(1) Държавите членки гарантират, че в допълнение към задължението за уведомяване, предвидено в член 23, уведомления могат да се подават до ЕРИКС или, когато е приложимо, до компетентните органи на доброволна основа от:
а) съществени и важни субекти по отношение на инциденти, киберзаплахи и ситуации, близки до инциденти;
б) субекти, различни от посочените в буква а), независимо дали попадат в обхвата на настоящата директива, по отношение на значителни инциденти, киберзаплахи и ситуации, близки до инциденти.
(2) Държавите членки обработват уведомленията по параграф 1 от настоящия член в съответствие с процедурата, предвидена в член 23. Държавите членки могат да обработват задължителните уведомления с предимство пред доброволните уведомления. Когато е необходимо, ЕРИКС и, когато е приложимо, компетентните органи предоставят на единните звена за контакт информацията относно уведомленията, получени съгласно настоящия член, като същевременно гарантират поверителността и подходящата защита на информацията, предоставена от уведомяващия субект. Без да се засягат предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, доброволното докладване не води до налагането на никакви допълнителни задължения за уведомяващия субект, на които той не би бил предмет, ако не подаде уведомлението.