Член 1 Изменения на Директива 2011/36/ЕС
Директива 2011/36/ЕС се изменя, както следва:
1. Член 2 се изменя, както следва:
а) параграф 3 се заменя със следното: „3. Експлоатацията включва най-малко експлоатация на извършвана от други лица проституция или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, включително просия, робство или практики, подобни на робството, принудително подчинение или експлоатация за престъпни дейности, или отнемане на телесни органи, или експлоатация чрез сурогатно майчинство, принудителен брак или незаконно осиновяване.“
б) параграф 5 се заменя със следното: „5. Когато деянието, посочено в параграф 1, е свързано с дете, то съставлява наказуемото деяние трафик на хора, дори и да не е използвано някое от средствата, посочени в параграф 1. Настоящият параграф не се прилага за експлоатацията чрез сурогатно майчинство по смисъла на параграф 3, освен когато сурогатната майка е дете.“
2. Член 4 се изменя, както следва:
а-2) в параграф 2 буква г) се заменя със следното: „г) е извършено с особено насилие или е причинило особено тежки вреди на жертвата, включително физически или психически.“
б-2) параграф 3 се заменя със следното: „3. Държавите членки предприемат необходимите мерки, така че, когато са свързани с престъпление, посочено в член 2, следните обстоятелства да се считат за отегчаващи обстоятелства в съответствие с приложимите разпоредби на националното право:
а-3) фактът, че престъплението е извършено от длъжностни лица при изпълнението на техните задължения;
б-3) фактът, че извършителят е улеснил чрез информационни и комуникационни технологии разпространението на изображения или видеоматериали, или други подобни материали със сексуален характер с участието на жертвата или е разпространил такива изображения или материали.“
3. Член 5 се изменя, както следва:
а-4) в параграф 1 уводната част се заменя със следното: „1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за посочените в член 2, член 3 и член 18а, параграф 1 престъпления, извършени в тяхна полза от лице, действащо самостоятелно или в качеството си на член на орган на юридическото лице и заемащо ръководна длъжност в това юридическо лице, на следните основания:“
б-4) параграфи 2 и 3 се заменят със следното: „2. Държавите членки също така гарантират, че юридическо лице може да бъде подведено под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването от негово подчинено лице на престъпленията, посочени в член 2, член 3 и член 18а, параграф 1, в полза на това юридическо лице. 3. Отговорността на юридическо лице по параграфи 1 и 2 не изключва образуването на наказателно производство срещу физическите лица, които са извършители, подбудители или помагачи в престъпленията, посочени в член 2, член 3 и член 18а, параграф 1.“
4. Член 6 се заменя със следното: „Член 6 Санкции за юридически лица
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че спрямо юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 5, параграф 1 или 2, могат да се налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции или мерки от наказателноправен или друг характер.
(2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че санкциите или мерките за юридически лица, подведени под отговорност съгласно член 5, параграф 1 или 2 за престъпленията, посочени в член 2, член 3 и член 18а, параграф 1, включват имуществени санкции от наказателноправен или друг характер и могат да включват други санкции или мерки от наказателноправен или друг характер, като:
а) лишаване от право на публични облаги или помощи;
б) лишаване от достъп до публично финансиране, включително до тръжни процедури, безвъзмездни средства, концесии и лицензи;
в) временно или окончателно лишаване от право на упражняване на стопанска дейност;
г) отнемане на разрешителни или разрешения за извършване на дейностите, които са довели до съответното престъпление;
д) поставяне под съдебен надзор;
е) съдебна ликвидация;
ж) затваряне на структури, послужили за извършване на престъплението;
з) когато е налице обществен интерес, публикуване на целия съдебен акт, отнасящ се до извършеното престъпление и наложените санкции или мерки, или на част от него, без да се засягат правилата относно правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни.“
5. Член 7 се заличава;
6. Член 8 се заменя със следното: „Член 8 Отказ от наказателно преследване и налагане на наказания на жертвата В съответствие с основните принципи на своите правни системи държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че техните компетентни органи са оправомощени да не провеждат наказателно преследване или да не налагат наказания на жертвите на трафик на хора за участието им в престъпни или други противозаконни дейности, които са били принудени да извършват като пряко следствие от обстоятелството, че са били обект на деяние, посочено в член 2.“
7. Член 9 се изменя, както следва:
а-2) параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки гарантират, че разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в член 2, член 3 и член 18а, параграф 1, не зависят от съобщаването за престъплението или повдигането на обвинение от страна на жертва и че наказателното производство може да продължи дори ако жертвата оттегли дадените от нея показания.“
б-2) параграф 3 се заменя със следното: „3. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, звената и службите, които са отговорни за разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, са получили съответно обучение. Държавите членки гарантират, че лицата, звената или службите за разследване и наказателно преследване на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, когато тези престъпления са извършени или улеснени чрез информационни или комуникационни технологии, разполагат с подходящ експертен опит и технологични способности. Държавите членки се насърчават да създадат специализирани звена към правоохранителните служби и прокуратурите, когато е целесъобразно и в съответствие с техните национални правни системи.“
8. Член 10 се изменя, както следва:
а-3) в параграф 1 уводната част се заменя със следното: „1. Държавите членки предприемат необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в член 2, член 3 и член 18а, параграф 1, когато:“
б-3) в параграф 2 уводната част се заменя със следното: „2. Дадена държава членка уведомява Комисията, когато реши да разшири компетентността си, като включи престъпления, посочени в член 2, член 3 и член 18а, параграф 1, извършени извън нейната територия, inter alia когато:“
9. Член 11 се изменя, както следва:
а-4) параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на жертвите се оказват специализирана помощ и подкрепа чрез подход, ориентиран към жертвите и съобразен с аспектите, свързани с пола, уврежданията и децата, преди, по време на наказателното производство и в рамките на подходящ срок след приключването му, с цел да им бъде осигурена възможност да упражняват правата, установени в Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета () и в настоящата директива.
б-4) параграфи 4 и 5 се заменят със следното: „4. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да създадат със законови, подзаконови или административни разпоредби един или повече механизми, целящи ранното откриване и ранното идентифициране, както и оказването на помощ и подкрепа за идентифицираните и предполагаемите жертви в сътрудничество със съответните организации за подкрепа, както и да определят координационен център за трансгранично насочване на жертвите. Задачите на механизмите за насочване, работещи в съответствие с настоящия параграф, включват най-малкото следното:
а-5) установяване на минимални стандарти за откриване и ранно идентифициране на жертвите и адаптиране на процедурите за такова откриване и идентифициране към различните форми на експлоатация, попадащи в обхвата на настоящата директива;
б-5) насочване на жертвата към най-подходящата подкрепа и помощ;
в-2) установяване на договорености или протоколи за сътрудничество с органите в областта на предоставянето на убежище, за да се гарантира, че се оказват помощ, подкрепа и защита на жертвите на трафик, които се нуждаят и от международна закрила или които желаят да подадат молба за такава закрила, като се вземат предвид индивидуалните обстоятелства на жертвата. 5. Мерките за помощ и подкрепа, посочени в параграфи 1 и 2, се предприемат, след като жертвата бъде информирана и даде своето съгласие, и включват най-малко стандарт на живот, който може да осигури на жертвата средства за живеене, като осигуряването на подходящи места за безопасно настаняване, включително в приемни центрове и други подходящи места за временно настаняване, и материална помощ, както и необходимото медицинско обслужване, включително психологическа помощ, консултации и информация, и устен и писмен превод, когато това е необходимо.“
в-3) вмъква се следният параграф: „5а. Приемните центрове и други подходящи места за временно настаняване, посочени в параграф 5, се осигуряват в достатъчен брой и трябва да са леснодостъпни за предполагаемите и идентифицираните жертви на трафик. Приемните центрове и други подходящи места за временно настаняване спомагат за възстановяването на жертвите, като им осигуряват адекватни и подходящи условия на живот с оглед на завръщането към самостоятелен живот. Те също така са оборудвани за посрещане на специалните потребности на деца, включително на деца жертви.“
г-2) параграф 6 се заменя със следното: „6. Информацията по параграф 5 включва, когато е приложимо, информация относно срока за размисъл и възстановяване, предвиден в Директива 2004/81/ЕО, и информация относно възможността за предоставяне на международна закрила съгласно Регламент (ЕС) 2024/1347 () и Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета () или съгласно други международни правни инструменти или други сходни национални разпоредби.
10. Вмъква се следният член: „Член 11а Жертви на трафик, които е възможно да се нуждаят от международна закрила 1. Държавите членки гарантират, взаимното допълване и координацията между органите, участващи в дейности за борба с трафика на хора, и органите по убежището. 2. Държавите членки гарантират възможността жертвите на трафик да упражняват правото си да поискат международна закрила или равностоен национален статут, включително когато жертвата получава помощ, подкрепа и защита като предполагаема или идентифицирана жертва на трафик на хора.“
11. В член 12 параграф 1 се заменя със следното: „1. Мерките за защита, посочени в настоящия член, се прилагат в допълнение към правата, установени в Директива 2012/29/ЕС.“
12. В член 13 се добавя следният параграф: „3. Държавите членки гарантират, че процедурите за съобщаване за престъпление съгласно настоящата директива са безопасни, провеждат се поверително в съответствие с националното право, формата им е подходяща и достъпна за деца и използват език, съобразен с възрастта и степента на зрялост на децата жертви.“
13. В член 14 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното: „1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че конкретните действия за оказване на помощ и подкрепа на децата — жертви на трафик на хора, в краткосрочен и дългосрочен план, при тяхното физическо и психо-социално възстановяване, се предприемат след индивидуална оценка на особените обстоятелства на всяко дете жертва, като се отчитат надлежно мнението, потребностите и опасенията на детето, така че да се намери трайно решение за него, включително програми в подкрепа на прехода на жертвите към еманципация и пълнолетие, за да се избегне повторен трафик. В съответствие с националното си право държавите членки предоставят в разумен срок достъп до образование на децата жертви и на децата на жертви, които получават помощ и подкрепа в съответствие с член 11. 2. Държавите-членки назначават настойник или представител на детето — жертва на трафик на хора, от момента, в който детето е идентифицирано от органите, когато според националното право носителите на родителска отговорност са лишени от възможността да защитават висшия интерес на детето и/или да го представляват поради конфликт на интереси между тях и детето жертва. Държавите членки гарантират, че при конфликт на интереси между настойника или представителя и детето жертва се назначава друг настойник или представител.
(3) Държавите членки предприемат, когато е необходимо и възможно, мерки за оказване на помощ и подкрепа на семейството на дете — жертва на трафик на хора, когато семейството се намира на територията на държавите членки. По-конкретно, когато е необходимо и възможно, държавите членки прилагат член 4 от Директива 2012/29/ЕС спрямо семейството.“
14. Членове 17 и 18 се заменят със следното: „Член 17 Обезщетяване на жертвите Държавите членки гарантират, че жертвите на трафик на хора имат достъп до съществуващите режими за обезщетяване на жертвите на умишлени насилствени престъпления. Държавите членки могат да създадат национален фонд за жертвите или подобен инструмент съгласно националното си законодателство, за да изплащат обезщетения на жертвите.
Член 18 Превенция
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, като отчитат особеностите на различните форми на експлоатация, например чрез образование, обучения и кампании, когато е целесъобразно, като обръщат специално внимание на аспектите, свързани с онлайн пространството, с цел възпиране и намаляване на търсенето, поощряващо всички форми на експлоатация, свързани с трафика на хора.
(2) Държавите членки предприемат подходящи действия по съобразен с аспектите, свързани с пола, и подходящ за децата начин, включително чрез интернет, като информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, изследователски и образователни програми, включително насърчаването на цифрова грамотност и цифрови умения, и когато е целесъобразно — в сътрудничество със съответните организации на гражданското общество и други заинтересовани страни, като частния сектор, с цел да се повиши осведомеността и да се намали рискът хора, и особено деца и хора с увреждания, да стават жертви на трафик на хора.“
15. Вмъкват се следните членове: „Член 18a Престъпления, свързани с ползването на услуги, предоставени от жертва на трафик на хора
(1-2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато е налице умисъл, ползването на услуги, предоставяни от жертва на престъпление, посочено в член 2, представлява престъпление, когато жертвата се експлоатира, за да предоставя тези услуги, и ползвателят на услугите знае, че лицето, предоставящо услугата, е жертва на престъпление, посочено в член 2.
(2-2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпление, установено съгласно параграф 1, се наказва с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.
Член 18б Обучение
(1) Държавите членки насърчават или предлагат редовни и специализирани обучения за специалистите, които е вероятно да влязат в контакт с жертви или потенциални жертви на трафик на хора — включително полицейски служители на първа линия, съдебни служители, служби за помощ и подкрепа, инспектори по труда, социални служби и здравни работници — които да им позволят да предотвратяват и да се борят с трафика на хора и да избягват вторичното виктимизиране, както и да откриват, идентифицират, подпомагат, подкрепят и защитават жертвите. Тези обучения се основават на правата на човека, ориентирани са към жертвите и са съобразени с аспектите, свързани с пола, уврежданията и децата.
(2) Без да се засягат независимостта на съдебната власт и разликите в нейната организация на територията на Съюза, държавите членки насърчават както общите, така и специализираните обучения за съдиите и прокурорите, участващи в наказателни производства, които да им позволят да предотвратяват и да се борят с трафика на хора и да избягват вторичното виктимизиране, както и да откриват, идентифицират, подпомагат, подкрепят и защитават жертвите. Тези обучения се основават на правата на човека, ориентирани са към жертвите и са съобразени с аспектите, свързани с пола, уврежданията и децата.“
16. Член 19 се заменя със следното: „Член 19 Национални координатори за борба с трафика на хора или равностойни механизми и независими органи
(1-2) Държавите членки вземат необходимите мерки за осигуряването на национални координатори за борба с трафика на хора или равностойни механизми и за предоставянето им на необходимите ресурси за ефективно изпълнение на техните функции. Националният координатор за борба с трафика на хора или равностойният механизъм работи със съответните национални, регионални и местни органи и агенции, по-специално с правоохранителните органи, с националните механизми за насочване и съответните организации на гражданското общество, извършващи дейност в тази област.
(2-2) Задачите на националните координатори за борба с трафика на хора или равностойните механизми включват извършване на оценка на тенденциите в областта на трафика на хора, измерване на резултатите от действията за борба с трафика на хора, включително събиране на статистически данни в тясно сътрудничество със съответните организации на гражданското общество, извършващи дейност в тази област, и докладване. Задачите на националните координатори за борба с трафика на хора или равностойните механизми могат да включват и следното:
а) изготвяне на планове за реакция в извънредни ситуации с цел предотвратяване на заплахата от трафик на хора в случай на тежки извънредни ситуации;
б) насърчаване, координиране, а когато е целесъобразно, и финансиране на програми за борба с трафика на хора. 3. Държавите членки могат също така да създават независими органи, чиито функции може да включват наблюдение на изпълнението и въздействието на действията за борба с трафика на хора, представяне на доклади по въпроси, изискващи специално внимание от страна на компетентните национални органи, и извършване на оценки на първопричините за трафика на хора и тенденциите. Ако се създаде такъв независим орган, държавите членки могат да му възложат една или повече от задачите, посочени в параграф 2.“
17. Вмъкват се следните членове: „Член 19a Събиране на данни и статистика 1. Държавите членки гарантират въвеждането на система за регистриране, изготвяне и предоставяне на анонимизирани статистически данни, предназначена за наблюдение на ефективността на системите им за борба с престъпленията, посочени в настоящата директива. 2. Статистическите данни, посочени в параграф 1, включват най-малкото налични на централно равнище данни относно:
а-2) броя на регистрираните идентифицирани и предполагаеми жертви на престъпленията, посочени в член 2, с разбивка по регистрираща организация, пол, възрастови групи (дете/възрастен), гражданство и форма на експлоатация съгласно националното право и практики;
б-2) броя на лицата, заподозрени в престъпленията, посочени в член 2, с разбивка по пол, възрастови групи (дете/възрастен), гражданство и форма на експлоатация;
в) броя на лицата, срещу които е образувано наказателно производство за престъпления, посочени в член 2, с разбивка по пол, възрастови групи (дете/възрастен), гражданство, форма на експлоатация и характер на окончателното решение дали да бъде повдигнато обвинение;
г) броя на актовете във връзка са повдигането на обвинение (например обвинения за престъпления, посочени в член 2, обвинения за други престъпления, решения да не се повдига обвинение, друго);
д) броя на осъдените лица за престъпления, посочени в член 2, с разбивка по пол, възрастови групи (дете/възрастен) и гражданство;
е) броя на съдебните актове (напр. оправдателни и осъдителни присъди, други решения) за престъпленията, посочени в член 2;
ж) броя на заподозрените лица, лицата, срещу които е образувано наказателно производство, и лицата, осъдени за престъпления, посочени в член 18а, параграф 1, с разбивка по пол и възрастови групи (дете/възрастен). 3. Всяка година, по правило до 30 септември, а при невъзможност — най-късно до 31 декември, държавите членки предават на Комисията посочените в параграф 2 статистическите данни за предходната година.
Член 19б Национален план за действие за борба с трафика на хора
(1) До 15 юли 2028 г. държавите членки приемат национални планове за действие за борба с трафика на хора, които се изготвят и прилагат в консултация с националните координатори за борба с трафика на хора или равностойни механизми, посочени в член 19, с независимите органи и със заинтересованите страни, чиято дейност е в областта на предотвратяването и борбата с трафика на хора. Държавите членки гарантират редовния преглед и актуализиране на националните планове за действие за борба с трафика на хора на не повече от пет години.
(2) Националните планове за действие за борба с трафика на хора може да съдържат следните елементи:
а) цели, приоритети и мерки за справяне с трафика на хора за всички форми на експлоатация, включително конкретни мерки за деца жертви;
б) превантивни мерки, като образование, кампании за повишаване на осведомеността и обучения, както и превантивни мерки като част от ответните действия в извънредни ситуации спрямо рисковете от трафик на хора вследствие на хуманитарни кризи, когато е целесъобразно;
в) мерки за засилване на борбата с трафика на хора, включително за подобряване на разследването и наказателното преследване на случаи на трафик на хора и за подобряване на трансграничното сътрудничество;
г) мерки за укрепване на ранното идентифициране и оказването на помощ, подкрепа и защита на жертвите на трафик на хора;
д) процедури за редовно наблюдение и оценка на изпълнението на националните планове за действие за борба с трафика на хора.
(3) Държавите членки изпращат на Комисията своите национални планове за действие за борба с трафика на хора и всички техни актуализации в срок до три месеца от приемането им.
(4) Националните планове за действие за борба с трафика на хора се оповестяват публично.“
18. Член 20 се заменя със следното: „Член 20 Координиране на стратегията на Съюза за борба с трафика на хора
(1-2) За да се допринесе за установяването на координирана и обща стратегия на Съюза за борба с трафика на хора, държавите членки подпомагат изпълнението на задачите на координатора на ЕС за борба с трафика на хора. По-специално държавите членки му изпращат най-малко информацията, посочена в член 19.
(2-2) За да се гарантира съгласуван и всеобхватен подход, координаторът на ЕС за борба с трафика на хора осигурява координация с националните координатори за борба с трафика на хора или равностойните механизми, независимите органи, агенциите на Съюза и съответните организации на гражданското общество, извършващи дейност в тази област, включително за целите на участието на координатора на ЕС за борба с трафика на хора в докладването относно постигнатия напредък в борбата с трафика на хора, което Комисията извършва на всеки две години.“
19. В член 23 се добавя следният параграф: „3. До 15 юли 2030 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на степента, в която държавите членки са предприели мерките, необходими за да се съобразят с настоящата директива, и за оценка на въздействието на тези мерки.“.
Член 2 Транспониране
(1) Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 15 юли 2026 г. Те незабавно нотифицират Комисията за това. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3 Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 4 Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите. Съставено в Брюксел на 13 юни 2024 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател H. LAHBIB ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1712/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)