Дял I. ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1 Предмет
С настоящата директива се установяват минималните правила във връзка с определянето на престъпленията и наказанията в областта на измамите със и подправянето на непарични платежни средства. С нея се улеснява предотвратяването на такива престъпления, както и оказването на помощ и подкрепа за пострадалите.
Член 2 Определения
За целта на настоящата директива се прилагат следните определения:
а) „непаричен платежен инструмент“ означава невеществено или веществено защитено устройство, защитен предмет или защитен запис, или съчетание от тях, различни от законно платежно средство, и които самостоятелно или едновременно с процедура или набор от процедури позволяват на притежателя или ползвателя си да прехвърля пари или парична стойност, включително чрез цифрови разменни единици;
б) „защитено устройство, защитен предмет или защитен запис“ означава устройство, предмет или запис, защитени срещу подправяне или измамливо използване, например посредством дизайн, кодиране или подпис;
в) „цифрова разменна единица“ означава всеки вид електронни пари по смисъла на определението в член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (), или виртуална валута;
г) „виртуална валута“ означава цифрово представяне на стойност, която не е издадено или гарантирано от централна банка или публичен орган, не е задължително свързана със законово установена валута и няма правното положение на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмен и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път;
д) „информационна система“ означава информационна система по смисъла на определението в член 2, буква а) от Директива 2013/40/ЕС;
е) „компютърни данни“ означава компютърни данни по смисъла на определението в член 2, буква б) от Директива 2013/40/ЕС;
ж) „юридическо лице“ означава всяко образувание, което има правосубектност съгласно приложимото право, с изключение на държави и публични органи, които упражняват държавна власт, и на публични международни организации.
Дял II. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Член 3 Измамливо използване на непарични платежни инструменти
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато са извършени умишлено, следните деяния се наказват като престъпление:
а) измамливо използване на откраднат или по друг начин незаконно получен или придобит непаричен платежен инструмент;
б) измамливо използване на неистински или преправен непаричен платежен инструмент.
Член 4 Престъпления, свързани с измамливото използване на налични непарични платежни инструменти
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато са извършени умишлено, следните деяния се наказват като престъпление:
а) кражбата или незаконното получаване по друг начин на наличен непаричен платежен инструмент;
б) изготвянето на неистински или преправянето на наличен непаричен платежен инструмент с цел измама;
в) държането на откраднат или по друг начин незаконно получен или на неистински или преправен наличен непаричен платежен инструмент с цел измамливо използване;
г) набавянето за себе си или за другиго, включително получаването, придобиването, купуването, прехвърлянето, внасянето, изнасянето, продажбата, транспортирането или разпространението на откраднати, неистински или преправени налични непарични платежни инструменти с цел измамливо използване.
Член 5 Престъпления, свързани с измамливото използване на безналични непарични платежни инструменти
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато са извършени умишлено, следните деяния се наказват като престъпление:
а) незаконното придобиване на безналичен непаричен платежен инструмент, най-малко когато това придобиване включва извършването на някое от престъпленията по членове 3—6 от Директива 2013/40/ЕС, или на злоупотреба с безналичен непаричен платежен инструмент;
б) изготвянето на неистински или преправянето на безналичен непаричен платежен инструмент с цел измама;
в) държането с цел измамливо използване на незаконно придобит, неистински или преправен безналичен непаричен платежен инструмент, най-малко ако незаконният му произход е известен по време на държането на инструмента;
г) набавянето за себе си или за другиго, включително чрез продажба, прехвърляне или разпространение, както и предоставянето на незаконно придобити, неистински или преправени безналични непарични платежни инструменти с цел измамливо използване.
Член 6 Измами, свързани с информационните системи
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че се наказва като престъпление прехвърлянето на пари, на парична стойност или на виртуална валута, когато е извършено или причинено умишлено, с цел получаване на противозаконна облага от извършителя или трето лице и при което се причинява противозаконна загуба на собственост другиму, чрез:
а) неправомерно възпрепятстване на функционирането на информационна система или намеса във функционирането ѝ;
б) неправомерно въвеждане, промяна, изтриване, предаване или заличаване на компютърни данни.
Член 7 Средства за извършване на престъпления
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че се наказват като престъпление произвеждането, набавянето за себе си или за другиго, включително внасянето, изнасянето, продажбата, транспортирането или разпространението или предоставянето на устройство или на инструмент, на компютърни данни или на всякакви други средства, които са основно предназначени или специално приспособени за извършване на някое от престъпленията по член 4, букви а) и б), член 5, букви а) и б) или член 6, най-малко когато деянията са извършени с намерението тези средства да бъдат използвани.
Член 8 Подбудителство, помагачество и опит
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбудителството към и помагачеството в извършване на престъпление по членове 3—7 се наказват като престъпление.
(2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на престъпление по член 3, член 4, буква а), б) или г), член 5, буква а) или б) или член 6, се наказва като престъпление. По отношение на член 5, буква г) държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират най-малко, че опитът за набавяне с цел измама на незаконно придобит, неистински или преправен безналичен непаричен платежен инструмент, за себе си или за другиго, се наказва като престъпление.
Член 9 Наказания за физически лица
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията по членове 3—8 се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.
(2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията по член 3, член 4, букви а) и б) и член 5, букви а) и б) се наказват с лишаване от свобода с максимален срок най-малко две години.
(3) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията по член 4, букви в) и г) и член 5, букви в) и г) се наказват с лишаване от свобода с максимален срок най-малко една година.
(4) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъплението по член 6 се наказва с лишаване от свобода с максимален срок най-малко три години.
(5) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъплението по член 7 се наказва с лишаване от свобода с максимален срок най-малко две години.
(6) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията по членове 3 —6, се наказват с лишаване от свобода с максимален срок най-малко пет години, ако са извършени в рамките на престъпна организация по смисъла на определението в Рамково решение 2008/841/ПВР, независимо от размера на наказанието, предвиден в посоченото решение.
Член 10 Отговорност на юридическите лица
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да носят отговорност за престъпленията по членове 3—8, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като част от орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на едно от следните:
а) права да представлява юридическото лице;
б) права да взема решения от името на юридическото лице;
в) права да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.
(2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да носят отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице по параграф 1 е направила възможно извършването от негов подчинен на някое от престъпленията по членове 3—8 в полза на това юридическо лице.
(3) Отговорността на юридическите лица съгласно параграфи 1 и 2 не изключва образуването на наказателни производства срещу физически лица, които са извършители, подбудители или помагачи в някое от престъпленията по членове 3—8.
Член 11 Санкции за юридическите лица
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, което носи отговорност съгласно член 10, параграф 1 или 2, подлежи на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, които включват имуществени санкции от наказателноправен или друг характер и може да включват други санкции, като например:
а) лишаване от право да се ползва от държавно подпомагане или помощи;
б) временно лишаване от достъп до публично финансиране, включително до тръжни процедури, предоставяне на безвъзмездни средства и концесии;
в) временно или постоянно лишаване от право да се упражнява търговска дейност;
г) поставяне под съдебен надзор;
д) съдебна ликвидация;
е) временно или постоянно затваряне на поделения, използвани за извършване на престъплението.
Дял III. ПОДСЪДНОСТ И РАЗСЛЕДВАНЕ
Член 12 Подсъдност
(1) Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да установи подсъдност по отношение на престъпленията по членове 3—8, когато са изпълнени едно или повече от следните условия:
а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на нейна територия;
б) извършителят е неин гражданин.
(2) За целите на параграф 1, буква а), се приема, че престъплението е извършено изцяло или отчасти на територията на държава членка, когато извършителят извършва престъплението, докато се намира физически на тази територия, без оглед на това дали престъплението е извършено чрез използване на информационна система, намираща се на тази територия.
(3) Всяка държава членка уведомява Комисията, ако реши да установи подсъдност по отношение на престъпление по членове 3—8, извършено извън нейната територия, включително когато:
а) извършителят има обичайно местопребиваване на нейна територия;
б) престъплението е било извършено в полза на юридическо лице, установено на нейна територия;
в) престъплението е извършено срещу неин гражданин или лице, чието обичайно местопребиваване е на нейна територия.
Член 13 Ефективно разследване и сътрудничество
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че средствата за разследване като използваните за борба с организираната престъпност или с други тежки престъпления са ефективни, пропорционални на извършеното престъпление и достъпни за лицата, звената или службите, отговарящи за разследването или наказателното преследване на престъпленията по членове 3—8.
(2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато националното право задължава физическите и юридическите лица да подават информация относно престъпленията по членове 3—8, тази информация без неоправдано забавяне достига до органите, участващи в разследването или наказателното преследване на тези престъпления.
Дял IV. ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ И ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Член 14 Обмен на информация
(1) За целите на обмена на информация, свързана с престъпленията по членове 3—8, държавите членки осигуряват наличието на оперативно национално звено за контакт, достъпно 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Държавите членки гарантират също така, че разполагат с процедури, чрез които разглеждат бързо спешните искания за помощ и чрез които компетентният орган отговаря в срок до 8 часа от получаването им, като посочва най-малко дали на искането ще бъде отговорено, както и формата на отговора и приблизителния срок за изпращането му. Държавите членки могат да решат да използват съществуващите мрежи от оперативни звена за контакт.
(2) Държавите членки информират Комисията, Европол и Евроюст за определеното от тях звено за контакт по параграф 1. Те актуализират тази информация, когато е необходимо. Комисията препраща тази информация на останалите държави членки.
Член 15 Сигнали за престъпления
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират наличието на подходящи канали за подаване на сигнали с цел улесняване на подаването без неоправдано забавяне на сигнали до правоприлагащите и други компетентни органи за извършени престъпления по членове 3—8.
(2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да насърчат финансовите институции и другите юридически лица, извършващи дейност на тяхна територия, да подават без неоправдано забавяне сигнали до правоприлагащите и други компетентни органи за вероятни измами с цел разкриване, предотвратяване, разследване или наказателно преследване на престъпленията по членове 3—8.
Член 16 Помощ и подкрепа за пострадалите
(1) Държавите членки гарантират, че на физическите и юридическите лица, които са претърпели вреди от някое от престъпленията по членове 3—8, извършени чрез злоупотреба с лични данни:
а) се предоставят конкретна информация и консултации за това как да се защитят срещу отрицателните последици от престъпленията, като например накърняването на репутацията; и
б) се предоставя списък със специализираните институции, които се занимават с различните аспекти на престъпленията, свързани със самоличността, и оказват подкрепа на пострадалите.
(2) Държавите членки се насърчават да създадат единни национални онлайн информационни инструменти, за да улеснят достъпа до помощ и подкрепа за физически или юридически лица, които са претърпели вреди от престъпленията по членове 3—8, извършени чрез злоупотреба с лични данни.
(3) Държавите членки гарантират, че на юридическите лица, които са пострадали от престъпленията по членове 3—8 от настоящата директива, без неоправдано забавяне след първия им контакт с компетентен орган се предоставя следната информация:
а) процедурите за подаване на жалба във връзка с престъплението и ролята на пострадалите в тези процедури;
б) правото да получават информация по случая съгласно националното право;
в) съществуващите процедури за подаване на жалба, ако компетентният орган не зачита правата на пострадалите в хода на наказателното производство;
г) данните за връзка за целите на комуникацията по случая.
Член 17 Предотвратяване на престъпления
Държавите членки предприемат подходящи действия, включително чрез интернет, като например информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, програми за научни изследвания и образователни програми, насочени към намаляване на измамите като цяло, повишаване на осведомеността и намаляване на риска от това лицата да пострадат от измами. Когато е целесъобразно, държавите членки предприемат действията в сътрудничество със заинтересованите страни.
Член 18 Наблюдение и статистика
(1) До 31 август 2019 г. Комисията изготвя подробна програма за наблюдение на крайните продукти, резултатите и въздействието на настоящата директива. В програмата за мониторинг се определя чрез какви средства и на какви интервали се събират необходимите данни и други доказателства. В нея се посочват действията, които трябва да бъдат предприети от Комисията и от държавите членки за събирането, споделянето и анализа на данните и другите доказателства.
(2) Държавите членки гарантират, че е въведена система за записване, изготвяне и предоставяне на анонимизирани статистически данни за измерване на етапите на подаване на сигнали, разследване и съдебно преследване на престъпленията по членове 3—8.
(3) Статистическите данни, посочени в параграф 2, включват най-малко съществуващите данни относно броя на престъпленията по членове 3—8, които са регистрирани от държавите членки, както и броя на лицата, срещу които е възбудено наказателно преследване и които са осъдени за престъпления по членове 3—7.
(4) Държавите членки представят ежегодно на Комисията данните, събрани съгласно параграфи 1, 2 и 3. Комисията прави необходимото консолидираният преглед на тези статистически отчети да бъде публикуван всяка година и представен на компетентните специализирани агенции и органи на Съюза.
Член 19 Замяна на Рамково решение 2001/413/ПВР
Настоящата директива заменя Рамково решение 2001/413/ПВР по отношение на обвързаните от нея държави членки, без да се засягат задълженията на тези държави членки по отношение на сроковете за транспониране на посоченото рамково решение в националното право. По отношение на обвързаните от настоящата директива държави членки позоваванията на Рамково решение 2001/413/ПВР се смятат за позовавания на настоящата директива.
Член 20 Транспониране
(1) Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 31 май 2021 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 21 Оценка и доклад
(1) До 31 май 2023 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки за спазване на настоящата директива. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на този доклад.
(2) До 31 май 2026 г. Комисията извършва оценка на въздействието на настоящата директива върху борбата с измамите със и подправянето на непарични платежни средства, както и върху основните права, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на този доклад.
(3) Във връзка с посочената в параграф 2 от настоящия член оценка Комисията докладва и за необходимостта, възможността и ефективността на създаването на национални сигурни онлайн системи, чрез които пострадалите да могат да подадат сигнали за престъпленията по членове 3—8, както и на въвеждането на стандартен образец на Съюза за подаването на сигнали, който държавите членки да използват като основа.
Член 22 Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите. Съставено в Страсбург на 17 април 2019 година. За Европейския парламент Председател A. TAJANI За Съвета Председател G. CIAMBA