Директива (ЕС) 2026/799 на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 2026 година за хармонизиране на някои аспекти на правото в областта на несъстоятелността (Текст от значение за ЕИП)

Член 1 Предмет и обхват

(1) С настоящата директива се предвиждат общи правила за:

а) отменителните искове;

б) проследяването на активите от масата на несъстоятелността;

в) производствата по предварително договорена продажба;

г) задължението на директорите за подадат искане за образуване на производство по несъстоятелност;

д) комитета на кредиторите;

е) основните информационни документи.

(2) Дялове II, III и VI от настоящата директива се прилагат за колективните производства съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2015/848, чието правно основание е нормативната уредба на несъстоятелността, с изключение на процедури по превантивно преструктуриране. Дял II не се прилага за производства във връзка с временни мерки.

(3) Настоящата директива не се прилага за длъжници, които са:

а) застрахователни предприятия или презастрахователни предприятия съгласно определението в член 13, точки 1 и 4 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ();

б) кредитни институции съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета ();

в) инвестиционни посредници или предприятия за колективно инвестиране съгласно определението в член 4, параграф 1, точки 2 и 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г) централни контрагенти съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета ();

д) централни депозитари на ценни книжа съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета ();

е) други финансови институции и субекти, посочени в член 1, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ();

ж) публични органи съгласно националното право;

з) физически лица, които не са предприемачи.

(4) Държавите членки могат да изключат от обхвата на настоящата директива длъжниците, които са финансови субекти, различни от посочените в параграф 3, и които предоставят финансови услуги, уредени от специални разпоредби, съгласно които националните надзорни органи или органи по преструктуриране разполагат с широки правомощия за намеса, сравними с правомощията по отношение на финансовите субекти, посочени в параграф 3. Държавите членки съобщават на Комисията тези специални разпоредби.

(5) Дялове IV и VI се прилагат за длъжници, които са юридически лица.

(6) Държавите членки могат да решат да прилагат дял VI от настоящата директива само по отношение на длъжници, които са големи предприятия по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2013/34/ЕС.

Член 2 Определения

(1) За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а) „синдик“ означава лице или орган, който изпълнява една или повече от функциите, изброени в член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) 2015/848 и в член 2, параграф 1, точка 12 от Директива (ЕС) 2019/1023;

б) „съд“ означава съдебен орган на държава членка;

в) „регистри на банковите сметки“ означава централизирани автоматизирани механизми, като централни регистри или централни електронни системи за извличане на данни, въведени в съответствие с член 16, параграф 1 от Директива (ЕС) 2024/1640;

г) „централни регистри на действителните собственици“ означава националните централни регистри, съдържащи информация за действителните собственици, и системите за взаимосвързаност на тези регистри, посочени в член 10 от Директива (ЕС) 2024/1640;

д) „информация за банкова сметка“ означава информацията, посочена в член 16, параграф 3 от Директива (ЕС) 2024/1640;

е) „правно действие“ означава, за целите на дял II, всяко съзнателно човешко поведение, пораждащо правни последици;

ж) „подлежащ на изпълнение договор“ означава договор между длъжник и един или повече контрагенти, съгласно който страните продължават да имат все още неизпълнени задължения към момента на образуването на производство по несъстоятелност в фазата на осребряване съгласно дял IV, с изключение на споразумения за нетиране, включително споразумения за приключващо нетиране, на финансовите пазари, енергийните пазари и стоковите пазари, когато тези споразумения са приложими съгласно националното право в областта на несъстоятелността, и на финансови договори;

з) „проверка за висшия интерес на кредиторите“ означава премината проверка, от която е видно, че никой кредитор няма да бъде в по-неблагоприятно положение при осребряване в рамките на производство по предварително договорена продажба в сравнение с положението, в което този кредитор би се намирал, в случай че при осребряване на части се прилага обичайният ред на вземанията при осребряване, или, когато това е предвидено от държавите членки – в случай на следващия най-добър друг подход;

и) „междинно финансиране“ означава всяка нова финансова помощ, предоставена от съществуващ или нов кредитор, която включва най-малкото финансова помощ по време на производство по предварително договорена продажба и която е разумна и незабавно необходима с цел предприятието на длъжника или част от него да продължи да функционира или за да се запази или увеличи стойността на това предприятие;

й) „комитет на кредиторите“ означава представителен орган на кредиторите съгласно дял VI;

к) „производство по предварително договорена продажба“ означава производство, състоящо се от подготвителна фаза и фаза на осребряване, което позволява продажбата на предприятието на длъжника, изцяло или частично, като действащо предприятие на оферента с най-добрата оферта в хода на производство по несъстоятелност;

л) „подготвителна фаза“ означава фазата на производство по предварително договорена продажба, чиято цел е намирането на подходящ купувач за предприятието на длъжника или за част от него;

м) „фаза на осребряване“ означава фазата на производство по предварително договорена продажба, чиято цел е одобряването и извършването на продажбата на предприятието на длъжника или на част от него и разпределянето на постъпленията между кредиторите.

(2) За целите на настоящата директива понятията „несъстоятелност“ и „директори“ следва да се тълкуват по смисъла на националното право.

Член 3 Лице, тясно свързано с длъжника

(1) За целите на дял II лицата, тясно свързани длъжника, включват:

а) когато длъжникът е физическо лице:

б) когато длъжникът е юридическо лице:

(2) За целите на дял IV лицата, тясно свързани с длъжника, включват лицата, изброени в параграф 1, и всички други лица, включително юридически лица, с преференциален достъп до непублична информация относно работата на длъжника.

(3) Дали дадено лице е тясно свързано с длъжника се определя въз основа на:

а) за целите на дял II – деня, в който правното действие, което може да бъде предмет на отменителен иск, е завършено, или срок от три месеца преди правното действие да бъде завършено;

б) за целите на дял IV – деня, в който започва фазата на осребряване на производството по предварително договорена продажба или срок от най-малко шест месеца преди започването на фазата на осребряване. Параграф 1 и параграф 3, буква а) от настоящия член се прилагат mutatis mutandis към лицата, тясно свързани с лица, които са се облагодетелствали от нищожно, унищожаемо или неподлежащо на изпълнение правно действие по член 12, параграф 2, втора алинея.

Член 4 Национално право и минимална хармонизация

(1) Без да се засяга член 10, параграф 3, държавите членки могат да приемат или да запазят в сила законови актове, които осигуряват по-голяма защита на кредиторите на несъстоятелността в сравнение с предвиденото в дялове II и V.

(2) Държавите членки могат да приемат или да запазят в сила законови актове, свързани със създаването, функционирането, задачите и членовете на комитета на кредиторите, които предвиждат по-голямо участие на кредиторите в производството по несъстоятелност от предвиденото в дял VI.

(3) Държавите членки могат да приемат или да запазят в сила законови актове, които улесняват достъпа на синдика до информация за банкови сметки, съхранявана в техните национални регистри на банковите сметки, до информация за действителните собственици и до националните регистри и бази данни в по-голяма степен от правилата, предвидени в дял III.

(4) Държавите членки гарантират, че неплатежоспособни предприемачи или други физически лица, които като притежатели на дял от капитала носят лична отговорност за задълженията на дружество с неограничена отговорност, имат достъп до механизъм за пълно опрощаване на задълженията в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1023 дори в случаите, когато съгласно националното право не може да бъде образувано производство по несъстоятелност по отношение на длъжника на основание, че длъжникът няма активи или че активите му не са достатъчни, за да покрият разходите по производството или разходите за участието на синдика.

(5) Държавите членки могат да приемат или запазят в сила законови актове, с които се въвеждат опростени производства по ликвидация за микропредприятията.

Член 5 Защита на работниците и служителите

Настоящата директива не засяга правото на Съюза и националното право относно правата на работниците и служителите във връзка с въпросите, уредени с настоящата директива, включително правото на Съюза и националното право относно участието на представителите на работниците и служителите и подходящите мерки за предоставяне на информация и провеждане на консултации с тези представители, по-специално:

а) правата, гарантирани от директиви 98/59/ЕО, 2001/23/ЕО и 2008/94/ЕО;

б) правото на получаване на информация и провеждане на консултации съгласно директиви 2002/14/ЕО и 2009/38/ЕО.

Член 6 Общи предпоставки за отменителните искове

Държавите членки гарантират, че правните действия, които са завършени преди образуването на производство по несъстоятелност във вреда на кредиторите на несъстоятелността, са нищожни, унищожаеми или неподлежащи на изпълнение при условията, предвидени в глава 2. Държавите членки могат да предвидят, че правно действие, чиито последици зависят от вписването му в публичен регистър, се счита за завършено, веднага щом бъдат изпълнени всички други изисквания за пораждане на последици от него.

Член 7 Предимства

(1) Държавите членки гарантират, че увреждащите правни действия, които облагодетелстват кредитор или група кредитори чрез удовлетворяване на вземане или предоставяне на обезпечение, са нищожни, унищожаеми или неподлежащи на изпълнение, ако са завършени:

а) в срок от три месеца преди подаването на искането, което е довело до образуването на производството по несъстоятелност, или ако не е подадено такова искане, в срок от три месеца преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, при условие че длъжникът не е бил в състояние да плати своите парични задължения, когато са станали изискуеми съгласно националното право; или

б) след подаването на искането или датата на решението, посочено в буква а), и преди образуването на производство по несъстоятелност.

(2) Ако дължимо вземане на кредитор е било удовлетворено или обезпечено в съответствие с поетото задължение, държавите членки гарантират, че увреждащите правни действия са нищожни, унищожаеми или неподлежащи на изпълнение, най-малко когато:

а) са изпълнени условията, предвидени в параграф 1; и

б) кредиторът е знаел, че длъжникът не е бил в състояние да плати своите парични задължения, когато са станали изискуеми съгласно националното право, че е било подадено искане за образуване на производство по несъстоятелност или, ако не е било подадено такова искане, че е било взето решение за откриване на производство по несъстоятелност. За целите на първа алинея, буква б) това знание се предполага, ако кредиторът е бил лице, тясно свързано с длъжника. Тази презумпция е оборима.

(3) Параграфи 1 и 2 не се прилагат за следните правни действия:

а) правните действия, извършвани пряко в замяна на справедлива насрещна престация в полза на активите на длъжника;

б) плащанията по менителници или чекове, когато правото, което урежда менителниците или чековете, изключва вземанията на получателя, произтичащи от менителницата или чека, срещу други длъжници по менителницата или чека, като например джиранти, издателя на менителницата или чека или платеца, ако получателят откаже плащането на длъжника;

в) правните действия, които не са предмет на отменителни искове в съответствие с директиви 98/26/ЕО и 2002/47/ЕО;

г) когато е целесъобразно, в съответствие с националното право, правните действия, чиято цел е да се удовлетворят или обезпечат вземанията на социалноосигурителните органи;

д) сключването на споразумения за нетиране, включително споразумения за приключващо нетиране, на финансовите пазари, енергийните пазари или други стокови пазари, както и правните действия в подкрепа на функционирането на такива споразумения. За целите на първа алинея, буква б), държавите членки гарантират, че сумата, платена по менителницата или чека, се възстановява от последния джирант или, ако последният е поставил джирото върху менителницата за сметка на трето лице, от това лице, ако последният джирант или третото лице са знаели, че длъжникът не е бил в състояние да плати своите парични задължения, когато са станали изискуеми съгласно националното право, и че към момента на джиросване на менителницата или на предприемане на действия за джиросването ѝ е било подадено искане за образуване на производство по несъстоятелност. Това знание се предполага, ако последният джирант или третото лице са били лице, тясно свързано с длъжника. Тази презумпция е оборима.

Член 8 Правни действия, за които не е получена престация или е получена явно неподходяща насрещна престация

(1) Държавите членки гарантират, че когато правните действия на длъжника се извършват безвъзмездно или срещу явно неподходяща насрещна престация, тези правни действия са нищожни, унищожаеми или неподлежащи на изпълнение, когато са завършени:

а) в срок от 12 месеца преди подаването на искането, което е довело до образуването на производство по несъстоятелност, или ако не е подадено такова искане, в срок от 12 месеца преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; или

б) след подаването на искането или датата на решението, посочено в буква а), и преди образуването на производство по несъстоятелност.

(2) Параграф 1 не се прилага за подаръци и дарения със символична стойност.

Член 9 Умишлени правни действия, увреждащи кредиторите

Държавите членки гарантират, че правните действия, чрез които длъжникът умишлено е причинил вреда на кредиторите на несъстоятелността, са нищожни, унищожаеми или неподлежащи на изпълнение, когато са изпълнени следните две условия:

а) тези действия са завършени в срок от две години преди подаването на искането, което е довело до образуването на производството по несъстоятелност, или - ако не е подадено такова искане - в срок от две години преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, или след датата на подаването на такова искане или датата на такова решение и преди образуването на производството по несъстоятелност;

б) другата страна по правното действие е знаела за намерението на длъжника да причини вреда на кредиторите на несъстоятелността. За целите на първа алинея, буква б) това знание се предполага, ако другата страна по правното действие е била лице, тясно свързано с длъжника. Тази презумпция е оборима.

Член 10 Общи последици

(1) Държавите членки гарантират, че вземанията, правата или задълженията, произтичащи от правни действия, които са нищожни или неподлежащи на изпълнение, или които са били унищожени съгласно глава 2, не могат да бъдат използвани за удовлетворяване от съответната маса на несъстоятелността.

(2) Държавите членки гарантират, че лицето, което се е облагодетелствало от правно действие, което е нищожно, унищожено или неподлежащо на изпълнение, е задължено да върне самите получени облаги или да плати тяхната парична равностойност. Позоваване на обстоятелството, че обогатяването, произтичащо от правно действие, което е нищожно, унищожено или неподлежащо на изпълнение, вече не е налице в имуществото на лицето, което се е облагодетелствало от това правно действие, е възможно само ако това лице не e знаело за обстоятелствата, на които се основава отменителният иск.

(3) Държавите членки гарантират, че давностният срок за всички вземания, произтичащи от нищожно, унищожаемо или неподлежащо на изпълнение правно действие срещу другата страна, е не по-дълъг от три години, считано от датата на образуване на производството по несъстоятелност. Държавите членки могат да предвидят давностният срок да се изчислява от датата, на която на синдика са станали известни обстоятелствата, на които се основава вземането срещу другата страна. Настоящата директива не засяга националното право, уреждащо спирането или прекъсването на давностния срок, посочен в първа алинея.

(4) Държавите членки гарантират, че вземане за връщане на самите получени облаги или за плащане на тяхната парична равностойност съгласно параграф 2, може да бъде прехвърлено на кредитор или на трето лице.

(5) Държавите членки гарантират, че лицето, което е задължено да върне самите получени облаги или да плати тяхната парична равностойност съгласно параграф 2, не може да прихване това задължение срещу каквито и да е вземания, които в противен случай би трябвало да предяви в производството по несъстоятелност.

(6) Настоящият член не засяга исковете, подадени в съответствие с гражданското и търговското право, за обезщетение за вреди, претърпени от кредиторите в резултат на нищожно, унищожаемо или неподлежащо на изпълнение правно действие.

Член 11 Последици за лицето, което се е облагодетелствало от нищожно, унищожаемо или неподлежащо на изпълнение правно действие

(1) Когато и доколкото лицето, което се е облагодетелствало от нищожното, унищожаемото или неподлежащото на изпълнение правно действие, върне самите получени облаги или плати паричната им равностойност в съответствие с член 10, държавите членки гарантират, че всяко вземане на това лице, удовлетворено чрез това правно действие, се възстановява в съответствие с националното право.

(2) Държавите членки гарантират, че всяка насрещна престация, извършена от лицето, което се е облагодетелствало от нищожното, унищожаемото или неподлежащото на изпълнение правно действие след или незабавно в замяна на престацията от страна на длъжника съгласно посоченото правно действие, се възстановява от масата на несъстоятелността, доколкото облагите, предоставени чрез насрещната престация, са все още налични в масата на несъстоятелността във форма, която ги разграничава от останалата част от масата на несъстоятелността, или до степента, в която масата на несъстоятелността все още е обогатена със стойността на насрещната престация. Във всички случаи, които не са обхванати от първата алинея, лицето, което се е облагодетелствало от нищожното, унищожаемото или неподлежащото на изпълнение правно действие, може да поиска обезщетение за насрещната престация.

Член 12 Отговорност на трети лица

(1) Държавите членки гарантират, че членове 10 и 11 са приложими за всеки наследник или друг универсален правоприемник на лицето, което се е облагодетелствало от нищожното, унищожаемото или неподлежащото на изпълнение правно действие. Обхватът на отговорността на наследниците се урежда от националното право.

(2) Държавите членки гарантират, че член 10 е приложим по отношение на всеки частен правоприемник на другата страна по нищожното, унищожаемото или неподлежащото на изпълнение правно действие, ако правоприемникът е знаел за обстоятелствата, на които се основава отменителният иск. Знанието, посочено в първа алинея, се предполага, ако частният правоприемник е лице, тясно свързано с лицето, което се е облагодетелствало от нищожното, унищожаемото или неподлежащото на изпълнение правно действие. Тази презумпция е оборима.

Член 13 Връзка с други инструменти

Настоящият дял не засяга директиви 98/26/ЕО, 2002/47/ЕО и (ЕС) 2019/1023. Когато по време на производство по превантивно преструктуриране съгласно Директива (ЕС) 2019/1023 длъжникът не е в състояние да плати своите парични задължения на техния падеж и са запазени ползите от спирането в съответствие с член 7, параграф 3 от посочената директива, държавите членки могат да предвидят, че по отношение на правните действия, извършени по време на спирането, знанието на дадено лице, че длъжникът не е бил в състояние да плати своите задължения на техния падеж в съответствие с националното право, не е основание за отменителни искове съгласно член 7, параграф 2 от настоящата директива.

Член 14 Определени съдилища и административни органи

(1) Всяка държава членка определя съдилищата или административните органи, разполагащи с правомощия за достъп и търсене в нейните национални регистри на банковите сметки, и съдилищата или административните органи, разполагащи с правомощия за достъп и търсене в информация за банкови сметки в трансграничен контекст в съответствие с член 15, параграф 2 (наричан по-нататък „определените съдилища или административни органи“).

(2) Всяка държава членка уведомява Комисията за определените от нея съдилища или административни органи до 22 април 2029 г. и съобщава на Комисията без необосновано забавяне всякакви промени във връзка с това. Комисията публикува уведомленията в Официален вестник на Европейския съюз и на европейския портал за електронно правосъдие.

Член 15 Достъп до и търсене на информация за банковите сметки от определените съдилища и административни органи

(1) Държавите членки гарантират, че определените съдилища или административни органи разполагат с правомощието за достъп и търсене, пряко и незабавно, на информация за банковите сметки, когато са изпълнени следните условия:

а) синдикът, назначен по висящо производство по несъстоятелност, включително във връзка с временни мерки, изисква информация за банковите сметки; и

б) информацията за банковите сметки е необходима за целите на идентифицирането и проследяването на активи от масата на несъстоятелността в производство, посочено в буква а), както и на активи, които може да бъдат предмет на отменителни искове.

(2) За улесняване на трансграничния достъп държавите членки гарантират, че определените съдилища или административни органи разполагат с правомощие за достъп и търсене, пряко и незабавно, на информацията за банковите сметки в други държави членки, която е достъпна чрез системата за взаимосвързаност на регистрите на банковите сметки, посочена в член 16, параграф 6 от Директива (ЕС) 2024/1640 (BARIS), когато са изпълнени следните условия:

а) синдикът, назначен по висящо производство по несъстоятелност, включително производство във връзка с временни мерки, изисква информация за банковите сметки в други държави членки; и

б) информацията за банковите сметки е необходима за целите на идентифицирането и проследяването на активи, от масата на несъстоятелността в производство, посочено в буква а), както и на активи, които може да бъдат предмет на отменителни искове.

(3) Информацията, надхвърляща посочената в параграфи 1 и 2 от настоящия член, която държавите членки считат за съществена и включват в регистрите на банковите сметки съгласно член 16, параграф 5 от Директива (ЕС) 2024/1640, не е достъпна и не може да бъде търсена от определените съдилища или административни органи.

(4) Държавите членки гарантират, че определените съдилища или административни органи, или други компетентни съдилища или органи проверяват дали са изпълнени условията, предвидени в параграфи 1 и 2. Когато тези условия са изпълнени, държавите членки гарантират, че определените съдилища или административни органи предават съответната информация за банковите сметки, получена чрез достъп до и търсене на информация за банкови сметки съгласно параграфи 1 и 2, на синдика, който я е поискал.

(5) Достъпът и търсенето съгласно параграфи 1 и 2 не засягат националните процесуални гаранции, нито правилата на Съюза и националните правила за защита на личните данни. Държавите членки гарантират, че информацията за банковите сметки, получена съгласно параграфи 1 и 2, се обработва само за целите, за които е получена, включително когато се обработва от синдици.

(6) Държавите членки гарантират, че при обработването на информация за банковите сметки, получена съгласно параграфи 1 и 2, синдикът въвежда подходящи вътрешни процедури за адекватно управление на поверителната информация.

(7) За целите на параграфи 1 и 2 достъпът до и търсенето на информация за банковите сметки се считат за преки и незабавни, наред с другото, когато националните органи, управляващи регистрите на банковите сметки, предават бързо на определените съдилища или административни органи информацията за банковите сметки чрез автоматизиран механизъм, при условие че никоя посредническа институция не може да окаже въздействие върху исканите данни или информацията, която трябва да бъде предоставена.

Член 16 Условия за достъпа до и търсенето на информация за банковите сметки от определените съдилища и административни органи

(1) Държавите членки гарантират, че достъпът до и търсенето на информация за банковите сметки се осъществяват в съответствие с член 15 само след преценка на всеки отделен случай, от служителите на определено съдилище или административен орган, които са специално назначени и упълномощени да изпълняват тези задачи.

(2) Държавите членки гарантират, че:

а) служителите, посочени в параграф 1, съблюдават високи професионални стандарти по отношение на поверителността и защитата на данните и са с висока почтеност и подходящи умения;

б) са въведени технически и организационни мерки, за да се гарантира сигурността на данните в съответствие с високи технологични стандарти за целите на упражняването от определените съдилища и административни органи на правомощието за достъп до и търсене на информация за банкови сметки в съответствие с член 15.

Член 17 Наблюдение на достъпа до и търсене на информация за банковите сметки от определените съдилища и административни органи

(1) Държавите членки предвиждат, че органите, управляващи регистрите на банковите сметки, гарантират, че се съхраняват записи за всеки случай на достъп до и търсене на информация за банкови сметки от определените съдилища или административни органи. Тези записи съдържат по-специално информация за следното:

а) справочен номер на преписката;

б) датата и часа на запитването или търсенето;

в) вида на данните, използвани за извършване на запитването или търсенето;

г) уникалните идентификатори на резултатите;

д) наименованието на определения съд или административен орган, който получава достъп до или извършва търсене в регистъра;

е) уникалния потребителски идентификатор на служителя на определения съд или административен орган, който е отправил запитването, и когато е приложимо, на съдията или служителя, който е разпоредил запитването или търсенето, и когато информацията е налична, на отправилия искането синдик.

(2) Органите, управляващи регистрите на банковите сметки, редовно проверяват записите, посочени в параграф 1.

(3) Записите, посочени в параграф 1, се използват само за наблюдение за спазването на настоящата директива и на приложимото право на Съюза в областта на защитата на данните. Тези записи се защитават с подходящи мерки срещу неразрешен достъп и се заличават пет години след създаването им, освен ако не са необходими за текущи процедури за наблюдение.

Член 18 Достъп на синдика до информация относно действителните собственици

Държавите членки гарантират, че за целите на идентифицирането и проследяването на активи, които са от значение за производството по несъстоятелност, за което е назначен, синдикът има своевременен достъп до следната информация относно действителните собственици на юридически лица и на правни форми, съхранявана във взаимосвързаните централни регистри за действителните собственици, и че такъв достъп се предоставя, без съответното юридическо лице, правна форма или действителен собственик да бъдат предупреждавани за това:

а) името на действителния собственик;

б) месеца и годината на раждане на действителния собственик;

в) държавата на пребиваване и гражданството или гражданствата на действителния собственик;

г) за действителните собственици на юридически лица – естеството и размера на притежаваните права;

д) за действителните собственици на изрична доверителна собственост или сходни правни форми – естеството на тяхната действителна собственост.

Член 19 Достъп на синдика до националните регистри и бази данни

(1) Държавите членки гарантират, че синдикът, независимо от държавата членка, в която е назначен, има пряк и бърз достъп до информацията, необходима за целите на идентифицирането и проследяването на активи, част от масата на несъстоятелността, както и на активи, които могат да бъдат предмет на отменителни искове, която се съхранява в съществуващите национални регистри и бази данни, изброени в приложението, в съответствие с условията, предвидени в националното право.

(2) По отношение на достъпа до националните регистри и бази данни, изброени в приложението, всяка държава членка гарантира, че спрямо синдиците, назначени в други държави членки, не се прилагат материалноправни условия за достъп, които са de jure или de facto по-неблагоприятни от тези, приложими спрямо назначените в тази държава членка синдици.

(3) Държавите членки съобщават на Комисията съществуващите национални регистри и бази данни, изброени в приложението, в срок до 22 април 2029 г. и я уведомяват за всички промени във връзка с това. Комисията публикува съобщената от държавите членки информация съгласно първа алинея в Официален вестник на Европейския съюз и на европейския портал за електронно правосъдие.

Член 20 Достъп до съдилища на синдици от друга държава членка

По отношение на правото за образуване на производство или явяване пред съдилища или органи за предявяване на вземания във връзка с активи за сметка на масата на несъстоятелността, всяка държава членка гарантира, че спрямо синдиците, назначени в други държави членки, не се прилагат условия, които са по-неблагоприятни от тези, приложими спрямо назначените в тази държава членка синдици.

Член 21 Производство по предварително договорена продажба

(1) Държавите членки гарантират, че достъп до производство по предварително договорена продажба имат най-малко длъжници, които е вероятно да станат неплатежоспособни по смисъла на националното право. Държавите членки могат да предвидят, че подготвителната фаза не може да започне, когато длъжникът не е в състояние да плати задълженията си, когато са станали изискуеми в съответствие с националното право.

(2) Съгласно националното право производството по предварително договорена продажба може да бъде уредено като отделно производство или като част от съществуващо производство по несъстоятелност.

(3) Държавите членки гарантират, че длъжниците, които започват производство по предварително договорена продажба, запазват пълен или най-малкото частичен контрол върху своите активи и ежедневната дейност на предприятието по време на подготвителната фаза.

(4) Националното право се прилага за въпроси, които не са уредени от настоящия дял, включително реда на вземанията, разпределението на постъпленията, отговорността и задълженията на длъжниците и на техните директори, възнаграждението на синдика и естеството, обхвата и формата на участието на кредиторите, освен - когато е приложимо - по отношение на одобряването на продажбата.

Член 22 Връзка с други правни актове на Съюза

(1) Фазата на осребряване се провежда посредством производство по несъстоятелност, различно от процедури по превантивно преструктуриране. В държавите членки, в които се прилага Регламент (ЕС) 2015/848, фазата на осребряване се провежда посредством производство по несъстоятелност, предвидено в приложение А към Регламент (ЕС) 2015/848, различно от производство по превантивно преструктуриране.

(2) Настоящата директива не засяга Директива 2001/23/ЕО и националните правила за нейното прилагане. За целите на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО, когато се провежда в рамките на производство, което би могло да приключи с осребряване на активите на длъжника, фазата на осребряване се счита за производство по фалит или друго сходно производство по несъстоятелност, образувано с оглед на осребряване на активите на прехвърлителя под надзора на компетентен публичен орган.

Член 23 Назначаване на наблюдател

(1) Държавите членки гарантират, че по инициатива на длъжника подготвителната фаза започва, когато бъде назначен наблюдател. Процедурата за назначаване на наблюдателя се урежда от националното право.

(2) Държавите членки гарантират, че наблюдателят е независим от длъжника и от всяко лице, тясно свързано с длъжника. Държавите членки могат да предвидят допълнителни изисквания по отношение на независимостта на наблюдателя от акционерите или кредиторите.

(3) Държавите членки гарантират, че за наблюдатели могат да бъдат назначавани единствено лица, които отговарят на критериите за допустимост, приложими за синдиците в държавата членка, в която се провежда производството по предварително договорена продажба.

Член 24 Принципи, приложими към подготвителната фаза

(1) Държавите членки гарантират, че процесът на продажба, извършван по време на подготвителната фаза, е конкурентен, прозрачен и справедлив и отговаря на пазарните стандарти.

(2) Държавите членки гарантират, че наблюдателят, ако е необходимо с помощта на длъжника:

а) обосновава защо счита, че изискванията съгласно параграф 1 са изпълнени;

б) препоръчва оферента с най-добрата оферта за приобретател по предварително договорената продажба в съответствие с член 33;

в) предоставя декларация, че въз основа на извършената от него оценка най-добрата оферта не представлява нарушение от гледна точка на проверката за висшия интерес на кредиторите. Наблюдателят документира и води писмен отчет за всяка фаза от процеса на продажба. Тези документи и доклади се предоставят своевременно в цифров формат. Държавите членки гарантират, че спрямо наблюдателя се прилагат същите изисквания за поверителност като спрямо синдика.

(3) Държавите членки могат да предвидят провеждането на публичен търг в съответствие с член 29, параграф 3, за да се гарантира получаването на справедлива пазарна цена. Държавите членки могат да предвидят провеждането на такъв публичен търг, по-специално в случаите, когато един или повече кредитори докажат, че съществува основателно съмнение дали най-добрата оферта, препоръчана от наблюдателя, отразява справедливата пазарна цена. Когато се провежда публичен търг, държавите членки могат да предвидят, че задълженията, предвидени в параграф 1 и в параграф 2, буква а), не се прилагат за наблюдателя.

(4) Държавите членки могат да предвидят, че когато препоръката, посочена в параграф 2, буква б), е одобрена от кредиторите в съответствие с националното право, параграф 1 и параграф 2, буква а) не се прилагат.

(5) Държавите членки гарантират, че:

а) ако не последва фаза на осребряване, наблюдателят получава възнаграждение от длъжника;

б) ако последва фаза на осребряване, възнаграждението на наблюдателя се поема от масата на несъстоятелността.

Член 25 Спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение

Държавите членки гарантират, че по време на подготвителната фаза, когато длъжникът е в ситуация, в която е вероятно да настъпи неплатежоспособност, или е неплатежоспособен в съответствие с националното право, той може да се ползва от спиране на производствата по индивидуални искания за принудително изпълнение в съответствие с членове 6 и 7 от Директива (ЕС) 2019/1023, в подготвителната фаза или в рамките на друг вид производство по несъстоятелност, при което длъжникът запазва пълен или най-малкото частичен контрол върху своите активи и ежедневната дейност на предприятието и при което продажбата на предприятието на длъжника или на част от него като действащо предприятие може да продължи и да приключи.

Член 26 Отлагане на образуването на фазата на осребряване

Държавите членки могат да предвидят, че когато кредитор подаде искане за образуване на производство по несъстоятелност по време на подготвителната фаза, образуването на фазата на осребряване може да бъде отложено, когато - предвид обстоятелствата по случая - образуването на фазата на осребряване не би било в общия интерес на кредиторите.

Член 27 Прекратяване на подготвителната фаза

(1) Държавите членки предвиждат, че подготвителната фаза е ограничен във времето.

(2) Държавите членки могат да предвидят, че подготвителната фаза може да бъде прекратен, когато:

а) длъжникът не успее да предостави необходимата помощ в съответствие с член 24, параграф 2;

б) длъжникът не действа с дължимата грижа по време на подготвителната фаза; или

в) няма обосновани изгледи за успешно приключване на подготвителната фаза.

Член 28 Фаза на осребряване

Държавите членки гарантират, че фазата на осребряване започва, когато бъде взето решение за образуването на производство по несъстоятелност, посочено в член 22, параграф 1, в съответствие с националното право.

Член 29 Принципи, приложими към фазата на осребряване

(1) Държавите членки гарантират, че при образуването на фазата на осребряване съдът или компетентният орган разрешава продажбата на предприятието на длъжника или на част от него най-малко в един от следните случаи:

а) приобретателят е предложен от наблюдателя, при условие че наблюдателят е изготвил становище, потвърждаващо, че процесът на продажба, проведен на подготвителната фаза, е отговарял на изискванията, установени в член 24, параграф 1, и съдът или компетентният орган се е уверил, че изискванията съгласно член 24, параграфи 1 и 2 са спазени;

б) приобретателят е избран на публичния търг, когато държавите членки предвиждат такъв търг в съответствие с параграф 3 от настоящия член; или

в) продажбата в полза на приобретателя е одобрена от кредиторите съгласно член 24, параграф 4.

(2) Държавите членки могат да предвидят, че продажбата на предприятието на длъжника или на част от него съгласно параграф 1, буква в) се одобрява от кредиторите без разрешението на съда или компетентния орган, когато съгласно националното право продажбата на предприятието на длъжника или на част от него изисква съгласието на кредиторите.

(3) Публичният търг, посочен в член 24, параграф 3, е със срок, не по-дълъг от три месеца. Избраната от наблюдателя оферта се използва като първоначална оферта в публичния търг. Държавите членки гарантират, че защитата, предоставена на първоначалния оферент по време на подготвителната фаза, е съизмерима и пропорционална.

(4) Държавите членки предвиждат, че съдът или компетентният орган може да реши да бъде извършена оценка на предприятието на длъжника като действащо предприятие на основание, че най-добрата оферта може да не преминава проверката за висшия интерес на кредиторите. Когато съгласно националното право продажбата на предприятието на длъжника или на част от него изисква съгласието на кредиторите, държавите членки могат да предвидят, че решението, посочено в първа алинея, може да бъде взето от кредиторите без участието на съда или компетентния орган.

Член 30 Прехвърляне или прекратяване на подлежащи на изпълнение договори

(1) Държавите членки гарантират, че на приобретателя на предприятието на длъжника или на част от него се прехвърлят подлежащите на изпълнение договори, които са необходими за продължаване на дейността на предприятието и спирането на изпълнението по които би довело до спиране на дейността на предприятието. За прехвърлянето не се изисква съгласието на контрагента или контрагентите на длъжника. Първа алинея не се прилага, когато приобретателят на предприятието на длъжника или на част от него е конкурент на контрагента или контрагентите на длъжника.

(2) Държавите членки могат да предвидят, че е необходимо съгласието на контрагента или контрагентите на длъжника в зависимост от вида на договора, качеството на страните или интересите на предприятието.

(3) Без да се засягат други права на прекратяване, държавите членки могат да предвидят, че контрагентът или контрагентите могат да прекратят подлежащи на изпълнение договори, прехвърлени съгласно параграф 1, със срок на предизвестие, не по-кратък от три месеца от прехвърлянето, при условие че прехвърлянето на договора би увредило несправедливо контрагента или контрагентите.

(4) Държавите членки могат да предвидят, че подлежащите на изпълнение договори, свързани с лицензи за права върху интелектуална и индустриална собственост, по които длъжникът е лицензодател, не се прекратяват без съгласието на лицензополучателя.

Член 31 Дългове и пасиви на предприятието, придобито чрез производство по предварително договорена продажба

(1) Без да се засягат член 30 и член 38, параграфи 1 и 2, както и задълженията, произтичащи от трудови правоотношения, засегнати от продажбата на предприятието или на част от него, държавите членки гарантират, че приобретателят придобива предприятието на длъжника или част от него без дългове и пасиви, освен ако приобретателят изрично не се съгласи да поеме дълговете и пасивите на предприятието или на част от него.

(2) Параграф 1 не засяга националното право, което предвижда, че поведението на длъжника се взема предвид при оценката на отговорността на приобретателя за вреди, когато това поведение може да бъде приписано на приобретателя съгласно приложимото право.

Член 32 Суспензивно действие на жалбата

Държавите членки могат да предвидят, че, когато националното право предвижда обжалване на актове на съда или компетентния орган, свързани с разрешаването или извършването на продажбата на предприятието на длъжника или част от него, жалбата няма суспензивно действие, освен ако не се предприемат подходящи мерки за покриване на вредите, които могат да бъдат причинени от необосновано спиране на изпълнението на продажбата, например изискването жалбоподателят да предостави обезпечение или да носи отговорност за тези вреди.

Член 33 Критерии за подбор на най-добрата оферта

Държавите членки определят критериите за подбор на най-добрата оферта в производството по предварително договорена продажба. Държавите членки гарантират, че тези критерии са същите като критериите за подбор между конкуриращи се оферти в производство по несъстоятелност. Държавите членки могат да добавят запазването на работни места към критериите, посочени в първа алинея.

Член 34 Гражданска отговорност на наблюдателите и синдиците

Държавите членки гарантират, че наблюдателите и синдиците носят отговорност за вредите, които са причинили на кредиторите с неизпълнението на задълженията си по настоящия дял при условията на умисъл или груба небрежност.

Член 35 Лица, тясно свързани с длъжника в процеса на продажба

(1) Държавите членки гарантират, че е допустимо тясно свързани с длъжника лица да придобият предприятието на длъжника или на част от него, при условие че са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а) лицата, тясно свързани с длъжника, посочват в офертата до наблюдателя връзката си с длъжника;

б) лицата, различни от посочените в буква а), получават съответна информация за съществуването на лица, тясно свързани с длъжника, и за тяхната връзка с последния;

в) в случая по член 29, параграф 1, буква а) се извършва оценка на предприятието като действащо предприятие за целите на декларацията на наблюдателя, посочена в член 24, параграф 2, буква в);

г) на лицата, които не са тясно свързани с длъжника, се предоставя достатъчно време да представят оферта. Държавите членки предвиждат, че когато се докаже, че лице, тясно свързано с длъжника, не изпълнява условията, посочени в първа алинея, буква а), съдът или компетентният орган може да отмени предимствата, посочени в член 31, параграф 1.

(2) Когато офертата, представена от лице, тясно свързано с длъжника, се счита за най-добрата оферта, държавите членки могат да въведат допълнителни гаранции за разрешаването и изпълнението на продажбата на предприятието на длъжника или на част от него.

Член 36 Междинно финансиране

(1) Когато е необходимо междинно финансиране, държавите членки гарантират, че:

а) междинното финансиране не се обявява за нищожно, унищожаемо или неподлежащо на изпълнение; и

б) лицата, предоставящи междинно финансиране, не носят гражданска, административна или наказателна отговорност, на основание, че финансирането уврежда интересите на кредиторите на несъстоятелността, освен ако в националното право не са предвидени други основания за възникване на такава отговорност.

(2) Държавите членки могат да предвидят, че лицата, предоставящи ново или междинно финансиране, имат правото да получат плащане с предимство в рамките на последващи производства по несъстоятелност в сравнение други кредитори, чиито вземания в противен случай биха били равностойни или от по-висок ред.

(3) В зависимост от реда на вземанията, възникнали по време на производството по несъстоятелност, държавите членки могат да предвидят, че:

а) за да се осигури плащане, на лицата, предоставящи междинно финансиране, може да бъде предоставено обезпечение върху постъпленията от продажбата; и

б) допустимо е междинното финансиране да бъде прихванато от цената, която трябва да бъде платена съгласно спечелилата оферта, когато то е предоставено от заинтересованите оференти.

(4) Държавите членки могат да предвидят, че параграф 1 се прилага само за междинно финансиране, което е било предмет на предварителен контрол.

Член 37 Права на предпочтително изкупуване и кредитно наддаване

(1) Без да се засяга член 38, параграф 1, държавите членки гарантират, че на оферентите не се предоставя право на предпочтително изкупуване. Държавите членки могат да предвидят, че законоустановените права на предпочтително изкупуване, които не са засегнати от несъстоятелността на длъжника, се запазват и са приложими.

(2) Държавите членки гарантират, че когато предприятието, предмет на производството по предварително договорена продажба, е обременено с обезпечения, кредиторите, в полза на които са учредени тези обезпечения, могат да прихванат тези вземания от покупната цена само до стойност, която не надхвърля пазарната стойност на предприятието.

Член 38 Защита на интересите на кредиторите

(1) Държавите членки гарантират, че обезпеченията и други тежести се погасяват в хода на производството по предварително договорена продажба при спазване на същите изисквания, които биха се прилагали при производство по несъстоятелност съгласно националното право.

(2) Държавите членки, чието право обвързва погасяването на обезпечения с условието, че при производство по несъстоятелност се изисква съгласието на притежателите на обезпечени вземания, могат да предвидят, че такова съгласие не е необходимо в хода на производството по предварително договорена продажба.

Член 39 Значение на процедурите в областта на конкурентното право за графика или успешния резултат от офертата

(1) Държавите членки гарантират, че когато съществува значителен риск от забавяне, произтичащо от процедура, уредена от правото в областта на конкуренцията, или от отрицателно решение на орган за защита на конкуренцията във връзка с оферта, представена в хода на подготвителната фаза, наблюдателят или длъжникът предприемат подходящи мерки за представянето на други оферти.

(2) Държавите членки гарантират, че наблюдателят може да получи информация относно приложимите процедури в областта на правото в областта на конкуренцията и резултатите от тези процедури, които могат да повлияят на графика или успешния резултат от офертата, при условие че разкриването на информация от органа за защита на конкуренцията не противоречи на националните правила за защита на търговските тайни. В това отношение наблюдателят е обвързан със задължение за поверителност в съответствие с националното право.

(3) Държавите членки гарантират, че дадена оферта може да не бъде взета под внимание, когато води до значителен риск от забавяне съгласно параграф 1, при условие че се изпълнени и двете посочени по-долу условия:

а) офертата не е единствената оферта; и

б) забавянето на приключването на продажбата на съответния оферент ще причини вреди на предприятието на длъжника или на част от него.

Член 40 Задължения на директорите

(1) Държавите членки гарантират, че директорите на дружество, което изпадне в неплатежоспособност съгласно националното право, имат задължението да подадат искане за образуване на производство по несъстоятелност, освен във връзка с производство по превантивно преструктуриране. В държавите членки, в които се прилага Регламент (ЕС) 2015/848, задължението за подаване на искане за образуване на производство по несъстоятелност се отнася до производствата, изброени в приложение А към посочения регламент, с изключение на производството по превантивно преструктуриране.

(2) Исканията, посочени в параграф 1, се подават до съда или органа, който е компетентен да образува производство по несъстоятелност, в срок от три месеца след момента, в който на директорите е станало известно или разумно може да се предполага, че им е станало известно, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност съгласно националното право.

Член 41 Изключения от прилагането или отпадане на задължението за подаване на искане за образуване на производство по несъстоятелност

(1) Държавите членки могат да предвидят, че задължението, посочено в член 40, параграф 1, не се прилага за директори, които са физически лица и носят лична отговорност за всички задължения на дружеството.

(2) Държавите членки могат да предвидят, че задължението, посочено в член 40, параграф 1, може да бъде изпълнено посредством информиране на обществеността за неплатежоспособността на дружеството чрез уведомление в публичен регистър преди изтичането на срока, посочен в член 40, параграф 2, за да се гарантира, че кредиторите могат да поискат образуването на производство по несъстоятелност.

(3) Държавите членки могат да предвидят, че задължението, посочено в член 40, параграф 1, отпада, ако директорите вземат мерки, предназначени да се избегне причиняване на вреди на кредиторите на дружеството в несъстоятелност, които осигуряват ниво на защита на кредиторите на несъстоятелността, което е равностойно на защитата, осигурявана със задължението, посочено в член 40, параграф 1.

Член 42 Гражданска отговорност на директорите

(1) Държавите членки гарантират, че директорите на дружество в несъстоятелност носят в съответствие с националното право отговорност за вредите, причинени на кредиторите в резултат на неизпълнението на задължението, посочено в член 40.

(2) Когато държавите членки са използвали предвидената в член 41, параграф 3 възможност, те гарантират, че директорите, които вземат посочените в него мерки, носят в съответствие с националното право отговорност за вреди, причинени на кредиторите, които не биха настъпили, ако беше поискано образуването на производство по несъстоятелност в съответствие с член 40, параграф 1.

(3) Държавите членки могат да предвидят, че отговорността, посочена в параграф 2 от настоящия член, се изключва, когато и доколкото директорите могат да докажат въз основа на обективни обстоятелства, че е имало обоснована вероятност предприетите мерки да осигурят равностоен или по-добър резултат за кредиторите от осигурения чрез задължението, посочено в член 40, параграф 1.

Член 43 Връзка с други инструменти

Настоящият дял не засяга член 7 от Директива (ЕС) 2019/1023.

Член 44 Създаване на комитета на кредиторите

(1) Държавите членки гарантират, че след образуването на производство по несъстоятелност се създава комитет на кредиторите, ако общото събрание на кредиторите вземе такова решение или поиска това или - когато националното право не предвижда общо събрание на кредиторите - ако кредиторите поискат това в съответствие с националното право.

(2) Държавите членки могат да предвидят, че комитетът на кредиторите може да се създаде преди образуването на производство по несъстоятелност в съответствие с националното право. Държавите членки гарантират, че решението относно състава на комитета на кредиторите се взема при неговото създаване.

(3) Държавите членки могат да предвидят, че не се създава комитет на кредиторите, когато са установили, че поради обстоятелства, свързани с естеството и обхвата на предприятието на длъжника, тежестта на неговото създаване би надвишила ползите. Държавите членки гарантират, че тези обстоятелства, които могат да включват незначителната икономическа стойност на масата на несъстоятелността, малкия брой кредитори, малкия размер на предприятието на длъжника или отрицателното въздействие върху финансовото състояние на длъжника, което може да бъде причинено от евентуално забавяне при създаването на комитета на кредиторите, са ясно посочени в националното право.

Член 45 Назначаване и състав на комитетите на кредиторите

(1) Когато е създаден комитет на кредиторите съгласно член 44, държавите членки гарантират, че членовете на комитета на кредиторите се назначават без ненужно забавяне от общото събрание на кредиторите или с решение на съда.

(2) Държавите членки гарантират, че съставът на комитета на кредиторите отразява справедливо, доколкото е възможно, различните интереси на кредиторите. Когато работниците и служителите са част от кредиторите, държавите членки гарантират, че работниците и служителите или техните представители могат да бъдат назначавани в комитета на кредиторите, освен ако не съществува най-малко един друг равностоен механизъм за представителство на интересите на работниците и служителите в производство по несъстоятелност. Държавите членки могат да предвидят, че лица и образувания, различни от кредитори, могат да бъдат назначавани и в комитета на кредиторите.

(3) Държавите членки гарантират, че трансграничните кредитори имат право да бъдат назначавани в комитета на кредиторите.

(4) Държавите членки гарантират, че, когато националното право предвижда възможността за обжалване, всяко заинтересовано лице, определено в съответствие с националното право, може да оспори пред съда назначаването на един или повече членове на комитета на кредиторите на основание, че назначаването не е било извършено в съответствие с приложимото право.

Член 46 Отстраняване на членове и заместване

(1) Държавите членки установяват правила, определящи основанията и процедурите за отстраняване и заместване на членове на комитета на кредиторите. Тези правила уреждат и ситуацията, при която членове на комитета на кредиторите се оттеглят или не са в състояние да изпълняват задълженията си.

(2) Основанията за отстраняване по параграф 1 включват най-малкото извършено умишлено или в условията на груба небрежност съществено нарушение на задължения във връзка с интересите на кредиторите на несъстоятелността, например случаи на конфликт на интереси.

Член 47 Методи на работа на комитета на кредиторите

(1) Държавите членки установяват правила, определящи следните аспекти на методите на работа на комитета на кредиторите:

а) процедурата на гласуване, включително правото на глас и необходимия кворум;

б) конфликти на интереси;

в) поверителност на информацията;

г) документиране на взетите решения.

(2) Държавите членки гарантират, че комитетът на кредиторите може допълнително да конкретизира своите методи на работа с протоколи, при условие че тези протоколи са в съответствие с правилата, предвидени в параграф 1. Тези протоколи се предоставят най-малко на съда и на синдика.

(3) Държавите членки предвиждат, че членовете на комитета на кредиторите имат възможност да участват и гласуват лично или чрез електронни средства. Държавите членки могат да предвидят, че на членовете на комитета на кредиторите е предоставена възможност да гласуват в писмена форма.

(4) Държавите членки гарантират, че членовете на комитета на кредиторите могат да бъдат представлявани от надлежно упълномощено лице.

Член 48 Функции, права и задължения на комитетите на кредиторите

(1) Държавите членки гарантират, че комитетът на кредиторите има права, които гарантират участието му в производството по несъстоятелност и му дават възможност да разглежда дейността на синдиците или на длъжника, когато запазва владението, включително:

а) правото да изслуша и да бъде изслушан от синдика по въпроси от интерес за кредиторите на несъстоятелността, включително относно важни решения като продажбата на активи извън обичайния ход на стопанската дейност;

б) правото да бъде изслушан в производство по несъстоятелност;

в) правото да изисква и да получава относима и необходима информация от представляваните кредитори и от синдика или от длъжника, когато запазва владението. Държавите членки могат да предвидят, че комитетът на кредиторите има право да назначи секретар и да иска становището на външни консултанти по въпроси, по които представляваните от него кредитори имат интерес.

(2) Държавите членки гарантират, че в хода на дейностите си комитетът на кредиторите представлява интересите на кредиторите на несъстоятелността и действа независимо от синдика. Държавите членки гарантират, че членовете на комитета на кредиторите представляват интересите на всички кредитори и действат добросъвестно при изпълнение на функциите на комитета.

(3) Държавите членки могат да възложат на комитета на кредиторите правомощието да одобрява определени решения или правни актове. В такъв случай държавите членки ясно посочват въпросите, по които се изисква такова одобрение, като тези въпроси могат да включват всички решения от особено значение за производството.

(4) Държавите членки гарантират, че кредиторите, членовете на комитета на кредиторите и специалистите, които подпомагат комитета на кредиторите, запазват поверителността на поверителната информация, получена във връзка с дейностите на комитета.

Член 49 Разходи и възнаграждение

(1) Държавите членки определят кой поема разходите, направени от комитета на кредиторите или отделните му членове при изпълнението на функциите, посочена в член 48.

(2) Когато разходите, посочени в параграф 1, се поемат от масата на несъстоятелността, държавите членки гарантират, че комитетът на кредиторите или отделните му членове водят документация за тези разходи и съдът или компетентният орган, или синдикът имат правомощието да ограничат неоснователните или несъразмерни разходи.

(3) Когато държавите членки допускат членовете на комитета на кредиторите да получават възнаграждение и това възнаграждение се поема от масата на несъстоятелността, те гарантират, че възнаграждението е съразмерно на изпълняваните функции.

Член 50 Отговорност

(1) Държавите членки гарантират, че се прилага най-малко едно от посочените по-долу правила:

а) членовете на комитета на кредиторите са освободени от лична отговорност за действията си в качеството си на членове на комитета, освен ако не е установено, че са нарушили задълженията си по отношение на интересите на кредиторите при условията на умисъл или груба небрежност;

б) личната отговорност на членовете на комитета на кредиторите за действията им в качеството им на членове на комитета се покрива от застраховка, която се поема от масата на несъстоятелността в съответствие с член 49, параграф 2.

(2) Когато държавите членки възложат на комитета на кредиторите правомощието да одобрява определени решения или сделки, те могат да предвидят, че членовете на комитета на кредиторите носят същата отговорност като синдика.

Член 51 Основен информационен документ

(1) Без да се засяга параграф 10, до 22 юли 2029 г. всяка държава членка изготвя основен информационен документ относно основните елементи на националното право в областта на производството по несъстоятелност (наричан по-нататък „основният информационен документ“) и го представя на Комисията чрез европейския портал за електронно правосъдие.

(2) Основните информационни документи се изготвят на един от официалните езици на институциите на Съюза.

(3) Съдържанието на основните информационни документи е кратко, точно, ясно и нетехническо и описващо фактическите обстоятелства.

(4) Основният информационен документ включва следните раздели в посочената по-долу последователност:

а) условията за образуването на производство по несъстоятелност;

б) правилата относно предявяването, проверката и приемането на вземанията;

в) правилата, уреждащи реда на вземанията на кредиторите и разпределението на постъпленията от осребряването на активите, произтичащи от производството по несъстоятелност;

г) докладваната средна продължителност на производствата по несъстоятелност, посочена в член 29, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2019/1023.

(5) Разделът, посочен в параграф 4, буква а), включва:

а) списък на лицата, които могат да поискат образуване на производство по несъстоятелност;

б) списък на условията, които водят до образуването на производство по несъстоятелност;

в) как и къде трябва да бъде подадено искане за образуване на производство по несъстоятелност;

г) как и кога длъжникът се уведомява за решението дали да бъде образувано производство по несъстоятелност.

(6) Разделът, посочен в параграф 4, буква б), включва:

а) списък на лицата, които могат да предявят вземане;

б) списък на условията за предявяване на вземане;

в) срока за предявяване на вземане;

г) как може да бъде получен формулярът за предявяване на вземане, ако е приложимо;

д) как и къде трябва да се предяви вземане;

е) как се проверява и удостоверява вземането.

(7) Държавите членки актуализират информацията, посочена в параграф 4, в срок от един месец от влизането в сила на всички съответни изменения в националното право. Основният информационен документ съдържа следната декларация: „Настоящият основен информационен документ е точен към … [датата на предаване на информацията на Комисията или датата на актуализирането]“.

(8) Комисията гарантира, че основните информационни документи са достъпни за обществеността на европейския портал за електронно правосъдие в раздел „Несъстоятелност/фалит“ за всяка държава членка, на английски, френски и немски език, както и на оригиналния език, ако е различен.

(9) На Комисията се предоставя правомощието да променя формата на основния информационен документ чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 53, параграф 2.

(10) Държавите членки, в които е приложим Регламент (ЕС) 2015/848, предоставят основния информационен документ, посочен в параграф 1 от настоящия член, чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО, по начин, който е в съответствие с член 86 от посочения регламент.

Член 52 Спешни мерки

(1) Държавите членки могат да дерогират от прилагането на националните разпоредби за транспониране на дялове II, V и VI в случай на извънредни ситуации, които водят до сериозни смущения на икономическите дейности на равнището на държавите членки или техните региони, когато и доколкото прилагането на националните разпоредби за транспониране на посочените дялове би довело до риск от масови случаи на несъстоятелност, включително за дружества, които биха били жизнеспособни при обичайни обстоятелства.

(2) Дерогацията, посочена в параграф 1, и нейният срок трябва да бъдат пропорционални и ограничени до това, което е от първостепенно значение за ограничаване, смекчаване, преодоляване, или предотвратяване на сериозните смущения, посочени в същия параграф.

(3) Държавите членки уведомяват Комисията за дерогацията, посочена в параграф 1, в срок от един месец от влизането ѝ в сила. Когато уведомяват Комисията в съответствие с първа алинея, държавите членки изброяват разпоредбите на настоящата директива, от които са предвидили дерогация, естеството и степента на изключителните обстоятелства, на които се основава дерогацията, срока на дерогацията и причините, поради които дерогацията се счита от първостепенно значение за ограничаване, смекчаване, преодоляване или предотвратяване на значителните смущения в икономическите дейности, посочени в параграф 1. Комисията без неоснователно забавяне информира за това останалите държави членки.

(4) Дерогация, посочена в параграф 1, може да се прилага за максимален срок от една година. Когато и доколкото извънредната ситуация, която води до сериозни смущения на икономическите дейности, продължава да съществува, дерогацията може да бъде удължена със срокове до шест месеца, при условие че държавата членка уведоми Комисията за това не по-късно от три месеца преди изтичането на предходния срок на дерогацията. Това удължаване поражда действие, освен ако Комисията не възрази - най-късно един месец преди изтичането на този предходен срок на дерогация - на основание, че удължаването не отговаря на изискванията, посочени в параграфи 1 и 2.

Член 53 Процедура на комитет

(1) Комисията се подпомага от Комитета по преструктуриране и несъстоятелност, създаден с член 30 от Директива (ЕС) 2019/1023. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(2) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 54 Преглед

Не по-късно от 22 януари 2034 г. и на всеки пет години след това, Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад за оценка на прилагането и въздействието на настоящата директива. Въз основа на тази оценка Комисията представя законодателно предложение при необходимост.

Член 55 Транспониране

(1) Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, до 22 януари 2029 г. Те незабавно информират Комисията за това. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с членове 15, 16 и 17 от настоящата директива, доколкото те се отнасят до BARIS, до датата, посочена в първа алинея от настоящия параграф, или до 10 юли 2029 г., като се прилага по-късната от двете дати. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

(2) Дял II се прилага само за правни действия, които биват завършени считано от датата на влизане в сила на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, посочени в параграф 1, първа алинея.

(3) Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 56 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 57 Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Брюксел на 30 март 2026 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател M. PANAYIOTOU

Приложение 1

Национални регистри и бази данни, посочени в член 19 1. Кадастрални регистри. 2. Поземлени регистри. 3. Регистри на движимо имущество, включително регистри на превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, когато правата на собственост са вписани в такива регистри. 4. Регистри на даренията. 5. Ипотечни регистри. 6. Регистри или бази данни, съдържащи информация относно собствеността върху ценни книжа, като централни депозитари на ценни книжа съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014. 7. Регистри на залозите, включително лизингови споразумения, и на споразумения за финансов лизинг със запазване на правото на собственост. 8. Регистри, съдържащи актове за изземване на имущество. 9. Регистри на правата върху интелектуалната собственост, включително регистри на патенти и търговски марки. ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2026/799/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)