Директива (ЕС) 2025/2360 на Европейския парламент и на Съвета от 12 ноември 2025 година за мониторинга и устойчивостта на почвата (Законодателен акт за мониторинг на почвата)

Член 1 Цели и предмет

(1) Целите на настоящата директива са да се установи надеждна и последователна рамка за мониторинг на цялата почва в Съюза, да се намали замърсяването на почвата до нива, които не се считат за вредни за човешкото здраве и околната среда, непрекъснато да се подобрява здравето на почвата в Съюза, да се поддържа почвата в добро здравно състояние и да се предотвратяват и преодоляват всички аспекти на увреждането на почвата, така че към 2050 г. цялата почва да бъде здрава, за да може да осигурява множество екосистемни услуги в мащаб, достатъчен за задоволяване на екологичните, обществените и икономическите потребности, за предотвратяване и смекчаване на последиците от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, и за повишаване на устойчивостта спрямо природни бедствия и от гледна точка на продоволствена сигурност.

(2) В настоящата директива се предвиждат рамка и мерки по отношение на:

а) мониторинга и оценката на здравето на почвата;

б) устойчивостта на почвата; и

в) управлението на замърсени обекти.

Член 2 Обхват

Настоящата директива се прилага за цялата почва на територията на държавите членки.

Член 3 Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1. „почва“ означава най-горният слой на земната кора, разположен между основната скала или почвообразуващия слой и земната повърхност, който се състои от минерални частици, органични вещества, вода, въздух и живи организми;

2. „екосистема“ означава динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица;

3. „екосистемни услуги“ означава прекият или непрекият принос на екосистемите за икономическите, социалните, културните и други ползи, които хората извличат от тези екосистеми;

4. „биологично разнообразие на почвата“ означава различните прояви на живот в почвата – от гените до съобществата от организми, и екологичните комплекси, от които те са част, т.е. комплекси, вариращи от почвени микроместообитания до ландшафти;

5. „здраве на почвата“ означава физичното, химичното и биологичното състояние на почвата, което определя способността ѝ да функционира като жизненоважна жива система и да осигурява екосистемни услуги;

6. „устойчивост на почвата“ означава способността на почвата да запази функциите си и да поддържа способността си да осигурява екосистемни услуги, както и да издържа на смущения и да се възстановява от тях;

7. „практики за управление на почвата“ означава практики, които оказват въздействие върху физическите, химичните или биологичните свойства на почвата;

8. „почвен район“ означава част от територията на държава членка, която е била очертана от тази държава членка в съответствие с настоящата директива;

9. „почвена единица“ означава пространствено обособена зона в рамките на почвен район, получена в резултат на пресечната точка на набори пространствени данни, използвани като фактори за статистическа хомогенност в рамките на този почвен район;

10. „дескриптор на почвата“ означава параметър, който описва физическа, химична или биологична характеристика на здравето на почвата;

11. „оценка на здравето на почвата“ означава оценка на здравето на почвата, извършена въз основа на измерване или прогнозна оценка на стойността на дескрипторите на почвата;

12. „замърсяване на почвата“ означава наличието на вещество в почвата на ниво, което може пряко или непряко да е вредно за човешкото здраве или за околната среда;

13. „замърсител“ означава вещество, което може да причини замърсяване на почвата или замърсяване на основната скала или почвообразуващия слой;

14. „потенциално замърсен обект“ означава очертана зона, във връзка с която има основано на съответни данни подозрение за замърсяване на почвата или замърсяване на основната скала или почвообразуващия слой, причинено от антропогенни дейности от точкови източници;

15. „замърсен обект“ означава очертана зона с потвърдено замърсяване на почвата или замърсяване на основната скала или почвообразуващия слой, причинено от антропогенни дейности от точкови източници;

16. „земя“ означава повърхността на Земята, която не е постоянно покрита от водни обекти;

17. „земно покритие“ означава физическото и биологичното покритие на повърхността на Земята;

18. „запечатване на почвата“ означава покриването на почвата с напълно или частично непропусклив материал;

19. „запечатана почва“ означава зона от почвата, която е била подложена на запечатване на почвата;

20. „отстраняване на почвата“ означава временното или дългосрочното пълно или частично отстраняване на почвата в дадена зона;

21. „отстраняване на запечатването“ означава превръщането на запечатаната почва в почва, която не е запечатана;

22. „функция на тъждествено преобразуване“ означава математическо правило, което позволява стойността на дадено измерване, направено по методика, различна от референтната методика, да бъде преобразувана в стойността, която би се получила при извършване на измерването на почвата по референтната методика;

23. „заинтересована общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от увреждане на почвата, или има интерес в процедурите за вземане на решения, свързани с изпълнението на задълженията по настоящата директива, включително собственици, управители и ползватели на земя, както и неправителствени организации, които извършват дейност в областта на опазването на човешкото здраве или околната среда и отговарят на всички изисквания на националното право;

24. „регенериране на почвата“ означава съзнателна дейност, имаща за цел промяна на състоянието на почвата от увредено състояние в добро здравно състояние;

25. „риск“ означава вероятността от настъпване на вредни последици за човешкото здраве или за околната среда в резултат на експозицията на замърсяване на почвата или на замърсяване на основната скала или на почвообразуващия слой;

26. „проучване на почвата“ означава процес, който може да бъде извършен в множество и повтарящи се фази, за да бъде оценено наличието и нивата на замърсители в почвата, основната скала или почвообразуващия слой и, ако е уместно, да бъде характеризиран и определен мащабът на замърсения обект;

27. „ремедиация на почвата“ означава комплекс от действия, с които се намаляват, изолират или обездвижват замърсителите в почвата, основната скала или почвообразуващия слой;

28. „мерки за намаляване на риска“ означава мерки, които имат за цел да се намалят рисковете, породени от замърсените обекти за човешкото здраве и за околната среда, чрез ремедиация на почвата или чрез промяна на връзките между източника, пътя и приемника, без да се променят характеристиките на самото замърсяване.

Член 4 Почвени райони и почвени единици

(1) За административни цели държавите членки определят един или повече почвени райони, които обхващат цялата им територия и за които отговорят един или повече компетентни органи, определени съгласно член 5.

(2) За целите на разработването на мониторинг и докладването за здравето на почвата по отношение съответната почвена единица в рамките на дадена допустима грешка за съответната почвена единица, държавите членки определят почвени единици, които заедно обхващат цялата им територия, като вземат предвид:

а) географския обхват на почвените райони, определени съгласно параграф 1;

б) почвения тип, определен в картата на почвените региони на Европейския съюз и съседните държави в мащаб 1:5 000 000, публикувана от Федералния институт по науки за земята и природни ресурси (BGR) в партньорство със Съвместния изследователски център (JRC);

в) категориите земеползване, с изключение на водните обекти, посочени в Регламент (ЕС) 2018/841.

(3) За целите на определянето на своите почвени единици държавите членки могат да използват актуализации на посочените в параграф 2 данни, когато са налични такива на равнището на Съюза, на национално или на поднационално равнище, или по-подробни данни, равностойни на тези данни. За да определят своите почвени единици държавите членки могат да вземат предвид допълнителни териториални данни, като например данни относно климата, относно екологичните зони, съгласно описанието в съответните научни изследвания или доклади, или относно речните басейни.

Член 5 Компетентни органи

Държавите членки определят компетентните органи, които да отговарят на подходящото равнище за изпълнението на задълженията, установени в настоящата директива.

Член 6 Рамка за мониторинг на здравето на почвата, както и на запечатването на почвата и отстраняването на почвата

(1) Държавите членки създават рамка за мониторинг (наричана по-нататък „рамка за мониторинг на почвата“) на подходящо равнище по отношение на дескрипторите на почвата и на показателите за запечатване на почва и отстраняване на почва, за да гарантират, че се извършва редовен, последователен и точен мониторинг на здравето на почвата и на запечатването на почва и отстраняването на почва, в съответствие с настоящия член и с приложения I и II. Рамката за мониторинг се основава на съществуващите рамки за мониторинг на национално равнище и на равнището на Съюза, включително, когато е целесъобразно, на данни от рамковото изследване на земеползването/земното покритие (наричано по-нататък „изследването LUCAS“). Ако е необходимо, държавите членки могат да адаптират своята рамка за мониторинг на почвата по отношение на своите най-отдалечени региони, за да се вземат предвид особените характеристики на тези региони.

(2) Държавите членки извършват мониторинг на здравето на почвата във всяка почвена единица, както и на запечатването на почва и отстраняването на почва във всеки почвен район.

(3) Рамката за мониторинг се основава на следното:

а) дескрипторите на почвата и критериите за добро здравно състояние на почвата, посочени в член 7;

б) точките за вземане на проби, които да се определят в съответствие с член 9, параграф 1;

в) измерванията във връзка с почвата, които трябва да се извършват от държавите членки и, ако е приложимо, от Комисията в съответствие с член 9, параграфи 3 и 4;

г) научно издържани данни от дистанционно наблюдение и продукти за дистанционно наблюдение съгласно параграф 4 от настоящия член, ако има такива;

д) показателите за запечатване на почва и за отстраняване на почва, посочени в член 7, параграф 1, втора алинея.

(4) Комисията и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) използват съществуващите космически данни и продукти, осигурени в рамките на компонент „Коперник“ на космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696, с цел да проучват възможностите и да разработват, в сътрудничество с държавите членки, продукти за дистанционно наблюдение на почвата, които да осигурят на държавите членки необходимите данни за показателите за запечатване и отстраняване на почва и да осигурят подкрепа на държавите членки при мониторинга на съответните дескриптори на почвата.

(5) До 17 декември 2027 г. въз основа на съществуващите данни Комисията и ЕАОС създават цифров портал за данни за здравето на почвата (наричан по-нататък „цифровият портал за данни за здравето на почвата“), за да предоставят достъп в георефериран пространствен формат най-малко до наличните данни за здравето на почвата, агрегирани на равнище почвена единица или на по-подробно равнище, получени от:

а) измерванията във връзка с почвата, посочени в член 9, параграфи 3 и 4;

б) съответните данни от дистанционно наблюдение и продукти за дистанционно наблюдение, посочени в параграф 4 от настоящия член. Обработването и достъпът до данните за здравето на почвата, посочени в първа алинея, се извършват в съответствие с приложимото право на Съюза.

(6) Комисията и ЕАОС гарантират, че на държавите членки се предоставя своевременно и ефективно възможността да направят преглед на данните за здравето на почвата и да поискат коригиране на евентуални грешки, преди тези данни да бъдат оповестени публично чрез цифровия портал за данни за здравето на почвата. Комисията и ЕАОС гарантират, че такава възможност се предоставя и във връзка с всеки друг доклад, който трябва да бъде публикуван на цифровия портал за данни за здравето на почвата и който се основава на рамката за мониторинг на почвата.

(7) Чрез цифровия портал за данни за здравето на почвата може да се предоставя достъп и до други данни, свързани със здравето на почвата, различни от посочените в параграф 5, ако тези свързани със здравето на почвата данни са били споделени или събрани в съответствие с форматите или методите, установени от Комисията съгласно параграф 9.

(8) Цифровият портал за данни за здравето на почвата не дава достъп до данни и информация, чието разкриване би засегнало неблагоприятно обществената сигурност или националната отбрана.

(9) Комисията приема актове за изпълнение, с които се установяват формати или методи за споделяне или събиране на данните, посочени в настоящия член, или за включване на тези данни в цифровия портал за данни за здравето на почвата. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 2.

Член 7 Дескриптори на почвата, критерии за добро здравно състояние на почвата и показатели за запечатване на почва и отстраняване на почва

(1) При мониторинга и оценката на здравето на почвата държавите членки прилагат дескрипторите на почвата, изброени в части А, Б и В от приложение I. При мониторинга на запечатването на почва и отстраняването на почва държавите членки прилагат показателите за запечатване на почва и отстраняване на почва, изброени в част Г от приложение I.

(2) При оценката на здравето на почвата държавите членки използват критерии за добро здравно състояние на почвата, които се състоят от:

а) необвързващи устойчиви целеви стойности, изброени в части А и Б от приложение I; и

б) оперативните прагови стойности, определени в съответствие с параграф 6.

(3) Държавите членки изготвят списък на органичните замърсители за дескриптора на почвата, отнасящ се до замърсяването на почвата, посочен в част Б от приложение I. За тази цел държавите членки могат да вземат предвид примерния списък на замърсителите на почвата, посочен в параграф 8.

(4) Държавите членки изготвят списък на замърсителите за дескрипторите на почвата, свързани със замърсяването на почвата, посочени в част В от приложение I, включително пестициди, техните метаболити и перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани вещества (PFAS), представляващи най-голям риск за човешкото здраве и околната среда, като вземат предвид примерния списък на замърсителите на почвата, посочен в член 8, както и, когато е налична, съответната информация за следното:

а) токсичността на замърсителя на почвата;

б) устойчивостта и преносимост на замърсителя на почвата;

в) възможни източници и случаи на поява на замърсителя на почвата;

г) количествени данни относно производството, употребата, потреблението или обема на продажбите на използваните вещества в съответните държави членки;

д) данни от човешкия биомониторинг от научноизследователски проекти, както и наличието на замърсители в съставните елементи на околната среда.

(5) Държавите членки определят необвързващите устойчиви целеви стойности за дескрипторите на почвата, изброени в част Б приложение I, в съответствие с разпоредбите, съдържащи се в част Б, трета колона от приложение I.

(6) Държавите членки определят една или повече оперативни прагови стойности за всеки дескриптор на почвата, посочен в части А и Б от приложение I, които отразяват нивата на увреждане на почвата, въз основа на които са необходими мерки за оказване на подкрепа във връзка със здравето на почвата и устойчивостта на почвата в съответствие с член 11. Държавите членки могат да определят оперативната прагова стойност за един или повече дескриптори на почвата на същото ниво като необвързващата устойчива целева стойност за тези дескриптори на почвата.

(7) Държавите членки могат да определят допълнителни дескриптори на почвата и показатели за запечатване на почва и отстраняване на почва към изброените в приложение I.

(8) Държавите членки информират Комисията, когато определят или адаптират дескриптори на почвата, показатели за запечатване на почва и отстраняване на почва или критерии за добро здравно състояние на почвата в съответствие с параграфи 1 – 8.

Член 8 Примерен списък на замърсителите на почвата

(1) В сътрудничество с държавите членки Комисията изготвя примерен списък, съдържащ както замърсители на почвата с потенциални значителни рискове за здравето на почвата и устойчивостта на почвата, човешкото здраве или околната среда, така и замърсители на почвата, за които са необходими данни с цел справяне с въздействието на такива потенциални значителни рискове.

(2) Замърсителите на почвата, включително пестицидите, техните метаболити и PFAS, които трябва да бъдат включени в примерния списък, посочен в параграф 1, се подбират въз основа на потенциала им да причинят значителен риск за здравето на почвата и устойчивостта на почвата, човешкото здраве или околната среда, както и въз основа на токсичността и експозицията на тези замърсители на почвата в целия Съюз.

(3) До 17 юни 2027 г., в сътрудничество с държавите членки Комисията изготвя примерния списък на замърсителите на почвата, посочен в параграф 1, и го актуализира, когато е необходимо, въз основа на резултатите от мониторинга и оценката на здравето на почвата, извършвани съгласно настоящата глава, и с оглед на научния и техническия напредък.

Член 9 Измервания и методики

(1) Държавите членки определят броя и местоположението на точките за вземане на проби, като прилагат методиката, изложена в част А от приложение II. За целите на първа алинея Комисията предоставя на държавите членки съответните карти на дескрипторите на почвата, първоначалните точки за вземане на проби и съответните данни, свързани с точките за вземане на проби, събрани при предишни проучвания на почвата в рамките на изследването LUCAS.

(2) След определянето на броя и на местоположението на точките за вземане на проби и преди извършването на извадковото проучване държавите членки уведомяват Комисията за всяка евентуална необходимост от подкрепа по отношение на вземането на проби на място и анализите на почвата, както и за всяка друга необходимост, свързана с извадковото проучване. Комисията оценява нуждите и определя подходящото равнище на подкрепа в координация със съответните държави членки. В случай че Комисията предостави подкрепа съгласно настоящия параграф, съответната държава членка адаптира по подходящ начин извадковото проучване. Съответната държава членка и Комисията определят в писмено споразумение практическите ред и условия за оказването на подкрепа. В случай че Комисията предостави подкрепа за вземането на проби на място съответната държава членка гарантира, че Комисията може да извършва вземане на почвени проби на място.

(3) Държавите членки и Комисията, в случай че Комисията оказва подкрепа съгласно параграф 2 и в съответствие с писменото споразумение, посочено в трета алинея от същия параграф, извършват измервания на почвата, като вземат почвени проби в точките за вземане на проби, посочени в параграф 1, и събират, обработват и анализират данните, когато е необходимо, за да определят следното:

а) стойностите на дескрипторите на почвата, изброени в приложение I;

б) когато е приложимо, стойностите на допълнителните дескриптори на почвата, посочени в член 7, параграф 7. Държавите членки се освобождават от задължението да вземат почвени проби от запечатана почва и от зони, които са били подложени на отстраняване на почва. Държавите членки могат да изключат зоните, за които не съществува риск от засоляване, от измерването на електропроводимостта, посочено в част А от приложение I, и информират Комисията за това, като предоставят пояснения. Вземането на почвени проби на място се извършва в съответствие с минималните критерии за методиката за полево извадково проучване, определени в част А, точка 2 от приложение II. За дескрипторите за замърсяването на почвата, посочени в част В от приложение I, държавите членки могат да ограничат точките за вземане на проби до съответна подгрупа от общия брой точки за вземане на проби, определен в съответствие с параграф 1, първа алинея от настоящия член. За дескриптора за загуба на биологично разнообразие на почвата, посочен в част В от приложение I, държавите членки извършват измервания върху най-малко 5 % от общия брой точки за вземане на проби, определен в съответствие с параграф 1, първа алинея от настоящия член.

(4) При условие че данните са събрани през цикъла на мониторинг, през който е извършено извадковото проучване, и в съответствие с методиките, посочени в част А, точка 2 и част Б от приложение II, измерванията във връзка с почвата, които трябва да бъдат извършени от държавите членки съгласно параграф 3 от настоящия член, когато е приложимо могат да се състоят от измервания, извършени от:

а) държавите членки в съответствие със съществуващите национални или поднационални мрежи за мониторинг на почвата и проучвания на почвата;

б) държавите членки в съответствие с правото на Съюза и международното право;

в) участници от частния сектор, научноизследователски организации и други лица, когато има такива. За извършването на първите измервания на почвата, посочени в параграф 8, цикълът за събиране на данните, посочени в първа алинея от настоящия параграф, започва, доколкото данните са налични, от 16 декември 2024 г.

(5) Държавите членки събират, обработват и анализират данни, за да определят стойностите на показателите за запечатване на почва и отстраняване на почва, изброени в част Г от приложение I.

(6) Държавите членки прилагат:

а) методиките за определяне или извършване на експертна оценка на стойностите на дескрипторите на почвата, посочени в част Б от приложение II;

б) минималните критерии по отношение на методиката за определяне на стойностите на показателите за запечатване на почва и отстраняване на почва, посочени в част В от приложение II;

в) всички изисквания, определени от Комисията в съответствие с параграф 13 от настоящия член. Държавите членки могат да прилагат методики, различни от изброените в първа алинея, букви а) и б) от настоящия параграф, при условие че има валидирани функции на тъждествено преобразуване в съответствие с изкискването в част Б, четвърта колона от приложение II.

(7) Държавите членки гарантират, че лабораториите или лицата, наети от лабораториите, извършващи измерванията във връзка с почвата, провеждани от държавите членки съгласно параграф 3, прилагат практиките на системата за управление на качеството в съответствие с EN ISO/IEC-17025 или с други равностойни стандарти, приети на равнището на Съюза или на международно равнище, и имат достъп до подходящо квалифициран персонал с подходящо обучение и до инфраструктурата, оборудването и продуктите, необходими за извършването на такива измервания във връзка с почвата. Когато оценяват спазването на практиките на системата за управление на качеството, държавите членки могат да счетат за достатъчно наличието на една акредитация за която и да е от методиките за определяне на стойностите на дескрипторите на почвата, изложени в част Б от приложение II. Държавите членки гарантират, че лабораториите или лицата, наети от лабораториите, извършващи измерванията във връзка с почвата, провеждани от държавите членки съгласно параграф 3, доказват своята компетентност по отношение на анализа на съответните измерители чрез:

а) участие в програми за изпитване за пригодност, обхващащи методите за анализ на нивата на концентрация, които са представителни за програмите за мониторинг на почвата, ако има такива;

б) анализ на референтни материали, които са представителни за събраните почвени проби, които съдържат подходящи нива на концентрация, ако има такива. Настоящият параграф се прилага за Комисията, когато тя извършва измервания на почвата в съответствие с параграфи 3 и 4.

(8) Държавите членки и Комисията, в случай че Комисията оказва подкрепа съгласно параграф 2, осигуряват извършването на първите измервания във връзка с почвата до 17 декември 2030 г.

(9) Държавите членки гарантират, че се извършват нови измервания във връзка с почвата на всеки 6 години в рамките на една кампания за вземане на проби или като част от схема за непрекъснато вземане на проби по време на съответния шестгодишен период.

(10) Чрез дерогация от параграф 9 от настоящия член, преди започването на втората и последващите кампания за вземане на проби, държавите членки могат да решат да не извършват нови измервания на почвата за дескриптор на почвата на част или на цялата си територия, ако въз основа на предварително събрани данни съгласно членове 6, 7 и 8 и на използването на научни данни, включително прогнозни почвени модели, подкрепени от статистически значимо количество полеви данни по отношение на географския и времевия обхват, е разумно и обосновано да се очаква, че стойността на този дескриптор на почвата не се е променила съществено по отношение на несигурността на измерването от последния цикъл на мониторинг. Държавите членки уведомяват Комисията за всяко такова решение без ненужно забавяне. Предвидената в първа алинея дерогация не се прилага спрямо извършването на измервания във връзка с почвата за същия дескриптор в две последователни кампании за вземане на проби.

(11) За всеки цикъл на мониторинг държавите членки съхраняват представителна подгрупа от почвени проби в специални архиви на почвата най-малко за два цикъла на мониторинг. Държавите членки могат да решат да не съхраняват почвени проби от най-отдалечените региони. Когато държавите членки съхраняват почвени проби в специалните си архиви на почвата, те определят условията за достъп и използване на тези почвени проби. Когато държавите членки могат решат да прехвърлят представителна подгрупа от своите почвени проби в специалния архив на почвата на Комисията, тя осигурява прехвърлянето. Държавите членки и Комисията установяват практическите ред и условия относно изпращането на тези почвени проби и условията за достъп до тях и използването им. Комисията предава на държавите членки всички резултати от евентуални допълнителни проверки на съответните параметри или от бъдещ анализ на нови параметри. Комисията съхранява почвените проби в съответствие със своя протокол за архивиране.

(12) Държавите членки гарантират, че стойността на показателите за запечатване на почва и отстраняване на почва се актуализират въз основа на наличната информация най-малко веднъж на всеки три години.

(13) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21 за изменение на част Б от приложение II с цел адаптиране на изложените в него референтни методики към научния и техническия напредък, по-специално когато стойностите на дескрипторите на почвата могат да бъдат определени чрез продуктите за дистанционно наблюдение на почвата, посочени в член 6, параграф 4.

Член 10 Оценка на здравето на почвата

(1) Държавите членки оценяват здравето на почвата във всички свои почвени райони и свързаните с тях почвени единици въз основа на данните, събрани в контекста на мониторинга на почвата, посочен в членове 6 – 9, за всеки от дескрипторите на почвата, изброени в части А и Б от приложение I. Държавите членки гарантират, че на всеки 6 години се извършват оценки на здравето на почвата, като първата оценка на здравето на почвата се извършва до 17 декември 2031 г.

(2) Здравето на почвата се оценява по отношение на всеки аспект от увреждането на почвата, като се използват необвързващата устойчива целева стойност и оперативните прагови стойности за свързания критерий за добро здравно състояние на почвата, определени в съответствие с член 7, параграфи 2, 5 и 6.

(3) Държавите членки анализират стойностите на дескрипторите на почвата, изброени в част В от приложение I, с цел да се определи дали е налице критична загуба на екосистемни услуги, като вземат предвид съответните данни и наличните научни познания. Държавите членки анализират стойностите на показателите за запечатване и отстраняване на почва, изброени в част Г от приложение I, с оглед на оценяването на въздействието на запечатването на почва и отстраняването на почва върху загубата на екосистемни услуги и върху целите и целевите стойности, определени съгласно Регламент (ЕС) 2018/841.

(4) Държавите членки могат да определят подобрения за всеки дескриптор на почвата, посочен в части А, Б и В от приложение I.

(5) Счита се, че за даден дескриптор, посочен в части А и Б от приложение I, е постигнато добро състояние, когато е постигната необвързващата устойчива целева стойност. Държавите членки определят интервал от стойности за дескрипторите на почвата, изброени в части А и Б от приложение I,, които съответстват на умерено състояние и лошо състояние по отношение на оперативните прагови стойности. Само интервалът за умерено състояние може да бъде неутрален.

(6) Въз основа на оценките на здравето на почвата, извършени в съответствие с настоящия член, посочените в член 5 компетентни органи, когато е приложимо - в координация с местни, регионални и национални органи, определят във всеки почвен район зоните, в които индивидуалните критерии за добро здравно състояние на почвата не са изпълнени и за които е необходима подкрепа за здравето на почвата и устойчивостта на почвата в съответствие с член 11, и информират обществеността на агрегирано равнище в съответствие с член 20. Данните от мониторинга на здравето на почвата, резултатите от оценките на здравето на почвата и от анализа, посочен в параграф 3 от настоящия член, осигуряват информация за разработването на програмите, плановете, целите и мерките, изброени в приложение III.

(7) За да допринесат за подобряване на здравето на почвата, посочените в член 5 компетентни органи, когато е приложимо - в координация с местните, регионалните и националните органи, определят във всеки почвен район зоните с висок потенциал за подобряване на здравето на почвата чрез отстраняване на запечатването или реконструкция на почвата. Потенциалът на зоните със запечатана почва и на зоните, които са били подложени на отстраняване на почвата, се оценява въз основа на техническата осъществимост, разходната ефективност и постижимото ниво на подобряване на здравето на почвата.

(8) В допълнение към задълженията, установени в член 20 и в съответствие с националното право държавите членки съобщават данните за здравето на почвата, посочени в членове 6 – 9, и резултатите от оценките на здравето на почвата, извършени в съответствие с настоящия член, на заинтересованите собственици и управители на земи по тяхно искане, по-специално в подкрепа на разработването на научно обоснованите становища, посочени в член 11, параграф 1, буква а).

Член 11 Подкрепа във връзка със здравето на почвата и устойчивостта на почвата

(1) Държавите членки насърчават и оказват подкрепа на собствениците и управителите на земи във връзка с подобряването на здравето на почвата и устойчивостта на почвата и улесняват подобряването и от собствениците на земи и управителите на земи, наред с другото, чрез:

а) осигуряване на лесен и равен достъп до безпристрастни и независими научно обосновани становища и до информация, дейности за обучение и изграждане на капацитет за управителите на почва, собствениците на земи, управителите на земи и съответните органи по отношение на практиките, които подобряват здравето на почвата и устойчивостта на почвата;

б) насърчаване на осведомеността за многобройните средносрочни и дългосрочни ползи от практиките, които подобряват здравето и устойчивостта на почвата, и привличане на вниманието към цената на практики, които са вредни за здравето на почвата и устойчивостта на почвата;

в) насърчаване на научните изследвания и иновациите във връзка с концепциите за устойчиво управление на почвата и практиките за регенериране на почвата, адаптирани към местните почвени характеристики, климатични условия и земеползване;

г) предоставяне на местно равнище на информация относно подходящи мерки и практики за подобряване на здравето на почвата и устойчивостта на почвата въз основа на оценката на здравето на почвата, извършена в съответствие с член 10, и когато е целесъобразно, като се вземат предвид документите и научните инструменти, посочени в член 24, параграф 1, буква к);

д) осигуряване на редовно актуализиран обзор на наличното финансиране, инструменти и други мерки в подкрепа на здравето на почвата и устойчивостта на почвата.

(2) Държавите членки освен това редовно извършват следното:

а) оценяват какви технически и финансови нужди има във връзка с подобряването на здравето на почвата и устойчивостта на почвата;

б) сътрудничат си със заинтересованата общественост, по-специално със собствениците и управителите на земи, и гарантират, че на заинтересованата общественост е предоставена навременна и ефективна възможност да определи равнището на необходимата подкрепа; и

в) оценяват очакваните последици върху здравето на почвата и устойчивостта на почвата от мерките, предприети в контекста на програмите, плановете, целите и мерките, изброени в приложение III.

Член 12 Принципи на смекчаване на последиците от усвояването на земя

Без да се засяга независимостта на държавите членки по отношение на териториалното устройство, държавите членки гарантират, че в случай на ново запечатване или отстраняване на почва като част от усвояването на земя на подходящото териториално равнище в рамките на тяхната територия са взети предвид следните принципи:

а) избягване или намаляване, във възможно най-голяма степен, на загубата на способността на почвата да осигурява множество екосистемни услуги, включително производство на храна, посредством:

намаляване, във възможно най-голяма степен, на площта на почвата, засегната от запечатване на почва и отстраняване на почва, по-специално чрез насърчаване на повторното използване и смяната на предназначението на запечатаната почва, например съществуващи сгради;

избиране на площи, в които загубата на екосистемни услуги ще бъде минимална, по-специално в зони със силно увредена почва, като например изоставени промишлени терени; и

извършване на запечатване и отстраняване на почвата по начин, който свежда до минимум отрицателното въздействие върху почвата, по-специално чрез защита на околната почна или като се вземат мерки запечатването на почвата да е обратимо във възможно най-голяма степен;

б) стремеж към компенсиране в разумна степен на загубата на способността на почвата да осигурява множество екосистемни услуги, включително посредством възстановяването на екосистемни услуги, като се насърчават отстраняването на запечатването на запечатана почва и реконструкцията на зоните, които са били подложени на отстраняване на почвата.

Член 13 Основан на риска и поетапен подход

(1) Държавите членки гарантират, че рисковете за човешкото здраве и околната среда, породени от потенциално замърсени обекти и замърсени обекти, се установяват, управляват и поддържат на приемливи равнища, като се отчитат екологичните, социалните и икономическите последици от замърсяването на почвата и мерките за намаляване на риска, предприети съгласно член 16, параграф 4. Тези рискове могат да бъдат оценени, като се вземе предвид текущото и планираното земеползване по време на всяка от стъпките, посочени в параграф 2 от настоящия член. Държавите членки установяват поредност в отговорността за определяне на отговорното лице или отговорните лица във връзка с прилагането на параграф 2, букви б) и в) от настоящия член за конкретен обект.

(2) Без да се засягат по-строгите изисквания, произтичащи от правото на Съюза или националното право, до 17 декември 2029 г. държавите членки въвеждат основан на риска и поетапен подход за следното:

а) определяне на потенциално замърсени обекти в съответствие с член 14;

б) проучване на потенциално замърсени обекти в съответствие с член 15;

в) специфичната за обекта оценка на риска и управлението на замърсени обекти в съответствие с член 16.

(3) На заинтересованата общественост се предоставя на ранен етап реална възможност във връзка със следното:

а) да коментира въвеждането и конкретното прилагане на основания на риска и поетапен подход, посочен в параграф 2;

б) да предоставя информация, която е от значение за дейностите, посочени в буква а), като например данни от човешки биомониторинг или от мониторинг на околната среда от научноизследователски проекти.

в) да предоставя информация с оглед на коригирането на информацията, която се съдържа в регистъра, посочен в член 17. Когато държавите членки въвеждат и прилагат основания на риска и поетапен подход, се вземат предвид коментарите, направени съгласно буква а).

(4) За целите на параграф 3 държавите членки гарантират, че съответната информация се предоставя на обществеността своевременно, адекватно и ефективно, включително чрез публични съобщения и по електронен път.

Член 14 Определяне на потенциално замърсени обекти

(1) Държавите членки систематично определят потенциално замърсените обекти на своята територия.

(2) За целите на определянето на потенциално замърсените обекти държавите членки изготвят списък на потенциално замърсяващите дейности на своята територия. Тези дейности могат да бъдат допълнително класифицирани или подредени по приоритет в зависимост от техния потенциал да причинят замърсяване на почвата въз основа на научни данни. При определянето на потенциално замърсените обекти държавите членки вземат предвид следните критерии, когато е приложимо:

а) извършване в миналото или в настоящето на потенциално замърсяваща дейност;

б) извършване на дейност, посочена в приложение I към Директива 2010/75/ЕС;

в) експлоатация на предприятие, посочено в Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ();

г) извършване на дейност, посочена в приложение III към Директива 2004/35/ЕО;

д) настъпване на потенциално замърсяващо събитие, авария, бедствие, злополука, инцидент или разлив, което е вероятно да причини замърсяване на почвата;

е) информация от значение, получена от мониторинга на здравето на почвата, извършен в съответствие с членове 6—9.

(3) Държавите членки гарантират, че потенциално замърсените обекти, съществуващи на или преди 16 декември 2025 г., са установени и надлежно вписани в регистъра, посочен в член 17, до 17 декември 2035 г.

Член 15 Проучване на потенциално замърсени обекти

(1) Държавите членки гарантират, че проучванията на почвата на потенциално замърсените обекти, установени съгласно член 14, се извършват в съответствие с параграф 2 от настоящия член и се прилага основаният на риска и поетапен подход, посочен в член 13.

(2) Държавите членки предвиждат правила относно крайния срок, съдържанието, вида и приоритетния ред на проучванията на почвата. Държавите членки вземат предвид потенциално замърсените обекти, които са разположени в зони, използвани за черпене на вода за консумация от човека, при определянето на приоритета на проучванията на почвата. Държавите членки могат да приемат докладите за базовото състояние и мерките за мониторинг, прилагани в съответствие с Директива 2010/75/ЕС, както и други проучвания за проучвания на почвата, когато те отговарят на изискванията на настоящата директива.

(3) Държавите членки изготвят списък на конкретни събития, водещи до проучване на почвата. Проучванията на почвата се извършват в срока, посочен в параграф 2.

Член 16 Специфична за обекта оценка на риска и управление на замърсени обекти

(1) Държавите членки установяват специална методика за специфичната за обекта оценка на риска на замърсените обекти. При установяването на такава методика държавите членки гарантират, че са взети предвид фазите и принципите, посочени в приложение V.

(2) Държавите членки определят какво представлява неприемлив риск за човешкото здраве и за околната среда, произтичащ от замърсените обекти, като вземат предвид съществуващите научни познания, становищата на здравните органи, принципа на предпазливост, местните особености и видовете настоящо и планирано земеползване.

(3) Държавите членки гарантират, че се извършва специфична за обекта оценка на видовете настоящо и планирано земеползване за всеки замърсен обект, който е определен като замърсен въз основа на проучване съгласно член 15 или по друг начин, за да се определи дали замърсеният обект поражда неприемливи рискове за човешкото здраве или за околната среда. Ако събраната съгласно член 15 информация е достатъчна, за да се стигне до заключението, че замърсяването на почвата не представлява неприемлив риск за човешкото здраве или за околната среда, или за да се стигне до заключението, че е необходима ремедиация на почвата, държавите членки могат да решат да не извършват специфична за обекта оценка на риска.

(4) Въз основа на резултатите от специфичната за обекта оценка на риска, посочена в параграф 3, или на достигнато в съответствие със същия параграф заключение, че е необходима ремедиация на почвите, държавите членки гарантират, че са предприети и приложени без ненужно забавяне подходящите мерки за намаляване на риска, за да бъдат намалени до приемливо ниво рисковете за човешкото здраве и за околната среда.

(5) Когато вземат решение относно подходящите мерки за намаляване на риска, държавите членки вземат предвид дългосрочните разходи, ползи, ефективност, дълготрайност и техническа осъществимост на наличните мерки за намаляване на риска, като при това се стремят към обеззаразяване на почвата, включително предотвратяване на по-нататъшно замърсяване. Мерките за намаляване на риска могат да включват мерките, посочени в приложение IV.

(6) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21 с цел адаптиране на приложения IV и V към научния и техническия напредък.

Член 17 Регистър

(1) В срок до 17 декември 2029 г., в съответствие с параграф 2 държавите членки създават и поддържат регистър на потенциално замърсените обекти и замърсените обекти, определени съгласно настоящата глава.

(2) Регистърът съдържа данните и информацията, поместени в приложение VI, с изключение на данните и информацията, чието разкриване би засегнало неблагоприятно обществената сигурност или националната отбрана.

(3) Държавите членки управляват или упражняват надзор върху регистъра и гарантират, че той подлежи на редовен преглед и се актуализира редовно.

(4) Държавите членки осигуряват безплатно публичност на регистъра и на данните и информацията, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящи член. Компетентният орган може да откаже или да ограничи разкриването на определени данни и информация, когато са изпълнени условията, посочени в член 4 от Директива 2003/4/ЕО. Регистърът се осигурява във вид на онлайн база с геореферирани данни.

Член 18 Финансиране от Съюза

Предвид приоритетния характер на дейностите за въвеждането на мониторинг на почвата, за осигуряването на устойчивост на почвата и за управлението на замърсените обекти, при прилагането на настоящата директива се ползва подкрепата на финансови програми на Съюза в съответствие с приложимите към тях правила и условия. Комисията оценява всяка разлика между наличното финансиране от Съюза и нуждите от финансиране за оказване на подкрепа на държавите членки при прилагането на настоящата директива, като обръща специално внимание на нуждите от мониторинг на околната среда. При прилагането на настоящата директива Комисията и държавите членки се насърчават да използват финансови ресурси от подходящи източници, включително фондове на Съюза, национални, регионални и местни фондове, за финансирането на действия, насочени към опазването, устойчивостта и регенерирането на почвата.

Член 19 Докладване от държавите членки

(1) На всеки шест години държавите членки докладват по електронен път на Комисията и на Европейската агенция за околна среда следните данни и информация:

а) данните, свързани с мониторинга и оценката на здравето на почвата, извършени в съответствие с членове 6 – 10, и резултатите от тези дейности;

б) анализ на тенденциите на здравето на почвата за дескрипторите на почвата, изброени в части А, Б и В от приложение I, и за показателите за запечатване на почва и отстраняване на почва, изброени в част Г от приложение I, в съответствие с член 10;

в) обобщение на напредъка по отношение на:

(2) Държавите членки и Комисията, с подкрепата на ЕАОС, гарантират, че е установен взаимен обмен на данните и информацията, посочени в параграф 1 от настоящия член, и че този обмен е ефективен и съобразен със статистическата поверителност. Освен това държавите членки гарантират, че Комисията и ЕАОС разполагат с навременен и ефективен достъп до данните и информацията, които се съдържат в регистъра, посочен в член 17.

(3) Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, ако разкриването на определени данни и информация би засегнало неблагоприятно обществената сигурност или националната отбрана, държавите членки могат да решат да не докладват, обменят или гарантират достъп до такива данни и информация.

(4) В срок до 17 март 2029 г. държавите членки предоставят на Комисията онлайн достъп до следното:

а) актуален списък на своите почвени райони и почвени единици, посочени в член 4, и информацията за географския им обхват;

б) актуален списък на компетентните органи, посочени в член 5.

(5) Държавите членки информират Комисията за резултата от въвеждането на основания на риска и поетапен подход, посочен в член 13, на предвидената съгласно член 16, параграф 1 методика и на това, което са определили като представляващо неприемлив риск съгласно член 16, параграф 2.

(6) На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, с които се определят форматът и условията и редът за предоставяне на информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 2.

Член 20 Информация за обществеността

(1) Държавите членки осигуряват публичност на резултатите, получени от мониторинга на здравето на почвата, извършен съгласно член 9, и на оценките на здравето на почвата, извършени съгласно член 10, във вид на агрегирани данни, и осигуряват публичност на регистъра, посочен в член 17.

(2) Комисията гарантира, че обществеността има достъп до цифровия портал за данни за здравето на почвата. Комисията публикува списъка на компетентните органи, съобщени от държавите членки в съответствие с член 19, параграф 4, буква б).

(3) Оповестяването на всякакви данни и информация, изисквано съгласно настоящата директива, може да бъде отказано или ограничено, когато са изпълнени условията, предвидени в член 4 от Директива 2003/4/ЕО.

(4) Когато Комисията или държавите членки използват поверителни данни за изготвяне на европейска статистика, те защитават тези данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009. От Комисията или от ЕАОС се изисква да получат изричното разрешение на органа, който е събрал поверителните данни, преди тяхното разкриване.

Член 21 Упражняване на делегирането

(1) Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

(2) Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 9, параграф 13 и член 16, параграф 6, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 16 декември 2025 г.

(3) Делегирането на правомощието, посочено в член 9, параграф 13 и член 16, параграф 6, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

(4) Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

(5) Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

(6) Делегиран акт, приет съгласно член 9, параграф 13 или член 16, параграф 6, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или Съвета.

Член 22 Процедура на комитет

(1) Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(2) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 23 Достъп до правосъдие

(1) Държавите членки гарантират, че в съответствие с националната им правна система членовете на заинтересованата общественост имат достъп до производство по обжалване пред съд или друг независим и безпристрастен създаден със закон орган, за да оспорят законосъобразността в материално или процесуално отношение на оценката на здравето на почвата, мерките, взети съгласно настоящата директива, и всяко бездействие от страна на компетентните органи, при условие че изпълнено някое от следните условия:

а) те имат достатъчен интерес;

б) твърдят, че е накърнено дадено право, когато административно-процесуалното право на дадена държава членка изисква като предпоставка наличието на такова накърняване. Държавите членки определят какво представлява достатъчен интерес и накърняване на дадено право в съответствие с целта за осигуряване на широк достъп на обществеността до правосъдие. С оглед на това за достатъчни за целите на първа алинея, буква а) се приемат интересите на всяка неправителствена организация, която извършва дейност в областта на опазването на околната среда и отговаря на изискванията на националното право. За целите на първа алинея, буква б) за такива организации се приема също, че имат права, които могат да бъдат накърнени.

(2) Процесуалната легитимация за участие в производството по обжалване не зависи от функцията, която членът на заинтересованата общественост е имал по време на етапа на участие в процедурите по вземане на решения съгласно настоящата директива.

(3) Производството по обжалване трябва да бъде справедливо, безпристрастно и своевременно и да не е прекомерно скъпо, както и да осигурява адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на принудителни мерки.

Член 24 Подкрепа от страна на Комисията

(1) Комисията оказва на държавите членки необходимата подкрепа, помощ и необходимото за изграждане на капацитет, за да могат да изпълняват задълженията си по настоящата директива. По-специално Комисията, в сътрудничество с държавите членки, изготвя документи и разработва научни инструменти, които държавите членки могат да използват, за да бъдат улеснени при:

а) създаването на рамка за мониторинг на почвата и определянето на броя и местоположението на точките за вземане на проби съгласно член 9, параграфи 1 и 2 и част А, точка 1 от приложение II;

б) определянето на необвързващи устойчиви целеви стойности и оперативни прагови стойности за дескрипторите на почвата съгласно член 7, параграф 2 и части А и Б от приложение I;

в) изготвянето на техния списък на органичните замърсители, които подлежат на мониторинг съгласно член 7, параграф 3 и част Б от приложение I;

г) оценяването на зоните, за които не съществува риск от засоляване, които могат да бъдат изключени от измерванията на електропроводимостта съгласно член 9, параграф 3, трета алинея и част А от приложение I;

д) извършването на вземане на проби на място от дескриптори на почвата в съответствие с член 9, параграф 3, четвърта алинея и част А, точка 2 от приложение II;

е) определянето на стойностите на показателите за запечатването на почва и отстраняването на почвата съгласно член 9, параграф 5 и част В от приложение II;

ж) определянето или оценяването на стойностите на дескрипторите на почвата съгласно член 9, параграф 6 и част Б от приложение II;

з) установяването и оценяването на критична загуба на екосистемни услуги и въздействието на запечатването на почвата и отстраняването на почвата върху загубата на екосистемни услуги съгласно член 10, параграф 3;

и) определянето на потенциално замърсените обекти и съставянето на списък на потенциално замърсяващите дейности съгласно член 14; и

й) установяването на специална методика за специфичната за обекта оценка на риска на замърсени обекти, като се вземат предвид общите практики, методиките и токсикологичните данни съгласно член 16; както и

к) предоставянето на местно равнище на информация относно мерките и практиките за повишаване на устойчивостта на почвата съгласно член 11, параграф 1, буква г) чрез осигуряване и редовно актуализиране на хранилище на знания за устойчивостта на почвата, съдържащо практическа информация за практиките за управление на почвата.

(2) Документите и научните инструменти, посочени в параграф 1, се изготвят и разработват в следните срокове:

а) за буква а) – до 17 декември 2026 г.;

б) за букви б), в), д) и й) – до 17 юни 2027 г.;

в) за буква и) – до 17 декември 2027 г.;

г) за букви г), е) и ж) – до 17 декември 2028 г.;

д) за буква з) – до 17 декември 2029 г.

(3) Комисията организира редовен обмен на информация, опит и най-добри практики между държавите членки, и когато е целесъобразно, други заинтересовани страни относно прилагането на настоящата директива. Първият обмен се извършва до 17 март 2026 г. Комисията публикува резултатите от посочения в първа алинея обмен на информация, опит и най-добри практики, и ако е целесъобразно, дава препоръки или насоки на държавите членки.

(4) Комисията улеснява сътрудничеството между държавите членки, за да гарантира, когато е целесъобразно, че компетентните органи, отговарящи за съседни почвени райони, в които има трансгранично въздействие върху почвата, сравними типове почва или земеползване през границите на почвения район, обменят най-добри практики и се стремят да въведат съгласуван подход при прилагането на настоящата директива.

Член 25 Оценка и преглед

(1) В срок до 17 юни 2033 г. Комисията извършва оценка на настоящата директива, за да прецени напредъка в постигането на целите ѝ и необходимостта от нейното изменение с цел определяне на по-конкретни изисквания за постигане на нейните цели. При тази оценка се вземат предвид, наред с другото, следните елементи:

а) опитът, придобит при прилагането на настоящата директива;

б) данните и информацията по член 19;

в) съответните научни и аналитични данни, включително резултатите от научноизследователски проекти, финансирани от Съюза;

г) анализ на оставащия напредък, който трябва да бъде осъществен за постигане на здрава почва до 2050 г.;

д) анализ на ефективността на подкрепата, предоставяна от държавите членки за подобряване на здравето на почвата и устойчивостта на почвата;

е) анализ на евентуалната необходимост от адаптиране на разпоредбите на настоящата директива към научния и техническия напредък, по-специално по отношение на следните елементи:

(2) Комисията представя доклад с основните констатации от оценката, посочена в параграф 1, на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, придружен, когато е целесъобразно, от законодателно предложение.

Член 26 Транспониране

(1) Държавите членки въвеждат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 17 декември 2028 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Съобщаването на необвързващите устойчиви целеви стойности и оперативните прагови стойности за дескрипторите на почвата, изброени в приложение I, се придружава от обосновка.

Член 27 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 28 Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Брюксел на 12 ноември 2025 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател M. BJERRE

Приложение I

ДЕСКРИПТОРИ НА ПОЧВАТА, КРИТЕРИИ ЗА ДОБРО ЗДРАВНО СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ПОЧВАТА И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПОЧВАТА За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения: 1) „естествена земя“ означава земна площ, на която преобладават естествените процеси, а човешката намеса е минимална или отсъства, и чиито основни екологични функции и видов състав не са съществено изменени; 2) „нетно запечатване“ означава резултатът от запечатването на почвата минус отстраняването на запечатването; 3) „населен район“ означава населена зона по смисъла на Насоките на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове; 4) „органична почва“ означава органична почва по смисъла на Насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове; 5) „минерална почва“ означава минерала почва по смисъла на Насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове; 6) „управлявана почва“ означава почвата, спрямо които се прилагат практики за управление на почвата. Аспект на увреждането на почвата Дескриптор на почвата () Критерии за добро здравно състояние на почвата – необвързващи устойчиви целеви стойности () Земни площи, изключени от изискването за постигане на съответния критерий Част А: дескриптори на почвата с критерии за добро здравно състояние на почвата, установени на равнището на Съюза Засоляване () Електропроводимост (deci-Siemens на метър) < 4 dS m – 1 при използване на метод, основан на измерването на наситен екстракт от почва (eEC) или еквивалентен критерий при използване на друг метод за измерване Естествено солени земни площи, зони с редовни наводнения от морски приливи и зони, подложени на морски прибой Загуба на органичен въглерод в почвата (ОВП) Концентрация ОВП (g/kg) — за органичната почва: да се спазват целите, определени за този вид почва на национално равнище в съответствие с член 4, параграфи 2 и 4 и член 11, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1991 Без изключение — за минералната почва: съотношение ОВП/глинеста почва > 1/13 (т.е. съотношението между съдържанието на ОВП и съдържанието на глинестата фракция (фракция с диаметър по-малък от 0,002 mm); От държавите членки се очаква да прилагат коригиращи коефициенти за съотношението, когато това е оправдано поради специфични типове почва или климатични условия, като вземат предвид връзката със структурната стабилност. Неуправлявана почва в естествени земни площи Уплътняване на подпочвения слой Обемна плътност в подпочвения слой (g/cm3) Текстура на почвата () Диапазон Неуправлявана почва в естествени земни площи и в зони с естествено уплътнени почви Песъчлива почва (рохкав пясък), песъчлива почва (свързан пясък), праховито-песъчлива почва, глинесто-песъчливо-праховита почва < 1,80 Глинесто-песъчлива почва, глинесто-песъчливо-праховита почва, песъчливо-глинесто-праховита почва, праховита почва, песъчливо-праховита почва < 1,75 Песъчливо-праховита почва, глинесто-праховита почва < 1,65 Песъчливо-глинеста почва, праховито-глинеста почва, песъчливо-глинесто-праховита почва със съдържание на глинеста почва 35–45 % < 1,58 Глинеста почва < 1,47 Държавите членки могат да прилагат различни класове или стойности на текстурата, които съответстват на нивата, считани за проблематични при разработването на системи за вкореняване на растенията Незадължително: — наситена хидравлична проводимост — Ksat (cm/ден) — въздушен капацитет (%) ≥ 10 cm/ден () Държавите членки могат да адаптират тази стойност в зависимост от техните местни почвени условия ≥ 5 % () Държавите членки могат да адаптират тази стойност в зависимост от техните местни почвени условия. Част Б: дескриптори на почвата с критерии за добро здравно състояние на почвата, установявани на равнището на държавите членки Наднормено съдържание на хранителни вещества в почвата Екстрахируем фосфор (mg на kg) < „максимална стойност“ Държавите членки определят своя собствена максимална стойност на ниво, което не би причинило вреди на човешкото здраве и околната среда Неуправлявана почва в естествени земни площи Ерозия на почвата Скорост на ерозия на почвата (тонове на хектар на година) <„максимална стойност“ Държавите членки определят своя собствена максимална стойност на ниво, което не би причинило вреди на човешкото здраве и околната среда Бедленди (безплодни земи) и естествени земни площи, освен ако не създават значителен риск от бедствия Замърсяване на почвата — концентрация на тежки метали в почвата: As, Sb, Cd, Co, Cr (общ), Cu, Hg, Pb, Ni, Tl, V, Zn (μg/kg) — концентрация на избрани органични замърсители, установени от държавите членки, при спазване на съществуващите в правото на Съюза пределни концентрации — например за качеството на водата и емисиите във въздуха Разумна увереност, получена от точково вземане на проби от почвата, определяне и проучване на потенциално замърсени обекти и всяка друга съответна информация, че не съществува неприемлив риск за човешкото здраве и околната среда от замърсяване на почвата Естествените и антропогенните фонови нива се вземат предвид при оценката на риска Ако естественият фон е единствената причина, водеща до неприемливи рискове, тогава съответната почва се счита за отговаряща на критериите за здрава почва, при условие че се управлява по такъв начин, че да не съществува неприемлив риск за човешкото здраве Местообитанията с естествено висока концентрация на тежки метали, които са включени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, остават защитени Без изключение Намаляване на задържането на вода в почвата и на инфилтрацията Задържане на вода: — водозадържаща способност на почвената проба (% вода на общо количество почва (обем или маса)) Инфилтрация на вода: — наситена хидравлична проводимост – Ksat (cm на ден) — въздушен капацитет (%) Прогнозната стойност за общата водозадържаща способност, наситената хидравлична проводимост и въздушния капацитет на дадена почвена единица е над минималния праг и може да бъде оценена също така по речен басейн или подбасейн, като се вземат предвид водните процеси, протичащи в този мащаб Минималният праг (в тонове) се определя от държавата членка в съответния мащаб така, че да се намалят последиците от наводнения след интензивни дъждове или от периодите на ниска влажност на почвата поради засушаване Без изключение Загуба на ОВП Запаси от ОВП (tC ha-1) Незадължително: — съдържание на ОВП в почвата (g/kg) Принос за постигането на националните цели за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС, както е посочено в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 2018/841 > „минималнa стойност“ Държавите членки определят минималната стойност по текстурата на почвата Без изключение Част В: дескриптори на почвата, за които няма критерии Аспект на увреждането на почвата Дескриптор на почвата Наднормено съдържание на хранителни вещества в почвата Общо съдържание на азот в почвата (mg g-1) Съотношение ОВП/азот Вкисляване (асидификация) Киселинност на почвата (pH) Държавите членки могат също така да изберат незадължителния дескриптор: — наситеност с основи (т.е. (Ca + Mg + K)/ефективен капацитет за катионен обмен (CEC) Уплътняване на повърхностния слой на почвата Обемна плътност в горния почвен слой (хоризонт А () ) (g cm-3) Незадължително: — наситена хидравлична проводимост — Ksat (cm на ден) — въздушен капацитет (%) Загуба на биоразнообразие в почвата ДНК метабаркодиране за гъби и бактерии Държавите членки могат също да изберат поне един незадължителен дескриптор на почвата по отношение на биоразнообразието, като например: — метабаркодиране на археи, протисти и животни — анализ на фосфолипидни мастни киселини (PLFA) — изобилие и разнообразие на нематоди — изобилие и разнообразие на дъждовни червеи — изобилие и разнообразие на колемболи — изобилие и разнообразие на местни мравки — биологично качество на почвата въз основа на членестоноги (QBS-ar) — наличие на инвазивни чужди видове и вредители по растенията — базово почвено дишане Замърсяване на почвата () концентрация на PFAS-21 () или на PFAS-43 () или избрани PFAS, определени от държавите членки в съответствие с член 7, параграф 4 концентрация на избрани активни вещества в пестицидите и техните метаболити, определени от държавите членки в съответствие с член 7, параграф 4 Незадължително: — концентрация или наличие на избрани други новопоявяващи се замърсители на почвата, определени от държавите членки в съответствие с член 7, параграф 4 Част Г: показатели за запечатване на почва и отстраняване на почва Аспект на увреждането на почвата Показатели за запечатване на почва и отстраняване на почва Запечатване на почва и отстраняване на почва Общо запечатана почва и зони, които са били подложени на отстраняване на почва (km2 и % от площта на държавата членка) Запечатване на почва и отстраняване на почва, отстраняване на запечатването и нетно запечатване (средно на година – в km2 и % от площта на държавата членка) Общо населени райони (km2 и % от площта на държавата членка) Промяна на земеползването за населен район и обратно (средногодишно – в km2 и % от площта на държавата членка) Държавите членки могат да измерват също други незадължителни, но имащи отношение показатели, като например: — трансформиране на почвата в резултат от човешка дейност — фрагментиране на земята — темпове на рециклиране на земята — земя, усвоена за търговски дейности, логистични центрове, производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, площи като летища, пътища, мини — последици от запечатването на почва и отстраняването на почва, като например количествено определяне на загубата на екосистемни услуги, промяна в интензивността на наводненията

Приложение II

МЕТОДИКИ Част А: Методика за определяне на броя и разположението на точките за вземане на проби и за извадковото проучване Дейност Минимални критерии по отношение на методиката 1. Определяне на точките за вземане на проби (извадково проучване) за оценка на здравето на почвата Извадковото проучване се планира въз основа на пълна рамка на извадката, съдържаща най-добрата налична информация за разпределението на свойствата на почвата, като например информация, получена от имащи отношение измервания съгласно член 9, параграфи 3 и 4 Вземането на проби се извършва по схемата на стратифицираната случайна извадка, оптимизирана въз основа на най-добрата налична информация за променливостта на дескрипторите на почвата, а стратифицирането се основава на почвените единици, установени в съответствие с член 4, параграф 2. Точките за вземане на проби, свързани с измерванията, посочени в член 9, параграф 4, могат да бъдат взети предвид частично или изцяло в схемата за вземане на проби, независимо от техния модел Броят и разположението на точките за вземане на проби отразява променливостта на избраните дескриптори на почвата в рамките на почвените единици с максимална процентна грешка (или коефициент на променливост) от 5 % Разпределението и размерът на извадката се определят, като се приложат подходящи процедури (напр. алгоритмът на Бетел – Bethel, 1989 г. ()), които са в състояние да отчетат изискваната максимална грешка на оценяване Извадковото проучване, разработено от държавите членки за всеки цикъл на мониторинг, може да се промени или да остане същото Повече подробности за определянето на броя и разположението на точките за вземане на проби трябва да бъдат дадени съгласно член 24, параграф 1, буква а) 2. Полево извадково проучване Вземат се проби от точните места за вземане на проби, освен ако надлежно обосновани обстоятелства, като например наситена с вода почва или почва с високо съдържание на скали, не възпрепятстват вземането на проби от тези места Когато се вземат сборни почвени проби, те представляват смес от най-малко 5 подпроби Когато се вземат проби от почва в незалесени зони, остатъчните вещества и органичните отпадъци се отстраняват от повърхността Когато се вземат проби от почва в залесени зони, от горската повърхност, според случая подразделена на отпадъчен и органичен слой, се вземат отделни проби и се записват дебелината и теглото Проби или подпроби за сборната проба се вземат на дълбочина най-малко 30 cm в почвата. Записва се информация, като например типът на почвата и ако е възможно – генетичните почвени хоризонти. Подпробите се смесват заедно, за да се получи хомогенна сборна проба. Вземането на проби може да се извърши по определена дълбочина или по хоризонт, но данните се докладват по определена дълбочина Пробите за обемна плътност са незасегнати проби, взети на съответната дълбочина, включително по-голяма от 30 cm за подпочвения слой. Пробите, свързани с уплътняването на почвата (наситена хидравлична проводимост и въздушен капацитет), могат да бъдат същите незасегнати проби като тези, взети за обемна плътност. Когато високото съдържание на груби фрагменти в почвата възпрепятства вземането на проби, вземането на проби от това място може да бъде изключено от измерването на обемната плътност Повече подробности за полевото извадково проучване се дават съгласно член 24, параграф 1, буква а), включително за начините за справяне със специфични случаи като например плитка почва и различни дълбочини на вземане на проби Част Б: Методика за определяне или експертна оценка на стойностите на дескрипторите на почвата Когато в таблицата по-долу е изложена референтна методика, трябва да се използват следните методики в съответствие с член 9: — референтната методика; — методика, която е равностойна на референтната методика; или — друга методика, при условие че тази друга методика е налична в научната литература или е публично достъпна и съществува валидирана функция на тъждествено преобразуване. Ако е налична методика на CEN, тя се предпочита пред референтната методика. В такъв случай първоначалната референтна методика се счита за равностойна методика. Дескриптор на почвата Референтна методика Минимални критерии по отношение на методиката Изисква ли се валидирана функция на тъждествено преобразуване (ако се използва методика, различна от референтната)? Текстура на почвата (съдържание на глинеста почва, праховита почва и песъклива почва (рохкав пясък) — необходимо за определяне на други дескриптори и съответните диапазони) ISO 11277 Определяне на гранулометричния състав в материал от минерална почва. Метод с пресяване и утаяване Не е приложимо ДА Електропроводимост Вариант 1: ISO 11265 Определяне на специфичната електропроводимост Вариант 2: метод, основан на измерването на наситен екстракт от почва (eEC) (стандартна оперативна процедура на ФАО GLOSOLAN-SOP-08 ()) Не е приложимо ДА Скорост на ерозия на почвата При експертната оценка на скоростта на ерозия на почвата се вземат предвид всички действия, предприети за намаляване или компенсиране на риска от ерозия, включително мерките за намаляване на последствията след пожар Експертната оценка на скоростта на ерозия на почвата обхваща всички значими ерозионни процеси, като ерозия от вода, вятър, събиране на реколтата и обработка на почвата Причиняваната от водата ерозия на почвата се оценява, като се вземат предвид следните фактори: — характеристики на почвата (например ерозивност, коравост на почвата, грапавост на почвата, каменливост) — топография (например стръмнина и дължина на склона) — климат (напр. ерозивност при валежи – интензивност и продължителност) — растителна покривка, вид култури, практики за земеползване и управление на площите с цел контролиране или намаляване на ерозията — практики за управление (например покривни култури, намалена обработка на почвата, мулчиране и т.н.) — опожарени площи Не е приложимо Причиняваната от вятъра ерозия на почвата се оценява, като се вземат предвид следните фактори: — характеристики на почвата (например ерозивност) — климат (например влажност на почвата, скорост на вятъра, изпарение) — растителност (например вид култури) — практики за управление, насочени към установяване на контрол или намаляване на ерозията (например ветрозащитни заграждения) Ерозията на почвата чрез практики за управление като обработка на почвата или изнасяне на биомаса се оценява количествено въз основа на методика, която е налична в научната литература или е публично достъпна Органичен въглерод в почвата (ОВП) ISO 10694 Определяне на органичен и общ въглерод след сухо изгаряне, като се гарантира изгарянето на цялото количество въглерод. ОВП се изчислява чрез определяне на общото съдържание на въглерод и от него се извади наличният под формата на карбонат въглерод, което се определя в съответствие с ISO 10693 Не е приложимо ДА Запаси (запаси от ОВП Методика, посочена в приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999, в съответствие с насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове Не е приложимо ДА Обемна плътност в подпочвения слой ISO 11272 за определяне на обемната плътност на суха почва Ако бъде избран равностоен параметър, методиката трябва да е съгласно европейски или международен стандарт, когато такъв стандарт е наличен; ако обаче такъв стандарт не е наличен, избраната методика трябва да е налична в научната литература или да е публично достъпна Методиката може да бъде усъвършенствана в зависимост от дела на грубите фрагменти ДА Екстрахируем фосфор За предпочитане: ISO 11263 за спектрометрично определяне на фосфор, разтворим в разтвор на натриев хидрогенкарбонат (P-Olsen) Като алтернатива могат да се използват други методи Не е приложимо ДА — концентрация на тежки метали в почвата: As, Sb, Cd, Co, Cr (общ), Cu, Hg, Pb, Ni, Tl, V, Zn — концентрации на други замърсители (включително PFAS, пестициди и техните метаболити), определени или избрани от държавите членки За тежки метали: ISO 54321: Царска вода Незадължително: бионалични фракции от замърсители, като например ISO 17586, като се използва разредена азотна киселина За замърсители, различни от тежки метали: използват се европейски или международни стандарти, когато има такива; ако такъв стандарт не е наличен, избраната методика трябва да е налична в научната литература или да е публично достъпна За тежки метали: ДА За замърсители, различни от тежки метали: не се прилага, ако не съществуват европейски или международни стандарти Водозадържаща способност на почвата, въздушен капацитет и наситена хидравлична проводимост Методика за определяне на стойността за една точка на вземане на проби: 1) Водозадържаща способност на почвата и въздушен капацитет: Вариант 1: ЛАБОРАТОРИЯ: ISO 11274 за определяне на характеристиките за задържане на вода. Вариант 2: ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА: прилагат се функции за прехвърляне на фосфор, изискващи входящи променливи, като например гранулометричен състав, обемна плътност, концентрация на органичен въглерод в почвата Минимални критерии за оценка на общата водозадържаща способност на почвата, въздушния капацитет и наситената хидравлична проводимост на почвена единица или в мащаба на речен басейн или подбасейн: — за площта на почвата, която не е запечатана, или за зоните, които не са били подложени на отстраняване на почва, се оценява общата стойност на водозадържаща способност на почвата, въздушният капацитет на почвата и наситената хидравлична проводимост — за зоните със запечатана почва или отстранена почва се разглежда възможността водозадържащата способност, въздушният капацитет и наситената хидравлична проводимост на непропускливите площи да бъдат приети за нула, а на полупропускливите и другите зони, които са били обект на трансформиране на почвата в резултат от човешка дейност, да се присвоят пропорционални междинни стойности ДА (за точкова стойност) 2) Наситена хидравлична проводимост: Вариант 1: ЛАБОРАТОРИЯ: ISO 17313: определяне на хидравличната проводимост на наситени порести материали Вариант 2: ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА: прилагане на функции за прехвърляне на фосфор, изискващи входящи променливи, като например гранулометричен състав, обемна плътност, концентрация на органичен въглерод в почвата Съдържание на азот в почвата Вариант 1: ISO 11261 за определяне на общото съдържание на азот в почвата по модифицирания метод на Келдал Вариант 2: ISO 13878 за определяне на общия азот чрез сухо горене Не е приложимо ДА Киселинност на почвата ISO 10390 за определяне на pH в екстракт от H2O, KCl и CaCl2 Не е приложимо ДА Наситеност с основи и обменни концентрации на натрий, калий, калций и магнезий ISO 11260 за определяне на ефективния капацитет за катионен обмен и нивото на насищане с основи, като се използва BaCl2 Не е приложимо ДА Обемна плътност в горния почвен слой (хоризонт А ()) ISO 11272 за определяне на обемната плътност на суха почва Методиката може да бъде усъвършенствана в зависимост от дела на грубите фрагменти ДА Дескриптори на почвата, свързани с биологичното разнообразие и биологичната активност на почвата Да се използват европейски или международни стандарти, когато има такива; ако такъв стандарт не е наличен, избраната методика трябва да е налична в научната литература или да е публично достъпна Не е приложимо Част В: Минимални критерии по отношение на методиката за определяне на стойностите на показателите за запечатване на почва и отстраняване на почва За показателите за запечатване на почва и отстраняване на почва използваните методики са в съответствие с определенията, посочени в член 3 и приложение I. В тези методики се използват най-малко услугите по програма „Коперник“ или, за предпочитане, най-добрите налични данни, включително изображения от дистанционно наблюдение, които се допълват със съответните национални инвентаризации. За показателя за населените райони държавите членки могат да използват данните, събрани съгласно Регламент (ЕС) 2018/841, при условие че тези данни се докладват на ниво почвен район. Избраните методики трябва да са налични в научната литература или да са публично достъпни.

Приложение III

ПРОГРАМИ, ПЛАНОВЕ, ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ И МЕРКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 10 1) Национални планове за възстановяване, изготвени в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1991. 2) Стратегически планове, които държавите членки следва да изготвят по линия на общата селскостопанска политика в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115. 3) Кодекс за добра селскостопанска практика и програми за действие за определените уязвими зони, приети в съответствие с Директива 91/676/ЕИО. 4) Мерки за опазване и приоритетната рамка за действие, установени за зоните от „Натура 2000“ в съответствие с Директива 92/43/ЕИО. 5) Мерки за постигане на добро екологично и добро химично състояние на повърхностните водни обекти и добро химично и количествено състояние на подземните водни обекти, включени в плановете за управление на речните басейни, изготвени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО. 6) Мерки за управление на риска от наводнения, включени в плановете за управление на риска от наводнения, изготвени в съответствие с Директива 2007/60/ЕО. 7) Планове за управление на засушаването, посочени в Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата. 8) Национални програми за действие, установени в съответствие с Конвенцията на ООН за борба с опустиняването. 9) Национални стратегии и плановете за действие в областта на биологичното разнообразие, изготвени в съответствие с член 6 от Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие. 10) Целеви стойности, определени съгласно Регламент (ЕС) 2018/841. 11) Целеви стойности, определени съгласно Регламент (ЕС) 2018/842. 12) Национални програми за контрол на замърсяването на въздуха, изготвени съгласно Директива (ЕС) 2016/2284 и данните от мониторинга на въздействието на замърсяването на въздуха върху екосистемите, докладвани съгласно посочената директива. 13) Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, изготвен в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999. 14) Оценки на риска и плановете за управление на риска от бедствия, изготвени съгласно Решение № 1313/2013/ЕС. 15) Национални планове за действие, приети в съответствие с член 4 от Директива 2009/128/ЕО. 16) Мерки за смекчаване и намаляване на риска, посочени в оценките на въздействието върху околната среда, извършени съгласно Директива 2011/92/ЕС за плановете и проектите, които биха могли да имат отрицателно въздействие върху почвата.

Приложение IV

ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА МЕРКИТЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА 1) Техники за ремедиация на почвата с оглед на ремедиация на почвата на място или извън обекта: а) Физични техники за ремедиация на почвата: i) екстракция с пари, барботиране с въздух; ii) термична обработка, нагнетяване на пара, термична десорбция, витрификация; iii) измиване и промиване на почвата; iv) отстраняване на течен слой; б) Биологични техники за ремедиация на почвата: i) стимулиране на аеробното или анаеробното разграждане: биоремедиация, биостимулация, биоаугментация, биовентилиране, биобарботиране; ii) фитоекстракция, фитоволатилизация, фиторазграждане; iii) компостиране, внасяне на подобрители в почвата, изнасяне и последващо обработване на почвата и биореакторни системи; iv) биофилтрация, биологична обработка във влажни зони и използване на биологични басейни; v) наблюдавана естествена атенюация. в) Химически техники за ремедиация: i) химично окисление; ii) химична редукция и редукционно-окислителни реакции; iii) изпомпване и пречистване на подземни води; iv) техники за ремедиация за намаляване на преноса на замърсители посредством изолиране, задържане и ревизионен контрол: 1) повърхностно херметизиране, реактивни бариери, капсулиране; 2) химична стабилизация, втвърдяване и имобилизация; 3) геохидравлично изолиране и задържане; 4) фитостабилизация; 5) контрол и последващи грижи през ревизионни кладенци. 2) Мерки за намаляване на риска, различни от ремедиацията на почвата, за намаляване на експозицията: а) ограничаване на отглеждането и потреблението на селскостопански култури и зеленчуци; б) ограничаване на потреблението на яйца; в) ограничаване на достъпа на домашни любимци или селскостопански животни; г) ограничаване на черпенето или използването на подземни води за питейни, санитарни или промишлени цели; д) ограничаване на разрушаването, на отстраняването на запечатването или на строителството на обекта (например конструктивни мерки за вентилация, зареждане и др.); е) ограничаване на достъпа до обекта (например чрез заграждане) или до зоната около обекта; ж) ограничаване на земеползването или промените в земеползването; з) ограничаване на дейностите по прокопаване, сондиране или изкопаване; и) ограничаване с цел избягване на контакт с почвата, праха или въздуха в помещения и прилагане на предпазни мерки за защита на човешкото здраве (например респиратори, ръкавици, мокро почистване и т.н.). 3) Най-добри налични техники, посочени в Директива 2010/75/ЕС. 4) Мерки, предприемани от компетентните органи и операторите на промишлени обекти след голяма авария в съответствие с Директива 2012/18/ЕС.

Приложение V

ФАЗИ И ПРИНЦИПИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОЦЕНКАТА НА СПЕЦИФИЧНИЯ ЗА ОБЕКТА РИСК 1. За да бъде характеризирано дадено замърсяване, е необходимо да се определи естеството на наличните на обекта замърсители (напр. тежки метали, органични замърсители и т.н.) и да се установят техният източник, концентрация, химична форма и разпределение в почвата, почвообразуващият слой и подземните води. Наличието и концентрацията на замърсители в различните среди се определят чрез вземане на проби и проучване на място и извън него, ако има съмнение за пренос на замърсители. Проби за замърсителите, свързани с потенциално замърсяващи дейности, се вземат в съответните среди въз основа на екологичния контекст и физико-химичните свойства на замърсителите, които влияят на тяхното поведение в околната среда. Вземат се предвид естествените и антропогенните фонови нива. 2. Оценката на експозицията изисква да се определи пътят, по който замърсителите в почвата могат да достигнат до приемниците. Пътищата на експозиция могат да включват вдишване, поглъщане, контакт с кожата, поглъщане от растенията, миграция в подземните води и др. Концентрациите на замърсителите в средата на експозиция се съчетават с параметрите на експозицията (напр. честота и продължителност на експозицията, степен на поглъщане в почвата и т.н.) и характеристиките на приемника, като възраст, пол и здравословно състояние, за да се оцени дневната доза на експозиция. Връзките между източника, пътя и приемника се обобщават в графичен, схематичен и опростен вид („концептуален модел на обекта“). Експозицията може да бъде оценена чрез пряк анализ в точката на експозиция или чрез моделиране на преноса на замърсител към средата на експозиция. 3. Оценката на токсичността или опасностите включва анализ на потенциалните неблагоприятни въздействия на замърсителите върху човешкото здраве и околната среда въз основа на дозата и продължителността на експозицията. При оценката на токсичността или опасностите се отчита присъщата токсичност на замърсителите и чувствителността на различни изложени приемници (хора и екосистеми), като например животни, микроорганизми, растения, деца, бременни жени, възрастни хора и т.н. Токсикологичната информация се използва за изчисляване на референтните дози или концентрации за целите на характеризирането на риска. 4. За характеризирането на риска се изисква интегриране на информацията от предходните етапи, за да се оценят вероятността и размерът на неблагоприятното въздействие на замърсения обект върху човешкото здраве и околната среда, включително вследствие на мигриране на замърсяването в други носители в околната среда. Характеризирането на риска помага да се оценят и определят приоритетните нужди от мерки за намаляване на риска и ремедиация и да се гарантира, че състоянието на почвата е съвместимо с настоящото и планираното земеползване. То може също да способства за определяне на целите на ремедиацията на почвата или управлението на даден обект, например вместване в максимално допустими граници или постигане на специфични за обекта скринингови стойности, основани на риска. Оценката на риска включва голям брой хипотези и неопределености. Поради това от съществено значение е да се направи оценка на тези хипотези и неопределености, за да се разбере цялостното значение на получените резултати и да се вземат добре информирани решения.

Приложение VI

СЪДЪРЖАНИЕ НА РЕГИСТЪРА НА ПОТЕНЦИАЛНО ЗАМЪРСЕНИТЕ ОБЕКТИ И ЗАМЪРСЕНИТЕ ОБЕКТИ Данните в регистъра се структурират и представят така, че обществеността да може да проследява напредъка в определянето и проучването на потенциално замърсените обекти и в управлението на замърсените обекти. Регистърът съдържа и представя следната информация на равнище обект за известните потенциално замърсени обекти, замърсените обекти, замърсените обекти, изискващи допълнителни действия и замърсените обекти, за които са предприети или се предприемат действия: а) координати, адрес или кадастрален парцел (кадастрални парцели) на обекта в съответствие с директиви (ЕС) 2019/1024 и 2007/2/ЕО; б) година на включване в регистъра; в) замърсяващи или потенциално замърсяващи дейности, които са извършвани или се извършват на обекта; г) статус на управлението на обекта; д) заключение относно наличието или липсата, вида и риска от замърсяването (или остатъчното замърсяване след ремедиация на почвата), когато информацията за тези елементи вече е налична от проучванията на почвата и специфичната за обекта оценка на риска, посочени в членове 15 и 16; е) необходими последващи действия и стъпки за управление, посочени в членове 15 и 16. Регистърът може също да съдържа следната информация на равнище обект за известните потенциално замърсени обекти, замърсените обекти, замърсените обекти, изискващи допълнителни действия и замърсените обекти, за които са предприети или се предприемат действия, когато е налична: а) информация за екологичните разрешителни, издадени за обекта, включително началната и крайната година на дейността; б) видове настоящо и планирано земеползване; в) резултати от доклади за проучване на почвата и ремедиация на почвата, например концентрации и очертания на замърсяването, концептуален модел на обекта, методика за оценка на риска, използвани или предвидени за използване техники, ефективност и оценка на разходите за мерките за намаляване на риска; г) срокове за последващите действия и стъпки за управление. ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2025/2360/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)