(1) Държавите членки предвиждат администраторът да предприема разумни мерки за предоставяне на субекта на данни на информация по член 13 и за осигуряване на комуникацията във връзка с членове 11, 14—18 и 31 относно обработването в сбита, разбираема и леснодостъпна форма, като използва ясен и прост език. Информацията се предоставя по всякакъв подходящ начин, включително по електронен път. Като общо правило администраторът предоставя информацията в същата форма като тази на искането.
(2) Държавите членки предвиждат администраторът да улеснява упражняването на правата на субекта на данни, посочени в членове 11 и 14—18.
(3) Държавите членки предвиждат администраторът да информира писмено и без излишно забавяне субекта на данните за действията, предприети във връзка с неговото искане.
(4) Държавите членки предвиждат информацията, предоставена по член 13, и комуникацията или действията, предприети съгласно членове 11, 14—18 и 31, да се предоставят безплатно. Когато исканията от даден субект на данни са очевидно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може:
а) да начисли такса в разумен размер, като взема предвид административните разходи за предоставяне на информация или на комуникация или за предприемане на действия по искането; или
б) да откаже да предприеме действия по искането. Администраторът носи тежестта на доказване на очевидно неоснователния или прекомерен характер на искането.
(5) Когато администраторът има основателни опасения във връзка със самоличността на физическото лице, което подава искане по членове 14 или 16, той може да поиска да се предостави допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на субекта на данните.