Глава I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1 Предмет
(1) С настоящия регламент се определят правила, които да допринасят за:
а) дългосрочното и устойчиво възстановяване на биологичното разнообразие и устойчивостта на екосистемите в сухоземните и морските пространства на държавите членки чрез възстановяване на увредените екосистеми;
б) постигане на основните цели на Съюза за смекчаване на изменението на климата, адаптиране към него и неутралност по отношение на деградацията на земите;
в) повишаване на продоволствената сигурност;
г) изпълнение на международните задължения на Съюза.
(2) С настоящия регламент се установява рамка, чрез която държавите членки въвеждат ефективни мерки за възстановяване на районен принцип с цел до 2030 г. съвместно да обхванат, като цел на Съюза, във всички площи и екосистеми, попадащи в обхвата на настоящия регламент, най-малко 20 % от сухоземните и най-малко 20 % от морските пространства, а до 2050 г. – всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване.
Член 2 Географски обхват
Настоящият регламент се прилага за екосистемите, посочени в членове 4 – 12:
а) на територията на държавите членки;
б) в крайбрежните води на държавите членки, както са определени в член 2, точка 7 от Директива 2000/60/ЕО, тяхното морско дъно или тяхната геоложка основа;
в) във водите, на морското дъно или геоложката основа откъм страната на откритото море спрямо контролната линия, по която се измерва протежението на териториалните води на държава членка, до най-крайната зона, в която държава членка има или упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. () Настоящият регламент се прилага само за екосистемите на европейската територия на държавите членки, за които се прилагат Договорите.
Член 3 Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1. „екосистема“ означава динамичен комплекс от растителни, животински, гъбни и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица, и включва типове местообитания, местообитания на видове и популации на видове;
2. „местообитание на вид“ означава местообитание на вид съгласно определението в член 1, буква е) от Директива 92/43/ЕИО;
3. „възстановяване“ означава процесът на активно или пасивно подпомагане на възстановяването на дадена екосистема, за да се подобрят нейната структура и функции с цел опазване или повишаване на биологичното разнообразие и устойчивостта на екосистемата чрез подобряване на площта на типа местообитание до постигане на добро състояние, постигане на благоприятна референтна площ и подобряване на местообитание на вид до постигане на достатъчно количество и качество в съответствие с член 4, параграфи 1, 2 и 3 и член 5, параграфи 1, 2 и 3, и реализиране на целите и изпълнение на задълженията съгласно членове 8 – 12, включително постигане на задоволителни нива за показателите, посочени в членове 8 – 12;
4. „добро състояние“ означава по отношение на площта на типа местообитание – състояние, при което основните характеристики на типа местообитание, по-специално неговата структура и функции и характерни видове или характерен видов състав имат високо ниво на екологична цялост, стабилност и устойчивост, необходими за гарантиране на поддържането му в дългосрочен план, като по този начин допринасят за постигането или поддържането на благоприятен природозащитен статус на местообитанието, когато съответният тип местообитание е включен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, а в морските екосистеми – допринасят за постигането или поддържането на добро състояние на околната среда;
5. „добро състояние на околната среда“ означава добро състояние на околната среда съгласно определението в член 3, точка 5 от Директива 2008/56/ЕО;
6. „благоприятен природозащитен статус на местообитание“ означава благоприятен природозащитен статус по смисъла на член 1, буква д) от Директива 92/43/ЕИО;
7. „благоприятен природозащитен статус на видовете“ означава благоприятен природозащитен статус по смисъла на член 1, буква и) от Директива 92/43/ЕИО;
8. „благоприятна референтна площ“ означава общата площ на тип местообитание в даден биогеографски регион или морски регион на национално равнище, която се счита за минимално необходима, за да се гарантира дългосрочната жизнеспособност на типа местообитание и неговите характерни видове или характерен видов състав, както и всички значителни екологични промени в нейния естествен ареал, и която се състои от настоящата площ на типа местообитание и, ако тази площ не е достатъчна за дългосрочната жизнеспособност на типа местообитание и неговите характерни видове или характерен видов състав, от площта, необходима за повторното установяване на типа местообитание; когато съответният тип местообитание е включен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, това повторно установяване допринася за постигането на благоприятен природозащитен статус на местообитание, а в морските екосистеми това повторно установяване допринася за постигането или поддържането на добро състояние на околната среда;
9. „достатъчно качество на местообитание“ означава качеството на местообитание на вид, което дава възможност да бъдат изпълнени екологичните изисквания на даден вид на всеки етап от биологичния му цикъл, така че той да се запази в дългосрочен план като жизнеспособен компонент на местообитанието си в своя естествен ареал, като допринася за постигането или поддържането на благоприятен природозащитен статус на видовете, изброени в приложение II, IV или V към Директива 92/43/ЕИО, и спомага за опазването на популациите на видовете диви птици, обхванати от Директива 2009/147/ЕО, и, в допълнение, в морските екосистеми, като допринася за постигането или поддържането на добро състояние на околната среда;
10. „достатъчно количество на местообитание“ означава количеството на местообитание на вид, което дава възможност да бъдат изпълнени екологичните изисквания на даден вид на всеки етап от биологичния му цикъл, така че той да се запази в дългосрочен план като жизнеспособен компонент на местообитанието си в своя естествен ареал, като допринася за постигането или поддържането на благоприятен природозащитен статус на видовете, изброени в приложение II, IV или V към Директива 92/43/ЕИО, и спомага за опазването на популациите на видовете диви птици, обхванати от Директива 2009/147/ЕО и, в допълнение, в морските екосистеми, като допринася за постигането или поддържането на добро състояние на околната среда;
11. „много често срещан и широкоразпространен тип местообитание“ означава тип местообитание, който се среща в няколко биогеографски региона в Съюза с обхват над 10 000 km2;
12. „опрашител“ означава диво насекомо, пренасящо цветен прашец от прашника на дадено растение до близалцето на дадено растение, което дава възможност за оплождането и производството на семена;
13. „намаляване на популациите на опрашителите“ означава намаляване на изобилието или многообразието, или и двете, на опрашителите;
14. „местен дървесен вид“ означава дървесен вид, който се среща в рамките на своя естествен ареал, предишен или настоящ, и район на разпространение, т.е. в рамките на ареала, който заема естествено или който би могъл да заема без пряко или непряко въвеждане или грижа от страна на човека;
15. „местна административна единица“ или „LAU“ означава административно подразделение на ниско ниво на държава членка, под нивото на провинция, регион или държава, създадено в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета ();
16. „градски центрове“ и „клъстери от градски тип“ означава териториални единици, класифицирани в градовете и по-малките градове и предградията съгласно основаната на координатната мрежа типология, установена в съответствие с член 4б, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1059/2003;
17. „градове“ означава местни административни единици (LAU), в които най-малко 50 % от населението живее в един или повече градски центрове, измерени чрез степента на урбанизация, установена в съответствие с член 4б, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 1059/2003;
18. „по-малки градове и предградия“ означава местни административни единици (LAU), в които по-малко от 50 % от населението живее в градски център, но най-малко 50 % от него живее в клъстер от градски тип, измерени чрез степента на урбанизация, установена в съответствие с член 4б, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 1059/2003;
19. „периферни градски райони“ означава райони в съседство с градски центрове или клъстери от градски тип, включващи най-малко всички райони в рамките на 1 километър, измерено от външните граници на тези градски центрове или клъстери от градски тип, и разположени в същия град или същия по-малък град и предградие като тези градски центрове или клъстери от градски тип;
20. „градско зелено пространство“ означава общата площ, заемана от дървета, храсти, храсталаци, постоянна тревна растителност, лишеи и мъхове, езера и водни течения, които се срещат в градовете или по-малките градове и предградията, изчислена въз основа на данните, предоставени от услугата за мониторинг на земната повърхност в рамките на компонента „Коперник“ на космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696, и ако са налични за съответната държава членка – други подходящи допълнителни данни, предоставени от тази държава членка;
21. „покритие на дървесните корони в градските зони“ означава общата площ на дървесната покривка в градовете и по-малките градове и предградията, изчислена въз основа на данните за плътността на дървесната покривка, предоставени услугата за мониторинг на земната повърхност в рамките на компонента „Коперник“ на космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696, и ако са налични за съответната държава членка – други подходящи допълнителни данни, предоставени от тази държава членка;
22. „свободно течаща река“ означава река или участък от река, чиято надлъжна, напречна и вертикална свързаност не е възпрепятствана от изкуствени структури, образуващи преграда, и чиито естествени функции са до голяма степен незасегнати;
23. „възстановяване на оводняването в торфище“ означава процес на превръщане на пресушената торфена почва във влажна торфена почва;
24. „зона за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници“ означава зона за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници съгласно определението в член 2, точка 9а от Директива (ЕС) 2018/2001.
Глава II. ЦЕЛИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Член 4 Възстановяване на сухоземни, крайбрежни и сладководни екосистеми
(1) Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за възстановяване до добро състояние на площите с типовете местообитания, изброени в приложение I, които не са в добро състояние. Тези мерки за възстановяване се прилагат по отношение на:
а) до 2030 г. – най-малко 30 % от общата площ на всички типове местообитания, изброени в приложение I, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15;
б) до 2040 г. – най-малко 60 %, и до 2050 г. – най-малко 90 % от площта на всяка група типове местообитания, изброени в приложение I, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15. За целите на настоящия параграф до 2030 г. държавите членки, по целесъобразност, дават приоритет на мерките за възстановяване в площите, които се намират в рамките на защитените зони по „Натура 2000“.
(2) Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея, букви а) и б) държавите членки могат, когато това е надлежно обосновано и за целите на посочения параграф, да изключат от съответната група типове местообитания много често срещани и широко разпространени типове местообитания, които обхващат повече от 3 % от тяхната европейска територия. Когато дадена държава членка прилага дерогацията, посочена в първа алинея, тя въвежда мерки за възстановяване:
а) до 2050 г. – за площ, представляваща най-малко 80 % от площта, която не е в добро състояние за всеки от тези типове местообитания;
б) до 2030 г. – за най-малко една трета от посочения в буква а) процент; и
в) до 2040 г. – за най-малко две трети от посочения в буква а) процент. Дерогацията, посочена в първа алинея, се прилага само ако се гарантира, че процентът, посочен във втора алинея, буква а), не възпрепятства постигането или поддържането на благоприятен природозащитен статус на всеки от тези типове местообитания на национално биогеографско равнище.
(3) Ако държава членка прилага дерогацията съгласно параграф 2, задължението, посочено в параграф 1, първа алинея, буква а), се прилага за цялата площ на всички останали типове местообитания, изброени в приложение I, която не е в добро състояние, а задължението, посочено в параграф 1, първа алинея, буква б), се прилага за останалите площи от съответните групи типове местообитания, изброени в приложение I, които не са в добро състояние.
(4) Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за повторното установяване на типовете местообитания, изброени в приложение I, в площи, в които тези типове местообитания не се срещат, с цел постигане на благоприятната референтна площ за тези типове местообитания. Такива мерки се прилагат до 2030 г. за площи, представляващи най-малко 30 % от допълнителната площ, необходима за достигане на общата благоприятна референтна площ за всяка група типове местообитания, изброени в приложение I, количествено определена в националния план за възстановяване, посочен в член 15, до 2040 г. за площи, представляващи най-малко 60 % от тази площ, и до 2050 г. – 100 % от тази площ.
(5) Чрез дерогация от параграф 4 от настоящия член, ако дадена държава членка счита, че е невъзможно до 2050 г. да бъдат въведени мерки за възстановяване, които са необходими за достигане на благоприятната референтна площ за конкретен тип местообитание на 100 % от площта, въпросната държава членка може да определи по-нисък процент на равнище между 90 % и 100 % в своя национален план за възстановяване, както е посочено в член 15, и да предостави подходяща обосновка. В този случай държавата членка постепенно въвежда мерки за възстановяване, които са необходими за постигане на този по-нисък процент до 2050 г. До 2030 г. тези мерки за възстановяване обхващат най-малко 30 % от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г., а до 2040 г. те обхващат най-малко 60 % от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г.
(6) Ако държава членка прилага дерогацията съгласно параграф 5 за конкретни типове местообитания, задължението, посочено в параграф 4, се прилага за останалите типове местообитания, които са част от групите типове местообитания, изброени в приложение I, към които принадлежат тези конкретни типове местообитания.
(7) Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване на сухоземните, крайбрежните и сладководните местообитания на видовете, изброени в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, и на сухоземните, крайбрежните и сладководните местообитания на дивите птици, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО, като тези мерки, в допълнение към мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 4 от настоящия член, са необходими за подобряване на качеството и количеството на тези местообитания, включително чрез повторното им установяване, както и за подобряване на свързаността, до постигането на достатъчно качество и количество на тези местообитания.
(8) Определянето на най-подходящите площи за мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 4 и 7 от настоящия член се основава на най-добрите налични знания и най-новите научни доказателства за състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение I към настоящия регламент, определено според структурата и функциите, необходими за дългосрочното им поддържане, включително характерните за тях видове съгласно член 1, буква д) от Директива 92/43/ЕИО, както и за качеството и количеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 7 от настоящия член, като се използва информацията, докладвана съгласно член 17 от Директива 92/43/ЕИО и член 12 от Директива 2009/147/ЕО, и когато е целесъобразно – като се взема предвид различното състояние в различните региони, както е посочено в член 14, параграф 16, буква в) от настоящия регламент.
(9) Държавите членки гарантират, че най-късно до 2030 г. състоянието на типовете местообитания е известно за най-малко 90 % от площта, разпределена във всички типове местообитания, изброени в приложение I, и че до 2040 г. състоянието на всички площи на типовете местообитания, изброени в приложение I, е известно.
(10) При мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 4, се обръща внимание на необходимостта от подобряване на свързаността между типовете местообитания, изброени в приложение I, и се вземат предвид екологичните изисквания на видовете, посочени в параграф 7, които се срещат в тези типове местообитания.
(11) Държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че в площите, които са обект на мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 4 и 7, се отчита непрекъснато подобряване на състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение I, до достигане на добро състояние, както и непрекъснато подобряване на качеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 7, докато се постигне достатъчно качество на тези местообитания. Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че няма значително влошаване на площите, в които е достигнато добро състояние и в които е постигнато достатъчно качество на местообитанията на видовете.
(12) Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, не по-късно от датата на публикуване на техните национални планове за възстановяване в съответствие с член 17, параграф 6 от настоящия регламент, държавите членки полагат усилия да въведат необходимите мерки с цел предотвратяването на значителното влошаване на площите, в които се срещат типовете местообитания, изброени в приложение I към настоящия регламент, които са в добро състояние или които са необходими за постигането на целите за възстановяване, посочени в параграф 17 от настоящия член.
(13) Във връзка с параграфи 11 и 12 от настоящия член, по отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ държавите членки могат, при липса на алтернативи, да прилагат определените в тези параграфи изисквания за недопускане на влошаване на равнището на всеки биогеографски регион на своята територия за всеки тип местообитание и всяко местообитание на видове, при условие че съответната държава членка уведоми Комисията за намерението си да прилага настоящия параграф до 19 февруари 2025 г. и изпълнява задълженията, посочени в член 15, параграф 3, буква ж), член 20, параграф 1, буква й), член 21, параграф 1 и член 21, параграф 2, буква б).
(14) По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 11, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:
а) непреодолима сила, включително природни бедствия;
б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата;
в) план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици, като това се определя за всеки отделен случай; или
г) действие или бездействие от страна на трети държави, за което съответната държава членка не носи отговорност.
(15) По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 12, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:
а) непреодолима сила, включително природни бедствия;
б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата;
в) план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици; или
г) действие или бездействие от страна на трети държави, за което съответната държава членка не носи отговорност.
(16) В рамките на защитените зони по „Натура 2000“ неизпълнението на задълженията, посочени в параграфи 11 и 12, е обосновано, ако се дължи на:
а) непреодолима сила, включително природни бедствия;
б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата; или
в) план или проект, разрешен в съответствие с член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО.
(17) Държавите членки гарантират, че са налице:
а) увеличаване на площта в добро състояние за типовете местообитания, изброени в приложение I, докато най-малко 90 % от площта бъде в добро състояние и докато бъде достигната благоприятната референтна площ за всеки тип местообитание във всеки биогеографски регион на съответната държава членка;
б) нарастваща тенденция към достатъчното качество и количество на сухоземните, крайбрежните и сладководните местообитания на видовете, изброени в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, и на видовете, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО.
Член 5 Възстановяване на морските екосистеми
(1) Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за подобряване до добро състояние на площите с типовете местообитания, изброени в приложение II, които не са в добро състояние. Тези мерки се прилагат по отношение на:
а) до 2030 г. – най-малко 30 % от общата площ на групи 1 – 6 на типовете местообитания, изброени в приложение II, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15;
б) до 2040 г. – най-малко 60 %, и до 2050 г. – най-малко 90 % от площта на всяка от групите 1 – 6 на типовете местообитания, изброени в приложение II, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15;
в) до 2040 г. – най-малко две трети от процента, посочен в буква г) от настоящия параграф, от площта на група 7 на типовете местообитания, изброени в приложение II, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15; както и
г) до 2050 г. –процент, определен съгласно член 14, параграф 3, от площта на група 7 на типовете местообитания, изброени в приложение II, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15. Процентът, посочен в първа алинея, буква г) от настоящия член, се определя така, че да не възпрепятства постигането или запазването на добро състояние на околната среда, определено съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО.
(2) Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за повторното установяване на типовете местообитания в групи 1 – 6, изброени в приложение II, в места, в които тези типове местообитания не се срещат, с цел постигане на благоприятната референтна площ за тези типове местообитания. Такива мерки се прилагат до 2030 г. за площи, представляващи най-малко 30 % от допълнителната площ, необходима за достигане на благоприятната референтна площ за всяка група типове местообитания, количествено определена в националния план за възстановяване, посочен в член 15, до 2040 г. за площи, представляващи най-малко 60 % от тази площ, и до 2050 г. – 100 % от тази площ.
(3) Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член, ако дадена държава членка счита, че е невъзможно до 2050 г. да бъдат въведени мерки за възстановяване, които са необходими за достигане на благоприятната референтна площ за конкретен тип местообитание на 100 % от площта, въпросната държава членка може да определи по-нисък процент на равнище между 90 % и 100 % в своя национален план за възстановяване, както е посочено в член 15, и да предостави подходяща обосновка. В този случай държавата членка постепенно въвежда мерки за възстановяване, които са необходими за постигане на този по-нисък процент до 2050 г. До 2030 г. тези мерки за възстановяване обхващат най-малко 30 % от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г., а до 2040 г. те обхващат поне 60 % от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г.
(4) Ако държава членка прилага дерогацията съгласно параграф 3 за конкретни типове местообитания, задължението, посочено в параграф 2, се прилага за останалата допълнителна площ, необходима за достигане на благоприятната референтна площ за всяка група типове местообитания, изброени в приложение II, към които принадлежат тези конкретни типове местообитания.
(5) Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване на морските местообитания на видовете, изброени в приложение III към настоящия регламент и в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, и на морските местообитания на дивите птици, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО, като тези мерки, в допълнение към мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, са необходими за подобряване на качеството и количеството на тези местообитания, включително чрез повторното им установяване, както и за подобряване на свързаността, до постигането на достатъчно качество иколичество на тези местообитания.
(6) Определянето на най-подходящите места за мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 2 и 5 от настоящия член се основава на най-добрите налични знания и най-новите научно-технически достижения за определянето на състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение II към настоящия регламент, както и на качеството и количеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 5 от настоящия член, като се използва информацията, докладвана съгласно член 17 от Директива 92/43/ЕИО, член 12 от Директива 2009/147/ЕО и член 17 от Директива 2008/56/ЕО.
(7) Държавите членки гарантират, че състоянието е известно за следните площи:
а) до 2030 г. – за най-малко 50 % от площта, разпределена във всички типове местообитания в групи 1 – 6, изброени в приложение II;
б) до 2040 г. – за всички площи на типовите местообитания в групи 1 – 6, изброени в приложение II;
в) до 2040 г. – за най-малко 50 % от площта, разпределена във всички типове местообитания в група 7, изброени в приложение II;
г) до 2050 г. – за всички площи в група 7, изброени в приложение II.
(8) При мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 2, се обръща внимание на необходимостта от подобряване на екологичната съгласуваност и свързаността между типовете местообитания, изброени в приложение II, и се вземат предвид екологичните изисквания на видовете, посочени в параграф 5, които се срещат в тези типове местообитания.
(9) Държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че в площите, които са обект на мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 2 и 5, се отчита непрекъснато подобряване на състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение II, до достигане на добро състояние, както и непрекъснато подобряване на качеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 5, докато се постигне достатъчно качество на тези местообитания. Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че няма значително влошаване на площите, в които е достигнато добро състояние и в които е постигнато достатъчно качество на местообитанията на видовете.
(10) Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, не по-късно от датата на публикуване на техните национални планове за възстановяване в съответствие с член 17, параграф 6 от настоящия регламент, държавите членки полагат усилия да въведат необходимите мерки с цел предотвратяване на значителното влошаване на площите, в които се срещат типовете местообитания, изброени в приложение II към настоящия регламент, които са в добро състояние или които са необходими за постигането на целите за възстановяване, посочени в параграф 14 от настоящия регламент.
(11) По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 9, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:
а) непреодолима сила, включително природни бедствия;
б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата;
в) план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици, като това се определя за всеки отделен случай; или
г) действие или бездействие от страна на трети държави, за което съответната държава членка не носи отговорност.
(12) По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 10, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:
а) непреодолима сила, включително природни бедствия;
б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата;
в) план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици; или
г) действие или бездействие от страна на трети държави, за което съответната държава членка не носи отговорност.
(13) В рамките на защитените зони по „Натура 2000“ неизпълнението на задълженията, посочени в параграфи 9 и 10, е обосновано, ако се дължи на:
а) непреодолима сила, включително природни бедствия;
б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата; или
в) план или проект, разрешен в съответствие с член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО.
(14) Държавите членки гарантират, че са налице:
а) увеличаване на площта в добро състояние за типовете местообитания от групи 1 – 6 на типовете местообитания, изброени в приложение II, докато най-малко 90 % от площта бъде в добро състояние и докато бъде достигната благоприятната референтна площ за всеки тип местообитание във всеки биогеографски регион на съответната държава членка;
б) увеличаване на площта в добро състояние за типовете местообитания от група 7 на типовете местообитания, изброени в приложение II, докато най-малко процентът от площта, посочен в параграф 1, първа алинея, буква г), бъде в добро състояние и докато бъде достигната благоприятната референтна площ за всеки тип местообитание във всеки биогеографски регион на съответната държава членка;
в) нарастваща тенденция към достатъчно качество и количество на морските местообитания на видовете, изброени в приложение III към настоящия регламент и в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, както и на видовете, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО.
Член 6 Енергия от възобновяеми източници
(1) За целите на член 4, параграфи 14 и 15 и член 5, параграфи 11 и 12 се счита, че проектирането, изграждането и експлоатацията на централи за производството на енергия от възобновяеми източници, тяхното свързване към мрежата, самата свързана с тях мрежа, както и съоръженията за акумулиране на енергия, са от преимуществен обществен интерес. Държавите членки могат да ги освободят от изискването да не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици съгласно член 4, параграф 14 и 15 и член 5, параграф 11 и 12, при условие че:
а) е извършена стратегическа екологична оценка в съответствие с условията, определени в Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (); или
б) са били подложени на оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с условията, определени в Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ().
(2) При надлежно обосновани и конкретни обстоятелства държавите членки могат да ограничат прилагането на параграф 1 до определени части от своята територия, както и до определени видове технологии или до проекти с определени технически характеристики, в съответствие с приоритетите, определени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999. Ако държавите членки прилагат ограничения съгласно първа алинея, те информират Комисията за тези ограничения и ги обосновават.
Член 7 Национална отбрана
(1) Когато въвеждат мерки за възстановяване за целите на член 4, параграфи 1, 4 или 7 и член 5, параграфи 1, 2 или 5, държавите членки могат да освободят от тях площи, използвани за дейности, чиято единствена цел е националната отбрана, ако тези мерки се считат за несъвместими с продължителното използване на площите за военни цели.
(2) За целите на член 4, параграфи 14 и 15 и член 5, параграфи 11 и 12 държавите членки могат да предвидят плановете и проектите, предназначени единствено за целите на националната отбрана, да се считат за планове и проекти от преимуществен обществен интерес. За целите на член 4, параграфи 14 и 15 и член 5, параграфи 11 и 12 държавите членки могат да освободят планове и проекти, чиято единствена цел е националната отбрана, от изискването да не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици. Въпреки това, когато дадена държава членка прилага това изключение, държавата членка въвежда мерки, доколкото това е разумно и осъществимо, с цел смекчаване на въздействието на тези планове и проекти върху типовете местообитания.
Член 8 Възстановяване на градските екосистеми
(1) До 31 декември 2030 г. държавите членки гарантират, че няма да има нетна загуба в общата национална площ на градското зелено пространство и на покритието на дървесните корони в градските зони в рамките на градските екосистемни зони, определени в съответствие с член 14, параграф 4, в сравнение със 2024 г. За целите на настоящия параграф държавите членки могат да изключат от тази обща национална площ градските екосистемни зони, в които делът на градското зелено пространство в градските центрове и клъстерите от градски тип надхвърля 45 %, а делът на покритието на дървесните корони в градските зони надвишава 10 %.
(2) От 1 януари 2031 г. държавите членки постигат нарастваща тенденция при общата национална площ на градското зелено пространство, включително чрез интегриране на градско зелено пространство в сградите и инфраструктурата, в рамките на градските екосистемни зони, определени в съответствие с член 14, параграф 4, измерено на всеки шест години, считано от 1 януари 2031 г., до достигането на задоволително ниво, както е определено в съответствие с член 14, параграф 5.
(3) Държавите членки постигат, в рамките на всяка градска екосистемна зона, определена в съответствие с член 14, параграф 4, нарастваща тенденция при покритието на дървесните корони в градските зони, измерено на всеки шест години, считано от 1 януари 2031 г., до достигането на задоволителното ниво, определено в съответствие с член 14, параграф 5.
Член 9 Възстановяване на естествената свързаност на реките и естествените функции на съответните заливни равнини
(1) Държавите членки изготвят опис на изкуствените прегради пред свързаността на повърхностните води и, като вземат предвид социално-икономическите функции на изкуствените прегради, определят преградите, които трябва да бъдат отстранени, за да се допринесе за постигането на целите за възстановяване, определени в член 4 от настоящия регламент, както и на целта на Съюза за възстановяване на най-малко 25 000 km свободно течащи реки в Съюза до 2030 г., без да се засяга Директива 2000/60/ЕО, по-специално член 4, параграфи 3, 5 и 7 от нея, и Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета (), по-специално член 15 от него.
(2) Държавите членки премахват изкуствените прегради пред свързаността на повърхностните води, посочени в описа, изготвен съгласно съгласно параграф 1 от настоящия член, в съответствие с плана за премахването им, посочен в член 15, параграф 3, букви и) и н). При премахването на изкуствените прегради, държавите членки отстраняват като приоритет остарелите прегради, по-специално преградите, които вече не са необходими за производството на енергия от възобновяеми източници, речното корабоплаване, водоснабдяването, защитата от наводнения или други цели.
(3) В допълнение към премахването на изкуствените прегради в съответствие с параграф 2, държавите членки въвеждат мерки, необходими за подобряване на естествените функции на съответните заливни равнини.
(4) Държавите членки гарантират поддържането на естествената свързаност на реките и естествените функции на съответните заливни равнини възстановени в съответствие с параграфи 2 и 3.
Член 10 Възстановяване на популациите на опрашителите
(1) Държавите членки, посредством своевременното въвеждане на подходящи и ефективни мерки, подобряват разнообразието на опрашителите и обръщат тенденцията на намаляване на популациите на опрашителите най-късно до 2030 г. и след това постигат нарастваща тенденция при популациите на опрашителите, която се измерва поне на всеки шест години, считано от 2030 г., до постигането на задоволителни нива, определени съгласно член 14, параграф 5.
(2) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за допълване на настоящия регламент чрез установяване и актуализиране на научно обоснован метод за мониторинг на разнообразието на опрашителите и популациите на опрашителите. Комисията приема първия от тези делегирани актове за установяване на такъв метод до 19 август 2025 г.
(3) С метода, посочен в параграф 2, се осигурява стандартизиран подход за събиране на годишни данни за изобилието и разнообразието на видовете опрашители в различните екосистеми, за оценка на тенденциите в популацията на опрашителите и ефективността на мерките за възстановяване, приети от държавите членки в съответствие с параграф 1.
(4) Когато използват метода, посочен в параграф 2, държавите членки гарантират, че данните от мониторинга се събират от достатъчен брой обекти, за да се гарантира представителност за различните територии. Държавите членки насърчават гражданската наука при събирането на данни от мониторинга, когато това е целесъобразно, и осигуряват подходящи ресурси за изпълнението на тези задачи.
(5) Комисията и съответните агенции на Съюза, по-специално ЕАОС, Европейският орган за безопасност на храните и Европейската агенция по химикали, в съответствие с възложените им мандати, координират дейностите си по отношение на опрашителите и при поискване от страна на държавите членки им предоставят информация в подкрепа на изпълнението на задълженията им по настоящия член. За тази цел Комисията, наред с другото, създава специална работна група и разпространява по координиран начин имащата отношение информация и експертен опит сред държавите членки.
Член 11 Възстановяване на селскостопанските екосистеми
(1) Държавите членки въвеждат мерки за възстановяване, необходими за подобряване на биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми, в допълнение към площите, които са обект на мерки за възстановяване съгласно член 4, параграфи 1, 4 и 7, като вземат под внимание изменението на климата, социалните и икономическите потребности на селските райони и необходимостта да се гарантира устойчиво селскостопанско производство в Съюза.
(2) Държавите членки въвеждат мерки, които целят постигането на нарастваща тенденция на национално равнище най-малко при два от следните три показателя за селскостопанските екосистеми, уточнени по-подробно в приложение IV, измервани в периода от 18 август 2024 г. до 31 декември 2030 г. и на всеки шест години след това, до достигането на задоволителните нива, определени в съответствие с член 14, параграф 5:
а) индекс на полските пеперуди;
б) запаси от органичен въглерод в обработваеми минерални почви;
в) дял на земеделската земя с голямо разнообразие в особеностите на ландшафта.
(3) Държавите членки въвеждат мерки за възстановяване, чиято цел е да се гарантира, че индексът на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, определен на национално равнище въз основа на видовете, посочени в приложение V, индексиран на 1 септември 2025 г. = 100, достига следните нива:
а) за държавите членки, изброени в приложение V, с по-силно намалени в исторически план популации на птици, живеещи върху земеделски земи: 110 до 2030 г., 120 до 2040 г. и 130 до 2050 г.;
б) за държавите членки, изброени в приложение V, с по-слабо намалени в исторически план популации на птици, живеещи върху земеделски земи: 105 до 2030 г., 110 до 2040 г. и 115 до 2050 г.
(4) Държавите членки въвеждат мерки, които целят възстановяване на органичните почви в селското стопанство, представляващи пресушени торфища. Тези мерки се прилагат най-малко по отношение на:
а) 30 % от тези площи до 2030 г., от които най-малко в една четвърт трябва да бъде възстановено оводняването;
б) 40 % от тези площи до 2040 г., от които най-малко в една трета трябва да бъде възстановено оводняването;
в) 50 % от тези площи до 2050 г., от които най-малко в една трета трябва да бъде възстановено оводняването; Държавите членки могат да въведат мерки за възстановяване, включително възстановяване на оводняването, в местата за добив на торф и да отчитат тези площи като принос за постигането на съответните цели, посочени в първа алинея, букви а), б) и в). Освен това държавите членки могат да въведат мерки за възстановяване с цел възстановяване на оводняванетов органични почви, които представляват пресушени торфища, използвани за друго земеползване, различно от използване за селскостопански цели и добив на торф, и да отчитат тези площи с възстановено оводняване до максимум 40 % като принос за постигането на целите, посочени в първа алинея, букви а), б) и в). Мерките за възстановяване, които се състоят във възстановяване на оводняването в торфищата, включително постигане на необходимите нива на водите, допринасят за намаляването на нетните емисии на парникови газове и за увеличаването на биологичното разнообразие, като същевременно се вземат предвид националните и местните обстоятелства. Когато това е надлежно обосновано, дадена държава членка може да намали степента на възстановяването на оводняването торфищата, които се използват за селскостопански цели, до по-малко от изискваното съгласно първа алинея, букви а), б) и в) от настоящия параграф, ако има вероятност това възстановяване на оводняването да окаже значително отрицателно въздействие върху инфраструктурата, сградите, адаптирането към изменението на климата или други обществени интереси и ако то не може да се извърши върху земя, различна от земеделска земя. Всяко подобно намаляване се определя в съответствие с член 14, параграф 8. Задължението на държавите членки да постигнат целите за възстановяване на оводняването, посочени в първа алинея, букви а), б) и в), не предполага задължение за земеделските стопани и частните собственици на земя да възстановяват оводняванетов земята си, за която възстановяването на оводняванетов земеделска земя остава доброволно, без да се засягат задълженията, произтичащи от националното право. По целесъобразност държавите членки стимулират възстановяването на оводняването, за да го превърнат в привлекателен вариант за земеделските стопани и частните собственици на земя, и насърчават достъпа до обучение и консултации за земеделските стопани и другите заинтересовани страни относно ползите от възстановяването на оводняването и вариантите за последващо управление на земята и свързаните с това възможности.
Член 12 Възстановяване на горските екосистеми
(1) Държавите членки въвеждат мерки за възстановяване, необходими за подобряване на биологичното разнообразие на горските екосистеми, в допълнение към площите, които са обект на мерки за възстановяване съгласно член 4, параграфи 1, 4 и 7, като се отчитат рисковете от горски пожари.
(2) Държавите членки постигат нарастваща тенденция на национално равнище при индекса на обикновените горски видове птици, уточнен по-подробно в приложение VI, измерван в периода от 18 август 2024 г. до 31 декември 2030 г. и на всеки шест години след това, до достигането на задоволителните нива, определени в съответствие с член 14, параграф 5.
(3) Държавите членки постигат нарастваща тенденция на национално равнище най-малко при шест от следните седем показателя за горските екосистеми, уточнени по-подробно в приложение VI, избрани въз основа на способността им да докажат подобряването на биологичното разнообразие на горските екосистеми в рамките на съответната държава членка. Тенденцията се измерва в периода от 18 август 2024 г. до 31 декември 2030 г. и на всеки шест години след това, до достигането на задоволителните нива, определени в съответствие с член 14, параграф 5:
а) стояща мъртва дървесина;
б) паднала мъртва дървесина;
в) дял на горите с неравномерна възрастова структура;
г) свързаност на горите;
д) запаси от органичен въглерод;
е) дял на горите, в които преобладават местните дървесни видове;
ж) разнообразие на дървесните видове.
(4) Неизпълнението на задълженията, посочени в параграфи 2 и 3, е оправдано, ако се дължи на:
а) мащабна непреодолима сила, включително природни бедствия, по-специално непланирани и неконтролирани горски пожари; или
б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата.
Член 13 Засаждане на три милиарда допълнителни дървета
(1) При определянето и прилагането на мерките за възстановяване, насочени към изпълнението на целите и задълженията, определени в членове 4 и 8—12, държавите членки се стремят да допринесат за изпълнението на ангажимента за засаждане на най-малко три милиарда допълнителни дървета до 2030 г. на равнището на Съюза.
(2) Държавите членки гарантират, че приносът им за изпълнение на ангажимента, определен в параграф 1, се осъществява при пълно зачитане на екологичните принципи, включително като се гарантира разнообразие на видовете и разнообразие на възрастовата структура, като се дава приоритет на местните дървесни видове, с изключение – в много специфични случаи и при конкретни условия – на неместните видове, които са се адаптирали към местната почва, и като се отчитат климатичният и екологичният контекст и условията на местообитанията, които играят роля за насърчаването на по-голяма устойчивост спрямо изменението на климата. Мерките за постигане на този ангажимент са насочени към повишаване на екологичната свързаност и се основават на устойчиво залесяване, повторно залесяване и засаждане на дървета и увеличаване на градското зелено пространство.
Глава III. НАЦИОНАЛНИ ПЛАНОВЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Член 14 Изготвяне на националните планове за възстановяване
(1) Държавите членки изготвят национален план за възстановяване и извършват подготвително наблюдение и научни изследвания, необходими, за да се определят мерките за възстановяване, чрез които да бъдат постигнати целите за възстановяване и да бъдат изпълнени задълженията, посочени в членове 4 – 13, и за да се допринесе за общите цели на Съюза, посочени в член 1, като вземат предвид най-новите научни доказателства.
(2) Държавите членки определят количествено площта, която трябва да бъде възстановена, за да се постигнат целите за възстановяването, определени в членове 4 и 5, като вземат предвид състоянието на типовете местообитания, посочени в член 4, параграфи 1 и 4 и член 5, параграфи 1 и 2, както и качеството и количеството на местообитанията на видовете, посочени в член 4, параграф 7 и член 5, параграф 5, които се наблюдават в екосистемите, обхванати от член 2. Количественото определяне се основава, наред с другото, на следната информация:
а) за всеки тип местообитание:
б) достатъчното качество и количество на местообитанията на видовете, необходими за постигане на техния благоприятен природозащитен статус, като се вземат предвид местата, които са най-подходящи за повторно установяване на тези местообитания, и необходимата свързаност между тях, за да могат популациите на видовете да се развиват, както и текущите и прогнозираните промени в условията на околната среда, дължащи се на изменението на климата, конкуриращите се нужди на местообитанията и видовете и наличието на земеделска земя с висока природна стойност. За целите на количественото определяне на площта на всеки тип местообитание, която трябва да бъде възстановена, за да се постигнат целите за възстановяване, определени в член 4, параграф 1, буква а) и член 5, параграф 1, буква а), посочената в първа алинея, буква а), точка ii) от настоящия параграф площ на местообитанието, която не е в добро състояние, включва само онези площи, за които състоянието на типа местообитание е известно. За целите на количественото определяне на площта на всеки тип местообитание, която трябва да бъде възстановена, за да се постигнат целите за възстановяване, определени в член 4, параграф 1, буква б) и член 5, параграф 1, букви б), в) и г), посочената в първа алинея, буква а), точка ii) от настоящия параграф площ на местообитанието, която не е в добро състояние, включва само онези площи, за които състоянието на типа местообитание е известно или трябва да бъде известно съгласно член 4, параграф 9 и член 5, параграф 7. Когато държава членка възнамерява да приложи дерогацията, предвидена в член 4, параграф 2, тази държава членка определя процентите, посочени в същия член; Когато държава членка възнамерява да приложи дерогацията, предвидена в член 4, параграф 5 и член 5, параграф 3, тази държава членка определя по-ниските проценти, избрани съгласно тези членове;
(3) По отношение на група 7 на типовете местообитания, изброени в приложение II, държавите членки определят процента, посочен в член 5, параграф 1, буква г).
(4) Държавите членки определят и картографират градските екосистемни зони, посочени в член 8, за всички свои градове и по-малки градове и предградия. Градската екосистемна зона на град или по-малък град и предградие включва:
а) целия град или по-малък град и предградие; или
б) части от града или по-малкия град и предградието, включително най-малко неговите градски центрове, клъстери от градски тип и ако съответната държава членка прецени за уместно – периферни градски райони. Държавите членки могат да обединят градските екосистемни зони на два или повече съседни града или по-малки градове и предградия, или и двете, в една градска екосистемна зона, обща за тези градове или по-малки градове и предградия, съответно.
(5) До 2030 г. държавите членки определят, чрез открит и ефективен процес и оценка въз основа на най-новите научни доказателства, ръководната рамка, посочена в член 20, параграф 10, и, ако е налична, ръководната рамка, посочена в член 20, параграф 11, задоволителните нива за:
а) з популациите на опрашителите, посочени в член 10, параграф 1, и за всеки от показателите, посочени в член 12, параграф 2;
б) всеки от избраните показатели, посочени в член 11, параграф 2;
в) всеки от избраните показатели, посочени в член 12, параграф 3;
г) градските зелени площи, посочено в член 8, параграф 2; и
д) покритието на дървесните корони в градските екосистеми, посочени в член 8, параграф 3.
(6) Държавите членки определят и картографират земеделските и горските площи, които се нуждаят от възстановяване, по-специално местата, които поради интензификация или други фактори на управление се нуждаят от повишена свързаност и разнообразие на ландшафта.
(7) В срок до 19 август 2025 г. всяка държава членка може да разработи методика за допълване на методиката, посочена в приложение IV, за да наблюдава голямото разнообразие в характеристиките на ландшафта, които не са включени в общата методика, посочена в описанието на голямото разнообразие в характеристиките на ландшафта във въпросното приложение. Комисията предоставя насоки относно рамката за разработване на тези методики в срок от 19 септември 2024 г.
(8) Когато е приложимо, държавите членки определят намаляването на степента на възстановяване на оводняването в торфищата, използвани за селскостопански цели, както е посочено в член 11, параграф 4, пета алинея.
(9) Държавите членки определят полезни взаимодействия с мерките за смекчаване на изменението на климата, адаптирането към него, неутралността по отношение на деградацията на земите и предотвратяването на бедствия и съответно отдават приоритет на мерките за възстановяване. Държавите членки вземат предвид също така:
а) своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999;
б) дългосрочните си стратегии, посочени в член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999;
в) обвързващата обща цел на Съюза за 2030 г., определена в член 3 от Директива (ЕС) 2018/2001.
(10) Държавите членки установяват полезни взаимодействия със селското и горското стопанство. Те също така набелязват съществуващите практики в областта на селското и горското стопанство, включително интервенциите по ОСП, които допринасят за целите на настоящия регламент.
(11) Прилагането на настоящия регламент не предполага задължение за държавите членки да препрограмират финансирането по линия на ОСП, ОПОР или други програми и инструменти за финансиране на селското стопанство и рибарството в рамките на МФР за периода 2021 – 2027 г.
(12) Държавите членки могат да насърчават внедряването на частни или публични схеми за подпомагане в полза на заинтересованите страни, прилагащи мерките за възстановяване, посочени в членове 4 – 12, включително управители и собственици на земи, земеделски стопани, горски стопани и рибари.
(13) Държавите членки съгласуват разработването на националните планове за възстановяване с картографирането на зоните, които се изискват за постигането най-малко на националния им принос за целта за енергия от възобновяеми източници за 2030 г., и когато е уместно – с определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и на специални инфраструктурни зони. По време на изготвянето на националните планове за възстановяване на природата държавите членки осигуряват полезни взаимодействия с изграждането на инфраструктура за енергия от възобновяеми източници и енергийна инфраструктура и с евентуалните зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и специални инфраструктурни зони, които са вече определени, и гарантират, че функционирането на тези зони, включително процедурите на издаване на разрешения, приложим в тези зони, както е предвидено в Директива (ЕС) 2018/2001, както и функционирането на проектите за мрежи, необходими за включване на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система, и съответният процес на издаване на разрешения, остават непроменени.
(14) При изготвянето на своите национални планове за възстановяване държавите членки по-специално вземат предвид следното:
а) мерките за опазване, установени за защитените зони по „Натура 2000“ в съответствие с Директива 92/43/ЕИО;
б) рамките за приоритетни действия, изготвени в съответствие с Директива 92/43/ЕИО;
в) мерките за постигане на добро количествено, екологично и химично състояние на водните обекти, включени в програмите от мерки и плановете за управление на речните басейни, изготвени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО, както и в плановете за управление на риска от наводнения, изготвени в съответствие с Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ();
г) когато е приложимо, морските стратегии за постигане на добро състояние на околната среда за всички морски региони на Съюза, изготвени в съответствие с Директива 2008/56/ЕО;
д) националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, изготвени съгласно Директива (ЕС) 2016/2284;
е) националните стратегии и плановете за действие в областта на биологичното разнообразие, разработени в съответствие с член 6 от Конвенцията за биологичното разнообразие;
ж) когато е приложимо, мерките за опазване и управление, приети в рамките на ОПОР;
з) стратегическите планове по ОСП, изготвени в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115.
(15) При изготвянето на своите национални планове за възстановяване държавите членки вземат предвид и проектите за стратегически суровини от критично значение, когато са признати съгласно правото на Съюза.
(16) При изготвянето на своите национални планове за възстановяване държавите членки:
а) може да използват различните примери за мерки за възстановяване, изброени в приложение VII, в зависимост от специфичните национални и местни условия и най-новите научни доказателства;
б) се стремят към оптимизация на екологичните, икономическите и социалните функции на екосистемите, както и на техния принос за устойчивото развитие на съответните региони и общности;
в) могат да вземат предвид различното състояние в различните региони, свързано със социалните, икономическите и културните изисквания, с регионалните и местните характеристики и с гъстотата на населението. когато е целесъобразно, следва да се вземе предвид специфичното положение на най-отдалечените региони на Съюза, а именно тяхната отдалеченост, островният им характер, малката площ, трудните релеф и климат, както и богатото им биологично разнообразие и свързаните разходи за опазване и възстановяване на екосистемите им.
(17) Когато е възможно, държавите членки насърчават полезните взаимодействия с националните планове за възстановяване на други държави членки, по-специално по отношение на трансграничните екосистеми или когато държавите членки имат общ морски регион или подрегион по смисъла на Директива 2008/56/ЕО.
(18) Държавите членки могат, когато това е практически осъществимо и целесъобразно, за целите на създаването и прилагането на национални планове за възстановяване, във връзка с възстановяването и повторното установяване на морските екосистеми, да използват съществуващите регионални институционални структури за сътрудничество.
(19) Когато държавите членки установят проблем, който има вероятност да попречи на изпълнението на задълженията за възстановяване и повторно установяване на морските екосистеми и който изисква мерки, по отношение на които те не са компетентни, поотделно или съвместно те се обръщат съответно към държавите членки, Комисията или международни организации с описание на установения проблем и на възможните мерки, с оглед на тяхното разглеждане и евентуално приемане.
(20) Държавите членки гарантират, че планът за възстановяване се изготвя по открит, прозрачен, приобщаващ и ефективен начин и че на обществеността, включително на съответните заинтересовани страни, се предоставят навременни и ефективни възможности да участват в изготвянето му. Консултациите отговарят на изискванията, определени в Директива 2001/42/ЕО.
Член 15 Съдържание на националния план за възстановяване
(1) Националният план за възстановяване обхваща периода до 2050 г. с междинни срокове, съответстващи на целите и задълженията, определени в членове 4 – 13.
(2) Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член националният план за възстановяване, който трябва да бъде представен в съответствие с член 16 и член 17, параграф 6, може, по отношение на периода след 1 юли 2032 г. и докато бъде преразгледан в съответствие с член 19, параграф 1, да бъде ограничен до стратегически преглед на следното:
а) елементите, посочени в параграф 3; и
б) съдържанието, посочено в параграфи 4 и 5. Преработеният национален план за възстановяване, изготвен в резултат на прегледа, който трябва да бъде извършен до 30 юни 2032 г. в съответствие с член 19, параграф 1, може, по отношение на периода след 1 юли 2042 г. и до преработването му до 30 юни 2042 г. в съответствие с член 19, параграф 1, да бъде ограничен до стратегически преглед на елементите и съдържанието, посочено в първа алинея от настоящия параграф.
(3) Държавите членки включват следните елементи в своите национални планове за възстановяване, като използват единния формат, установен в съответствие с параграф 7 от настоящия член:
а) количествено определяне на площите, които трябва да бъдат възстановени, за да се постигнат целите за възстановяване, определени в членове 4 – 12, въз основа на подготвителната работа, извършена в съответствие с член 14, и индикативните карти на потенциалните площи, които да бъдат възстановени;
б) ако държава членка прилага дерогацията, предвидена в член 4, параграф 5 или член 5, параграф 3, обосновка на причините, поради които не е възможно да се въведат мерки за възстановяване до 2050 г., които са необходими за достигане на благоприятната референтна площ на конкретен тип местообитание, и обосновка на по-ниския процент, определен съгласно посочените членове от тази държава членка;
в) описание на планираните или въведените мерки за възстановяване за постигане на целите за възстановяване и изпълнение на задълженията, определени в членове 4 – 13 от настоящия регламент, и конкретно посочване кои от тези мерки за възстановяване са планирани или въведени в рамките на мрежата „Натура 2000“, създадена в съответствие с Директива 92/43/ЕИО;
г) специален раздел, в който се определят мерките за изпълнение на задълженията по член 4, параграф 9 и член 5, параграф 7;
д) ако държава членка прилага дерогацията, предвидена в член 4, параграф 2 от настоящия регламент, обосновка на начина, по който процентите, определени в съответствие с посочения член, не възпрепятстват постигането или поддържането на национално биогеографско равнище на благоприятния природозащитен статус на съответните типове местообитания, определен съгласно член 1, буква д) от Директива 92/43/ЕИО;
е) посочване на мерките, които имат за цел да се гарантира, че площите, обхванати от типовете местообитания, изброени в приложения I и II, не се влошават в площите, в които е достигнато добро състояние, и че няма значително влошаване на местообитанията на видовете, посочени в член 4, параграф 7 и член 5, параграф 5, в площите, в които е достигнато достатъчно качество на местообитанията на видовете, в съответствие с член 4, параграф 11 и член 5, параграф 9;
ж) когато е приложимо, описание на начина, по който член 4, параграф 13 се прилага на територията на държавата членка, включително:
з) посочване на мерките с цел поддържане в добро състояние на типовете местообитания, изброени в приложения I и II, в площите, в които те се срещат, и с цел предотвратяване на значително влошаване на други площи, които включват типовете местообитания, изброени в приложения I и II, в съответствие с член 4, параграф 12 и член 5, параграф 10;
и) описа на преградите и преградите, които трябва да бъдат отстранени в съответствие с член 9, параграф 1, плана за премахването им в съответствие с член 9, параграф 2 и дължината на свободно течащите реки, която трябва да бъде постигната чрез премахването на тези прегради, прогнозно изчислена от 2020 г. до 2030 г. и до 2050 г., както и всякакви други мерки за възстановяване на естествените функции на заливните равнини в съответствие с член 9, параграф 3;
й) отчет на показателите за селскостопанските екосистеми, избрани в съответствие с член 11, параграф 2, и тяхната пригодност за доказване на подобряването на биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми в рамките на съответната държава членка;
к) обосновка, когато е приложимо, за възстановяването на оводняването в торфища в по-малък размер от посочения в член 11, параграф 4, първа алинея, букви а), б) и в);
л) отчет на показателите за горските екосистеми, избрани в съответствие с член 12, параграф 3, и тяхната пригодност за доказване на подобряването на биологичното разнообразие в горските екосистеми в рамките на съответната държава членка;
м) описание на приноса към ангажимента, посочен в член 13;
н) графика за въвеждане на мерките за възстановяване в съответствие с членове 4 – 12;
о) специален раздел, в който се определят специални мерки за възстановяване в най-отдалечените им региони, според случая;
п) наблюдението на площите, подлежащи на възстановяване в съответствие с членове 4 и 5, процеса на оценяване на ефективността на мерките за възстановяване, въведени в съответствие с членове 4 – 12, и на преразглеждането на тези мерки, когато това е необходимо, за да се гарантира съответно постигането на целите и изпълненията на задълженията, определени в членове 4 – 13;
р) посочване на разпоредбите за осигуряване на непрекъснати, дългосрочни и трайни последици от мерките за възстановяване, посочени в членове 4 – 12;
с) очакваните съпътстващи ползи за смекчаването на изменението на климата и неутралността по отношение на деградацията на земите, свързани с мерките за възстановяване с течение на времето;
т) предвидимите социално-икономически въздействия и очакваните ползи от прилагането на мерките за възстановяване, посочени в членове 4 – 12;
у) специален раздел, в който се посочва как в националния план за възстановяване са взети предвид:
ф) прогнозните нужди от финансиране за изпълнението на мерките за възстановяване, включително описание на подкрепата за заинтересованите страни, засегнати от мерките за възстановяване или други нови задължения, произтичащи от настоящия регламент, и средствата за предвиденото публично или частно финансиране, включително финансиране или съфинансиране чрез инструменти на Съюза за финансиране;
х) посочване на субсидиите, които оказват отрицателно въздействие върху постигането на целите и изпълнението на задълженията, определени в настоящия регламент;
ц) обобщение на процеса на изготвяне и установяване на националния план за възстановяване, включително информация за участието на обществеността и за начина, по който са взети предвид нуждите на местните общности и заинтересованите страни;
ч) специален раздел, в който се посочва как забележките на Комисията относно проекта на национален план за възстановяване, посочени в член 17, параграф 4, са били взети предвид в съответствие с член 17, параграф 5; ако съответната държава членка не обърне внимание на констатация на Комисията или на съществена част от нея, тази държава членка посочва причините за това.
(4) Когато е приложимо, националният план за възстановяване включва мерките за опазване и управление, които дадена държава членка възнамерява да приеме в рамките на ОПР, включително мерките за опазване в съвместни препоръки, които дадена държава членка възнамерява да предприеме в съответствие с процедурата, определена в Регламент (ЕС) № 1380/2013 и посочена в член 18 от настоящия регламент, както и всяка значима информация относно тези мерки.
(5) Националният план за възстановяване включва преглед на взаимодействието между мерките, включени в националния план за възстановяване, и националния стратегически план по ОСП.
(6) Когато е целесъобразно, националният план за възстановяване включва преглед на съображенията, свързани с различното състояние в различните региони, както е посочено в член 14, параграф 16, буква в).
(7) Комисията установява посредством актове за изпълнение единен формат на националния план за възстановяване. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2. При изготвянето на единния формат Комисията се подпомага от ЕАОС. До 1 декември 2024 г. Комисията представя проектите на актове за изпълнение на комитета, посочен в член 24, параграф 1.
Член 16 Представяне на проекта на национален план за възстановяване
Всяка държава членка представя на Комисията проект на национален план за възстановяване, посочен в членове 14 и 15, до 1 септември 2026 г.
Член 17 Оценка на националния план за възстановяване
(1) Комисията оценява проекта на национален план за възстановяване в срок от шест месеца от датата на получаването му. При извършването на тази оценка Комисията действа в тясно сътрудничество с държавата членка.
(2) При оценката на проекта на национален план за възстановяване Комисията оценява:
а) неговото съответствие с член 15;
б) дали е подходящ за постигане на целите и изпълнение на задълженията, определени в членове 4 – 13;
в) неговия принос за общите цели на Съюза, посочени в член 1, специфичните цели, посочени в член 9, параграф 1, за възстановяване на най-малко 25 000 km свободно течащи реки в Съюза до 2030 г. и ангажимента по член 13 за засаждане на най-малко три милиарда допълнителни дървета в Съюза до 2030 г.
(3) За целите на оценката на проекта на национален план за възстановяване Комисията се подпомага от експерти или от ЕАОС.
(4) Комисията може да отправи забележките си по проекта на национален план за възстановяване към държавата членка в срок от шест месеца от датата на получаване на проекта на национален план за възстановяване.
(5) Държавата членка взема предвид всички забележки на Комисията в окончателния си национален план за възстановяване.
(6) Държавата членка финализира, публикува и представя на Комисията националния план за възстановяване в срок от шест месеца от датата на получаване на забележките на Комисията.
Член 18 Координиране на мерките за възстановяване в морските екосистеми
(1) Държавите членки, чиито национални планове за възстановяване включват мерки за опазване, които трябва да бъдат приети в рамките на ОПОР, използват пълноценно инструментите, предвидени там.
(2) Когато националните планове за възстановяване включват мерки, които изискват представяне на съвместна препоръка чрез процедурата за регионализация съгласно член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, държавите членки, които изготвят тези национални планове за възстановяване, като вземат предвид сроковете, предвидени в член 5 от настоящия регламент, започват своевременно консултации с други държави членки с пряк управленски интерес, засегнати от тези мерки, и със съответните консултативни съвети съгласно член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, за да се даде възможност за своевременно постигане на съгласие и представяне на съвместни препоръки. За тази цел те включват в националния план за възстановяване и прогнозния график за консултацията и за представянето на съвместните препоръки.
(3) Комисията улеснява и наблюдава напредъка при представянето на съвместни препоръки в рамките на ОПОР. Държавите членки представят съвместните препоръки относно мерките за опазване, необходими, за да допринесат за постигането на определените в член 5 цели, най-късно 18 месеца преди съответния краен срок.
(4) При липса на съвместни препоръки, посочени в параграф 2 от настоящия член, преди съответния краен срок, посочен в параграф 3 от настоящия член, относно мерките за опазване, необходими за спазване на задълженията съгласно законодателството на Съюза в областта на околната среда, посочено в член 11 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, Комисията може да използва пълноценно инструментите, предвидени в член 11, параграф 4 от посочения регламент, както и когато е целесъобразно, при определените в него условия.
Член 19 Преразглеждане на националния план за възстановяване
(1) Всяка държава членка преразглежда и преработва своя национален план за възстановяване и включва допълнителни мерки до 30 юни 2032 г. и впоследствие до 30 юни 2042 г. Най-малко веднъж на всеки десет години след това всяка държава членка преразглежда своя национален план за възстановяване и ако е необходимо, го преработва и включва допълнителни мерки. Преразглежданията се извършват в съответствие с членове 14 и 15, като се вземат предвид постигнатият напредък в изпълнението на плановете, най-добрите налични научни доказателства, както и наличните познания за промените или очакваните промени в условията на околната среда, дължащи се на изменението на климата. При преразглежданията, които трябва да се извършат до 30 юни 2032 г. и до 30 юни 2042 г., държавите членки вземат предвид знанията за състоянието на типовете местообитания, изброени в приложения I и II, придобити в съответствие с член 4, параграф 9 и член 5, параграф 7. Всяка държава членка публикува и представя на Комисията своя преработен национален план за възстановяване.
(2) Когато от наблюдението, извършено в съответствие с член 20, стане ясно, че мерките, определени в националния план за възстановяване, няма да бъдат достатъчни за постигане на целите за възстановяване и за изпълнение на задълженията, определени в членове 4 – 13, държавата членка преразглежда националния план за възстановяване и ако е необходимо, го преработва и включва допълнителни мерки. Държавите членки публикуват и представят на Комисията своите преработени национални планове за възстановяване.
(3) Въз основа на информацията, посочена в член 21, параграфи 1 и 2, и оценката, посочена в член 21, параграфи 4 и 5, Комисията може, ако прецени, че напредъкът, реализиран от дадена държава членка, е недостатъчен за постигане на целите и за изпълнение на задълженията, определени в членове 4 – 13, да поиска, след консултация с въпросната държава членка, тя да представи преработен проект на национален план за възстановяване с допълнителни мерки. Държавата членка публикува този преработен национален план за възстановяване с допълнителни мерки и го представя на Комисията в срок от шест месеца от датата на получаване на искането от Комисията. По искане на засегнатата държава членка и когато това е надлежно обосновано, Комисията може да удължи този срок с още шест месеца.
Глава IV. НАБЛЮДЕНИЕ И ДОКЛАДВАНЕ
Член 20 Наблюдение
(1) Държавите членки извършват наблюдение на следното:
а) състоянието и тенденцията в състоянието на типовете местообитания, както и качеството и тенденцията в качеството на местообитанията на видовете, посочени в членове 4 и 5, в площите, които подлежат на мерки за възстановяване, въз основа на наблюдението, посочено в член 15, параграф 3, буква п);
б) площта на градското зелено пространство и градското покритие на дървесните корони в градските зони в рамките на градските екосистемни зони, както е посочено в член 8 и определено в съответствие с член 14, параграф 4;
в) поне два от показателите за биологично разнообразие за селскостопанските екосистеми, избрани от държавата членка в съответствие с член 11, параграф 2;
г) популациите на изброените в приложение V обикновени видове птици, живеещи върху земеделски земи;
д) показателя за биологично разнообразие за горските екосистеми, посочен в член 12, параграф 2;
е) най-малко шест от показателите за биологично разнообразие за горските екосистеми, избрани от държавата членка в съответствие с член 12, параграф 3;
ж) изобилието и разнообразието на видовете опрашители, като се използва методът, установен в съответствие с член 10, параграф 2;
з) площта и състоянието на площите, обхванати от типовете местообитания, изброени в приложения I и II;
и) площта и качеството на местообитанията на видовете, посочени в член 4, параграф 7 и член 5, параграф 5;
й) обхвата и местоположението на площите, в които типовете местообитания и местообитанията на видовете са се влошили значително, и на площите, предмет на компенсаторни мерки, предприети съгласно член 4, параграф 13, както и ефективността на компенсаторните мерки, за да се гарантира, че всяко влошаване на състоянието на типовете местообитания и местообитанията на видовете не е значително на равнището на всеки биогеографски регион на тяхната територия, и да се гарантира, че не е застрашено постигането на целите и изпълнението на целите, определени в членове 1, 4 и 5.
(2) Наблюдението съгласно параграф 1, буква а) започва да се извършва веднага след въвеждането на мерките за възстановяване.
(3) Наблюдението съгласно параграф 1, букви б), в), г), д) и е) започва да се извършва на 18 август 2024 г.
(4) Наблюдението съгласно параграф 1, буква ж) от настоящия член започва да се извършва една година след влизането в сила на делегирания акт, посочен в член 10, параграф 2.
(5) Наблюдението в съответствие с параграф 1, буква й) от настоящия член започва да се извършва веднага след като уведомлението, посочено в член 4, параграф 13, бъде представено на Комисията.
(6) Наблюдението съгласно параграф 1, букви а) и б) се извършва най-малко на всеки шест години. Наблюдението съгласно параграф 1, буква в) по отношение, когато е приложимо, на запасите от органичен въглерод в обработваемите минерални почви и дела на земеделската земя с голямо разнообразие в характеристиките на ландшафта, както и параграф 1, буква е) по отношение, когато е приложимо, на стоящата мъртва дървесина, падналата мъртва дървесина, дела на горите с неравномерна възрастова структура, свързаността на горите, запасите от органичен въглерод, дела на горите, в които преобладават местните дървесни видове, и разнообразието на дървесините видове се извършва най-малко на всеки шест години или, когато е необходимо, за да се оцени постигането на тенденция на нарастване до 2030 г. – в рамките на по-малък интервал. Наблюдението съгласно параграф 1, буква в) по отношение на, когато е приложимо, индекса на полските пеперуди, параграф 1, буква г) по отношение на индекса на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, и параграф 1, буква д) по отношение на индекса на обикновените горски видове птици, и параграф 1, буква ж) по отношение на видовете опрашители, се извършва всяка година. Наблюдението съгласно параграф 1, букви з) и и) се извършва най-малко на всеки шест години и се съгласува с цикъла на докладване съгласно член 17 от Директива 92/43/ЕИО и първоначалната оценка съгласно член 17 от Директива 2008/56/ЕО. Наблюдението съгласно параграф 1, буква й) се извършва на всеки три години.
(7) Държавите членки гарантират, че показателите за селскостопанските екосистеми, посочени в член 11, параграф 2, буква б), и показателите за горските екосистеми, посочени в член 12, параграф 3, букви а), б) и д) от настоящия регламент, се наблюдават по начин, който е в съответствие с наблюдението, изисквано съгласно регламенти (ЕС) 2018/841 и (ЕС) 2018/1999.
(8) Държавите членки оповестяват публично данните, получени в резултат на наблюдението, извършено съгласно настоящия член, в съответствие с Директива 2007/2/ЕО и в съответствие с честотата за наблюдение, посочена в параграф 6 от настоящия член.
(9) Системите за наблюдение на държавите членки функционират въз основа на електронни бази данни и географски информационни системи и в тях максимално се увеличават достъпът и използването на данни и услуги от технологии за дистанционно наблюдение, услуги за наблюдение на Земята (услуги на „Коперник“), in situ датчици, устройства или данни от гражданската наука, като се използват възможностите, предлагани от изкуствения интелект, усъвършенствания анализ и обработка на данните.
(10) До 31 декември 2028 г. Комисията установява посредством актове за изпълнение ръководна рамка за определяне на задоволителните нива, посочени в член 8, параграфи 2 и 3, член 10, параграф 1 и член 11, параграф 2.
(11) Комисията може, посредством актове за изпълнение:
а) да определи методите за наблюдение на показателите за селскостопанските екосистеми, изброени в приложение IV;
б) да определи методите за наблюдение на показателите за горските екосистеми, изброени в приложение VI;
в) да създаде ръководна рамка за определяне на задоволителните нива, посочени в член 12, параграфи 2 и 3.
(12) Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 10 и 11 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.
Член 21 Докладване
(1) До 30 юни 2028 г. и най-малко на всеки три години след това държавите членки докладват по електронен път на Комисията следните данни:
а) площта, която е обект на мерките за възстановяване, посочени в членове 4 – 12;
б) площта на площите, в които типовете местообитания и местообитанията на видовете са се влошили значително, и на площите, предмет на компенсаторни мерки, предприети съгласно член 4, параграф 13;
в) преградите, посочени в член 9, параграф 6, които са били премахнати; и
г) приноса си към ангажимента, посочен в член 13.
(2) До 30 юни 2031 г. за периода до 2030 г. и най-малко на всеки шест години след това държавите членки докладват по електронен път следните данни и информация на Комисията, подпомагана от ЕАОС:
а) напредъка в изпълнението на националния план за възстановяване, при въвеждането на мерките за възстановяване и в постигането на целите и изпълнението на задълженията, определени в съответствие с членове 4 – 13;
б) информация за:
в) резултатите от наблюдението, извършено в съответствие с член 20, включително при резултати от наблюдението, извършено в съответствие с член 20, параграф 1, букви з) и и) — геореферирани карти;
г) местоположението и площта на площите, които са обект на мерките за възстановяване, посочени в членове 4 и 5 и член 11, параграф 4, включително геореферирани карти на тези площи;
д) актуализирания опис на преградите, посочен в член 9, параграф 1;
е) информация за постигнатия напредък в покриването на нуждите от финансиране в съответствие с член 15, параграф 3, буква ф), включително преглед на действителните инвестиции спрямо първоначалните предположения за инвестиране.
(3) Комисията установява посредством актове за изпълнение формата, структурата и подробните условия за представянето на информацията, посочена в параграфи 1 и 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2. При изготвянето на формата, структурата и подробните условия за електронното докладване Комисията се подпомага от ЕАОС.
(4) До 31 декември 2028 г. и на всеки три години след това, въз основа на данните, предоставени от държавите членки съгласно параграф 1 от настоящия член и член 20, параграф 8, ЕАОС предоставя на Комисията технически преглед на напредъка в постигането на целите и изпълнението на задълженията, определени в настоящия регламент.
(5) До 30 юни 2032 г. и на всеки шест години след това, въз основа на данните, предоставени от държавите членки съгласно параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, ЕАОС предоставя на Комисията технически доклад, обхващащ целия Съюз, за напредъка в постигането на целите и изпълнението на задълженията, определени в настоящия регламент. ЕАОС може също така да използва информацията, докладвана съгласно член 17 от Директива 92/43/ЕИО, член 15 от Директива 2000/60/ЕО, член 12 от Директива 2009/147/ЕО и член 17 от Директива 2008/56/ЕО.
(6) Считано от 19 август 2029 г. и на всеки шест години след това Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета относно прилагането на настоящия регламент.
(7) До 19 август 2025 г., след консултации с държавите членки, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ:
а) преглед на финансовите ресурси, налични на равнището на Съюза за целите на прилагането на настоящия регламент;
б) оценка на нуждите от финансиране за изпълнение на членове 4 – 13 и за постигане на целта, посочена в член 1, параграф 2;
в) анализ за установяване на евентуални пропуски във финансирането при изпълнението на задълженията, определени в настоящия регламент;
г) когато е целесъобразно, предложения за подходящи мерки, включително финансови мерки, за справяне с установените пропуски, например създаването на специално финансиране, без при това да се засягат правомощията на съзаконодателите във връзка с приемането на следващата многогодишна финансова рамка за периода след 2027 г.
(8) Държавите членки гарантират, че информацията, посочена в параграфи 1 и 2 от настоящия член, е подходяща и актуална и е достъпна за обществеността в съответствие с директиви 2003/4/ЕО, 2007/2/ЕО и (ЕС) 2019/1024.
Глава V. ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ И АКТОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Член 22 Изменение на приложенията
(1) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23, за да изменя приложение I чрез адаптиране на начина на групиране на типовете местообитания към научно-техническия напредък и за да се вземе предвид опитът, придобит от прилагането на настоящия регламент.
(2) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23, за да изменя приложение II чрез адаптиране на:
а) списъка на типовете местообитания, за да се осигури съгласуваност с актуализациите на класификацията на местообитанията в Европейската информационна система за природата (EUNIS); и
б) начина на групиране на типовете местообитания към научно-техническия напредък, и за да се вземе предвид опитът, придобит от прилагането на настоящия регламент.
(3) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел изменение на приложение III чрез адаптиране към научно-техническия напредък на списъка на морските видове, посочен в член 5.
(4) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел изменение на приложение IV чрез адаптиране към научно-техническия напредък на описанието, единицата и методиката за показателите за биологично разнообразие.
(5) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел изменение на приложение V чрез адаптиране към научно-техническия напредък на списъка на видовете, използван в държавите членки за индекса на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи.
(6) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел изменение на приложение VI чрез адаптиране към научно-техническия напредък на описанието, единицата и методиката на показателите за биологично разнообразие.
(7) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел изменение на приложение VII чрез адаптиране към научно-техническия напредък на списъка с примери за мерки за възстановяване и за да се вземе предвид опитът, придобит от прилагането на настоящия регламент.
Член 23 Упражняване на делегирането
(1) Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
(2) Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 10, параграф 2 и член 22, параграфи 1 – 7, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 18 август 2024 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощията не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за същия срок, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно удължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
(3) Делегирането на правомощия, посочено в член 10, параграф 2 и член 22, параграфи 1 – 7, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
(4) Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.
(5) Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
(6) Делегирани актове, приети съгласно член 10, параграф 2 или член 22, параграфи 1 – 7, влизат в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на съответния акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 24 Процедура на комитет
(1) Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
(2) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Глава VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 25 Изменение на Регламент (ЕС) 2022/869
В член 7, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/869 първата алинея се заменя със следното: „Във връзка с въздействията върху околната среда, разгледани в член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, член 4, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО и член 4, параграфи 14 и 15 и член 5, параграфи 11 и 12 от Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета (), проектите в списъка на Съюза се смятат за проекти от обществен интерес от гледна точка на енергийната политика и могат да се разглеждат като проекти от преимуществен обществен интерес, ако са изпълнени всички условия, предвидени в посочените директиви и във въпросния регламент.
Член 26 Преглед
(1) В срок до 31 декември 2033 г. Комисията оценява прилагането на настоящия регламент. Оценяването включва оценка на въздействието на настоящия регламент върху секторите на селското, горското и рибното стопанство, като се вземат предвид съответните връзки с производството на храни и продоволствената сигурност в Съюза, както и по-широките социално-икономически последици от настоящия регламент.
(2) Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад относно основните констатации от оценката. Когато Комисията счете за целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение за изменение на съответните разпоредби на настоящия регламент, като се отчита необходимостта от установяване на допълнителни цели за възстановяване, включително относно актуализирани цели за 2040 г. и 2050 г., въз основа на общи методи за оценка на състоянието на екосистемите, които не са обхванати от членове 4 и 5, посочената в параграф 1 от настоящия член оценка и най-новите научни доказателства.
Член 27 Спиране
(1) Ако настъпи непредвидимо, извънредно и непредизвикано събитие, което е извън контрола на Съюза и има сериозни последици за целия Съюз за наличието на земя, необходима за осигуряване на достатъчно селскостопанско производство за потреблението на храни в Съюза, Комисията приема актове за изпълнение, които са едновременно необходими и обосновани при извънредни обстоятелства. Тези актове за изпълнение могат да спрат прилагането на съответните разпоредби на член 11 от настоящия регламент, доколкото това е строго необходимо и за строго необходимия срок. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.
(2) Актовете за изпълнение, приети съгласно параграф 1, остават в сила за срок, който не превишава 12 месеца. Ако след изтичането на този срок продължават да са налице специфичните проблеми, посочени в параграф 1, Комисията може да представи подходящо законодателно предложение за подновяване на този срок.
(3) Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета относно приетите съгласно параграф 1 актове в срок от два работни дни след приемането им.
Член 28 Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 24 юни 2024 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател A. MARON
Приложение I
СУХОЗЕМНИ, КРАЙБРЕЖНИ И СЛАДКОВОДНИ ЕКОСИСТЕМИ — ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ И ГРУПИ ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФИ 1 И 4 Списъкът по-долу включва всички типове сухоземни, крайбрежни и сладководни местообитания, изброени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, посочени в член 4, параграфи 1 и 4, както и шест групи от тези типове местообитания, а именно: 1) влажни зони (крайбрежни и вътрешни), 2) затревени площи и други пасищни местообитания, 3) речни, езерни, алувиални и крайречни местообитания,4) гори, (5) местообитания на степи, пустош и храсталаци и 6) скални и дюнни местообитания. 1. ГРУПА 1: Влажни зони (крайбрежни и вътрешни) Код на типа местообитание, посочен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Наименование на типа местообитание, посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Крайбрежни и солени местообитания 1130 Естуари 1140 Тинести и пясъчни морски плитчини, които не се покриват от морски води при нисък прилив 1150 Крайбрежни лагуни 1310 Salicornia и други едногодишни растения, образуващи колонии върху тинести и пясъчни терени 1320 Морави от Spartina (Spartinion maritimae) 1330 Атлантически солени ливади (Glauco-Puccinellietalia maritimae) 1340 Континентални солени ливади 1410 Средиземноморски солени ливади (Juncetalia maritimi) 1420 Средиземноморски и южноатлантически халофилни храсталаци (Sarcocornetea fruticosi) 1530 Панонски солени степи и солени блата 1650 Бореални балтийски тесни протоци Влажна пустош и торфни тревни съобщества 4010 Северноатлантическа влажна пустош с Erica tetralix 4020 Южноатлантическа влажна пустош с Erica ciliaris и Erica tetralix 6460 Торфни затревени площиот Тродос Калища, тресавища и мочурища 7110 Активни преовлажнени тресавища 7120 Увредени преовлажнени тресавища (все още имащи възможност за естествено възстановяване) 7130 Обрасли тресавища 7140 Преходни торфища и плаващи подвижни тресавища 7150 Понижения върху торфени субстрати (Rhynchosporion) 7160 Феноскандинавски минерални извори и мочурища 7210 Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и видове от Caricion davallianae 7220 Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion) 7230 Алкални блата 7240 Алпийски пионерни формации от типа Caricion bicoloris-atrofuscae 7310 Аапа калища 7320 Палса калища Влажни гори 9080 Феноскандинавски широколистни блатисти гори 91D0 Гори върху тресавища и блата 2. ГРУПА 2: Затревени площи и други пасищни местообитания Код на типа местообитание, посочен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Наименование на типа местообитание, посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Крайбрежни и дюнни местообитания 1630 Бореални балтийски крайбрежни ливади 21A0 Пясъчни равнини по Атлантическото крайбрежие на Великобритания Местообитания на пустош и храсталаци 4030 Европейска суха пустош 4040 Суха пустош на Атлантическото крайбрежие с Erica vagans 4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета 5130 Формации на Juniperus communis върху пустош или варовикови пасища 8240 Варовикови скални повърхнини Затревени площи 6110 Скални варовикови или базофилни затревени площи с Alysso-Sedion albi 6120 Сухи пясъчни варовикови затревени площи 6130 Затревени площи с Violetalia calaminariae 6140 Пиринейски силикатни затревени площи с Festuca eskia 6150 Силикатни алпийски и бореални затревени площи 6160 Силикатни иберийски затревени площи с Festuca indigesta 6170 Алпийски и субалпийски варовикови затревени площи 6180 Макаронезийски мезофилни затревени площи 6190 Скални панонски затревени площи (Stipo-Festucetalia pallentis) 6210 Полуестествени сухи затревени площи и храстови съобщества върху варовикови субстрати (Festuco-Brometalia) 6220 Псевдостепи с трева и едногодишни растения (Thero-Brachypodietea) 6230 Богати на видове Nardus затревени площи върху силикатни субстрати в планински области (и предпланински райони в континентална Европа) 6240 Субпанонски степни затревени площи 6250 Панонски степни затревени площи 6260 Панонски пясъчни степи 6270 Феноскандинавски сухи до средни затревени площи с нисколюбива растителност 6280 Северни алварови и предкамбрийски варовикови плоски скали 62A0 Източни субсредиземноморски сухи тревни площи (Scorzoneratalia villosae) 62B0 Кипърски серпентинофилни тревни съобщества 62C0 Понто-сарматски степи 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества 6410 Ливади с Molinia на карбонатна, торфна или глинеста почва (Molinion caeruleae) 6420 Средиземноморски влажни затревени площи от високи треви от типа Molinio-Holoschoenion 6510 Низинни сенокосни ливади (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis) 6520 Планински сенокосни ливади Склерофилни пасищни гори (dehesas) и залесени ливади 6310 Склерофилни пасищни гори с вечнозелен Quercus spp. 6530 Феноскандинавски залесени ливади 9070 Феноскандинавски залесени пасища 3. ГРУПА 3: Речни, езерни, алувиални и крайречни местообитания Код на типа местообитание, посочен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Наименование на типа местообитание, посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Реки и езера 3110 Олиготрофни води, съдържащи минимални количества минерали на пясъчни равнини (Littorelletalia uniflorae) 3120 Олиготрофни води, съдържащи минимални количества минерали предимно на пясъчните равнини на Западното Средиземноморие с растителност от Isoetes spp. 3130 Олиготрофни до мезотрофни постоянни води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoëto-Nanojuncetea 3140 Твърди олиго-мезотрофни води с бентосни формации от Chara spp. 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition 3160 Естествени дистрофни езера 3170 Средиземноморски временни водни площи 3180 Временни подземни езера в Ирландия (Turloughs) 3190 Езера от гипсов карст 31A0 Топлоизворни лотусови корита в Трансилвания 3210 Феноскандинавски естествени реки 3220 Алпийски реки и тревна растителност по техните брегове 3230 Алпийски реки и тяхната дървесна растителност с Myricaria germanica 3240 Алпийски реки и тяхната дървесна растителност със Salix elaeagnos 3250 Постоянно течащи средиземноморски реки с Glaucium flavum 3260 Плаваща растителност от типа Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion по предпланински реки 3270 Реки с кални брегове с растителност от типа Chenopodion rubri p.p. и Bidention p.p. 3280 Постоянно течащи средиземноморски реки с растителност от типа Paspalo-Agrostidion и висящи завеси от Salix и Populus alba 3290 Непостоянно течащи средиземноморски реки с растителност от типа Paspalo-Agrostidion 32A0 Туфести каскади на карстови реки в Динарските Алпи Алувиални ливади 6430 Тревни съобщества от водолюбиви високи треви в равнинни и планински до алпийски райони 6440 Алувиални ливади на речни долини с Cnidion dubii 6450 Северни бореални алувиални ливади 6540 Субсредиземноморски затревени площи от Molinio-Hordeion secalini Алувиални/крайречни гори 9160 Южноатлантически и средноевропейски дъбово-габърови гори Carpinion betuli 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Ulmus minor, Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia, по бреговете на големи реки (Ulmenion minoris) 92A0 Галерийни гори със Salix alba и Populus alba 92B0 Крайречни формации край пресъхващи средиземноморски речни течения с Rhododendron ponticum, Salix и други 92C0 Гори от Platanus orientalis и Liquidambar orientalis (Platanion orientalis) 92D0 Южносредиземноморски крайречни галерийни съобщества и гъсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae) 9370 Палмови горички от Phoenix 4. ГРУПА 4: Гори Код на типа местообитание, посочен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Наименование на типа местообитание, посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Бореални гори 9010 Западна тайга 9020 Феноскандинавски полубореални естествени стари листопадни широколистни гори (Quercus, Tilia, Acer, Fraxinus или Ulmus), богати на епифити 9030 Естествени гори в първоначалния стадий на сукцесия при разместване на брегове 9040 Северни субалпийски/субарктични гори с Betula pubescens ssp. czerepanovii 9050 Феноскандинавски гори с Picea abies 9060 Иглолистни гори върху или свързани с ледникови речни чакълени наноси Умереноконтинентални гори 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum 9120 Атлантически ацидофилни букови гори с Ilex и понякога с Taxus в храсталаците (Quercion robori-petraeae или Ilici-Fagenion) 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum 9140 Средноевропейски субалпийски букови гори с Acer и Rumex arifolius 9150 Средноевропейски букови гори върху карбонатна основа (Cephalanthero-Fagion) 9170 Дъбово-габърови гори Galio-Carpinetum 9180 Гори по стръмни склонове, сипеи и дефилета Tilio-Acerion 9190 Стари ацидофилни дъбови гори от Quercus robur върху песъчливи равнини 91A0 Стари дъбови гори с Ilex и Blechnum на Британските острови 91B0 Термофилни гори Fraxinus angustifolia 91G0 Панонски гори от Quercus petraea и Carpinus betulus 91H0 Панонски гори от Quercus pubescens 91I0 Евросибирски степни дъбови гори от Quercus spp. 91J0 Гори от Taxus baccata на Британските острови 91K0 Илирийски гори от Fagus sylvatica (Aremonio-Fagion) 91L0 Илирийски дъбово-брястови гори (Erythronio-Carpinion) 91M0 Панонски-балкански дъбови гори 91P0 Елови гори в Светия кръст (Abietetum polonicum) 91Q0 Западнокарпатски гори от Pinus sylvestris на варовита почва 91R0 Гори от бял бор в Динарските доломити (Genisto januensis-Pinetum) 91S0 Западнопонтийски букови гори 91T0 Централноевропейски гори от бял бор с лишеи 91U0 Сарматски степни борови гори 91V0 Дакийски букови гори (Symphyto-Fagion) 91W0 Мизийски букови гори 91X0 Добруджански букови гори 91Y0 Дакийски дъбови и брястови гори 91Z0 Мизийски гори от бяла липа 91AA Източни бели дъбови гори 91BA Мизийски гори от бели ели 91CA Рило-родопски и старопланински гори от бял бор Средиземноморски и макаронезийски гори 9210 Апенински букови гори с Taxus и Ilex 9220 Апенински букови гори с Abies alba и букови гори с Abies nebrodensis 9230 Галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica 9240 Гори с Quercus faginea и Quercus canariensis (Иберийски полуостров) 9250 Гори с Quercus trojana 9260 Гори от питомен кестен (Castanea sativa) 9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis 9280 Гори с Quercus frainetto 9290 Кипарисови гори (Acero-Cupression) 9310 Егейски гори от Quercus brachyphylla 9320 Гори от Olea и Ceratonia 9330 Гори от Quercus suber 9340 Гори от Quercus ilex и Quercus rotundifolia 9350 Гори от Quercus macrolepis 9360 Макаронезийски лаврови гори (Laurus, Ocotea) 9380 Гори от Ilex aquifolium 9390 Храсталаци и ниска гориста растителност с Quercus alnifolia 93A0 Залесени площи с Quercus infectoria (Anagyro foetidae-Quercetum infectoriae) Планински иглолистни гори 9410 Ацидофилни гори от Picea на планинско до алпийско ниво (Vaccinio-Piceetea) 9420 Алпийски гори от Larix decidua и/или Pinus cembra 9430 Субалпийски и планински гори от Pinus uncinata 9510 Южно-апенински гори от Abies alba 9520 Гори от Abies pinsapo 9530 (Суб-) Средиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор 9540 Средиземноморски борови гори от ендемични мезогейски борове 9550 Ендемични канарски борови гори 9560 Ендемични гори от Juniperus spp. 9570 Гори от Tetraclinis articulata 9580 Средиземноморски гори от Taxus baccata 9590 Гори от Cedrus brevifolia (Cedrosetum brevifoliae) 95A0 Високи оро-средиземноморски борови гори 5. ГРУПА 5: Местообитания на степи, пустош и храсталаци Код на типа местообитание, посочен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Наименование на типа местообитание, посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Степи върху солени и гипсови почви 1430 Хало-нитрофилни храсталаци (Pegano-Salsoletea) 1510 Средиземноморски степи върху солени почви (Limonietalia) 1520 Иберски степи върху гипсови почви (Gypsophiletalia) Умереноконтинентална пустош и храсталаци 4050 Ендемични макаронезийски съобщества 4060 Алпийски и бореални съобщества 4070 Храстови съобщества с Pinus mugo и Rhododendron hirsutum (Mugo-Rhododenretum hirsuti) 4080 Субарктични храсталаци от Salix spp. 40A0 Субконтинентални пери-панонски храсталаци 40B0 Родопски съобщества на Potentilla fruticosa 40C0 Понто-сарматски широколистни храстчета Склерофилни храсталаци (маторал) 5110 Устойчиви формации от Buxus sempervirens върху варовикови скалисти склонове (Berberidion p.p.) 5120 Планински формации на Cytisus purgans 5140 Формации на Cistus palhinhae върху крайморски влажни полета 5210 Маторал с Juniperus spp. 5220 Маторал със Zyziphus 5230 Маторал с Laurus nobilis 5310 Гъсталаци Lаurus nobilis 5320 Ниски формации от Euphorbia в близост до скалисти брегове 5330 Южносредиземноморски и предпустинни храсталаци 5410 Западносредиземноморска фригана от типа Astragalo-Plantaginetum subulatae, растяща върху скали 5420 Фригана със Sarcopoterium spinosum 5430 Ендемична фригана с Euphorbio-Verbascion 6. ГРУПА 6: Скални и дюнни местообитания Код на типа местообитание, посочен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Наименование на типа местообитание, посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Морски стръмни скални брегове, морски плажове и островчета 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси 1220 Многогодишна растителност на каменисти брегове 1230 Обрасли морски стръмни скали на Атлантическото и Балтийското крайбрежие 1240 Обрасли морски стръмни скали по Средиземноморското крайбрежие (с ендемични Limonium spp.) 1250 Обрасли морски стръмни скали на макаронезийското крайбрежие (флора, ендемична за тези крайбрежия) 1610 Балтийски ескерски острови с растителност по пясъчни, каменисти и чакълести плажове и сублиторална растителност 1620 Бореални балтийски островчета и малки острови 1640 Бореални балтийски пясъчни ивици с многогодишна растителност Крайбрежни и континентални дюни 2110 Зародишни подвижни дюни 2120 Подвижни дюни по крайбрежната ивица с Ammophila arenaria („бели дюни“) 2130 Неподвижни дюни с тревиста растителност („сиви дюни“) 2140 Декалцифирани неподвижни дюни с Empetrum nigrum 2150 Атлантически декалцифицирани неподвижни дюни (Calluno-Ulicetea) 2160 Дюни с Hippophaë rhamnoides 2170 Дюни със Salix repens ssp. argentea (Salicion arenariae) 2180 Облесени дюни по Атлантическото, континенталното и бореалното крайбрежие 2190 Влажни снижения между дюните 2210 Неподвижни крайморски дюни от типа Crucianellion maritimae 2220 Дюни с Euphorbia terracina 2230 Дюнни затревени площи от типа Malcolmietalia 2240 Дюнни затревени площи от типа Brachypodietalia с едногодишни растения 2250 Дюни с хвойнови гъсталаци (Juniperus spp.) 2260 Дюнни склерофилни храсталаци (Cisto-Lavenduletalia) 2270 Залесени дюни с Pinus pinea и/или Pinus pinaster 2310 Сухи пясъчни пусти полета с Calluna и Genista 2320 Сухи пясъчни пусти полета с Calluna и Empetrum nigrum 2330 Открити затревени площи с растителност от Corynephorus и Agrostis на континентални дюни 2340 Панонски вътрешноконтинентални дюни 91N0 Панонски гъсталаци по континентални пясъчни дюни (Junipero-Populetum albae) Скални местообитания 8110 Силикатни сипеи на планинско ниво до нивото на снежната покривка (Androsacetalia alpinae и Galeopsietalia ladani) 8120 Сипеи върху варовикови терени и калциеви шисти на планинско до алпийско ниво (Thlaspietea rotundifolii) 8130 Западносредиземноморски и термофилни сипеи 8140 Източносредиземноморски сипеи 8150 Средноевропейски силикатни сипеи 8160 Средноевропейски варовикови сипеи на хълмисто и планинско ниво 8210 Варовикови скалисти склонове с хазмофитна растителност 8220 Силикатни скалисти склонове с хазмофитна растителност 8230 Силикатни скали с пионерска растителност от типа Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii 8310 Пещери, затворени за посещение 8320 Лавови полета и открити скални повърхнини, получени в резултат на вулканична дейност 8340 Вечни ледници
Приложение II
МОРСКИ ЕКОСИСТЕМИ — ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ И ГРУПИ ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФИ 1 И 2 Списъкът по-долу включва типовете морски местообитания, посочени в член 5, параграфи1 и 2, както и седем групи от тези типове местообитания, а именно: 1) ливади от морски треви, 2) гори от макроводорасли, 3) колонии от черупчести мекотели, 4) ливади от мерл, 5) колонии от сюнгери, корали и коралинови водорасли, 6) извори и отвори и 7) меки седименти (не по-дълбоки от 1 000 метра дълбочина). Представена е и връзката с типовете местообитания, изброени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО. Използваната класификация на типовете морски местообитания, диференцирана по морски биогеографски региони, е в съответствие с Информационната система за природата на Европейския съюз (EUNIS), след преразглеждане на типологията на морските местообитания през 2022 г. от ЕАОС. Информацията относно свързаните местообитания, изброени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, е въз основа на базата на съответствията, публикувана от ЕАОС през 2021 г. () 1. Група 1: Ливади от морски треви Код по EUNIS Наименование на типа местообитание в EUNIS Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Атлантически океан MA522 Ливади от морски треви в атлантически литорален пясък 1140; 1160 MA623 Ливади от морски треви в атлантическа литорална тиня 1140; 1160 MB522 Ливади от морски треви в атлантически инфралиторален пясък 1110; 1150; 1160 Балтийско море MA332 Балтийски хидролиторални едри седименти, характеризиращи се с подводна растителност 1130; 1160; 1610; 1620 MA432 Балтийски хидролиторални смесени седименти, характеризиращи се с подводна растителност 1130; 1140; 1160; 1610 MA532 Балтийски хидролиторален пясък, характеризиращ се с подводни вкоренени растения 1130; 1140; 1160; 1610 MA632 Балтийска хидролиторална тиня, доминирана от подводни вкоренени растения 1130; 1140; 1160; 1650 MB332 Балтийски инфралиторални едри седименти, характеризиращи се с подводни вкоренени растения 1110; 1160 MB432 Балтийски инфралиторални смесени седименти, характеризиращи се с подводни вкоренени растения 1110; 1160; 1650 MB532 Балтийски инфралиторален пясък, характеризиращ се с подводни вкоренени растения 1110; 1130; 1150; 1160 MB632 Балтийски инфралиторални тинени седименти, характеризиращи се с подводни вкоренени растения 1130; 1150; 1160; 1650 Черно море MB546 Ливади от морски треви и ризоматозни водорасли в черноморски инфралиторални тинести пясъци, повлияни от пресноводен вток 1110; 1130; 1160 MB547 Черноморски ливади от морски треви върху умерено изложени на вълнение, чисти пясъци в горния инфралиторал 1110; 1160 MB548 Черноморски ливади от морски треви върху пясъци в долния инфралиторал 1110; 1160 Средиземно море MB252 Биоценоза от Posidonia oceanica 1120 MB2521 Екоморфоза на „ивичести“ ливади от Posidonia oceanica 1120; 1130; 1160 MB2522 Екоморфоза на ливади от Posidonia oceanica тип „бариерен риф“ 1120; 1130; 1160 MB2523 Фациенси от мъртви „килими“ от Posidonia oceanica без голямо количество епифитна флора 1120; 1130; 1160 MB2524 Асоциация с Caulerpa prolifera върху ливади от Posidonia 1120; 1130; 1160 MB5521 Асоциация с Cymodocea nodosa върху добре сортирани фини пясъци 1110; 1130; 1160 MB5534 Асоциация с Cymodocea nodosa върху повърхностни тинести пясъци в спокойни води 1110; 1130; 1160 MB5535 Асоциация със Zostera noltei върху повърхностни тинести пясъци в спокойни води 1110; 1130; 1160 MB5541 Асоциация с Ruppia cirrhosa и/или Ruppia maritima върху пясък 1110; 1130; 1160 MB5544 Асоциация със Zostera noltei в еврихалинна и евритермална среда върху пясък 1110; 1130; 1160 MB5545 Асоциация със Zostera marina в еврихалинна и евритермална среда 1110; 1130; 1160 2. Група 2: Гори от макроводорасли Код по EUNIS Наименование на типа местообитание в EUNIS Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Атлантически океан MA123 Съобщества от макроводорасли върху атлантически литорални скали в условия на океанска соленост 1160; 1170; 1130 MA125 Фукоидни водорасли в условия на променлива соленост върху атлантически литорални скали 1170; 1130 MB121 Съобщества от кафяви водорасли и макроводорасли върху атлантически инфралиторални скали 1170; 1160 MB123 Съобщества от кафяви водорасли и макроводорасли в засегнати или нарушени от седименти атлантически инфралиторални скали 1170; 1160 MB124 Съобщества от кафяви водорасли в условия на променлива соленост върху атлантически литорални скали 1170; 1130; 1160 MB321 Съобщества от кафяви водорасли и макроводорасли върху атлантически инфралиторални едри седименти 1160 MB521 Съобщества от кафяви водорасли и макроводорасли в атлантически инфралиторален пясък 1160 MB621 Растителни съобщества върху атлантическа инфралиторална тиня 1160 Балтийско море MA131 Балтийски хидролиторални скали и камъни, характеризиращи се с многогодишни водорасли 1160; 1170; 1130; 1610; 1620 MB131 Многогодишни водорасли върху балтийски инфралиторални скали и камъни 1170; 1160 MB232 Балтийско инфралиторално дъно, характеризиращо се с черупчест чакъл 1160; 1110 MB333 Балтийски инфралиторални едри седименти, характеризиращи се с многогодишни водорасли 1110; 1160 MB433 Балтийски инфралиторални смесени седименти, характеризиращи се с многогодишни водорасли 1110; 1130; 1160; 1170 Черно море MB144 Изложени на вълнение черноморски горни инфралиторални скали, доминирани от митилидни видове, с участие на фукоидни водорасли 1170; 1160 MB149 Черноморски, умерено изложени на вълнение горни инфралиторални скали, доминирани от митилидни видове, с участие на фукоидни водорасли 1170; 1160 MB14A Фукоидни и други водорасли в заслонени черноморски горни инфралиторални скали, добре осветени 1170; 1160 Средиземно море MA1548 Асоциация с Fucus virsoides 1160; 1170 MB1512 Асоциация с Cystoseira tamariscifolia и Saccorhiza polyschides 1170; 1160 MB1513 Асоциация с Cystoseira amentacea (var. amentacea, var. stricta, var. spicata) 1170; 1160 MB151F Асоциация с Cystoseira brachycarpa 1170; 1160 MB151G Асоциация с Cystoseira crinita 1170; 1160 MB151H Асоциация с Cystoseira crinitophylla 1170; 1160 MB151J Асоциация с Cystoseira sauvageauana 1170; 1160 MB151K Асоциация с Cystoseira spinosa 1170; 1160 MB151L Асоциация със Sargassum vulgare 1170; 1160 MB151M Асоциация с Dictyopteris polypodioides 1170; 1160 MB151W Асоциация с Cystoseira compressa 1170; 1160 MB1524 Асоциация с Cystoseira barbata 1170; 1160 MC1511 Асоциация с Cystoseira zosteroides 1170; 1160 MC1512 Асоциация с Cystoseira usneoides 1170; 1160 MC1513 Асоциация с Cystoseira dubia 1170; 1160 MC1514 Асоциация с Cystoseira corniculata 1170; 1160 MC1515 Асоциация със Sargassum spp. 1170; 1160 MC1518 Асоциация с Laminaria ochroleuca 1170; 1160 MC3517 Асоциация с Laminaria rodriguezii върху детритови полета 1160 3. Група 3: Колонии с черупчести организми Код по EUNIS Наименование на типа местообитание в EUNIS Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Атлантически океан MA122 Mytilus edulis и/или съобщества от морски жълъди върху изложени на вълнение атлантически литорални скали 1160; 1170 MA124 Съобщества от миди и/или морски жълъди с макроводорасли върху атлантически литорални скали 1160; 1170 MA227 Рифове от двучерупчести в атлантическата литорална зона 1170; 1140 MB222 Рифове от двучерупчести в атлантическата инфралиторална зона 1170; 1130; 1160 MC223 Рифове от двучерупчести в атлантическата циркалиторална зона 1170 Балтийско море MB231 Балтийско инфралиторално дъно, доминирано от епибентосни двучерупчести 1170; 1160 MC231 Балтийско циркалиторално дъно, доминирано от епибентосни двучерупчести 1170; 1160; 1110 MD231 Балтийско офшорно циркалиторално биогенно дъно, характеризиращо се с епибентосни двучерупчести 1170 MD232 Балтийско офшорно циркалиторално дъно с черупчест чакъл, характеризиращо се с двучерупчести 1170 MD431 Балтийско офшорно циркалиторално смесено дъно, характеризиращо се с макроскопски епибентосни биотични структури MD531 Балтийски офшорен циркалиторален пясък, характеризиращ се с макроскопски епибентосни биотични структури MD631 Балтийска офшорна циркалиторална тиня, характеризираща се с епибентосни двучерупчести Черно море MB141 Черноморски долни инфралиторални скали, доминирани от безгръбначни 1170 MB143 Изложени на вълнение черноморски горни инфралиторални скали, доминирани от митилидни видове, с участие на фолиозни водорасли (без фукоидни водорасли) 1170; 1160 MB148 Умерено изложени на вълнение черноморски горни инфралиторални скали, доминирани от митилидни видове, с участие на фолиозни водорасли (различни от фукоидни водорасли) 1170; 1160 MB242 Мидени полета в черноморската инфралиторална зона 1170; 1130; 1160 MB243 Рифове от стриди в черноморски долни инфралиторални скали 1170 MB642 Черноморска инфралиторална теригенна тиня 1160 MC141 Черноморски циркалиторални скали, доминирани от безгръбначни 1170 MC241 Мидени полета в черноморски сублиторални терогенни миди 1170 MC645 Черноморска долна циркалиторална тиня Средиземно море MA1544 Фациеси с Mytilus galloprovincialis във води, богати на органични вещества 1160; 1170 MB1514 Фациеси с Mytilus galloprovincialis 1170; 1160 Средиземноморски инфралиторални стридени полета Средиземноморски циркалиторални стридени полета 4. Група 4: Ливади от мерл Код по EUNIS Наименование на типа местообитание в EUNIS Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Атлантически океан MB322 Ливади от мерл върху атлантически инфралиторални едрозърнести седименти 1110; 1160 MB421 Ливади от мерл върху атлантически инфралиторални смесени седименти 1110; 1160 MB622 Ливади от мерл в атлантически инфралиторални тинести седименти 1110; 1160 Средиземно море MB3511 Асоциация с родолити в едри пясъци и фин чакъл, смесени от вълните 1110; 1160 MB3521 Асоциация с родолити в едри пясъци и фин чакъл под въздействието на придънни течения 1110; 1160 MB3522 Асоциация с мерл (= Асоциация с Lithothamnion corallioides и Phymatolithon calcareum) върху средиземноморски едри пясъци и чакъл 1110; 1160 MC3521 Асоциация с родолити върху крайбрежни детритови дъна 1110 MC3523 Асоциация с мерл (Lithothamnion corallioides и Phymatholithon calcareum) върху крайбрежни детритови дъна 1110 5. Група 5: Колонии от сюнгери, корали и коралинови водорасли Код по EUNIS Наименование на типа местообитание в EUNIS Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Атлантически океан MC121 Съобщества на фауна, образуваща „туфи“, върху атлантически циркалиторални скали 1170 MC124 Съобщества на фауна в условия на променлива соленост върху атлантически циркалиторални скали 1170; 1130 MC126 Съобщества в атлантически циркалиторални пещери и под надвиснали скали 8330; 1170 MC222 Студеноводни коралови рифове в атлантическата циркалиторална зона 1170 MD121 Съобщества от сюнгери върху атлантически офшорни циркалиторални скали 1170 MD221 Студеноводни коралови рифове в атлантическата офшорна циркалиторална зона 1170 ME122 Съобщества от сюнгери върху атлантически горни батиални скали 1170 ME123 Смесени студеноводни коралови съобщества върху атлантически горни батиални скали 1170 ME221 Атлантически горен батиален студеноводен коралов риф 1170 ME322 Смесено съобщество от студеноводни корали върху атлантически горни батиални едри седименти ME324 Струпване на сюнгери върху атлантически горни батиални едри седименти ME422 Струпване на сюнгери върху атлантически горни батиални смесени седименти ME623 Струпване на сюнгери в атлантическа горна батиална тиня ME624 Полета от изправени корали върху атлантическа горна батиална тиня MF121 Смесено съобщество от студеноводни корали върху атлантически долни батиални скали 1170 MF221 Атлантически долни батиални студеноводни коралови рифове 1170 MF321 Смесено съобщество от студеноводни корали върху атлантически долни батиални едри седименти MF622 Струпване на сюнгери в атлантическа долна батиална тиня MF623 Полета от изправени корали върху атлантическа долна батиална тиня Балтийско море MB138 Балтийски инфралиторални скали и камъни, характеризиращи се с епибентосни сюнгери 1170; 1160 MB43A Балтийски инфралиторални смесени седименти, характеризиращи се с епибентосни сюнгери (Porifera) 1160; 1170 MC133 Балтийски циркалиторални скали и камъни, характеризиращи се с епибентосни книдарии 1170; 1160 MC136 Балтийски циркалиторални скали и камъни, характеризиращи се с епибентосни сюнгери 1170; 1160 MC433 Балтийски циркалиторален смесен седимент, характеризиращ се с епибентосни мешести 1160; 1170 MC436 Балтийски циркалиторални смесени седименти, характеризиращи се с епибентосни сюнгери 1160 Черно море MD24 Черноморски офшорни циркалиторални биогенни местообитания 1170 ME14 Черноморски горни батиални скали 1170 ME24 Черноморско горно батиално биогенно местообитание 1170 MF14 Черноморски долни батиални скали 1170 Средиземно море MB151E Фациеси с Cladocora caespitosa 1170; 1160 MB151Q Фациеси с Astroides calycularis 1170; 1160 MB151α Фациеси и асоциация на королигенна биоценоза (в анклав) 1170; 1160 MC1519 Фациеси с Eunicella cavolini 1170; 1160 MC151A Фациеси с Eunicella singularis 1170; 1160 MC151B Фациеси с Paramuricea clavata 1170; 1160 MC151E Фациеси с Leptogorgia sarmentosa 1170; 1160 MC151F Фациеси с Anthipatella subpinnata и оскъдни червени водорасли 1170; 1160 MC151G Фациеси с масивни сюнгери и оскъдни червени водорасли 1170; 1160 MC1522 Фациеси с Corallium rubrum 8330; 1170 MC1523 Фациеси с Leptopsammia pruvoti 8330; 1170 MC251 Коралигенни платформи 1170 MC6514 Фациеси на лепкави тини с Alcyonium palmatum и Parastichopus regalis върху циркалиториална тиня 1160 MD151 Биоценоза на средиземноморски скали в периферията на шелфа 1170 MD25 Средиземноморски офшорни циркалиторални биогенни местообитания 1170 MD6512 Фациеси на лепкави тини с Alcyonium palmatum и Parastichopus regalis върху долна циркалиторална тиня ME1511 Средиземноморски горни батиални рифове Lophelia pertusa 1170 ME1512 Средиземноморски горни батиални рифове Madrepora oculata 1170 ME1513 Средиземноморски горни батиални рифове Madrepora oculata и Lophelia pertusa 1170 ME6514 Средиземноморски горни батиални фациеси с Pheronema carpenteri MF1511 Средиземноморски долни батиални рифове Lophelia pertusa 1170 MF1512 Средиземноморски долни батиални рифове Madrepora oculata 1170 MF1513 Средиземноморски долни батиални рифове Madrepora oculata и Lophelia pertusa 1170 MF6511 Средиземноморски долни батиални фациеси в песъчливи тини с Thenea muricata MF6513 Средиземноморски долни батиални фациеси в компактна тиня с Isidella elongata 6. Група 6: Извори и отвори Код по EUNIS Наименование на типа местообитание в EUNIS Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Атлантически океан MB128 Извори и отвори в атлантически инфралиторални скали 1170; 1160; 1180 MB627 Извори и отвори в атлантическа инфралиторална тиня 1130; 1160 MC127 Извори и отвори в атлантически циркалиторални скали 1170; 1180 MC622 Извори и отвори в атлантическа циркалиторална тиня 1160 MD122 Извори и отвори в атлантически офшорни циркалиторални скали 1170 MD622 Извори и отвори в атлантическа офшорна циркалиторална тиня 7. Група 7: Меки седименти (не по-дълбоки от 1 000 метра дълбочина) Код по EUNIS Наименование на типа местообитание в EUNIS Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО Атлантически океан MA32 Атлантически крайбрежен едър седимент 1130; 1160 MA42 Атлантически литорален смесен седимент 1130; 1140; 1160 MA52 Атлантически литорален пясък 1130; 1140; 1160 MA62 Атлантическа литорална тиня 1130; 1140; 1160 MB32 Атлантически инфралиторален едър седимент 1110; 1130; 1160 MB42 Атлантически инфралиторален смесен седимент 1110; 1130; 1150; 1160 MB52 Атлантически инфралиторален пясък 1110; 1130; 1150; 1160 MB62 Атлантическа инфралиторална тиня 1110; 1130; 1160 MC32 Атлантически циркалиторален едър седимент 1110; 1160 MC42 Атлантически циркалиторален смесен седимент 1110; 1160 MC52 Атлантически циркалиторален пясък 1110; 1160 MC62 Атлантическа циркалиторална тиня 1160 MD32 Атлантически офшорен циркалиторален едър седимент MD42 Атлантически офшорен циркалиторален смесен седимент MD52 Атлантически офшорен циркалиторален пясък MD62 Атлантическа офшорна циркалиторална тиня ME32 Атлантически горен батиален едър седимент ME42 Атлантически горен батиален смесен седимент ME52 Атлантически горен батиален пясък ME62 Атлантическа горна батиална тиня MF32 Атлантически долен батиален едър седимент MF42 Атлантически долен батиален смесен седимент MF52 Атлантически долен батиален пясък MF62 Атлантическа долна батиална тиня Балтийско море MA33 Балтийски хидролиторален едър седимент 1130; 1160; 1610; 1620 MA43 Балтийски хидролиторален смесен седимент 1130; 1140; 1160; 1610 MA53 Балтийски хидролиторален пясък 1130; 1140; 1160; 1610 MA63 Балтийска хидролиторална тиня 1130; 1140; 1160; 1650 MB33 Балтийски инфралиторален едър седимент 1110; 1150; 1160 MB43 Балтийски инфралиторален смесен седимент 1110; 1130; 1150; 1160; 1170; 1650 MB53 Балтийски инфралиторален пясък 1110; 1130; 1150; 1160 MB63 Балтийска инфралиторална тиня 1130; 1150; 1160; 1650 MC33 Балтийски циркалиторален едър седимент 1110; 1160 MC43 Балтийски циркалиторален смесен седимент 1160; 1170 MC53 Балтийски циркалиторален пясък 1110; 1160 MC63 Балтийска циркалиторална тиня 1160; 1650 MD33 Балтийски офшорен циркалиторален едър седимент MD43 Балтийски офшорен циркалиторален смесен седимент MD53 Балтийски офшорен циркалиторален пясък MD63 Балтийски офшорна циркалиторална тиня Черно море MA34 Черноморски литорален едър седимент 1160 MA44 Черноморски литорален смесен седимент 1130; 1140; 1160 MA54 Черноморски литорален пясък 1130; 1140; 1160 MA64 Черноморска литорална тиня 1130; 1140; 1160 MB34 Черноморски инфралиторален едър седимент 1110; 1160 MB44 Черноморски инфралиторален смесен седимент 1110; 1170 MB54 Черноморски инфралиторален пясък 1110; 1130; 1160 MB64 Черноморска инфралиторална тиня 1130; 1160 MC34 Черноморски циркалиторален едър седимент 1160 MC44 Черноморски циркалиторален смесен седимент MC54 Черноморски циркалиторален пясък 1160 MC64 Черноморска циркалиторална тиня 1130; 1160 MD34 Черноморски офшорен циркалиторален едър седимент MD44 Черноморски офшорен циркалиторален смесен седимент MD54 Черноморски офшорен циркалиторален пясък MD64 Черноморска офшорна циркалиторална тиня Средиземно море MA35 Средиземноморски литорален едър седимент 1160; 1130 MA45 Средиземноморски литорален смесен седимент 1140; 1160 MA55 Средиземноморски литорален пясък 1130; 1140; 1160 MA65 Средиземноморска литорална тиня 1130; 1140; 1150; 1160 MB35 Средиземноморски инфралиторален едър седимент 1110; 1160 MB45 Средиземноморски инфралиторален смесен седимент MB55 Средиземноморски инфралиторален пясък 1110; 1130; 1150; 1160 MB65 Средиземноморска инфралиторална тиня 1130; 1150 MC35 Средиземноморски циркалиторален едър седимент 1110; 1160 MC45 Средиземноморски циркалиторален смесен седимент MC55 Средиземноморски циркалиторален пясък 1110; 1160 MC65 Средиземноморска циркалиторална тиня 1130; 1160 MD35 Средиземноморски офшорен циркалиторален едър седимент MD45 Средиземноморски офшорен циркалиторален смесен седимент MD55 Средиземноморски офшорен циркалиторален пясък MD65 Средиземноморска офшорна циркалиторална тиня ME35 Средиземноморски горен батиален едър седимент ME45 Средиземноморски горен батиален смесен седимент ME55 Средиземноморски горен батиален пясък ME65 Средиземноморска горна батиална тиня MF35 Средиземноморски долен батиален едър седимент MF45 Средиземноморски долен батиален смесен седимент MF55 Средиземноморски долен батиален пясък MF65 Средиземноморска долна батиална тиня
Приложение III
МОРСКИ ВИДОВЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 5 1) куинсланска риба трион (Pristis clavata); 2) дребнозъба риба трион (Pristis pectinata); 3) обикновена риба трион (Pristis pristis); 4) гигантска акула (Cetorhinus maximus) и бяла акула (Carcharodon carcharias); 5) гладка светеща акула (Etmopterus pusillus); 6) манта от вида Mobula alfredi (Mobula alfredi); 7) морски дявол (Mobula birostris); 8) дяволска риба (Mobula mobular); 9) гвинейски морски дявол (Mobula rochebrunei); 10) японски морски дявол (Mobula japanica); 11) гладкоопашат морски дявол (Mobula thurstoni); 12) дългорог морски дявол (Mobula eregoodootenkee); 13) бодлив морски дявол (Mobula tarapacana); 14) късопер морски дявол (Mobula kuhlii); 15) малък морски дявол (Mobula hypostoma); 16) норвежки скат (Dipturus nidarosiensis); 17) бял скат (Rostroraja alba); 18) риби китара (Rhinobatidae); 19) морски ангел (Squatina squatina); 20) сьомга (Salmo salar); 21) морска пъстърва (Salmo trutta); 22) Coregonus oxyrhynchus
Приложение IV
СПИСЪК НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ЕКОСИСТЕМИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 11, ПАРАГРАФ 2 Показател Описание, единици и методика за определяне и наблюдение на показателя Индекс на полските пеперуди Описание: Този показател се състои от видове, за които се счита, че са характерни за европейските затревени площи, и които се срещат в голяма част от Европа; по-голямата част от видовете са обхванати от схемите за наблюдение на пеперудите. Показателят се основава на средната геометрична стойност на тенденциите при видовете. Единица: Индекс. Методика: разработена и използвана от Butterfly Conservation Europe, Van Swaay, C.A.M, Assessing Butterflies in Europe — Butterfly Indicators 1990—2018 (Оценка на пеперудите в Европа — показатели за пеперудите 1990—2018 г.), технически доклад, Butterfly Conservation Europe, 2020 г. Запаси от органичен въглерод в обработваеми минерални почви Описание: С този показател се описват запасите от органичен въглерод в обработваемите минерални почви на дълбочина от 0 до 30 cm. Единица: Тонове органичен въглерод/ha. Методика: посочена в приложение V към Регламент (ЕО) 2018/1999 в съответствие с Указанията от 2006 г. на МКИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове и подкрепена от Рамковото изследване на земеползването и земното покритие (LUCAS), Jones A. и др., LUCAS Soil 2022, технически доклад на JRC, Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г. Дял на земеделската земя с голямо разнообразие в характеристиките на ландшафта Описание: Голямото разнообразие в характеристиките на ландшафта, като например бууферни ивици, живи плетове, отделни и групи дървета, дървесни редици, синори, малки парцели, канавки, водни течения, малки влажни зони, подпорни стени за терасиране, каменни пирамиди и стени, малки езера и културни обекти, са елементи на постоянна естествена или полуестествена растителност, присъстващи в селскостопански контекст, които предоставят екосистемни услуги и подкрепа за биологичното разнообразие. За да бъде постигнато това, характеристиките на ландшафта трябва да бъдат подложени на възможно най-малко отрицателни външни смущения, така че да се осигурят безопасни местообитания за различните таксони, и поради това трябва да отговарят на следните условия: a) не могат да бъдат използвани за целите на селскостопанското производство (включително за паша или производство на фураж), освен в случаите, когато това е необходимо за опазването на биологичното разнообразие; и б) следва да не получават обработка с торове или пестициди, с изключение на третиране с ниско потребление на твърд оборски тор. Земите, оставени под угар, включително временно, могат да се считат за земи с голямо разнообразие в характеристиките на ландшафта, ако отговарят на критериите, определни във втора алинея, букви а) и б). Плододайните дървета, които са част от устойчиви агро-лесовъдни системи, или дърветата в екстензивни стари овощни градини върху постоянно затревени площи и плододайните елементи в живите плетове също могат да се считат за голямо разнообразие в характеристиките на ландшафта, ако отговарят на критерия, определен във втора алинея, буква б), и ако събирането на реколтата се извършва само в моменти, когато това не би изложило на риск високите равнища на биологично разнообразие. Единица: Процент (дял от използваната земеделска площ). Методика: разработена по показател I.21, приложение I към Регламент (ЕС) 2021/2115, въз основа на последната актуализирана версия на LUCAS за елементите на ландшафта, Ballin M. и др., Redesignsampling for Land Use/Cover Area Survey (LUCAS) (Промяна на вземането на проби за изследване на земеползването/земното покритие), Евростат, 2018 г., и за оставяне на земя под угар, Farm Structure, Reference Metadata in Single Integrated Metadata Structure (Структура на земеделските стопанства, референтни метаданни в единната интегрирана структура на метаданните), онлайн публикация, Евростат, и когато е приложимо, за голямо разнообразие в характеристиките на ландшафта, които не са включени в методиката по-горе, разработена от държавите членки методика съгласно член 14, параграф 7 от настоящия регламент. Методиката LUCAS се актуализира редовно, за да се повиши надеждността на данните, използвани в Съюза и на национално равнище от държавите членки при изпълнението на техните национални планове за възстановяване на природата.
Приложение V
ИНДЕКС НА ОБИКНОВЕНИТЕ ВИДОВЕ ПТИЦИ, ЖИВЕЕЩИ ВЪРХУ ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ Описание В индекса на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, се обобщават тенденциите при популациите на често срещани и широко разпространени птици, живеещи върху обработваеми земи, като неговата цел е да служи като показател за оценка на състоянието на биологичното разнообразие на селскостопанските екосистеми в Европа. Националният индекс на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, представлява съставен индекс, обхващащ множество видове, с който се измерва процентът на изменение в относителното изобилие на видовете птици, живеещи върху земеделски земи, в избрани площи за проучване на национално равнище. Този индекс се основава на специално подбрани видове, които зависят от местообитанията в земеделските земи по отношение на храненето или гнезденето, или и двете. Националните индекси на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, се основават на набори от видове, които са от значение за всяка държава членка. Националният индекс на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, се изчислява по отношение на базова година, за която стойността на индекса обикновено е определена на 100. Стойностите на тенденциите показват общото изменение на популациите в размера на популациите на включените в индекса птици, живеещи върху земеделски земи, в течение на годините. Методика: Brlík и др. (2021 г.): Long-term and large-scale multispecies dataset tracking population changes of common European breeding birds. Sci Data 8, 21. https://doi.org/10.1038/s41597-021-00804-2 „Държави членки с по-силно намалени в исторически план популации на птиците, живеещи върху земеделски земи“ означава държави членки, в които половината или повече видове, допринасящи за националния индекс на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, имат отрицателна тенденция в дългосрочен план по отношение на популацията. В държавите членки, в които не е налична информация за дългосрочните тенденции при популациите за някои видове, се използва информация за европейския статус на видовете. Тези държави членки са: Чехия Дания Германия Естония Испания Франция Италия Люксембург Унгария Нидерландия Финландия „Държави членки с по-слабо намалени в исторически план популации на птици, живеещи върху земеделски земи“, означава държави членки, в които по-малко от половината от видовете, допринасящи за националния индекс на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, имат отрицателна тенденция в дългосрочен план по отношение на популациите. В държавите членки, в които не е налична информация за дългосрочните тенденции при популациите за някои видове, се използва информация за европейския статус на видовете. Тези държави членки са: Белгия България Ирландия Гърция Хърватия Кипър Латвия Литва Малта Австрия Полша Португалия Румъния Словения Словакия Швеция Списък на видовете, използвани за индекса на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, в държавите членки Belgium - Flanders Belgium - Wallonia Alauda arvensis Alauda arvensis Anthus pratensis Anthus pratensis Emberiza citrinella Corvus frugilegus Falco tinnunculus Emberiza citrinella Haematopus ostralegus Falco tinnunculus Hirundo rustica Hirundo rustica Limosa limosa Lanius collurio Linaria cannabin Linaria cannabina Motacilla flava Miliaria calandra Numenius arquata Motacilla flava Passer montanus Passer montanus Perdix perdi Perdix perdix Saxicola torquatus Saxicola torquatus Sylvia communis Streptopelia turtur Vanellus vanellus Sturnus vulgaris Sylvia communis Vanellus vanellus България Alauda arvensis Carduelis carduelis Coturnix coturnix Corvus frugilegus Emberiza hortulana Emberiza melanocephala Falco tinnunculus Galerida cristata Hirundo rustica Lanius collurio Linaria cannabina Miliaria calandra Motacilla flava Perdix perdix Passer montanus Sylvia communis Streptopelia turtur Sturnus vulgaris Upupa epops Чехия Alauda arvensis Anthus pratensis Ciconia ciconia Corvus frugilegus Emberiza citrinella Falco tinnunculus Hirundo rustica Lanius collurio Linaria cannabina Miliaria calandra Motacilla flava Passer montanus Perdix perdix Saxicola rubetra Saxicola torquatus Serinus serinus Streptopelia turtur Sturnus vulgaris Sylvia communis Vanellus vanellus Дания Alauda arvensis Anthus pratensis Carduelis carduelis Corvus corone Corvus frugilegus Emberiza citrinella Falco tinnunculus Gallinago gallinago Hirundo rustica Lanius collurio Linaria cannabina Miliaria calandra Motacilla alba Motacilla flava Oenanthe oenanthe Passer montanus Perdix perdix Saxicola rubetra Sylvia communis Sylvia curruca Turdus pilaris Vanellus vanellus Германия Alauda arvensis Athene noctua Emberiza citrinella Lanius collurio Limosa limosa Lullula arborea Miliaria calandra Milvus milvus Saxicola rubetra Vanellus vanellus Естония Alauda arvensis Anthus pratensis Corvus frugilegus Emberiza citrinella Hirundo rustica Lanius collurio Linaria cannabina Motacilla flava Passer montanus Saxicola rubetra Streptopelia turtur Sturnus vulgaris Sylvia communis Vanellus vanellus Ирландия Carduelis carduelis Columba oenas Columba palumbus Corvus cornix Corvus frugilegus Corvus monedula Emberiza citrinella Falco tinnunculus Fringilla coelebs Hirundo rustica Chloris chloris Linaria cannabina Motacilla alba Passer domesticus Phasianus colchicus Pica pica Saxicola torquatus Sturnus vulgaris Гърция Alauda arvensis Apus apus Athene noctua Calandrella brachydactyla Carduelis carduelis Carduelis chloris Ciconia ciconia Corvus corone Corvus monedula Delichon urbicum Emberiza cirlus Emberiza hortulana Emberiza melanocephala Falco naumanni Falco tinnunculus Galerida cristata Hirundo daurica Hirundo rustica Lanius collurio Lanius minor Lanius senator Linaria cannabina Lullula arborea Luscinia megarhynchos Melanocorypha calandra Miliaria calandra Motacilla flava Oenanthe hispanica Oenanthe oenanthe Passer domesticus Passer hispaniolensis Passer montanus Pica pica Saxicola rubetra Saxicola torquatus Streptopelia decaocto Streptopelia turtur Sturnus vulgaris Sylvia melanocephala Upupa epops Испания Alauda arvensis Alectoris rufa Athene noctua Calandrella brachydactyla Carduelis carduelis Cisticola juncidis Corvus monedula Coturnix coturnix Emberiza calandra Falco tinnunculus Galerida cristata Hirundo rustica Linaria cannabina Melanocorypha calandra Merops apiaster Oenanthe hispanica Passer domesticus Passer montanus Pica pica Pterocles orientalis Streptopelia turtur Sturnus unicolor Tetrax tetrax Upupa epops Франция Alauda arvensis Alectoris rufa Anthus campestris Anthus pratensis Buteo buteo Corvus frugilegus Coturnix coturnix Emberiza cirlus Emberiza citrinella Emberiza hortulana Falco tinnunculus Galerida cristata Lanius collurio Linaria cannabina Lullula arborea Melanocorypha calandra Motacilla flava Oenanthe oenanthe Perdix perdix Saxicola torquatus Saxicola rubetra Sylvia communis Upupa epops Vanellus vanellus Хърватия Alauda arvensis Anthus campestris Anthus trivialis Carduelis carduelis Coturnix coturnix Emberiza cirlus Emberiza citrinella Emberiza melanocephala Falco tinnunculus Galerida cristata Jynx torquilla Lanius collurio Lanius senator Linaria cannabina Lullula arborea Luscinia megarhynchos Miliaria calandra Motacilla flava Oenanthe hispanica Oriolus oriolus Passer montanus Pica pica Saxicola rubetra Saxicola torquatus Streptopelia turtur Sylvia communis Upupa epops Vanellus vanellus Италия Alauda arvensis Anthus campestris Calandrella brachydactyla Carduelis carduelis Carduelis chloris Corvus cornix Emberiza calandra Emberiza hortulana Falco tinnunculus Galerida cristata Hirundo rustica Jynx torquilla Lanius collurio Luscinia megarhynchos Melanocorypha calandra Motacilla alba Motacilla flava Oriolus oriolus Passer domesticus italiae Passer hispaniolensis Passer montanus Pica pica Saxicola torquatus Serinus serinus Streptopelia turtur Sturnus unicolor Sturnus vulgaris Upupa epops Кипър Alectoris chukar Athene noctua Carduelis carduelis Cisticola juncidis Clamator glandarius Columba palumbus Coracias garrulus Corvus corone cornix Coturnix coturnix Emberiza calandra Emberiza melanocephala Falco tinnunculus Francolinus francolinus Galerida cristata Hirundo rustica Chloris chloris Iduna pallida Linaria cannabina Oenanthe cypriaca Parus major Passer hispaniolensis Pica pica Streptopelia turtur Sylvia conspicillata Sylvia melanocephala Латвия Acrocephalus palustris Alauda arvensis Anthus pratensis Carduelis carduelis Carpodacus erythrinus Ciconia ciconia Crex crex Emberiza citrinella Lanius collurio Locustella naevia Motacilla flava Passer montanus Saxicola rubetra Sturnus vulgaris Sylvia communis Vanellus vanellus Литва Alauda arvensis Anthus pratensis Carduelis carduelis Ciconia ciconia Crex crex Emberiza citrinella Hirundo rustica Lanius collurio Motacilla flava Passer montanus Saxicola rubetra Sturnus vulgaris Sylvia communis Vanellus vanellus Люксембург Alauda arvensis Emberiza citrinella Lanius collurio Linaria cannabina Passer montanus Saxicola torquatus Sylvia communis Унгария Alauda arvensis Anthus campestris Coturnix coturnix Emberiza calandra Falco tinnunculus Galerida cristata Lanius collurio Lanius minor Locustella naevia Merops apiaster Motacilla flava Perdix perdix Sturnus vulgaris Sylvia communis Sylvia nisoria Vanellus vanellus Малта Calandrella brachydactyla Linaria cannabina Cettia cetti Cisticola juncidis Coturnix coturnix Emberiza calandra Lanius senator Monticola solitarius Passer hispaniolensis Passer montanus Serinus serinus Streptopelia decaocto Streptopelia turtur Sturnus vulgaris Sylvia conspicillata Sylvia melanocephala Нидерландия Alauda arvensis Anthus pratensis Athene noctua Calidris pugnax Carduelis carduelis Corvus frugilegus Coturnix coturnix Emberiza citrinella Falco tinnunculus Gallinago gallinago Haematopus ostralegus Hippolais icterina Hirundo rustica Limosa limosa Miliaria calandra Motacilla flava Numenius arquata Passer montanus Perdix perdix Saxicola torquatus Spatula clypeata Streptopelia turtur Sturnus vulgaris Sylvia communis Tringa totanus Turdus viscivorus Vanellus vanellus Австрия Acrocephalus palustris Alauda arvensis Anthus spinoletta Anthus trivialis Carduelis carduelis Emberiza citrinella Falco tinnunculus Jynx torquilla Lanius collurio Linaria cannabina Lullula arborea Miliaria calandra Oenanthe oenanthe Passer montanus Perdix perdix Saxicola rubetra Saxicola torquatus Serinus citrinella Serinus serinus Streptopelia turtur Sturnus vulgaris Sylvia communis Turdus pilaris Vanellus vanellus Полша Alauda arvensis Anthus pratensis Ciconia ciconia Emberiza citrinella Emberiza hortulana Falco tinnunculus Galerida cristata Hirundo rustica Lanius collurio Limosa limosa Linaria cannabina Miliaria calandra Motacilla flava Passer montanus Saxicola torquatus Saxicola rubetra Serinus serinus Streptopelia turtur Sturnus vulgaris Sylvia communis Upupa epops Vanellus vanellus Португалия Athene noctua Bubulcus ibis Carduelis carduelis Chloris chloris Ciconia ciconia Cisticola juncidis Coturnix coturnix Delichon urbicum Emberiza cirlus Falco tinnunculus Galerida cristata Hirundo rustica Lanius meridionalis Linaria cannabina Merops apiaster Miliaria calandra Milvus migrans Passer domesticus Pica pica Saxicola torquatus Serinus serinus Sturnus unicolor Upupa epops Румъния Alauda arvensis Anthus campestris Calandrella brachydactyla Ciconia ciconia Corvus frugilegus Emberiza calandra Emberiza citrinella Emberiza hortulana Emberiza melanocephala Falco tinnunculus Galerida cristata Hirundo rustica Lanius collurio Lanius minor Linaria cannabina Melanocorypha calandra Motacilla flava Passer montanus Perdix perdix Saxicola rubetra Saxicola torquatus Streptopelia turtur Sturnus vulgaris Sylvia communis Upupa epops Vanellus vanellus Словения Acrocephalus palustris Alauda arvensis Anthus trivialis Carduelis carduelis Columba oenas Columba palumbus Emberiza calandra Emberiza cirlus Emberiza citrinella Falco tinnunculus Galerida cristata Hirundo rustica Jynx torquilla Lanius collurio Linaria cannabina Lullula arborea Luscinia megarhynchos Motacilla flava Passer montanus Phoenicurus phoenicurus Picus viridis Saxicola rubetra Saxicola torquatus Serinus serinus Streptopelia turtur Sturnus vulgaris Sylvia communis Upupa epops Vanellus vanellus Словакия Alauda arvensis Carduelis carduelis Emberiza calandra Emberiza citrinella Falco tinnunculus Hirundo rustica Chloris chloris Lanius collurio Linaria cannabina Locustella naevia Motacilla flava Passer montanus Saxicola rubetra Saxicola torquatus Serinus serinus Streptopelia turtur Sturnus vulgaris Sylvia communis Sylvia nisoria Vanellus vanellus Финландия Alauda arvensis Anthus pratensis Corvus monedula Crex crex Delichon urbica Emberiza hortulana Hirundo rustica Numenius arquata Passer montanus Saxicola rubertra Sturnus vulgaris Sylvia communis Turdus pilaris Vanellus vanellus Швеция Alauda arvensis Anthus pratensis Corvus frugilegus Emberiza citrinella Emberiza hortulana Falco tinnunculus Hirundo rustica Lanius collurio Linaria cannabina Motacilla flava Passer montanus Saxicola rubetra Sturnus vulgaris Sylvia communis Vanellus vanellus
Приложение VI
СПИСЪК НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА ГОРСКИТЕ ЕКОСИСТЕМИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 12, ПАРАГРАФИ 2 И 3 Показател Описание, единици и методика за определяне и наблюдение на показателя Стояща мъртва дървесина Описание: Този показател показва количеството нежива стояща дървесна биомаса в горите и другите залесени площи. Единица: m3/ha. Методика: разработена и използвана от FOREST EUROPE, State of Europe’s Forests 2020, FOREST EUROPE 2020, и в описанието на националната инвентаризация на горите в Tomppo E. et al., National Forest Inventories, Pathways for Common Reporting, Springer, 2010 г., и като се вземе предвид методиката, изложена в приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999, в съответствие с Указанията от 2006 г. на МКИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове. Паднала мъртва дървесина Описание: Този показател показва количеството нежива дървесна биомаса, намираща се на земята в горите и другите залесени площи. Единица: m3/ha. Методика: разработена и използвана от FOREST EUROPE, State of Europe’s Forests 2020, FOREST EUROPE 2020, и в описанието на националната инвентаризация на горите в Tomppo E. et al., National Forest Inventories, Pathways for Common Reporting, Springer, 2010 г., и като се вземе предвид методиката, изложена в приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999, в съответствие с Указанията от 2006 г. на МКИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове. Дял на горите с неравномерна възрастова структура Описание: Този показател се отнася до дела на горите с възможност за дърводобив (FAWS) с неравномерна възрастова структура в горите, в сравнение с горите с равномерна възрастова структура. Единица: Процент на FAWS с неравномерна възрастова структура. Методика: разработена и използвана от FOREST EUROPE, State of Europe’s Forests 2020, FOREST EUROPE 2020, и в описанието на националните инвентаризации на горите в Tomppo E. et al., National Forest Inventories, Pathways for Common Reporting, Springer, 2010 г. Свързаност на горите Описание: Свързаността на горите представлява степента на компактност на покритите с гори площи. Тя се определя в диапазона от 0 до 100. Единица: Индекс. Методика: разработена от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), Vogt P. et al., FAO – State of the World’s Forests: Forest Fragmentation, Технически доклад на JRC, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2019 г. Индекс на обикновените горски видове птици Описание: С показателя за горските птици се описват тенденциите в изобилието на често срещани горски птици в обитаваните от тях европейски райони във времето. Това е съставен индекс, създаден въз основа на данни от наблюдение на видовете птици, характерни за горските местообитания в Европа. Индексът се основава на конкретен списък на видовете във всяка държава членка. Единица: Индекс. Методика: Brlík и др. Long-term and large-scale multispecies dataset tracking population changes of common European breeding birds, Sci Data 8, 21. 2021 г. Запаси от органичен въглерод Описание: С този показател се описват запасите от органичен въглерод в отпадъците и в минералните почви на дълбочина от 0 до 30 cm в горските екосистеми. Единица: Тонове органичен въглерод/ha. Методика: посочена в приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999 в съответствие с Указанията от 2006 г. на МКИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове и подкрепена от Рамковото изследване на земеползването и земното покритие (LUCAS), Jones A. и др., LUCAS Soil 2022, технически доклад на JRC, Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г. Дял на горите, в които преобладават местните дървесни видове Описание: Дял на горите и други залесени земи, в които преобладават (> 50 % покритие) местни дървесни видове Единица: Процент Методика: разработена и използвана от FOREST EUROPE, State of Europe’s Forests 2020, FOREST EUROPE 2020, и в описанието на националните инвентаризации на горите в Tomppo E. et al., National Forest Inventories, Pathways for Common Reporting, Springer, 2010 г. Разнообразие на дървесните видове Описание: Този показател описва средния брой дървесни видове, които се срещат в горските площи Единица: Индекс. Методика: основаваща се на FOREST EUROPE, State of Europe’s Forests 2020, FOREST EUROPE 2020, и в описанието на националните инвентаризации на горите в Tomppo E. et al., National Forest Inventories, Pathways for Common Reporting, Springer, 2010 г.
Приложение VII
СПИСЪК НА ПРИМЕРИТЕ ЗА МЕРКИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 14, ПАРАГРАФ 16 1) Възстановяване на влажните зони чрез възстановяване на оводняванетона пресушени торфища, премахване на структурите, отводняващи торфищата, или премахване на полдери, както и преустановяване на добива на торф. 2) Подобряване на хидроложките условия чрез увеличаване на количеството, качеството и динамиката на повърхностните води и на нивата на подземните води за естествените и полуестествените екосистеми. 3) Премахване на нежеланата храстовидна растителност или неместните насаждения в затревените площи, влажните зони, горите и площите с рядка растителност. 4) Използване на палудикултура. 5) Възстановяване на меандрите на реките и свързване на изкуствено прекъснатите меандри или крайречните U-образни езера. 6) Премахване на надлъжните и страничните прегради, като диги и язовири; осигуряване на повече пространство за речната динамика и възстановяване на свободно течащи речни участъци. 7) Възстановяване на речните корита, езерата и речните течения през низините, например чрез премахване на изкуственото фиксиране на коритата, оптимизиране на състава на субстрата, подобряване или развитие на покритието на местообитанията. 8) Възстановяване на естествените процеси на утаяване. 9) Създаване на крайречни буфери, като например крайречни гори, буферни ивици, ливади или пасища. 10) Увеличаване на екологичните характеристики на горите, като например големите, старите и умиращите дървета (дървета, представляващи местообитания) и количествата паднала и стояща мъртва дървесина. 11) Разнообразяване на структурата на горите по отношение на например видовия състав и възрастта, създаване на възможност за естествено възстановяване и смяна на поколенията дървесни видове. 12) Подпомагане на миграцията на произходите и видовете, когато това може да е необходимо поради изменението на климата. 13) Подобряване на разнообразието на горите чрез възстановяване на мозайки от негорски местообитания, като например открити участъци с тревни съобщества или пустош, езера или скалисти площи. 14) Използване на подходи на горското стопанство, които са „близки до природата“ или „непрекъсната покривка“; въвеждане на местни дървесни видове. 15) Насърчаване на развитието на вековни местни гори и зрели насаждения, например чрез спиране на дърводобива или чрез активно управление, което благоприятства развитието на авторегулаторни функции и подходяща устойчивост. 16) Въвеждане на разнообразие в характеристиките на ландшафта в обработваемите земи и интензивно използваните затревени площи, като например буферни ивици, синори с местни цветя, живи плетове, дървета, малки гори, терасиране, езера, коридори на местообитания и екопасажи и др. 17) Увеличаване на земеделската площ, която се управлява съгласно агроекологични подходи, като например биологично земеделие или агролесовъдство, отглеждане на смесени култури и редуване на културите, интегрирано управление на вредителите и хранителните вещества. 18) Намаляване на интензивността на пашата или режимите на коситба върху затревени площи, когато е приложимо, и възстановяване на екстензивната паша с домашен добитък и режимите на екстензивно косене, когато те са били изоставени. 19) Спиране или намаляване на употребата на химически пестициди, както и на изкуствени торове и оборски тор. 20) Спиране на разораването на затревените площи и на въвеждането на семена от продуктивни треви. 21) Премахване на насажденията в предишните динамични системи на континентални дюни, за да може да се възстанови естествената динамика на вятъра в полза на откритите местообитания. 22) Подобряване на свързаността между местообитанията, за да се даде възможност за развитие на популации на видовете и за достатъчен индивидуален или генетичен обмен, както и за миграция на видовете и адаптиране към изменението на климата. 23) Създаване на възможност екосистемите да развиват собствена естествена динамика, например чрез отказ от събиране на реколта и насърчаване на естествената и дивата природа. 24) Премахване и контрол на инвазивните чуждоземни видове и предотвратяване или свеждане до минимум на въвеждането на нови екземпляри. 25) Свеждане до минимум на отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема, например чрез използване на уреди с по-малко въздействие върху морското дъно. 26) Възстановяване на важни зони за хвърляне на хайвер и размножаване на риба. 27) Осигуряване на структури или субстрати за насърчаване на завръщането на морските организми в подкрепа на възстановяването на корали, стриди или каменни рифове. 28) Възстановяване на ливадите с морска трева и горите от водорасли чрез активно стабилизиране на морското дъно, намаляване и, когато е възможно, премахване на натиска или чрез активно размножаване и засаждане. 29) Възстановяване или подобряване на състоянието на характерната местна популация от видове, жизненоважна за екологията на морските местообитания, чрез предприемане на пасивни или активни мерки за възстановяване, например въвеждане на млади екземпляри. 30) Намаляване на различните форми на замърсяване на морската среда, като натрупването с хранителни вещества, шумовото замърсяване и пластмасовите отпадъци. 31) Увеличаване на градските зелени пространства с екологични характеристики, като например паркове, дървета и залесени участъци, зелени покриви, затревени площи с диви цветя, градини, градско градинарство, улици с дървета, градски ливади и живи плетове, езера и водни течения, като се вземат предвид, наред с другото, разнообразието на видовете, местните видове, местните условия и устойчивостта спрямо изменението на климата. 32) Спиране, намаляване или отстраняване на замърсяването с фармацевтични продукти, опасни химикали, градски и промишлени отпадъчни води и други отпадъци, включително битови отпадъци и пластмаси, както и светлината във всички екосистеми. 33) Превръщане на изоставени промишлени терени, бивши промишлени зони и кариери в природни обекти. ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1991/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)