Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (Текст от значение за ЕИП)

Член 1 Предмет и обхват

(1) В настоящата директива са:

а) предвидени задължения за държавите членки да предприемат конкретни мерки с цел да се гарантира, че услуги, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 ДФЕС, се предоставят безпрепятствено в рамките на вътрешния пазар, и по-специално задълженията да установят критичните субекти и да оказват подкрепа на критичните субекти при изпълнение на наложените им задължения;

б) предвидени задължения за критичните субекти, насочени към повишаване на тяхната устойчивост и способността им да предоставят на вътрешния пазар услугите, посочени в буква а);

в) установени правила:

г) установени общи процедури за сътрудничество и докладване за прилагането на настоящата директива;

д) предвидени мерки за постигане на висока степен на устойчивост на критичните субекти, за да се гарантира предоставянето на основни услуги в рамките на Съюза и да се подобри функционирането на вътрешния пазар.

(2) Настоящата директива не се прилага за въпроси, обхванати от Директива (ЕС) 2022/2555, без да се засяга член 8 от настоящата директива. С оглед на взаимовръзката между физическата сигурност и киберсигурността на критичните субекти държавите членки гарантират съгласувано прилагане на настоящата директива и на Директива (ЕС) 2022/2555.

(3) Когато разпоредбите на специални секторни правни актове на Съюза изискват от критичните субекти да предприемат мерки за повишаване на тяхната устойчивост и когато тези изисквания са признати от държавите членки най-малко като равностойни на съответстващите им задължения, предвидени в настоящата директива, съответните разпоредби на настоящата директива не се прилагат, включително разпоредбите относно надзора и правоприлагането, предвидени в глава VI.

(4) Без да се засяга член 346 ДФЕС, информацията, която е поверителна съгласно правилата на Съюза или националните правила, например правилата за търговската тайна, се обменя с Комисията и с други имащи отношение органи в съответствие с настоящата директива само когато този обмен е необходим за прилагането на настоящата директива. Обменяната информация се ограничава до информацията, която има значение за целите на този обмен и е пропорционална на тези цели. При обмена на информация се гарантират поверителността на информацията и сигурността, и търговските интереси на критичните субекти, като се зачита сигурността на държавите членки.

(5) Настоящата директива не засяга отговорността на държавите членки да гарантират националната сигурност и отбрана и правомощията им да гарантират други основни държавни функции, включително осигуряване на териториалната цялост на държавата и поддържане на реда и законността.

(6) Настоящата директива не се прилага за органи на публичната администрация, извършващи своята дейност в областта на националната сигурност, обществената сигурност, отбраната или правоприлагането, включително в областта на разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления.

(7) Държавите членки могат да решат, че член 11 и глави III, IV и VI не се прилагат изцяло или частично за конкретни критични субекти, които извършват дейности в областта на националната сигурност, обществената сигурност, отбраната или правоприлагането, включително в областта на разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, или които предоставят услуги изключително на органите на публичната администрация, посочени в параграф 6 от настоящия член.

(8) Задълженията, предвидени в настоящата директива, не водят до предоставянето на информация, разкриването на която противоречи на основните интереси на държавите членки, свързани с националната сигурност, обществената сигурност или отбраната.

(9) Настоящата директива не засяга правото на Съюза относно защитата на личните данни, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета () и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ().

Член 2 Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1. „критичен субект“ означава публичноправен или частноправен субект, който е установен от държава членка в съответствие с член 6 като попадащ в една от категориите, посочени в третата колона от таблицата в приложението;

2. „устойчивост“ означава способността на критичен субект да предотвратява инциденти, да се защитава от тях, да реагира при такива, да им устоява, да ги смекчава, да ги поема, да се приспособява към тях и да се възстановява от такива инциденти;

3. „инцидент“ означава всяко събитие, което може значително да наруши или което нарушава предоставянето на основна услуга, включително когато засяга националните системи, които гарантират принципите на правовата държава;

4. „критична инфраструктура“ означава актив, съоръжение, оборудване, мрежа или система или част от актив, съоръжение, оборудване, мрежа или система, които са необходими за предоставянето на основна услуга;

5. „основна услуга“ означава услуга, която е от критично значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, икономически дейности, общественото здраве и обществената безопасност или околната среда;

6. „риск“ означава възможността за настъпване на щети или нарушаване на услуга в резултат на инцидент и се изразява като комбинация от мащаба на щетата или нарушаването и вероятността за настъпване на инцидента;

7. „оценка на риска“ означава цялостният процес, въз основа на който се определят естеството и степента на риска, като се идентифицират и анализират съответните потенциални заплахи, уязвими места и опасности, които биха могли да доведат до настъпването на инцидент, и като се оценява вероятната щета или нарушаване на предоставянето на основна услуга, които могат да бъдат причинени от посочения инцидент;

8. „стандарт“ означава стандарт съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета ();

9. „техническа спецификация“ означава техническа спецификация съгласно определението в член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) № 1025/2012;

10. „орган на публичната администрация“ означава орган, признат като такъв в държава членка в съответствие с националното право, с изключение на органи на съдебната власт, парламенти или централни банки, който отговаря на следните критерии:

а) създаден е с цел да задоволява нужди от общ интерес и няма промишлен или търговски характер;

б) притежава юридическа правосубектност или е оправомощен по закон да действа от името на друг субект с юридическа правосубектност;

в) финансира се основно от държавни или други публичноправни органи на централно равнище; е обект на управленски надзор от страна на тези органи или има административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавни или други публичноправни органи на централно равнище;

г) има правомощието да отправя към физически или юридически лица административни или регулаторни решения, засягащи техните права в областта на трансграничното движение на хора, стоки, услуги или капитал.

Член 3 Минимална хармонизация

Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да приемат или запазят разпоредби на националното право с оглед на постигането на по-високо равнище на устойчивост на критичните субекти, при условие че тези разпоредби са съобразени със задълженията на държавите членки, предвидени в правото на Съюза.

Член 4 Стратегия за устойчивост на критичните субекти

(1) След консултация, която в рамките на практически възможното е отворена за участие на съответните заинтересовани страни, всяка държава членка приема до 17 януари 2026 г. стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти (наричана по-долу „стратегията“). В стратегията се определят стратегическите цели и мерките на политиката, надграждащи съответните съществуващи национални или секторни стратегии, планове или подобни документи, за постигане и поддържане на високо ниво на устойчивост на тези критични субекти, като се обхващат най-малко секторите, посочени в приложението.

(2) Всяка стратегия съдържа най-малко следните елементи:

а) стратегически цели и приоритети, насочени към повишаване на цялостната устойчивост на критичните субекти, като се вземат предвид трансграничните и междусекторните зависимости и взаимнозависимости;

б) рамка за управление за постигането на стратегическите цели и приоритети, включително описание на функциите и отговорностите на различните органи, критични субекти и други лица, участващи в изпълнението на стратегията;

в) описание на мерките, необходими за повишаване на цялостната устойчивост на критичните субекти, включително описание на оценката на риска, посочена в член 5;

г) описание на процеса за установяване на критичните субекти;

д) описание на процеса за оказване на подкрепа на критичните субекти в съответствие с настоящата глава, включително мерки за засилване на сътрудничеството между публичния сектор, от една страна, и частния сектор и публичните и частните субекти, от друга страна;

е) списък на основните органи и съответните заинтересовани страни, различни от критичните субекти, които участват в изпълнението на стратегията;

ж) политическа рамка за координация между компетентните органи по настоящата директива (наричани по-долу „компетентните органи“) и компетентните органи по Директива (ЕС) 2022/2555 за целите на обмена на информация относно рискове за киберсигурността, киберзаплахи и киберинциденти и относно несвързани с киберпространството рискове, заплахи и инциденти и изпълнението на надзорни задачи;

з) описание на вече въведените мерки, насочени към улесняване на изпълнението на задълженията съгласно глава III от настоящата директива от малките и средните предприятия по смисъла на приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (), които съответните държави членки са установили като критични субекти. След консултация, която в рамките на практически възможното е отворена за участие на съответните заинтересовани страни, държавите членки актуализират своите стратегии най-малко на всеки четири години.

(3) Държавите членки представят на Комисията своите стратегии и съществените им актуализации в тримесечен срок след приемането им.

Член 5 Оценка на риска от държавите членки

(1) На Комисията се предоставя правомощието до 17 ноември 2023 г. да приеме делегиран акт в съответствие с член 23 за допълване на настоящата директива чрез изготвяне на неизчерпателен списък на основните услуги в секторите и подсекторите, посочени в приложението. Компетентните органи използват списъка на основните услуги за извършването на оценка на риска (наричана по-долу „оценката на риска на държавата членка“) в срок до 17 януари 2026 г. и впоследствие - когато е необходимо, но най-малко веднъж на четири години. Компетентните органи използват оценката на риска на държавата членка с цел установяване на критичните субекти в съответствие с член 6 и подпомагане на тези критични субекти да предприемат мерки съгласно член 13. В оценката на риска на държавата членка се отчитат съответните природни и антропогенни рискове, включително тези от междусекторно или трансгранично естество, произшествия, природни бедствия, извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, и хибридни заплахи или други враждебни заплахи, включително терористични престъпления съгласно предвиденото в Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета ().

(2) При извършване на оценката на риска на държавата членка държавите членки вземат предвид най-малко следните елементи:

а) общата оценка на риска, извършена съгласно член 6, параграф 1 от Решение № 1313/2013/ЕС;

б) други относими оценки на риска, извършвани съгласно изискванията на съответните специални секторни правни актове на Съюза, включително регламенти (ЕС) 2017/1938 () и (ЕС) 2019/941 () на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2007/60/ЕО () и 2012/18/ЕС () на Европейския парламент и на Съвета;

в) съответните рискове, произтичащи от степента на зависимост на секторите, посочени в приложението, един от друг, включително степента им на зависимост от субекти, разположени в други държави членки и трети държави, и въздействието, което значителното нарушаване на услуга в един сектор може да има върху други сектори, включително всички значими рискове за гражданите и за вътрешния пазар;

г) всяка информация за инциденти, за които е получено уведомление в съответствие с член 15. За целите на първа алинея, буква в) държавите членки си сътрудничат с компетентните органи на други държави членки и компетентните органи на трети държави, в зависимост от случая.

(3) Държавите членки предоставят съответните елементи на оценката на риска на държавата членка, когато е целесъобразно - чрез единното си звено за контакт, на критичните субекти, които са установили в съответствие с член 6. Държавите членки гарантират, че информацията, предоставяна на критичните субекти, им помага при извършването на тяхната оценка на риска съгласно член 12 и при предприемането на мерки за гарантиране на тяхната устойчивост съгласно член 13.

(4) В срок от три месеца след извършването на оценката на риска на държавата членка, съответната държава членка предоставя на Комисията съответната информация за видовете идентифицирани рискове и резултатите от оценките на риска на държавата членка по секторите и подсекторите, посочени в приложението.

(5) Комисията, в сътрудничество с държавите членки, разработва незадължителен общ образец за докладване за целите на спазването на параграф 4.

Член 6 Установяване на критичните субекти

(1) Всяка държава членка установява критичните субекти за секторите и подсекторите, посочени в приложението, до 17 юли 2026 г.

(2) Когато дадена държава членка установи критичните субекти съгласно параграф 1 тя взема предвид резултатите от своята оценка на риска на държавата членка и своята стратегия и прилагат всички посочени по-долу критерии:

а) субектът предоставя една или повече основни услуги;

б) субектът осъществява дейност и критичната му инфраструктура се намира на територията на тази държава членка; и

в) настъпването на инцидент би имало значително нарушаващо въздействие, определено в съответствие с член 7, параграф 1, върху предоставянето от субекта на една или повече от основни услуги или на предоставянето на други основни услуги в секторите, посочени в приложението, които зависят от тази или тези основни услуги.

(3) Всяка държава членка съставя списък на установените съгласно параграф 2 критични субекти и гарантира, че в срок от един месец от установяването им тези критични субекти се уведомяват за това установяване. Държавите членки информират тези критични субекти за техните задължения съгласно глави III и IV и за датата, от която тези задължения се прилагат за тях, без да се засяга член 8. Държавите членки информират критичните субекти в секторите, посочени в точки 3, 4 и 8 от таблицата в приложението, че нямат задължения съгласно глави III и IV, освен ако в националните разпоредби не е предвидено друго. По отношение на засегнатите критични субекти глава III се прилага от десетия месец след датата на уведомлението, посочено в първа алинея от настоящия параграф.

(4) Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи по настоящата директива уведомяват компетентните органи по Директива (ЕС) 2022/2555 за това кои критични субекти са установили съгласно настоящия член в срок от един месец от това установяване. В уведомлението се посочва, когато е приложимо, че съответните критични субекти са субекти в секторите, посочени в точки 3, 4 и 8 от таблицата в приложението към настоящата директива, и че нямат задължения съгласно глави III и IV от нея.

(5) Когато е необходимо, но при всички случаи най-малко на всеки четири години, държавите членки правят преглед и, когато е целесъобразно, актуализират списъка на установените критични субекти, посочени в параграф 3. Когато тези актуализации водят до установяването на допълнителни критични субекти, параграфи 3 и 4 се прилагат спрямо тези допълнителни критични субекти. Освен това държавите членки гарантират, че субектите, които вследствие на такава актуализация престават да бъдат установени като критични субекти, се уведомяват своевременно за това, както и че от датата на получаване на тази информация за тях вече не се прилагат задълженията по глава III.

(6) Комисията, в сътрудничество с държавите членки, разработва препоръки и необвързващи насоки с цел оказване на подкрепа на държавите членки при установяването на критични субекти.

Член 7 Значително нарушаващо въздействие

(1) При определяне на значимостта на нарушаващо въздействие по член 6, параграф 2, буква в) държавите членки вземат предвид следните критерии:

а) броя на ползвателите, разчитащи на основната услуга, предоставяна от съответния субект;

б) степента на зависимост на други сектори и подсектори, посочени в приложението, от въпросната основна услуга;

в) въздействието, което инцидентите биха могли да имат от гледна точка на мащаб и продължителност върху икономическите и обществените дейности, околната среда, обществената безопасност и сигурност или здравето на населението;

г) пазарния дял на субекта на пазара на основната услуга или на основните услуги;

д) географската област, която може да бъде засегната от инцидент, включително всички трансгранични въздействия, като се отчита уязвимостта, свързана със степента на изолираност на определени видове географски райони, като например островни, отдалечени или планински райони;

е) значението на субекта за поддържането на достатъчно равнище на основната услуга, като се взема предвид наличието на алтернативни средства за предоставянето на тази основна услуга.

(2) След установяването на критичните субекти съгласно член 6, параграф 1 всяка държава членка без необосновано забавяне представя на Комисията следната информация:

а) списъка на основните услуги в тази държава членка, когато има допълнителни основни услуги в сравнение със списъка на основните услуги, посочен в член 5, параграф 1;

б) броя на критичните субекти, установени за всеки сектор и подсектор, посочен в приложението, и за всяка основна услуга;

в) всички прагове, приложени за определяне на един или повече от критериите в параграф 1. Праговете, посочени в първа алинея, буква в), могат да бъдат представени в суров или обобщен вид. Впоследствие държавите членки предоставят информацията, посочена в първа алинея, когато е необходимо, но най-малко веднъж на всеки четири години.

(3) Комисията, след консултация с Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти, посочена в член 19, приема необвързващи насоки за улесняване на прилагането на критериите, посочени в параграф 1 от настоящия член, като взема предвид информацията, посочена в параграф 2 от настоящия член.

Член 8 Критични субекти в секторите на банковото дело, инфраструктурата на финансовите пазари и цифровата инфраструктура

Държавите членки гарантират, че член 11 и глави III, IV и VI не се прилагат по отношение на установените от тях критични субекти в секторите, посочени в точки 3, 4 и 8 от таблицата в приложението. Държавите членки могат да приемат или запазват разпоредби на националното право с цел постигане на по-високо равнище на устойчивост за тези критични субекти, при условие че тези разпоредби са в съответствие с приложимото право на Съюза.

Член 9 Компетентни органи и единни звена за контакт

(1) Всяка държава членка определя или създава един или повече компетентни органи, които отговарят за правилното прилагане, а когато е необходимо – и за осигуряване на спазването на правилата на настоящата директива на национално равнище. По отношение на критичните субекти в секторите, посочени в точки 3 и 4 от таблицата в приложението към настоящата директива, компетентните органи по правило са компетентните органи, посочени в член 46 от Регламент (ЕС) 2022/2554. По отношение на критичните субекти в сектора, посочен в точка 8 от таблицата в приложението към настоящата директива, компетентните органи по правило са компетентните органи съгласно Директива (ЕС) 2022/2555. Държавите членки могат да определят различен компетентен орган за секторите, посочени в точки 3, 4 и 8 от таблицата в приложението към настоящата директива, в съответствие със съществуващите национални рамки. Когато определят или създават повече от един орган, държавите членки ясно посочват съответните задачи на всеки от тези органи и гарантират, че те си сътрудничат ефективно за изпълнението на своите задачи съгласно настоящата директива, включително по отношение на определянето и дейностите на единното звено за контакт, посочено в параграф 2.

(2) Всяка държава членка определя или създава едно единно звено за контакт, което да изпълнява функциите за връзка с цел осигуряване на трансгранично сътрудничество с единните звена за контакт на други държави членки и Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти, посочена в член 19 (наричано по-долу „единното звено за контакт“). Когато е целесъобразно, държавата членка определя единното си звено за контакт в рамките на компетентен орган. Когато е целесъобразно, държава членка може да предвиди, че единното й звено за контакт изпълнява и функции за връзка с Комисията и осигурява сътрудничество с трети държави.

(3) Не по-късно от 17 юли 2028 г. и на всеки две години след това единните звена за контакт представят на Комисията и на Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти, посочена в член 19, обобщаващ доклад относно получените уведомления, включващ броя на уведомленията, естеството на инцидентите, за които е получено уведомление, и действията, предприети в съответствие с член 15, параграф 3. Комисията, в сътрудничество с Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти, разработва общ образец за докладване. Компетентните органи на държавите членки могат да използват общия образец за докладване на доброволен принцип за целите на представянето на посочените в първа алинея обобщаващи доклади.

(4) Всяка държава членка гарантира, че компетентният ѝ орган и единното звено за контакт разполагат с правомощия и подходящи финансови, човешки и технически ресурси за ефективно и ефикасно изпълнение на възложените им задачи.

(5) Всяка държава членка гарантира, че когато е целесъобразно и в съответствие с правото на Съюза и националното право, компетентният ѝ орган се консултира и си сътрудничи с други имащи отношение национални органи, включително с органите, които отговарят за гражданската защита, правоприлагането и защитата на личните данни, и с критичните субекти и съответните заинтересовани страни.

(6) Всяка държава членка гарантира, че компетентният ѝ орган по настоящия регламент си сътрудничи и обменя информация с компетентните органи по Директива (ЕС) 2022/2555 относно рискове за киберсигурността, киберзаплахи и киберинциденти и относно несвързани с киберпространството рискове, заплахи и инциденти, засягащи критични субекти, включително по отношение на съответните мерки, предприети от нейния компетентен органи и компетентните органи по Директива (ЕС) 2022/2555.

(7) В срок от три месеца от определянето или установяването на компетентния орган и единното звено за контакт всяка държава членка уведомява Комисията за идентификационните им данни и техните задачи и отговорности съгласно настоящата директива, техните данни за контакт и всички последващи промени в тях. Държавите членки информират Комисията, когато решат да определят орган, различен от компетентните органи, посочени в параграф 1, втора алинея, за компетентни органи по отношение на критичните субекти в секторите, посочени в точки 3, 4 и 8 от таблицата в приложението. Всяка държава членка оповестява публично идентификационните данни на своя компетентен орган и единно звено за контакт.

(8) Комисията изготвя публичнодостъпен списък на определените единни звена за контакт.

Член 10 Подкрепа от страна на държавите членки за критичните субекти

(1) Държавите членки оказват подкрепа на критичните субекти за повишаване на тяхната устойчивост. Тази подкрепа може да включва разработването на насоки и методологии, подкрепа за организирането на учения за изпитване на тяхната устойчивост и предоставянето на консултации и обучение на служителите на критичните субекти. Държавите членки могат да предоставят финансови ресурси на критични субекти, когато това е необходимо и обосновано от цели от обществен интерес, без да се засягат приложимите правила за държавната помощ.

(2) Всяка държава членка гарантира, че компетентният ѝ орган си сътрудничи и обменя информация и добри практики с критичните субекти в секторите, посочени в приложението.

(3) Държавите членки улесняват доброволния обмен на информация между критичните субекти във връзка с въпроси, обхванати от настоящата директива, в съответствие с правото на Съюза и националното право, по-специално относно класифицираната и чувствителната информация, конкуренцията и защитата на личните данни.

Член 11 Сътрудничество между държавите членки

(1) Когато това е целесъобразно, държавите членки провеждат консултации помежду си по отношение на критичните субекти, с цел гарантиране на последователното прилагане на настоящата директива. Такива консултации се провеждат по-специално по отношение на критични субекти, които:

а) използват критична инфраструктура, физически свързана между две или повече държави членки;

б) са част от корпоративни структури, които са свързани с критични субекти в други държави членки или имат отношение към тях;

в) са установени като критични субекти в една държава членка и предоставят основни услуги на или във други държави членки.

(2) Консултациите, посочени в параграф 1, имат за цел повишаване на устойчивостта на критичните субекти и когато е възможно, намаляване на административната им тежест.

Член 12 Оценка на риска от критичните субекти

(1) Независимо от срока, определен в член 6, параграф 3, втора алинея, държавите членки гарантират, че в срок от девет месеца след получаване на уведомлението, посочено в член 6, параграф 3, а впоследствие – когато е необходимо, но най-малко на всеки четири години, критичните субекти извършват оценка на всички съответни рискове, които могат да нарушат предоставянето от тяхна страна на основните им услуги (наричана по-долу „оценка на критичния субект“), въз основа на оценките на риска на държавата членка и други източници на информация от значение.

(2) В оценките на риска на критичния субект се отчитат всички съответни природни и антропогенни рискове, които биха могли да доведат до инцидент, включително тези от междусекторно или трансгранично естество, произшествия, природни бедствия, извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, и хибридни заплахи или други враждебни заплахи, включително терористични престъпления съгласно предвиденото в Директива (ЕС) 2017/541. При оценката на риска на критичния субект се вземат предвид степента на зависимост на други сектори, посочени в приложението, от основните услуги, предоставяни от критичния субект, и степента на зависимост на критичните субекти от основни услуги, предоставяни от други субекти в други такива сектори, включително, когато е приложимо, в съседни държави членки и в трети държави. Когато даден критичен субект е направил други оценки на риска или е изготвил документи в изпълнение на задължения, предвидени в други правни актове, които имат отношение към оценката на риска на критичния субект, той може да използва тези оценки и документи за спазване на установените в настоящия член изисквания. При упражняване на надзорните си функции компетентният орган може да реши да заяви, че направена от критичен субект оценка на риска, в която са разгледани рисковете и степента на зависимост, посочени в първа алинея от настоящия параграф, спазва частично или изцяло задълженията по настоящия член.

Член 13 Мерки за повишаване на устойчивостта на критичните субекти

(1) Държавите членки гарантират, че критичните субекти предприемат подходящи и пропорционални технически мерки, организационни мерки и мерки за сигурност, за да гарантират своята устойчивост, въз основа на относимата информация, предоставена от държавите членки относно оценката на риска на държавата членка, и резултатите от оценката на риска на критичния субект, включително мерки, които са необходими за:

а) предотвратяване на настъпването на инциденти при надлежно отчитане на ограничаването на риска от бедствия и мерките за адаптиране към изменението на климата;

б) осигуряване на адекватна физическа защита на своите помещения и критична инфраструктура при надлежно отчитане на мерки като например издигане на огради, поставяне на бариери, уреди и рутинни практики за наблюдение на периметъра, оборудване за откриване и контрол на достъпа;

в) реагиране, противодействие и смекчаване на последиците от инциденти при надлежно отчитане на прилагането на процедури и протоколи за управление на рискове и на кризи, както и на режими за предупреждение;

г) възстановяване от инциденти при надлежно отчитане на мерките за непрекъснатост на дейността и определянето на алтернативни вериги на доставка, за да се възстанови предоставянето на основната услуга;

д) гарантиране на подходящо управление на сигурността на служителите при надлежно отчитане на мерки като определяне на категории персонал, изпълняващ критични функции, установяване на права на достъп до помещения, критична инфраструктура и чувствителна информация, и въвеждане на процедури за цялостни проверки в съответствие с член 14, както определяне на категориите лица, от които се изисква да преминат такива цялостни проверки, и и определяне на подходящи изисквания за обучение и на квалификации;

е) повишаване на осведомеността сред съответния персонал относно мерките, посочени в букви а) – д), при надлежно отчитане на курсове на обучение, информационни материали и упражнения. За целите на първа алинея, буква д) държавите членки гарантират, че при определянето на категориите персонал, изпълняващ критични функции, критичните субекти вземат предвид персонала на външните доставчици на услуги.

(2) Държавите членки гарантират, че критичните субекти са въвели и прилагат план за устойчивост или равностоен документ или документи, в които се описват предприетите съгласно параграф 1 мерки. Когато критични субекти са изготвили документи или са предприели мерки в изпълнение на задължения, предвидени в други правни актове, които имат отношение към мерките, посочени в параграф 1, те могат да използват тези мерки и документи за спазване на установените в настоящия член изисквания. При упражняване на надзорните си функции компетентният орган може да реши да заяви, че съществуващи мерки, предприети от критичния субект, които отразяват по подходящ и пропорционален начин техническите и организационните мерки и мерките за сигурност, посочени в параграф 1, спазват частично или изцяло задълженията по настоящия член.

(3) Държавите членки гарантират, че всеки критичен субект определя служител за връзка или равностойно лице като звено за контакт с компетентните органи.

(4) По искане на държавата членка, която е установила критичния субект, и със съгласието на съответния критичен субект, Комисията организира консултативни мисии в съответствие с правилата, предвидени в член 18, параграфи 6, 8 и 9, за да консултира съответния критичен субект при изпълнение на задълженията му по глава III. Консултативната мисия докладва констатациите си на Комисията, на тази държава членка и на съответния критичен субект.

(5) След консултация с Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти, посочена в член 19, Комисията приема необвързващи насоки за допълнително конкретизиране на техническите мерки, организационните мерки и мерките за сигурност, които могат да бъдат предприети съгласно параграф 1 от настоящия член.

(6) Комисията приема актове за изпълнение, за да определи необходимите технически и методологични спецификации, свързани с прилагането на мерките, посочени в параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.

Член 14 Цялостни проверки

(1) Държавите членки определят условията, съгласно които критичните субекти имат право, в надлежно обосновани случаи и при отчитане на оценките на риска на държавата членка да подават искания за цялостни проверки на лица:

а) които изпълняват чувствителни функции в рамките на критичния субект или в негова полза, по-специално във връзка с устойчивостта на критичния субект;

б) които имат разрешение за пряк или дистанционен достъп до помещения, информация или системи за контрол на критичния субект, включително във връзка със неговата сигурност;

в) за които се разглежда възможността да бъдат наети на длъжности, които отговарят на критериите по буква а) или б).

(2) Исканията, посочени в параграф 1 от настоящия член, се оценяват в разумен срок и се третират в съответствие с националното право и процедури, и с относимото и приложимо право на Съюза, включително Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (). Цялостните проверки са пропорционални и строго ограничени до това, което е необходимо. Те се извършват с единствената цел да се оцени възможен риск за сигурността на съответния критичен субект.

(3) Цялостната проверка, посочена в параграф 1, трябва най-малкото:

а) да потвърди самоличността на лицето, което е предмет на цялостната проверка;

б) да включва проверка за съдимост на това лице за престъпления, които биха били от значение за конкретна длъжност; При провеждането на цялостни проверки държавите членки използват Европейската информационна система за съдимост в съответствие с процедурите, предвидени в Рамково решение 2009/315/ПВР и когато е относимо и приложимо, в Регламент (ЕС) 2019/816, за целите на получаването на информация от регистрите за съдимост на други държави членки. Централните органи, посочени в член 3, параграф 1 от Рамково решение 2009/315/ПВР и в член 3, точка 5 от Регламент (ЕС) 2019/816, отговарят на исканията за такава информация в срок от 10 работни дни от датата на получаване на искането в съответствие с член 8, параграф 1 от Рамково решение 2009/315/ПВР.

Член 15 Уведомяване за инциденти

(1) Държавите членки гарантират, че критичните субекти уведомяват компетентния орган без необосновано забавяне за инциденти, които значително нарушават или могат значително да нарушат предоставянето на основни услуги. Държавите членки гарантират, че освен ако не е оперативно невъзможно, критичните субекти подават първоначално уведомление не по-късно от 24 часа след като узнаят за инцидента, последвано, когато е целесъобразно, от подробен доклад не по-късно от един месец след това. За да се определи значимостта на смущението, се вземат предвид по-специално следните параметри:

а) броят и делът на засегнатите от смущението ползватели;

б) продължителността на смущението;

в) засегнатата от смущението географска област, като се отчита дали областта е географски изолирана. Когато даден инцидент има или може да има значително въздействие върху непрекъснатостта на предоставянето на основни услуги в шест или повече държави членки, компетентните органи на засегнатите от инцидента държави членки уведомяват Комисията за този инцидент.

(2) Уведомленията, посочени в параграф 1, първа алинея, включват цялата налична информация, необходима на компетентния орган, за да разбере естеството, причината и вероятните последици от инцидента, включително цялата налична информация, необходима за определяне на евентуално трансгранично въздействие на инцидента. Уведомленията не водят до повишена отговорност за критичните субекти.

(3) Въз основа на информацията, предоставена от критичния субект в уведомлението, посочено в параграф 1, съответният компетентен орган, чрез единното звено за контакт, информира единното звено за контакт на другите засегнати държави членки, ако инцидентът има или може да има значително въздействие върху критичните субекти и непрекъснатостта на предоставянето на основни услуги на или в една или повече други държави членки. Единните звена за контакт, които изпращат и получават информация съгласно първа алинея, в съответствие с правото на Съюза или националното законодателство, третират тази информация по начин, който зачита нейната поверителност и защитава сигурността и търговските интереси на съответния критичен субект.

(4) Възможно най-скоро след уведомлението, посочено в параграф 1, съответният компетентен орган предоставя на съответния критичен субект съответната последваща информация, включително информация, която би могла да подпомогне ефективната реакция на критичния субект спрямо въпросния инцидент. Държавите членки информират обществеността, когато преценят, че това е в обществен интерес.

Член 16 Стандарти

За да се насърчава еднообразното прилагане на настоящата директива, държавите членки, когато това е от полза и без да налагат или отдават предпочитание на използването на определен вид технология, насърчават използването на европейски и международни стандарти и технически спецификации, които са от значение за мерките за сигурност и мерките за повишаване на устойчивостта, приложими спрямо критичните субекти.

Член 17 Установяване на критични субекти от особено европейско значение

(1) Даден субект се счита за критичен субект от особено европейско значение, когато:

а) е установен като критичен субект съгласно член 6, параграф 1;

б) предоставя едни и същи или подобни основни услуги на или във шест или повече държави членки; и

в) е получил уведомление съгласно параграф 3 от настоящия член.

(2) Държавите членки гарантират, че след уведомяването, посочено в член 6, параграф 3, критичният субект информира своя компетентен орган, когато предоставя основни услуги на или във шест или повече държави членки. В този случай държавите членки гарантират, че критичният субект информира своя компетентен орган относно основните услуги, които предоставя на или във тези държави членки и относно държавите членки, на които или в които предоставя такива основни услуги. Държавите членки съобщават на Комисията без необосновано забавяне идентификационните данни на такива критични субекти и информацията, която предоставят съгласно настоящия параграф. Комисията се консултира с компетентните органи на държавата членка, която е установила критичен субект съгласно първа алинея, компетентните органи на другите съответни държави членки, както и въпросния критичен субект. По време на тези консултации всяка държава членка информира Комисията, ако счита, че услугите, предоставяни на тази държава членка от критичния субект, са основни услуги.

(3) Когато въз основа на консултациите, посочени в параграф 2 от настоящия член, Комисията установи, че съответният критичен субект предоставя основни услуги на или във шест или повече държави членки, Комисията уведомява критичния субект чрез неговия компетентен орган, че той е считан за критичен субект от особено европейско значение, и го информира за произтичащите от настоящата глава задължения и за датата, от която тези задължения започват да се прилагат спрямо него. След като Комисията информира компетентния орган за решението си да счита даден критичен субект за критичен субект от особено европейско значение, компетентният орган препраща без необосновано забавяне уведомлението на критичния субект.

(4) Настоящата глава се прилага за съответния критичен субект от особено европейско значение от датата на получаване на уведомлението, посочено в параграф 3 от настоящия член.

Член 18 Консултативни мисии

(1) По искане на държавата членка, която е установила критичен субект от особено европейско значение като критичен субект съгласно член 6, параграф 1, Комисията организира консултативна мисия за оценка на мерките, които този критичен субект е предприел за изпълнение на задълженията си съгласно глава III.

(2) Комисията организира консултативна мисия съгласно параграф 1 от настоящия член по собствена инициатива или по искане на една или повече държави членки, на които или в които се предоставя основната услуга, и при условие че държавата членка, която е установила критичен субект от особено европейско значение като критичен субект съгласно член 6, параграф 1, даде своето съгласие за това.

(3) По мотивирано искане на Комисията или на една или повече държави членки, на които или в които се предоставя основната услуга, държавата членка, която е установила критичен субект от особено европейско значение като критичен субект съгласно член 6, параграф 1, предоставя на Комисията, както следва:

а) съответните части от оценката на риска на критичния субект;

б) списък на съответните мерки, предприети съгласно член 13;

в) действията по надзор или правоприлагане, включително оценки на съответствието или издадените заповеди, които нейният компетентен орган е предприел съгласно членове 21 и 22 по отношение на този критичен субект.

(4) Консултативната мисия докладва констатациите си на Комисията, на държавата членка, която е установила критичен субект от особено европейско значение като критичен субект съгласно член 6, параграф 1, на държавите членки, на които или в които се предоставя основната услуга, и на съответния критичен субект в срок от три месеца след приключването на консултативната мисия. Държавите членки, на които или в които се предоставя основната услуга, анализират доклада, посочен в първа алинея, и при необходимост консултират Комисията относно това дали съответният критичен субект от особено европейско значение спазва задълженията си съгласно глава III и когато е целесъобразно, какви мерки биха могли да се предприемат за подобряване на устойчивостта на този критичен субект. Комисията, въз основа на консултациите, посочени във втора алинея от настоящия параграф, съобщава на държавата членка, която е установила критичен субект от особено европейско значение като критичен субект съгласно член 6, параграф 1, на държавите членки, на които или в които се предоставя основната услуга, и на критичния субект своето становище относно това дали критичният субект изпълнява задълженията си съгласно глава III и когато е целесъобразно, какви мерки биха могли да се предприемат за подобряване на устойчивостта на този критичен субект. Държавата членка, която е установила критичен субект от особено европейско значение като критичен субект съгласно член 6, параграф 1, гарантира, че нейният компетентен орган и съответният критичен субект надлежно отчитат становището, посочено в трета алинея от настоящия параграф, и предоставя информация на Комисията и на държавите членки, на които или в които се предоставя основната услуга, относно мерките, които тя е предприела в съответствие с това становище.

(5) Всяка консултативна мисия се състои от експерти от държавата членка, в която се намира критичният субект от особено европейско значение, експерти от държавите членки, на които или в които се предоставя основната услуга, и представители на Комисията. Тези държави членки могат да предлагат кандидати за участие в консултативна мисия. След като се консултира с държавата членка, която е установила критичен субект от особено европейско значение като критичен субект съгласно член 6, параграф 1, Комисията избира и назначава членовете на всяка консултативна мисия в съответствие с професионалния им профил и като осигурява, когато е възможно, балансирано в географско отношение представителство от всички тези държави членки. Когато е необходимо, членовете на консултативната мисия трябва да имат валидно разрешение за достъп до класифицирана информация за подходящото ниво. Комисията поема разходите, свързани с участието в консултативните мисии. Комисията организира програмата на всяка консултативна мисия, като се консултира с членовете на съответната консултативна мисия и със съгласието на държавата членка, която е установила критичен субект от особено европейско значение като критичен субект съгласно член 6, параграф 1.

(6) Комисията приема акт за изпълнение, в който се предвиждат процедурните правила за исканията за организиране на консултативните мисии, за обработването на тези искания, за провеждането и докладите на консултативните мисии и за осъществяването на представянето на становището на Комисията, посочено в параграф 4, трета алинея от настоящия член, и на предприетите мерки, като се вземат надлежно предвид поверителността и търговската чувствителност на съответната информация. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.

(7) Държавите членки гарантират, че критичните субекти от особено европейско значение предоставят на консултативните мисии достъп до информация, системи и съоръжения, свързани с предоставянето на своите основни услуги, необходими за изпълнението на съответната консултативна мисия.

(8) Консултативните мисии се провеждат в съответствие с приложимото национално право на държавата членка, в която се извършват, като се зачитат отговорността на държавата членка за националната сигурност и защитата на нейните интереси в областта на сигурността.

(9) При организирането на консултативни мисии Комисията взема предвид докладите от всички проверки, извършени от Комисията съгласно регламенти (ЕО) № 725/2004 и (ЕО) № 300/2008, както и докладите за всяко наблюдение, извършено от Комисията съгласно Директива 2005/65/ЕО по отношение на съответния критичен субект.

(10) Когато се организира консултативна мисия, Комисията информира Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти, посочена в член 19. Освен това държавата членка, в която се провежда консултативната мисия, и Комисията съобщават на Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти основните констатации на консултативната мисия и извлечените поуки с оглед на насърчаването на взаимното обучение.

Член 19 Група по въпросите на устойчивостта на критичните субекти

(1) Създава се Група по въпросите на устойчивостта на критичните субекти. Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти подпомага Комисията и улеснява сътрудничеството между държавите членки и обмена на информация по въпроси, свързани с настоящата директива.

(2) Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти се състои от представители на държавите членки и на Комисията, притежаващи разрешение за достъп до класифицирана информация, когато е приложимо. Когато е от значение за изпълнението на нейните задачи, Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти може да покани съответните заинтересовани страни да участват в нейната работа. Когато има искане на Европейския парламент във връзка с това, Комисията може да покани и експерти на Европейския парламент да присъстват на заседанията на Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти. Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти се председателства от представителя на Комисията.

(3) Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти има следните задачи:

а) оказва подкрепа на Комисията при подпомагането на държавите членки за укрепване на техния капацитет да допринасят за гарантиране на устойчивостта на критичните субекти в съответствие с настоящата директива;

б) анализира стратегиите, за да установи най-добри практики по отношение на стратегиите;

в) улеснява обмена на най-добри практики по отношение на установяването на критични субекти от държавите членки съгласно член 6, параграф 1, включително по отношение на трансграничните и междусекторните зависимости и по отношение на рисковете и инцидентите;

г) когато е целесъобразно, допринася за изготвянето на документи, свързани с устойчивостта на равнището на Съюза, по въпроси, които настоящата директива засяга;

д) допринася за изготвянето на насоките, посочени в член 7, параграф 3 и член 13, параграф 5, и при поискване, на всички делегирани актове или актове за изпълнение, приемани съгласно настоящата директива;

е) анализира обобщаващите доклади, посочени в член 9, параграф 3, с оглед насърчаване на обмена на най-добри практики относно действията, предприети в съответствие с член 15, параграф 3;

ж) провежда обмен на най-добри практики, свързани с уведомяването за инциденти, посочено в член 15;

з) обсъжда обобщаващите доклади от консултативните мисии и извлечените поуки в съответствие с член 18, параграф 10;

и) обменя информация и най-добри практики в областта на иновациите, научноизследователската и развойната дейност, свързани с устойчивостта на критичните субекти в съответствие с настоящата директива;

й) когато е приложимо, обменя информация по въпроси, свързани с устойчивостта на критичните субекти, със съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза.

(4) Не по-късно от 17 януари 2025 г. и на всеки две години след това Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти изготвя работна програма за действията, които трябва да бъдат предприети за изпълнение на нейните цели и задачи. Тази работна програма е съобразена с изискванията и целите на настоящата директива.

(5) Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти провежда заседания редовно и най-малко веднъж годишно с групата за сътрудничество, създадена съгласно Директива (ЕС) 2022/2555, за да се насърчат и улеснят сътрудничеството и обменът на информация.

(6) Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на процедурните правила, необходими за работата на Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти, съгласно член 1, параграф 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.

(7) Комисията предоставя на Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти обобщаващ доклад с информацията, предоставена от държавите членки съгласно член 4, параграф 3 и член 5, параграф 4, не по-късно от 17 януари 2027 г. и впоследствие, когато е необходимо, но най-малко на всеки четири години.

Член 20 Подкрепа от Комисията за компетентните органи и критичните субекти

(1) Когато е целесъобразно, Комисията подкрепя държавите членки и критичните субекти при спазването на задълженията им по настоящата директива. Комисията изготвя преглед на равнището на Съюза на трансграничните и междусекторните рискове за предоставянето на основни услуги, организира консултативните мисии, посочени в член 13, параграф 4 и член 18, и улеснява обмена на информация между държавите членки и експерти в целия Съюз.

(2) Комисията допълва дейностите на държавите членки, посочени в член 10, чрез разработване на най-добри практики, насоки и методологии и трансгранични дейности за обучение и учения за изпитване на устойчивостта на критичните субекти.

(3) Комисията информира държавите членки за финансовите ресурси на равнището на Съюза, които са на разположение на държавите членки за повишаване на устойчивостта на критичните субекти.

Член 21 Надзор и правоприлагане

(1) За да се оценява спазването на задълженията, предвидени в настоящата директива, от страна на субектите, установени от държавите членки като критични субекти съгласно член 6, параграф 1, държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с правомощия и средства, за да:

а) извършват проверки на място на критичната инфраструктура и в помещенията, които критичният субект използва за предоставяне на основните си услуги, и осъществяват надзор извън обекта на мерките, предприети от критичните субекти в съответствие с член 13;

б) извършват или възлагат извършването на одити по отношение на критичните субекти.

(2) Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с правомощията и средствата да изискват, когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи съгласно настоящата директива, от субектите по Директива (ЕС) 2022/2555, които държавите членки също така са установили като критични субекти по настоящата директива, да предоставят в определен от органите разумен срок:

а) информацията, необходима, за да се прецени дали мерките, предприети от тези субекти, за да се гарантира тяхната устойчивост, отговарят на изискванията, установени в член 13;

б) доказателства за ефективното изпълнение на тези мерки, включително резултатите от одит, извършен от независим и квалифициран одитор, избран от този субект и извършен за негова сметка. В искането за подобна информация компетентните органи посочват целта на искането и посочват каква информация се изисква.

(3) Без да се засяга възможността за налагане на санкции в съответствие с член 22, след надзорните действия, посочени в параграф 1 от настоящия член, или оценката на информацията, посочена в параграф 2 от настоящия член, компетентните органи могат да разпоредят на засегнатите критични субекти да предприемат необходимите и пропорционални мерки за отстраняване на всяко установено нарушение на настоящата директива в рамките на определен от органите разумен срок и да им предоставят информация за предприетите мерки. Тези разпореждания са съобразени по-специално с тежестта на нарушението.

(4) Държавите членки гарантират, че правомощията, предвидени в параграфи 1, 2 и 3, могат да бъдат упражнявани само при спазване на подходящи гаранции. Тези гаранции предвиждат по-специално, че упражняването на правомощията се извършва по обективен, прозрачен и пропорционален начин и че правата и законните интереси на засегнатите критични субекти, като например защитата на търговските и стопанските тайни, са надлежно гарантирани, включително правото им да бъдат изслушани, правото им на защита и на ефективни правни средства за защита пред независим съд.

(5) Държавите членки гарантират, че когато компетентен орган по настоящата директива оценява съответствието на даден критичен субект съгласно настоящия член, компетентният орган информира компетентните органи по Директива (ЕС) 2022/2555 на съответната държава членка. За тази цел държавите членки гарантират, че компетентните органи по настоящата директива могат да поискат от компетентните органи по Директива (ЕС) 2022/2555 да упражнят своите правомощия за надзор и правоприлагане по отношение на субект по посочената директива, който е установен като критичен субект по настоящата директива. За тази цел държавите членки гарантират, че компетентните органи по настоящата директива си сътрудничат и обменят информация с компетентните органи по Директива (ЕС) 2022/2555.

Член 22 Санкции

Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. До 17 октомври 2024 г. държавите членки уведомяват Комисията за тези разпоредби и мерки и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 23 Упражняване на делегирането

(1) Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

(2) Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, параграф 1, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 16 януари 2023 г.

(3) Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

(4) Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

(5) Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

(6) Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 1, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца от нотифицирането на Европейския парламент и Съвета за същия акт или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 24 Процедура на комитет

(1) Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(2) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 25 Докладване и преглед

Не по-късно от 17 юли 2027 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която всяка държава членка е взела необходимите за спазване на настоящата директива мерки. Комисията периодично прави преглед на действието на настоящата директива и докладва на Европейския парламент и на Съвета. В доклада по-специално се прави оценка на добавената стойност на настоящата директива, въздействието ѝ за гарантиране на устойчивостта на критичните субекти, както и дали приложението към директивата следва да бъде изменено. Комисията представя първия такъв доклад не по-късно от 17 юни 2029 г. За целите на докладването съгласно настоящия член Комисията взема предвид съответните документи на Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти.

Член 26 Транспониране

(1) Държавите членки приемат и публикуват до 17 октомври 2024 г. разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби от 18 октомври 2024 г.

(2) Когато държавите членки приемат разпоредбите, посочени в параграф 1, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или те се придружават от такова позоваване при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

Член 27 Отмяна на Директива 2008/114/ЕО

Директива 2008/114/ЕО се отменя, считано от 18 октомври 2024 г. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива.

Член 28 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 29 Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Страсбург на 14 декември 2022 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател M. BEK

Приложение 1

Сектори, подсектори и категории субекти Сектори Подсектори Категории субекти 1. Енергетика a) Електроенергия — Електроенергийни предприятия съгласно определението в член 2, точка 57 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (), които осъществяват функцията „доставка“ съгласно определението в член 2, точка 12 от същата директива — Оператори на разпределителни системи съгласно определението в член 2, точка 29 от Директива (ЕС) 2019/944 — Оператори на преносни системи съгласно определението в член 2, точка 35 от Директива (ЕС) 2019/944 — Производители съгласно определението в член 2, точка 38 от Директива (ЕС) 2019/944 — Номинирани оператори на пазара на електроенергия съгласно определението в член 2, точка 8 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета () — Участници на пазара по смисъла на член 2, точка 25 от Регламент (ЕС) 2019/943, предоставящи услуги по агрегиране, оптимизация на потреблението или съхраняване на енергия по смисъла на определенията в член 2, точки 18, 20 и 59 от Директива (ЕС) 2019/944 б) Районно отопление и охлаждане — Оператори на районни отоплителни системи и районни охладителни системи съгласно определението в член 2, точка 19 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета () в) Нефт — Оператори на нефтопроводи — Оператори на съоръжения за добив, рафиниране и преработка, съхранение и пренос на нефт — Централни структури за управление на запасите съгласно определението в член 2, буква е) от Директива 2009/119/ЕО на Съвета () г) Природен газ — Предприятия за доставка съгласно определението в член 2, точка 8 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета () — Оператори на газоразпределителни системи съгласно определението в член 2, точка 6 от Директива 2009/73/ЕО — Оператори на газопреносни системи съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива 2009/73/ЕО — Оператори на системи за съхранение съгласно определението в член 2, точка 10 от Директива 2009/73/ЕО — Оператори на системи за ВПГ съгласно определението в член 2, точка 12 от Директива 2009/73/ЕО — Предприятия за природен газ съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2009/73/ЕО — Оператори на съоръжения за рафиниране и преработка на природен газ д) Водород — Оператори в областта на производството, съхранението и преноса на водород 2. Транспорт a) Въздушен — Въздушни превозвачи съгласно определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕО) № 300/2008, използвани за търговски цели — Управляващи летищата органи съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (), летища съгласно определението в член 2, точка 1 от посочената директива, включително основните летища, изброени в раздел 2 от приложение II към Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета (), както и субекти, които експлоатират помощни инсталации, намиращи се в рамките на летището — Оператори по контрола на управлението на движението, осъществяващи обслужване по контрол на въздушното движение (КВД) съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета () б) Железопътен — Управители на инфраструктура съгласно определението в член 3, точка 2 от Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета () — Железопътни предприятия съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2012/34/ЕС и оператори на обслужващи съоръжения съгласно определението в член 3, точка 12 от посочената директива в) Воден — Компании за вътрешен, морски и крайбрежен пътнически и товарен воден транспорт съгласно определението за целите на морския транспорт в приложение I към Регламент (ЕО) № 725/2004, с изключение на отделните плавателни съдове, експлоатирани от тези дружества — Управителни органи на пристанища съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2005/65/ЕО, включително техните пристанищни съоръжения съгласно определението в член 2, точка 11 от Регламент (ЕО) № 725/2004, и субекти, извършващи строителни работи и експлоатиращи оборудване на територията на пристанищата — Оператори на служби по морския трафик (СМТ)съгласно определението в член 3, буква о) от Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета () г) Автомобилен — Пътни органи съгласно определението в член 2, точка 12 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/962 на Комисията (), които отговарят за контрола на управлението на движението, с изключение на публичните субекти, за които управлението на движението или експлоатацията на интелигентни транспортни системи са само несъществена част от общата им дейност — Оператори на интелигентни транспортни системи съгласно определението в член 4, точка 1 от Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета () д) Обществен транспорт — Оператори на обществени услуги съгласно определението в член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета () 3. Банково дело — Кредитни институции съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 4. Инфраструктура на финансовите пазари — Оператори на места на търговия съгласно определението в член 4, точка 24 от Директива 2014/65/ЕС — Централни контрагенти (ЦК) съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 5. Здравеопазване — Доставчици на здравно обслужване съгласно определението в член 3, буква ж) от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета () — Референтни лаборатории на ЕС, посочени в член 15 от Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета () — Субекти, извършващи научноизследователска и развойна дейност в областта на лекарствените продукти съгласно определението в член 1, точка 2 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета () — Субекти, произвеждащи основни фармацевтични продукти и препарати, посочени в раздел В, разделение 21 на NACE Rev. 2 — Субекти, произвеждащи медицински изделия, които се считат за критично важни при извънредни ситуации в областта на общественото здраве („списък на критично важните медицински изделия при извънредни ситуации в областта на общественото здраве“) по смисъла на член 22 от Регламент (ЕС) 2022/123 на Европейския парламент и на Съвета () — Субекти, притежаващи разрешение за дистрибуция, посочено в член 79 от Директива 2001/83/ЕО 6. Питейна вода — Доставчици и дистрибутори на води, предназначени за консумация от човека, съгласно определението в член 2, точка 1, буква а) от Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета (), с изключение на дистрибуторите, за които дистрибуцията на вода за консумация от човека е несъществена част от общата им дейност по дистрибуция на други стоки и продукти 7. Отпадъчни води — Предприятия, които събират, обезвреждат или пречистват градски отпадъчни води, битови отпадъчни води или промишлени отпадъчни води съгласно определенията в член 2, точки 1, 2 и 3 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета (), с изключение на предприятията, за които събирането, обезвреждането или пречистването на градски отпадъчни води, битови отпадъчни води или промишлени отпадъчни води е несъществена част от тяхната обща дейност 8. Цифрова инфраструктура — Доставчици на точки за обмен в интернет съгласно определението в член 6, точка 18 от Директива (ЕС) 2022/2555 — Доставчици на DNS услуги съгласно определението в член 6, точка 20 от Директива (ЕС) 2022/2555, с изключение на операторите на сървъри за имена на домейни от първо ниво — Доставчици на регистри на имена на домейни от първо ниво съгласно определението в член 6, точка 21 от Директива (ЕС) 2022/2555 — Доставчици на компютърни услуги „в облак“ съгласно определението в член 6, точка 30 от Директива (ЕС) 2022/2555 — Доставчици на услуги на центрове за данни съгласно определението в член 6, точка 31 от Директива (ЕС) 2022/2555 — Доставчици на мрежи за доставяне на съдържание съгласно определението в член 6, точка 32 от Директива (ЕС) 2022/2555 — Доставчици на удостоверителни услуги съгласно определението в член 3, точка 19 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета () — Доставчици на обществени електронни съобщителни мрежи съгласно определението в член 2, точка 8 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета () — Доставчици на електронни съобщителни услуги по смисъла на член 2, точка 4 от Директива (ЕС) 2018/1972, доколкото техните услуги са обществено достъпни 9. Публична администрация — Органи на публичната администрация на централни правителства съгласно определението на държавите членки в съответствие с националното право 10. Космическо пространство — Оператори на наземна инфраструктура, притежавани, управлявани и експлоатирани от държавите членки или от частни лица, които подпомагат предоставянето на космически услуги, с изключение на доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи съгласно определението в член 2, точка 8 от Директива (ЕС) 2018/1972 11. Производство, преработка и дистрибуция на храни — Предприятия за производство на храни съгласно определението в член 3, точка 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (), които се занимават изключително с логистика и дистрибуция на едро и широкомащабно промишлено производство и преработка