(1) Чрез дерогация от член 35, параграф 1, буква б) и без да се засяга никое международно споразумение, посочено в параграф 2 от настоящия член, правото на Съюза или на държава членка може да предвиди възможността компетентните органи, посочени в член 3, точка 7, буква а), в отделни и специфични случаи да предават лични данни пряко на получателите, установени в трети държави, само ако са спазени останалите разпоредби на настоящата директива и е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) предаването е строго необходимо за изпълнението на задача на предаващия компетентен орган, както е предвидено в правото на Съюза или на държава членка за целите, посочени в член 1, параграф 1;
б) предаващият компетентен орган реши, че никои основни права и свободи на въпросния субект на данни не надделяват над обществения интерес, който налага предаването в конкретния случай;
в) предаващият компетентен орган счита, че предаването на орган, който е компетентен в третата държава по отношение на целите, посочени в член 1, параграф 1, е неефективно или неподходящо, по-специално тъй като предаването не може да се осъществи навреме;
г) органът на третата държава, който е компетентен за целите, посочени в член 1, параграф 1, е уведомен без излишно забавяне, освен ако това е неефективно или неподходящо;
д) предаващият компетентен орган уведомява получателя за конкретната цел или цели, единствено за които последният обработва личните данни, при условие че такова обработване е необходимо.
(2) Международното споразумение, посочено в параграф 1, е всяко двустранно или многостранно международно споразумение, което е в сила между държави членки и трети държави в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество.
(3) Предаващият компетентен орган уведомява надзорния орган за предаванията по настоящия член.
(4) Когато предаването се основава на параграф 1, това предаване се документира.