(1) Контрол върху корпоративно или друго правно образувание се упражнява чрез дялово участие или с други средства.
(2) За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:
а) „контрол на правно образувание“ означава възможността да се упражнява, пряко или непряко, значително влияние и да се налагат съответните решения в рамките на правното образувание;
б) „непряк контрол на правно образувание“ означава контрол на междинните правни образувания в структурата на собственост или в различни вериги на структурата на собственост, където на всяко равнище на структурата се идентифицира пряк контрол;
в) „контрол на корпоративно образувание чрез дялово участие“ означава пряко или непряко притежаване на 50 % + 1 от акциите или правата на глас или друго дялово участие в корпоративното образувание.
(3) Контролът на корпоративно образувание с други средства включва във всички случаи възможността за упражняване на:
а) при корпоративно образувание — мнозинството от правата на глас в корпоративното образувание, независимо дали се споделят или не от лица, действащи съгласувано;
б) правото да се назначават или отстраняват мнозинството от членовете на управителния съвет или на административните, управителните или надзорните органи, или на сходни длъжностни лица, на правното образувание;
в) съответните права на вето или права на вземане на решения, произтичащи от дела от корпоративното образувание;
г) решенията, отнасящи се до разпределението на печалбата на правното образувание или водещи до промяна в активите на правното образувание.
(4) В допълнение към параграф 3 контролът на правното образувание може да се упражнява с други средства. В зависимост от конкретната ситуация на правното образувание и неговата структура другите средства за контрол могат да включват:
а) официални или неофициални договорености със собственици, с членове или с правните образувания, клаузи в устави, споразумения за партньорство, споразумения за синдикиране или равностойни документи или споразумения, в зависимост от особеностите на правното образувание, както и договорености за гласуването;
б) отношения между членовете на семейството;
в) използване на официални или неофициални договорености за номинално лице. За целите на настоящия параграф „официална договореност за номинално лице“ означава договор или равностойна договореност между номиниращо лице и номинално лице, при която номиниращото лице е правно образувание или физическо лице, което дава разпореждания на номинално лице да извършва действия от негово име в определено качество, включително като директор, акционер, съдружник или учредител, а номиналното лице е правно образувание или физическо лице, на което номиниращото лице разпорежда да извършва действия от негово име.