Член 1 Изменения на Директива (ЕС) 2018/2001
Директива (ЕС) 2018/2001 се изменя, както следва:
1. В член 2 вторият параграф се изменя, както следва:
а) точка 1 се заменя със следното: „1) „енергия от възобновяеми източници“ или „възобновяема енергия“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична) и геотермална енергия, осмотична енергия, енергия от околната среда, енергия от приливите и отливите, енергия от вълните и друга океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадъчни води и биогаз; 1а) „промишлена обла дървесина“ означава дървени трупи, фурнирни трупи, кръгла или нацепена дървесна пулпа, както и всяка друга обла дървесина, която е подходяща за промишлени цели, с изключение на обла дървесина, чиито характеристики, като например дървесен вид, размери, липса на изкривявания и плътност на чеповете, я правят неподходяща за промишлена употреба, както е определено и надлежно обосновано от държавите членки съгласно съответното състояние на горите и пазарните условия;“;
б) точка 4 се заменя със следното: „4) „брутно крайно потребление на енергия“ означава енергийните продукти, доставяни за енергийни цели на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, потреблението на електрическа енергия и топлинна енергия от енергийния сектор за целите на производството на електрическа и на топлинна енергия и загубите при разпределението и преноса на електрическа енергия и топлинна енергия;“;
в) вмъкват се следните точки: „9a) „зона за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници“ означава конкретно място или зона, на сушата, в морето или във вътрешните води, което държава членка е определила като особено подходящо за инсталиране на централи за енергия от възобновяеми източници; 9б) „оборудване за слънчева енергия“ означава оборудване, което преобразува слънчевата енергия в топлинна или електрическа енергия, по-специално оборудване за производство на топлинна енергия от слънчева енергия и оборудване за производство на електрическа енергия от слънчева енергия;“;
г) вмъкват се следните точки: „14а) „пазарна зона“ означава пазарна зона съгласно определението в член 2, точка 65 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета (); 14б) „иновативна технология за енергия от възобновяеми източници“ означава технология за производство на енергия от възобновяеми източници, която подобрява поне по един начин съпоставима съвременна технология за енергия от възобновяеми източници или която прави използваема технология за енергия от възобновяеми източници, която не е напълно търговски реализирана или която предполага ясна степен на риск; 14в) „интелигентна измервателна система“ означава интелигентна измервателна система съгласно определението в член 2, точка 23 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (); 14г) „зарядна точка“ означава зарядна точка съгласно определението в член 2, точка 48 от Регламент (ЕС) 2023/1804 на Европейския парламент и на Съвета (); 14д) „участник на пазара“ означава участник на пазара съгласно определението в член 2, точка 25 от Регламент (ЕС) 2019/943; 14е) „пазар на електроенергия“ означава пазари на електроенергия съгласно определението в член 2, точка 9 от Директива (ЕС) 2019/944; 14ж) „битова батерия“ означава самостоятелна акумулаторна батерия с номинален капацитет над 2 kWh, която е подходяща за инсталиране и използване в домашни условия; 14з) „акумулаторна батерия за електрически превозни средства“ означава акумулаторна батерия за електрически превозни средства съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 14 от Регламент (ЕС) 2023/1542 на Европейския парламент и на Съвета (); 14и) „индустриална батерия“ означава индустриална батерия съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 13 от Регламент (ЕС) 2023/1542; 14й) „състояние на изправност“ означава състояние на изправност съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 28 от Регламент (ЕС) 2023/1542; 14к) „степен на зареждане“ означава степен на зареждане съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 27 от Регламент (ЕС) 2023/1542; 14л) „зададена стойност за мощността“ означава динамичната информация, запаметена в системата за управление на батерията, която определя настройките за електрическата мощност, при които батерията следва да работи оптимално по време на зареждане или разреждане, така че да се оптимизират състоянието ѝ на изправност и експлоатационната ѝ употреба; 14м) „интелигентно зареждане“ означава операция по зареждане, при която електрическата енергия, подавана към батерията, се регулира динамично в реално време въз основа на информация, получена чрез електронна комуникация; 14н) „регулаторен орган“ означава регулаторен орган съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2019/943; 14о) „двупосочно зареждане“ означава двупосочно зареждане съгласно определението в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2023/1804; 14п) „зарядна точка с нормална мощност“ означава зарядна точка с нормална мощност съгласно определението в член 2, точка 37 от Регламент (ЕС) 2023/1804; 14р) „споразумение за закупуване на енергия от възобновяеми източници“ означава договор, по силата на който физическо или юридическо лице се съгласява да купува енергия от възобновяеми източници директно от производител, и който включва, но не се ограничава до споразумения за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници и споразумения за закупуване на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници;
д) вмъкват се следните точки: „18а) „промишленост“ означава предприятия и продукти, които попадат в обхвата на букви Б, В и Е и в обхвата на разделение 63, буква Ж от статистическата класификация на икономическите дейности (NACE REV.2), определени в Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета (); 18б) „неенергийна цел“ означава използването на горива като изходни суровини в промишлен процес, а не за производство на енергия;
е) вмъкват се следните точки: „22а) „възобновяеми горива“ означава биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса и възобновяеми горива от небиологичен произход; 22б) „енергийната ефективност на първо място“ означава енергийната ефективност на първо място съгласно определението в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 2018/1999;“;
ж) точка 36 се заменя със следното: „36) „възобновяеми горива от небиологичен произход“ означава течни и газообразни горива, чието енергийно съдържание се извлича от възобновяеми източници, различни от биомаса;“;
з) вмъкват се следните точки: „44а) „горски плантации“ означава горски плантации съгласно определението в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета (); 44б) „осмотична енергия“ означава енергия, създадена по естествен път вследствие на разликата в концентрацията на сол между две течности, например прясна вода и солена вода; 44в) „ефективност на системата“ означава изборът на енергийно ефективни решения, при което те също така дават възможност за икономически ефективен път на декарбонизация, допълнителна гъвкавост и ефективно използване на ресурсите; 44г) „съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия“ означава съоръжение за съхранение на енергия, комбинирано със съоръжение за производство на енергия от възобновяеми източници и свързано с една и съща точка за достъп до мрежата; 44д) „превозно средство, задвижвано със слънчева енергия“ означава моторно превозно средство със задвижване, включващо само непериферни електрически машини в качеството на преобразувател на енергия с презаредима електрическа система за съхранение на енергия, която може да бъде зареждана и от външен източник, както и с интегрирани в превозното средство фотоволтаични панели;
2. Член 3 се изменя, както следва:
а-2) параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки колективно осигуряват постигането през 2030 г. на поне 42,5 % дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Съюза. Държавите членки колективно се стремят да увеличат дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Съюза до 45 % през 2030 г. Държавите членки определят индикативна цел за иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници от най-малко 5 % от новоинсталирани мощности за енергия от възобновяеми източници до 2030 г.“ ;
б-2) параграф 3 се заменя със следното: „3. Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че енергията от биомаса се произвежда по начин, който свежда до минимум неправомерното нарушаване на пазара на суровини за биомаса и неблагоприятното въздействие върху биологичното разнообразие, околната среда и климата. За тази цел те вземат предвид йерархията на отпадъците, посочена в член 4 от Директива 2008/98/ЕО, и осигуряват прилагането на принципа на каскадното използване на биомаса, с акцент върху схеми за подпомагане и при надлежно отчитане на националните специфики. Държавите членки проектират схеми за подпомагане за енергията от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса по такъв начин, че да се избегне стимулирането на неустойчиви подходи и нарушаването на конкуренцията със секторите на материалите, с цел да се гарантира, че дървесната биомаса се използва според нейната най-висока икономическа и екологична добавена стойност съгласно следния ред на приоритетност:
а-3) продукти от дървесина;
б-3) удължаване на срока на експлоатация на продуктите от дървесина;
в-2) повторна употреба;
г-2) рециклиране;
д-2) биоенергия; и
е-2) обезвреждане. 3а. Държавите членки могат да предоставят дерогации от принципа на каскадното използване на биомаса, посочен в параграф 3, когато това е необходимо, за да се гарантира сигурността на енергийните доставки. Държавите членки могат също така да предоставят дерогации от този принцип, когато местната промишленост не е в състояние в количествено или техническо отношение да използва горскостопанска биомаса за икономическа и екологична добавена стойност, която е по-висока от производството на енергия, за суровини, идващи от:
а-4) необходимите дейности по управление на горите, имащи за цел да гарантират предтърговски операции по разреждане или извършвани в съответствие с националното законодателство за предотвратяване на горските пожари в области с висок риск;
б-4) санитарна сеч след документирани естествени смущения; или
в-3) дърводобив от определени гори, чиито характеристики не са подходящи за местните преработвателни съоръжения. 3б. Не по-често от веднъж годишно държавите членки нотифицират на Комисията обобщение на дерогациите от принципа на каскадното използване на биомаса съгласно параграф 3а, заедно с причините за тези дерогации и географския мащаб, за който те се прилагат. Комисията оповестява публично получените нотификации и може да изрази публично становище по отношение на всяка от тях. 3в. Държавите членки не предоставят пряко финансово подпомагане за:
а-5) използването на дървесни трупи, фурнирни трупи, промишлена обла дървесина, пънове и корени за производство на енергия;
б-5) производството на енергия от възобновяеми източници от изгаряне на отпадъци, освен ако задълженията за разделно събиране, установени в Директива 2008/98/ЕО, са спазени. 3г. Без да се засяга параграф 3, държавите членки не предоставят ново подпомагане, нито подновяват подпомагането за производството на електрическа енергия от горскостопанска биомаса в инсталации, произвеждащи само електрическа енергия, освен ако тази електрическа енергия не отговаря на поне едно от следните условия:
а-6) тя е произведена в регион, посочен в териториален план за справедлив преход, създаден в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета () поради зависимостта на региона от твърди изкопаеми горива, като той отговаря на съответните изисквания, определени в член 29, параграф 11 от настоящата директива;
б-6) тя е произведена чрез улавяне и съхранение на CO2 от биомаса и отговаря на изискванията, определени в член 29, параграф 11, втора алинея;
в-4) тя се произвежда в най-отдалечен регион, както е посочено в член 349 от ДФЕС, за ограничен период и с цел постепенно намаляване във възможно най-голяма степен на използването на горскостопанска биомаса, без да се засяга достъпът до безопасна и сигурна енергия. До 2027 г. Комисията публикува доклад за въздействието на схемите на държавите членки за подпомагане на биомасата, включително въздействието върху биоразнообразието, климата и околната среда и възможните нарушения на пазара, и оценява възможността за допълнителни ограничения по отношение на схемите за подпомагане за горскостопанска биомаса.
в-5) вмъква се следният параграф: „4а. Държавите членки установяват рамка, която може да включва схеми за подпомагане и мерки за улесняване на оползотворяването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, позволяваща внедряването на електрическа енергия от възобновяеми източници до равнище, което е в съответствие с националния принос на държавата членка, посочен в параграф 2 от настоящия член, и с темп, който е в съответствие с индикативните криви, посочени в член 4, буква а), точка 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999. По-специално тази рамка води до преодоляване на оставащите пречки пред постигането на високо равнище на снабдяване с електрическа енергия от възобновяеми източници, включително пречките, свързани с процедурите за издаване на разрешителни и с разработването на необходимата инфраструктура за пренос, разпределение и съхранение, включително съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия. При разработването на тази рамка държавите членки вземат предвид допълнителната електрическа енергия от възобновяеми източници, необходима за задоволяване на търсенето в сектора на транспорта, промишлеността, строителството и топлинната енергия и енергията за охлаждане, както и за производството на възобновяеми горива от небиологичен произход. Държавите членки могат да включват обобщение на политиките и мерките по линия на тази рамка и оценка на прилагането им съответно в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и в своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно член 17 от посочения регламент.“
3. Член 7 се изменя, както следва:
а-7) в параграф 1 втора алинея се заменя със следното: „По отношение на първа алинея, букви а), б) или в) газът и електрическата енергия от възобновяеми източници се вземат предвид само веднъж за целите на изчисляването на дела на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници. Енергията, произведена от възобновяеми горива от небиологичен произход, се отчита в сектора — електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане или транспорт — в който е потребена. Без да се засяга трета алинея, държавите членки могат да се договарят, чрез специално споразумение за сътрудничество, да отчитат изцяло или частично енергията от възобновяеми горива от небиологичен произход, потребявана в една държава членка, в дела на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в държавата членка, в която тези горива са произведени. За да се следи дали едни и същи възобновяеми горива от небиологичен произход не се отчитат както в държавата членка, в която са произведени, така и в държавата членка, в която са потребени, и за да се регистрира отчетеното количество, държавите членки нотифицират Комисията за всяко такова споразумение за сътрудничество. Споразумението за сътрудничество включва количеството възобновяеми горива от небиологичен произход, което трябва да се отчита общо и за всяка отделна държава членка, и датата, на която споразумението за сътрудничество влиза в сила.“;
б-7) в параграф 2 първата алинея се заменя със следното: „2. За целите на параграф 1, първа алинея, буква а) брутното крайно потребление на електрическа енергия от възобновяеми източници се изчислява като количеството електрическа енергия, произведено в държава членка от възобновяеми източници, включително производството на електрическа енергия от потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и общности за възобновяема енергия и електрическата енергия от възобновяеми горива от небиологичен произход, с изключение на производството на електрическа енергия в помпено-акумулиращи водноелектрически централи от предварително изпомпвана на горното ниво вода, както и електрическа енергия, използвана за производство на възобновяеми горива от небиологичен произход.“ ;
в-6) в параграф 4 буква а) се заменя със следното: „а) Крайното потребление на енергия от възобновяеми източници в транспортния сектор се изчислява като сумата от всички биогорива, биогаз и възобновяеми горива от небиологичен произход, потребени в транспортния сектор. Това включва възобновяеми горива, доставяни на международни морски бункери.“
4. Член 9 се изменя, както следва:
а-8) вмъква се следният параграф: „1а. До 31 декември 2025 г. всяка държава членка се ангажира да създаде рамка за сътрудничество относно съвместни проекти с една или повече други държави членки за производство на енергия от възобновяеми източници, при спазване на следните условия:
а-9) до 31 декември 2030 г. държавите членки полагат усилия да се споразумеят за създаването на поне два съвместни проекта;
б-8) до 31 декември 2033 г. държавите членки с годишно потребление на електроенергия над 100 TWh полагат усилия да се споразумеят относно създаването на трети съвместен проект. Определянето на съвместни проекти за производство на енергия от възобновяеми източници в морето съответства на потребностите, установени в посочените в член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/869 на Европейския парламент и на Съвета () стратегически планове за развитие на интегрирани мрежи на високо равнище, разположени в морето, за всеки морски басейн, и в десетгодишния план за развитие на мрежата в рамките на целия Съюз, посочен в член 30, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2019/943, но може да надхвърля тези потребности и да включва местни и регионални органи и частни предприятия. Държавите членки работят за справедливо разпределение на разходите и ползите от съвместните проекти. За тази цел държавите членки взимат предвид в съответното споразумение за сътрудничество всички съответни разходи и ползи от съвместния проект. Държавите членки нотифицират Комисията за споразуменията за сътрудничество, включително датата, на която се очаква съвместните проекти да започнат да се осъществяват. За проекти, финансирани от национални вноски по механизма на Съюза за финансиране на енергията от възобновяеми източници, създаден с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1294 на Комисията (), се счита, че изпълняват посочените в първа алинея задължения за участващите държави членки.
б-9) вмъква се следният параграф: „7а. Въз основа на индикативните цели за производство на енергия от възобновяеми източници в морето, които ще бъдат внедрени във всеки морски басейн, определени в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2022/869, съответните държави членки публикуват информация относно обемите на енергия от възобновяеми източници в морето, които планират да постигнат чрез търгове, като вземат предвид техническата и икономическата осъществимост на мрежовата инфраструктура и дейностите, които вече се извършват. Държавите членки се стремят да разпределят пространство за проекти за енергия от възобновяеми източници в морето в своите морски пространствени планове, като вземат предвид дейностите, които вече се извършват в засегнатите райони. С цел да се улесни издаването на разрешения за съвместни проекти за производство на възобновяема енергия в морето, държавите членки намаляват сложността и повишават ефикасността и прозрачността на процедурата за издаване на разрешения, засилват сътрудничеството помежду си и, когато е целесъобразно, създават единно звено за контакт. За да засилят общественото одобрение, държавите членки могат да включат общностите за енергия от възобновяеми източници в съвместни проекти за производство на енергия от възобновяеми източници в морето.“
5. Член 15 се изменя, както следва:
а-10) в параграф 1 първа алинея се заменя със следното: „1. Държавите членки гарантират, че националните правила относно разрешителните, сертификационните и лицензионните процедури, прилагани по отношение на централите, както и свързаните с тях преносни и разпределителни мрежи, за производство на електрическа енергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и по отношение на процеса на преобразуване на биомаса в биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса или други енергийни продукти, а също и по отношение на възобновяеми горива от небиологичен произход, са пропорционални и необходими и допринасят за спазването на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място.“ ;
б-10) параграфи 2 и 3 се заменят със следното: „2. Държавите членки ясно определят всички технически спецификации, които трябва да бъдат спазени от съоръженията и системите за енергия от възобновяеми източници, за да се ползват от схемите за подпомагане и да са допустими за участие в обществени поръчки. Когато съществуват хармонизирани стандарти или европейски стандарти, включително технически еталони, установени от европейските организации по стандартизация, тези технически спецификации се изразяват при съобразяване с тези стандарти. Отдава се приоритет на хармонизираните стандарти, препратките към които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в подкрепа на правото на Съюза, включително Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета () и Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (). При липсата на такива се използват други хармонизирани стандарти и европейски стандарти в този ред. Такива технически спецификации не трябва да предписват къде съоръженията и системите да бъдат сертифицирани и не трябва да препятстват правилното функциониране на вътрешния пазар. 2а. Държавите членки насърчават изпитването на новаторски технологии за производство, обмен и съхранение на енергия от възобновяеми източници чрез пилотни проекти в реални условия за ограничен период от време, в съответствие с приложимото право на Съюза и придружени от подходящи предпазни мерки, за да се гарантира сигурното функциониране на енергийната система и да се избегне непропорционално въздействие върху функционирането на вътрешния пазар, под надзора на компетентен орган. 3. Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи на национално, областно и местно равнище включват разпоредби за интегриране и съответно разпространение на енергия от възобновяеми източници, включително за потребление на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници или в рамките на общности за енергия от възобновяеми източници, както и за оползотворяване на неизбежна отпадна топлина и студ при планирането, включително ранното пространствено планиране, проектирането, изграждането и модернизирането на селищна инфраструктура, промишлени, търговски или жилищни зони и енергийна и транспортна инфраструктура, включително електроенергийни мрежи, районни отоплителни и охладителни мрежи, газови мрежи, както и мрежи за алтернативни горива. По-конкретно държавите членки насърчават местните и регионалните административни органи да включват топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници при планирането на градската инфраструктура, когато това е целесъобразно, и да се консултират с мрежовите оператори, с цел да се отрази въздействието на програмите в областта на енергийната ефективност и оптимизацията на потреблението, както и на специфичните разпоредби относно потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и общностите за възобновяема енергия, върху плановете за развитие на инфраструктурата на мрежовите оператори.
в-7) параграфи 4—7 се заличават;
г-3) параграф 8 се заменя със следното: „8. Държавите членки оценяват регулаторните и административни пречки пред дългосрочните споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници и премахват необосновани пречки пред и насърчават оползотворяването на такива споразумения, включително чрез проучване по какъв начин могат да се намалят свързаните с тях финансови рискове, по-специално чрез използване на кредитни гаранции. Държавите членки гарантират, че тези споразумения не са предмет на непропорционални или дискриминационни процедури или такси и че всички свързани с тях гаранции за произход могат да бъдат прехвърлени на купувача на енергия от възобновяеми източници съгласно споразумението за закупуване на енергия от възобновяеми източници. Държавите членки описват своите политики и мерки за насърчаване на възприемането на споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и в своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно член 17 от посочения регламент. Те също така предоставят в посочените доклади за напредъка указание за производството на енергия от възобновяеми източници, което се подкрепя чрез споразуменията за закупуване на енергия от възобновяеми източници. След оценката, посочена в първа алинея, Комисията анализира пречките за сключването на дългосрочни споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници, по-специално за прилагането на трансгранични споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, и издава насоки за премахването на тези пречки. 9. До 21 ноември 2025 г. Комисията преценява дали са необходими допълнителни мерки за подпомагане на държавите членки при прилагането на процедурите за издаване на разрешения, предвидени в настоящата директива, включително чрез разработване на индикативни ключови показатели за ефективност.“
6. Вмъкват се следните членове: „Член 15а Интегриране на използването на енергия от възобновяеми източници в сградите
(1) За да насърчат производството и използването на енергия от възобновяеми източници в строителния сектор, държавите членки определят индикативен национален дял на енергията от възобновяеми източници, произведена на място или в близост, както и на енергията от възобновяеми източници, идваща от мрежата, в крайното потребление на енергия в техния строителен сектор за 2030 г., която е в съответствие с индикативната цел за поне 49 % дял на енергията от възобновяеми източници в строителния сектор в крайното потребление на енергия на Съюза в сградите за 2030 година. Държавите членки включват своя индикативен национален дял в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, както и информация за начина, по който планират да го постигнат.
(2) Държавите членки могат да отчитат отпадната топлина и студ за индикативния национален дял, посочен в параграф 1, до максимум 20 % от този дял. Ако решат да направят това, индикативният национален дял се увеличава с половината от процента на отпадна топлина и студ, отчитан към този дял.
(3) Държавите членки въвеждат подходящи мерки в своята национална уредба и строителни правилници и, когато е приложимо, в своите схеми за подпомагане, за да увеличат дела на електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници, произведена на място или в близост, както и такава, идваща от мрежата, в сградния фонд. Тези мерки може да включват национални мерки, свързани със значително увеличаване на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, общности за възобновяема енергия, съхранение на енергия на местно равнище, интелигентно и двупосочно зареждане, други услуги за гъвкавост, като например оптимизация на потреблението, и в комбинация с подобрения на енергийната ефективност, свързани с комбинираното производство на енергия и с основни ремонти, които увеличават броя на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия и сградите, които надхвърлят минималните изисквания за енергийните характеристики, предвидени в член 4 от Директива 2010/31/ЕС. За да постигнат индикативния дял на енергия от възобновяеми източници, предвиден в параграф 1, държавите членки изискват в своята национална уредба и строителни правилници, а когато е приложимо и в своите схеми за подпомагане или чрез други средства с равностоен ефект използването на минимални нива на енергия от възобновяеми източници, произведена на място или в близост, както и такава, идваща от мрежата, в новите сгради, както и в построени сгради, по които се извършва основен ремонт или подновяване на отоплителната система, в съответствие с Директива 2010/31/ЕС, когато това е икономически, технически и функционално осъществимо. Държавите членки позволяват тези минимални равнища да бъдат изпълнени чрез, inter alia, ефективни районни отоплителни и охладителни системи. За съществуващи сгради изискванията по първа алинея се прилагат за въоръжените сили само доколкото прилагането им не е в противоречие с естеството и основната цел на дейността на въоръжените сили и с изключение на материалите, които се използват изключително за военни цели.
(4) Държавите членки гарантират, че обществените сгради на национално, областно и местно равнище изпълняват ролята на образец по отношение на дела на използваната енергия от възобновяеми източници в съответствие с член 9 от Директива 2010/31/ЕС и член 5 от Директива 2012/27/ЕС. Държавите членки могат да позволят това задължение да бъде изпълнено чрез, inter alia, осигуряване на използването на покривите на обществени или смесени публично-частни сгради от трети страни за инсталации, произвеждащи енергия от възобновяеми източници.
(5) Когато се прецени за уместно, държавите членки могат да насърчават сътрудничеството между местните органи и общностите за възобновяема енергия в строителния сектор, по-специално чрез използването на обществени поръчки.
(6) За да се постигне индикативният дял на енергия от възобновяеми източници, предвиден в параграф 1, държавите членки насърчават използването на отоплителни и охладителни системи и съоръжения на основата на енергия от възобновяеми източници и могат да насърчават иновативни технологии, като интелигентни и отоплителни и охладителни системи и съоръжения на основата на енергия от възобновяеми източници, допълнени, където е приложимо, с интелигентно управление на енергийното потребление в сградите. За тази цел държавите членки използват всички подходящи мерки, инструменти и стимули, включително енергийни етикети, разработени съгласно Регламент (ЕС) 2017/1369, сертификати за енергийни характеристики, създадени съгласно член 11 от Директива 2010/31/ЕС, и други подходящи сертификати или стандарти, разработени на равнището на Съюза или на национално равнище, и осигуряват предоставянето на подходяща информация и консултации относно алтернативи, които се основават на възобновяеми енергийни източници и са с висока енергийна ефективност, както и относно наличните финансови инструменти и стимули за насърчаване на по-висок темп на замяна на стари отоплителни системи и нарастващо преминаване към решения, основани на възобновяема енергия.
Член 15б Картографиране на зоните, необходими за националния принос за постигане на общата цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г.
(1) До 21 май 2025 г. държавите членки извършват координирано картографиране за внедряването на енергия от възобновяеми източници на тяхна територия, за да установят местния потенциал и наличната земна повърхност, подпочвени, морски или вътрешноводни зони, които са необходими за разполагането на централи за енергия от възобновяеми източници, и свързаната с тях инфраструктура, като например мрежи и съоръжения за съхранение, включително съхранение на топлинна енергия, които са необходими за постигане най-малко на техния национален принос за постигане на общата цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г., заложена в член 3, параграф 1 от настоящата директива. За тази цел, държавите членки могат да използват или да се опират на своите съществуващи документи или планове за пространствено планиране, включително морските пространствени планове, изготвени съгласно Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (). Държавите членки осигуряват координацията между всички съответни национални, регионални и местни органи и субекти, включително мрежовите оператори, при картографирането на необходимите зони, когато това е целесъобразно. Държавите членки гарантират, че тези зони, включително съществуващите централи за енергия от възобновяеми източници и механизмите за сътрудничество, се съобразяват с прогнозните криви и общата планирана инсталирана мощност за технология за енергия от възобновяеми източници, определени в техните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999.
(2) За целите на набелязването на зоните, посочени в параграф 1, държавите членки вземат предвид, по-специално:
а) наличието на енергия от възобновяеми източници и потенциала за производство на енергия от възобновяеми източници на различните видове технологии в зоните на земната повърхност, в подпочвените, морските или вътрешноводните зони;
б) прогнозираното потребление на енергия, като се вземат предвид потенциалната гъвкавост на активната оптимизация на потреблението, очакваното повишаване на ефективността и интеграцията на енергийната система;
в) наличието на съответната енергийна инфраструктура, включително мрежи, съоръжения за съхранение и други инструменти за гъвкавост или способността за създаване или модернизиране на такава мрежова инфраструктура и такива съоръжения за съхранение.
(3) Държавите членки благоприятстват многоцелевото използване на зоните, посочени в параграф 1. Проектите за енергия от възобновяеми източници са съвместими с вече съществуващите употреби на тези зони.
(4) Държавите членки периодично преразглеждат и, когато е необходимо, актуализират зоните, посочени в параграф 1, по-конкретно в контекста на актуализирането на техните национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999.
Член 15в Зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници
(1) До 21 февруари 2026 г. държавите членки гарантират, че компетентните органи приемат един или повече планове за определяне, като подгрупа от зоните, посочени в член 15б, параграф 1, на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници за един или повече видове възобновяеми енергийни източници. Държавите членки могат да изключат централите на основата на изгаряне на биомаса и водноелектрическите централи. В тези планове компетентните органи:
а) определят достатъчно хомогенни сухоземни, вътрешноводни и морски зони, в които не се очаква внедряването на конкретен вид или конкретни видове възобновяеми енергийни източници да окаже значително въздействие върху околната среда, с оглед на особеностите на избраната зона, като:
б) установяват подходящи правила за зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, включително относно ефективни мерки за смекчаване, които трябва да бъдат приети при инсталирането на централи за енергия от възобновяеми източници и съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, както и активи, необходими за свързването на такива централи и съоръжения за съхранение на енергия към мрежата, с цел да избегнат неблагоприятното въздействие върху околната среда, което би могло да възникне, или, когато това не е възможно, значително да го намалят, като гарантират когато е целесъобразно, че по пропорционален и своевременен начин се прилагат подходящи мерки за смекчаване, за да се гарантира спазването на задълженията, установени в член 6, параграф 2 и член 12, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, член 5 от Директива 2009/147/ЕИО и член 4, параграф 1, буква а), точка i) от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (), както и за да се избегне влошаване на състоянието и да се постигне добро екологично състояние или добър екологичен потенциал в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2000/60/ЕО. Правилата, посочени в първа алинея, буква б), са насочени към специфичните особености на всяка идентифицирана зона за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, към вида или видовете технологии за енергия от възобновяеми източници, които трябва да бъдат внедрени във всяка зона, и към установеното въздействие върху околната среда. Спазването на правилата, посочени в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, и прилагането на подходящи мерки за смекчаване от страна на отделни проекти води до презумпцията, че те не са в нарушение на тези разпоредби, без да се засяга член 16а, параграфи 4 и 5 от настоящата директива. Когато новаторски смекчаващи мерки за предотвратяване във възможно най-голяма степен на случаите на смърт или обезпокояване на видове, защитени съгласно директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО, или на всяко друго въздействие върху околната среда, не са били изпитани в широк мащаб по отношение на тяхната ефективност, държавите членки могат да разрешат използването им в един или няколко пилотни проекта за ограничен период от време, при условие че ефективността на тези мерки за смекчаване на последиците се следи отблизо и незабавно се предприемат подходящи стъпки, в случай че те се окажат неефективни. Компетентните органи обясняват в определящите зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници планове, посочени в първа алинея, оценката, извършена за определяне на всяка зона за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, въз основа на критериите, посочени в първа алинея, буква а), както и за определяне на подходящите мерки за смекчаване на последиците.
(2) Преди да бъдат приети, плановете за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници се подлагат на екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (), и ако е вероятно да имат значително въздействие върху защитени зони по „Натура 2000“ — на съответната оценка съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО.
(3) Държавите членки определят размера на зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, с оглед на особеностите и изискванията на вида или видовете технологии, за които определят зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Като запазват правото си на преценка при вземането на решения относно размера на тези зони, държавите членки се стремят да гарантират, че комбинираният размер на тези зони е значителен и те да допринасят за постигането на целите, определени в настоящата директива. Плановете за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, посочени в параграф 1, първа алинея от настоящия член, се оповестяват публично и се преразглеждат периодично при целесъобразност, по-специално при актуализирането на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999.
(4) До 21 май 2024 г. държавите членки могат да обявят за зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници конкретни зони, които вече са определени за зони, подходящи за ускорено внедряване на един или повече видове технологии за енергия от възобновяеми източници, ако са изпълнени всички изброени по-долу условия:
а) тези зони са извън защитените зони по „Натура 2000“, зоните, определени съгласно националните схеми за опазване на природата и биологичното разнообразие и установените миграционни маршрути на птиците;
б) плановете за определяне на такива зони са били подложени на стратегическа екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО, и, когато е целесъобразно, на оценка съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО;
в) в проектите, разположени в тези зони, се прилагат подходящи и пропорционални правила и мерки за справяне с неблагоприятното въздействие върху околната среда, което може да възникне.
(5) Компетентните органи прилагат процедурата за издаване на разрешения и сроковете, посочени в член 16а, за отделните проекти в зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници.
Член 15г Участие на обществеността
(1) Държавите членки гарантират участието на обществеността по отношение на плановете за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, посочени в член 15в, параграф 1, първа алинея, в съответствие с член 6 от Директива 2001/42/ЕО, включително като идентифицират обществените групи които са засегнати или е вероятно да бъдат засегнати.
(2) Държавите членки насърчават общественото приемане на проектите за енергия от възобновяеми източници чрез пряко и непряко участие на местните общности в тези проекти.
Член 15д Зони за мрежова инфраструктура и инфраструктура за съхранение, необходими за интегриране на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система
(1) Държавите членки могат да приемат един или повече планове за определяне на специални зони за инфраструктура за разгръщането на проекти за мрежи и съхранение, необходими за интегриране на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система, когато не се очаква това разгръщане да окаже значително въздействие върху околната среда, това въздействие може да бъде надлежно смекчено или, когато това не е възможно, компенсирано. Целта на тези зони е подкрепа и допълване на зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Тези планове:
а) избягват за проекти за електроенергийни мрежи защитените зони по „Натура 2000“ и зоните, определени съгласно националните схеми за опазване на природата и биологичното разнообразие, освен ако няма пропорционални алтернативи за тяхното внедряване, като се вземат предвид целите на защитената зона;
б) за проекти за съхранение - изключват защитените зони по „Натура 2000“ и зоните, определени съгласно националните схеми за защита;
в) осигуряват полезни взаимодействия с определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници;
г) подлежат на екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО, и, когато е приложимо, на оценка съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО; и
д) установяват подходящи и пропорционални правила, включително относно пропорционални мерки за смекчаване, които да бъдат приети за разработването на проекти за мрежи и съхранение, за да се избегнат неблагоприятното въздействие върху околната среда, което може да възникне, или, ако това не е възможно, да го намалят значително. При изготвянето на такива планове държавите членки се консултират със съответните оператори на инфраструктурни системи.
(2) Чрез дерогация от член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета () и приложение I, точка 20 и приложение II, точка 3, буква б) към същата директива и чрез дерогация от член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО държавите членки могат, когато това е обосновано, включително когато е необходимо за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници за постигане на целите на Съюза в областта на климата и на енергията от възобновяеми източници, да освобождават проектите за мрежи и за съхранение на енергия, които са необходими за интегриране на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система, от оценката на въздействието върху околната среда съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2011/92/ЕС, от оценка на тяхното въздействие върху обектите по „Натура 2000“ съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО и от оценката на тяхното въздействие върху опазването на видовете съгласно член 12, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО и съгласно член 5 от Директива 2009/147/ЕО, при условие че проектът за мрежи или за съхранение е разположен в специална инфраструктурна зона, определена в съответствие с параграф 1 от настоящия член, и че е в съответствие с установените съгласно параграф 1, буква д) от настоящия член правила, включително относно пропорционалните мерки за смекчаване, които трябва да бъдат приети. Държавите членки могат да допускат такива освобождавания и във връзка с инфраструктурни зони, които са определени преди 20 ноември 2023 г., ако те са били предмет на екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО. Тези дерогации не се прилагат за проекти, които е вероятно да имат значително въздействие върху околната среда в друга държава членка, или когато държава членка, за която има вероятност да бъде засегната в значителна степен, поиска това, както е предвидено в член 7 от Директива 2011/92/ЕС.
(3) Когато държава членка освобождава проекти за мрежи и съхранение в съответствие с параграф 2 от настоящия член от оценките по посочения параграф, компетентните органи на тази държава членка извършват процес на скрининг на проектите, които са разположени в специални инфраструктурни зони. Този процес на скрининг се основава на съществуващите данни от оценката на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2001/42/ЕО. Компетентните органи може да поискат от заявителя да предостави допълнителна налична информация. Този процес на скрининг се извършва и приключва в срок от 30 дни. Неговата цел е да се установи дали има голяма вероятност някой от тези проекти да доведе до значителни непредвидени неблагоприятни последици, с оглед на чувствителното естество на околната среда в географските райони, в които са разположени, които не са били установени по време на екологичната оценка на плана или плановете за определяне на специални зони, извършена съгласно Директива 2001/42/ЕО, и когато е целесъобразно, съгласно Директива 92/43/ЕИО.
(4) Когато процесът на скрининг установи, че има голяма вероятност даден проект да доведе до значителни непредвидени неблагоприятни последици, посочени в параграф 3, компетентният орган гарантира, въз основа на съществуващите данни, че за справяне с тях се прилагат целесъобразни и пропорционални мерки за смекчаване на тези последици. Когато не е възможно да се приложат тези мерки за смекчаване на последиците, компетентният орган гарантира, че операторът приема подходящи компенсаторни мерки за справяне с тези последици, които когато не са налице други пропорционални компенсаторни мерки, могат да бъдат под формата на парична компенсация за програми за защита на видовете, за да се гарантира или подобри природозащитният статус на засегнатите видове.
(5) Когато за интегрирането на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система е необходим проект за подсилване на мрежовата инфраструктура във или извън нарочно определените инфраструктурни зони и този проект за интегриране подлежи на процес на скрининг, извършван съгласно параграф 3 от настоящия член, на определяне дали проектът изисква оценка на въздействието върху околната среда, или на оценка на въздействието върху околната среда съгласно член 4 от Директива 2011/92/ЕС, този процес на скрининг, определяне или оценка на въздействието върху околната среда се ограничава до потенциалното въздействие, произтичащо от промяната или разширяването в сравнение с първоначалната мрежова инфраструктура.
7. Член 16 се заменя със следното: „Член 16 Организация и основни принципи на процедурата за издаване на разрешения
(1-2) Процедурата за издаване на разрешения обхваща всички съответни административни разрешения за строеж, модернизиране и експлоатация на централи за енергия от възобновяеми източници, включително тези, комбиниращи различни възобновяеми източници на енергия, на термопомпи, и съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, включително съоръжения за електрическа и топлинна енергия, както и на активите, необходими за свързването на такива централи и съоръжения за съхранение на енергия към мрежата и за интегрирането на енергия от възобновяеми източници в мрежите за топлинна енергия и енергия за охлаждане, включително разрешенията за свързване към мрежата и, когато е необходимо, екологичните оценки. Процедурата за издаване на разрешения включва всички административни етапи от потвърждаването на пълнотата на заявлението за разрешение в съответствие с параграф 2 до уведомяването за окончателното решение относно резултата от процедурата за издаване на разрешения от съответния компетентен орган или органи.
(2-2) В рамките на 30 дни след получаване на заявление за разрешение за централи за енергия от възобновяеми източници, разположени в зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, и 45 дни след получаване на заявление за разрешение за централи за енергия от възобновяеми източници, разположени извън зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, компетентният орган потвърждава пълнотата на заявлението или, ако заявителят не е изпратил цялата информация, необходима за обработката на заявлението, изисква от заявителя да подаде пълно заявление без неоправдано забавяне. Датата на потвърждаване на пълнотата на уведомлението от компетентния орган се счита за начална дата на процедурата за издаване на разрешение.
(3-2) Държавите членки създават или определят едно или повече звена за контакт. По искане на заявителя тези звена за контакт предоставят напътствия и улесняват заявителя по време на цялата административна процедура на кандидатстване за разрешение и издаване на разрешения. През цялата процедура от заявителя не се изисква да контактува с повече от едно звено за контакт. Звеното за контакт напътства заявителя по прозрачен начин в административната процедура на кандидатстване за разрешение, включително при стъпките, свързани с опазването на околната среда, до обявяването на едно или повече решения на компетентните органи в края на процедурата за издаване на разрешения, предоставя му цялата необходима информация и, когато е целесъобразно, включва в процеса други административни органи. Звеното за контакт гарантира, че сроковете за процедурите за издаване на разрешения, предвидени в настоящата директива, са спазени. Заявителите имат право да представят съответните документи в цифров формат. До 21 ноември 2025 г. държавите членки осигуряват извършването на всички процедури за издаване на разрешения в електронен формат.
(4-2) Звеното за контакт осигурява наръчник за процедурите, предназначен за изпълнителите на централи за енергия от възобновяеми източници, и предоставя тази информация онлайн, като отделно се занимава и с проекти за енергия от възобновяеми източници с малък мащаб, проекти на потребители на собствена енергия от възобновяеми източници и общност за възобновяема енергия. В информацията онлайн се посочва звеното за контакт, което има отношение към съответната молба за кандидатстване. Ако дадена държава членка има повече от едно звено за контакт, в информацията онлайн се посочва звеното за контакт, което има отношение към съответната молба за кандидатстване.
(5-2) Държавите членки гарантират, че заявителите и широката общественост имат лесен достъп до прости и достъпни процедури за уреждане на спорове във връзка с процедурата за издаване на разрешения и издаването на разрешения за изграждане и експлоатация на централи за производство на енергия от възобновяеми източници, включително, когато е приложимо, алтернативни механизми за решаване на спорове.
(6) Държавите членки гарантират, че при обжалване по административен и съдебен ред в контекста на проект за развитие на централа за енергия от възобновяеми източници или на свързването на тази централа към мрежата и активите, необходими за разработване на енергийните инфраструктурни мрежи, необходими за включването на енергия от възобновяеми източници към енергийната система, включително при обжалвания, свързани с екологичните аспекти, се прилага най-бързата административна и съдебна процедура, която е на разположение на съответното национално, регионално и местно равнище.
(7) Държавите членки предоставят подходящи ресурси, за да гарантират квалифициран персонал, повишаване на квалификацията и преквалификация на своите компетентни органи в съответствие с планирания инсталиран капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници, предвиден в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Държавите членки подпомагат регионалните и местните органи с цел улесняване на процедурата за издаване на разрешения.
(8) Освен когато съвпада с други административни етапи на процедурата за издаване на разрешения, продължителността на процедурата за издаване на разрешение не включва:
а) времето, през което централата за енергия от възобновяеми източници, техните мрежови връзки и, с оглед на осигуряване на стабилността, надеждността и безопасността на мрежата, съответната необходима мрежова инфраструктура се изграждат или модернизират;
б) времето за административните етапи, необходими за значителни подобрения на мрежата, които се изискват за осигуряване на нейната стабилност, надеждност и безопасност;
в) времето за обжалване по съдебен ред и правните средства за защита, другите производства пред съд или правораздавателен орган, както и алтернативни механизми за разрешаване на спорове, включително процедури за подаване на жалби и извънсъдебно обжалване и средства за защита. 9. Решенията, произтичащи от процедурите за издаване на разрешения, се оповестяват публично в съответствие с приложимото право.
Член 16а Процедура за издаване на разрешения в зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници
(1) Държавите членки гарантират, че продължителността на процедурата за издаване на разрешения, посочена в член 16, параграф 1, не надхвърля 12 месеца за проекти за енергия от възобновяеми източници в зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. При проекти за енергия от възобновяеми източници в морето, обаче, процедурата за издаване на разрешения не надхвърля две години. Когато това е надлежно обосновано поради изключителни обстоятелства, държавите членки могат да удължат всеки от тези периоди с най-много шест месеца. Държавите членки ясно информират изпълнителя на проекта за извънредните обстоятелства, даващи основание за това удължаване.
(2) Продължителността на процедурата за издаване на разрешения за модернизиране на централи за енергия от възобновяеми източници, за нови инсталации с електрическа мощност под 150 kW, за съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, включително електроцентрали и съоръжения за производство на топлоенергия, както и за свързването им към мрежата, когато са разположени в зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, не надвишава шест месеца. В случай на проекти за вятърна енергия от разположени в морето инсталации процедурата за издаване на разрешения не надвишава 12 месеца. Когато това е надлежно обосновано поради извънредни обстоятелства, като например по съображения за безопасност от първостепенна важност, когато проектът за модернизиране оказва значително въздействие върху мрежата или върху първоначалния капацитет, размера или производителността на инсталацията, държавите членки могат да удължат срока от шест месеца с най-много три месеца, а срока от 12 месеца за проекти за вятърна енергия от разположени в морето инсталации — с най-много шест месеца. Държавите членки ясно информират изпълнителя на проекта за извънредните обстоятелства, даващи основание за такова удължаване.
(3) Без да се засягат параграфи 4 и 5 от настоящия член, чрез дерогация от член 4, параграф 2 от Директива 2011/92/ЕС и приложение II, точка 3, букви а), б), г), з) и и) и точка 6, буква в), самостоятелно или във връзка с точка 13, буква а) към посочената директива, по отношение на проекти за енергия от възобновяеми източници, нови заявления за централи за енергия от възобновяеми източници, включително централи, които съчетават различни видове технологии за енергия от възобновяеми източници, и модернизиране на централи за енергия от възобновяеми източници, в определени зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници за съответната технология, и съвместно разположените съоръжения за съхранение на енергия както и свързването на такива централи и съоръжения за съхранение на енергия към мрежата, се освобождават от изискването за извършване на специална оценка на въздействието върху околната среда съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2011/92/ЕС, при условие че тези проекти са в съответствие с член 15в, параграф 1, буква б) от настоящата директива. Тази дерогация не се прилага за проекти, които е вероятно да имат значително въздействие върху околната среда в друга държава членка, или когато държава членка, за която има вероятност да бъде засегната в значителна степен, поиска това съгласно член 7 от Директива 2011/92/ЕС. Чрез дерогация от член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО централите за енергия от възобновяеми източници, посочени в първа алинея от настоящия параграф, не подлежат на оценка на въздействието им върху защитените зони по „Натура 2000“, при условие че тези проекти за енергия от възобновяеми източници са в съответствие с правилата и мерките, установени съгласно член 15в, параграф 1, буква б) от настоящата директива.
(4) Компетентните органи извършват процес на скрининг на заявленията, посочени в параграф 3 от настоящия член. Целта на този процес на скрининг е да се установи дали има голяма вероятност някой от проектите за енергия от възобновяеми източници да доведе до значителни непредвидени неблагоприятни последици с оглед на чувствителността на околната среда в географските райони, в които са разположени, които не са били установени по време на екологичната оценка на плановете за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, посочени в член 15в, параграф 1, първа алинея от настоящата директива, извършени съгласно Директива 2001/42/ЕО и, когато е целесъобразно, съгласно Директива 92/43/ЕИО. Този процес на скрининг има за цел също така да установи дали някой от тези проекти за енергия от възобновяеми източници попада в обхвата на член 7 от Директива 2011/92/ЕС поради вероятността от значителни последици върху околната среда в друга държава членка или поради искане от държава членка, която е вероятно да бъде засегната в значителна степен. За целите на този процес на скрининг изпълнителят на проекта предоставя информация за характеристиките на проекта за енергия от възобновяеми източници, за неговото съответствие с правилата и мерките, определени съгласно член 15в, параграф 1, буква б), за конкретната зона за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, за всички допълнителни мерки, предприети от изпълнителя на проекта, и за това как точно тези мерки се справят с въздействието върху околната среда. Компетентният орган може да поиска от изпълнителя на проекта да предостави допълнителна налична информация. Процесът на скрининг, свързан със заявления за разрешение за нови централи за енергия от възобновяеми източници, приключва в срок от 45 дни след датата на подаване на достатъчно информация, необходима за тази цел. При заявленията за инсталации с електрическа мощност под 150 kW и на нови заявления за модернизиране на централи, обаче, процесът на скрининг приключва в срок от 30 дни.
(5) След процеса на скрининг заявленията, посочени в параграф 3 от настоящия член, се одобряват от екологична гледна точка, без да се изисква изрично решение от компетентния орган, освен ако компетентният орган приеме административно решение, в което посочва мотиви, почиващи на ясни доказателства, че е много вероятно даден проект да доведе до значителни непредвидени неблагоприятни последици като се има предвид екологичната чувствителност на географския район, в който е разположен проектът, които последици не могат да бъдат смекчени от мерките, посочени в плановете за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници или предложени от изпълнителя на проекта. Тези решения се оповестяват публично. Тези проекти за енергия от възобновяеми източници подлежат на оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2011/92/ЕС и, ако е приложимо, на оценка съгласно Директива 92/43/ЕИО, която се извършва в срок от шест месеца, след като държавите членки установят голяма вероятност за значителни непредвидени неблагоприятни последици. Когато това е надлежно обосновано поради изключителни обстоятелства, срокът от шест месеца може да бъде удължен с най-много шест месеца. В случай на обосновани обстоятелства, включително когато е необходимо за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници за постигане на целите в областта на климата и енергията от възобновяеми източници, държавите членки могат да освободят проектите за вятърна и слънчева фотоволтаична енергия от тези оценки. Когато държавите членки освобождават проектите за вятърна и слънчева фотоволтаична енергия от тези оценки, операторът приема пропорционални мерки за смекчаване или, когато такива мерки не са налични - компенсаторни мерки, които, ако не са налични други пропорционални компенсаторни мерки, могат да бъдат под формата на парична компенсация, за да се преодолеят всички неблагоприятни последици. Когато тези неблагоприятни последици оказват въздействие върху защитата на видовете, операторът заплаща парична компенсация за програмите за защита на видовете за срока на експлоатация на централата за енергия от възобновяеми източници, за да се осигури или подобри природозащитният статус на засегнатите видове.
(6) В процедурата за издаване на разрешения, посочена в параграфи 1 и 2, държавите членки гарантират, че липсата на отговор от страна на съответните компетентни органи в рамките на установения срок води до конкретни междинни административни стъпки, които се считат за одобрени, освен когато конкретният проект за енергия от възобновяеми източници подлежи на оценка на въздействието върху околната среда съгласно параграф 5 или когато принципът на административно мълчаливо съгласие не съществува в националната правна система на съответната държава членка. Настоящият параграф не се прилага за окончателни решения относно резултата от процедурата за издаване на разрешения, които трябва да бъдат изрични. Всички решения са публично достъпни.
Член 16б Процедура за издаване на разрешения извън зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници
(1) Държавите членки гарантират, че продължителността на процедурата за издаване на разрешения, посочена в член 16, параграф 1, не надхвърля две години за проекти за енергия от възобновяеми източници, намиращи се извън зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. В случай обаче на проекти за енергия от възобновяеми източници в морето процедурата за издаване на разрешения не надхвърля две години. Когато това е надлежно обосновано поради извънредни обстоятелства, включително когато въпросните обстоятелства изискват удължени срокове, необходими за оценките съгласно приложимото право на Съюза в областта на околната среда, държавите членки могат да удължат всеки от тези срокове с не повече от шест месеца. Държавите членки ясно информират изпълнителя на проекта за извънредните обстоятелства, даващи основание за такова удължаване.
(2) Когато се изисква екологична оценка съгласно директиви 2011/92/ЕС или 92/43/ЕИО, тя се извършва в рамките на единна процедура, която съчетава всички съответни оценки за даден проект за енергия от възобновяеми източници. Когато се изисква такава оценка на въздействието върху околната среда, компетентният орган, като взема предвид информацията, предоставена от изпълнителя на проекта, издава становище относно обхвата и степента на изчерпателност на информацията, която трябва да бъде включена от изпълнителя на проекта в доклада за оценката на въздействието върху околната среда, чийто обхват не може да се разширява впоследствие. Когато в конкретен проект за енергия от възобновяеми източници са предприети мерки, необходими за смекчаване на последиците, случаите на смърт или обезпокояване на видове, защитени съгласно член 12, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО и член 5 от Директива 2009/147/ЕО, не се считат за преднамерено предизвикани. Когато новаторски смекчаващи мерки за предотвратяване във възможно най-голяма степен на случаите на смърт или обезпокояване на видове, защитени съгласно директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО, или на всяко друго въздействие върху околната среда, не са били изпитани в широк мащаб по отношение на тяхната ефективност, държавите членки могат да разрешат използването им в един или няколко пилотни проекта за ограничен период от време, при условие че ефективността на тези смекчаващи мерки се следи отблизо и незабавно се предприемат подходящи стъпки, в случай че те се окажат неефективни. Продължителността на процедурата за издаване на разрешения за модернизиране на централи за енергия от възобновяеми източници, за нови инсталации с електрическа мощност под 150 kW и за съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, както и за свързването на такива централи, инсталации и съоръжения за съхранение на енергия към мрежата, когато същите са разположени извън зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, не надвишава 12 месеца, включително по отношение на екологичните оценки, когато такива се изискват от съответното законодателство. В случай обаче на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници в морето процедурата за издаване на разрешения не надвишава две години. Когато това е надлежно обосновано поради извънредни обстоятелства, държавите членки могат да удължат всеки от тези срокове с най-много три месеца. Държавите членки ясно информират изпълнителя на проекта за извънредните обстоятелства, даващи основание за такова удължаване.
Член 16в Ускоряване на процедурата за издаване на разрешения за модернизиране
(1) Когато модернизирането на централа за енергия от възобновяеми източници не води до увеличаване на мощността на тази централа с над 15 % и без да се засяга оценката на потенциалните въздействия върху околната среда, изисквана съгласно параграф 2, държавите членки гарантират, че процедурата за издаване на разрешение за свързване към преносната или разпределителната мрежа не надхвърля в срок от три месеца след подаването на заявление до съответния субект, освен ако са налице основателни опасения за безопасността или техническа несъвместимост с компонентите на системата.
(2) Когато модернизирането на централа за енергия от възобновяеми източници подлежи на процеса на скрининг, предвиден в член 16а, параграф 4, на определяне дали за проекта се изисква оценка на въздействието върху околната среда или на оценка на въздействието върху околната среда съгласно член 4 от Директива 2011/92/ЕС, този процес на скрининг, определяне или оценка на въздействието върху околната среда се ограничава до потенциалното въздействие, произтичащо от промяна или разширяване в сравнение с първоначалния проект.
(3) Когато модернизирането на слънчеви инсталации не води до използването на допълнително пространство и е в съответствие с приложимите мерки за смекчаване на последиците за околната среда, установени за първоначалната слънчева инсталация, проектът се освобождава от всички приложими изисквания за извършване на процес на скрининг, както е предвидено в член 16а, параграф 4, за определяне дали за проекта се изисква оценка на въздействието върху околната среда, или за извършване на оценка на въздействието върху околната среда съгласно член 4 от Директива 2011/92/ЕС.
Член 16г Процедура за издаване на разрешения за инсталиране на оборудване за слънчева енергия
(1) Държавите членки гарантират, че продължителността на посочената в член 16, параграф 1 процедура за издаване на разрешения за инсталирането на оборудване за слънчева енергия и на съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, включително вградени в сгради инсталации за слънчева енергия, в съществуващи или бъдещи изкуствени конструкции, с изключение на изкуствени водни площи, не надхвърля три месеца, при условие че основното предназначение на тези изкуствени конструкции не е производството на слънчева енергия или съхранението на енергия. Чрез дерогация от член 4, параграф 2 от Директива 2011/92/ЕС и от приложение II, точка 3, букви а) и б), прилагани самостоятелно или във връзка с точка 13, буква а) от същата директива, такова инсталиране на слънчево оборудване се освобождава от изискването за извършване на специална оценка на въздействието върху околната среда съгласно член 2, параграф 1 от посочената директива, ако това изискване е приложимо. Държавите членки могат да изключат определени зони или конструкции от прилагането на първа алинея с цел опазване на културното или историческото наследство, интересите на националната отбрана или по причини, свързани с безопасността.
(2) Държавите членки гарантират, че процедурата за издаване на разрешения за инсталирането на съоръжения за слънчева енергия с мощност до 100 kW, включително за потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и общности за енергия от възобновяеми източници, не надвишава един месец. Липсата на отговор от компетентните органи или субекти в установения срок след подаването на пълно заявление води до това разрешителното да се счита за предоставено, при условие че капацитетът на съоръжението за слънчева енергия не надвишава съществуващия капацитет на свързване към разпределителната мрежа. Когато прилагането на прага за мощността, посочен в първа алинея, води до значителна административна тежест или до ограничения за експлоатацията на електроенергийната мрежа, държавите членки могат да прилагат по-нисък праг за мощността, при условие че той остава над 10,8 kW.
Член 16д Процедура за издаване на разрешения за инсталиране на термопомпи
(1) Държавите членки гарантират, че процедурата за издаване на разрешения за инсталирането на термопомпи под 50 MW не надвишава един месец. В случай обаче на термопомпи от наземни източници процедурата за издаване на разрешения не надвишава три месеца.
(2) Освен ако са налице основателни опасения за безопасността, или се налагат допълнителни работи за свързване към мрежата, или е налице техническа несъвместимост на компонентите на системата, държавите членки гарантират, че свързването към преносната или разпределителната мрежа се разрешава след уведомяването на съответния субект за:
а) термопомпи с електрическа мощност до 12 kW; както и
б) термопомпи с електрическа мощност до 50 kW, инсталирани от потребители на собствена енергия от възобновяеми източници, при условие че електрическата мощност на инсталация за производство на електроенергия от възобновяеми източници на потребителите на собствена електроенергия от възобновяеми източници възлиза най-малко на 60 % от електрическата мощност на термопомпата.
(3) Държавите членки могат да изключат определени зони и конструкции от прилагането на параграфи 1 и 2 с цел опазването на културното или историческото наследство, интересите на националната отбрана или по причини, свързани безопасността.
(4) Всички решения, произтичащи от процедурата за издаване на разрешения, посочена в параграфи 1 и 2, се оповестяват публично в съответствие с приложимото право.
Член 16е По-висш обществен интерес
До 21 февруари 2024 г. и докато бъде постигната неутралност по отношение на климата, държавите членки гарантират, че в процедурата за издаване на разрешения планирането, изграждането и експлоатацията на централи за енергия от възобновяеми източници, свързването на такива структури към мрежата, самата мрежа и съоръженията за съхранение се считат за обекти от по-висш обществен интерес, обслужващи общественото здраве и безопасност, когато се търси баланс между законните интереси в отделните случаи за целите на член 6, параграф 4 и член 16, параграф 1, буква в) от Директива 92/43/ЕИО, член 4, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2009/147/ЕО. Когато това е надлежно обосновано при специфични обстоятелства държавите членки могат да ограничат прилагането на настоящия член до определени части от своята територия, до определени видове технологии или до проекти с определени технически характеристики, в съответствие с приоритетите, определени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Държавите членки информират Комисията за тези ограничения, както и за причините за тях.“
8. В член 18 параграфи 3 и 4 се заменят със следното: „3. Държавите членки гарантират, че техните схеми за сертифициране или еквивалентни квалификационни схеми са достъпни за монтажници и проектанти на всички форми на отоплителни и охладителни системи на основата на енергия от възобновяеми източници в строителството, промишлеността и селското стопанство, за монтажници на слънчеви фотоволтаични уредби, включително съхраняване на енергия, както и за монтажници на точки за зареждане с електроенергия, като по този начин се способства за оптимизация на потреблението. При тези схеми могат да се вземат предвид съществуващите схеми и структури в зависимост от случая, и те се основават на критериите, установени в приложение IV. Всяка държава членка признава сертифицирането, извършено от други държави членки в съответствие с тези критерии. Държавите членки създават рамка, за да гарантират, че разполагат с достатъчен брой обучени и квалифицирани монтажници на технологиите, посочени в първа алинея, които да обслужват растежа на енергията от възобновяеми източници, необходим за постигане на целите, определени в настоящата директива. За да се постигне този достатъчен брой монтажници и проектанти, държавите членки гарантират предоставянето на достатъчно програми за обучение, водещи до сертифициране или придобиване на квалификация, обхващащи технологии за отопление и охлаждане с използване на възобновяеми източници на енергия, слънчеви фотоволтаични уредби, включително съхраняване на енергия, точки за зареждане, способстващи за оптимизация на потреблението, както и най-новите иновативни решения при тези технологии, при условие че те са съвместими с техните схеми за сертифициране или с еквивалентните квалификационни схеми. Държавите членки въвеждат мерки за насърчаване на участието в такива програми за обучение, по-специално от малките и средните предприятия и самостоятелно заетите лица. Държавите членки могат да прилагат доброволни споразумения със съответните доставчици и търговци на технологии, за да обучат достатъчен брой монтажници, който може да се основава на прогнозите за продажбите, относно най-новите иновативни решения и технологии, налични на пазара. Ако държавите членки установят значителна разлика между наличния и необходимия брой обучени и квалифицирани монтажници, те предприемат мерки за преодоляване на този пропуск.
(4) Държавите членки осигуряват публичен достъп до информацията относно сертификационните схеми или еквивалентните квалификационни схеми, посочени в параграф 3. Държавите членки също така предоставят на разположение на обществеността прозрачен и лесно достъпен, редовно актуализиран списък с монтажниците, които са сертифицирани или квалифицирани в съответствие с параграф 3.“
9. Член 19 се изменя, както следва:
а) параграф 2 се изменя, както следва:
б) параграфи 3 и 4 се заменят със следното: „3. За целите на параграф 1, гаранциите за произход са валидни при сделки за срок от 12 месеца след производството на съответната енергийна единица. Държавите членки гарантират, че валидността на всички неотменени гаранции за произход изтича най-късно 18 месеца след производството на съответната енергийна единица. Държавите членки включват изтеклите гаранции за произход в изчислението на остатъчния им енергиен микс. 4. За целите на предоставянето, посочено в параграфи 8 и 13, държавите членки гарантират, че гаранциите за произход се отменят от енергийните предприятия най-късно 6 месеца след края на тяхната валидност. Освен това в срок до 21 май 2025 г. държавите членки гарантират, че данните за остатъчния им енергиен микс се публикуват ежегодно.“ ;
в) в параграф 7 буква а) се заменя със следното: „а) енергийния източник, използван за производство на енергията, и началната и крайната дата на производство, които могат да бъдат конкретизирани;
г) в параграф 8 след първата алинея се вмъкват следните алинеи: „Когато газът се доставя от мрежа за водород или природен газ, включително газообразни възобновяеми горива от небиологичен произход и биометан, от доставчика се изисква да докаже на крайните потребители дела или количеството енергия от възобновяеми източници в своя енергиен микс за целите на приложение I към Директива 2009/73/ЕО. Доставчикът прави това, като използва гаранции за произход, с изключение на:
а-2) дела в неговия енергиен микс, съответстващ на недокументирани търговски оферти, ако има такива, за които доставчикът може да използва остатъчния енергиен микс;
б-2) когато дадена държава членка реши да не издава гаранции за произход на производител, който получава финансово подпомагане от схема за подпомагане. Когато клиент консумира газ от мрежа за водород или природен газ, включително газообразни възобновяеми горива от небиологичен произход и биометан, както е показано в търговската оферта на доставчика, държавите членки гарантират, че отменените гаранции за произход отговарят на съответните характеристики на мрежата.“;
д) параграф 13 се заменя със следното: „13. До 31 декември 2025 г. Комисията приема доклад, в който оценява вариантите за създаване на екомаркировка за целия Съюз с цел насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, генерирана в нови инсталации. Доставчиците използват информацията, съдържаща се в гаранциите за произход, за да удостоверят спазването на изискванията за такава маркировка. 13а. Комисията наблюдава функционирането на системата за гаранции за произход и оценява до 30 юни 2025 г. баланса между търсенето и предлагането на гаранции за произход на пазара и в случай на дисбаланси идентифицира съответните фактори, засягащи търсенето и предлагането.“
10. в член 20 параграф 3 се заменя със следното: „3. В зависимост от оценката, включена в техните интегрирани национални планове в областта на климата и енергетиката, представени съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и в съответствие с приложение I към посочения регламент, отнасяща се до необходимостта от изграждане на нова инфраструктура за районни отоплителни и охладителни системи, използващи възобновяеми източници, с оглед постигане на общата цел на Съюза, посочена в член 3, параграф 1 от настоящата директива, държавите членки предприемат по целесъобразност необходимите стъпки с оглед разработване на ефективна инфраструктура за районни отоплителни и охладителни системи с цел насърчаване на топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници, като например слънчева топлинна енергия, слънчева фотоволтаична енергия, задвижвани с електроенергия от възобновяеми източници термопомпи, използващи енергия от околната среда, както и геотермална енергия, други технологии за геотермална енергия, биомаса, биогаз, течни горива от биомаса и отпадна топлина и студ, когато е възможно, в комбинация със съхранението на топлинна енергия, системи за оптимизация на потреблението и инсталации за преобразуване на електроенергия в топлина.“
11. Вмъква се следният член: „Член 20а Улесняване на интеграцията на електрическа енергия от възобновяеми източници в системата 1. Държавите членки изискват от операторите на преносни системи и, ако те разполагат с тези данни, от операторите на разпределителни системи на тяхната територия да предоставят данните относно дела на електрическата енергия от възобновяеми източници и съдържанието на емисии на парникови газове в електрическата енергия, доставена във всяка пазарна зона, възможно най-точно на интервали, равни на честотата на уреждане на дисбаланса на пазара, но от не повече от един час, с прогнозиране, когато има такова. Държавите членки гарантират, че операторите на разпределителни системи имат достъп до необходимите данни. Ако съгласно националното законодателство операторите на разпределителни системи нямат достъп до всички необходими данни, те използват съществуващата система за докладване на данни съгласно Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия в съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/944. Държавите членки осигуряват стимули за модернизиране на интелигентните мрежи с цел по-добро наблюдение на баланса на мрежата и за да предоставят данни в реално време. Ако е технически възможно, операторите на разпределителни системи предоставят също анонимизирани и обобщени данни относно потенциала за оптимизация на потреблението и електрическата енергия от възобновяеми източници, генерирана и подадена към мрежата от потребители на собствена електрическа енергия и общности за възобновяема енергия.
(2) Данните, посочени в параграф 1, се предоставят цифрово по начин, който гарантира оперативна съвместимост въз основа на хармонизирани формати на данни и стандартизирани набори от данни, така че да могат да се използват по недискриминационен начин от участници на пазара на електроенергия, доставчици на агрегирани услуги, потребители и крайни потребители, и така че да могат да се четат от електронни средства за комуникация, като например интелигентни измервателни системи, зарядни точки за електрически превозни средства, отоплителни и охладителни системи и системи за енергийно управление на сградите.
(3) В допълнение към изискванията, определени в Регламент (ЕС) 2023/1542 на Европейския парламент и на Съвета, държавите членки гарантират, че производителите на битови батерии и промишлени батерии позволяват достъп в реално време до основна информация за системата за управление на батерията, включително информация за капацитета на батерията, състоянието на изправност, степента на зареждане и зададената стойност за мощността, на собствениците и потребителите на батерии, както и на трети страни, действащи, с изричното съгласие, от името на собствениците и ползвателите, като например предприятия за енергийно управление на сгради и участници на пазара на електроенергия, при недискриминационни условия, безплатно и в съответствие с правилата за защита на данните. Държавите членки приемат мерки, за да изискват от производителите на превозни средства да предоставят в реално време данни в превозното средство, свързани със състоянието на изправност на батерията, степента на зареждане на батерията, зададената стойност за мощността на батерията, капацитета на батерията и, когато е целесъобразно, местоположението на електрически превозни средства, на собственици и ползватели на електрически превозни средства, както и на трети страни, действащи от името на собствениците и ползвателите, като например участници на пазара на електроенергия и доставчици на услуги в областта на електромобилността, при недискриминационни условия и безплатно, в съответствие с правилата за защита на данните и в допълнение към допълнителните изисквания относно одобряването на типа и надзора на пазара, определени в Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета ().
(4-2) В допълнение към изискванията, установени в Регламент (ЕС) 2023/1804, държавите членки или определените от тях компетентни органи гарантират, че новите и заменените недостъпни за обществено ползване зарядни точки с нормална мощност, инсталирани на тяхна територия, могат да поддържат функционални възможности за интелигентно зареждане и, когато е целесъобразно, интерфейса с интелигентни измервателни системи, когато са внедрени от държавите членки, и функции за двупосочно зареждане в съответствие с изискванията на член 15, параграфи 3 и 4 от посочения регламент.
(5) В допълнение към изискванията, установени в Регламент (ЕС) 2019/943 и Директива (ЕС) 2019/944, държавите членки гарантират, че националната регулаторна рамка позволява на малки или мобилни системи, като например битови батерии и електрически превозни средства, както и на други малки децентрализирани енергийни източници, да участват на пазарите на електроенергия, включително в управлението на претоварванията и предоставянето на услуги за гъвкавост и балансиране, включително чрез агрегиране. За тази цел държавите членки, в тясно сътрудничество с всички участници на пазара и регулаторни органи, установяват технически изисквания за участие на пазарите на електроенергия въз основа на техническите характеристики на тези системи. Държавите членки осигуряват еднакви условия на конкуренция и недискриминационно участие на пазарите на електроенергия за малките децентрализирани енергийни активи или мобилни системи.
12. Вмъкват се следните членове: „Член 22а Интегриране на електрическата енергия от възобновяеми източници в промишлеността
(1) Държавите членки се стремят да увеличат дела на възобновяемите източници в количеството енергийни източници, използвани за крайни енергийни и неенергийни цели в промишления сектор, с индикативно увеличение от поне 1,6 процентни пункта средно за година, изчислен за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. Държавите членки могат да отчитат отпадната топлина и студ към средните годишни увеличения, посочени в първа алинея, до максимум 0,4 процентни пункта, при условие че отпадната топлина и студ се доставят от ефективни районни отоплителни и охладителни системи, с изключение на мрежите, които доставят топлинна енергия само на една сграда, или когато цялата топлинна енергия се потребява единствено на място и когато топлинната енергия не се продава. Ако решат да сторят това, средногодишното увеличение, посочено в първа алинея, се увеличава наполовина от процентните пунктове на отчетената отпадна топлина и студ. Държавите членки включват планираните и предприети политики и мерки за постигане на това индикативно увеличение в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно член 17 от посочения регламент. Когато електрификацията се счита за икономически ефективен вариант, тези политики и мерки насърчават електрификацията на промишлените процеси, основана на възобновяеми източници. Тези политики и мерки се стремят да създават благоприятни пазарни условия за наличието на икономически жизнеспособни и технически осъществими алтернативи за възобновяема енергия, които да заменят изкопаемите горива, използвани за промишлено отопление, с цел намаляване на използването на изкопаеми горива, използвани за отопление, при които температурата е под 200 °C. При приемането на тези политики и мерки държавите членки вземат предвид принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, ефективността и международната конкурентоспособност и необходимостта да се справят с регулаторните, административните и икономическите пречки. Държавите членки гарантират, че приносът на възобновяемите горива от небиологичен произход, използвани за крайни енергийни и неенергийни цели, е най-малко 42 % от количеството водород, използвано за крайни енергийни и неенергийни цели в промишлеността до 2030 г., и с 60 % до 2035 г. За изчисляването на този процент се използват следните правила:
а) за изчисляването на знаменателя се взема предвид енергийното съдържание на водорода, използван за крайни енергийни и неенергийни цели, с изключение на:
б) за изчисляването на числителя се взема предвид енергийното съдържание на възобновяемите горива от небиологичен произход, използвани в промишления сектор за крайни енергийни и неенергийни цели, с изключение на възобновяемите горива от небиологичен произход, използвани като междинни продукти за производството на конвенционални транспортни горива и биогорива;
в) за изчисляването на числителя и знаменателя се използват стойностите за енергийното съдържание на горивата, посочени в приложение III. За целите на буква в) от пета алинея на настоящия параграф, за да се определи енергийното съдържание на горивата, които не са включени в приложение III, държавите членки използват съответните европейски стандарти за определяне на топлината на изгаряне на горивата или, ако не са приети европейски стандарти за тази цел, се използват съответните стандарти на Международната организация за стандартизация. 2. Държавите членки насърчават схеми за доброволно етикетиране на промишлените продукти, за които се твърди, че са произведени с енергия от възобновяеми източници и възобновяеми горива от небиологичен произход. В тези схеми за доброволно етикетиране се посочва процентът на използваната енергия от възобновяеми източници или възобновяеми горива от небиологичен произход, използвани при придобиването на суровини и в етапа на предварителна обработка, производство и разпространение, изчислен въз основа на методиките, установени в Препоръка (ЕС) 2021/2279 на Комисията () или в ISO 14067:2018. 3. Държавите членки докладват количеството възобновяеми горива от небиологичен произход, което възнамеряват да внасят или изнасят, в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно член 17 от посочения регламент. Въз основа на това докладване Комисията разработва стратегия на Съюза за вносния и местния водород с цел насърчаване на европейския пазар на водород, както и вътрешно производство на водород в рамките на Съюза, подкрепа за прилагането на настоящата директива и постигането на целите, определени в нея, като същевременно надлежно се вземат предвид сигурността на доставките и стратегическата автономност на Съюза в областта на енергетиката и еднаквите условия на конкуренция на световния пазар на водород. Държавите членки посочват в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно член 17 от посочения регламент, как възнамеряват да допринасят за изпълнението на тази стратегия.
Член 22б Условия за намаляване на целта за използване на възобновяеми горива от небиологичен произход в промишления сектор
(1) Държава членка може да намали приноса на възобновяемите горива от небиологичен произход, използвани за крайни енергийни и неенергийни цели, посочени в член 22а, параграф 1, пета алинея, с 20 % през 2030 г., при условие че:
а) тази държава членка е на път да постигне своя национален принос към обвързващата обща цел на Съюза, определена в член 3, параграф 1, първа алинея, който е поне равностоен на очаквания ѝ национален принос в съответствие с формулата, посочена в приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1999; и
б) делът на водорода или неговите деривати, произведени от изкопаеми горива, който се потребява в тази държава членка, е не повече от 23 % през 2030 г. и не повече от 20 % през 2035 г. Когато някое от тези условия не е изпълнено, намалението, посочено в първата алинея, престава да се прилага.
(2) Когато държава членка прилага намалението, посочено в параграф 1, тя нотифицира до Комисията това заедно със своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и като част от своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно член 17 от посочения регламент. Нотификацията включва информация относно актуализирания дял на възобновяемите горива от небиологичен произход и всички относими данни, за да се докаже, че условията, определени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, са изпълнени. Комисията наблюдава положението в държавите членки, които се ползват от намаление, за да проверява текущото изпълнение на условията, определени в параграф 1, букви а) и б).
13. Член 23 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заменя със следното: „1. С оглед насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в сектора за топлинната енергия и енергията за охлаждане всяка държава членка увеличава дела на енергията от възобновяеми източници в този сектор с най-малко 0,8 процентни пункта средно за година, изчислен за периода 2021—2025 г., и с поне 1,1 процентни пункта средно за година, изчислен за периода 2026—2030 г., като се започне от дела на енергия от възобновяеми източници в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане през 2020 г., изразен като национален дял от брутното крайно потребление на енергия и изчислен съгласно методиката, посочена в член 7. Държавите членки могат да отчитат отпадната топлина и студ към средните годишни увеличения, посочени в първа алинея, до максимум 0,4 процентни пункта. Ако решат да направят това, средното годишно увеличение се увеличава наполовина от използваната отпадна топлина и студ до горна граница от 1,0 процентни пункта за периода 2021—2025 г. и 1,3 процентни пункта за периода 2026—2030 г. Държавите членки информират Комисията за намерението си да отчитат отпадната топлина и студ и очакваното количество в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. В допълнение към минималните годишни увеличения от процентни пунктове, посочени в първата алинея от настоящия параграф, всяка държава членка се стреми да увеличи дела на енергията от възобновяеми източници в своя сектор за топлинна енергия и енергия за охлаждане с допълнителните индикативни процентни пунктове, посочени в приложение Iа към настоящата директива. Държавите членки могат да отчитат електроенергията от възобновяеми източници, използвана за отопление и охлаждане, към средното годишно увеличение, посочено в първа алинея, до ограничение от 0,4 процентни пункта, при условие че коефициентът на полезно действие на генератора на топлинна и охладителна енергия е по-висок от 100 %. Ако решат да направят това, средното годишно увеличение се увеличава с половината от тази електроенергия от възобновяеми източници, изразена в процентни пунктове, до горна граница от 1,0 процентни пункта за периода 2021—2025 г. и 1,3 процентни пункта за периода 2026—2030 г. Държавите членки информират Комисията за намерението си да отчитат електроенергията от възобновяеми източници, използвана в отоплителните и охладителните системи от генератори на топлинна и охладителна енергия, чиято ефикасност е по-висока от 100 %, към годишното увеличение, посочено в първа алинея от настоящия параграф. Държавите членки включват прогнозираните мощности на топлогенераторите или на генераторите на студ, чиято ефикасност е по-висока от 100 %, в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Държавите членки включват количеството електроенергия от възобновяеми източници, използвана в отоплителните и охладителните системи от топлогенераторите или генераторите на студ, чиято ефикасност е по-висока от 100 %, в своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно член 17 от посочения регламент. 1а. За изчисляването на дела на електроенергията от възобновяеми източници, използвана в системите за отопление и охлаждане, за целите на параграф 1, държавите членки използват средния дял на електроенергията от възобновяеми източници, доставяна на тяхна територия през предходните две години. 1б. Държавите членки извършват оценка на потенциала си за енергия от възобновяеми източници и за използването на отпадна топлина и студ в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане, включително, когато е целесъобразно, анализ на райони, подходящи за разгръщането им при нисък екологичен риск, както и на потенциала за маломащабни проекти в рамките на домакинствата. В тази оценка се вземат предвид наличните и икономически осъществими технологии за промишлено и битово използване с цел определяне на етапни цели и мерки за увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане и, когато е целесъобразно, използването на отпадна топлина и студ чрез районни отоплителни и охладителни системи с оглед установяване на дългосрочна национална стратегия за намаляване на емисиите на парникови газове и замърсяването на въздуха, произтичащи от отопление и охлаждане. Тази оценка е в съответствие с принципа „енергийната ефективност на първо място“ и е част от интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно член 3 и член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и придружава цялостната оценка в областта на отоплението и охлаждането, изисквана от член 14, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС.“ ;
б) параграф 2 се изменя, както следва:
в) параграф 4 се заменя със следното: „4. За да постигнат средното годишно увеличение, посочено в параграф 1, първа алинея, държавите членки се стремят да прилагат най-малко две от следните мерки:
а-2) физическо включване на енергия от възобновяеми източници или отпадна топлина и студ в енергийните източници и горивата, доставяни за отопление и охлаждане;
б-2) инсталиране на високоефективни отоплителни и охладителни системи на основата на енергия от възобновяеми източници в сгради, свързването на сгради към ефективни районни отоплителни и охладителни системи или използването на енергията от възобновяеми източници или от отпадна топлина и студ в промишлени процеси на отопление и охлаждане;
в-2) мерки, попадащи в обхвата на търгуеми сертификати, които доказват спазване на задължението, посочено в параграф 1, чрез подпомагане на мерки за инсталиране съгласно буква б) от настоящия параграф, изпълнени от друг икономически оператор, като например независим монтажник на технология за възобновяеми енергийни източници или дружество за предоставяне на енергийни услуги, изпълняващо услуги за монтаж на инсталации за енергия от възобновяеми източници;
г) изграждане на капацитет за националните, регионалните и местните органи за картографиране на местния потенциал за отопление и охлаждане от възобновяеми източници, както и за планиране, изпълнение и консултации относно проекти и инфраструктури в областта на енергия от възобновяеми източници;
д) създаване на рамки за смекчаване на риска с цел намаляване на цената на капитала за проекти за изграждане на отоплителни и охладителни системи на основата на възобновяеми енергийни източници и отпадна топлина и студ, позволявайки, наред с другото, обединяването на по-малки проекти, както и свързването на такива проекти по-цялостно с други мерки за енергийна ефективност и обновяване на сгради;
е) насърчаване на споразумения за закупуване на топлинна енергия и енергия за охлаждане на основата на възобновяема енергия за корпоративни и колективни малки потребители;
ж) планирани схеми за подмяна на източници на отопление, работещи с изкопаеми горива, отоплителни системи, които не са съвместими с източници на възобновяема енергия, или схеми за постепенно премахване на изкопаемите горива с основни етапи;
з) изисквания на местно и регионално равнище относно планирането на топлинна енергия от възобновяеми източници, включващо охлаждане;
и) насърчаване на производството на биогаз и подаването му в газовата мрежа вместо използването му за производство на електрическа енергия;
й) мерки за насърчаване на внедряването на технологии за съхранение на топлинна енергия в системите за отопление и охлаждане;
к) насърчаване на районни мрежи за топлинна енергия и енергия за охлаждане, основани на възобновяеми източници, по-специално чрез общности за възобновяема енергия, включително чрез регулаторни мерки, финансови споразумения и подкрепа;
л) други мерки на политиката с равностоен ефект, включително фискални мерки, схеми за подпомагане или други финансови стимули, които допринасят за монтирането на оборудване за отопление и охлаждане, използващо възобновяеми енергийни източници, и разработването на енергийни мрежи, предоставящи енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане за сградите и за промишлеността. При приемането и прилагането на тези мерки държавите членки гарантират тяхната достъпност за всички потребители, по-специално домакинствата с ниски доходи или уязвимите домакинства, които е възможно да не притежават достатъчен начален капитал, за да могат да се възползват от предимствата.“
14. Член 24 се изменя, както следва:
а-3) параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки гарантират, че информация за енергийните характеристики и за дяла на енергията от възобновяеми източници в техните районни отоплителни и охладителни системи се предоставя на крайните потребители по леснодостъпен начин, като например в сметките или на уебсайтовете на доставчиците или при поискване. Информацията за дяла на енергията от възобновяеми източници се изразява най-малко като процент от брутното крайно потребление на топлинна енергия и на енергия за охлаждане, определено за клиентите на дадена районна отоплителна и охладителна система, включително информация за това колко енергия е била използвана за доставяне на една единица топлина на клиента или крайния потребител.“ ;
б-3) параграфи 4, 5 и 6 се заменят със следното: „4. Държавите членки се стремят да увеличат дела на енергията от възобновяеми източници и от отпадна топлина и студ в районните отоплителни и охладителни системи с индикативни 2,2 процентни пункта средно за година, изчислен за периодите 2021—2030 г., като се започне от дела на енергията от възобновяеми източници и от отпадна топлина и студ в районните отоплителни и охладителни системи през 2020 г., и въвеждат необходимите за тази цел мерки в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Делът на енергията от възобновяеми източници се изразява като дял от брутното крайно потребление на енергия в районните отоплителни и охладителни системи, коригирано според нормалните средни климатични условия. Държавите членки могат да отчитат електроенергията от възобновяеми източници, използвана за районно отопление и охлаждане, в средното годишно увеличение, посочено в първа алинея. Държавите членки информират Комисията за намерението си да отчитат електроенергията от възобновяеми източници, използвана в районните отоплителни и охладителни системи, към годишното увеличение, посочено в първа алинея от настоящия параграф. Държавите членки включват прогнозираното количество електрическа енергия от възобновяеми източници, използвана в районните отоплителни и охладителни системи, в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Държавите членки включват количеството електрическа енергия от възобновяеми източници, използвана в районните отоплителни и охладителни системи, в своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно член 17 от посочения регламент. 4а. За изчисляването на дела на електроенергията от възобновяеми източници, използвана в районните отоплителни и охладителни системи за целите на параграф 4, държавите членки използват средния дял на електроенергията от възобновяеми източници, доставена на тяхна територия през предходните две години. Държавите членки с дял на енергията от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ в районните отоплителни и охладителни системи над 60 % могат да смятат този дял като изпълняващ изискването за средно годишно увеличение, посочено в параграф 4, първа алинея. Държавите членки с дял на енергията от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ в районните отоплителни и охладителни системи над 50 % и до 60 % могат да смятат този дял като изпълняващ наполовина изискването за средно годишно увеличение, посочено в параграф 4, първа алинея. Държавите членки предвиждат необходимите мерки за реализиране на средното годишно увеличение, посочено в параграф 4, първа алинея от настоящия член, в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. 4б. Държавите членки гарантират, че операторите на районни отоплителни и охладителни системи с мощност над 25 MW се насърчават да присъединяват доставчици на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ, които са трети страни, или се насърчават да предлагат присъединяване и закупуване на топлина и студ, произведени от възобновяеми източници, и отпадна топлина и студ от доставчици, които са трети страни, въз основа на недискриминационни критерии, установени от компетентния орган на съответната държава членка, когато на тези оператори се налага да извършват една или повече от следните дейности:
а-4) да задоволят потребностите на нови клиенти;
б-4) да подменят съществуващите мощности за производство на топлинна енергия или енергия за охлаждане;
в-3) да разширят съществуващите мощности за производство на топлинна енергия или енергия за охлаждане. 5. Държавите членки могат да разрешат на оператор на районна отоплителна или охладителна система да откаже да присъедини и да закупува топлинна енергия или енергия за охлаждане от доставчик, който е трета страна, в някоя от следните ситуации:
а-5) системата не разполага с необходимите мощности поради наличието на други доставки на топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници или на топлина или студ;
б-5) топлинната енергия или енергията за охлаждане от доставчика, който е трета страна, не отговаря на техническите параметри, необходими за присъединяване и гарантиране на надеждната и безопасна експлоатация на районната отоплителна и охладителна система;
в-4) операторът може да докаже, че предоставянето на достъп би довело до прекомерно увеличение на цената на топлинната енергия или енергията за охлаждане за крайните потребители в сравнение с цената за използване на основния местен източник на снабдяване с топлинна енергия или енергия за охлаждане, с която възобновяемият източник или отпадната топлина и студ ще се конкурира;
г-2) системата на оператора представлява ефективна районна отоплителна и охладителна система. Държавите членки гарантират, че когато оператор на районна отоплителна или охладителна система откаже да присъедини доставчик на топлинна енергия или енергия за охлаждане съгласно първа алинея, той информира компетентния орган за причините за отказа, както и за условията и мерките, които би трябвало да бъдат приложени в системата, за да стане възможно присъединяването. Държавите членки гарантират, че е налице подходящ процес за недопускане на необосновани откази. 6. Когато е необходимо, държавите членки въвеждат рамка за координация между операторите на районни отоплителни и охладителни системи и потенциалните източници на отпадна топлина и студ в промишления сектор и в сектора на услугите, за да улеснят използването на отпадна топлина и студ. Тази рамка за координация осигурява диалог по отношение на използването на отпадна топлина и студ, включващ по-специално:
а-6) оператори на районни отоплителни и охладителни системи;
б-6) предприятия от промишления сектор и сектора на услугите, генериращи отпадна топлина и студ, които могат да бъдат оползотворени по рентабилен начин чрез районни отоплителни и охладителни системи, като например центрове за данни, промишлени предприятия, големи търговски сгради, съоръжения за съхранение на енергия и обществен транспорт;
в-5) местни органи, отговорни за планирането и одобряването на енергийни инфраструктури;
г-3) научни експерти, работещи върху най-новите съвременни районни отоплителни и охладителни системи; както и
д-2) общности за възобновяема енергия, участващи в отоплението и охлаждането.“;
в-6) параграфи 8, 9 и 10 се заменят със следното: „8. Държавите членки установяват рамка, съгласно която операторите на електроразпределителни системи ще оценяват поне веднъж на всеки четири години, в сътрудничество с операторите на районни отоплителни и охладителни системи в съответните им райони, потенциала на отоплителните и охладителните системи да предоставят услуги за балансиране и други системни услуги, включително оптимизация на потреблението и съхранение под формата на топлина на излишъка от електрическа енергия от възобновяеми източници, както и ще оценяват дали използването на констатирания потенциал би било ресурсно и разходно по-ефективно в сравнение с алтернативни решения. Държавите членки гарантират, че операторите на електроразпределителни и електропреносни системи надлежно вземат предвид резултатите от оценката, изисквана съгласно първата алинея, при планирането на мрежата, инвестициите в мрежата и развитието на инфраструктурата в съответните им територии. Държавите членки улесняват координацията между операторите на районни отоплителни или охладителни системи и операторите на електроразпределителни и електропреносни системи, за да гарантират, че услугите за балансиране и съхранение и другите услуги за гъвкавост, като например оптимизация на потреблението, предоставяни от операторите на районни отоплителни или охладителни системи, могат да участват в техните пазари на електроенергия. Държавите членки могат да разширят изискванията за оценка и координация съгласно първа и трета алинея, така че те да обхванат оператори на газопреносни и газоразпределителни системи, включително мрежи за транспортиране на водород и други енергийни мрежи. 9. Държавите членки гарантират, че правата на потребителите и правилата за експлоатиране на районни отоплителни и охладителните системи в съответствие с настоящия член са ясно определени, публично достъпни са и се прилагат от компетентния орган. 10. От държавата членка не се изисква да прилага параграфи 2—9, ако е изпълнено поне едно от следните условия:
а-7) към 24 декември 2018 г. делът ѝ в районната отоплителна и охладителна система е бил по-малък или равен на 2 % от брутното крайно потребление на енергия в отоплителните и охладителните системи;
б-7) делът ѝ в районната отоплителна и охладителна система е увеличен над 2 % от брутното крайно потребление на енергия в отоплителните и охладителните системи към 24 декември 2018 г. чрез разработване на нови ефективни районни отоплителни и охладителни системи въз основа на интегрираните ѝ национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и в съответствие със същия регламент и оценката, посочена в член 23, параграф 1б от настоящата директива;
в-7) 90 % от брутното крайно потребление на енергия в районните отоплителни и охладителни системи се осъществява в ефективни районни отоплителни и охладителни системи.“
15. Член 25 се заменя със следното: „Член 25 Увеличение на енергията от възобновяеми източници и намаляване на интензитета на парниковите газове в транспортния сектор 1. Всяка държава членка въвежда задължение за доставчиците на горива да гарантират, че:
а-8) количеството възобновяеми горива и електрическа енергия от възобновяеми източници, доставено в транспортния сектор, води до:
б-8) комбинираният дял на биогоривата от ново поколение и на биогаза, произведени от суровините, посочени в част А на приложение IX, както и на възобновяемите горива от небиологичен произход в енергията, доставена в транспортния сектор, е поне 1 % през 2025 г. и 5,5 % през 2030 г., от които делът на възобновяемите горива от небиологичен произход е поне един процентен пункт през 2030 г. Държавите членки се насърчават да определят диференцирани цели за биогоривата от ново поколение и биогаза, произведени от суровините, изброени в приложение IX, част А, и за възобновяемите горива от небиологичен произход на национално равнище, за да се изпълни задължението, определено в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, така че разработването на двете горива да бъде насърчавано и разширено. Държавите членки с морски пристанища се стремят да гарантират, че от 2030 г. нататък делът на възобновяемите горива от небиологичен произход в общото количество енергия, доставяна на сектора на морския транспорт, е най-малко 1,2 %. В своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, държавите членки докладват за дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспортния сектор, включително в сектора на морския транспорт, както и за намаляването на интензитета на парникови газове. Ако списъкът на изходните суровини, съдържащ се в част А от приложение IX, бъде изменен в съответствие с член 28, параграф 6, държавите членки могат да увеличат съответно своя минимален дял на биогоривата от ново поколение и на биогаза, произведени от въпросните изходни суровини, в енергията, доставяна на транспортния сектор. 2. За изчисляването на целите, посочени в параграф 1, първа алинея, буква а), и на дяловете, посочени в параграф 1, първа алинея, буква б), държавите членки:
а-9) вземат предвид и възобновяемите горива от небиологичен произход, когато те се използват като междинни продукти за производството на:
б-9) могат да вземат предвид биогаза, който се подава в националната газопреносна и газоразпределителна инфраструктура.
(3) За изчисляването на целите, определени в параграф 1, първа алинея, буква а), държавите членки могат да вземат предвид рециклираните въглеродни горива. При определяне на задължението за доставчиците на горива държавите членки могат:
а) да освобождават доставчиците на горива, които доставят електрическа енергия или възобновяеми горива от небиологичен произход, от изискването да спазват минималния дял на биогорива от ново поколение и биогаз, произведени от суровините, изброени в приложение IX, част А, по отношение на тези горива;
б) да определят задължението чрез мерки, насочени към обемите, енергийното съдържание или емисиите на парникови газове;
в) да правят разграничение между различните енергоносители;
г) да правят разграничение между сектора на морския транспорт и другите сектори.
(4) Държавите членки установяват механизъм, който позволява на доставчиците на горива да обменят на тяхна територия кредити за доставка на енергия от възобновяеми източници в транспортния сектор. Икономически оператори, които подават електрическа енергия от възобновяеми източници на електрически превозни средства чрез обществени зарядни точки, получават кредити независимо дали икономическите оператори ще изпълняват задължението, определено от държавата членка за доставчиците на горива, и могат да продават тези кредити на доставчици на горива, на които се разрешава да използват кредитите за изпълнение на задължението, посочено в параграф 1, първа алинея. Държавите членки могат да включат частни зарядни точки в този механизъм, при условие че може да се докаже, че електрическата енергия от възобновяеми източници, доставяна на тези частни зарядни точки, се предоставя единствено на електрически превозни средства.“
16. Член 26 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се изменя, както следва:
б) параграф 2 се изменя, както следва:
17. Член 27 се заменя със следното: „Член 27 Правила за изчисляване в транспортния сектор и по отношение на възобновяеми горива от небиологичен произход, независимо от крайната им употреба 1. За изчисляването на намалението на интензитета на парниковите газове, посочено в член 25, параграф 1, първа алинея, буква а), точка ii), се прилагат следните правила:
а-2) намаленията на емисиите на парникови газове се изчисляват, както следва:
б-2) базовият дял, посочен в член 25, параграф 1, първа алинея, буква а), точка ii), се изчислява до 31 декември 2030 г. чрез умножаване на количеството енергия, доставено в транспортния сектор, по сравнителната стойност за изкопаеми горива EF(t), посочена в приложение V; от 1 януари 2031 г. базовият дял, посочен в член 25, параграф 1, първа алинея, буква а), точка ii) е сборът от:
в) за изчисляването на съответните количества енергия се прилагат следните правила:
г) намалението на интензитета на парниковите газове от използването на енергия от възобновяеми източници се определя, като емисиите на парникови газове от използването на биогорива, биогаз, горива от възобновяеми източници от небиологичен произход и електрическа енергия от възобновяеми източници, доставяни за всички видове транспорт, се разделят на базовия дял; държавите членки могат да вземат предвид рециклираните въглеродни горива. Когато е обосновано, държавите членки могат да увеличат максимума, посочен в първа алинея, буква в), точка iv), като вземат предвид наличието на суровини, изброени в част Б на приложение IX. Всяко подобно увеличение се нотифицира на Комисията заедно с причините за него и подлежи на одобрение от Комисията. 2. За изчисляването на минималните дялове, посочени в член 25, параграф 1, първа алинея, буква а), точка i) и буква б), се прилагат следните правила:
а-3) за изчисляването на знаменателя, а именно потреблението на енергия в транспортния сектор, се вземат предвид всички горива и електрическа енергия, доставяни в транспортния сектор;
б-3) за изчисляването на числителя, а именно. количеството енергия от възобновяеми източници, потребявана в транспортния сектор за целите на член 25, параграф 1, първа алинея, се взема предвид енергийното съдържание на всички видове енергия от възобновяеми източници, доставяна за всички видове транспорт, включително на международни морски бункери, на територията на всяка държава членка; държавите членки могат да вземат предвид рециклираните въглеродни горива;
в-2) делът на биогоривата и биогаза, произведени от суровините, изброени в приложение IX, и на възобновяемите горива от небиологичен произход се счита за равен на тяхното енергийно съдържание, умножено по две;
г-2) делът на електроенергията от възобновяеми източници се счита за равен на енергийното ѝ съдържание, умножено по четири, когато се доставя на пътни превозни средства, и може да се счита за равен на енергийното ѝ съдържание, умножено по 1,5, когато се доставя на железопътния транспорт;
д) делът на биогоривата от ново поколение и на биогаза, произведени от суровините, посочени в част А на приложение IX, доставяни в секторите на въздушния и морския транспорт, се счита за равен на енергийното им съдържание, умножено по 1,2, а делът на възобновяемите горива от небиологичен произход, доставяни в секторите на въздушния и морския транспорт, се счита за равен на енергийното им съдържание, умножено по 1,5;
е) делът на биогоривата и биогаза, произведени от посочените в част Б на приложение IX суровини, в енергийното съдържание на горивата и електрическата енергия, доставяни за транспортния сектор, се ограничава до максимум 1,7 %, освен в Кипър и Малта;
ж) за да се определи количеството енергия, доставено на транспортния сектор, се използват стойностите за енергийното съдържание на транспортните горива, посочени в приложение III;
з) за да се определи енергийното съдържание на транспортни горива, които не са включени в приложение III, държавите членки използват съответните европейски стандарти за определяне на топлината на изгаряне на горивата или ако не са приети европейски стандарти за тази цел, се използват съответните стандарти на Международната организация за стандартизация;
и) количеството електрическа енергия от възобновяеми източници, доставено в транспортния сектор, се определя чрез умножаване на количеството електрическа енергия, доставено в този сектор, по средния дял на електрическата енергия от възобновяеми източници, доставена на територията на държавата членка през предходните две години, освен когато електрическата енергия се получава чрез пряка връзка с инсталация, произвеждаща електрическа енергия от възобновяеми източници, и тя се доставя на транспортния сектор, то тогава тази електрическа енергия се отчита изцяло като възобновяема и електрическата енергия, произведена от превозно средство, задвижвано със слънчева енергия, и използвана за потребление от самото превозно средство, може да се отчита изцяло като възобновяема. Когато това е обосновано, държавите членки могат да увеличават размера на ограничението, посочено в първа алинея, буква е) от настоящия параграф, като вземат предвид наличието на суровините, посочени в част Б от приложение IX. Всяко подобно увеличение се нотифицира на Комисията заедно с причините за него и подлежи на одобрение от Комисията. 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 35 за изменение на настоящата директива чрез адаптиране на ограничението за дела на биогоривата и биогаза, произведени от суровините, изброени в част Б от приложение IX, въз основа на оценка на наличността на суровините. Ограничението е най-малко 1,7 %. Ако Комисията приеме такъв делегиран акт, определеното в него ограничение, се прилага и за държавите членки, които са получили одобрение от Комисията за увеличаване на ограничението в съответствие с параграф 1, втора алинея или параграф 2, втора алинея от настоящия член след изтичането на петгодишен преходен период, без да се засяга правото на държавата членка да прилага това ново ограничение по-рано. Държавите членки могат да кандидатстват за ново одобрение от Комисията за увеличение спрямо ограничението, определено в делегирания акт в съответствие с параграф 1, втора алинея или параграф 2, втора алинея от настоящия член. 4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 35 за изменение на настоящата директива, като адаптира транспортните горива и тяхното енергийно съдържание, посочено в приложение III, към научно-техническия прогрес.
(5) За целите на изчисленията, посочени в параграф 1, първа алинея, буква б) и параграф 2, първа алинея, буква а) се счита, че количеството енергия, доставено за сектора на морския транспорт, като дял от брутното крайно потребление на енергия на тази държава членка не надвишава 13 %. За Кипър и Малта се счита, че количеството енергия, потребено в сектора на морския транспорт, като дял от брутното крайно потребление на енергия на тези държави членки не надвишава 5 %. Настоящият параграф се прилагат до 31 декември 2030 г.
(6) Когато се използва електрическа енергия за производството на възобновяеми горива от небиологичен произход, било пряко или за производството на междинни продукти, за определянето на дела на възобновяемата енергия се използва средният дял на електрическата енергия от възобновяеми източници в държавата производител на горивото, като съответният дял е измерен две години преди разглежданата година. Въпреки това електрическата енергия от пряка връзка с инсталация, произвеждаща електрическа енергия от възобновяеми източници, може изцяло да се отчете като електрическа енергия от възобновяеми източници, използвана за производството на възобновяеми горива от небиологичен произход, при условие че инсталацията:
а) е влязла в експлоатация след или по същото време на влизането в експлоатация на инсталацията за производство на възобновяеми транспортни горива от небиологичен произход; както и
б) не е свързана към мрежата или е свързана към мрежата, но могат да бъдат представени доказателства, че съответната електроенергия е била доставена, без да се взема електроенергия от мрежата. Взетата от мрежата електрическа енергия може изцяло да се отчете като електрическа енергия от възобновяеми източници, при условие че електрическата енергия се произвежда изключително от възобновяеми източници и са доказани възобновяемите свойства и други подходящи критерии, като се гарантира, че възобновяемите свойства на тази електрическа енергия се отчитат само веднъж и единствено в сектора на крайното потребление. До 31 декември 2021 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 35 за допълване на настоящата директива като установява методология на Съюза за определяне на подробни правила, посредством които икономическите оператори да могат да се съобразят с изискванията, установени във втора и трета алинея от настоящия параграф. До 1 юли 2028 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на въздействието на методиката на Съюза, определена в съответствие с четвърта алинея, включително въздействието на допълняемостта и времевата и географската корелация върху производствените разходи, намаляването на емисиите на парникови газове и енергийната система. В посочения доклад на Комисията се оценява по-специално въздействието върху наличността и финансовата достъпност на възобновяемите горива от небиологичен произход за промишлеността и транспортния сектор и върху способността на Съюза да постигне своите цели за възобновяеми горива от небиологичен произход, като се вземе предвид стратегията на Съюза за вносния и местния водород в съответствие с член 22а, като същевременно се сведе до минимум увеличението на емисиите на парникови газове в електроенергийния сектор и в енергийната система като цяло. Ако в посочения доклад се стигне до заключението, че изискванията не осигуряват достатъчна наличност и финансова достъпност на възобновяемите горива от небиологичен произход за промишлеността и транспортния сектор и не допринасят съществено за намаляването на емисиите на парникови газове, интегрирането на енергийната система и постигането на целите на Съюза за възобновяемите горива от небиологичен произход, определени за 2030 г., Комисията преразглежда методиката на Съюза и когато е целесъобразно, приема делегиран акт в съответствие с член 35 за изменение на тази методика, за да се осигурят необходимите корекции на критериите, определени във втора и трета алинея от настоящия параграф, за да се улесни разрастването на водородната промишленост.“
18. Член 28 се изменя, както следва:
а-2) параграфи 2, 3 и 4 се заличават;
б-2) параграф 5 се заменя със следното: „5. До 30 юни 2024 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 35 за допълване на настоящата директива, като уточнява методиката за определяне на дела на биогоривото, и на биогаза за транспорта, получени от биомаса, обработена в общ процес с изкопаеми горива.“ ;
в) параграф 7 се заменя със следното: „7. До 31 декември 2025 г., в контекста на провежданата на всеки две години оценка на постигнатия напредък в изпълнение на Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията преценява дали установеното в член 25, параграф 1, първа алинея, буква б) от настоящата директива задължение по отношение на биогоривата от ново поколение и биогаза, произведени от суровините, посочени в част А от приложение IX към настоящата директива, ефективно стимулира иновациите и гарантира намаления на емисиите на парникови газове в транспортния сектор. В оценката Комисията анализира дали прилагането на настоящия член позволява ефективно да се избегне двойното отчитане на възобновяемата енергия. Ако е уместно, Комисията представя предложение за изменение на установеното в член 25, параграф 1, първа алинея, буква б) задължение, отнасящо се до биогоривата от ново поколение и биогаза, произведени от суровините, посочени в част А от приложение IX.“
19. Член 29 се изменя, както следва:
а-3) параграф 1 се изменя, както следва:
а-4) в случая на твърди горива от биомаса — в инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане с обща номинална входяща топлинна мощност, равна на или по-голяма от 7,5 MW;
б-3) в случая на газообразни горива от биомаса — в инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане с обща номинална входяща топлинна мощност, равна на или по-голяма от 2 MW;
в-2) в инсталации за производство на газообразни горива от биомаса със следния среден дебит на биометан:
б-4) параграф 3 се заменя със следното: „3. Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива, произведени от селскостопанска биомаса, които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в), не трябва да са произведени от суровини, произхождащи от терени с голямо значение за биологичното разнообразие, а именно от терени с един от следните статути през или след януари 2008 г., независимо дали тези терени продължават да имат този статут, или не:
а-5) девствени гори или други залесени земи, а именно гори или други залесени земи с местни видове, където няма ясно видими признаци на човешка дейност и екологичните процеси не са съществено нарушени; и стари гори съгласно определението в държавата, в която се намира гората;
б-5) гори с висока степен на биологично разнообразие и други залесени земи, които са богати на видове, не са деградирали и са определени от съответния компетентен орган като имащи висока степен на биологично разнообразие, освен ако се предоставят доказателства, че производството на тази суровина не противоречи на тези природозащитни цели;
в-3) зони, определени:
г) пасища с висока степен на биологично разнообразие с площ над един хектар, които са:
д) степни местности. Когато условията, определени в параграф 6, буква а), точки vi) и vii), не са изпълнени, първата алинея от настоящия параграф, с изключение на буква в), се прилага и за произведените от горскостопанска биомаса биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса. Комисията може да приема актове за изпълнение за допълнително уточняване на критериите, според които се определя кои пасища попадат в обхвата на първа алинея, буква г) от настоящия параграф. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 3.“ ;
в-4) в параграф 4 се добавя следната алинея: „Когато условията, определени в параграф 6, буква а), точки vi) и vii), не са изпълнени, първата алинея от настоящия параграф, с изключение на букви б) и в), и втората алинея от настоящия параграф се прилагат и за биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, произведени от горскостопанска биомаса.“;
г-2) параграф 5 се заменя със следното: „5. Произведените от селскостопанска биомаса биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в), не са произведени от суровина, отгледана върху територия, която е била торфище през януари 2008 г., освен ако не са представени доказателства, че отглеждането и събирането на тази суровина не е свързано с дренаж на почва, която не е била отводнена преди това. Когато условията, определени в параграф 6, буква а), точки vi) и vii), не са изпълнени, настоящият параграф се прилага и за произведените от горскостопанска биомаса биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.“ ;
д-2) параграф 6 се изменя, както следва:
е) вмъкват се следните параграфи: „7а. Производството на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса от вътрешна горскостопанска биомаса е в съответствие с ангажиментите и целите на държавите членки, установени в член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (), и с политиките и мерките, описани от държавите членки в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999.
(7б) Като част от своя окончателен актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, който трябва да бъде представен до 30 юни 2024 г. съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, държавите членки включват всички от следните елементи:
а) оценка на вътрешното предлагане на горскостопанска биомаса, налична за енергийни цели за периода 2021—2030 г., съгласно критериите, посочени в настоящия член;
б) оценка на съвместимостта на прогнозираното потребление на горскостопанска биомаса за производството на енергия с целите и бюджетите на държавите членки за периода 2026—2030 г., установени в член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841; както и
в) описание на националните мерки и политики, гарантиращи съвместимост с тези цели и бюджети. Държавите членки докладват на Комисията относно мерките и политиките, посочени в първа алинея, буква в) от настоящия параграф, като част от техните интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999.
ж) в параграф 10, първа алинея, буква г) се заменя със следното: „г) за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от газообразни и твърди горива от биомаса, използвани в инсталации, които са влезли в експлоатация след 20 ноември 2023 г. — поне 80 %;
д) за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от газообразни и твърди горива от биомаса, използвани в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна на или надвишаваща 10 MW, които са влезли в експлоатация между 1 януари 2021 г. и 20 ноември 2023 г. — поне 70 % до 31 декември 2029 г. и поне 80 % от 1 януари 2030 г.;
е) за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от газообразни и твърди горива от биомаса, използвани в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност равна на или по-ниска от 10 MW, които са влезли в експлоатация между 1 януари 2021 г. и 20 ноември 2023 г. — поне 70 %, докато се навършат 15 години от началото на експлоатацията им, и поне 80 %, след като се навършат 15 години от началото на експлоатацията им;
ж-2) за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от газообразни и твърди горива от биомаса, използвани в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна на или надвишаваща 10 MW, които са влезли в експлоатация преди 1 януари 2021 г. — поне 80 %, след като се навършат 15 години от началото на експлоатацията им, но не по-рано от 1 януари 2026 г. и не по-късно от 31 декември 2029 г.;
з) за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от газообразни горива от биомаса, използвани в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност равна на или по-ниска от 10 MW, които са влезли в експлоатация преди 1 януари 2021 г. — поне 80 %, след като се навършат 15 години от началото на експлоатацията им, но не по-рано от 1 януари 2026 г.“;
з-2) в параграф 13 букви а) и б) се заменят със следното: „а) инсталации, разположени в най-отдалечен регион, както е посочено в член 349 от ДФЕС, доколкото в такива съоръжения се произвежда електрическа енергия или топлинна енергия или енергия за охлаждане от газообразни и твърди горива от биомаса и от течни горива от биомаса, или се произвеждат биогорива; както и
б-2) газообразни и течни горива от биомаса, използвани в инсталациите по буква а) от настоящата алинея и биогорива, произвеждани в тези инсталации, независимо от мястото на произход на биомасата, при условие че тези критерии са обективно обосновани въз основа на факта, че тяхната цел е да се осигури в този най-отдалечен регион достъп до безопасна и сигурна енергия и плавен преход към критериите, посочени в параграфи 2—7, 10 и 11 от настоящия член, като по този начин се стимулира преходът от изкопаеми горива към устойчиви биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.“;
и) добавя се следният параграф: „15. До 31 декември 2030 г. енергията от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса може също да се вземе предвид за целите, посочени в параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в) от настоящия член, когато:
а-2) подпомагането е предоставено преди 20 ноември 2023 г., в съответствие с критериите за устойчивост и намаляване на емисиите на парникови газове, посочени в член 29 във версията му, която е в сила на 29 септември 2020 г.; и
б-3) подпомагането е предоставено под формата на дългосрочно подпомагане, за което е определена фиксирана сума в началото на периода на подпомагане и при условие че е въведен коригиращ механизъм, за да се гарантира липсата на свръхкомпенсация.“
20. Вмъква се следният член: „Член 29а Критерии за намаляване на емисиите на парникови газове за възобновяеми горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива 1. Енергията от възобновяеми горива от небиологичен произход се отчита в дяловете на енергията от възобновяеми източници на държавите членки и към целите, посочени в член 3, параграф 1, член 15а, параграф 1, член 22а, параграф 1, член 23, параграф 1, член 24, параграф 4 и член 25, параграф 1, само ако намаленията на емисиите на парникови газове от използването на тези горива са поне 70 %. 2. Енергията от рециклирани въглеродни горива може да се отчита спрямо постигането на целите за намаляване на емисиите на парникови газове, посочени в член 25, параграф 1, първа алинея, буква а), само ако намаленията на емисиите на парникови газове от използването на тези горива са поне 70 %. 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 35 за допълване на настоящата директива чрез уточняване на методиката за оценка на намалението на емисиите на парникови газове от възобновяеми горива от небиологичен произход и от рециклирани въглеродни горива. Методиката гарантира, че не се предоставят кредити за избегнати емисии на CO2 от изкопаеми източници, за чието улавяне вече е получен кредит съгласно други правни разпоредби. Методиката обхваща емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл и отчита непреките емисии, произтичащи от отклоняването на твърди суровини, например отпадъци, използвани за производството на рециклирани въглеродни горива.“
21. Член 30 се изменя, както следва:
а-3) в параграф 1, първа алинея уводното изречение се заменя със следното: „1. Когато възобновяемите горива и рециклираните въглеродни горива трябва да се отчитат спрямо постигането на целите, посочени в член 3, параграф 1, член 15а, параграф 1, член 22а, параграф 1, член 23, параграф 1, член 24, параграф 4 и член 25, параграф 1, държавите членки изискват от икономическите оператори да покажат чрез задължителни независими и прозрачни одити в съответствие с акта за изпълнение, приет съгласно параграф 8 от настоящия член, че са изпълнени установените в член 29, параграфи 2—7 и параграф 10 и член 29а, параграфи 1 и 2 критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове за възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива. За тази цел те изискват от икономическите оператори да използват система за масов баланс, която:“;
б-4) параграф 2 се заменя със следното: „2. При обработването на дадена партида съответната информация за характеристиките за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове на партидата се уточнява и се прикрепя към изходящия продукт в съответствие със следните правила:
а-4) ако обработването на партида от суровина води до получаване на само един изходящ продукт, който е предназначен за производството на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса, възобновяеми горива от небиологичен произход или рециклирани въглеродни горива, размерът на партидата и съответните количествени характеристики за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове се уточняват чрез използване на преобразувателен коефициент, изразяващ отношението на масата на изходящия продукт, предназначен за такова производство към масата на постъпващата в процеса суровина;
б-5) ако обработването на партида от суровина води до получаването на повече от един изходящ продукт, предназначен за производството на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса, възобновяеми горива от небиологичен произход или рециклирани въглеродни горива, за всеки изходящ продукт се използва отделен преобразувателен коефициент и отделен масов баланс.“;
в-2) в параграф 3 първата и втората алинеи се заменят със следното: „Държавите членки предприемат мерки за гарантиране, че икономическите оператори подават надеждна информация относно спазването на критериите за устойчивост и намаляване на емисиите на парникови газове, установени в член 29, параграфи 2—7 и параграф 10 и член 29а, параграфи 1 и 2, и че икономическите оператори предоставят на съответната държава членка при поискване данните, използвани за съставяне на тази информация. Държавите членки изискват от икономическите оператори да предвидят подходящ стандарт за независимо одитиране на подаваната от тях информация, както и да представят доказателства, че това е направено. За спазването на член 29, параграф 3, букви а), б), г) и д), член 29, параграф 4, буква а), член 29, параграф 5, член 29, параграф 6, буква а) и член 29, параграф 7, буква а), одитирането на равнище първа или втора страна може да се използва до първата точка на събиране на горскостопанската биомаса. При одитирането се проверява дали използваните от икономическите оператори системи са точни, надеждни и защитени срещу измами, включително проверка, гарантираща, че материалите не са променени или изхвърлени умишлено, така че партидата или част от нея да може да се превърне в отпадък или остатък. При одитирането се оценява и честотата и методиката на вземане на проби, както и надеждността на данните. Задълженията, установени в настоящия параграф, се прилагат независимо дали възобновяемите горива и рециклираните въглеродни горива са произведени или внесени в Съюза. Информацията относно географския произход и вида на използваните суровини за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса на всеки доставчик на гориво се предоставя на потребителите по актуален, леснодостъпен и удобен за ползване начин на уебсайтовете на операторите, доставчиците или съответните компетентни органи и се актуализира ежегодно.“;
г) в параграф 4 първата алинея се заменя със следното: „4. Комисията може да реши, че доброволни национални или международни схеми за определяне на стандарти за производство на възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива осигуряват точни данни за намаленията на емисиите на парникови газове за целите на член 29, параграф 10 и член 29а, параграфи 1 и 2, доказват съответствие с разпоредбите на член 27, параграф 6, и член 31а, параграф 5 или доказват, че партидите от биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса отговарят на критериите за устойчивост, установени в член 29, параграфи 2—7. При доказването, че са изпълнени критериите, установени в член 29, параграфи 6 и 7, операторите могат да представят изискваните доказателствени данни пряко на равнището на района за снабдяване. Комисията може да признае зони за защита на редки, под заплаха или застрашени екосистеми или видове, признати с международни споразумения или включени в списъци, изготвени от междуправителствени организации или от Международния съюз за опазване на природата, за целите на член 29, параграф 3, първа алинея, буква в), точка ii).“ ;
д-2) параграф 6 се заменя със следното: „6. Държавите членки могат да създават национални схеми, в които спазването на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, установени в член 29, параграфи 2—7 и параграф 10 и член 29а, параграфи 1 и 2, в съответствие с методиката, разработена съгласно член 29а, параграф 3, се проверява по цялата верига на доставките с участието на компетентните органи. Тези схеми могат също така да се използват за проверка на точността и пълнотата на информацията, включена от икономическите оператори в базата данни на Съюза, за доказване на съответствие с член 27, параграф 6 и за сертифициране на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването. Всяка държава членка може да нотифицира на Комисията такава национална схема. Комисията отдава приоритет на оценката на такава схема, за да се улесни взаимното двустранно и многостранно признаване на тези схеми. Комисията може да реши, посредством актове за изпълнение, дали такава нотифицирана национална схема отговаря на условията, предвидени в настоящата директива. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 3. Когато Комисията реши, че националната схема отговаря на условията, предвидени в настоящата директива, другите схеми, признати от Комисията в съответствие с настоящия член, не могат да отказват взаимно признаване с националната схема на въпросната държава членка по отношение на проверката за съответствие с критериите, въз основа на които тя е призната от Комисията. За инсталации, произвеждащи електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане с обща номинална топлинна мощност между 7,5 и 20 MW, държавите членки може да установяват опростени национални схеми за проверка с цел гарантиране на изпълнението на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, посочени в член 29, параграфи 2—7 и параграф 10. За същите инсталации в актовете за изпълнение, предвидени в параграф 8 от настоящия член, се определят еднаквите условия за опростени доброволни схеми за проверка с цел гарантиране на изпълнението на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, посочени в член 29, параграфи 2—7 и параграф 10.“ ;
е-2) в параграф 9 първата алинея се заменя със следното: „9. Когато даден икономически оператор представи доказателство или данни, придобити в съответствие със схема, която е била предмет на решение съгласно параграф 4 или 6, държавата членка не следва да иска от икономическия оператор да предоставя допълнителни доказателства за съответствие с елементите, обхванати от схемата, въз основа на които схемата е призната от Комисията.“ ;
ж-3) параграф 10 се заменя със следното: „10. По искане на държава членка, което може да се основава на искането на икономически оператор, Комисията проверява въз основа на всички налични доказателства дали за даден източник на възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива са спазени критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, определени в член 29, параграфи 2—7 и параграф 10 и член 29а, параграфи 1 и 2. В срок от шест месеца от получаването на такова искане Комисията решава посредством актове за изпълнение дали съответната държава членка може:
а-5) да взема предвид възобновяемите горива и рециклираните въглеродни горива от този източник за целите, посочени в член 29, параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в); или
б-6) чрез дерогация от параграф 9 да изисква от доставчиците на източника на възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива да представят допълнителни доказателства за спазване на тези критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове и на тези прагове за намаления на емисиите на парникови газове. Актовете за изпълнение, посочени във втора алинея от настоящия параграф се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 3.“
22. Вмъква се следният член: „Член 31а База данни на Съюза 1. В срок до 21 ноември 2024 г. Комисията гарантира създаването на база данни на Съюза, която позволява да се проследяват течните и газообразните възобновяеми горива и рециклираните въглеродни горива (наричана по-долу „базата данни на Съюза“). 2. Държавите членки изискват от съответните икономически оператори да въвеждат своевременно в базата данни на Съюза точни данни за извършените сделки и характеристиките за устойчивост на горивата, предмет на тези сделки, включително техните емисии на парникови газове през целия жизнения цикъл, като се започне от мястото им на производство до момента, в който те се пускат на пазара в Съюза. За целите на въвеждането на данни в базата данни на Съюза взаимосвързаната газова система се счита за единна система за масов баланс. В базата данни на Съюза се предоставят данни за подаването и изтеглянето на газообразни горива от възобновяеми източници. В базата данни на Съюза се въвеждат също и данни за това дали е предоставена подкрепа за производството на конкретна партида гориво и ако е така, за вида на схемата за подпомагане. Посочените данни може да се въвеждат в базата данни на Съюза чрез националните бази данни. Когато е целесъобразно за целта за подобряване на проследимостта на данните по цялата верига на доставки, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 35, за да допълва настоящата директива чрез допълнително разширяване на обхвата на данните, които трябва да бъдат включени в базата данни на Съюза, за да се обхванат относимите данни от мястото на производство или на събиране на суровината, използвана за производството на гориво. Държавите членки изискват от доставчиците на горива да въвеждат в базата данни на Съюза данните, необходими за проверка на спазването на изискванията, установени в член 25, параграф 1, първа алинея. Независимо от разпоредбите на първа, втора и трета алинея, за газообразни горива, подавани към взаимосвързаната газова инфраструктура на Съюза, икономическите оператори, в случай, че държавата членка реши да допълни системата за масов баланс със система за гаранции за произход, въвеждат в базата данни на Съюза данните относно извършените сделки и относно характеристиките за устойчивост, както и други относими данни, например емисиите на парникови газове от горивата до точката на подаване към взаимосвързаната газова инфраструктура. 3. Държавите членки имат достъп до базата данни на Съюза за целите на мониторинга и проверката на данните. 4. Когато са издадени гаранции за произход за производството на партида от газове от възобновяеми източници, държавите членки гарантират, че тези гаранции за произход се прехвърлят в базата данни на Съюза в момента, когато дадена пратка възобновяеми газове бъде регистрирана в базата данни на Съюза и се анулират, след като партидата от газове от възобновяеми източници бъде оттеглена от взаимосвързаната газова инфраструктура на Съюза. След като бъдат прехвърлени, тези гаранции за произход не могат да се търгуват извън базата данни на Съюза. 5. Държавите членки гарантират в националната си правна уредба, че точността и пълнотата на данните, въведени от икономическите оператори в базата данни, се проверява, например чрез използване на сертифициращи органи в рамките на доброволни или национални схеми, признати от Комисията съгласно член 30, параграфи 4, 5 и 6 и които могат да бъдат допълнени от система за гарантиране на произхода. Тези доброволни или национални схеми могат да използват системи за данни на трети страни като посредници за събиране на данните, при условие че Комисията е нотифицирана за такава употреба. Всяка държава членка може да използва вече съществуваща национална база данни, съгласувана и свързана с базата данни на Съюза чрез интерфейс, или да създаде национална база данни, която да може да се използва от икономическите оператори като инструмент за събиране и деклариране на данни и за въвеждане и прехвърляне на тези данни в базата данни на Съюза, при условие че:
а-6) националната база данни е в съответствие с базата данни на Съюза, включително по отношение на навременността на предаването на данни, типовете на прехвърляните набори от данни и протоколите за качество и проверка на данните;
б-7) държавите членки гарантират, че данните, въведени в националната база данни, незабавно се прехвърлят в базата данни на Съюза. Държавите членки могат да създават национални бази данни в съответствие с националното право или практика, например за да вземат предвид по-строги национални изисквания по отношение на критериите за устойчивост. Тези национални база данни не пречат на цялостната проследимост на устойчивите партиди от суровини или горива, които трябва да бъдат въведени в базата данни на Съюза в съответствие с настоящата директива. Проверката на качеството на данните, въведени в базата данни на Съюза чрез националните бази данни, характеристиките за устойчивост на горивата, свързани с тези данни, и окончателното одобрение на сделките се извършват единствено чрез базата данни на Съюза. Точността и пълнотата на тези данни се проверяват в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/996 на Комисията (). Те могат да се проверяват от сертифициращите органи. Държавите членки нотифицират до Комисията подробните характеристики на националните си бази данни. След тази нотификация Комисията преценява дали националната база данни отговаря на изискванията, установени в трета алинея. Ако случаят не е такъв, Комисията може да изиска от държавите членки да предприемат подходящи мерки, за да гарантират спазването на тези изисквания. 6. Обобщените данни от базата данни на Съюза се оповестяват публично при надлежно вземане под внимание на защитата на чувствителната търговска информация и се поддържат в актуален вид. Комисията публикува и прави публично достояние годишните доклади относно данните, съдържащи се в базата данни на Съюза, включително количествата, географския произход и вида на суровините, използвани за горива.
23. Член 33 се изменя, както следва:
а-7) параграф 3 се изменя, както следва:
а-8) становището на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, създаден съгласно член 10а от Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета ();
б-8) прогнозния индикативен бюджет на Съюза за парниковите газове, посочен в член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета ();
в-3) интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени от държавите членки до 30 юни 2024 г. съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999;
г-2) опита, придобит при прилагането на настоящата директива, включително нейните критерии за устойчивост и за намаляване на емисиите на парникови газове; както и
д-3) технологичните достижения по отношение на енергията от възобновяеми източници.
б-9) вмъква се следният параграф: „(3а) Комисията оценява изпълнението на задълженията, предвидени в член 29, параграфи 7а и 7б, и тяхното въздействие върху гарантирането на устойчивостта на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса.“
24. Член 35 се изменя, както следва:
а-9) параграф 2 се заменя със следното: „2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, параграф 3, втора алинея, член 26, параграф 2, четвърта алинея, член 26, параграф 2, пета алинея, член 27, параграф 3, член 27, параграф 4, член 27, параграф 6, четвърта алинея, член 28, параграф 5, член 28, параграф 6, втора алинея, член 29а, параграф 3, член 31, параграф 5, втора алинея и член 31а, параграф 2, втора алинея, се предоставя на Комисията за период от пет години от 20 ноември 2023 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.“ ;
б-10) параграф 4 се заменя със следното: „4. Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 3, пета алинея, член 8, параграф 3, втора алинея, член 26, параграф 2, четвърта алинея, член 26, параграф 2, пета алинея, член 27, параграф 3, член 27, параграф 4, член 27, параграф 6, четвърта алинея, член 28, параграф 5, член 28, параграф 6, втора алинея, член 29а, параграф 3, член 31, параграф 5 и член 31а, параграф 2, втора алинея, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.“ ;
в-4) параграф 7 се заменя със следното: „7. Делегиран акт, приет в съответствие с член 7, параграф 3, пета алинея, член 8, параграф 3, втора алинея, член 26, параграф 2, четвърта алинея, член 26, параграф 2, пета алинея, член 27, параграф 3, член 27, параграф 4, член 27, параграф 6, четвърта алинея, член 28, параграф 5, член 28, параграф 6, втора алинея, член 29а, параграф 3, член 31, параграф 5 или член 31а, параграф 2, втора алинея, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“
25. Приложенията се изменят в съответствие с приложенията към настоящата директива.
Член 2 Изменения на Регламент (ЕС) 2018/1999
Регламент (ЕС) 2018/1999 се изменя, както следва:
1. Член 2 се изменя, както следва:
а) точка 11 се заменя със следното: „11) „цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата“ означава задължителната за целия Съюз цел за намаляване на емисиите на парникови газове през 2030 г., посочена в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, обвързващата цел на Съюза за 2030 г. за енергията от възобновяеми източници, определена в член 3, параграф 1, от Директива (ЕС) 2018/2001,целта на равнището на Съюза за подобряване на енергийната ефективност през 2030 г., посочена в член 4, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета (), както и целта за 2030 г. за 15 % междусистемна електроенергийна свързаност, или евентуални последващи цели в това отношение, приети от Европейския съвет или от Европейския парламент и от Съвета за 2030 г.
б) в точка 20 буква б) се заменя със следното: „б) в контекста на препоръките на Комисията, основани на оценката съгласно член 29, параграф 1, буква б) по отношение на енергията от възобновяеми източници — ранното изпълнение от страна на държава членка на нейния принос към обвързващата цел на Съюза за енергията от възобновяеми източници за 2030 г., определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, измерена спрямо нейните национални референтни точки за възобновяема енергия;“
2. В член 4, буква а) точка 2 се заменя със следното: „2) по отношение на енергията от възобновяеми източници: С оглед постигането на обвързващата цел на Съюза за енергията от възобновяеми източници за 2030 г., определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, принос към тази цел като дял за държавата членка на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия за 2030 г. с индикативна крива за този принос, отнасяща се за периода след 2021 г. До 2022 г. индикативната крива достига референтна стойност, съответстваща на най-малко 18 % от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителната национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г. До 2025 г. индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 43 % от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителната национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г. До 2027 г. индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 65 % от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителната национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г. До 2030 г. индикативната крива трябва да достигне поне до планирания принос на държавата членка. Ако дадена държава членка очаква да надхвърли своята обвързваща национална цел за 2020 г., индикативната крива може да започне на равнището, което се очаква да достигне. Индикативните криви на държавите членки, взети заедно, трябва да възлизат на референтните стойности на Съюза през 2022, 2025 и 2027 г. и на обвързващата цел на Съюза за енергията от възобновяеми източници за 2030 г., определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001. Отделно от нейния принос за постигане на целта на Съюза и нейната индикативна крива за целите на настоящия регламент, дадена държава членка е свободна да набележи по-високи амбиции за целите на националната си политика.“
3. В член 5 параграф 2 се заменя със следното: „2. Държавите членки колективно гарантират, че сборът на техните приноси съответства поне на равнището на обвързващата цел на Съюза за енергията от възобновяеми източници за 2030 г., определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.“
4. В член 29 параграф 2 се заменя със следното: „2. В областта на енергията от възобновяеми източници, като част от оценката, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка, постигнат по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на Съюза въз основа на индикативна крива на Съюза, която започва от 20 % през 2020 г., достига референтни стойности от най-малко 18 % през 2022 г., 43 % през 2025 г. и 65 % през 2027 г. от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между целта на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2020 г. и целта за 2030 г., и достига обвързващата цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г., определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.“
Член 3 Изменения на Директива 98/70/ЕО
Директива 98/70/ЕО се изменя, както следва:
1. Член 1 се заменя със следното: „Член 1 Приложно поле Настоящата директива определя, по отношение на пътни транспортни средства и извънпътна подвижна техника, включително плавателни съдове, плаващи по вътрешните водни пътища, когато не плават в морски води, селскостопански и горски трактори, както и плавателните съдове с развлекателна цел, когато не плават в морски води, техническите спецификации по здравни и екологични съображения за горивата, предназначени за използване в двигатели с принудително запалване и двигатели с компресионно запалване, като се вземат предвид техническите изисквания на тези двигатели.“
2. В член 2 точки 8 и 9 се заменят със следното: „8. „доставчик“ означава „доставчик на гориво“ съгласно определението в член 2, втори параграф, точка 38 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета ();
(9) „биогорива“ означава „биогорива“ съгласно определението в член 2, втори параграф, точка 33 от Директива (ЕС) 2018/2001;
3. Член 4 се изменя, както следва:
а) в параграф 1 втората алинея се заменя със следното: „Държавите членки изискват от доставчиците да гарантират пускането на пазара на дизелово гориво със съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME) до 7 %.“;
б) параграф 2 се заменя със следното: „2. Държавите членки гарантират, че максимално допустимото съдържание на сяра в газьолите, предназначени за употреба в извънпътна подвижна техника, включително плавателни съдове, плаващи по вътрешните водни пътища, селскостопански и горски трактори, както и плавателни съдове с развлекателна цел, е 10 mg/kg. Държавите членки гарантират, че течните горива, различни от тези газьоли, могат да се използват в плавателни съдове, плаващи по вътрешните водни пътища, и плавателни съдове с развлекателна цел, само ако съдържанието на сяра в тези течни горива не надвишава максимално допустимото съдържание в тези газьоли.“
4. Членове 7а—7д се заличават.
5. Член 9 се изменя, както следва:
а-2) в параграф 1 се заличават букви ж), з), и) и к);
б-2) параграф 2 се заличава.
6. Приложения I, II, IV и V се изменят в съответствие с приложение II към настоящата директива.
Член 4 Преходни разпоредби
(1) Държавите членки гарантират, че данните, събрани и докладвани на органите, определени от държавата членка, по отношение на 2023 година или част от тях в съответствие с член 7а, параграф 1, трета алинея и член 7а, параграф 7 от Директива 98/70/ЕО, които са заличени с член 3, точка 4 от настоящата директива, се представят на Комисията.
(2) Комисията включва данните, посочени в параграф 1 от настоящия член, във всеки доклад, който е длъжна да представя съгласно Директива 98/70/ЕО.
Член 5 Транспониране
(1) Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 21 май 2025 г. Чрез дерогация от първа алинея от настоящия член държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 1, точка 6 по отношение на член 15д от Директива (ЕС) 2018/2001, и член 1, точка 7 по отношение на членове 16, 16б, 16в, 16 г., 16д и 16е от посочената директива до 1 юли 2024 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 6 Отмяна
Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета се отменя, считано от 1 януари 2025 г.
Член 7 Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Страсбург на 18 октомври 2023 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател J. M. ALBARES BUENO
Приложение I
Приложенията към Директива (ЕС) 2018/2001 се изменят, както следва: 1) В приложение I последният ред в таблицата се заличава. 2) Добавя се следното приложение: „ПРИЛОЖЕНИЕ IА НАЦИОНАЛНИ ДЯЛОВЕ НА ТОПЛИННАТА ЕНЕРГИЯ И ЕНЕРГИЯТА ЗА ОХЛАЖДАНЕ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ В БРУТНОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ ЗА ПЕРИОДА 2020—2030 г. Допълнителни средства към член 23, параграф 1 (в процентни пунктове) за периода 2021—2025 г. () Допълнителни средства към член 23, (в процентни пунктове) параграф 1за периода 2026—2030 г. () Получени дялове, включително допълнителни средства без отпадна топлина и студ (в процентни пунктове) Белгия 1,0 0,7 1,8 България 0,7 0,4 1,5 Чехия 0,8 0,5 1,6 Дания 1,2 1,1 1,6 Германия 1,0 0,7 1,8 Естония 1,3 1,2 1,7 Ирландия 2,3 2,0 3,1 Гърция 1,3 1,0 2,1 Испания 0,9 0,6 1,7 Франция 1,3 1,0 2,1 Хърватия 0,8 0,5 1,6 Италия 1,1 0,8 1,9 Кипър 0,8 0,5 1,6 Латвия 0,7 0,6 1,1 Литва 1,7 1,6 2,1 Люксембург 2,3 2,0 3,1 Унгария 0,9 0,6 1,7 Малта 0,8 0,5 1,6 Нидерландия 1,1 0,8 1,9 Австрия 1,0 0,7 1,8 Полша 0,8 0,5 1,6 Португалия 0,7 0,4 1,5 Румъния 0,8 0,5 1,6 Словения 0,8 0,5 1,6 Словакия 0,8 0,5 1,6 Финландия 0,6 0,5 1,0 Швеция 0,7 0,7 0,7 3) Приложение III се заменя със следното: „ПРИЛОЖЕНИЕ III ЕНЕРГИЙНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ГОРИВАТА Гориво Тегловно енергийно съдържание (долна топлина на изгаряне, MJ/kg) Обемно енергийно съдържание (долна топлина на изгаряне, MJ/l) ГОРИВА ОТ БИОМАСА И/ИЛИ ОТ ПРОЦЕСИ НА ПРЕРАБОТКА НА БИОМАСА Биопропан 46 24 Чисто растително масло (масло, произведено от маслодайни култури чрез пресоване, екстракция или други подобни процедури, сурово или рафинирано, но без химическо изменение) 37 34 Биодизел — метилови естери на мастни киселини (метилови естери, произведени от масло с произход от биомаса) 37 33 Биодизел — етилови естери на мастни киселини (етилови естери, произведени от масло с произход от биомаса) 38 34 Биогаз, който може да бъде пречистен до качеството на природния газ 50 — Обработено с водород (термохимично обработено с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на дизелово гориво 44 34 Обработено с водород (термохимично обработено с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на бензин 45 30 Обработено с водород (термохимично обработено с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на гориво за реактивни двигатели 44 34 Обработено с водород масло (термохимично обработено с водород) с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на втечнен нефтен газ 46 24 Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на дизелово гориво 43 36 Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на бензин 44 32 Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на гориво за реактивни двигатели 43 33 Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на втечнен нефтен газ 46 23 ВЪЗОБНОВЯЕМИ ГОРИВА, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ РАЗЛИЧНИ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ОТ БИОМАСА Метанол от възобновяеми източници 20 16 Етанол от възобновяеми източници 27 21 Пропанол от възобновяеми източници 31 25 Бутанол от възобновяеми източници 33 27 Дизелово гориво по Фишер—Тропш (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса и предназначени да бъдат използвани за замяна на дизелово гориво) 44 34 Бензин по Фишер—Тропш (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса и предназначени да бъдат използвани за замяна на бензин) 44 33 Гориво за реактивни двигатели по Фишер—Тропш (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса и предназначени да бъдат използвани за замяна на гориво за реактивни двигатели) 44 33 Втечнен нефтен газ по Фишер—Тропш (синтетичен въглеводород или смес от въглеводороди, предназначени да бъдат използвани за замяна на втечнен нефтен газ 46 24 DME (диметилов етер) 28 19 Водород от възобновяеми източници 120 — ETBE (трет-бутилетилов етер, произведен на базата на етанол) 36 (от която стойност 33 % произхождат от възобновяеми източници) 27 (от която стойност 33 % произхождат от възобновяеми източници) MTBE (трет-бутилметилов етер, произведен на базата на метанол) 35 (от която стойност 22 % произхождат от възобновяеми източници) 26 (от която стойност 22 % произхождат от възобновяеми източници) TAEE (трет-амилетилов етер, произведен на базата на етанол) 38 (от която стойност 29 % произхождат от възобновяеми източници) 29 (от която стойност 29 % произхождат от възобновяеми източници) TAME (трет-амилметилов етер, произведен на базата на метанол) 36 (от която стойност 18 % произхождат от възобновяеми източници) 28 (от която стойност 18 % произхождат от възобновяеми източници) THxEE (етил-трет-хексилов етер, произведен на базата на етанол) 38 (от която стойност 25 % произхождат от възобновяеми източници) 30 (от която стойност 25 % произхождат от възобновяеми източници) THxME (метил-трет-хексилов етер, произведен на базата на метанол) 38 (от която стойност 14 % произхождат от възобновяеми източници) 30 (от която стойност 14 % произхождат от възобновяеми източници) НЕВЪЗОБНОВЯЕМИ ГОРИВА Бензин 43 32 Дизелово гориво 43 36 Гориво за реактивни двигатели 43 34 Водород от невъзобновяеми източници 120 — 4) Приложение IV се изменя, както следва: а) заглавието се заменя със следното: „ОБУЧЕНИЕ И СЕРТИФИЦИРАНЕ НА МОНТАЖНИЦИ И ПРОЕКТАНТИ НА ИНСТАЛАЦИИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ“ б) уводното изречение и точки 1, 2 и 3 се заменят със следното: „Сертификационните схеми или еквивалентните квалификационни схеми и обучителните програми, посочени в член 18, параграф 3, се основават на следните критерии: 1. Процесът на сертифициране или на еквивалентна квалификация е прозрачен и ясно определен от държавите членки или от посочения от тях административен орган. 1а. Сертификатите, издадени от сертифициращи органи, са ясно определени и лесни за разпознаване от работниците и специалистите, желаещи да бъдат сертифицирани. 1б. Процесът на сертифициране позволява на монтажниците да придобият необходимите теоретични и практически знания и да гарантира наличието на умения, необходими за въвеждане в експлоатация висококачествени инсталации, работещи по надежден начин. 2. Монтажниците на системи, използващи биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални инсталации и съоръжения за слънчева фотоволтаична и слънчева топлинна енергия, включително съхранение на енергия и точки за презареждане, се сертифицират от акредитирана програма за обучение или обучаваща институция или еквивалентни квалификационни схеми. 3. Акредитацията на програмата за обучение или обучаващата институция се извършва от държавите членки или от административния орган, който те определят. Акредитиращият орган гарантира, че програмите за обучение, включително за повишаване на квалификацията и преквалификация, предлагани от обучаващата институция, са приобщаващи и последователни и имат областно или национално покритие. Обучаващата институция има адекватни технически средства за осигуряване на практическо обучение, включително достатъчно лабораторно оборудване или съответни съоръжения за осигуряване на практическо обучение. Обучаващата институция предлага, в допълнение към основното обучение, по-кратки опреснителни курсове и курсове за повишаване на квалификацията, организирани в модули за обучение, позволяващи на монтажниците и проектантите да добавят нови компетенции и да разширяват и разнообразяват своите умения в няколко вида технологии и в комбинации от тях. Обучаващата институция гарантира адаптирането на обучението към новите технологии в областта на енергията от възобновяеми източници в контекста на строителството, промишлеността и селското стопанство. Обучаващите институции признават съответните придобити умения. Обучителните програми и модули трябва да бъдат разработени така, че да позволяват обучение през целия живот в областта на инсталациите за енергия от възобновяеми източници и да бъдат съвместими с професионалното обучение за търсещите работа за първи път и за възрастни, търсещи преквалификация или нова работа. Обучителните програми трябва да бъдат разработени така, че да улесняват придобиването на квалификация, обхващаща различни видове технологии и решения, и по такъв начин, че да се избегне ограничена специализация по конкретна марка или технология. Обучаващи институции могат да бъдат производителите на оборудване или системи, институти или асоциации.“; в) точка 5 се заменя със следното: „5. Курсът за обучение приключва с изпит за издаване на сертификат или за получаване на квалификация. Изпитът включва практическа оценка на успешен монтаж на котли и печки, работещи с биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални инсталации, слънчеви фотоволтаични или слънчеви топлинни инсталации, включително съхранение на енергия или точки за презареждане, позволяващи оптимизация на потреблението.“; г) точка 6, буква в) се изменя, както следва: i) уводната част се заменя със следното: „в) Теоретичната част от обучението за монтажник на термопомпи следва да дава обща представа за положението на пазара на термопомпи и да включва температури на геотермалните ресурси и на повърхностните източници в различните региони, определяне на топлопроводността на почвата и скалите, разпоредби относно използването на геотермални ресурси, технико-икономическа ефективност на използването на термопомпи в сгради и определяне на най-подходящата термопомпена система, както и знания относно съответните технически изисквания, правила за безопасност, филтриране на въздуха, свързване с топлинния източник и конфигуриране на системата и интеграция с решения за съхранение на енергия, включително в комбинация със слънчеви инсталации. Обучението следва да осигурява също добро познаване на всички европейски стандарти за термопомпи, както и на съответното национално право и правото на Съюза. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения:“; ii) точка iii) се заменя със следното: „iii) умение за избор на типоразмера на елементите на термопомпите в типични монтажни ситуации, включително определяне на типичните стойности на топлинния товар на различни сгради, както и за битово горещо водоснабдяване, определяне на мощността на термопомпата на база на топлинния товар за битово горещо водоснабдяване, на база на топлинната инертност на сградата и при прекъсваем режим на ползването на електроенергия; определяне на решения за съхранение на енергия, включително чрез компонента на буферния резервоар и неговия обем и интегриране на втора отоплителна система; iv) разбиране по отношение на проучвания за осъществимост и проектни проучвания; v) разбиране по отношение на сондажи в случай на геотермални термопомпи.“; д) точка 6, буква г) се изменя, както следва: i) уводната част се заменя със следното: „г) Теоретичната част на обучението за монтажник на слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни инсталации следва да дава обща представа за пазарната ситуация по отношение на разглежданите съоръжения и сравнения между разходите и приходите, като и да включва екологични аспекти, елементи, характеристики и оразмеряване на системите за слънчева енергия, точен избор на подходящи системи и оразмеряване на елементите, определяне на търсенето на топлинна енергия, възможности за интегриране на решения за съхраняване на енергия, противопожарна защита, съответни субсидии, както и проектиране, монтиране и поддръжка на слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни инсталации. Обучението следва да осигурява също добро познаване на европейските стандарти за съответната технология, на сертификационни инструменти, като например Solar Keymark, както и на свързаното със слънчевата енергия национално право и правото на Съюза. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения:“; ii) точка ii) се заменя със следното: „ii) умения за идентифициране на системите и на техните компоненти, специфични за активни и пасивни системи, включително механичния дизайн, и определяне на мястото на елементите, разположението на системата и конфигурацията, и опции за интегриране на решения за съхраняване на енергия, включително чрез комбиниране със станции за зареждане.“ 5) В приложение V част В се изменя, както следва: а) точка 6 се заменя със следното: „6. За целите на изчислението по точка 1, буква а) намалението на емисиите на парникови газове от подобрено селскостопанско управление, esca, като например преминаване към намалена или нулева обработка на почвата, подобрени култури и редуване на културите, използване на защитни култури, включително управление на остатъците от културите, както и използване на органични подобрители на почвата, например компост и естествен тор от ферментационен продукт, се отчита само ако те не създават риск от неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие. Освен това се предоставят солидни и проверими данни, че въглеродното съдържание на почвата се е увеличило или има основание да се предполага, че се е увеличило през периода на отглеждане на суровините, като са взети под внимание емисиите в случаите, при които подобни практики водят до увеличена употреба на торове и хербициди (). б) точка 15 се заменя със следното: „15. Намаленията на емисиите на CO2 в резултат на улавяне и замяна, eccr, трябва да са пряко свързани с производството на биогорива или на течните горива от биомаса, на което се приписват, и се ограничават до избягването на емисии чрез улавяне на CO2, чието въглеродно съдържание произхожда от биомаса и който се използва за замяна на получен от изкопаеми горива CO2 при производството на търговски продукти и услуги преди 1 януари 2036 г.“; в) точка 18 се заменя със следното: „18. За целите на изчисленията, посочени в точка 17, подлежащите на разпределение емисии са eec + el + esca + тези части от ep, etd, eccs и eccr, които се пораждат до този етап включително от процеса, когато завършва производството на съответния съвместен продукт. Ако е станало прехвърляне на емисии към съвместни продукти на по-ранен технологичен етап от жизнения цикъл, то това прехвърляне засяга само тази част от емисиите, която на завършващия етап от производството е разпределена за междинния горивен продукт, а не всички емисии от производството. В случая на биогорива и течни горива от биомаса за целите на изчислението се вземат предвид всички съвместни продукти, които не попадат в обхвата на точка 17. За целите на изчислението по отношение на съвместните продукти с отрицателно енергийно съдържание се приема, че енергийното им съдържание е нулево. Като общо правило, за отпадъците и остатъците, включително всички отпадъци и остатъци, включени в приложение IX, се приема, че имат нулеви емисии на парникови газове в рамките на цялостния жизнен цикъл до процеса на събиране на тези материали, независимо дали се преработват до междинни продукти преди да бъдат трансформирани в съответния краен продукт. В случая на газообразни или твърди горива от биомаса, които се произвеждат в рафинерии, различни от комбинацията на преработващи инсталации с котли или с когенерационни инсталации, подаващи на преработващата инсталация топлинна енергия и/или електрическа енергия, анализираната единица за целите на изчислението по точка 17 е съответната рафинерия.“ 6) В приложение VI част Б се изменя, както следва: а) точка 6 се заменя със следното: „6. За целите на изчислението по точка 1, буква а) намалението на емисиите на парникови газове от подобрено селскостопанско управление, esca, като например преминаване към намалена или нулева обработка на почвата, подобрени култури и редуване на културите, използване на защитни култури, включително управление на остатъците от културите, както и използване на органични подобрители на почвата например компост и естествен тор от ферментационен продукт, се отчита само ако те не създават риск от неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие. Освен това се предоставят солидни и проверими данни, че въглеродното съдържание на почвата се е увеличило или има основание да се предполага, че се е увеличило през периода на отглеждане на суровините, като са взети под внимание емисиите в случаите, при които подобни практики водят до увеличена употреба на торове и хербициди (). б) точка 15 се заменя със следното: „15. Намаленията на емисии в резултат на улавяне и замяна на CO2, eccr, са пряко свързани с производството на газообразните или твърдите горива от биомаса, на което се приписват, и се ограничават до избягването на емисии чрез улавяне на CO2, чието въглеродно съдържание произхожда от биомаса и който се използва за замяна на получен от изкопаеми горива CO2 при производството на продукти и услуги с търговска цел преди 1 януари 2036 г.“; в) точка 18 се заменя със следното: „18. За целите на изчисленията, посочени в точка 17, подлежащите на разпределение емисии са eec + el + esca + тези части от ep, etd, eccs и eccr, които се пораждат до този етап включително от процеса, когато завършва производството на съответния съвместен продукт. Ако е станало прехвърляне на емисии към съвместни продукти на по-ранен технологичен етап от жизнения цикъл, то това прехвърляне засяга само тази част от емисиите, която на завършващия етап от производството е разпределена за междинния горивен продукт, а не всички емисии от производството. В случая на биогаз и биометан за целите на изчислението се вземат предвид всички съвместни продукти, които не попадат в обхвата на точка 17. За целите на изчислението по отношение на съвместните продукти с отрицателно енергийно съдържание се приема, че енергийното им съдържание е нулево. Като общо правило, за отпадъците и остатъците, включително всички отпадъци и остатъци, включени в приложение IX, се приема, че имат нулеви емисии на парникови газове в рамките на цялостния жизнен цикъл до процеса на събиране на тези материали, независимо дали се преработват до междинни продукти преди да бъдат трансформирани в съответния краен продукт. В случая на газообразни или твърди горива от биомаса, които се произвеждат в рафинерии, различни от комбинацията на преработващи инсталации с котли или с когенерационни инсталации, подаващи на преработващата инсталация топлинна енергия и/или електрическа енергия, анализираната единица за целите на изчислението по точка 17 е съответната рафинерия“ 7) В приложение VII в определението за „Qusable“ позоваването на член 7, параграф 4 се заменя с позоваване на член 7, параграф 3. 8) Приложение IX се изменя, както следва: а) в част А уводното изречение се заменя със следното: „Суровини за производство на биогаз за транспорта и биогорива от ново поколение:“ б) в част Б уводното изречение се заменя със следното: „Суровини за производството на биогорива и биогаз за транспорта, чийто принос за постигането на целите, посочени в член 25, параграф 1, първа алинея, буква а), е ограничен до:“.
Приложение II
Приложения I, II, IV и V към Директива 98/70/ЕО се изменят, както следва: 1) Приложение I се изменя, както следва: а) бележка под линия 1 се заменя със следното: „(1) Методите на изпитване са определените в EN 228:2012+A1:2017. Държавите членки могат да възприемат метода за анализ, посочен в заменящия стандарт EN 228:2012+A1:2017, ако може да се покаже, че той дава максимум същата грешка и поне същата степен на точност като метода за анализ, който заменя.“; б) бележка под линия 2 се заменя със следното: „(2) посочените в спецификацията стойности са „реални стойности“. При установяването на техните пределни стойности са използвани понятията от EN ISO 4259-1:2017/A1:2021 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите. Част 1: Определяне на данните за прецизност относно методите за изпитване“, а при определянето на минимална стойност е взета под внимание минимална разлика от 2R над нулата (R = възпроизводимост). Резултатите от отделните измервания се интерпретират въз основа на критериите, описани в EN ISO 4259-2:2017/A1:2019.“; в) бележка под линия 6 се заменя със следното: „(6) Други моноалкохоли и етери с температура на изкипяването (температура на края на кипенето) не по-висока от определената в EN 228:2012 +A1:2017.“ 2) Приложение II се изменя, както следва: а) в последния ред на таблицата „Съдържание на МЕМК (FAME) — EN 14078, записът в последната колона „Пределни стойности“„Максимум“, „7,0“ се заменя с „10,0“; б) бележка под линия 1 се заменя със следното: „(1) Методите на изпитване са определените в EN 590:2013+A1:2017. Държавите членки могат да възприемат метода за анализ, посочен в заменящия стандарт EN 590:2013+A1:2017, ако може да се покаже, че той дава максимум същата грешка и поне същата степен на точност като метода за анализ, който заменя.“; в) бележка под линия 2 се заменя със следното: „(2) Посочените в спецификацията стойности са „реални стойности“. При установяването на техните пределни стойности са използвани понятията от EN ISO 4259-1:2017/A1:2021 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите. Част 1: Определяне на данните за прецизност относно методите за изпитване“, а при определянето на минимална стойност е взета под внимание минимална разлика от 2R над нулата (R = възпроизводимост). Резултатите от отделните измервания се интерпретират въз основа на критериите, описани в EN ISO 4259-2:2017/A1:2019.“ 3) Приложения IV и V се заличават. ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/2413/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)