Член 1 Изменения на Директива 2006/43/ЕО
Директива 2006/43/ЕО се изменя, както следва:
1. В член 3 параграф 4 се заменя със следното: „4. Компетентните органи на държавите членки могат да одобряват като одиторски дружества само дружества, които отговарят на посочените по-долу условия:
а) физическите лица, които извършват задължителен одит от името на одиторско дружество, трябва да отговарят най-малко на условията за задължителен одит, предвидени в член 4, член 6, параграф 1, член 7, параграф 1, член 8, параграфи 1 и 2, член 9, член 10, параграф 1, първа алинея и членове 11 и 12 от настоящата директива и трябва да са одобрени като задължителни одитори в съответната държава членка;
б) мнозинство от правата на глас в дружеството трябва да имат одиторски дружества, които са одобрени в някоя държава членка, или от физически лица, които отговарят най-малко на условията за задължителен одит, предвидени в член 4, член 6, параграф 1, член 7, параграф 1, член 8, параграфи 1 и 2, член 9, член 10, параграф 1, първа алинея и членове 11 и 12 от настоящата директива. Държавите членки могат да предвидят, че такива физически лица трябва да са одобрени и в друга държава членка. За целите на задължителния одит на кооперативни дружества, спестовни банки или подобни образувания съгласно член 45 от Директива 86/635/ЕИО или на дъщерно предприятие или правоприемник на кооперативно дружество, спестовна банка или подобно образувание съгласно член 45 от Директива 86/635/ЕИО, държавите членки могат да въведат други специални разпоредби по отношение на правата на глас;
в) мнозинството — до максимум 75 % — от членовете на административния или управителния орган на дружеството трябва да бъдат одиторски дружества, които са одобрени в някоя държава членка, или физически лица, които отговарят най-малко на условията за задължителен одит, предвидени в член 4, член 6, параграф 1, член 7, параграф 1, член 8, параграфи 1 и 2, член 9, член 10, параграф 1, първа алинея и членове 11 и 12 от настоящата директива. Държавите членки могат да предвидят, че такива физически лица трябва да са одобрени и в друга държава членка. Когато такъв орган има не повече от двама членове, най-малко един от тези членове трябва да отговаря на условията съгласно настоящата буква;
г) дружеството трябва да отговаря на условието, наложено с член 4. Държавите-членки могат да определят допълнителни условия само по отношение на буква в). Тези условия трябва да бъдат пропорционални на преследваните цели и да не надхвърлят строго необходимото.“
2. В член 24б, параграф 1 втора алинея се заменя със следното: „Държавите членки гарантират, че когато одиторско дружество извършва изразяването на сигурност относно отчитането във връзка с устойчивостта, това одиторско дружество определя най-малко един основен партньор по устойчивостта, който трябва да отговаря най-малкото на условията, наложени с член 4 и членове 6—12, и трябва да бъде одобрен като задължителен одитор в съответната държава членка. Този основен партньор по устойчивостта може да бъде основният (един от основните) партньор(и) по одита. Одиторското дружество предоставя на основния партньор или основните партньори по устойчивостта достатъчно ресурси и персонал, притежаващ уменията и способностите, които са му необходими за успешното изпълнение на задълженията.“
3. В член 26а параграф 3 се заменя със следното: „3. Не по-късно от 1 юли 2027 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 48а с цел допълване на настоящата директива, за да предвиди стандарти за изразяване на ограничена сигурност за определяне на процедурите, които да бъдат провеждани от одиторите и одиторските дружества, въз основа на които те ще направят своите заключения по отношение на изразяването на сигурност относно отчитането във връзка с устойчивостта, включително планирането на ангажимента, разглеждането на рисковете и действията в отговор на тези рискове, както и вида на заключенията, които да бъдат включени в доклада за изразяване на сигурност относно отчитането във връзка с устойчивостта или, когато е приложимо, в одиторския доклад. Комисията приема стандартите за изразяване на ограничена сигурност, посочени в първа алинея, като гарантира, че стандартите:
а-2) са разработени в условията на надлежен процес, публичен надзор и прозрачност;
б-2) допринасят за повишаване на равнището на достоверност и качество на годишните и консолидираните отчети за устойчивостта; и
в-2) допринасят за благото на обществото в Съюза.“
4. Член 45 се изменя, както следва:
а-3) в параграф 5, втора алинея буква а) се заменя със следното: „а) мнозинството от членовете на административния или управителния орган на одиторското дружество от трета държава отговаря на изисквания, които са равностойни на предвидените в членове 4—10, с изключение на член 7, параграф 2, член 8, параграф 3 и член 10, параграф 1, втора алинея;“ ;
б-3) вмъква се следният параграф: „5б. Държавите членки не прилагат параграфи 1—5а по отношение на докладите за изразяване на сигурност относно годишното или консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта, изготвени за финансовите години, започващи през периода от 1 януари 2025 г. до 31 декември 2030 г., когато съответният одитор или одиторско дружество от трета държава предостави на компетентните органи на държавата членка следното:
а-4) името и адреса на одитора или одиторското дружество от трета държава и информация за неговата правна структура;
б-4) декларация, че одиторът от трета държава, който подписва доклада за изразяване на сигурност, е придобил знания в областта на отчитането във връзка с устойчивостта и в изразяването на сигурност във връзка с нея, както и информация относно равнището на тези знания;
в-3) ако одиторът или одиторското дружество от трета държава са членове на мрежа — описание на тази мрежа;
г-2) стандартите за изразяване на сигурност и свързаните с независимостта изисквания, които са били приложени по отношение на изразяването на сигурност относно отчитането във връзка с устойчивостта;
д) описание на системата за вътрешен контрол на качеството на одиторското дружество от трета държава, която обхваща изразяването на сигурност относно отчитането във връзка с устойчивостта; и
е) данни дали и кога е извършена последната проверка за гарантиране на качеството на одитора или одиторското дружество от трета държава във връзка с ангажиментите за изразяване на сигурност във връзка с устойчивостта и необходимата информация за резултата от тази проверка за гарантиране на качеството. При получаване на информацията, посочена в първа алинея, компетентните органи на държавата членка регистрират съответния одитор или одиторско дружество от трета държава за целите на изразяването на сигурност относно отчитането във връзка с устойчивостта и поясняват, че регистрацията е извършена съгласно преходния регистрационен режим, посочен в първа алинея. Ако част от информацията, посочена в първа алинея, не е предоставена от съответния одитор или одиторско дружество от трета държава, компетентните органи на държавата членка не регистрират този одитор или одиторско дружество от трета държава.“
5. В член 48а, параграф 2 втора алинея се заменя със следното: „Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 26a, параграф 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок.“.
Член 2 Изменения на Директива 2013/34/ЕС
Директива 2013/34/ЕС се изменя, както следва:
1. Член 1 се изменя, както следва:
а) в параграф 3 уводната част се заменя със следното: „Мерките за координиране, предвидени в членове 19a, 29a, 29г, 30 и 33, член 34, параграф 1, втора алинея, буква aa), член 34, параграфи 2 и 3 и член 51 от настоящата директива, се прилагат също така за законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, отнасящи се до посочените по-долу предприятия, независимо от тяхната правна форма, при условие че тези предприятия са предприятия, които към датата на баланса си надвишават нетен оборот от 450 000 000 EUR и среден брой от 1 000 служители през финансовата година:“
б) параграф 4 се заменя със следното: „4. Мерките за координиране, предвидени в членове 19а, 29а и 29г, не се прилагат за Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), създаден с Рамковото споразумение за ЕИФС, нито за финансовите продукти, изброени в член 2, точка 12, букви б) и е) от Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета ().
2. В член 3, параграф 13 се заменя със следното: „13. С оглед на извършването на корекции за отчитане на инфлацията Комисията най-малко на всеки пет години прави преглед и, когато е целесъобразно и като взема предвид стойностите на инфлацията, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, изменя чрез делегирани актове в съответствие с член 49 праговете, посочени в посочените по-долу разпоредби:
а-2) параграфи 1—7 от настоящия член;
б-2) член 19, параграф 1, четвърта алинея, член 19а, параграф 1, първа алинея и член 29а, параграф 1, първа алинея; и
в) член 40а, параграф 1, втора, четвърта и пета алинея.“
3. В член 19, параграф 1 четвърта алинея се заменя със следното: „Предприятията, които към датата на баланса си надвишават нетен оборот от 450 000 000 EUR и среден брой от 1 000 служители през финансовата година, включват в доклада за дейността информация за ключовите нематериални ресурси и поясняват причините, поради които бизнес моделът на предприятието зависи основно от тези ресурси и поради които тези ресурси са източник на създаване на стойност за предприятието.“
4. Член 19a се изменя, както следва:
а-3) в параграф 1 първа алинея се заменя със следното: „Предприятията, които към датата на баланса си надвишават нетен оборот от 450 000 000 EUR и среден брой от 1 000 служители през финансовата година, включват в своя доклад за дейността информацията, необходима за разбиране на въздействията на предприятието върху въпросите на устойчивостта, както и необходимата информация за разбиране на начина, по който въпросите на устойчивостта засягат развитието, резултатите от дейността и състоянието на предприятието.“
б-3) параграф 3 се изменя, както следва:
след първа алинея се вмъкват следните алинеи: „За целите на трета, четвърта и пета алинея се прилагат следните определения:
а-4) „отчитащо се предприятие“ означава предприятие, от което се изисква да се отчита съгласно параграф 1 от настоящия член;
б-4) „защитено предприятие“ означава предприятие, което:
към датата на баланса си не надвишава среден брой от 1 000 служители през предходната финансовата година; и
е част от веригата за създаване на стойност на отчитащо се предприятие;
в-2) „доброволни стандарти“ означава стандарти, чието използване е доброволно съгласно член 29ва. Отчитащите се предприятия могат да се основават на декларация, съставена от предприятия в тяхната верига за създаване на стойност, за да определят дали те са защитени предприятия. От отчитащите се предприятия не се изисква да предприемат мерки за проверка на съдържащата се в такава декларация информация. Те обаче не могат да се основават на така съставената декларация, когато знаят или разумно може да се очаква да знаят, че декларацията е с явно невярно съдържание. Защитените предприятия имат право да откажат да предоставят информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти, в отговор на искане, отправено за целите на отчитането във връзка с устойчивостта съгласно настоящата директива. Освен това:
а-5) когато сключват договори и други договорености с цел изпълнение на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта по настоящата директива, отчитащите се предприятия не изискват от защитените предприятия да предоставят информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти;
б-5) всяка договорна клауза, която противоречи на буква а), не е обвързваща, като това не засяга обвързващия характер на останалите клаузи на договора;
в-3) когато отчитащо се предприятие изисква, пряко или непряко, информация от защитени предприятия за целите на отчитането във връзка с устойчивостта съгласно настоящата директива и част или цялата тази информация надвишава информацията, посочена в доброволните стандарти, отчитащото се предприятие гарантира, че защитените предприятия са информирани за следното:
информацията, която надхвърля информацията, посочена в доброволните стандарти; и
законовото право на защитените предприятия да откажат предоставяне на информацията;
г) за отчитащите се предприятия, които отчитат необходимата информация за веригата за създаване на стойност, без да отчитат информация от защитени предприятия, която надхвърля информацията, посочена в доброволните стандарти, се счита, че са изпълнили задължението за отчитане на информация за веригата за създаване на стойност, посочено в първа алинея. Разпоредбите на четвърта алинея:
а-6) не засягат исканията за информация за цели, различни от целта за отчитането във връзка с устойчивостта съгласно настоящата директива, включително исканията за целите на спазването на изискванията на Съюза към предприятията за провеждане на процес на надлежна проверка; или
б-6) не налагат и не предполагат задължение за предприятия във веригата за създаване на стойност да предоставят информация за устойчивостта. През първите три години от прилагането на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта в съответствие с параграф 1 и в случай че не е налице цялата необходима информация относно веригата за създаване на стойност, предприятието пояснява усилията, положени за получаване на необходимата информация за веригата за създаване на стойност, причините, поради които не е могло да получи цялата необходима информация, както и плановете си за получаване на цялата необходима информация в бъдеще. След изтичането на този тригодишен преходен период предприятието изпълнява изискванията за отчитане на информация за веригата за създаване на стойност, като използва информация, получена пряко от предприятията в неговата верига за създаване на стойност, или, ако е целесъобразно, оценки за тази информация.“
втора алинея се заличава;
четвърта алинея се заменя със следното: „Когато отчитат информацията, посочена в параграфи 1 и 2, предприятията могат да пропуснат следната информация:
а-7) в изключителни случаи - информация, чието оповестяване би засегнало сериозно търговската позиция на предприятието, при условие че са изпълнени изброените по-долу условия:
пропускането не възпрепятства справедливото и балансирано разбиране за развитието, резултатите от дейността и състоянието на предприятието или на свързаните с него основни рискове или основни въздействия;
предприятието е установило, че е невъзможно информацията да бъде разкрита по начин, който би му позволил да постигне целите на изискването за оповестяването й, без сериозно да се засегне неговата търговска позиция, например на агрегирана основа;
предприятието оповестява факта, че използва освобождаването, предвидено в настоящата алинея; и
предприятието преценява отново към всяка отчетна дата дали информацията все още може да бъде пропусната;
б-7) информация, съответстваща на интелектуален капитал, интелектуална собственост, ноу-хау, технологична информация или резултати от иновации, която би представлявала търговска тайна съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета (), при условие че са изпълнени посочените по-долу условия:
предприятието оповестява факта, че използва освобождаването, предвидено в настоящата алинея; и
предприятието преценява отново към всяка отчетна дата дали информацията все още може да бъде пропусната;
в-4) класифицирана информация съгласно определението в член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) 2023/2418 на Европейския парламент и на Съвета (), при условие че са изпълнени посочените по-долу условия:
предприятието оповестява факта, че използва това освобождаването, предвидено в настоящата алинея; и
предприятието преценява отново към всяка отчетна дата дали информацията все още може да бъде пропусната;
г-2) друга информация, която се ползва от защита от неразрешен достъп или разкриване с оглед на задължения, предвидени в други правни актове на Съюза или в националното право, или за да се гарантира неприкосновеността на личния живот или сигурността на физическо лице или сигурността на юридическо лице, при условие че са изпълнени посочените по-долу условия:
предприятието оповестява факта, че използва това освобождаването, предвидено в настоящата алинея; и
предприятието преценява отново към всяка отчетна дата дали информацията все още може да бъде пропусната.
в-5) параграфи 6 и 7 се заличават;
г-3) параграф 10 се заменя със следното: „10. Освобождаването, предвидено в параграф 9, се прилага и за предприятия от обществен интерес, за които се прилагат изискванията по настоящия член.“
5. Член 29a се изменя, както следва:
а-8) в параграф 1 първа алинея се заменя със следното: „Предприятия – майки на група, която към датата на своя баланс надвишава на консолидирана основа нетен оборот от 450 000 000 EUR и среден брой от 1 000 служители през финансовата година, включват в своя консолидиран доклад за дейността информацията, необходима за разбиране на въздействията на групата върху въпросите на устойчивостта, както и необходимата информация за разбиране на начина, по който въпросите на устойчивостта засягат развитието, резултатите от дейността и състоянието на групата.“
б-8) параграф 3 се изменя, както следва:
след първа алинея се вмъкват следните алинеи: „За целите на трета, четвърта и пета алинея се прилагат следните определения:
а-9) „отчитащо се предприятие“ означава предприятие, от което се изисква да се отчита съгласно параграф 1 от настоящия член;
б-9) „защитено предприятие“ означава предприятие, което:
към датата на баланса си не надвишава средeн брой от 1 000 служители през предходната финансовата година; и
е част от веригата за създаване на стойност на отчитащо се предприятие;
в-6) „доброволни стандарти“ означава стандарти, чието използване е доброволно съгласно член 29ва. Отчитащите се предприятия могат да се основават на декларация, съставена от предприятия в тяхната верига за създаване на стойност, за да определят дали последните са защитени предприятия. От отчитащите се предприятия не се изисква да предприемат мерки за проверка на съдържащата се в тази декларация информация. Те обаче не могат да се основават на така съставената декларация, когато знаят или разумно може да се очаква да знаят, че декларацията е с явно невярно съдържание. Защитените предприятия имат право да откажат да предоставят информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти, в отговор на искане, отправено за целите на отчитането във връзка с устойчивостта съгласно настоящата директива. Освен това:
а-10) когато сключват договори и други договорености с цел изпълнение на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта по настоящата директива, отчитащите се предприятия не изискват от защитените предприятия да предоставят информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти;
б-10) всяка договорна клауза, която противоречи на буква а), не е обвързваща, като това не засяга обвързващия характер на останалите клаузи на договора;
в-7) когато отчитащо се предприятие изисква, пряко или непряко, информация от защитени предприятия за целите на отчитането във връзка с устойчивостта съгласно настоящата директива, и част или цялата такава информация надвишава информацията, посочена в доброволните стандарти, отчитащото се предприятие гарантира, че защитените предприятия са информирани за следното:
коя информация надхвърля информацията, посочена в доброволните стандарти; и
законовото право на защитените предприятия да откажат предоставяне на информацията;
г-4) за отчитащите се предприятия, които отчитат необходимата информация за веригата за създаване на стойност, без да отчитат информация от защитени предприятия, която надхвърля информацията, посочена в доброволните стандарти, се счита, че са изпълнили задължението за отчитане на информация за веригата за създаване на стойност, посочено в първа алинея. Разпоредбите на четвърта алинея:
а-11) не засягат исканията за информация за цели, различни от целта за отчитане във връзка с устойчивостта съгласно настоящата директива, включително исканията за целите на спазването на изискванията на Съюза към предприятията за провеждане на процес на надлежна проверка; или
б-11) не налагат и не предполагат задължение за предприятията във веригата за създаване на стойност да предоставят информация за устойчивостта. През първите три години от прилагането на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта в съответствие с параграф 1 и в случай че не е налице цялата необходима информация относно неговата верига за създаване на стойност, предприятието майка пояснява усилията, положени за получаване на необходимата информация за неговата верига за създаване на стойност, причините, поради които не е могло да получи цялата необходима информация, както и плановете си за получаване на цялата необходима информация в бъдеще. След този тригодишен преходен период предприятието майка изпълнява изискванията за отчитане на информация за веригата за създаване на стойност, като използва информация, получена пряко от предприятията в неговата верига за създаване на стойност, или, ако е целесъобразно, оценки за тази информация.“
втора алинея се заличава;
четвърта алинея се заменя със следното: „Когато отчитат информацията, посочена в параграфи 1 и 2, предприятията майки могат да пропуснат следната информация:
а-12) в изключителни случаи - информация, чието оповестяване би засегнало сериозно търговската позиция на групата, при условие че са изпълнени изброените по-долу условия:
този пропуск не възпрепятства справедливото и балансирано разбиране за развитието, резултатите от дейността и състоянието на групата или на свързаните с нея основни рискове или основни въздействия;
предприятието майка е установило, че е невъзможно информацията да бъде разкрита по начин, който би му позволил да постигне целите на изискването за оповестяването й, без сериозно да засегне търговската позиция на групата, например на агрегирана основа;
предприятието майка оповестява факта, че използва освобождаването, предвидено в настоящата алинея; и
предприятието майка преценява отново към всяка отчетна дата дали информацията все още може да бъде пропусната;
б-12) информация, съответстваща на интелектуален капитал, интелектуална собственост, ноу-хау, технологична информация или резултати от иновации, която би представлявала търговска тайна съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/943, при условие че са изпълнени посочените по-долу условия:
предприятието майка оповестява факта, че използва освобождаването, предвидено в настоящата алинея; и
предприятието майка преценява отново към всяка отчетна дата дали информацията все още може да бъде пропусната;
в-8) класифицирана информация съгласно определението в член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) 2023/2418, при условие че са изпълнени посочените по-долу условия:
предприятието майка оповестява факта, че използва освобождаването, предвидено в настоящата алинея; и
предприятието майка преценява отново към всяка отчетна дата дали информацията все още може да бъде пропусната;
г-5) друга информация, която се ползва от защита от неразрешен достъп или разкриване поради задължения, предвидени в други правни актове на Съюза или в националното право, или за да се гарантира неприкосновеността на личния живот или сигурността на физическо лице или сигурността на юридическо лице, при условие че са изпълнени посочените по-долу условия:
предприятието майка оповестява факта, че използва освобождаването, предвидено в настоящата алинея; и
предприятието майка преценява отново към всяка отчетна дата дали информацията все още може да бъде пропусната.“
в-9) вмъква се следният параграф: „4a. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член в случаите, когато съставът на групата се е променил през финансовата година поради придобивания или сливания на предприятия, предприятието майка може да реши да не включва в консолидирания доклад за дейността за същата финансова година информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, по отношение на предприятията, които са участвали в придобиване или сливане. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, предприятието майка може да реши да не включва в консолидирания доклад за дейността информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, по отношение на дъщерно предприятие, което напуска групата през финансовата година. Предприятие майка, използващо възможностите, посочени в първа или втора алинея, посочва всяко значително събитие, което е засегнало дъщерното предприятие през финансовата година и което оказва влияние върху въздействията на групата върху въпросите на устойчивостта, или свързаните с тях рискове или възможности.“
г-6) вмъква се следният параграф: „7a. Чрез дерогация от параграф 1, държавите членки гарантират, че предприятията майки, които са финансови холдингови предприятия, чиито дъщерни предприятия имат бизнес модели и дейности, които са независими едни от други, могат да изберат да не включват в своя консолидиран доклад за дейността информацията, посочена в параграф 1.“
д) параграф 9 се заменя със следното: „9. Освобождаването, предвидено в параграф 8, се прилага и за предприятия, извършващи дейност в обществен интерес, за които се прилагат изискванията по настоящия член.“
6. Член 29б се изменя, както следва:
а-13) в параграф 1 се заличават трета, четвърта и шеста алинея;
б-13) в параграф 2 първа алинея се заменя със следното: „Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта гарантират качеството на отчитаната информация, като в тях се изисква тя да бъде разбираема, относима, проверима, съпоставима и представена по точен начин. Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта избягват налагането на непропорционална административна или финансова тежест върху предприятията, включително като отразяват във възможно най-голяма степен работата на глобалните инициативи за определяне на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта съгласно изискванията на параграф 5, буква а), и като осигуряват възможно най-голяма съгласуваност с изискванията съгласно други правни актове на Съюза. В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта се дава приоритет, доколкото е възможно, на оповестяването на количествена информация, като се вземат предвид тежестта за предприятията и нуждите на ползвателите.“
в-10) в параграф 4, първа алинея се заменя със следното: „Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта трябва да са съобразени с трудностите, които предприятията може да срещнат при събирането на информация от участници в цялата си верига за създаване на стойност, особено от тези, за които не се прилагат изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, предвидени в член 19а или 29а, и от доставчиците в нововъзникващи пазари и икономики. В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта се посочва информацията относно веригите за създаване на стойност, която трябва да бъде оповестена и която е пропорционална и съответстваща на капацитета и характеристиките на предприятията по веригите за създаване на стойност и на мащаба и сложността на дейностите им, и по-специално на тези, за които не се прилагат изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта по член 19а или 29а. В стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта не се предвижда оповестяването на информация, което би задължило предприятията да изискват от други предприятия в своята верига за създаване на стойност, които към датата на баланса си не надвишават среден брой от 1 000 служители през финансовата година, да представят информация, надхвърляща предвидената за оповестяване в доброволните стандарти по отношение на отчитането във връзка с устойчивостта, посочени в член 29ва.“
7. Член 29в се заличава;
8. Вмъква се следният член: „Член 29вa Доброволни стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта
(1) За да улесни доброволното отчитане на информация във връзка с устойчивостта от предприятия, които към датата на своя баланс не надхвърлят среден брой от 1 000 служители през предходната финансова година, и за да се ограничи информацията, която може да бъде изисквана за целите на настоящата директива от такива предприятия във веригата за създаване на стойност, на Комисията се предоставя правомощието да утвърди, чрез делегирани актове в съответствие с член 49, доброволни стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта до 19 юли 2026 година.
(2) Без да се засяга параграф 3 от настоящия член, доброволните стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, посочени в параграф 1 от настоящия член, се основават на Препоръка (ЕС) 2025/1710 на Комисията (), в първоначалната ѝ редакция. Освен това те са пропорционални и съответстващи на капацитета и характеристиките на предприятията, за които са разработени, както и на мащаба и сложността на техните дейности. Доколкото е възможно, в доброволните стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта се посочва също структурата, която да се използва за представяне на информацията за устойчивостта.
(3) Най-малко на всеки четири години след началната дата на тяхното прилагане Комисията прави преглед на доброволните стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта, посочени в параграф 1, и при необходимост ги изменя, за да вземе предвид промените, които са от значение за отчитането във връзка с устойчивостта.
(4) При прегледа на доброволните стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта съгласно параграф 3 Комисията взема предвид техническия съвет на ЕКГФО.
9. Член 29г се заменя със следното: „Член 29г Единен електронен формат за отчитане
(1-2) Предприятията, за които се прилагат изискванията на член 19а от настоящата директива, изготвят своя доклад за дейността в електронния формат за отчитане, предвиден в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 на Комисията (), и маркират своите отчети за устойчивостта, включително информацията, чието оповестяване е предвидено в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852, в съответствие с електронния формат за отчитане, предвиден в посочения делегиран регламент. До приемането на а правила относно маркирането чрез посочения делегиран регламент, от предприятията не се изисква да маркират своите отчети за устойчивостта.
(2-2) Предприятията майки, за които се прилагат изискванията на член 29а, изготвят своя консолидиран доклад за дейността в единния електронен формат за отчитане, предвиден в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 на Комисията, и маркират своите отчети за устойчивостта, включително информацията, чието оповестяване е предвидено в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852, в съответствие с електронния формат за отчитане, предвиден в посочения делегиран регламент. До приемането на правила относно маркирането чрез посочения делегиран регламент от предприятията майки не се изисква да маркират своите отчети за устойчивостта.
10. Вмъква се следната глава: „ГЛАВА 6в МЕРКИ ЗА ПОДКРЕПА В ОБЛАСТТА НА ЦИФРОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Член 29д Цифров портал за отчитането във връзка с устойчивостта
Комисията осигурява специален портал, чрез който предприятията имат достъп до информация, насоки и подкрепа, включително съответните образци, по отношение на задължителната и доброволната рамка за отчитане във връзка с устойчивостта съгласно настоящата директива. Порталът е взаимносвързан с мерките за онлайн подкрепа, осигурени от държавите членки, когато има такива, за да бъде отчетен националният контекст.
Член 29е Доклад относно технологичните решения за отчитането във връзка с устойчивостта
До 19 март 2028 година Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно технологичните решения за отчитането във връзка с устойчивостта, който включва инициативи, които ще дадат възможност на предприятията да събират, обработват и обменят данни по сигурен, безпрепятствен и автоматизиран начин.“
11. В член 33 параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки гарантират, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие, като действат в рамките на предоставените им от националното право правомощия, носят колективна отговорност да гарантират, че посочените по-долу документи се съставят и публикуват в съответствие с изискванията на настоящата директива и, когато е приложимо — с международните счетоводни стандарти, приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002, с Делегиран регламент (ЕС) 2019/815, със стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта, посочени в член 29б от настоящата директива, и с изискванията на член 29г от настоящата директива:
а) годишните финансови отчети, докладът за дейността и декларацията за корпоративно управление, когато се представя отделно; и
б) консолидираните финансови отчети, консолидирания доклад за дейността и консолидираната декларация за корпоративно управление, когато се предоставя отделно. Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, държавите членки могат да предвидят, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие, действащи в рамките на предоставените им с националното право правомощия, не носят колективна отговорност да гарантират, че докладът за дейността или консолидираният доклад за дейността, в зависимост от случая, се изготвя в съответствие с член 29г.“
12. Член 34 се изменя, както следва:
а-2) в параграф 1, втора алинея буква аа) се заменя със следното: „аа) когато е приложимо, изразява становище въз основа на ангажимент за изразяване на ограничена сигурност относно съответствието на отчитането във връзка с устойчивостта с изискванията на настоящата директива, включително относно съответствието на отчитането във връзка с устойчивостта със стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта, приети съгласно член 29б, относно извършвания от предприятието процес по идентифициране на отчитаната информация в съответствие с тези стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта, относно съответствието с изискването за маркиране на отчетите за устойчивостта в съответствие с член 29г, както и относно съответствието с изискванията за отчитане съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852;“ ;
б-2) вмъква се следният параграф: „2а. Държавите членки гарантират, че становището, посочено в параграф 1, втора алинея, буква аа), се изготвя по начин, който е напълно съобразен с правото на предприятията във веригата за създаване на стойност, които към датата на баланса си не надвишават среден брой от 1 000 служители през предходната финансова година, да откажат да предоставят на отчитащото се предприятие информация, която надвишава информацията, посочена в доброволните стандарти съгласно член 29ва.“
13. В член 40а параграф 1 се изменя, както следва:
а-3) втора алинея се заменя със следното: „Първа алинея се прилага само за дъщерни предприятия, които към датата на баланса си надхвърлят нетен оборот от 200 000 000 EUR през предходната финансова година.“ ;
б-3) четвърта и пета алинея се заменят със следното: „Правилото, посочено в трета алинея, се прилага за клон само когато предприятието от трета държава няма дъщерно предприятие съгласно първа алинея и когато клонът е генерирал нетен оборот, надхвърлящ 200 000 000 EUR през предходната финансова година. Първа и трета алинея се прилагат за дъщерните предприятия или клоновете, посочени в същите алинеи, само когато предприятието от трета държава на равнище група или, ако не е приложимо, на индивидуално равнище е генерирало нетен оборот в Съюза, надхвърлящ 450 000 000 EUR през всяка от последните две поредни финансови години.“
в) добавя се следната алинея: „Чрез дерогация от първа и трета алинея, когато предприятието от трета държава е финансово холдингово предприятие, чиито дъщерни предприятия имат бизнес модели и дейности, които са независими едни от други, държавите членки гарантират, че дъщерните предприятия и клоновете могат да решат да не публикуват и да не предоставят на разположение отчета за устойчивостта, посочен в първа и трета алинея.“
14. Член 49 се изменя, както следва:
а-4) параграф 2 се заменя със следното: „2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, буква а), членове 29б и 40б и член 46, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 5 януари 2023 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.“
б-4) вмъква се следният параграф: „2а. Правомощието да приема делегирани актове, предвидено в член 3, параграф 13, букви б) и в) и член 29ва, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 18 март 2026 година.“
в-2) параграф 3 се заменя със следното: „3. Делегирането на правомощия, посочено в член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, членове 29б, 29ва и 40б и член 46, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.“
г) параграф 3б се изменя, както следва:
в първа алинея уводната част се заменя със следното: „При приемането на делегирани актове съгласно член 29б Комисията взема предвид техническия съвет на ЕКГФО, при условие че:“
четвърта алинея се заменя със следното: „Комисията провежда съвместни консултации с експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие, посочена в член 24 от Регламент (ЕС) 2020/852, и със счетоводния регулаторен комитет, посочен в член 6 от Регламент (ЕО) № 1606/2002, относно проектите за делегираните актове преди тяхното приемане съгласно член 29б от настоящата директива.“
шеста алинея се заменя със следното: „Комисията се консултира също така с Европейската агенция за околна среда, с Агенцията на Европейския съюз за основните права, с Европейската централна банка, с Комитета на европейските органи за надзор на одита и с Платформата за финансиране за устойчиво развитие, създадена съгласно член 20 от Регламент (ЕС) 2020/852, относно техническия съвет, предоставен от ЕКГФО, преди приемането на делегираните актове, посочени в член 29б от настоящата директива. Когато някой от тези органи реши да предостави становище, той прави това в срок до два месеца от датата на провеждане на консултацията с Комисията.“
д) параграф 5 се заменя със следното: „5. Делегиран акт, приет съгласно член 1, параграф 2, член 3, параграф 13 , член 29б, 29в или 40б, или член 46, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца от нотифицирането на този акт в Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“.
Член 3 Изменения на Директива (ЕС) 2022/2464
Директива (ЕС) 2022/2464 се изменя, както следва:
1. В член 5 параграф 2 се изменя, както следва:
а) първа алинея се изменя, както следва:
в буква а) уводната част се заменя със следното: „за финансовите години, започващи между 1 януари 2024 г. и 31 декември 2026 г.:“
буква б) се изменя, както следва:
буква в) се заличава;
1-2. точка i) се заменя със следното: „i) за предприятия, които към датата на баланса си надвишават нетен оборот от 450 000 000 EUR и среден брой от 1 000 служители през финансовата година;“
2. точка ii) се заменя със следното: „ii) за предприятия майки на група, която към датата на баланса си надвишава на консолидирана основа нетен оборот от 450 000 000 EUR и среден брой от 1 000 служители през финансовата година;“
б) трета алинея се изменя, както следва:
в буква а) уводната част се заменя със следното: „за финансовите години, започващи между 1 януари 2024 г. и 31 декември 2026 г.:“
буква б) се изменя, както следва:
буква в) се заличава;
1-3. точка i) се заменя със следното: „i) за емитенти по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2004/109/ЕО, които са предприятия, които към датата на баланса си надвишават нетен оборот от 450 000 000 EUR и среден брой от 1 000 служители през финансовата година;“
2-2. точка ii) се заменя със следното: „ii) за емитенти по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2004/109/ЕО, които са предприятие — майка на група, която към датата на баланса си надвишава на консолидирана основа нетен оборот от 450 000 000 EUR и среден брой от 1 000 служители през финансовата година;“
в) добавя се следната алинея: „Чрез дерогация от първа алинея, буква а) и трета алинея, буква а), когато е приложимо, държавите членки може да освободят предприятия или емитенти, които не надвишават нетен оборот от 450 000 000 EUR или среден брой от 1 000 служители през финансовата година на консолидирана основа, от мерките, необходими за спазване на член 1, с изключение на точка 14, и на член 2, за финансовите години, започващи между 1 януари 2025 г. и 31 декември 2026 г.“
2-3. В член 6 параграф 1 се изменя, както следва:
а-2) букви б) и в) се заменят със следното: „б) оценка на броя на предприятията, които използват доброволно стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, посочени в член 29в от Директива 2013/34/ЕС;
в-2) оценка на това дали и как обхватът на разпоредбите, изменени с настоящата директива за изменение, следва да бъде разширен, по-специално по отношение на големи предприятия, които не надвишават нетен оборот от 450 000 000 EUR и среден брой от 1 000 служители през финансовата година, както и предприятията от трети държави, извършващи дейност пряко на вътрешния пазар на Съюза без дъщерно дружество или клон на територията на Съюза;“ ;
б-2) втора алинея се заменя със следното: „Докладът относно първа алинея, букви а), б), г) и д) се публикува до 30 април 2029 г. и на всеки три години след това и се придружава, ако е целесъобразно, от законодателни предложения. Докладът относно първа алинея, буква в) се публикува до 30 април 2031 г. и на всеки три години след това и се придружава, ако е целесъобразно, от законодателни предложения.“.
Член 4 Изменения на Директива (ЕС) 2024/1760
Директива (ЕС) 2024/1760 се изменя, както следва:
1. Член 1 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заменя със следното: „1. С настоящата директива се определят правила за:
а-2) задълженията на дружествата във връзка с действителните и потенциалните неблагоприятни въздействия върху правата на човека и неблагоприятни въздействия върху околната среда в резултат на собствените им дейности, дейностите на дъщерните им дружества и дейностите, които бизнес партньорите им извършват във веригите на дейността на тези дружества; и
б) отговорността за нарушения на задълженията, посочени в буква а).“
б-2) параграф 2 се заменя със следното: „2. Настоящата директива не представлява основание за намаляване на равнището на защита на правата на човека, правата в областта на заетостта и социалните права или на опазването на околната среда, предвидено в националното право на държавите членки или в колективните трудови договори, приложими към момента на приемането на настоящата директива. Първото изречение от настоящия параграф обаче не възпрепятства държавите членки да адаптират националното право в областта на дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта, приложимо към момента на приемане на настоящата директива, по-специално неговия обхват, с оглед на привеждането му в съответствие с настоящата директива.“ ;
в) добавя се следният параграф: „4. Настоящата директива не засяга правото на Съюза или националното право по въпроси, различни от посочените в параграф 1. По-специално правилата, посочени в параграф 1, буква а), не засягат правото на Съюза или националното право в областта на правата на човека, правата в областта на заетостта или социалните права или опазването на околната среда и изменението на климата извън общите задължения за дължима грижа.“
2. Член 2 се изменя, както следва:
а-3) параграф 1 се изменя, както следва:
буква а) се заменя със следното: „a) дружеството е имало средно над 5 000 служители и нетен световен оборот над 1 500 000 000 EUR през последната финансова година, за която са приети или е трябвало да бъдат приети годишни финансови отчети;“
буква в) се заменя със следното: „в) дружеството е сключило или е крайното дружество майка на група, която е сключила споразумения за франчайзинг или лицензионни споразумения в Съюза в замяна на лицензионни възнаграждения с независими дружества – трети лица, когато тези споразумения гарантират обща идентичност, обща бизнес концепция и прилагане на единни бизнес методи и тези лицензионни възнаграждения възлизат на повече от 75 000 000 EUR през последната финансова година, за която са приети или е трябвало да бъдат приети годишни финансови отчети, и при условие че през последната финансова година, за която са приети или е трябвало да бъдат приети годишни финансови отчети, дружеството е имало нетен световен оборот, надвишаващ 275 000 000 EUR, или е крайното дружество майка на група, която е имала такъв нетен световен оборот.“
б-3) параграф 2 се изменя, както следва:
буква а) се заменя със следното: „а) дружеството е генерирало нетен оборот в Съюза над 1 500 000 000 EUR през финансовата година, предхождаща последната финансова година;“ ;
буква в) се заменя със следното: „в) дружеството е сключило или е крайното дружество майка на група, която е сключила споразумения за франчайзинг или лицензионни споразумения в Съюза в замяна на лицензионни възнаграждения с независими дружества – трети лица, когато тези споразумения гарантират обща идентичност, обща бизнес концепция и прилагане на единни бизнес методи и когато тези лицензионни възнаграждения са възлизали на повече от 75 000 000 EUR в Съюза през финансовата година, предхождаща последната финансова година, и при условие че през финансовата година, предхождаща последната финансова година дружеството е генерирало нетен оборот от над 275 000 000 EUR в Съюза или е крайното дружество майка на група, която е генерирала такъв нетен оборот.“
в-2) в параграф 3 първа алинея се заменя със следното: „3. Когато крайното дружество майка има за основна дейност притежаването на акции в оперативни дъщерни дружества и не взема управленски, оперативни или финансови решения, засягащи групата или едно или повече от нейните дъщерни дружества, то може да бъде освободено от изпълнението на задълженията по настоящата директива. Това освобождаване е обвързано с условието едно от установените в Съюза дъщерни дружества на крайното дружество майка да бъде определено за целите на изпълнението на задълженията, предвидени в членове 6 – 16, от името на крайното дружество майка, включително задълженията на крайното дружество майка по отношение на дейностите на неговите дъщерни дружества. В такъв случай на определеното дъщерно дружество се предоставят всички необходими средства и законови права за ефективно изпълнение на тези задължения, по-специално за да се гарантира, че определеното дъщерно дружество получава от дружествата от групата съответната информация и документи, за да изпълни задълженията на крайното дружество майка съгласно настоящата директива.“
3. Член 3, параграф 1 се изменя, както следва:
а-4) буква н) се заменя със следното: „н) „заинтересовани страни“ означава служителите на дружеството, служителите на неговите дъщерни дружества и на неговите бизнес партньори, техните синдикални организации и представителите на работниците, както и физическите лица или общностите, чиито права или интереси са или биха могли да бъдат пряко засегнати от продуктите, услугите и дейностите на дружеството, неговите дъщерни дружества и неговите бизнес партньори, както и законните представители на тези лица или общности;“
б-4) буква ф) се заменя със следното: „ф) „рискови фактори“ означава факти, ситуации или обстоятелства, които са свързани със сериозността и вероятността от неблагоприятно въздействие, включително факти, ситуации или обстоятелства на равнището на бизнес партньора, като например дали бизнес партньорът не е дружество, обхванато от настоящата директива или от други съпоставими правни актове за задължителна дължима грижа във връзка с устойчивостта; на географско и контекстуално равнище, например равнището на правоприлагане по отношение на вида на неблагоприятните въздействия; и на равнище сектори, стопански дейности, продукти и услуги;“
4. Член 4 се заменя със следното: „Член 4 Равнище на хармонизация
(1) Без да се засяга член 1, параграфи 2 и 3, държавите членки не въвеждат в националното си право разпоредби, попадащи в областта, обхваната от настоящата директива, с които се предвиждат изисквания за дължима грижа в областта на правата на човека и околната среда, отклоняващи се от предвидените в членове 6, 8 и 9, член 10, параграфи 1—5, член 11, параграфи 1—6 и членове 14—16.
(2) Без да се засяга параграф 1, настоящата директива не възпрепятства държавите членки да въвеждат в националното си право по-строги разпоредби, отклоняващи се от предвидените в разпоредбите, различни от членове 6, 8 и 9, член 10, параграфи 1—5, член 11, параграфи 1—6 и членове 14—16, или разпоредби, които са по-конкретни от гледна точка на целта или обхвата, включително чрез регулиране на конкретни продукти, услуги или ситуации, за да се постигне различна степен на защита в областта на правата на човека, правата в областта на заетостта и социалните права, околната среда или климата.“
5. Член 6 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки гарантират, че на дружествата майки, попадащи в обхвата на настоящата директива, е разрешено да изпълняват задълженията, предвидени в членове 7—16, от името на дружества, които са дъщерни дружества на тези дружества майки и попадат в обхвата на настоящата директива, ако това гарантира ефективно съответствие. Това не засяга факта, че спрямо дъщерните дружества се упражняват правомощията на надзорния орган в съответствие с член 25 и че те носят гражданска отговорност в съответствие с член 29.“
б) в параграф 2 буква д) се заменя със следното: „д) когато е приложимо, дъщерното дружество изиска договорни гаранции от пряк бизнес партньор в съответствие с член 10, параграф 2, буква б) или член 11, параграф 3, буква в), изисква договорни гаранции от непряк бизнес партньор в съответствие с член 10, параграф 4 или член 11, параграф 5 и временно преустановява бизнес отношенията в съответствие с член 10, параграф 6 или член 11, параграф 7.“
в) параграф 3 се заличава;
6. Член 8 се изменя, както следва:
а-2) параграф 2 заменя със следното: „2. Като част от задълженията, определени в параграф 1, дружествата вземат подходящи мерки за следното, като вземат предвид съответните рискови фактори, включително факти, ситуации или обстоятелства на равнището на бизнес партньора, като например дали бизнес партньорът не е дружество, обхванато от настоящата директива или от други съпоставими правни актове за задължителна дължима грижа във връзка с устойчивостта; на географско и контекстуално равнище, например равнището на правоприлагане по отношение на вида на неблагоприятните въздействия; и на равнище сектори, стопански дейности, продукти и услуги:
а-3) да извършат проучване на обхвата въз основа единствено на разумно достъпна информация, за да набележат общите области в собствените си дейности, тези на дъщерните си дружества и когато са свързани с тяхната верига на дейност — тези на техните бизнес партньори, в които е най-вероятно да възникнат неблагоприятни въздействия и те да бъдат най-сериозни;
б-2) въз основа на резултатите от проучването на обхвата, посочено в буква а), да извършат задълбочена оценка в областите, в които е установено, че е най-вероятно да възникнат най-сериозните неблагоприятни въздействия.“
б-3) вмъква се следният параграф: „2а. Държавите членки гарантират, че за целите на задълбочената оценка, посочена в параграф 2, буква б):
а-4) дружествата могат да изискват информация от бизнес партньорите само когато тази информация е необходима, а в случая на бизнес партньори с по-малко от 5 000 служители — само когато информацията не може да бъде получена по разумен начин чрез други средства;
б-4) когато необходимата информация може да бъде получена от различни бизнес партньори, дружествата изискват тази информация на първо място, когато това е разумно, пряко от бизнес партньора или партньорите, при които е най-вероятно да възникнат неблагоприятните въздействия;
в-2) когато в няколко области са установени неблагоприятни въздействия, които са еднакво вероятни или еднакво сериозни, дружествата могат да дадат приоритет на оценката на тези области, които включват преки бизнес партньори.“
в-3) параграф 3 се заменя със следното: „3. Държавите членки гарантират, че за целите на установяването и оценяването на неблагоприятните въздействия, посочени в параграф 1 от настоящия член, въз основа, когато е целесъобразно, на количествена и качествена информация, дружествата имат право да използват подходящи ресурси, включително независими доклади, цифрови решения, секторни инициативи и инициативи с участието на множество заинтересовани страни и информация, събрана чрез механизма за уведомяване и процедурата за подаване на жалби, предвидени в член 14.“
г) параграф 4 се заличава;
7. В член 9 се добавя следният параграф: „4. Когато решенията за даване на приоритет се вземат в съответствие с настоящия член, самият факт, че не е отстранено по-малко значимо неблагоприятно въздействие, не е основание на дружеството да бъдат налагани санкции съгласно член 27.“
8. В член 10 параграф 6 се заменя със следното: „6. По отношение на потенциалните неблагоприятни въздействия, посочени в параграф 1, които не може да бъдат предотвратени или адекватно смекчени чрез мерките, посочени в параграфи 2, 4 и 5, като крайна мярка и докато не бъдат предприети мерки срещу въздействието, дружеството:
а-5) се въздържа от встъпване в нови или разширяване на съществуващи отношения с бизнес партньор, при когото или в рамките на чиято верига на дейност е възникнало въздействието;
б-5) когато правото, уреждащо отношенията му с този бизнес партньор, го допуска, преустановява временно бизнес отношенията с този бизнес партньор за съответните дейности, включително с оглед на използване или засилване на своето влияние, и
в-4) приема и прилага без ненужно забавяне разширен план за превантивни действия за конкретното неблагоприятно въздействие, при условие че е налице разумно очакване, че тези усилия ще бъдат успешни. Докато е налице разумно очакване, че разширеният план за превантивни действия ще бъде успешен, самият факт, че дружеството продължава да работи с този бизнес партньор, не е основание за налагането на дружеството на санкции съгласно член 27 или за възникване на отговорност съгласно член 29. Преди временното преустановяване на бизнес отношения дружеството прави оценка дали може разумно да се очаква неблагоприятните въздействия от това да бъдат явно по-сериозни от неблагоприятното въздействие, което не може да бъде предотвратено или адекватно смекчено. Ако това е така, от дружеството не се изисква да преустанови временно бизнес отношенията и то трябва да е в състояние да докладва на компетентния надзорен орган надлежно обоснованите причини за това решение. Държавите членки предвиждат възможност за временно преустановяване на бизнес отношенията в договори, уредени от тяхното право в съответствие с първа алинея, с изключение на договорите, които страните са законово задължени да сключат. Когато дружеството реши да преустанови временно бизнес отношенията, то взема мерки, за да предотврати, да смекчи или да прекрати въздействията от временното преустановяване, дава предизвестие с разумен срок на съответния бизнес партньора и редовно прави преглед на това решение. Когато дружеството реши да не преустановява временно бизнес отношенията съгласно настоящия член, то наблюдава потенциалното неблагоприятно въздействие и периодично прави оценка на решението си и на това дали съществуват допълнителни подходящи мерки.“
9. В член 11 параграф 7 се заменя със следното: „7. По отношение на действителните неблагоприятни въздействия, посочени в параграф 1, които не може да бъдат прекратени или чийто мащаб не може да бъде сведен до минимум чрез мерките, посочени в параграфи 3, 5 и 6, като крайна мярка и докато не бъдат предприети мерки срещу въздействието, дружеството:
а-6) се въздържа от встъпване в нови или разширяване на съществуващи отношения с бизнес партньор, при когото или в рамките на чиято верига на дейност е възникнало въздействието;
б-6) когато правото, уреждащо отношенията му с този бизнес партньор, го допуска, преустановява временно бизнес отношенията с този бизнес партньор за съответните дейности, включително с оглед на използване или засилване на своето влияние; и
в-5) приема и прилага без ненужно забавяне разширен план за корективни действия за конкретното неблагоприятно въздействие, при условие че е налице разумно очакване, че тези усилия ще бъдат успешни. Докато е налице разумно очакване, че разширеният план за корективни действия ще бъде успешен, самият факт, че дружеството продължава да работи с този бизнес партньор, не е основание за налагането на дружеството на санкции съгласно член 27 или за възникване на отговорност съгласно член 29. Преди временното преустановяване на бизнес отношенията дружеството преценява дали може разумно да се очаква неблагоприятните въздействия от това да бъдат явно по-сериозни от неблагоприятното въздействие, което не би могло да бъде прекратено, или чийто мащаб не би могъл да бъде адекватно сведен до минимум. Ако това е така, от дружеството не се изисква да преустанови временно бизнес отношенията и то трябва да е в състояние да докладва на компетентния надзорен орган надлежно обоснованите причини за това решение. Държавите членки предвиждат възможност за временно преустановяване на бизнес отношенията в договори, уредени от тяхното право в съответствие с първа алинея, с изключение на договорите, които страните са законово задължени да сключат. Когато дружеството реши да преустанови временно бизнес отношенията, то взема мерки, за да предотврати, да смекчи или да прекрати въздействията от временното преустановяване, дава предизвестие с разумен срок на съответния бизнес партньора и редовно прави преглед на това решение. Когато дружеството реши да не преустановява временно бизнес отношенията съгласно настоящия член, то наблюдава действителното неблагоприятно въздействие и периодично прави оценка на решението си и на това дали съществуват допълнителни подходящи мерки.“
10. В член 13 параграф 3 се изменя, както следва:
а-7) уводната част се заменя със следното: „Консултациите със значимите заинтересовани страни се провеждат на следните етапи от полагането на дължима грижа:“
б-7) букви в) и д) се заличават;
11. Член 15 се заменя със следното: „Член 15 Наблюдение Държавите членки гарантират, че дружествата извършват периодични оценки на своите собствени дейности и мерки, тези на своите дъщерни дружества, а когато са свързани с веригите на дейността на дружеството — тези на техните бизнес партньори, за да оценят изпълнението и да наблюдават адекватността и ефективността на установяването, предотвратяването, смекчаването, прекратяването на неблагоприятните въздействия и свеждането до минимум на техния мащаб. Тези оценки се основават, когато е подходящо, на качествени и количествени показатели, и се извършват без излишно забавяне след появата на значима промяна, но най-малко на всеки 5 години и винаги когато са налице основателни причини да се смята, че мерките вече не са адекватни или ефективни или че са възникнали или може да възникнат нови рискове от настъпването на неблагоприятните въздействия. Ако е целесъобразно, политиката за дължима грижа, установените неблагоприятни въздействия и произтичащите подходящи мерки се актуализират в съответствие с резултатите от тези оценки и при надлежно отчитане на съответната информация от заинтересованите страни.“
12. В член 16 параграф 3 се заменя със следното: „До 31 март 2029 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 34 за допълване на настоящата директива чрез определяне на съдържанието и критериите за докладването по параграф 1, като посочва по-специално достатъчно подробна информация относно описанието на дължимата грижа, установените действителни и потенциални неблагоприятни въздействия и подходящите мерки, предприети във връзка с тези въздействия. При изготвянето на тези делегирани актове Комисията надлежно взема предвид стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта, приети съгласно членове 29б и 40б от Директива 2013/34/ЕС, и доколкото е приложимо, привежда тези делегирани актове в съответствие с тях. При приемането на делегираните актове, посочени в първа алинея, Комисията гарантира, че няма дублиране на изискванията за отчитане за дружествата, посочени в член 3, параграф 1, буква а), точка iii), за които се прилагат изисквания за отчитане съгласно член 4 от Регламент (ЕС) 2019/2088, като същевременно запазва изцяло минималните задължения, предвидени в настоящата директива.“
13. Член 17 се изменя, както следва:
а-8) в параграф 1 първа алинея се заменя със следното: „Считано от 1 януари 2031 г., държавите членки гарантират, че когато правят публикуват годишния отчет, посочен в член 16, параграф 1 от настоящата директива, дружествата същевременно с това подават този отчет до органа за събиране на данни, посочен в параграф 3 от настоящия член, за да стане отчетът достъпен чрез европейската единна точка за достъп (ЕЕТД), създадена с Регламент (ЕС) 2023/2859.“
б-8) параграф 3 се заменя със следното: „3. До 31 декември 2030 г., за целите на осигуряването на достъп чрез ЕЕТД до информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, държавите членки посочват най-малко един орган за събиране на данни по смисъла на определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2023/2859 и уведомяват Европейския орган за ценни книжа и пазари за това.“
14. Член 18 се заменя със следното: „Член 18 Примерни договорни клаузи С цел да предостави подкрепа на дружествата за целите на улесняването на спазването от тяхна страна на член 10, параграф 2, буква б) и член 11, параграф 3, буква в), Комисията, като се консултира с държавите членки и заинтересованите страни, приема насоки относно доброволните примерни договорни клаузи до 26 юли 2027 г.“
15. Член 19 се изменя, както следва:
а-9) в параграф 2 буква б) се заличава;
б-9) параграф 3 се заменя със следното: „3. Насоките, посочени в параграф 2, букви а), г) и д), се приемат до 26 юли 2027 г. Насоките, посочени в параграф 2, букви е) и ж), се приемат до 26 юли 2028 г.“
16. Член 22 се заличава;
17. Член 24 се изменя, както следва:
а-10) параграф 1 се заменя със следното: „1. Всяка държава членка определя един или повече надзорни органи, които да упражняват надзор върху спазването на задълженията, предвидени в разпоредбите на националното право, които са приети съгласно членове 7—16.“
б-10) параграф 7 се заменя със следното: „7. До 26 юли 2028 г. държавите членки информират Комисията за наименованията и данните за контакт на надзорните органи, определени съгласно настоящия член, както и за съответните им правомощия, когато са определени няколко надзорни органа. Те информират Комисията за всички промени в тези данни и правомощия.“
18. В член 25 параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки гарантират, че надзорните органи разполагат с подходящи правомощия и ресурси за изпълнение на задачите, които са им възложени съгласно настоящата директива, включително с правомощието да изискват от дружествата да предоставят информация и да провеждат разследвания, отнасящи се до спазването на задълженията, предвидени в членове 7—16.“
19. В член 27 параграф 4 се заменя със следното: „4. В сътрудничество с държавите членки Комисията приема насоки с цел подпомагане на надзорните органи при определянето на размера на санкциите в съответствие с настоящия член. Държавите членки гарантират, че максималният размер на имуществените санкции се определя на 3 % от нетния световен оборот на дружеството през финансовата година, предхождаща годината на решението за налагане на санкцията, или, в случая на крайни дружества майки, посочени в член 2, параграф 1, букви б) и в) и член 2, параграф 2, букви б) и в), на 3 % от нетния консолидиран световен оборот, изчислен на равнището на крайното дружество майка, през финансовата година, предхождаща годината на решението за налагане на санкцията.“
20. Член 29 се изменя, както следва:
а-11) параграф 1 се заличава;
б-11) параграф 2 се заменя със следното: „2. Когато дадено дружество носи отговорност съгласно националното право за вреди, причинени на физическо или юридическо лице в резултат на неизпълнение на изискванията за дължима грижа съгласно настоящата директива, държавите членки гарантират, че тези лица имат право на пълно обезщетение. Пълното обезщетение не може да води до прекомерно обезщетение, независимо дали това става чрез наказателни, многократни или други видове обезщетения за вреди.“ ;
в-6) в параграф 3 буква г) се заличава;
г-2) параграф 4 се заменя със следното: „4. Дружествата, които са участвали в секторни инициативи или инициативи с участието на множество заинтересовани страни, или които са използвали проверка от независима трета страна или договорни клаузи с цел подпомагане на изпълнението на изискванията за дължима грижа, могат въпреки това да носят отговорност в съответствие с националното право.“
д) в параграф 5 първа алинея се заменя със следното: „Гражданската отговорност на дружество за вреди съгласно настоящия член не засяга гражданската отговорност на неговите дъщерни дружества или на преките и непреките бизнес партньори по веригата на дейността на дружеството.“
е) параграф 7 се заличава;
21. Член 36 се изменя, както следва:
а-12) параграф 1 се заличава;
б-12) параграф 2 се изменя, както следва:
22. В член 37 параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки приемат и публикуват до 26 юли 2028 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Те прилагат тези разпоредби от 26 юли 2029 г., с изключение на разпоредбите, необходими, за да се съобразят с член 16, които държавите членки прилагат за финансовите години, започващи на 1 януари 2030 г. или след тази дата. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Начинът на позоваване се определя от държавите членки.“
Член 5 Транспониране
(1) Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1, 2 и 3 до 19 март 2027 година. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 4 до 26 юли 2028 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 6 Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 7 Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Брюксел на 24 февруари 2026 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател C. KOMBOS ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2026/470/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)