в техните държави членки, в срок от 30 дни от приемането му.

Член 12 Процедура за искания за оказване на взаимно съдействие

(1) При отправяне на искане за оказване на взаимно съдействие правоприлагащият орган заявител:

а) посочва като правно основание за искането настоящия регламент, националното право, с което се транспонира Директива (ЕС) 2019/633, и съответните разпоредби на член 1, параграф 2 и член 3, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2019/633, посочва целта на искането, включително описание на трансграничното измерение на търговската практика, за която се твърди, че е нелоялна, и посочва информацията, поискана съгласно член 7, параграф 1, или принудителните мерки, поискани съгласно член 8 или 9 от настоящия регламент;

б) предоставя всяка допълнителна релевантна информация, която е необходима, за да може правоприлагащият орган, към който е отправено искането, да го изпълни, включително всяка информация, която може да бъде получена само в държавата членка на правоприлагащия орган заявител.

(2) Исканията за оказване на взаимно съдействие и всички съобщения, свързани с тях, се отправят в писмена форма. За исканията за оказване на взаимно съдействие се използват стандартни формуляри, когато Комисията е установила такива.

(3) Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на стандартни формуляри за исканията за оказване на взаимно съдействие, посочени в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 32.

Член 13 Отказ на изпълнение на искане за оказване на взаимно съдействие

(1) Правоприлагащият орган, към който е отправено искането, може да откаже да изпълни искане за информация съгласно член 7, параграф 1, ако се прилага поне една от следните ситуации:

а) след консултация с правоприлагащия орган заявител и двата правоприлагащи органа са съгласни, че информацията не е необходима или че на по-късен етап може да бъде отправено ново искане;

б) вече са образувани наказателни разследвания или съдебни производства срещу същия купувач по отношение на същата нелоялна търговска практика, която включва същия доставчик и същия период на нелоялната търговска практика, обхваната от тези наказателни разследвания или съдебни производства, пред съдебните органи в държавата членка на правоприлагащия орган, към който е отправено искането, или на правоприлагащия орган заявител.

(2) Правоприлагащият орган, към който е отправено искането, може да откаже да изпълни искане за принудителни мерки по член 8 само ако, след консултация с правоприлагащия орган заявител, се прилага поне една от следните ситуации:

а) вече са образувани наказателни разследвания или съдебни производства или е постановено съдебно решение срещу същия купувач по отношение на същата нелоялна търговска практика, която включва същия доставчик и същия период на нелоялната търговска практика, обхваната от тези наказателни разследвания или съдебни производства, или е постигнато съдебно споразумение със същия купувач по отношение на същата нелоялна търговска практика, пред съдебните органи в държавата членка на правоприлагащия орган, към който е отправено искането;

б) вече е започнало упражняването на необходимите правомощия за правоприлагане, включително административно производство, или вече е прието административно решение срещу същия купувач по отношение на същата нелоялна търговска практика, която включва същия доставчик и същия период на нелоялната търговска практика, обхваната от разследванията или административното решение в държавата членка на правоприлагащия орган, към който е отправено искането, за да се постигне бързо и ефективно прекратяване на тази нелоялна търговска практика;

в) вече е образувано наказателно разследване или съдебно производство срещу същия купувач по отношение на същата нелоялна търговска практика, която включва същия доставчик и същия период на нелоялната търговска практика, обхваната от наказателното разследване или съдебното производство, пред съдебните органи в държавата членка на правоприлагащия орган заявител;

г) правоприлагащият орган, към който е отправено искането, може да докаже, че поисканите принудителни мерки не са предвидени в член 6, параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2019/633, или че искането се отнася до кратки срокове на предизвестие, определени на по-малко от 30 дни за специфични сектори въз основа на член 3, параграф 1, буква б) от посочената директива, или до национални правила, въведени или оставени в сила въз основа на член 9, параграф 1 от посочената директива;

д) правоприлагащият орган, към който е отправено искането, не може:

е) правоприлагащият орган заявител не е предоставил достатъчно информация в съответствие с член 12.

(3) Правоприлагащият орган, към който е отправено искането, може да откаже да изпълни искане за принудителни мерки по член 9 само ако, след консултация с правоприлагащия орган заявител, установи, че е налице най-малко една от следните ситуации:

а) вече са образувани наказателни разследвания или съдебни производства или е постановено съдебно решение срещу същия купувач по отношение на същата нелоялна търговска практика, или е постигнато съдебно споразумение със същия купувач по отношение на същата нелоялна търговска практика пред съдебните органи в държавата членка на правоприлагащия орган, към който е отправено искането;

б) вече е започнало упражняването на необходимите правомощия за правоприлагане, включително административно производство, или вече е прието административно решение срещу същия купувач по отношение на същата нелоялна търговска практика в държавата членка на правоприлагащия орган, към който е отправено искането, за да се постигне бързо и ефективно прекратяване на тази нелоялна търговска практика;

в) вече е образувано наказателно разследване или съдебно производство срещу същия купувач по отношение на същата нелоялна търговска практика пред съдебните органи в държавата членка на правоприлагащия орган заявител;

г) правоприлагащият орган, към който е отправено искането, може да докаже, че окончателното решение се отнася до кратки срокове на предизвестие, определени на по-малко от 30 дни за специфични сектори въз основа на член 3, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2019/633, или до национални правила, въведени или оставени в сила въз основа на член 9, параграф 1 от посочената директива, или не е могло да бъде взето или не може да бъде изпълнено в съответствие с националното му право;

д) правоприлагащият орган заявител не е предоставил достатъчно информация в съответствие с член 12.

(4) Правоприлагащият орган, към който е отправено искането, уведомява незабавно правоприлагащия орган заявител за всеки отказ да изпълни искането за оказване на взаимно съдействие и излага основанията си за отказа.

Член 14 Езиков режим

(1) Езиците, използвани от правоприлагащите органи за исканията, уведомленията и всички други съобщения, уредени от настоящата глава, които са свързани с механизма за оказване на взаимно съдействие, се договарят между съответните правоприлагащи органи.

(2) Ако не може да бъде постигнато съгласие между съответните правоприлагащи органи относно езиците, които ще бъдат използвани, исканията за оказване на взаимно съдействие се изпращат на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на правоприлагащия орган заявител, придружени от неофициален превод на английски език, ако е поискан такъв. Отговорите се изпращат на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на правоприлагащия орган, към който е отправено искането, придружени от неофициален превод на английски език, ако е поискан такъв.

Член 15 Искания за информация по отношение на националните правила

(1) Държавите членки могат да решат, че правоприлагащите органи могат да използват възможностите, предвидени в член 7 от настоящия регламент, по отношение на кратки срокове на предизвестие, определени на по-малко от 30 дни за специфични сектори въз основа на член 3, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2019/633, или национални правила, въведени или оставени в сила въз основа на член 9, параграф 1 от посочената директива.

(2) Когато държава членка вземе такова решение и правоприлагащият орган заявител се възползва от едната или и от двете възможности, посочени в параграф 1, правоприлагащият орган, към който е отправено искането, може да предостави само частична информация или да откаже да предостави информация. Правоприлагащият орган, към който е отправено искането, посочва причините за този частичен отговор или за отказа. В тези случаи член 13 не се прилага.

Член 16 Искания за действия по разследване по отношение на националните правила

(1) Когато държава членка е определила срокове на предизвестие, по-кратки от 30 дни за специфични сектори въз основа на член 3, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2019/633, и друга държава членка е направила същото, което води до кратки срокове със същата продължителност за същите специфични сектори, правоприлагащите органи на тези държави членки могат да се споразумеят да използват възможностите, предвидени в член 8, параграф 1 от настоящия регламент. По подобен начин, когато дадена държава членка е въвела или оставила в сила по-строги национални правила въз основа на член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/633 и друга държава членка е направила същото, което води до еднакво строги национални правила за същата големина на операторите или същите видове нелоялни търговски практики, правоприлагащите органи на тези държави членки могат да се споразумеят да използват възможностите, предвидени в член 8, параграф 1 от настоящия регламент.

(2) Когато правоприлагащият орган заявител се възползва от едната или и от двете възможности, предвидени в параграф 1, правоприлагащият орган, към който е отправено искането, може да откаже да предприеме действия по разследване, без да посочва причините за отказа. В тези случаи член 13 не се прилага.

Член 17 Процедура за искане

Когато правоприлагащият орган заявител се възползва от възможностите, предвидени в член 15 или 16, той изпраща искане до правоприлагащия орган, към който е отправено искането, в което:

а) посочва настоящия регламент като правно основание;

б) посочва разпоредбите от националното право, в които се забранява съответната нелоялна търговска практика, която не е в съответствие с предвиденото в Директива (ЕС) 2019/633, както и дали основанието за съответните разпоредби на националното право е член 3, параграф 1, буква б) или член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/633;

в) описва целта на искането;

г) описва съответната нелоялна търговска практика и посочва по какъв начин тя не е в съответствие с Директива (ЕС) 2019/633;

д) уточнява каква информация или кое действие по разследване се иска.

Член 18 Предприемане на координирани действия и определяне на координатор

(1) В случай на основателно съмнение, че е възможно да е налице широко разпространена нелоялна търговска практика с трансгранично измерение, правоприлагащите органи, които са засегнати от тази предполагаема практика, започват координирано действие, основано на споразумение между тях. Комисията незабавно се уведомява за започването на координираното действие.

(2) Правоприлагащите органи, засегнати от предполагаемата широко разпространена нелоялна търговска практика с трансгранично измерение, определят правоприлагащ орган, който да поеме ролята на координатор. За да се постигне съгласие относно определянето на координатор, Комисията може, когато е необходимо, да улесни обсъжданията между съответните правоприлагащи органи. Ако въпросните правоприлагащи органи не са в състояние да постигнат споразумение относно определянето на такъв орган, правоприлагащият орган, който е отправил предупреждението съгласно член 24, изпълнява ролята на координатор.

(3) Правоприлагащите органи, засегнати от предполагаемата широко разпространена нелоялна търговска практика с трансгранично измерение, провеждат разследвания въз основа на информацията, с която разполагат. Те предупреждават другите засегнати правоприлагащи органи за резултатите от тези разследвания съгласно член 24.

(4) Даден правоприлагащ орган се присъединява към координирано действие, ако по време на него стане ясно, че предполагаемата широко разпространена нелоялна търговска практика с трансгранично измерение засяга и него.

(5) С цел да се установи, че правоприлагащ орган е засегнат от предполагаема широко разпространена нелоялна търговска практика с трансгранично измерение, под внимание се вземат всички елементи, и по-специално:

а) държавите членки, където са установени купувачите;

б) държавите членки, където са установени доставчиците, които биха могли да бъдат засегнати от нелоялната търговска практика.

Член 19 Мотиви за отказ на участие в координираното действие

(1) Правоприлагащ орган може да откаже да участва в координирано действие само ако са налице една или повече от следните ситуации:

а) вече е образувано наказателно разследване, съдебно производство или административно производство, постановено е съдебно решение или е постигнато съдебно споразумение със същия купувач или купувачи и по отношение на същата нелоялна търговска практика, която включва същия доставчик и същия период на нелоялната търговска практика, обхваната от това наказателно разследване, съдебно производство или административно производство в държавата членка на този правоприлагащ орган;

б) правоприлагащият орган вече е започнал разследване преди отправянето на посоченото в член 24 предупреждение или е прието административно решение срещу същия купувач или купувачи по отношение на същата нелоялна търговска практика, която включва същия доставчик и същия период на нелоялната търговска практика, обхваната от разследването или административното решение в държавата членка на този правоприлагащ орган, с цел да се прекрати широко разпространената нелоялна търговска практика с трансгранично измерение;

в) широко разпространената нелоялна търговска практика с трансгранично измерение не е осъществена в държавата членка на правоприлагащия орган и не е необходимо правоприлагащият орган да предприема принудителни мерки по член 6 от Директива (ЕС) 2019/633.

(2) Когато правоприлагащ орган откаже да участва в координирано действие, той незабавно уведомява за решението си Комисията и другите правоприлагащи органи, засегнати от широко разпространената нелоялна търговска практика с трансгранично измерение, като посочва причините за решението си и представя необходимите подкрепящи документи.

Член 20 Разследвания при координирани действия

(1) Правоприлагащите органи, участващи в координираното действие, гарантират, че провеждат разследванията и проверките своевременно, ефективно и координирано. Правоприлагащите органи се стремят да провеждат разследвания и проверки и доколкото националното право допуска това, да прилагат временни мерки едновременно с тези на други правоприлагащи органи.

(2) Правоприлагащите органи, участващи в координираното действие, представят в общо изявление резултата от разследването и оценката на широко разпространената нелоялна търговска практика с трансгранично измерение, като обобщават предприетите национални мерки и когато е приложимо, различните становища на правоприлагащите органи.

(3) Без да се засягат правилата относно поверителността и търговската тайна, установени в Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета (), правоприлагащите органи, в чиято компетентност попада координираното действие, публикуват посоченото в параграф 2 от настоящия член общо изявление или части от него на своите уебсайтове и уведомяват Комисията за публикацията.

Член 21 Принудителни мерки при координирани действия

(1) Правоприлагащите органи, участващи в координирани действия, предприемат в рамките на своята юрисдикция всички необходими принудителни мерки по член 6 от Директива (ЕС) 2019/633 спрямо купувача или купувачите, отговорни за широко разпространената нелоялна търговска практика с трансгранично измерение, за да доведат до прекратяване на тази нелоялна търговска практика.

(2) Принудителните мерки съгласно параграф 1 се предприемат от правоприлагащите органи в съответствие с националните правила на тяхната държава членка и по координиран начин, за да се постигне прекратяване на широко разпространената нелоялна търговска практика с трансгранично измерение. Правоприлагащите органи, участващи в координираното действие, се стремят да предприемат принудителни мерки едновременно в държавите членки, засегнати от тази широко разпространена нелоялна търговска практика с трансгранично измерение.

Член 22 Прекратяване на координирано действие

(1) Координираното действие се прекратява, ако участващите в него правоприлагащи органи стигнат до заключението, че широко разпространената нелоялна търговска практика с трансгранично измерение е прекратена във всички съответни държави членки или че не е имало такава нелоялна търговска практика.

(2) Координаторът, посочен в съответствие с член 18, параграф 2, уведомява, когато е целесъобразно и незабавно, правоприлагащите органи на държавите членки, в чиято компетентност попада координираното действие, както и Комисията за прекратяването на координираното действие.

Член 23 Роля на координатора

(1) Координаторът, определен в съответствие с член 18, параграф 2, по-специално:

а) гарантира, че правоприлагащите органи, участващи в координираното действие, са надлежно и своевременно информирани за напредъка на разследването или на принудителното действие, както и че са информирани за очакваните следващи стъпки и мерките, които предстои да бъдат приети;

б) координира и наблюдава действията по разследване, предприети от правоприлагащите органи, участващи в координираното действие, съгласно настоящия регламент;

в) координира изготвянето и споделянето на всички необходими документи между правоприлагащите органи, участващи в координираното действие;

г) информира купувача или купувачите за започването на координирано действие и поддържа, когато е приложимо, контакт с купувача или купувачите и другите страни, засегнати от действията по разследване или принудителните мерки, освен когато е договорено друго от правоприлагащите органи, участващи в координираното действие, и координатора;

д) когато е приложимо, координира оценката, консултациите и наблюдението от страна на правоприлагащите органи, участващи в координираното действие, както и другите стъпки, необходими за изпълнение на ангажиментите, предложени от съответния купувач;

е) когато е приложимо, координира принудителните мерки, приети от правоприлагащите органи, участващи в координираното действие;

ж) координира исканията за оказване на взаимно съдействие, подадени от правоприлагащите органи, участващи в координираното действие, съгласно глава III. При изпълнението на задачите, посочени в първа алинея, букви б), в), д), е) и ж), координаторът се подпомага от другите правоприлагащи органи, участващи в координираното действие.

(2) Координаторът не носи отговорност за действията или бездействията на другите правоприлагащи органи, участващи в координираното действие, когато те упражняват правомощията, предвидени в член 6 от Директива (ЕС) 2019/633 и в настоящия регламент.

Член 24 Система за предупреждение

(1) Правоприлагащият орган предупреждава незабавно Комисията и всички други правоприлагащи органи, че е възможно да се осъществява широко разпространена нелоялна търговска практика с трансгранично измерение, независимо от това дали тази практика се осъществява само в рамките на Съюза, или както в Съюза, така и в една или повече трети държави. Комисията може да допълва предупреждението с всякаква информация, която може да улесни предприемането на бързи и подходящи действия от страна на правоприлагащите органи.

(2) При отправянето на посоченото в параграф 1 предупреждение правоприлагащият орган предоставя информация относно предполагаемата широко разпространена нелоялна търговска практика с трансгранично измерение, обхваната от настоящия регламент, включително следното:

а) подробно описание на широко разпространената нелоялна търговска практика с трансгранично измерение;

б) държавите членки, които са засегнати или е възможно да са засегнати от широко разпространената нелоялна търговска практика с трансгранично измерение;

в) самоличността на купувача или купувачите, за които има съмнения, че са осъществявали широко разпространената нелоялна търговска практика с трансгранично измерение;

г) съответната нелоялна търговска практика съгласно Директива (ЕС) 2019/633 и съгласно националното право;

д) описание на правното производство, принудителните мерки или другите мерки, предприети във връзка с широко разпространената нелоялна търговска практика с трансгранично измерение, и датите на предприемането им и тяхната продължителност, както и етапа им;

е) данни за идентификацията на правоприлагащите органи, които започват производството и вземат мерките, посочени в буква д).

(3) При отправянето на предупреждение правоприлагащият орган може да поиска от правоприлагащите органи в други държави членки да проверят дали, въз основа на информация, която е налична или достъпна за съответните правоприлагащи органи, същата широко разпространена нелоялна търговска практика с трансгранично измерение може да се осъществява на територията на тези други държави членки, или дали има висящо производство, или вече са предприети принудителни мерки срещу тази нелоялна търговска практика в тези държави членки. Правоприлагащите органи в тези други държави членки отговарят незабавно на искането.

Член 25 Езиков режим

(1) Езиците, използвани от правоприлагащите органи за уведомленията и всички други съобщения, уредени от настоящата глава, които са свързани с координираните действия, се договарят между съответните правоприлагащи органи.

(2) Ако не може да бъде постигнато съгласие между съответните правоприлагащи органи относно езиците, които ще бъдат използвани, уведомленията и другите съобщения се изпращат на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка, отправяща уведомлението или другото съобщение, придружени от неофициален превод на английски език, ако е поискан такъв.

Член 26 Сътрудничество по отношение на доставчици или купувачи, установени извън Съюза

Във връзка с нелоялните търговски практики, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2019/633, които се осъществяват във връзка с продажбите на селскостопански и хранителни продукти между купувачи и доставчици, както е посочено в член 1, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/633, когато доставчиците или купувачите са установени извън Съюза, правоприлагащият орган може:

а) да поиска информация от правоприлагащ орган на друга държава членка, за да установи дали в държавата членка на правоприлагащия орган заявител е осъществена, или се осъществява нелоялна търговска практика; за целите на такова искане се прилагат mutatis mutandis член 6, член 7, параграфи 1, 2 и 3, член 10, член 11, член 12, член 13, параграф 1 и член 14;

б) да предупреди Комисията и другите засегнати правоприлагащи органи, когато подозира, че се осъществява нелоялна търговска практика спрямо доставчик, установен извън Съюза, или от купувач, установен извън Съюза, и че тази нелоялна търговска практика може да засяга купувачи или доставчици, установени в поне три държави членки; за целите на такива предупреждения се прилагат mutatis mutandis член 6, член 24, параграфи 2 и 3 и член 25.

Член 27 Лице за контакт, отговарящо за Съюза

(1) Когато правоприлагащ орган предприема действия по разследване срещу купувач, установен извън Съюза, във връзка с нелоялна търговска практика, предвидена в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2019/633, и ако счита, че този купувач не си сътрудничи с него, той може да изиска от купувача да определи за свое лице за контакт, отговарящо за Съюза, физическо или юридическо лице, установено на територията на Съюза.

(2) Лицето за контакт, отговарящо за Съюза, посочено в параграф 1:

а) действа като основно звено за контакт за съответния правоприлагащ орган;

б) улеснява разследванията, включително като предоставя исканите документи, записи на трансакции, данни и свидетелски показания на съответния правоприлагащ орган.

(3) Когато купувачът, установен извън Съюза, не изпълни искането, посочено в параграф 1, правоприлагащият орган, който е отправил искането, незабавно предупреждава Комисията и всички други правоприлагащи органи, че този купувач не е определил лице за контакт, отговарящо за Съюза. Комисията може да допълва предупреждението с всякаква информация, която може да улесни предприемането на бързи и подходящи действия от страна на правоприлагащите органи.

Член 28 Задължение за докладване на Комисията

(1) До 11 септември 2031 г. Комисията представя доклад относно прилагането на настоящия регламент на Европейския парламент и на Съвета, както и на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите. Комисията взема предвид този доклад при извършването на оценката на Директива (ЕС) 2019/633. Оценката се придружава по целесъобразност от законодателно предложение за изменение на настоящия регламент.

(2) Комисията използва като основа за доклада, посочен в параграф 1 от настоящия член, годишните доклади по член 10, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/633. При необходимост, Комисията може да изиска допълнителна информация от държавите членки.

(3) В доклада, посочен в параграф 1, се описва развитието на механизмите за сътрудничество, установени съгласно настоящия регламент, и на принудителните действия, по-специално установяването на най-често срещаните видове нелоялни търговски практики с трансгранично измерение, най-засегнатите сектори и най-често участващите видове купувачи, включително установените извън Съюза.

Член 29 Докладване от държавите членки

Годишният доклад, посочен в член 10, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/633, включва подробна информация за дейностите, попадащи в обхвата на настоящия регламент. Тази информация, наред с другото, включва броя на исканията, получени от правоприлагащите органи, към които е отправено искането, в съответствие с членове 7, 8, 9 и 12 от настоящия регламент, както и броя на координираните действия срещу широко разпространени нелоялни търговски практики с трансгранично измерение в съответствие с член 18 от настоящия регламент, които са били започнати или приключени през предходната година. За всяко искане или действие, което е било извършено, докладът съдържа обобщено описание на въпроса и на предприетите стъпки и мерки.

Член 30 Информационна система за вътрешния пазар

(1) Информационната система за вътрешния пазар (IMI), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета (), се използва за целите на членове 7, 8, 9, 11, 12 и 13, членове 15—22 и членове 24, 26 и 27 от настоящия регламент.

(2) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 31 за изменение на параграф 1 от настоящия член по отношение на инструмента, който да се използва за управление на уведомленията и съобщенията между правоприлагащите органи, за да се вземат предвид бъдещите технически нужди.

Член 31 Упражняване на делегирането

(1) Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

(2) Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 30, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от 5 години, считано от 9 март 2026 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

(3) Делегирането на правомощия, посочено в член 30, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

(4) Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

(5) Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

(6) Делегиран акт, приет съгласно член 30, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 32 Процедура на комитет

(1) Комисията се подпомага от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(2) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 33 Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Прилага се от 10 септември 2027 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Страсбург на 11 март 2026 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател M. RAOUNA ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2026/697/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)