Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификацииТекст от значение за ЕИП.

Член 1 Предмет

Настоящата директива установява реда за признаване от държава-членка, която обвързва достъпа до регламентирана професия или нейното упражняване на своята територия с притежаване на определени професионални квалификации (наричана по-нататък в текста „приемаща държава-членка“), с цел достъп до тази професия и нейното упражняване, на професионални квалификации, придобити в една или повече други държави-членки (наричана/наричани по-нататък в текста държава-членка по произход), и който ред позволява на титуляра на споменатите квалификации да упражнява там същата професия. Настоящата директива установява също така правила относно частичния достъп до регламентирана професия и признаването на стажове за усвояване на професията в друга държава-членка.

Член 2 Приложно поле

(1) Настоящата директива се прилага към всички граждани на държава-членка, включително упражняващите свободни професии, които желаят да упражняват регламентирана професия в друга държава-членка, различна от държавата, в която са придобили своите професионални квалификации, като самостоятелно заети или като заети лица. Настоящата директива се прилага също така за всички граждани на държава-членка, които са преминали стаж за усвояване на професията извън държавата-членка по произход.

(2) Всяка държава-членка може да допусне граждани на държава-членка, притежаващи удостоверения за професионални квалификации, които не са придобити в държава-членка, да упражняват регламентирана професия по смисъла на член 3, параграф 1, буква a), на своята територия в съответствие със собствената ѝ нормативна уредба. Що се отнася до професиите по дял III, глава III, това първоначално признаване трябва да е съобразено с минималните квалификационни изисквания, предвидени в тази глава.

(3) Когато, за определена регламентирана професия, в отделен правен инструмент на Общностното право, са предвидени други специални правила, пряко свързани с признаване на професионални квалификации, съответните разпоредби на настоящата директива не се прилагат.

(4) Настоящата директива не се прилага за нотариусите, назначени с официален държавен акт.

Член 3 Дефиниции

(1) По смисъла на настоящата директива:

а) „регламентирана професия“ е професионална дейност или съвкупност от професионални дейности, достъпът до които, упражняването на които или един от начините на упражняване на които, са подчинени, пряко или непряко, от законовите, подзаконовите или административните разпоредби, на притежаването на определени професионални квалификации; по-специално, използването на професионално звание, ограничено от законови, подзаконови и административни разпоредби до титулярите на определена професионална квалификация, представлява начин на упражняване. Когато първото изречение от тази дефиниция не се прилага, професия, посочена в параграф 2, се приравнява на регламентирана професия;

б) „професионални квалификации“ са квалификации, доказани с удостоверения за професионални квалификации, удостоверение за правоспособност по член 11, буква a), i) и/или удостоверение за професионален стаж;

в) „удостоверения за професионални квалификации“ са дипломи, свидетелства и други удостоверения, издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел по силата на законови, подзаконови и административни разпоредби на тази държава-членка и удостоверяващ успешното завършване на професионално обучение, проведено преимуществено на територията на Общността. Когато първото изречение на тази дефиниция на се прилага, удостоверенията за професионални квалификации, посочени в параграф 3, се приравняват на удостоверения за професионални квалификации;

г) „компетентен орган“ е всяка власт или орган, натоварен от държава-членка с конкретното правомощие да издава или приема дипломи за обучение и други документи или информация, както и да приема молби и да взема решения, предвидени в настоящата директива;

д) „регламентирано образование и обучение“ е всяко обучение, което е специално насочено към упражняване на определена професия и което включва курс или курсове, допълнени, при необходимост, с професионално обучение или пробен, или професионален стаж. Структурата и равнището на професионалното обучение, пробният или професионалният стаж се определят от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на заинтересованата държава-членка или се контролират или утвърждават от органа, определен за тази цел;

е) „професионален стаж“ е реалното и законно упражняване на съответната професия на пълно работно време или равностойно непълно работно време в държава-членка;

ж) „период за приспособяване“ е упражняването на регламентирана професия, което се осъществява в приемащата държава-членка под контрола на квалифициран професионалист и евентуално се придружава от допълнително обучение. Този период на контролиран стаж подлежи на оценка. Условията и редът, регламентиращи периода за приспособяване и неговата оценка, както и статутът на мигранта, се определят от компетентния орган на приемащата държава-членка. Статутът в приемащата държава-членка на лицето в период на контролиран стаж, по-специално, що се отнася до правото на местопребиваване, както и до задълженията, социалните права и обезпечения, помощите и трудовото възнаграждение, се определя от компетентните органи на тази държава-членка, в съответствие с приложимото законодателство на Общността;

з) „изпит за правоспособност“е проверка на професионалните знания, умения и компетентности на заявителя, извършена или призната от компетентните органи на приемащата държава-членка с цел да се оцени способността на заявителя да упражнява регламентирана професия в тази държава-членка. С цел да се позволи провеждането на този изпит компетентните органи съставят списък на областите, които, въз основа на сравнение между образованието и обучението, изисквано в приемащата държавата-членка, и това, получено от заявителя, не са обхванати от дипломата или други удостоверения за професионални квалификации, притежавани от заявителя. Изпитът за правоспособност трябва да е съобразен с факта, че заявителят е квалифициран специалист в държавата-членка по произход или в държавата-членка, от която идва. Той обхваща области, които се избират измежду включените в списъка и чието познаване е съществено условие за способността да се упражнява съответната професия в приемащата държава-членка. Този изпит може също така да обхваща познаването на правилата за професионално поведение, приложими за съответните дейности в приемащата държава-членка. Условията и редът за провеждане на изпита за правоспособност и статусът в приемащата държава-членка на заявителя, който желае да се подготви за изпита за правоспособност в тази държава-членка, се определят от компетентните органи в същата държава-членка;

и) „ръководител на предприятие“ е всяко лице, което упражнява в предприятие в съответната професионална област, дейност:

й) „стаж за усвояване на професията“ е, без да се засягат разпоредбите на член 46, параграф 4, периодът на упражняване на професията под ръководство, при условие че съставлява условие за достъп до регламентирана професия, като той може да се състои по време на образованието, водещо до получаване на диплома, или след него;

к) „Европейска професионална карта“ е електронно удостоверение за доказване признанието, че специалистът отговоря на всички необходими условия да предоставя услуги в приемаща държава-членка на временен или случаен принцип, или на признаването на професионални квалификации с цел установяване в приемаща държава-членка;

л) „учене през целия живот“ е общо образование, професионално образование и обучение, неформално образование и самостоятелно учене през целия живот, което води до повишаване на знанията, уменията и компетентностите, като може да включва професионалната етика;

м) „императивни съображения от общ интерес“ са съображенията, признати като такива в практиката на Съда на Европейския съюз;

н) „Европейската система за трансфер и натрупване на кредити или ЕCTS“ е системата за кредити във висшето образование, използвана в европейското пространство за висше образование.

(2) Професия, упражнявана от членовете на сдружение или организация, изброени в Приложение I, се приравнява на регламентирана професия. Сдруженията и организациите, посочени в първата алинея, имат за цел, по-специално, да способстват за, и да поддържат висок стандарт в съответната професионална област. За тази цел те се ползват от признаване под специална форма от държава-членка и издават удостоверения за професионални квалификации на своите членове, гарантират зачитането от страна на техните членове на правилата за професионално поведение, предписани от тях, и им предоставят правото да се ползват от професионално звание, съкращение или положение, отговарящо на тези професионални квалификации. Във всеки случай, когато държава-членка признае сдружение или организация по първа алинея, тя уведомява Комисията. Комисията проверява дали сдружението или организацията изпълнява условията, предвидени във втора алинея. С цел надлежно да се отчетат регулаторните промени в държавите-членки на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в с цел актуализирането на приложение I, когато са изпълнени условията, определени във втора алинея. Когато условията, определени във втора алинея, не са изпълнени, Комисията приема акт за изпълнение с цел отхвърляне на искането за актуализация на приложение I.

(3) Удостоверения за професионални квалификации, издадени от трета държава, се считат за удостоверения за професионални квалификации, ако титулярът им има тригодишен професионален стаж по съответната професия на територията на държавата-членка, която е признала удостоверението за професионална квалификация по реда на член 2, параграф 2, удостоверен от тази държава.

Член 4 Последици от признаването

(1) Признаването на професионални квалификации от приемащата държава-членка предоставя на бенефициерите достъп в тази държава-членка до упражняване на същата професия, за която са придобили квалификация в държавата-членка по произход, и право да упражняват тази професия в приемащата държава-членка при същите условия, които се прилагат за нейните граждани.

(2) За целите на настоящата директива професията, която молителят желае да упражнява в приемащата държава-членка, е същата, за която е придобил квалификация в своята държава-членка по произход, ако съответните професионални дейности са съпоставими.

(3) Чрез дерогация от параграф 1 частичният достъп до професия в приемащата държава-членка се предоставя съгласно условията, определени в член 4е.

Член 4а Европейска професионална карта

(1) Държавите-членки издават Европейска професионална карта на титулярите на професионална квалификация по тяхно заявление и при условие че Комисията е приела съответните актове за изпълнение по параграф 7.

(2) Ако Европейската професионална карта е била въведена за конкретна професия чрез съответните актове за изпълнение, приети съгласно параграф 7, титулярят на професионална квалификация може да избере да кандидатства за такава карта или да използва процедурите, предвидени в дялове II и III.

(3) Държавите-членки гарантират, че титулярят на Европейска професионална карта се ползва от всички права по членове 4б—4д.

(4) Когато титулярят на професионална квалификация възнамерява да предоставя услуги по дял II, различни от посочените в член 7, параграф 4, компетентният орган на държавата-членка по произход издава Европейската професионална карта в съответствие с членове 4б и 4в. Когато е приложимо, Европейската професионална карта съставлява декларация по член 7.

(5) Когато титулярят на професионална квалификация възнамерява да се установи в друга държава-членка съгласно дял III, глави I—IIIа или да предоставя услуги по член 7, параграф 4, компетентният орган на държавата-членка по произход приключва всички подготвителни стъпки по отношение на личното досие на заявителя, създадено в Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП) (наричано по-долу „досието в ИСВП“), съгласно предвиденото в членове 4б и 4г. Компетентният орган на приемащата държава-членка издава Европейската професионална карта в съответствие с членове 4б и 4г. За целите на установяването издаването на Европейска професионална карта не предоставя автоматично право на упражняване на определена професия, ако преди въвеждането на Европейска професионална карта за тази професия в приемащата държава-членка вече се прилагат изисквания за регистрация или други процедури за контрол.

(6) Държавите-членки определят компетентните органи за разглеждане на досиета в ИСВП и за издаване на Европейски професионални карти. Тези органи гарантират безпристрастна, обективна и своевременна обработка на заявленията за Европейски професионални карти. Помощните центрове по член 57б също могат да действат в качеството на компетентни органи. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи и помощните центрове информират гражданите, включително възможните заявители, относно действието и добавената стойност на Европейската професионална карта за професиите, за които тя се предлага.

(7) Комисията приема чрез актове за изпълнение мерките, необходими за гарантиране на еднаквото прилагане на разпоредбите относно Европейските професионални карти за професиите, които отговарят на условията, предвидени във втора алинея от настоящия параграф, включително мерките относно формата на Европейската професионална карта, обработката на писмените заявления, преводите, които трябва да бъдат предоставени от заявителя в допълнение към всяко заявление за Европейска професионална карта, подробностите относно документите, изисквани съгласно член 7, параграф 2 или приложение VII за представяне на пълно заявление, и процедурите за извършването и обработката на плащания за Европейска професионална карта, като се отчитат особеностите на съответната професия. Комисията също така конкретизира чрез актове за изпълнение как, кога и за кои документи компетентните органи могат да изискват заверени копия в съответствие с член 4б, параграф 3, втора алинея, член 4г, параграф 2 и член 4г, параграф 3 за съответната професия. Въвеждането на Европейска професионална карта за определена професия чрез приемане на съответните актове за изпълнение, посочени в първа алинея, зависи от следните условия:

а) налице е достатъчна мобилност или потенциал за достатъчна мобилност в съответната професия;

б) съществува достатъчен интерес, изразен от заинтересованите страни;

в) професията или образованието и обучението, което е насочено към упражняване на професията, е регламентирано в значителен брой държави-членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.

(8) Всички такси, дължими от заявителите във връзка с административните процедури за издаване на Европейска професионална карта, трябва са разумни, пропорционални и съизмерими с разходите, направени от държавата-членка по произход и приемащата държава-членка и да нямат възпиращ ефект за подаването на заявления за Европейска професионална карта.

Член 4б Заявление за издаване на Европейска професионална карта и създаване на досие в ИСВП

(1) Държавата-членка по произход предоставя възможност на титуляря на професионална квалификация да подаде заявление за издаване на Европейска професионална карта чрез онлайн инструмент, осигурен от Комисията, който автоматично създава досие в ИСВП за конкретния заявител. Ако държавата-членка по произход допуска и подаването на писмени заявления, тя въвежда всички необходими условия за създаването на досието в ИСПВ, информацията, която трябва да бъде изпратена на заявителя, и издаването на Европейската професионална карта.

(2) Заявленията се придружават от документите, изисквани съгласно акта за изпълнение, приет в съответствие член 4а, параграф 7.

(3) В срок от една седмица от получаването на заявлението компетентният орган на държавата-членка по произход потвърждава получаването на заявлението и информира заявителя за липсващи документи. Когато е приложимо, компетентният орган на държавата-членка по произход издава всички придружаващи удостоверения, изисквани съгласно настоящата директива. Компетентният орган на държавата-членка по произход проверява дали заявителят е законно установен в държавата-членка по произход и дали всички необходими документи, които са били издадени в държавата-членка по произход, са валидни и автентични. При разумно обосновани съмнения компетентният орган на държавата-членка по произход се консултира със съответния орган и може да изиска от заявителя заверени копия на документи. При последващи заявления от същия заявител компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка нямат право да искат повторно подаване на документите, които вече се съдържат в досието в ИСВП и които все още са валидни.

(4) Комисията може, чрез актове за изпълнение, да приеме техническите спецификации, мерките, необходими за осигуряване на целостта, поверителността и точността на информацията, съдържаща се в Европейската професионална карта и в досието в ИСВП, реда и условията за издаване на Европейска професионална карта на нейния титуляр, включително възможността тя да бъде получена електронно или да бъде актуализирано досието в ИСВП. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.

Член 4в Европейска професионална карта за предоставяне на услуги на временен и случаен принцип извън случаите по член 7, параграф 4

(1) Компетентният орган на държавата-членка по произход в триседмичен срок проверява заявлението и придружаващите документи в досието в ИСВП и издава Европейската професионална карта за предоставяне на услуги на временен и случаен принцип, различни от случаите по член 7, параграф 4. Този срок започва да тече от получаването на липсващите документи, посочени в член 4б, параграф 3, първа алинея, или, ако не са поискани допълнителни документи, от изтичането на едноседмичния срок, посочен в същата алинея. Впоследствие органът незабавно предава Европейската професионална карта на компетентния орган на всяка съответна приемаща държава-членка и информира заявителя за това. Приемащата държава-членка не може да изисква никаква допълнителна декларация по член 7 през следващите 18 месеца.

(2) Решението на компетентния орган на държавата-членка по произход или липсата на такова в триседмичния срок по параграф 1 подлежат на обжалване съгласно разпоредбите на националното право.

(3) Ако титулярят на Европейска професионална карта желае да предоставя услуги в други държави-членки, различни от първоначално посочените в заявлението по параграф 1, той може да подаде заявление за такова допълнение. Ако титулярят желае да продължи да предоставя услуги след изтичането на срока от 18 месеца по параграф 1, той информира компетентния орган за това. И в двата случая титулярят също така предоставя всякаква информация относно съществени промени в положението, обяснени в досието в ИСВП, която може да бъде изискана от компетентния орган в държавата-членка по произход съгласно актовете за изпълнение, приети в съответствие с член 4а, параграф 7. Компетентният орган на държавата-членка по произход предава актуализираната Европейска професионална карта на съответните приемащи държави-членки.

(4) Европейската професионална карта е валидна на цялата територия на всички съответни приемащи държави-членки, докато титулярят ѝ запазва правото си да практикува въз основа на документите и информацията, съдържащи се в досието в ИСВП.

Член 4г Европейска професионална карта за установяване и за предоставяне на временен и случаен принцип на услуги по член 7, параграф 4

(1) Компетентният орган на държавата-членка по произход в едномесечен срок проверява автентичността и валидността на придружаващите документи в досието в ИСВП за целите на издаването на Европейска професионална карта за установяване или за предоставяне на временен и случаен принцип на услуги по член 7, параграф 4. Този срок започва да тече от получаването на липсващите документи, посочени в член 4б, параграф 3, първа алинея, или, ако не са поискани допълнителни документи, от изтичането на едноседмичния срок, посочен в същата алинея. Впоследствие органът незабавно предава заявлението на компетентния орган на приемащата държава-членка. Държавата-членка по произход уведомява заявителя относно статуса на заявлението едновременно с предаването на заявлението на приемащата държава-членка.

(2) В случаите по членове 16, 21, 49а и 49б приемащата държава-членка решава дали да издаде Европейската професионална карта по параграф 1 в едномесечен срок от получаването на заявлението, препратено от държавата-членка по произход. При разумно обосновани съмнения приемащата държава-членка може да поиска от държавата-членка по произход допълнителна информация или включването на заверено копие на документ, което тази държава-членка предоставя не по-късно от две седмици след подаването на искането. При спазване на параграф 5, втора алинея едномесечният срок се прилага независимо от такива искания.

(3) В случаите по член 7, параграф 4 и член 14 приемащата държава-членка взема решение дали да издаде Европейска професионална карта или да наложи на титуляря на професионална квалификация компенсационни мерки в двумесечен срок от получаването на заявлението, препратено от държавата-членка по произход. При разумно обосновани съмнения приемащата държава-членка може да поиска от държавата-членка по произход допълнителна информация или включването на заверено копие на документ от тази държава, което тази държава-членка предоставя не по-късно от две седмици след предоставяне на искането. При спазване на параграф 5, втора алинея двумесечният срок се прилага независимо от всякакви такива искания.

(4) В случай че приемащата държава-членка не получи от държавата-членка по произход или от заявителя необходимата информация, която тя може да изисква в съответствие с настоящата директива за вземане на решение относно издаването на Европейската професионална карта, тя може да откаже издаването на картата. Отказът трябва да бъде надлежно мотивиран.

(5) Когато приемащата държава-членка не вземе решение в сроковете, определени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, или не организира изпит за правоспособност в съответствие с член 7, параграф 4, Европейската професионална карта се смята за издадена и се изпраща автоматично на титуляря на професионална квалификация чрез ИСВП. Приемащата държава-членка може да удължи с две седмици крайните срокове, определени в параграфи 2 и 3, за автоматичното издаване на Европейската професионална карта. Тя обяснява причината за удължаването и уведомява заявителя за това. Подобно удължаване може да се повтори само веднъж и само ако е строго необходимо, по-специално поради съображения, свързани с общественото здраве или безопасността на получателите на услугите.

(6) Действията, предприети от държавата-членка по произход в съответствие с параграф 1, заменят всяко заявление за признаване на професионални квалификации съгласно националното право на приемащата държава-членка.

(7) Решенията на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка, приети съгласно параграфи 1—5, или липсата на решение от страна на държавата-членка по произход могат да бъдат обжалвани съгласно националното право на съответната държава-членка.

Член 4д Обработка и достъп до данните, свързани с Европейската професионална карта

(1) Без да се засяга презумпцията за невинност, компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка своевременно актуализират съответното досие в ИСВП с данни относно дисциплинарни мерки или наказателноправни санкции, свързани с лишаване от право или ограничение и пораждащи последици за упражняването на дейностите от титуляря на Европейска професионална карта в съответствие с настоящата директива. По този начин те следва да съблюдават правилата за защита на личните данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на личните данни и за свободното движение на такива данни ( 1 ) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) ( 2 ). Актуализациите включват заличаването на вече ненужна информация. Титулярят на Европейската професионална карта, както и компетентните органи, които имат достъп до съответното досие в ИСВП, биват незабавно уведомени за актуализациите. Това задължение не засяга задълженията за предупреждаване на държавите-членки съгласно член 56а.

(2) Съдържанието на актуализациите на информацията по параграф 1 се ограничава до следното:

а) самоличност на специалиста;

б) съответната професия;

в) информация относно националния орган или съда, който е приел акта за налагане на ограничение или лишаване от право;

г) обхвата на ограничението или лишаването от право; и

д) срока на ограничението или лишаването от право, наложени от националния орган или съд.

(3) Достъпът до информацията в досието в ИСВП се ограничава до компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка в съответствие с разпоредбите на Директива 95/46/ЕО. При искане от страна на титуляря на Европейската професионална карта компетентните органи го информират за съдържанието на досието в ИСВП.

(4) Информацията, съдържаща се в Европейската професионална карта, се ограничава до информацията, необходима за потвърждаване на правото на нейния титуляр да упражнява професията, за която картата е издадена, по-специално собствено име, фамилно име, дата и място на раждане, професия и професионална квалификация на титуляря, както и приложим режим, съответни компетентни органи, номер на картата, характеристики за сигурност и данни на валиден документ за самоличност. В досието в ИСВП се включва информация, свързана с натрупания професионален стаж или с изпълнени компенсационни мерки от страна на титуляря на Европейската професионална карта.

(5) Личните данни, съдържащи се в досието в ИСВП, могат да бъдат обработвани, доколкото това е необходимо за целите на процедурата по признаване като такава и като доказателство на признаването или на предаването на декларацията по член 7. Държавите-членки гарантират правото на титуляря на Европейска професионална карта, по всяко време и без това да е свързано с разходи за титуляря, да поиска поправка на неточни или непълни данни или заличаване или блокиране на съответното досие в ИСВП. Титулярят бива уведомен за това свое право при издаването на Европейската професионална карта и получава напомняне за него на всеки две години след това. Напомнянето се изпраща автоматично чрез ИСВП, в която е подадено онлайн първоначалното заявление за Европейска професионална карта. При искане за заличаване на досие в ИСВП, свързано с Европейска професионална карта, издадена с цел установяване или предоставяне на услуги на временен и случаен принцип съгласно член 7, параграф 4, компетентните органи на приемащата държава-членка издават на титуляря на професионална квалификация удостоверение за признаването на неговата професионална квалификация.

(6) Във връзка с обработката на личните данни в Европейската професионална карта и всички досиета в ИСВП съответните компетентни органи на държавите-членки се смятат за администратори по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО. Във връзка с отговорностите по параграфи 1—4 от настоящия член и с обработката на свързаните с тях лични данни Комисията се смята за контролиращ орган по смисъла на член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни ( 3 ).

(7) Без да се засяга параграф 3, приемащите държави-членки гарантират, че работодателите, клиентите, пациентите, публичните органи и останалите заинтересовани страни могат да проверяват автентичността и валидността на представената им от титулярs Европейска професионална карта. Комисията определя чрез актове за изпълнение правилата относно достъпа до досието в ИСВП, техническите средства и процедурите за проверка по първа алинея. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.

Член 4е Частичен достъп

(1) Компетентният орган на приемащата държава-членка предоставя частичен достъп според конкретния случай до професионална дейност на нейна територия само когато са изпълнени всички условия, посочени по-долу:

а) специалистът е напълно квалифициран да упражнява в държавата-членка по произход професионалната дейност, за която се иска частичен достъп в приемащата държава-членка;

б) разликите между професионалната дейност, законно упражнявана в държавата-членка по произход и регламентираната професия в приемащата държава-членка са толкова съществени, че прилагането на компенсационни мерки би се равнявало на изискване заявителят да премине пълния курс на образование и обучение, който се изисква в приемащата държава-членка, за да получи неограничен достъп до регламентираната професия в приемащата държава-членка;

в) професионалната дейност може обективно да бъде отделена от други дейности в обхвата на регламентираната професия в приемащата държава-членка. За целите на буква в) компетентният орган на приемащата държава-членка взема предвид дали професионалната дейност може да се упражнява като самостоятелна дейност в държавата-членка по произход.

(2) Частичен достъп може да бъде отказан, ако отказът бъде мотивиран с императивни съображения от общ интерес, които могат да спомогнат за постигането на поставената цел и не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

(3) Заявленията с цел установяване в приемаща държава-членка се разглеждат в съответствие с дял III, глави I и IV.

(4) Заявленията с цел предоставяне на услуги на временен или случаен принцип в приемащата държава-членка във връзка с професионални дейности, които имат последици за общественото здраве или безопасност, се разглеждат в съответствие с дял II.

(5) Чрез дерогация от член 7, параграф 4, шеста алинея и член 52, параграф 1, след като бъде предоставен частичен достъп, професионалната дейност се упражнява под наименованието на професията в държавата-членка по произход. Приемащата държава-членка може да изиска използването на това наименование на професията на езиците на приемащата държава-членка. Специалисти, които се ползват с частичен достъп, посочват ясно на получателите на услугите обхвата на своята професионална дейност.

(6) Настоящият член не се прилага за специалисти, които се ползват от автоматично признаване на професионалната си квалификация по реда на дял III, глави II, III и IIIа.

Член 5 Принцип на свободно предоставяне на услуги

(1) Без да се засяга прилагането на конкретни разпоредби на Общностното право, както и на членове 6 и 7 от настоящата директива, държавите-членки не могат да ограничават на каквото и да е основание, свързано с професионални квалификации, свободното предоставяне на услуги в друга държава-членка:

а) ако доставчикът на услуги е законно установен в държава-членка с цел да упражнява същата професия там (такава държава-членка е наричана по-нататък в текста „държава-членка по установяване“), и

б) когато доставчикът на услуги се премести, ако е упражнявал тази професия в една или няколко държави-членки не по-малко от една година през последните десет години, предшестващи предоставянето на услугите, когато професията не е регламентирана в държавата-членка по установяване. Условието за упражняване на професията в продължение на една година, не се прилага, ако професията или образованието и обучението, които водят до придобиването на професията, са регламентирани.

(2) Разпоредбите в този дял се прилагат само в случаите, когато доставчикът на услуги се премести на територията на приемащата държава-членка, за да упражнява, на временен или случаен принцип, професията по параграф 1. Временният или случаен характер на предоставянето на услуги се подлага на преценка във всеки отделен случай, по-специално по отношение на срока, честотата, редовността и непрекъснатостта на предоставянето на услугите.

(3) При преместване доставчиците на услуги подлежат на действието на правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, пряко свързани с професионалните квалификации, като например относно дефиницията на професията, ползването на професионални звания и сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите, както и с дисциплинарни разпоредби, приложими в приемащата държава-членка към квалифицирани лица, които упражняват същата професия в тази държава-членка.

Член 6 Освобождаване от изисквания

В съответствие с член 5, параграф 1 приемащата държава-членка освобождава доставчиците на услуги, установени в друга държава-членка, от изискванията, които налага на специалистите, установени на нейната територия във връзка с:

а) упълномощаване от регистрация при или членство в професионална организация или сдружение. С цел улесняване на прилагането на дисциплинарните разпоредби, действащи на тяхната територия, в съответствие с член 5, параграф 3, държавите-членки могат да предвидят автоматична временна регистрация при или формално членство в такава професионална организация или сдружение, при условие че такава регистрация или членство не забавя или усложнява по никакъв начин предоставянето на услуги и не е свързана с допълнителни разходи за доставчика на услуги. Копие от декларацията и, ако е необходимо, от документа за продължаване на действието, посочен в член 7, параграф 1, придружено за професиите, които имат отношение към общественото здраве и безопасност, посочени в член 7, параграф 4, или които се ползват с автоматично признаване по реда на дял III, глава III, с копие от документите, посочени в член 7, параграф 2, се изпраща от компетентния орган до съответната професионална организация или сдружение, като този акт поражда последиците на автоматична временна регистрация или формално членство за тази цел;

б) регистрация в обществен социалноосигурителен институт с цел уреждане на взаимоотношения с осигурител във връзка с дейности, упражнявани в интерес на осигурени лица. При това доставчикът на услуги е длъжен да уведоми предварително или, в неотложни случаи, впоследствие органа по буква б) за услугите, които е предоставил.

Член 7 Изискване за предварителна декларация в случай на преместване на доставчика на услуги

(1) Държавите-членки могат да въведат изискване, когато доставчик на услуги се премести за първи път от една държава-членка в друга с цел да предоставя услуги, да уведомява компетентния орган в приемащата държава-членка с писмена декларация, която се представя предварително и включва данни за наличието на застрахователно покритие или други механизми за индивидуална или колективна защита, що се отнася до професионална отговорност. Тази декларация следва да се подновява ежегодно, ако доставчикът на услуги възнамерява да предоставя услуги на временен или случаен принцип в тази държава-членка през съответната година. Доставчикът на услуги може да направи декларацията във всякаква форма.

(2) Освен това, при първото предоставяне на услуги или, ако е налице съществена промяна в обстоятелствата, потвърдена с документите, държавите-членки могат да изискват декларацията да бъде придружена със следните документи:

а) документ за гражданството на доставчика на услуги;

б) удостоверение, че лицето е законно установено в държава-членка с цел упражняване на съответните дейности, и че не му е наложена забрана (включително временна) за упражняване на тези дейности към момента на издаване на удостоверението;

в) удостоверения за професионални квалификации;

г) в случаите, посочени в член 5, параграф 1, буква б) всякакви доказателства за това, че доставчикът на услуги е упражнявал съответната дейност в продължение на не по-малко от една година през предходните десет години;

д) за професии в сектора на сигурността, в сектора на здравеопазването и за професии, свързани с образованието на ненавършили пълнолетие лица, включително грижи за деца и образование в ранна детска възраст — удостоверение, потвърждаващо липсата на временно или окончателно лишаване от правото да се упражнява професията и за чисто съдебно минало, когато държавата-членка изисква такова от собствените си граждани;

е) при професии, които имат последици за безопасността на пациентите, декларация за владеене на езика, необходим за упражняване на професията в приемащата държава-членка;

ж) за професии, при които се извършват дейностите, посочени в член 16 и съобщени от държавата-членка в съответствие с член 59, параграф 2, удостоверение относно естеството и продължителността на дейността, издадено от компетентния орган или организация на държавата-членка, в която е установен доставчикът на услуги. 2а. Представянето на изискваната декларация от доставчика на услуги в съответствие с параграф 1 дава на доставчика на услуги право на достъп до дейността по предоставяне на услугата или право да упражнява тази дейност на цялата територия на съответната държава-членка. Държавата-членка може да поиска допълнителна информация съгласно параграф 2 относно професионалната квалификация на доставчика на услуги, ако:

а-2) в някои части от територията на тази държава-членка професията е регламентирана по различен начин;

б-2) тази уредба се прилага и за всички граждани на тази държава-членка;

в-2) разликите в уредбата са обосновани от императивни съображения от общ интерес, свързани с общественото здраве или с безопасността на получателите на услугите; и

г-2) държавите-членки не разполагат с други средства за получаване на тази информация.

(3) Услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване, ако такова е предвидено в тази държава-членка за съответната професионална дейност. Това звание се посочва на официалния език или един от официалните езици на държавата-членка по установяване по такъв начин, че да не се допусне объркване с професионалното звание в приемащата държава-членка. Когато в държавата-членка по установяване не е предвидено такова професионално звание, доставчикът на услуги посочва своята професионална квалификация на официалния език или един от официалните езици на тази държава-членка. По изключение се допуска услугите да се предоставят под професионалното звание, предвидено в приемащата държава-членка, в случаите по дял III, глава III.

(4) Във връзка с първото предоставяне на услуги при регламентирани професии, имащи последици за общественото здраве или безопасност, които не се ползват от автоматично признаване по реда на дял III, глава II, III или IIIа, компетентният орган на приемащата държава-членка може да провери професионалните квалификации на доставчика на услуги преди първото предоставяне на услуги. Такава предварителна проверка се допуска само когато тя се извършва с цел предотвратяване на сериозно увреждане на здравето или безопасността на получателя на услугите, причинено от липсата на професионална квалификация на доставчика на услуги, като проверката не може да надхвърля необходимото за постигане на целта. Най-късно един месец след получаването на декларацията и придружаващите я документи по параграф 1 и 2 компетентният орган уведомява доставчика на услуги за решението си:

а) да не извършва проверка на неговата професионална квалификация;

б) след като е извършил проверка на неговата професионална квалификация:

Член 8 Административно сътрудничество

(1) В случай на обосновани съмнения компетентните органи на приемащата държава-членка могат да се обърнат към компетентните органи на държавата-членка по установяване с искане за предоставяне на информация относно законността на установяването на доставчика на услуги и неговото добро професионално поведение, както и относно липсата на дисциплинарни или наказателноправни санкции, свързани с упражняването на професията. В случай че компетентните органи на приемащата държава-членка решат да извършат проверка на професионалните квалификации на доставчика на услуги, те могат да се обърнат към компетентните органи на държавата-членка по установяване с искане за информация относно курсовете на обучение на доставчика на услуги, доколкото това е необходимо за оценка на съществените несъответствия, за които е вероятно да са във вреда на общественото здраве или безопасност. Компетентните органи на държавата-членка по установяване предоставят тази информация в съответствие с член 56. При професии, които не са регламентирани в държавата-членка по произход, помощните центрове, посочени в член 57б, също може да предоставят такава информация.

(2) Компетентните органи осигуряват обмена на цялата информация, необходима за правилното разглеждане на жалби, подадени от получатели на услугите срещу доставчик на услуги. Получателите на услугите следва да бъдат уведомени за решението по подадената жалба.

Член 9 Изисквания за предоставяне на информация на получателите на услугите

Когато услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване или въз основа на професионалната квалификация на доставчика на услуги, в допълнение към останалите изисквания за предоставяне на информация, предвидени в Общностното право, компетентните органи на приемащата държава-членка могат да изискват от доставчика на услуги да предоставя на получателите на услугите информацията по всички или някои от следващите точки:

а) ако доставчикът на услуги е регистриран в търговски регистър или подобен публичен регистър, данни за регистъра, в който е регистриран, номера на регистрацията му или еквивалентни идентификационни данни, съдържащи се в този регистър;

б) ако в държавата-членка по установяване с цел упражняване на дейността се изисква получаване на правоспособност, наименованието и адреса на компетентния контролен орган;

в) данни за всички професионални сдружения или подобни организации, в които е регистриран доставчикът на услуги;

г) професионалното звание, а когато няма такова, наименованието на професионалната квалификация на доставчика на услуги и държавата-членка, където е придобито това звание или квалификация;

д) ако доставчикът на услуги осъществява дейност, за която дължи ДДС, идентификационния номер по ДДС, посочен в член 22, параграф 1 от шестата Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизацията на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — Обща система на данък добавена стойност: уеднаквена основа за оценка ( 4 );

е) данни за застрахователно покритие или други механизми за индивидуална или колективна защита, що се отнася до професионална отговорност.

Член 10 Приложно поле

Тази глава се прилага към всички професии, които не попадат в приложното поле на глави II и III от този дял, както и в следните случаи, в които молителят, поради конкретни и изключителни причини, не отговаря на изискванията, предвидени в тези глави:

а) за дейностите, изброени в Приложение IV, когато мигрантът не отговаря на изискванията по членове 17, 18 и 19;

б) за лекари с базово образование, лекари-специалисти, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина, лекари по дентална медицина-специалисти, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти, когато мигрантът не отговаря на изискванията за действителна и законосъобразна професионална практика по членове 23, 27, 33, 33а, 37, 39, 43 и 49;

в) за архитекти, когато мигрантът притежава удостоверение за професионална квалификация, което не е включено в точка 5.7 от Приложение V;

г) без да се засягат разпоредбите на член 21, параграф 1 и членове 23 и 27, за лекари, медицински сестри, лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти, притежаващи удостоверения за образователно-квалификационна степен „специалист“, които трябва да преминат курс на обучение за придобиване на звание, посочено в, точки 5.1.1, 5.2.2, 5.3.2, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V, и изключително с цел признаване на съответната специализация;

д) за медицински сестри с общ профил и специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за образователно-квалификационна степен „специалист“, които преминават курс на обучение за придобиване на звание, посочено в точка 5.2.2 от Приложение V, когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от специализирани медицински сестри, които не са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил;

е) за специализирани медицински сестри, които не са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил, когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от медицински сестри с общ профил, специализирани медицински сестри, които не са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил или специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за образователно-квалификационна степен „специалист“, които преминават обучение за придобиване на званията, посочени в точка 5.2.2 от Приложение V;

ж) за мигранти, които отговарят на изискванията по член 3, параграф 3.

Член 11 Квалификационни нива

За целите на прилагането на член 13 и член 14, параграф 6 професионалните квалификации са групирани в следните нива:

а) удостоверение за правоспособност, издадено от компетентен орган в държавата-членка по произход, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на тази държава-членка, на основание на:

курс на обучение, който не е част от свидетелство или диплома по смисъла на букви б), в), г) или д), или специален изпит без предварително обучение или упражняване на професията при пълно работно време в държава-членка в продължение на три последователни години или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в рамките на последните десет години,

или общо основно или средно образование, удостоверяващо, че титулярът е придобил общи познания;

б) свидетелство, удостоверяващо успешно завършване на средно образование, което е:

общо, допълнено с учебен курс или професионално обучение, различно от посоченото в буква в), и/или с изпитателен или професионален стаж, изискван в допълнение към този курс, или

техническо или професионално, допълнено, при необходимост, с учебен курс или професионално обучение, посочено в буква и), и/или с изпитателен или професионален стаж, изискван в допълнение към този курс;

в) диплома, удостоверяваща успешното завършване на:

обучение след завършване на средното образование, различно от посоченото в букви г) и д), с минимална продължителност от една година или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, едно от приемните изисквания за което е, като правило, успешно завършване на средния курс на образование, който се изисква за прием в университет или висше училище, или завършване на еквивалентно средно образование, както и професионално обучение, което може да се изисква в допълнение към този курс след средно образование; или

регламентирано образование и обучение или — при регламентирана професия — професионално обучение със специална структура, като компетентностите надхвърлят предвиденото за ниво „б“, равностойно на нивото на обучение, предвидено в подточка i), ако това обучение осигурява сравними професионални стандарти и подготвя обучавания за сравнимо равнище на отговорности и функции, при условие че дипломата се придружава от удостоверение, издадено от държавата-членка по произход;

г) диплома, удостоверяваща, че титулярят ѝ е завършил успешно обучение след средното образование с продължителност най-малко три и не повече от четири години или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, която в допълнение може да бъде изразена чрез равностоен брой кредити по ECTS, в университет или висше учебно заведение или друго учебно заведение, предоставящо обучение на равностойно равнище и, когато е необходимо, удостоверяваща, че той успешно е завършил професионалното обучение, което се изисква в допълнение към курса на средното образование;

д) диплома, удостоверяваща, че титулярят ѝ е завършил успешно курс на обучение след средно образование с продължителност най-малко четири години или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, която в допълнение може да бъде изразена чрез равностоен брой кредити по ECTS, в университет или висше учебно заведение или друго учебно заведение, предоставящо обучение на равностойно равнище и, когато е необходимо, удостоверяваща, че той успешно е завършил професионалното обучение, което се изисква в допълнение към курса на средното образование.

Член 12 Равно третиране на професионални квалификации

Всяко удостоверение или съвкупност от удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентен орган в държава-членка, удостоверяващи успешно завършване на обучение в Съюза, в редовна или задочна форма на обучение, в рамките на или извън официалните учебни програми, които се признават от тази държава-членка като равностойни и които дават на титуляря същите права на достъп или упражняване на професия или подготовка за професията, се считат за удостоверения за професионални квалификации по член 11, включително съответното ниво. Всяка професионална квалификация, която, макар и да не отговаря на изискванията, предвидени в законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в държавата-членка по произход, за достъп до определена професия или за нейното упражняване, дава на титуляра придобити права по силата на тези разпоредби, също се приравнява на такова удостоверение за професионални квалификации при условията, предвидени в първата алинея. По-специално, тази разпоредба се прилага, ако държавата-членка по произход е повишила изискванията за достъп до професия и за нейното упражнявано ниво на обучение, и ако лице, завършило отмененото обучение, което не отговаря на изискванията по новата квалификация, се ползва с придобити права по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби; в такъв случай, това отменено обучение се счита от приемащата държава-членка, за целите на прилагане на член 13, за отговарящо на нивото на новото обучение.

Член 13 Условия за признаване

(1) Ако достъпът до регламентирана професия или нейното упражняване в приемаща държава-членка са обвързани с притежаване на определени професионални квалификации, компетентният орган на тази държава-членка разрешава на заявителите достъп до тази професия и нейното упражняване при същите условия, които се прилагат към нейните граждани, ако заявителите притежават удостоверение за правоспособност или удостоверение за професионални квалификации по член 11, изисквани от друга държава-членка за получаване на достъп до тази професия и упражняването ѝ на нейна територия. Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации се издават от компетентен орган на държава-членка, определен за тази цел в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в тази държава-членка.

(2) Достъпът и упражняването на професия съгласно параграф 1 също така се разрешават на заявителите, които са упражнявали съответната професия при пълно работно време в продължение на една година или с равностойна обща продължителност при непълно работно време през последните десет години в друга държава-членка, която не регламентира тази професия, и които притежават едно или повече от удостоверенията за правоспособност или един или повече документи, удостоверяващи професионални квалификации, издадени от друга държава-членка, която не регламентира професията. Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации трябва да отговарят на следните условия:

а) да са издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на тази държава-членка;

б) да удостоверяват, че титулярят е подготвен за упражняването на съответната професия. Едногодишният професионален стаж по първа алинея не може обаче да се изисква, ако притежаваното от заявителя удостоверение за професионални квалификации удостоверява регламентирано образование и обучение.

(3) Приемащата държава-членка приема нивото, удостоверено съгласно член 11 от държавата-членка по произход, както и свидетелството, с което държавата-членка по произход удостоверява, че регламентирано образование и обучение или професионално обучение със специална структура, посочено в член 11, буква в), подточка ii) е равностойно на нивото, предвидено в член 11, буква в), подточка i).

(4) Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 на настоящия член и от член 14 компетентният орган на приемащата държава-членка може да откаже достъп до професията или нейното упражняване на титуляри на удостоверения за правоспособност са класифицирани по член 11, буква а), когато националната професионална квалификация, изисквана за упражняване на професията на нейна територия, са класифицирани по член 11, буква д).

Член 14 Компенсационни мерки

(1) Член 13 не препятства приемащата държава-членка да изисква от заявителя да премине период на адаптация с продължителност до три години или да положи изпит за правоспособност, ако:

а) завършеното от заявителя обучение е със съществено различаващо се съдържание по отношение на професионалните дейности в сравнение с обхвата на обучението в приемащата държава-членка;

б) регламентираната професия в приемащата държава-членка включва една или повече регламентирани професионални дейности, които не са включени в съответстващата професия в държавата-членка по произход на заявителя и за които в приемащата държава-членка се изисква обучение, чието съдържание се различава съществено от отразеното в удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации на заявителя.

(2) Ако приемащата държава-членка се възползва от възможността, предвидена в параграф 1, тя трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност. Когато по повод на определена професия държава-членка намери за необходимо да направи дерогация от предвиденото в предходната алинея изискване да предостави на молителя възможност за избор между период на приспособяване и изпит за правоспособност, тя информира предварително за това останалите държави-членки и Комисията и представя достатъчна обосновка за предприетата дерогация. Когато Комисията смята, че дерогацията по втора алинея е неподходяща или не съответства на правото на Съюза, в тримесечен срок от получаването на цялата необходима информация тя приема акт за изпълнение, с който призовава съответната държава-членка да се въздържи от приемането на предвидената мярка. При липса на отговор от Комисията в посочения срок дерогацията може да бъде приложена.

(3) Чрез дерогация от принципа за правото на избор на молителя, предвидено в параграф 2, за професии, чието упражняване изисква прецизно познаване на националното законодателство и по отношение на които предоставянето на консултации и/или съдействие във връзка с националното законодателство е съществен и постоянен аспект от професионалната дейност, приемащата държава-членка може да предвиди изискване за период на приспособяване или изпит за правоспособност. Това се отнася и за случаите, предвидени в член 10, букви б) и в), член 10, буква г), относно лекарите и лекарите по дентална медицина, член 10, буква е), когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от медицински сестри с общ профил или от специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за професионално-квалификационна степен „специалист“, която се присвоява след преминаване на обучението за придобиване на професионалните звания, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V, и в член 10, буква ж). В случаите по член 10, буква а) приемащата държава-членка може да изисква преминаване на период за приспособяване или явяване на изпит за правоспособност, когато мигрантът възнамерява да упражнява професионални дейности като самостоятелно заето лице или като ръководител на предприятие, които изискват познаване и прилагане на действащите национални разпоредби, при условие че познаването и прилагането на тези национални разпоредби се изискват от компетентните органи на приемащата държава-членка от собствените ѝ граждани за получаване на достъп до тези дейности. Чрез дерогация от принципа на правото на заявителя да избира съгласно предвиденото в параграф 2 приемащата държава-членка може да предвиди като условие период на адаптация или изпит за правоспособност по отношение на:

а) титуляр на професионалните квалификации, посочени в член 11, буква а), който подава заявление за признаване на неговите професионални квалификации, когато изискваните национални професионални квалификации са класифицирани по член 11, буква в); или

б) титуляр на професионалните квалификации, посочени в член 11, буква б), който подава заявление за признаване на неговите професионални квалификации, когато изискваните национални професионални квалификации са класифицирани по член 11, буква г) или д). Приемащата държава-членка може да наложи както период на адаптация, така и изпит за правоспособност по отношение на титуляр на професионалните квалификации, посочени в член 11, буква а), който подава заявление за признаване на неговите професионални квалификации, когато изискваните национални професионални квалификации са класифицирани по член 11, буква г).

(4) За целите на прилагането на параграфи 1 и 5 „съществено различаващо се съдържание“ означава съдържание, придобитите във връзка с което знания, умения и компетентности са необходими за упражняването на професията и по отношение на което обучението, преминато от мигранта, се характеризира със съществени различия в съдържанието в сравнение с обучението, изисквано от приемащата държава-членка.

(5) Параграф 1 се прилага при съблюдаване на принципа на пропорционалност. По-специално, ако приемащата държава-членка възнамерява да изиска от заявителя преминаването на период на адаптация или полагането на изпит за правоспособност, тя трябва първо да провери дали знанията, уменията и компетентностите, които са придобити от заявителя по време на професионалния му стаж или чрез учене през целия живот и които са официално валидирани за целта от компетентен орган, в която и да е държава-членка или в трета държава, са от такъв характер, че да компенсират изцяло или отчасти съществено различаващото се съдържание по смисъла на параграф 4.

(6) Решението за налагане на период на адаптация или изпит за правоспособност трябва да бъде надлежно мотивиран. По-специално на заявителя се предоставя следната информация:

а) нивото на професионална квалификация, изисквано в приемащата държава-членка и нивото на професионална квалификация на заявителя в съответствие с класификацията по член 11; и

б) съществените различия, посочени в параграф 4, както и причините, поради които тези различия не могат да бъдат компенсирани от знанията, уменията и компетентностите, придобити в хода на професионалния стаж или чрез учени през целия живот, официално валидирани за целта от компетентен орган.

(7) Държавите-членки гарантират, че заявителите имат възможност да положат посочения в параграф 1 изпит за правоспособност най-късно шест месеца след първоначалното решение, с което им се налага полагането на изпит за правоспособност.

Член 16 Изисквания по отношение на професионалния стаж

Ако в държава-членка достъпът до, или упражняването на една от дейностите, изброени в Приложение IV, е обвързан с притежаване на общи, търговски или професионални познания и способности, тази държава-членка следва да признае предишно упражняване на дейност в друга държава-членка като достатъчно доказателство за притежаването на такива познания и способности. Дейността трябва да е упражнявана в съответствие с разпоредбите на членове 17, 18 и 19.

Член 17 Дейности, изброени в списък I от Приложение IV

(1) Що се отнася до дейностите, изброени в списък I от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

а) в течение на шест последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие; или

б) в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът е доказал, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

в) в течение на четири последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от две години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

г) в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, ако бенефициерът може да докаже, че е упражнявал съответната дейност в качеството на наето лице в продължение на не по-малко от пет години; или

д) в течение на пет последователни години в качеството на висш ръководител, от които не по-малко от три години трябва да включват технически задължения и отговорност за управлението на поне едно подразделение на фирмата, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно.

(2) В случаите по букви a) и г) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

(3) Параграф 1, буква д) не се прилага към дейности, включени в Група ex 855,„заведения за фризьорство“, по номенклатурата на ISIC.

Член 18 Дейности, изброени в списък II от Приложение IV

(1) Що се отнася до дейностите, изброени в списък II от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

а) в течение на пет последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие; или

б) в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът е доказал, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

в) в течение на четири последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от две години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

г) в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, ако бенефициерът може да докаже, че е упражнявал съответната дейност в качеството на наето лице в продължение на минимум пет години; или

д) в течение на пет последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

е) в течение на шест последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от две години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно.

(2) В случаите по букви а) и г) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

Член 19 Дейности, изброени в списък III от Приложение IV

(1) Що се отнася до дейностите, изброени в списък III от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

а) в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие; или

б) в течение на две последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

в) в течение на две последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, ако бенефициерът може да докаже, че е упражнявал съответната дейност в качеството на наето лице в продължение на не по-малко от три години; или

г) в течение на три последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно.

(2) В случаите по букви а) и в) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

Член 20 Адаптиране на списъците на дейностите, определени в приложение IV

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за адаптиране на списъците на дейностите, определени в приложение IV, които подлежат на признаване на професионален стаж съгласно член 16 с оглед на актуализирането или поясняването на дейностите, изброени в приложение IV, по-специално с цел да се конкретизира техният обхват и да се отчетат надлежно последните промени в областта на номенклатурата на дейностите, при условие че това не е свързано с никакво стесняване на обхвата на дейностите, свързани с отделните категории и че няма прехвърляне на дейности между съществуващите списъци I, II и III от приложение IV.

Член 21 Принцип на автоматично признаване

(1) Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите:„лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейност на лекар с базово образование и лекар-специалист,„медицинска сестра с общ профил“,„лекар по дентална медицина“,„лекар по дентална медицина-специалист“,„ветеринарен лекар“,„фармацевт“ и „архитект“, изброени в в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V, които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 44 и 46, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации. Тези удостоверения за професионални квалификации се издават от компетентните органи на държавите-членки и, при необходимост, следва да са придружени със свидетелствата, изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V. Разпоредбите на първа и втора алинея не засягат придобитите права по членове 23, 27, 33, 37, 39 и 49.

(2) Всяка държава-членка признава, с цел упражняване на обща медицинска практика в рамките на нейната национална система за обществено осигуряване, удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.1.4 от Приложение V, и издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки в съответствие с минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 28. Разпоредбите на предходната алинея не засягат придобитите права по член 30.

(3) Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки, изброени в точка 5.5.2 от Приложение V, ,които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, и на критериите, предвидени в член 41, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации. Тази разпоредба не засяга придобитите права по членове 23 и 43.

(4) В случай че не са наложени териториални ограничения за извършването на дейност от аптека, държавите-членки могат чрез дерогация да не признават удостоверенията за професионални квалификации, посочени в точка 5.6.2 от приложение V, за целите на откриване на нови аптеки за продажба на лекарства на гражданите. За целите на настоящия параграф аптеки, извършващи дейност от по-малко от три години, също се считат за нови аптеки. Настоящата дерогация не може да се прилага по отношение на фармацевти, чиито професионални квалификации вече са признати от компетентните органи на приемащата държава-членка за други цели и които реално и законно са извършвали професионалните дейности на фармацевт в продължение на най-малко три последователни години в тази държава-членка.

(5) Удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, посочени в точка 5.7.1 от Приложение V, които са предмет на автоматично признаване по силата на параграф 1, удостоверяват завършването на курс на обучение, започнал не по-рано от академичната година, посочена в това приложение.

(6) Всяка държава-членка предоставя достъп и право на упражняване на професиите „лекар“,„медицинска сестра с общ профил“,„лекар по дентална медицина“,„ветеринарен лекар“,„акушерка“ и „фармацевт“ само на лица, които притежават удостоверения за професионални квалификации, посочени съответно в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от приложение V, удостоверяващи, че съответният специалист е придобил през периода на своето обучение знанията, уменията и компетентностите, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграфи 6 и 7, член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3 и член 44, параграф 3, в зависимост от случая. С цел да се отчете общопризнатият научен и технически напредък на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в, с цел да се актуализират знанията и уменията, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграф 6, член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3, член 44, параграф 3 и член 46, параграф 4, така че да отразят развитието на правото на Съюза, което засяга пряко съответните специалисти. Тези актуализации не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези актуализации трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Член 21а Процедура за уведомяване

(1) Всяка държава-членка уведомява Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приема във връзка с издаването на удостоверения за професионални квалификации за професиите, обхванати от настоящата глава. При удостоверения за професионални квалификации по раздел 8 уведомленията по първа алинея се отправят и до другите държави-членки.

(2) Уведомлението по параграф 1 съдържа информация относно продължителността и съдържанието на програмите за обучение.

(3) Уведомлението по параграф 1 се изпращат посредством ИСВП.

(4) С цел надлежно отчитане на законодателните и административните промени в държавите-членки и при условие че законовите, подзаконовите и административните разпоредби, съобщени съгласно параграф 1 от настоящия член, съответстват на условията, определени в настоящата глава, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в с цел изменение на точки 5.1.1—5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от приложение V относно актуализирането на званията, възприети от държавите-членки за удостоверенията за професионални квалификации и, при необходимост, органа, който издава удостоверението за професионална квалификация, придружаващото го свидетелство и съответното професионално звание.

(5) Когато законодателните, регулаторните и административните разпоредби, съобщени съгласно параграф 1, не съответстват на условията, определени в настоящата глава, Комисията приема акт за изпълнение с цел отхвърляне на исканото изменение на точки 5.1.1—5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от приложение V.

Член 22 Общи разпоредби относно обучението

Що се отнася до обучението, посочено в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46:

а) държавите-членки могат да разрешат задочно обучение при условията, предвидени от компетентните органи; тези органи следва да гарантират, че продължителността, нивото и качеството на обучението е не по-ниско от това на редовното обучение;

б) в съответствие с процедурите, характерни за всяка държава-членка, държавите-членки гарантират чрез насърчаване на непрекъснатото професионално развитие, че специалисти, чиято професионална квалификация е обхваната от глава III от настоящия дял, са в състояние да актуализират своите знания, умения и компетентности с цел да поддържат сигурна и ефективна практика и да са запознати с последните развития в тяхната професионална област. До 18 януари 2016 г. държавите-членки съобщават на Комисията мерките, предприети в съответствие в първа алинея, буква б).

Член 23 Придобити права

(1) Без да се засягат придобитите права, специфични за съответните професии, в случаите, когато удостоверенията за професионални квалификации за професиите:„лекар“, даващи право на достъп до професионалнте дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист,„медицинска сестра с общ профил“,„лекар по дентална медицина“,„лекар по дентална медицина-специалист“,„ветеринарен лекар“,„акушерка“ и „фармацевт“, притежавани от граждани на държави-членки, не отговарят на всички квалификационни изисквания по членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, доколкото такива удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало преди референтните дати, предвидени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, и са придружени със свидетелство, в което се посочва, че титулярите са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

(2) Същите разпоредби се прилагат и по отношение на удостоверения за професионални квалификации за професиите:„лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист,„медицинска сестра с общ профил“,„лекар по дентална медицина“,„лекар по дентална медицина-специалист“,„ветеринарен лекар“,„акушерка“ и „фармацевт“, придобити на територията на бившата Германска демократична република, които не отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, ако тези удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало преди:

а) 3 октомври 1990 г. за лекари с базово образование, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина с базово образование, лекари по дентална медицина-специалисти, ветеринарни лекари, акушерки и фармацевти, и

б) 3 април 1992 г. за лекари-специалисти. Удостоверенията за професионални квалификации по първата алинея дават на титулярите им правото да упражняват професионални дейности на цялата територия на Германия при еднакви условия с титулярите на удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентните германски органи, посочени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V.

(3) Без да се засягат разпоредбите на член 37, параграф 1, всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите:„лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист,„медицинска сестра с общ профил“,„ветеринарен лекар“,„акушерка“,„фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държави-членки и издадени от бившата Чехословакия, или чието обучение е започнало в Чешката република и Словакия преди 1 януари 1993 г., когато органите на една от споменатите държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия, като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности. Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

(4) Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите:„лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист,„медицинска сестра с общ профил“,„лекар по дентална медицина“,„лекар по дентална медицина-специалист“,„ветеринарен лекар“,„акушерка“,„фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бившия Съветски съюз, или чието обучение е започнало:

а) за Естония — преди 20 август 1991 г.,

б) за Латвия — преди 21 август 1991 г.,

в) за Литва — преди 11 март 1990 г., когато органите на всяка от трите посочени държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности. Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството. Що се отнася до удостоверения за професионални квалификации за ветеринарни лекари, издадени от бившия Съветски съюз или по отношение на които обучението е започнало, за Естония, преди 20 август 1991 г., потвърждението по предходната алинея трябва да се придружава със свидетелство, издадено от естонските власти, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави в продължение на не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

(5) Без да се засяга член 43б, всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите:„лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар специалист,„медицинска сестра с общ профил“,„лекар по дентална медицина“ и „лекар по дентална медицина — специалист“,„ветеринарен лекар“,„акушерка“,„фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бивша Югославия, или чието обучение е започнало

а) в Словения преди 25 юни 1991 г. и

б) в Хърватия преди 8 октомври 1991 г., когато органите на посочените по-горе държави-членки потвърдят, че тези удостоверения имат същата правна валидност на тяхна територия като удостоверенията, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина — специалист, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности. Такова потвърждение трябва да се придружава от свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности, на тяхна територия, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

(6) Всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство, за граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионални квалификации за професиите:„лекар“,„медицинска сестра с общ профил“,„лекар по дентална медицина“,„ветеринарен лекар“,„акушерка“ и „фармацевт“ не отговарят на професионалните звания, предвидени за тази държава-членка в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, придружени със свидетелство, издадено от компетентните власти или органи. Потвърждението по първата алинея трябва да посочва, че удостоверението за професионални квалификации удостоверява успешно завършване на обучение в съответствие с разпоредбите на членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, и се приравнява от държавата-членка, която го e издала, на квалификациите, чиито наименования са изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V.

Член 23а Специфични случаи

(1) Чрез дерогация от настоящата директива България може да разреши на лицата, притежаващи квалификацията „фелдшер“ (felcer), придобита в България преди 31 декември 1999 г., и упражняващи тази професия в рамките на Българската национална осигурителна система на 1 януари 2000 г., да продължат да упражняват упоменатата професия, дори ако част от тяхната дейност попада в настоящата директива по отношение съответно на лекарите и медицинските сестри с общ профил.

(2) Лицата, притежаващи българската квалификация „фелдшер“ (felcer), посочени в параграф 1, нямат право на професионално признаване в други държави-членки като лекари и медицински сестри с общ профил по настоящата директива. Раздел 2 Лекари

Член 24 Базово обучение по медицина

(1) За достъп до базово обучение по медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение, в университет.

(2) Базовото обучение по медицина включва общо най-малко пет учебни години, които в допълнение могат да бъдат изразени с равностоен брой кредити по ЕCTS, и обхваща най-малко 5 500 часа теоретично и практическо обучение, проведено от или под надзора на университет. За специалисти, започнали обучението си преди 1 януари 1972 г., курсът на обучение по първа алинея може да включва шестмесечно редовно практическо обучение на университетско равнище под надзора на компетентните органи.

(3) Базовото обучение по медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

а) достатъчни познания върху науките, на които се основава медицината, и добро разбиране на научните методи, включително принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;

б) достатъчно разбиране на структурата, функциите и поведението на здравите и болните индивиди, както и отношението между здравното състоянието на човека и неговата физическа и социална среда;

в) достатъчни познания по клиничните дисциплини и практика, които му позволяват да си състави цялостен поглед върху психическите и физическите заболявания, върху медицината от гледна точка на профилактиката, диагностиката и лечението и върху възпроизводството при човека;

г) достатъчен клиничен опит при работа в болници под подходящ надзор.

Член 25 Специализирано обучение по медицина

(1) Достъпът до специализирано обучение по медицина зависи от завършването и утвърждаването на курс по базово обучение по медицина съгласно член 24, параграф 2, в рамките на който обучаваният е придобил съответните знания по базова медицина.

(2) Специализираното обучение по медицина включва теоретично и практическо обучение в университет или университетска учебна болница, или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи. Държавите-членки гарантират, че минималната продължителност на курсовете на специализирано обучение по медицина, посочени в точка 5.1.3 от Приложение V, е не по-малка от продължителността, предвидена в тази точка. Обучението се провежда под контрола на компетентните власти или органи. То включва лично участие на специализиращия лекар в дейността и отговорностите, свързани с въпросните услуги.

(3) Обучението се провежда в редовна форма, в специализирани заведения, които са признати от компетентните органи. То включва участие в пълния набор медицински дейности в отделението, в което се осъществява обучението, включително дежурства, по такъв начин, че специализиращият лекар да посвети цялата си професионална дейност на своето практическо и теоретично обучение през цялата работна седмица и през цялата година, в съответствие с процедурите, предвидени от компетентните органи. Съответно, за изпълнението на тези задължения, се заплаща подходящо трудово възнаграждение.

(3а) Държавите-членки могат в конкретни случаи да предвидят в своето национално законодателство частично освобождаване от части от курсовете за специализирано обучение по медицина, посочени в точка 5.1.3 на приложение V, ако тази част от обучението вече е премината в друг курс за специализирано обучение, посочен в точка 5.1.3 от приложение V, за който специалистът вече е придобил професионална квалификация в държава-членка. Държавите-членки гарантират, че предоставеното освобождаване обхваща не повече от половината от минималната продължителност на съответния курс за специализирано обучение по медицина. Всяка държава-членка уведомява Комисията и останалите държави-членки за съответното национално законодателство относно случаите на частично освобождаване.

(4) За издаване на удостоверения за специализирано обучение по медицина държавите-членки изискват притежаване на удостоверения за завършено базово обучение по медицина, съгласно точка 5.1.1 от Приложение V.

(5) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за адаптиране на минималните периоди на обучение, посочени в точка 5.1.3 от приложение V, към научния и техническия напредък.

Член 26 Видове специализирано обучение по медицина

Удостоверения за професионална квалификация „лекар-специалист“, по смисъла на член 21, са удостоверения, издадени от компетентните власти или органи, посочени в точка 5.1.2 от Приложение V, отговарящи за специализираното обучение, на званията, използвани в отделните държави-членки и изброени в точка 5.1.3 от Приложение V. С цел да бъдат надлежно отчетени промените в националното законодателство и с цел актуализирането на настоящата директива на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в относно включването в точка 5.1.3 от приложение V на нови медицински специалности, общи за най-малко две пети от държавите-членки.

Член 27 Придобити права, отнасящи се само до лекарите-специалисти

(1) Приемаща държава-членка може да наложи на лекарите-специалисти, чието задочно специализирано обучение по медицина е било регламентирано от законови, подзаконови и административни разпоредби, в сила от 20 юни 1975 г., и които са започнали специализираното си обучение не по-късно от 31 декември 1983 г., изискването техните удостоверения за професионални квалификации да бъдат придружени със свидетелство, в които се посочва, че те са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

(2) Всяка държава-членка признава квалификациите на лекари-специалисти, издадени в Испания на лекари, завършили специализираното си обучение преди 1 януари 1995 г., дори ако това обучение не отговаря на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 25, ако тези удостоверения са придружени със свидетелства, издадени от компетентните испански власти и удостоверяващи, че заинтересованото лице е издържало изпита за специална професионална компетентност, проведен в контекста на изключителните мерки във връзка с признаването, предвидени с Кралски указ 1497/99, с цел да се гарантира, че заинтересованото лице притежава знания и умения, сравними с тези на лекарите, притежаващи професионална квалификация „лекар-специалист“, дефинирана за Испания в точки 5.1.2 и 5.1.3 от Приложение V.

(2а) Държавите-членки признават квалификациите на лекарите специалисти, присъдени в Италия и посочени в точки 5.1.2 и 5.1.3 от приложение V, на лекарите, които са започнали обучението си за специалисти след 31 декември 1983 г. и преди 1 януари 1991 г., когато съответното обучение не отговаря на всички квалификационни изисквания, определени в член 25, при условие че квалификацията е придружена от свидетелство, издадено от компетентните италиански органи, удостоверяващо, че съответният лекар реално и законно е упражнявал в Италия дейностите на лекар специалист в същата област на специализация в продължение на най-малко седем последователни години през последните 10 години, предхождащи издаването на свидетелството.

(3) Всяка държава-членка, която е отменила своите законови, подзаконови или административни разпоредби, отнасящи се до издаване на удостоверения за професионална квалификация „лекар-специалист“, посочени в точки 5.1.2 и 5.1.3 от Приложение V, и е приела мерки, свързани с придобити права, благоприятстващи нейните граждани, предоставя на граждани на други държави-членки правото да се възползват от тези мерки, доколкото тези удостоверения за професионална квалификация са издадени преди датата, на която приемащата държава-членка е прекратила издаването на такива удостоверения за съответната специалност. Датите на отмяна на тези разпоредби са посочени в точка 5.1.3 от Приложение V.

Член 28 Специализирано обучение по обща медицина

(1) За достъп до специализирано обучение по практика по обща медицина е необходимо завършването и валидирането на програма за базово обучение по медицина съгласно член 24, параграф 2, в процеса на която обучаващият се е придобил съответното обучение по обща медицина.

(2) Специализираното обучение по обща медицина, водещо до придобиване на удостоверения за професионална квалификация, издадени преди 1 януари 2006 г., е с минимална продължителност от две години за редовна форма на обучение. Що се отнася до удостоверения за професионални квалификации, издадени след тази дата, обучението е с минимална продължителност от три години при редовна форма на обучение. Когато програмата за обучение по член 24 включва практическо обучение, провеждано в акредитирана болница, разполагаща с подходящо медицинско оборудване и звена, или като част от акредитирана практика по обща медицина или акредитиран център за първична лекарска помощ, продължителността на това практическо обучение, но не повече от една година, може да се включи в продължителността, предвидена в първата алинея, по отношение на свидетелства за обучение, издадени на, или след 1 януари 2006 г. Алтернативната възможност, предвидена във втората алинея, е достъпна само за държави-членки, в които специализираното обучение по обща медицина към 1 януари 2001 г. е било с продължителност от две години.

(3) Специализираното обучение по обща медицина се провежда в редовна форма, под контрола на компетентните власти или органи. То е повече с практическа, отколкото с теоретична насоченост. Практическо обучение се провежда, от една страна, за минимален период от шест месеца в акредитирана болница, разполагаща с подходящо оборудване и звена, и, от друга страна, за минимален период от шест месеца като част от акредитирана практика по обща медицина или в акредитиран център за първична лекарска помощ. Практическото обучение се провежда в сътрудничество с други здравни заведения или структури в областта на общата медицина. При това, без да се накърняват минималните периоди, предвидени във втората алинея, практическото обучение може да се проведе за максимален срок от шест месеца в други акредитирани здравни заведения или структури в областта на общата медицина. Обучението предполага личното участие на обучавания в професионалната дейност и в отговорностите на лицата, с които работи.

(4) Държавите-членки изискват, за издаване на удостоверения за професионална квалификация по обща медицина, притежаване на удостоверенията за професионални квалификации, придобити в резултат на базово обучение по медицина, изброени в точка 5.1.1 от Приложение V.

(5) Държавите-членки могат да издават удостоверенията за професионални квалификации, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на лекари, които не са завършили обучението по този член, но са завършили различно, допълнително обучение, удостоверено с удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентните органи на държава-членка. Те не могат обаче да издават удостоверения за професионални квалификации, които не удостоверяват наличието на познания на ниво, еквивалентно на познанията, придобити при обучението, предвидено в този член. Държавите-членки определят inter alia до каква степен вече придобитото от молителя допълнително обучение и професионален стаж може да замести обучението, предвидено в този член. Държавите-членки могат да издават само удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.1.4 от Приложение V, ако молителят е придобил не по-малко от шестмесечен професионален стаж по обща медицина в акредитирана практика по обща медицина или акредитиран център за първична лекарска помощ от видовете, посочени в параграф 3.

Член 29 Упражняване на професионалните дейности на общопрактикуващи лекари

Всяка държава-членка, при спазване на разпоредбите, отнасящи се до придобитите права, изисква за упражняване дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на своята национална система за обществено осигуряване, притежаване на удостоверения за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V. Държавите-членки могат да освобождават от това изискване лица, които в момента специализират обща медицина.

Член 30 Придобити права, отнасящи се само до общопрактикуващите лекари

(1) Всяка държава-членка определя придобитите права. При това, всяка държава-членка предоставя като придобито право правото на упражняване на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на своята национална система за обществено осигуряване, без изискване за притежаване на удостоверенията за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на всички лекари, които се ползват с това право към датата, посочена в тази точка, по силата на приложими към медицинската професия и даващи достъп до професионалните дейности на лекари с базово обучение разпоредби, и които са се установили към тази дата на нейната територия, като са се възползвали от разпоредбите на член 21 или член 23. Компетентните органи във всяка държава-членка издават, при поискване, свидетелство, потвърждаващо правото на титуляра да упражнява дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на системата за обществено осигуряване на тази държава, без да притежава удостоверенията за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на лекари, които притежават придобити права в съответствие с първата алинея на този член.

(2) Всяка държава-членка признава свидетелства по алинея 2 от параграф 1, издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки, и приравнява тези свидетелства по отношение на действието им на своята територия на удостоверенията за професионални квалификации, които издава тя и които позволяват упражняването на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на нейната национална система за обществено осигуряване. Раздел 3 Медицински сестри с общ профил

Член 31 Обучение на медицински сестри с общ профил

(1) За достъп до обучение на медицински сестри с общ профил е необходимо едно от следните:

а) завършването на 12-годишен общообразователен курс, удостоверено с диплома, свидетелство или друго удостоверение, издадено от компетентните власти или органи на държава-членка, или със свидетелство за успешно положен изпит на равностойно ниво, което осигурява достъп до висши учебни заведения на равнище, признато като равностойно; или

б) завършването на общообразователен курс с продължителност най-малко 10 години, удостоверено с диплома, свидетелство или друго удостоверение, издадено от компетентните власти или органи на държава-членка или със свидетелство за успешно положен изпит на равностойно ниво, което осигурява достъп до професионално училище или програма за професионално обучение за медицински сестри.

(2) Обучението на медицинските сестри с общ профил се провежда в редовна форма и включва като минимум програмата, описана в точка 5.2.1 от Приложение V. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за внасяне на изменения в списъка по точка 5.2.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък. Измененията, посочени във втора алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

(3) ►M9 Обучението на медицински сестри с общ профил е с минимална обща продължителност от три години, като в допълнение може да бъде изразено с равностойни кредити по ЕCTS, и включва най-малко 4 600 часа теоретично и клинично обучение, като продължителността на теоретичното обучение съставлява най-малко една трета и продължителността на клиничното обучение най-малко половината от минималната продължителност на обучението. Държавите-членки могат частично да освободят от това изискване специалисти, които вече са преминали част от обучението си в курсове с най-малко равностойно ниво. ◄ Държавите-членки гарантират, че институциите, осъществяващи обучение за медицински сестри, носят отговорност за координацията на теоретичното и клиничното обучение през цялата продължителност на програмата за обучение.

(4) Теоретичното образование е частта от обучението за медицински сестри, в която обучаваните придобиват професионалните знания, умения и компетентности, които се изискват съгласно параграфи 6 и 7. Обучението се провежда от преподаватели в областта на здравните грижи и от други компетентни лица в университети, висши учебни заведения с признато за равностойно равнище или в професионални училища или посредством програми за професионално обучение за медицински сестри.

(5) Клиничното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, в която обучаващите се научават, като членове на екип и в пряк контакт със здрави или болни лица и/или общности, да организират, предоставят и оценяват изискваните цялостни здравни грижи въз основа на знанията, уменията и компетентностите, които са усвоили. Обучаващите се за медицинска сестра трябва да се научат не само да работят в екип, но и да ръководят екип и да организират цялостните здравни грижи, включително да провеждат здравно обучение за отделни лица и малки групи в рамките на здравни заведения или в общността. Това обучение се провежда в болници и други здравни заведения, както и в общността, под ръководството на преподаващи медицински сестри, в сътрудничество с други квалифицирани медицински сестри и с тяхна помощ. В учебния процес могат да вземат участие и други квалифицирани лица. Обучаващите се за медицински сестри участват в дейностите на съответното звено, доколкото тези дейности отговарят на тяхното обучение, като им позволяват да се научат да поемат отговорностите, свързани със сестринските медицински грижи.

(6) Обучението за медицински сестри с общ профил гарантира, че съответният специалист е придобил следните знания и умения:

а) цялостни познания в областта на науките, на които се основават общите здравни грижи, включително достатъчно разбиране на структурата, физиологичните функции и поведението на здравите и болните лица, както и на връзката между здравословното състояние на човека и неговата физическа и социална среда;

б) познания за характера и етиката на професията и за общите принципи на здравето и здравните грижи;

в) подходящ клиничен опит; този опит, който трябва да се планира въз основа на учебната му стойност, следва да бъде придобит под контрола на квалифицирани медицински сестри и в заведения, в които броят на квалифицирания персонал и наличното оборудване са подходящи за полагане на здравни грижи за пациенти;

г) способност за участие в практическото обучение на здравните работници и опит в работата с такива работници и с представители на други професии в здравния сектор;

д) способност за предоставяне на индивидуализирани сестрински грижи и за овластяване на пациентите, роднините и други съответни лица във връзка с полагането на грижи за себе си и воденето на здравословен начин на живот;

е) способност за разработване на ефективен ръководителски подход и умения за вземане на решения;

ж) познаване на техническите иновации, свързани със здравеопазването и методите за полагане на сестрински грижи.

(7) Професионалната квалификация на медицинска сестра с общ профил трябва да удостоверява, че съответният специалист е способен да прилага най-малко следните компетентности, независимо дали обучението е било проведено в университет, висше учебно заведение с признато за равностойно ниво или професионално училище или посредством програма за професионално обучение за медицински сестри:

а) компетентност за независимо диагностициране на необходимите здравни грижи, като се използват актуалните теоретични и клинични познания, и за планиране, организиране и полагане на здравни грижи при лечението на пациенти въз основа на знанията и уменията, усвоени в съответствие с параграф 6, букви а), б) и в), с цел усъвършенстване на професионалната практика;

б) компетентност за ефективна съвместна работа с останалите участници в сектора на здравеопазването, включително участие в практическото обучение на персонал в областта на здравеопазването, въз основа на знанията и уменията, усвоени в съответствие с параграф 6, букви г) и д);

в) компетентност за насърчаване на лица, семейства и групи от лица да водят здравословен начин на живот и да полагат грижи за себе си въз основа на знанията и уменията, усвоени в съответствие с параграф 6, букви а) и б);

г) компетентност за независимо предприемане на незабавни животоспасяващи мерки и за вземане на мерки в случай на криза и бедствие;

д) компетентност за независимо предоставяне на съвети, указания и подкрепа на лица, нуждаещи се от грижи, и на техните близки;

е) компетентност за независимо гарантиране на качество и за оценяване на здравните грижи;

ж) компетентност за осъществяване на всестранни връзки в професионалното си качество и за сътрудничество с представители на други професии в сектора на здравеопазването;

з) компетентност за анализиране на качеството на здравните грижи с цел усъвършенстване на своята собствена професионална практика като медицинска сестра с общ профил.

Член 32 Упражняване на професионалните дейности на медицински сестри с общ профил

За целите на настоящата директива, професионалните дейности на медицински сестри с общ профил са дейностите, упражнявани на професионална основа и изброени в точка 5.2.2 от Приложение V.

Член 33 Придобити права, отнасящи се само до медицинските сестри с общ профил

(1) В случаите, когато общите правила за придобитите права се прилагат към медицинските сестри с общ профил, дейностите по член 23 следва да включват поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и администрирането на сестрински здравни грижи, предоставяни на пациенти.

(3) Държавите-членки признават удостоверения за професионални квалификации на медицински сестри, които:

а) са издадени в Полша на медицински сестри, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., които не отговарят на минималните квалификационни изисквания по член 31; и

б) притежават диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, придобита въз основа на специална програма за повишаване на квалификацията съгласно:

Член 33а Придобити права, отнасящи се само до медицинските сестри с общ профил, преминали обучение в Румъния

(1) По отношение на румънската квалификация „медицинска сестра с общ профил“ се прилагат само разпоредбите относно придобитите права, предвидени в параграф 2.

(2) В случаите на граждани на държави членки, които са преминали обучение за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“ в Румъния и чието обучение не отговаря на минималните квалификационни изисквания по член 31, държавите членки признават за достатъчно доказателство:

а) всяко от следните удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“, ако тези удостоверения са придружени от свидетелство, потвърждаващо, че тези граждани на държави членки реално и законно са упражнявали дейностите на медицинска сестра с общ профил в Румъния, включително поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и полагането на здравни грижи за пациенти, в продължение на най-малко три последователни години през последните пет години преди датата на издаване на свидетелството:

б) всяко от удостоверенията за професионална квалификация, изброени в точки ii) и iii) от буква а), при условие че подобно удостоверение е придружено от следното удостоверение за професионална квалификация, получено въз основа на специална програма за повишаване на квалификацията: Diplomă de licență, посочено в член 3, параграф 2 от Съвместна заповед № 4317/943/2014 на министъра на националното образование и на министъра на здравеопазването от 11 август 2014 г. за одобряване на специалната програма за повишаване на квалификацията във връзка с началното обучение на медицински сестри с общ профил, преминато преди 1 януари 2007 г., за завършилите образование след завършено средно образование и за завършилите висше образование (Държавен вестник на Румъния № 624 от 26 август 2014 г.), придружено от приложение към дипломата, в която се посочва, че студентът е завършил специалната програма за повишаване на квалификацията, или

в) всяко от удостоверенията за професионална квалификация, придобита след завършване на средно образование, изброени в член 4 от Заповед № 5114/2014 на министъра на националното образование за одобряване на методиката за организиране, провеждане и завършване на специалната програма за повишаване на квалификацията във връзка с началното обучение на медицински сестри с общ профил, преминато преди 1 януари 2007 г., за завършилите образование след завършено средно образование (Държавен вестник на Румъния № 5 от 6 януари 2015 г.), при условие че подобно удостоверение е придружено от следното удостоверение за професионална квалификация, получено въз основа на специална програма за повишаване на квалификацията: Certificat de revalorizare a competențelor profesionale, посочено в член 3, параграф 1 и в приложение 3 към Съвместна заповед № 4317/943/2014 на министъра на националното образование и на министъра на здравеопазването и в член 16 от Заповед № 5114/2014 на министъра на националното образование.

Член 33б Валидност на правата, придобити преди 3 март 2024 г.

Приемащите държави членки гарантират валидността на признаването на румънската квалификация „медицинска сестра с общ профил“, предоставено съгласно членове 10—14 от настоящата директива преди 3 март 2024 г. на граждани на държави членки, които са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил в Румъния и не са отговаряли на изискванията на:

а) член 33а от настоящата директива във версията в сила на 1 януари 2007 г., или

б) член 33а от настоящата директива, изменен с Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ). Раздел 4 Лекари по дентална медицина

Член 34 Базово обучение по дентална медицина

(1) За достъп до базово обучение по дентална медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение в университет или висше учебно заведение на ниво, признато за равностойно в държава-членка.

(2) Базовото обучение по дентална медицина включва курс с обща продължителност най-малко пет години, който в допълнение може да бъде изразен с равностоен брой кредити по ЕCTS, и съдържа най-малко 5 000 часа редовна форма на теоретично и практическо обучение, като обхваща най-малко програмата, описана в точка 5.3.1 от приложение V, и преподавана в университет, висш институт, който предоставя обучение, признато за равностойно, или под надзора на университет. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за изменение на списъка, посочен в точка 5.3.1 от приложение V, с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък. Измененията, посочени във втора алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

(3) Базовото обучение по дентална медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

а) достатъчни познания по науките, на които се основава денталната медицина, и добро разбиране на научните методи, включително принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;

б) достатъчно разбиране на структурата, психологията и поведението на здравите и болните индивиди, както и влиянието на природната и социалната среда върху здравното състояние на хората, доколкото тези фактори засягат денталната медицина;

в) достатъчни познания върху структурата и функцията на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както здрави, така и болни, и върху тяхното отношение към общото състояние на здравето и към физическото и социалното благополучие на пациента;

г) достатъчни познания по клиничните дисциплини и методи, които позволяват на лекаря по дентална медицина да си състави цялостен поглед върху аномалиите, уврежданията и болестите на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както и по профилактичната, диагностичната и терапевтичната дентална медицина;

д) достатъчен клиничен опит, придобит под подходящ надзор;

е) подходящи познания в областта на цифровата дентална медицина и добро разбиране за нейната употреба и безопасно прилагане на практика. В резултат на обучението лекарят по дентална медицина трябва да придобие уменията, необходими за упражняване на всички дейности, включващи профилактика, диагностика и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани.

Член 35 Специализирано обучение по дентална медицина

(1) За достъп до специализирано обучение по дентална медицина се изисква завършване и валидиране на базовото обучение по дентална медицина, посочено в член 34, или притежаване на документите, посочени в членове 23 и 37.

(2) Специализираното обучение по дентална медицина включва теоретично и практическо обучение в университетски център, лечебен учебен и изследователски център или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи. Редовното специализирано обучение по дентална медицина е с минимална продължителност от три години и се провежда под надзора на компетентните власти или органи. То предполага личното участие на специализиращия лекар по дентална медицина в дейността и отговорностите на съответното заведение.

(3) За издаване на удостоверения за завършено специализирано обучение по дентална медицина държавите-членки изискват притежаване на удостоверения за завършено базово обучение по дентална медицина, съгласно точка 5.3.2 от Приложение V.

(4) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за адаптиране на минималните периоди на обучение по параграф 2 към научния и техническия напредък.

(5) С цел да бъдат надлежно отчетени промените в националното законодателство и с цел актуализиране на настоящата директива на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за включване в точка 5.3.3 от приложение V на нови специалности по дентална медицина, общи за най-малко две пети от държавите-членки.

Член 36 Упражняване на професионалните дейности на лекари по дентална медицина

(1) За целите на настоящата директива, професионалните дейности на лекари по дентална медицина са дейностите, дефинирани в параграф 3 и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V.

(2) Професията „лекар по дентална медицина“ се основава на обучение по дентална медицина, предвидено в член 34, и представлява специфична професия, която е отделна от други общи или специализирани медицински професии. Упражняването на дейностите на лекар по дентална медицина предполага притежаване на удостоверенията за професионални квалификации, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V. Титулярите на такива удостоверения за професионални квалификации се третират еднакво с тези, към които се прилагат разпоредбите на членове 23 или 37.

(3) Държавите-членки гарантират, че лекарите по дентална медицина могат по принцип да получат достъп до, и да упражняват дейностите по профилактика, диагностициране и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и околните тъкани, при съблюдаване на регулаторните разпоредби и правилата за професионална етика, на датите, посочени в точка 5.3.2 от Приложение V.

Член 37 Придобити права, отнасящи се само до лекарите по дентална медицина

(1) Всяка държава-членка, за целите на упражняването на професионалните дейности на лекари по дентална медицина, по силата на квалификациите, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V, признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, ►M1 издадени в Италия, Испания, Австрия, Чешката република, Словакия и Румъния ◄ , на лица, които са започнали обучението си по медицина на, или преди датата, посочена в цитираното приложение, за съответната държава-членка, придружени със свидетелство, издадено от компетентните органи на тази държава-членка. От свидетелството трябва да е видно, че са изпълнени следните две условия:

а) че заинтересованите лица са упражнявали действително, законосъобразно и като основна дейност в тази държава-членка дейностите, посочени в член 36, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството;

б) че тези лица са получили право да упражняват посочените дейности при същите условия, както титулярите на удостоверения за професионални квалификации, изброени за тази държава-членка в точка 5.3.2 от Приложение V. Лица, които са завършили успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от компетентните органи в съответната държава-членка, като равностойно на обучението по член 34, се освобождават от изискването за тригодишен практически стаж, предвидено в алинея 2, буква a). По отношение на Чешката република и Словакия удостоверенията за професионални квалификации, придобити в бившата Чехословакия, се признават еднакво с удостоверенията за професионални квалификации, издадени от Чешката република и Словакия, и при условията, предвидени в предходните алинеи.

(2) Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, издадени от Италия на лица, които са започнали университетското си обучение по медицина след 28 януари 1980 г., но не по-късно от 31 декември 1984 г., придружени със свидетелство, издадено от компетентните италиански органи. От свидетелството трябва да е видно, че са налице следните три условия:

а) че заинтересованите лица са положили успешно съответния изпит за правоспособност, проведен от компетентните италиански органи с цел да установят, дали тези лица притежават знания и умения, сравними с тези на лицата, притежаващи удостоверения за професионални квалификации, изброени за Италия в точка 5.3.2 от Приложение V;

б) че тези лица са упражнявали действително, законосъобразно и като основна дейност дейностите по член 36 в Италия в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството;

в) че тези лица имат право да упражняват или упражняват действително, законосъобразно и като основна дейност дейностите по член 36, при еднакви условия с титулярите на удостоверения за професионални квалификации, изброени за Италия в точка 5.3.2 от Приложение V. Лица, които са завършили успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от компетентните органи като равностойно на обучението по член 34, се освобождават от изискването за полагане на изпит за правоспособност по втора алинея, буква a). Лицата, които са започнали университетското си обучение по медицина след 31 декември 1984 г., се третират еднакво с лицата по предходната разпоредба, при условие че цитираният тригодишен срок на обучение е започнал преди 31 декември 1994 г.

(3) Що се отнася до удостоверенията за професионални квалификации на лекарите по дентална медицина, държавите-членки признават тези удостоверения съгласно член 21, когато заявителите са започнали своето обучение на или преди 18 януари 2016 г.

(4) Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, издадени от Испания на специалисти, които са започнали университетското си обучение по медицина между 1 януари 1986 г. и 31 декември 1997 г., придружени със свидетелство, издадено от компетентните испански органи. Свидетелството потвърждава, че са изпълнени следните три условия:

а) съответният специалист е завършил успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от испанските компетентни органи като равностойно на обучението по член 34,

б) съответният специалист е упражнявал в Испания реално, законно и като основна дейност дейностите по член 36 в продължение на най-малко три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството;

в) съответният специалист има право да упражнява или упражнява реално, законно и като основна дейност дейностите по член 36 при същите условия като титулярите на удостоверения за професионални квалификации, изброени по отношение на Испания в точка 5.3.2 от приложение V. Раздел 5 Ветеринарни лекари

Член 38 Обучение по ветеринарна медицина

(1) Обучението на ветеринарни лекари включва редовен курс на теоретично и практическо обучение с обща продължителност най-малко пет години, който в допълнение може да бъде изразен в равностоен брой кредити по ЕCTS, в университет, висш институт, който предоставя обучение, признато за равностойно, или под надзора на университет, като обхваща най-малко учебната програма, посочена в точка 5.4.1 от приложение V. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за изменение на списъка по точка 5.4.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък. Измененията, посочени във втора алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

(2) За достъп до обучение по ветеринарна медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващо на титуляра право на прием за съответното обучение в университети или висши учебни заведения, признати от държава-членка за равностойни за целите на това обучение.

(3) Обучението за ветеринарен лекар гарантира, че съответният специалист е придобил следните знания и умения:

а) знания в областта на науките, на които се основава дейността на ветеринарните лекари, и на правото на ЕС, свързано с тези дейности;

б) подходящи знания относно структурата, функциите, поведението и физиологичните нужди на животните, както и умения и компетентности, необходими за тяхното отглеждане, хранене, хуманното отношение към тях, тяхното възпроизводство и хигиена като цяло;

в) клинични, епидемиологични и аналитични умения и знания, необходими за профилактиката, диагностиката и лечението на заболяванията на животните, оценката и прилагането на болкоуспокояващи, безопасното извършване на асептична хирургия, упояване, анестезия и евтаназия, разглеждани поотделно или в група, включително специални знания за заболяванията, които могат да се предават на хората;

г) подходящи знания, умения и компетентности за превантивна медицина, включително компетентности свързани с биологична сигурност, проучвания и сертифициране;

д) подходящи знания за хигиената и технологията, които се прилагат при извличането, производството и разпространението на животински хранителни продукти или продукти с животински произход, предназначени за консумация от човека, включително уменията и компетентностите, необходими за разбирането и разясняването на добрите практики в това отношение;

е) знания, умения и компетентности, необходими за отговорно и разумно използване на ветеринарни лекарствени продукти с цел лечение на животните и гарантиране на безопасността на хранителната верига и опазването на околната среда;

ж) подходящи знания и разбиране на концепцията „Едно здраве“, включително умения и компетентности за нейното прилагане и интегриране във ветеринарните аспекти на общественото здравеопазване;

з) познаване на организацията и управлението, свързани с ветеринарната дейност, включително управление на практиката и икономиката на здравеопазването на животните; подходящи знания, умения и компетентности за междуличностно и междупрофесионално взаимодействие, комуникация, работа в екип и мултидисциплинарно сътрудничество;

и) подходящи познания в областта на управлението на данни, информационните технологии и цифровите технологии, както и умения и компетентности, необходими за практическото им прилагане във ветеринарната област.

Член 39 Придобити права, отнасящи се само до ветеринарните лекари

Без да се засяга член 23, параграф 4, по отношение на гражданите на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „ветеринарен лекар“ са издадени от Естония, или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., държавите-членки признават такива удостоверения за професионална квалификация „ветеринарен лекар“, придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в Естония в продължение на не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството. Раздел 6 Акушерки

Член 40 Обучение на акушерки

(1) Обучението на акушерки включва като минимум:

а) специално редовно обучение за акушерки, включващо теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от три години (курс I), което обхваща като минимум програмата, описана в точка 5.5.1 от Приложение V, или

б) специално редовно обучение за акушерки, включващо обучение с минимална продължителност от осемнадесет месеца (курс II), което обхваща като минимум учебната програма, описана в точка 5.5.1 от Приложение V, и не е било предмет на еквивалентно обучение за медицински сестри с общ профил. Държавите-членки гарантират, че учебните заведения, провеждащи обучение за акушерки, носят отговорност за координиране на теорията и практиката в рамките на цялостната програма за обучение. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за изменение на списъка в точка 5.5.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък. Измененията, посочени в трета алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физически лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

(2) Допускането до обучение за акушерка зависи от изпълнението на едно от следните условия:

а) завършване на най-малко 12-годишен училищен общообразователен курс или притежаване на свидетелство за успешно положен изпит на равностойно ниво за прием в акушерско училище за курс I;

б) притежаване на удостоверение за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“, посочено в точка 5.2.2 от приложение V, за курс II.

(3) Обучението за акушерки гарантира, че съответният специалист е придобил следните знания и умения:

а) задълбочени знания за науката, на която се основават дейностите на акушерките, по-специално на акушерството и гинекологията;

б) подходящи знания за професионалната етика и за законодателството, уреждащо упражняването на професията;

в) подходящи знания по обща медицина (биологични функции, анатомия и физиология), както и фармакологията в областта на акушерството и неонатологията, както и знания за връзката между здравословното състояние и физическата и социална среда на човека, и неговото поведение;

г) подходящ клиничен опит, придобит в акредитирани заведения, който позволява на акушерката, независимо и като поема изцяло и в необходимата степен отговорност, освен при патологични случаи, да осигури пренаталните грижи, самото раждане и последващите манипулации в акредитирани заведения, и да следи пренаталната фаза и раждането, да осигурява постнатални грижи и да реанимира новородени до появата на практикуващ лекар;

д) подходящо разбиране на обучението на персонала в областта на здравеопазването и опит от работата с такъв персонал.

Член 41 Процедури за признаване на удостоверения за професионална квалификация „акушерка“

(1) Удостоверенията за професионална квалификация „акушерка“, посочени в точка 5.5.2 от приложение V, подлежат на автоматично признаване по реда на член 21, ако отговарят на един от следните критерии:

а) редовно обучение за акушерка с минимална продължителност три години, което в допълнение може да бъде изразено с равностоен брой кредити по ЕCTS, включващо най-малко 4 600 часа теоретично и практическо обучение, като най-малко една трета от минималната продължителност представлява клинично обучение;

б) редовно обучение за акушерка с минимална продължителност две години, което в допълнение може да бъде изразено с равностоен брой кредити по ЕCTS, включващо най-малко 3 600 часа, обусловено от притежаването на удостоверение за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“, посочено в точка 5.2.2 от приложение V;

в) редовно обучение за акушерка с минимална продължителност 18 месеца, което в допълнение може да бъде изразено с в равностоен брой кредити по ЕCTS, което включва най-малко 3 000 часа, обусловен от притежаване на удостоверение за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“, посочено в точка 5.2.2 от приложение V, последвано от едногодишна професионална практика, за която е издадено свидетелство в съответствие с параграф 2.

(2) Свидетелството по параграф 1 се издава от компетентните органи в държавата-членка по произход. То удостоверява, че титулярът, след като е получил удостоверение за професионална квалификация „акушерка“, е упражнявал задоволително всички професионални дейности на акушерка за съответен период в болница или здравно заведение, одобрено за тази цел.

Член 42 Упражняване на професионалните дейности на акушерка

(1) Разпоредбите в този раздел се прилагат към акушерските дейности, съгласно дефинициите, приети във всяка държава-членка, без да се засяга разпоредбата на параграф 2, и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в точка 5.5.2 от Приложение V.

(2) Държавите-членки гарантират, че акушерките могат да получат достъп до, и да упражняват, като минимум следните дейности:

а) предоставяне на подходяща информация и съвети по въпросите на семейното планиране;

б) установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност;

в) назначаване или препоръчване на необходимите прегледи за възможно най-ранната диагностика на всяка рискова бременност;

г) изготвяне на програма за подготовка на бъдещите родители за тяхната роля, осигуряване на цялостна подготовка за раждането и съвети по въпросите на хигиената и храненето;

д) подпомагане на родилката по време на раждането и наблюдение на плода in utero чрез съответните клинични и технически средства;

е) извършване на нормално израждане, когато се касае за главично предлежание, включително и на епизиотомия при необходимост, а при спешен случай провеждане на раждане със седалищно предлежание;

ж) откриване при майката или детето на признаци за аномалии, които изискват лекарска намеса и оказване помощ на лекаря в случай на интервенция; предприемане на налагащи се спешни мерки в отсъствие на лекаря, по-специално мануално изваждане на плацентата, последвана евентуално от мануален маточен преглед;

з) преглед на новороденото и полагане на грижи за него; предприемане на всякакви инициативи, които се налагат в случай на необходимост и извършване, при нужда, на незабавна реанимация;

и) полагане на грижи за родилката, наблюдение на майката по време на следродилния период и даване на всякакви полезни съвети за отглеждане на новороденото при най-добри условия;

й) провеждане на назначено от лекар лечение;

к) изготвяне на необходимите писмени доклади.

Член 43 Придобити права, отнасящи се само до акушерките

(1) Всяка държава-членка признава, в случаите на граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но, по силата на член 41, не са признати, освен ако са придружени със свидетелства за професионален стаж по член 41, параграф 2, като достатъчно доказателство за удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки преди датата, предвидена в точка 5.5.2 от Приложение V, придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от две последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

(1а) Що се отнася до удостоверенията за професионална квалификация „акушерка“, държавите-членки признават автоматично тази квалификация, когато заявителят е започнал обучението си преди 18 януари 2016 г. и изискването за прием е било завършен десетгодишен общообразователен курс или равностойно ниво за курс I или завършено обучение за медицинска сестра с общ профил, удостоверено чрез удостоверение за професионална квалификация, посочено в точка 5.2.2 от приложение V, преди началото на обучението за акушерка за курс II.

(2) Условията по параграф 1 се прилагат към граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ удостоверяват завършване на обучение, получено на територията на бившата Германска демократична република, отговарящо на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но които удостоверения за професионална квалификация, по силата на член 41, не се признават, ако не са придружени със свидетелство за професионален стаж по член 41, параграф 2, когато този документ удостоверява завършване на курс на обучение, започнал преди 3 октомври 1990 г.

(4) Държавите-членки признават удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, които са:

а) издадени от Полша на акушерки, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., които не отговарят на минималните квалификационни изисквания по член 40; и

б) притежават диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, придобита въз основа на специална програма за повишаване на квалификацията съгласно:

Член 43-2

, буква a) По отношение на румънската квалификация за акушерство се прилагат само следните разпоредби за придобити права: За гражданите на държавите-членки, чиито официални документи, удостоверяващи професионалната им квалификация за акушерство (asistent medical obstetrică-ginecologie/obstetrics-gynecology nurse), са придобити в Румъния преди датата на присъединяване и не отговаря на минималните образователни изисквания, постановени в член 40, държавите-членки следва да признаят посочените официални документи за достатъчно доказателство, ако са придружени от документ, удостоверяващ, че тези граждани на държава-членка действително и легално са изпълнявали отговорностите на акушерка в Румъния поне пет последователни години през седемте години преди издаването на удостоверението.

Член 43б

Придобити права за акушерство не се прилагат за следните квалификации, получени в Хърватия преди 1 юли 2013 г.: viša medicinska sestra ginekološko-opstetričkog smjera (старша акушеро-гинекологична сестра), medicinska sestra ginekološko-opstetričkog smjera (акушеро-гинекологична сестра), viša medicinska sestra primaljskog smjera (старша сестра с профил акушерство), medicinska sestra primaljskog smjera (медицинска сестра с профил акушерство), ginekološko-opstetrička primalja (акушерка с гинекологично-акушерски профил) и primalja (акушерка). Раздел 7 Фармацевт

Член 44 Обучение по фармация

(1) За достъп до обучение по фармация се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващи право на прием за съответното обучение в университетите или висшите учебни заведения в държавите-членки с признат еквивалентен статут.

(2) Удостоверенията за професионална квалификация „фармацевт“ удостоверяват обучение с минимална продължителност пет години, което в допълнение може да бъде изразено с равностоен брой кредити по ЕCTS, включващо най-малко:

а) четири години редовно теоретично и практическо обучение в университет, висш институт на признато равностойно ниво или под надзора на университет;

б) по време или в края на теоретичното и практическо обучение шестмесечен стаж за усвояване на професията в аптека за продажба на лекарства на гражданите или в болница под надзора на фармацевтичния отдел на болницата. Цикълът на обучение по настоящия параграф включва най-малко програмата, описана в точка 5.6.1 от приложение V. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в относно измененията на списъка в точка 5.6.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък, включително към развитието на фармакологичната практика. Измененията, посочени във втора алинея, не трябва водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

(3) Обучението по фармация гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

а) достатъчни познания за лекарствата и веществата, използвани за производството на лекарства;

б) достатъчни познания за фармацевтичните технологии и за физичния, химичния, биологичния и микробиологичния контрол на лекарствата;

в) достатъчни познания за метаболизма и въздействието на лекарствата и действието на токсичните вещества, както и за употребата на лекарствата;

г) достатъчни познания за оценяване на научната информация за лекарствата и способност за предоставяне на подходяща информация въз основа на тези познания;

д) достатъчно познаване на законовите и другите изисквания, свързани с фармацевтичната практика;

е) подходящи познания в областта на клиничната фармация и фармацевтичните грижи, както и умения за практическото им прилагане;

ж) подходящи знания и умения в областта на общественото здраве и отраженията му върху насърчаването на здравето и управлението на заболяванията;

з) подходящи знания и умения в областта на между- и мултидисциплинарното сътрудничество, интерпрофесионалната практика и комуникацията;

и) подходящи познания в областта на информационните и цифровите технологии и умения за практическото им прилагане.

Член 45 Упражняване на професионалните дейности на фармацевт

(1) За целите на настоящата директива дейностите на фармацевт са тези дейности, за достъп и упражняване на които в една или повече държави-членки се изисква притежаване на професионални квалификации, и които са достъпни за титуляри на удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.6.2 от Приложение V.

(2) Държавите-членки следят за това титулярите на професионални квалификации по фармацевтика, издадени на университетско или на признато за равностойно ниво, които отговарят на посочените в член 44 изисквания, да могат да получат достъп и право на упражняване на най-малко следните дейности, като по целесъобразност се прилага изискване за допълнителен професионален стаж:

а) приготвяне на лекарствени средства във фармацевтична форма;

б) производство и контрол на лекарствените средства;

в) изпитване на лекарствените средства в лаборатория за изпитване на лекарствените средства;

г) складиране, съхранение и разпространение на лекарствените средства в търговската мрежа;

д) снабдяване, подготовка, изпитване, складиране, дистрибуция и предоставяне на безопасни и ефикасни лекарствени средства с необходимото качество в аптеки за продажба на лекарства на гражданите;

е) подготовка, изпитване, складиране и предоставяне на безопасни и ефикасни лекарствени средства с необходимото качество в болници;

ж) предоставяне на информация и консултации относно самите лекарствени средства, включително относно правилната им употреба;

з) докладване за нежеланите реакции на фармацевтични продукти на компетентните органи;

и) съобразена с личните потребности подкрепа за пациентите, които прилагат лечението им;

й) принос към местни или национални кампании в областта на общественото здравеопазване.

(3) Ако за разрешаване достъпа до или упражняването на една от дейностите на фармацевт, държава-членка изисква допълнителен професионален стаж, в допълнение към притежаването на удостоверенията за професионални квалификации по точка 5.6.2 от Приложение V, тази държава-членка признава като достатъчно доказателство в това отношение свидетелство, издадено от компетентните органи в държавата-членка по произход, в което се посочва, че заинтересованото лице е упражнявало тези дейности в държавата-членка по произход за сходен период.

(4) Признаването по параграф 3 не се прилага по отношение на двегодишния професионален стаж, изискван от Великото херцогство Люксембург за предоставяне на Държавна публична аптечна концесия.

(5) Ако на 16 септември 1985 г. държава-членка е прилагала конкурсна система за подбор измежду титулярите, посочени в параграф 2, на онези от тях, които ще бъдат определени за титуляри на новосъздадени аптеки, за чието създаване е взето решение съгласно националната система за географско разпределение, то тази държава-членка може, като допустимо изключение от разпоредбите на параграф 1, да прилага тази конкурсна система и да задължи гражданите на останалите държави-членки, които притежават удостоверения за професионална квалификация „фармацевт“, посочени в точка 5.6.2 от Приложение V, или които се ползват от разпоредбите на член 23, да се явят на такъв конкурс. Раздел 8 Архитект

Член 46 Обучение на архитекти

(1) Обучението за архитекти включва:

а) общо най-малко пет години редовно обучение в университет или съпоставимо учебно заведение, което води до успешно полагане на изпит на университетско равнище; или

б) не по-малко от четири години редовно обучение в университет или съпоставимо учебно заведение, което води до успешно полагане на изпит на университетско равнище, придружен от свидетелство за завършен двегодишен стаж за усвояване на професията в съответствие с параграф 4.

(2) Архитектурата трябва да е основният елемент от обучението, посочено в параграф 1. Обучението трябва да осигурява баланс между теоретичните и практическите аспекти на обучението по архитектура и да осигурява придобиването най-малко на следните знания, умения и компетентности:

а) способност да се създават идейни архитектурни проекти, които отговарят едновременно на естетическите и техническите изисквания;

б) подходящи знания по история и теория на архитектурата и свързаните с тях изкуства, технологии и хуманитарни науки;

в) знания по изобразително изкуство като фактор, който влияе върху качеството на идейния архитектурен проект;

г) подходящи знания по градоустройство, планиране и уменията, използвани в процеса на планиране;

д) разбиране на връзката между човека и сградите и между сградите и заобикалящата ги среда, както и на необходимостта сградите и пространствата между тях да бъдат съотносими с човешките потребности и мащаб;

е) разбиране на професията на архитекта и на неговата роля в обществото, по-специално при изготвянето на проекти, които отчитат социалните фактори;

ж) разбиране на методите на изследване и подготовка на проект по идеен архитектурен проект;

з) разбиране на структурната концепция и на строителните и инженерните проблеми във връзка с проектирането на сгради;

и) подходящи знания за физическите проблеми и технологии и за функцията на сградите, така че да се изградят вътрешните условия за удобство и климатична защита, в рамките на устойчивото развитие;

й) необходимите проектантски умения, за да бъдат удовлетворени изискванията на ползвателите на сградите в рамките на ограниченията, наложени от бюджетни фактори и строителни предписания;

к) подходящи знания за отраслите, организациите, нормативната уредба и процедурите за превръщане на идейните проекти в сгради и вписването на плановете в общото планиране.

(3) Годините на академично обучение, посочени в параграфи 1 и 2, могат в допълнение да бъдат изразени с равностоен брой кредити по ЕCTS.

(4) Стажът за усвояване на професията по параграф 1, буква б) се провежда единствено след завършване на първите три години обучение. Най-малко през една година от стажа за усвояване на професията се доразвиват придобитите по време на обучението по параграф 2 знания, умения и компетентности. За тази цел стажът за усвояване на професията се провежда под ръководството на лице или орган, оправомощен от компетентен орган в държавата-членка по произход. Посоченият стаж с ръководител може да се проведе във всяка държава. Стажът за усвояване на професията се оценява от компетентен орган в държавата-членка по произход.

Член 47 Дерогации от изискванията за обучение на архитекти

Чрез дерогация от член 46 за съответстващо на член 21 се признава и следното: обучение в рамките на схеми за социално развитие или задочно университетско обучение, което отговаря на установените в член 46, параграф 2 изисквания и е завършено с успешно положен изпит по архитектура от специалист, който от седем или повече години работи в областта на архитектурата под ръководството на архитект или на архитектурно бюро. Изпитът трябва да бъде на университетско равнище и да е равностоен на изпита в края на обучението по член 46, параграф 1, буква б).

Член 48 Упражняване на професионалните дейности на архитект

(1) За целите на настоящата директива професионални дейности на архитект са дейности, упражнявани редовно под професионалното звание „архитект“.

(2) Приема се, че отговарят на условията за упражняване на дейностите на архитект под професионалното звание „архитект“ гражданите на държава-членка, които имат право да притежават това звание в съответствие със закон, който предоставя на компетентния орган на държава-членка правото да присвоява това звание на гражданите на държави-членки, които се открояват с качеството на своите постижения в областта на архитектурата. Архитектурният характер на дейностите на заинтересованите лица се доказва със свидетелство, издадено от тяхната държава-членка по произход.

Член 49 Придобити права, които се отнасят само до архитектите

(1) Всяка държава-членка приема удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, изброени в точка 6 от Приложение VI, издадени от другите държави-членки, и удостоверяващи завършване на курс на обучение, започнал не по-късно от академичната година, посочена в цитираното приложение, дори ако те не отговарят на минималните изисквания, предвидени в член 46, като им дава, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, същото действие на своята територия, като на удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, които издава тя. При тези обстоятелства се признават свидетелствата, издадени от компетентните органи на Федерална република Германия, удостоверяващи, че удостоверенията за професионални квалификации, издадени след 8 май 1945 г. от компетентните органи на Германската демократична република, са равностойни на удостоверенията, изброени в цитираното приложение.

(1а) Параграф 1 се прилага и към удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, посочени в приложение V, когато обучението е започнало преди 18 януари 2016 г..

(2) Без да се засяга параграф 1, всяка държава-членка признава следните удостоверения за професионални квалификации, като им дава, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, същото действие на своята територия, като на удостоверенията за професионални квалификации, които издава тя: свидетелства, издадени на граждани на държави-членки от държавите-членки, които са въвели в действие правила, регламентиращи достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, считано от следните дати:

а) 1 януари 1995 г. за Австрия, Финландия и Швеция;

б) 1 май 2004 г. за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия;

ба) 1 юли 2013 г. за Хърватия;

в) 5 август 1987 г. за останалите държави-членки. Свидетелствата по параграф 1 удостоверяват, че титулярът е получил право, не по-късно от съответната дата, да ползва професионалното звание „архитект“, и че е упражнявал действително, в контекста на тези правила, съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството. 3. За целите на достъпа и упражняването на професионална дейност като архитект всяка държава-членка признава на удостоверенията за професионални квалификации същите последици на своята територия, каквито имат удостоверенията за професионални квалификации, които самата тя издава: удостоверението за проведено обучение, предоставяно към 5 август 1985 г. и започнало не по късно от 17 януари 2014, предвидено от „Fachhochschulen“ във Федерална република Германия за период от три години, което отговаря на изискванията по член 46, параграф 2 и дава достъп до посочените в член 48 дейности в тази държава-членка под професионалното звание „архитект“, доколкото обучението е последвано от четиригодишен професионален стаж във Федерална република Германия, удостоверен със свидетелство, издадено от компетентен орган, в чийто регистър е вписан архитектът, желаещ да се ползва от разпоредбите на настоящата директива.

Член 49а Обща рамка на обучението

(1) За целите на настоящия член „обща рамка на обучението“ означава общ набор от минимални знания, умения и компетентности, необходими за упражняването на определена професия. Общата рамка на обучението не заменя националните учебни програми, освен ако дадена държава-членка реши друго в съответствие с националното си право. За целите на достъпа и упражняването на професия в държавите-членки, в които тази професия е регламентирана, държавите-членки признават на удостоверенията за квалификациите, придобити въз основа на тази рамка, същите последици на своята територия, каквито имат удостоверенията за професионални квалификации, издавани от самите тях, при условие че тази рамка отговаря на изискванията, установени в параграф 2.

(2) Общата рамка на обучението трябва да отговаря на следните условия:

а) общата рамка на обучението дава възможност на повече специалисти да се преместват от една държава-членка в друга;

б) съответната професия, по отношение на която се прилага общата рамка на обучението, или образованието и обучението, водещи до професията, са регламентирани в най-малко една трета от всички държави-членки;

в) общият набор от знания, умения и компетентности съчетава знанията, уменията и компетентностите, изисквани в системите за образование и обучение, приложими в най-малко една трета от държавите-членки; няма значение дали съответните знания, умения и компетентности се придобиват в рамките на общообразователен курс в университет или висше учебно заведение или в рамките на професионално обучение;

г) общата рамка на обучението се основава на нивата на ЕКР, определени в приложение II към Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот ( 6 );

д) съответната професия не е обхваната от друга обща рамка на обучението и не подлежи на автоматично признаване в съответствие с дял III, глава III;

е) общата рамка на обучението е изготвена чрез прозрачен надлежен процес, включително с участието на съответните заинтересовани страни от държавите-членки, в които професията не е регламентирана;

ж) общата рамка на обучението допуска граждани на всяка държава-членка до придобиване на професионална квалификация в тази рамка, без преди това да се изисква членство в професионална организация или регистрация в такава организация.

(3) Представителни професионални организации на равнището на Съюза, както и национални професионални организации или компетентни органи от най-малко една трета от държавите-членки могат да внесат до Комисията предложение за обща рамка на обучението, която отговаря на условията, установени в параграф 2.

(4) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за установяване на общата рамка на обучението за определена професия въз основа на условията, установени в параграф 2 от настоящия член.

(5) Държавата-членка се освобождава от задължението да въведе на своя територия посочената в параграф 4 обща рамка за обучението и от задължението да признава автоматично професионалните квалификации, придобити в съответствие с тази обща рамка на обучението, ако е изпълнено едно от следните условия:

а) на нейна територия не съществуват заведения за образование или обучение, които могат да предложат такова обучение за съответната професия;

б) въвеждането на общата рамка на обучението ще засегне неблагоприятно организацията на системата на образование и професионално обучение;

в) налице са съществени различия между общата рамка на обучението и обучението, изисквано на нейна територия, което води до сериозни рискове за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, за безопасността на получателите на услуги или за опазването на околната среда.

(6) В рамките на шест месеца след влизането в сила на посочените в параграф 4 делегирани актове държавите-членки уведомяват Комисията и другите държави-членки за:

а) националните квалификации и, когато е приложимо, националните професионални звания, които съответстват на общата рамка на обучението; или

б) всяко използване на посоченото в параграф 5 освобождаване заедно с обосновка кои от условията по същия параграф са били изпълнени. В рамките на три месеца Комисията може да поиска допълнителни разяснения, ако счете, че държавата-членка не е предоставила или е предоставила недостатъчна обосновка за изпълнението на едно от посочените условия. Държавата-членка отговаря в рамките на три месеца от всяко такова искане. Комисията може да приема акт за изпълнение, за да изброи националните професионални квалификации и националните професионални звания, за които се прилага автоматично признаване съгласно общата рамка на обучението, приета в съответствие с параграф 4.

(7) Настоящият член се прилага и по отношение на специалности в рамките на дадена професия, при условие че тези специалности се отнасят до професионални дейности, достъпът и упражняването на които са регламентирани в държавите-членки, когато професията вече подлежи на автоматично признаване съгласно дял III, глава III.

Член 49б Общи изпити в обучението

(1) За целите на настоящия член „общ изпит в обучението“ означава стандартизиран изпит за правоспособност, достъпен в участващите държави-членки и запазен за титуляри на определена професионална квалификация. Успешното полагане на такъв изпит позволява на титуляря на определена професионална квалификация да упражнява професията във всяка съответна приемаща държава-членка при същите условия, които се прилагат към титулярите на професионални квалификации, придобити в същата държава-членка.

(2) Общият изпит в обучението трябва да отговаря на следните условия:

а) общият изпит в обучението дава възможност на повече специалисти да се преместват от една държава-членка в друга;

б) съответната професия, по отношение на която се прилага общият изпит в обучението, е регламентирана или образованието и обучението, водещи до съответната професия, са регламентирани в най-малко една трета от държавите-членки;

в) общият изпит в обучението е изготвен чрез прозрачен надлежен процес, включително с участието на съответните заинтересовани страни от държавите-членки, в които професията не е регламентирана;

г) общият изпит в обучението допуска граждани на всяка държава-членка до участие в изпита и в практическата организация на такива изпити в държавите-членки, без преди това да се изисква членство в професионална организация или регистрация в такава организация.

(3) Представителни професионални организации на равнището на Съюза, както и национални професионални организации или компетентни органи от най-малко една трета от държавите-членки могат да внесат предложение до Комисията за общи изпити в обучението, които отговарят на условията, установени в параграф 2.

(4) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за установяване на съдържанието на общите изпити в обучението и условията за преминаване и успешното преминаване на изпита.

(5) Държавата-членка се освобождава от задължението да организира на своя територия посочения в параграф 4 общ изпит в обучението и от задължението да предоставя автоматично признаване на специалистите, издържали общия изпит в обучението, ако е изпълнено едно от следните условия:

а) съответната професия не е регламентирана на нейна територия;

б) съдържанието на общия изпит в обучението няма да намали в достатъчна степен характерните за нейната територия рискове за общественото здраве или за безопасността на получателите на услуги;

в) съдържанието на общия изпит в обучението ще намали значително привлекателността на достъпа до професията в сравнение с националните изисквания.

(6) В рамките на шест месеца след влизането в силата на посочените в параграф 4 делегирани актове държавите-членки уведомяват Комисията и другите държави-членки за:

а) наличния капацитет за организирането на тези изпити; или

б) всяко използване на посоченото в параграф 5 освобождаване заедно с обосновка кои от условията по същия параграф са били изпълнени. В рамките на три месеца Комисията може да поиска допълнителни разяснения, ако счете, че държавата-членка не е предоставила или е предоставила недостатъчна обосновка за изпълнението на едно от посочените условия. Държавата-членка отговаря в рамките на три месеца от всяко такова искане. Комисията може да приеме акт за изпълнение, за да посочи държавите-членки, в които да се организират приетите в съответствие с параграф 4 общи изпити в обучението, честотата в рамките на календарната години и други правила необходими за организирането на общи изпити в обучението в държавите-членки.

Член 50 Документи и формални изисквания

(1) Когато компетентните органи на приемащата държава-членка вземат решение по молба за предоставяне на право на упражняване на регламентирана професия по силата на тази глава, тези органи могат да изискат документите и свидетелствата, изброени в Приложение VII. Документите, посочени в точка 1, букви г), д) и е) от Приложение VII, трябва да са издадени не повече от три месеца преди датата, на която са представени. Държавите-членки, органите и други юридически лица гарантират поверителния характер на информацията, която получават.

(2) При възникване на обосновани съмнения приемащата държава-членка може да изиска от компетентните органи на друга държава-членка потвърждение за истинността на свидетелствата и удостоверенията за професионални квалификации, издадени в тази държава-членка, както и, ако е необходимо, потвърждение на факта, че бенефициерът отговаря, що се отнася до професиите, посочени в глава III на настоящия дял, на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46.

(3) При възникване на обосновани съмнения, когато удостоверения за професионални квалификации по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) са издадени от компетентен орган на държава-членка и обхващат обучение, получено изцяло или отчасти в учебно заведение, което е законно установено на територията на друга държава-членка, приемащата държава-членка има право да направи справка с компетентния орган на държавата-членка по произход на удостоверението:

а) дали курсът на обучение, проведен в това учебното заведение, е формално сертифициран от учебното заведение, базирано в държавата-членка по произход на удостоверението;

б) дали издаденото удостоверение за професионална квалификация е същото като това, което би било издадено, ако курсът на обучение е проведен изцяло на територията на държавата-членка по произход на удостоверението; и

в) дали удостоверението за професионална квалификация предоставя същите професионални права на територията на държавата-членка по произход на удостоверението. 3а. В случай на основателни съмнения приемащата държава-членка може да поиска от компетентните органи на държава-членка потвърждение, че с заявителят не е отстранен или лишен от право на упражняване на професията вследствие на тежко професионално нарушение или осъдителна присъда за престъпление във връзка с упражняването на някоя от неговите професионални дейности. 3б. Обменът на информация между компетентните органи на отделните държави-членки съгласно настоящия член се извършва посредством ИСВП.

(4) Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани да положат клетва или направят клетвена декларация, за да получат достъп до регламентирана професия, и формулировката на тази клетва или клетвена декларация не може да се използва от гражданите на другите държави-членки, приемащата държава-членка следва да гарантира, че заинтересованите лица имат възможност да използват друга еквивалентна формулировка.

Член 51 Процедура за взаимно признаване на професионални квалификации

(1) Компетентният орган на приемащата държава-членка предоставя потвърждение за приемането на молбата в срок от един месец от получаването ѝ и уведомява молителя в случай на липсващи документи.

(2) Процедурата за разглеждане на молби за получаване на правоспособност за упражняване на регламентирани професии трябва да се реализира във възможно най-кратък срок, като в резултат компетентният орган в приемащата държава-членка издава надлежно обосновано решение не по-късно от три месеца след датата, на която са подадени окомплектованите документи на молителя. Този срок може да бъде, все пак, удължен с един месец в случаите, попадащи в приложното поле на глави I и II от настоящия дял.

(3) Решението или неиздаването на решение в предвидения срок подлежи на обжалване по реда на националното законодателство.

Член 52 Ползване на професионални звания

(1) Ако в приемаща държава-членка ползването на професионално звание, свързано с една от дейностите по съответната професия, е регламентирано, гражданите на останалите държави-членки, които са получили правоспособност да упражняват регламентирана професия въз основа на дял III, използват професионалното звание на приемащата държава-членка, което отговаря на тази професия в тази държава-членка, както и съответното съкращение.

(2) Когато определена професия е регламентирана в приемащата държава-членка от сдружение или организация по смисъла на член 3, параграф 2, гражданите на държавите-членки не получават право да ползват професионално звание, присвоявано от тази организация или сдружение или неговата съкратена форма, освен ако представят доказателство, че са членове на тази организация или сдружение. Ако сдружението или организацията изисква притежаване на определени квалификации за прием на членове, то може да предприема тази стъпка по отношение на граждани на други държави-членки, които притежават професионални квалификации, само при условията, предвидени в настоящата директива.

(3) Държавите-членки нямат право да запазват използването на професионални звания за титулярите на професионални квалификации, ако не са изпратили уведомление за сдружението или организацията на Комисията и на останалите държави-членки в съответствие с член 3, параграф 2.

Член 53 Езикови знания

(1) Специалистите, ползващи се от признаването на професионални квалификации, трябва да притежават езиковите знания, необходими за упражняване на професията в приемащата държава-членка.

(2) Държавите-членки гарантират, че проверките, извършвани от или под надзора на компетентния орган за контрол на изпълнението на задължението по параграф 1, се ограничават до знанията по официалния език на приемащата държава-членка или по един административен език на приемащата държава-членка, при условие че последният е и официален език на Съюза.

(3) Извършваните в съответствие с параграф 2 проверки могат да бъдат наложени, ако професията, която ще бъде упражнявана, има последици за безопасността на пациентите. Проверки могат да бъдат наложени по отношение на други професии, която е налице сериозно и конкретно съмнение относно достатъчната степен на езикови знания на специалиста с оглед професионалната дейност, която той възнамерява да извършва. Проверки могат да се извършват единствено след издаването на Европейска професионална карта в съответствие с член 4г или след признаването на професионалната квалификация, в зависимост от случая.

(4) Проверките на езиковите знания трябва да са пропорционални на дейността, която ще се упражнява. Съответният специалист има право да обжалва тези проверки в съответствие с националното право.

Член 54 Ползване на академични звания

Без да се засягат членове 7 и 52, приемащата държава-членка предоставя на заинтересованите лица, които желаят да ползват своите ►C2 академични звания, дадени им ◄ от тяхната държава-членка по произход, а при необходимост и съкратени форми на тези звания, да ги ползват на езика на държавата-членка по произход. Държавата-членка може да наложи изискването тези звания да се придружават с наименованието и адреса на учебното заведение или изпитната комисия, ►C2 които са ги дали. ◄ Когато е налице възможност академично звание от държавата-членка по произход да се обърка в приемащата държава-членка със звание, което, в тази държава-членка, предполага допълнително обучение, което бенефициерът не е завършил, приемащата държава-членка може да изиска от бенефициера да ползва академичното звание на държавата-членка по произход в подходяща форма, предвидена от приемащата държава-членка.

Член 55 Одобряване от здравноосигурителни фондове

Без да се засяга член 5, параграф 1 и член 6, първа алинея, буква б), държавите-членки, които изискват от лицата, придобили своите професионални квалификации на тяхната територия, да завършат подготвителен период на обучение на работното място и/или професионален стаж, за да бъдат одобрени от здравноосигурителен фонд, освобождават от това задължение титулярите на удостоверения за професионална квалификация „лекар“ и „лекар по дентална медицина“, придобити в други държави-членки.

Член 55а Признаване на стаж за усвояване на професията

(1) Ако достъп до регламентирана професия в държавата-членка по произход е обвързан с преминаването на стаж за усвояване на професията, при разглеждане на молба за разрешение за упражняване на регламентирана професия компетентният орган на държавата-членка по произход признава стажа за усвояване на професията, преминат в друга държава-членка, при условие че последният е в съответствие с посочените в параграф 2 публикувани насоки и отчита стажовете за усвояване на професията, преминати в трета държава. Държавите-членки могат обаче да установят подходящо ограничение в националното законодателство на продължителността на частта на стажа за усвояване на професията, която може да бъде премината в чужбина.

(2) Признаването на стажа за усвояване на професията не заменя никое от съществуващите изисквания за полагане на изпит с цел получаване на достъп до въпросната професия. Компетентните органи публикуват насоки относно организирането и признаването на стажове за усвояване на професията, преминати в друга държава-членка или в трета държава, по-специално относно ролята на ръководителя на стажа за усвояване на професията.

Член 56 Компетентни органи

(1) Компетентните органи на приемащата държава-членка и на държавата-членка по произход работят в тясно сътрудничество и си предоставят взаимно съдействие с цел улесняване на прилагането на настоящата директива. Те гарантират поверителния характер на информацията, която си разменят.

(2) ►M9 Компетентните органи на приемащата държава-членка и на държавата-членка по произход обменят информация относно наложени дисциплинарни мерки или наказателноправни санкции или други сериозни, конкретни обстоятелства, които може да засегнат упражняването на дейностите по настоящата директива. При това те спазват правилата за защита на личните данни, предвидени в директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО. ◄ Държавата-членка по произход проверява истинността на обстоятелствата, а нейните органи вземат решение относно характера и обхвата на разследванията, които трябва да се предприемат, и уведомява приемащата държава-членка относно заключенията, които е направила въз основа на информацията, с която разполага.

(2а) За целите на параграфи 1 и 2 компетентните органи използват ИСВП.

(3) Всяка държава-членка определя, не по-късно от 20 октомври 2007 г., органите, компетентни да издават или приемат удостоверения за професионални квалификации и други документи или информация, както и органите, компетентни да приемат молби и да вземат решенията, предвидени в настоящата директива, за което уведомява незабавно другите държави-членки и Комисията.

(4) Всяка държава-членка определя координатор за дейностите на компетентните органи по параграф 1 и уведомява другите държави-членки и Комисията за това. Координаторът изпълнява следните задачи:

а) способства за еднаквото прилагане на настоящата директива;

б) събира цялата информация от значение за прилагането на настоящата директива, например относно условията за достъп до регламентирани професии в държавите-членки;

в) анализира предложения за общи рамки на обучението и общи изпити в обучението;

г) обменя информация и най-добри практики за целите на подобряване на непрекъснатото професионално развитие в държавите-членки;

д) обменя информация и най-добри практики относно прилагането на посочените в член 14 компенсационни мерки. За изпълнението на посочените в буква б) от настоящия параграф задачи координаторите могат да потърсят помощ от помощните центрове по член 57б.

Член 56а Механизъм за предупреждение

(1) Компетентните органи на дадена държава-членка информират компетентните органи на всички останали държави-членки за специалист, по отношение на когото националните органи или съдилища са постановили ограничаване или лишаване, дори и с временен характер, от правото да упражнява на територията на тази държава-членка изцяло или отчасти следните професионални дейности:

а) лекар и общопрактикуващ лекар с удостоверение за професионална квалификация по точки 5.1.1 и 5.1.4 от приложение V;

б) лекар-специалист със звание по точка 5.1.3 от приложение V;

в) медицинска сестра с общ профил с удостоверение за професионална квалификация по точка 5.2.2 от приложение V;

г) лекар по дентална медицина с удостоверение за професионална квалификация по точка 5.3.2 от приложение V;

д) лекар по дентална медицина-специалист с удостоверение за професионална квалификация по точка 5.3.3 от приложение V;

е) ветеринарен лекар с удостоверение за професионална квалификация по точка 5.4.2 от приложение V;

ж) акушерка с удостоверение за професионална квалификация по точка 5.5.2 от приложение V;

з) фармацевт с удостоверение за професионална квалификация по точка 5.6.2 от приложение V;

и) титуляри на свидетелства по точка 2 от приложение VII, които удостоверяват, че титулярят е завършил обучение, което отговаря на минималните изисквания, изброени съответно в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 или 44, но е започнало преди референтните дати за квалификациите, изброени в точки 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от приложение V;

й) титуляри на свидетелства за придобити права по членове 23, 27, 29, 33, 33а, 37, 43 и 43а;

к) други специалисти, упражняващи дейности, които имат последици за безопасността на пациентите, когато специалистът упражнява регламентирана професия в посочената държава-членка;

л) специалисти, упражняващи дейности, свързани с обучението на ненавършили пълнолетие лица, включително грижи за деца и обучение на деца в предучилищна възраст, когато специалистът упражнява регламентирана професия в посочената държава-членка.

(2) Компетентните органи изпращат чрез ИСВП информацията по параграф 1 най-късно в тридневен срок от датата на приемане на решението за ограничаване или лишаване на съответния специалист от правото да упражнява дадена професионална дейност. Посочената информация се ограничава до следното:

а) самоличност на специалиста;

б) съответната професия;

в) информация относно националния орган или съда, който е приел акта за налагане за ограничение или лишаване от право;

г) обхвата на ограничението или лишаването от право; и

д) срока, за който се прилага ограничението или лишаването от право.

(3) Най-късно три дни, считано от датата на постановяване на съдебното решение, компетентните органи на заинтересованата държава-членка информират чрез ИСВП компетентните органи на всички останали държави членки относно самоличността на специалистите, подали молби за признаване на квалификацията им в съответствие с настоящата директива, за които впоследствие съдилищата са установили, че специалистите са използвали подправени удостоверения за професионални квалификации във връзка с това.

(4) Обработката на лични данни за целите на обмена на информация по параграфи 1 и 3 се извършва в съответствие с директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО. Обработката на лични данни от Комисията се извършва в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

(5) Компетентните органи на всички държави-членки се информират без забавяне относно изтичането на срока на посоченото в параграф 1 ограничение или лишаване от право. За тази цел от компетентния орган на държавата-членка, която предоставя информацията в съответствие с параграф 1, се изисква и да съобщи датата на изтичане на срока, както и всяко последващо изменение на тази дата.

(6) Държавите-членки гарантират, че специалистите, по отношение на които са изпратени предупреждения на други държави-членки, са уведомени писмено за решенията относно предупрежденията по времето на изпращане на самото предупреждение и за правото си да обжалват решението в съответствие с националното право или да поискат поправка на решенията, както и за достъпа до средства за правна защита във връзка с вреди, причинени от погрешни предупреждения, изпратени на други държави-членки, като в такива случаи в решението относно предупреждението се отбелязва, че то се разглежда в рамките на производство, заведено от специалиста.

(7) Данните относно предупрежденията могат да бъдат обработвани в рамките на ИСВП, докато са валидни. Предупрежденията се заличават в срок до три дни от датата на приемане на решението за отмяна или от изтичането на срока на посочените в параграф 1 лишаване от право или ограничение.

(8) Комисията приема актове за изпълнение относно прилагането на механизма за предупреждаване. Тези актове за изпълнение включват разпоредби относно органите, които имат право да изпращат или получават предупреждения и относно оттеглянето и изтичането на валидността на предупреждения, както и мерките за гарантиране на сигурната им обработка. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.

Член 57 Централен достъп до информация онлайн

(1) Държавите-членки гарантират, че следната информация е на разположение онлайн чрез единичните звена за контакт, посочени в член 6 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар, и редовно се актуализира ( 7 ):

а) списък на всички регламентирани професии в държавата-членка, включително данни за контакт на компетентните органи за всяка регламентирана професия и с помощните центрове по член 57б;

б) списък на професиите, за които има Европейска професионална карта, нейното действие, включително всички свързани с нея такси, които следва да бъдат заплатени от специалистите, и компетентните органи за издаването на тази карта;

в) списък на всички професии, към които държавата-членка прилага член 7, параграф 4 съгласно националните законови, подзаконови и административни разпоредби;

г) списък на регламентираното образование и обучение и обучението със специална структура по член 11, буква в), подточка ii);

д) изискванията и процедурите, посочени в членове 7, 50, 51 и 53 за професии, регламентирани в държавата-членка, включително всички свързани с тях такси, дължими от гражданите, и документите, представяни от гражданите на компетентните органи;

е) подробна информация относно средствата по националните законови, подзаконови и административни разпоредби за обжалване на решенията на компетентните органи, приети в съответствие с настоящата директива.

(2) Държавите-членки гарантират, че посочената в параграф 1 информация се предоставя на ползвателите в ясен и изчерпателен вид, че тя е лесно достъпна от разстояние и по електронен път и че се поддържа актуална.

(3) Държавите-членки гарантират, че на всяка молба за информация, отправена към единичното звено за контакт се отговаря възможно най-бързо.

(4) Държавите-членки и Комисията предприемат съпътстващи мерки, за да насърчат предоставянето на информацията по параграф 1 от единичните звена за контакт на други официални езици на Съюза. Това не засяга законодателството на държавите-членки за употребата на езици на тяхната територия.

(5) Държавите-членки сътрудничат помежду си и с Комисията за целите на прилагането на параграфи 1, 2 и 4.

Член 57а Процедури по електронен път

(1) Държавите-членки гарантират, че всички изисквания, процедури и формалности във връзка с обхванатите от настоящата директива въпроси могат лесно да бъдат изпълнени от разстояние и по електронен път чрез съответното единично звено за контакт или чрез съответните компетентни органи. Това не възпрепятства органите на държавите-членки на по-късен етап да поискат заверени копия в случай на основателни съмнения и когато това е строго необходимо.

(2) Параграф 1 не се прилага към провеждането на период на приспособяване или на изпит за правоспособност.

(3) Когато са налице основателни причини за провеждането на процедурите по параграф 1 от настоящия член държавите-членки да изискват усъвършенствани електронни подписи по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи ( 8 ), държавите-членки приемат електронни подписи в съответствие с Решение 2009/767/ЕО на Комисията от 16 октомври 2009 г. за определяне на мерки, улесняващи прилагането на процедури с помощта на електронни средства чрез единични звена за контакт в съответствие с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар ( 9 ) и осигуряват технически средства за обработка на документи с усъвършенствани електронни подписи във форматите, определени в Решение 2011/130/ЕС на Комисията от 25 февруари 2011 г. за установяване на минимални изисквания за трансграничната обработка на документи, подписани електронно от компетентните органи съгласно Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар ( 10 ).

(4) Всички процедури се провеждат в съответствие с член 8 на Директива 2006/123/ЕО относно единичните звена за контакт. Процедурните срокове, установени в член 7, параграф 4 и член 51 от настоящата директива, започват от момента, когато заявление или липсващ документ са подадени от гражданин до единично звено за контакт или непосредствено до съответния компетентен орган. Не се счита за искане за липсващ документ искане за предоставяне на заверено копие по параграф 1 от настоящия член.

Член 57б Помощни центрове

(1) Всяка държава-членка определя не по-късно от 18 януари 2016 г. помощен център, чиято задача е да подпомага гражданите, както и помощните центрове на останалите държави-членки с помощ във връзка с признаването на професионални квалификации съгласно настоящата директива, включително с информация за националното законодателство относно професиите и тяхното упражняване, социалното законодателство и, когато е приложимо, етичните правила.

(2) Помощните центрове в приемащите държави-членки подпомагат гражданите при упражняването на правата, които са им предоставени с настоящата директива, в сътрудничество, когато е целесъобразно, с помощния център в държавата-членка по произход и компетентните органи и единичните звена за контакт в приемащата държава-членка.

(3) От всеки компетентен орган в държавата-членка по произход или в приемащата държава-членка се изисква да оказва пълно съдействие на помощния център в приемащата държава-членка и, когато е целесъобразно, на държавата-членка по произход, и да предоставя цялата съответна информация за отделни случаи на тези помощни центрове, по искане от тяхна страна и при спазване на правилата за защита на личните данни в съответствие с директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО.

(4) По искане на Комисията в двумесечен срок от получаването на искането помощните центрове информират Комисията във връзка със запитвания, по които те работят.

Член 57в Упражняване на делегирането

(1) Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

(2) Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, трета алинея, член 20, член 21, параграф 6, втора алинея, член 21а, параграф 4, член 25, параграф 5, член 26, втора алинея, член 31, параграф 2, втора алинея, член 34, параграф 2, втора алинея, член 35, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 1, втора алинея, член 40, параграф 1, трета алинея, член 44, параграф 2, втора алинея, член 49а, параграф 4 и член 49б, параграф 4, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 17 януари 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

(3) Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, трета алинея, член 20, член 21, параграф 6, втора алинея, член 21а, параграф 4, член 25, параграф 5, член 26, втора алинея, член 31, параграф 2, втора алинея, член 34, параграф 2, втора алинея, член 35, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 1, втора алинея, член 40, параграф 1, трета алинея, член 44, параграф 2, втора алинея, член 49а, параграф 4 и член 49б, параграф 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

(4) Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

(5) Делегиран акт, приет в съответствие с член 3, параграф 2, трета алинея, член 20, член 21, параграф 6, втора алинея, член 21а, параграф 4, член 25, параграф 5, член 26, втора алинея, член 31, параграф 2, втора алинея, член 34, параграф 2, втора алинея, член 35, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 1, втора алинея, член 40, параграф 1, трета алинея, член 44, параграф 2, втора алинея, член 49а, параграф 4 и член 49б, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 58 Процедура на комитет

(1) Работата на Комисията се подпомага от Комитет по признаване на професионални квалификации. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(2) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 59 Прозрачност

(1) До 18 януари 2016 г. държавите-членки изпращат на Комисията списък на съществуващите регламентирани професии, като конкретизират обхванатите от всяка професия дейности, както и списък на регламентираното образование и обучение, и обучението със специална структура, посочено в член 11, буква в), подточка ii), на тяхна територия. Комисията се уведомява без необосновано забавяне и за всяка промяна в тези списъци. Комисията създава и поддържа публична база данни на регламентираните професии, включваща общо описание на обхванатите от всяка професия дейности.

(2) До 18 януари 2016 г. държавите-членки изпращат на Комисията списък на професии, за които е необходима предварителна проверка на квалификациите по член 7, параграф 4. Държавите-членки предоставят на Комисията конкретна обосновка за включването в списъка на всяка една от тези професии.

(3) Държавите-членки проверяват дали изискванията по техните правни системи за ограничаване на достъпа до дадена професия или нейното упражняване по отношение на титулярите на конкретна професионална квалификация, включително използването на професионални звания и допустимите при наличието на такова звание професионални дейности, обозначени в настоящия член като „изисквания“, са съвместими със следните принципи:

а) изискванията не въвеждат пряка или косвена дискриминация въз основа на гражданство или място на пребиваване;

б) изискванията са обосновани от императивни съображения от общ интерес;

в) изискванията са подходящи за осигуряване на постигането на набелязаната цел и не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

(4) Параграф 1 се прилага и към професиите, регламентирани в дадена държава-членка от сдружение или организация по смисъла на член 3, параграф 2, и към изискванията за членство в тези сдружения или организации.

(5) До 18 януари 2016 г. държавите-членки предоставят на Комисията информация за изискванията, които възнамеряват да запазят и за причините, поради които считат, че тези изисквания са в съответствие с параграф 3. Държавите-членки предоставят информация за изискванията, които въвеждат впоследствие, и за причините, поради които считат, че тези изисквания са в съответствие с параграф 3, в шестмесечен срок от приемането на съответната мярка.

(6) До 18 януари 2016 г. на всеки две години след това държавите-членки представят на Комисията и доклад за изискванията, които са отпаднали или са облекчени.

(7) Комисията препраща докладите, посочени в параграф 6 на останалите държави-членки, които представят своите бележки в шестмесечен срок. В същия шестмесечен срок Комисията провежда консултации със заинтересованите страни, включително с представители на заинтересованите професии.

(8) Комисията представя обобщен доклад въз основа на получената от държавите-членки информация пред Групата от координатори, създадена съгласно Решение 2007/172/ЕО на Комисията от 19 март 2007 г. за създаване на група от координатори за признаване на професионални квалификации ( 11 ), която може да представи бележки.

(9) Като отчита бележките по параграфи 7 и 8, до 18 януари 2017 г. Комисията представя окончателните си констатации пред Европейския парламент и пред Съвета, като прилага, когато е целесъобразно, предложения за по-нататъшни инициативи.

Член 60 Доклади

(1) Считано от 20 октомври 2007 г. държавите-членки представят на всеки две години пред Комисията доклад за прилагането на системата. В допълнение към общите наблюдения, докладът съдържа статистическо обобщение на взетите решения и описание на основните проблеми, свързани с прилагането на настоящата директива. Считано от 18 януари 2016 г. посоченото в първа алинея статистическо обобщение на взетите решения съдържа подробна информация относно броя и вида на взетите решения в съответствие с настоящата директива, включително видовете решения за частичен достъп, взети от компетентните органи в съответствие с член 4е, и описание на основните проблеми, произтичащи от прилагането на настоящата директива.

(2) Най-късно до 18 януари 2019 г. и всеки пет години след това Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящата директива. Първият такъв доклад е насочен по-специално към новите елементи, въведени в настоящата директива и разглежда по-конкретно следните въпроси:

а) действието на Европейската професионална карта;

б) модернизирането на знанията, уменията и компетентностите за професиите, обхванати от дял III, глава III, включително списъка на посочените в член 31, параграф 7 компетентности;

в) функционирането на общата рамка на обучението и общите изпити в обучението;

г) резултатите от специалната програма за повишаване на квалификацията, предвидена в румънските законови, подзаконови и административни разпоредби за титуляри на удостоверения за професионална квалификация, посочени в член 33а, както и за титуляри на удостоверения за професионална квалификация, придобита след завършване на средно образование, с цел да се оцени необходимостта от преглед на действащите разпоредби, уреждащи режима на придобити права, приложим по отношение на румънските удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“. Държавите-членки предоставят цялата необходима информация за изготвянето на посочения доклад.

Член 61 Клауза за дерогация

Ако, във връзка с прилагането на една от разпоредбите на настоящата директива, държава-членка се натъкне на значителни затруднения в определена област, Комисията проучва тези затруднения в сътрудничество със заинтересованата държава-членка. Когато е целесъобразно, Комисията приема акт за изпълнение за да разреши на въпросната държава-членка да приложи дерогация от съответната разпоредба за ограничен срок.

Член 62 Отмяна

Директиви 77/452/ ЕИО, 77/453/ЕИО, 78/686/ ЕИО, 78/687/ ЕИО, 78/1026/ ЕИО, 78/1027/ ЕИО, 80/154/ ЕИО, 80/155/ ЕИО, 85/384/ ЕИО, 85/432/ ЕИО, 85/433/ ЕИО, 89/48/ ЕИО, 92/51/ ЕИО, 93/16/ ЕИО и 1999/42/ЕО се отменят от 20 октомври 2007 г. Позоваванията на отменените директиви се приемат като позовавания на настоящата директива, а актовете, приети въз основа на тези директиви, не се засягат от отмяната.

Член 63 Въвеждане

Държавите-членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, не по-късно до 20 октомври 2007 г. Те информират незабавно Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, те съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите-членки

Член 64 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 65 Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Приложение I

Списък на професионалните сдружения или организации, които отговарят на условията по член 3, параграф 2 ИРЛАНДИЯ ( 12 ) 1. The Institute of Chartered Accountants in Ireland Единствено за проверка на сметки ( 13 ). 2. The Institute of Certified Public Accountants in Ireland (13) 3. The Association of Certified Accountants (13) 4. Institution of Engineers of Ireland 5. Irish Planning Institute ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО 1. Institute of Chartered Accountants in England and Wales 2. Institute of Chartered Accountants of Scotland 3. Institute of Chartered Accountants in Ireland 4. Chartered Association of Certified Accountants 5. Chartered Institute of Loss Adjusters 6. Chartered Institute of Management Accountants 7. Institute of Chartered Secretaries and Administrators 8. Chartered Insurance Institute 9. Institute of Actuaries 10. Faculty of Actuaries 11. Chartered Institute of Bankers 12. Institute of Bankers in Scotland 13. Royal Institution of Chartered Surveyors 14. Royal Town Planning Institute 15. Chartered Society of Physiotherapy 16. Royal Society of Chemistry 17. British Psychological Society 18. Library Association 19. Institute of Chartered Foresters 20. Chartered Institute of Building 21. Engineering Council 22. Institute of Energy 23. Institution of Structural Engineers 24. Institution of Civil Engineers 25. Institution of Mining Engineers 26. Institution of Mining and Metallurgy 27. Institution of Electrical Engineers 28. Institution of Gas Engineers 29. Institution of Mechanical Engineers 30. Institution of Chemical Engineers 31. Institution of Production Engineers 32. Institution of Marine Engineers 33. Royal Institution of Naval Architects 34. Royal Aeronautical Society 35. Institute of Metals 36. Chartered Institution of Building Services Engineers 37. Institute of Measurement and Control 38. British Computer Society

Приложение IV

Дейности, свързани с категориите професионален стаж, съгласно членове 17, 18 и 19 Списък I Главни групи, обхванати от Директива 64/427/ЕИО, изменена от Директива 69/77/ЕИО, и от Директиви 68/366/ЕИО и 82/489/ЕИО 1 Директива 64/427/ЕИО (Директива за либерализация 64/429/ЕИО) Номенклатура от Спогодбата от Ница (съответстваща на главни групи от 23 до 40 от ISIC) Главна група 23 Производство на текстилни продукти 232 Производство и обработка на текстилни материали с машини за вълна 233 Производство и обработка на текстилни материали с машини за памук 234 Производство и обработка на текстилни материали с машини за коприна 235 Производство и обработка на текстилни материали с машини за лен и коноп 236 Други производства на въжета от текстилни влакна (юта, твърди влакна и т.н.) 237 Производство на трикотажни и плетени продукти 238 Апретура на текстилни продукти 239 Други текстилни производства Главна група 24 Производство на обувки, дрехи и постелки 241 Машинно производство на обувки (с изключение на гумени и дървени обувки) 242 Ръчно производство и поправка на обувки 243 Производство на дрехи (с изключение на кожи) 244 Производство на дюшеци и постелки 245 Кожарско производство Главна група 25 Производство на дървени и коркови продукти, с изключение на мебели 251 Рязане на трупи и промишлена подготовка на дървесина 252 Производство на дървени полуфабрикати 253 Серийно производство на дървени строителни елементи, включително подови настилки 254 Производство на дървени контейнери 255 Производство на други дървени продукти (с изключение на мебели) 259 Производство на сламени, коркови, ракитови, кошничарски и ратанови продукти; производство на четки Главна група 26 260 Производство на дървен мебели Главна група 27 Производство на хартия и хартиени продукти 271 Производство на полуцелулоза, хартия и картон 272 Преработка на хартия и картон и производство на продукти от полуцелулоза Главна група 28 280 Печатарска, издателска и други свързани с тях промишлености Главна група 29 Кожарска промишленост 291 Предприятия за щавене и апретура на кожи 292 Производство на кожени продукти ex главна група 30 Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти 301 Преработка на гума и азбест 302 Преработка на пластмаси 303 Производство на изкуствени влакна ex главна група 31 Химическа промишленост 311 Производство на основни химикали и по-нататъшна преработка на тези химикали 312 Специализирано производство на химически продукти главно за промишлени и селскостопански цели (включително производство за промишлена употреба на мазнини и масла от растителен и животински произход от група 312 по ISIC) 313 Специализирано производство на химически продукти главно за битова употреба (с изключение на производството на медицински и фармацевтични продукти (ex група 319 по ISIC) Главна група 32 320 Нефтопреработвателна промишленост Главна група 33 Производство на неметални минерални продукти 331 Производство на конструкционни глинени продукти 332 Производство на стъкло и стъклени продукти 333 Производство на керамични продукти, включително огнеупорни продукти 334 Производство на цимент, варовик и хоросан 335 Производство на конструкционни материали в бетон, цимент и хоросан 339 Каменоделство и производство на други неметални минерални продукти Главна група 34 Производство и първична преработка на черни и цветни метали 341 Производство на чугун и стомана (по смисъла на Договора за ЕОВС, включително обединените коксови заводи към стоманолеярните) 342 Производство на стоманени тръби 343 Изтегляне на проводници, студено изтегляне, студено валцоване на ламарина, студено формоване 344 Производство и първична преработка на цветни метали 345 Леярни за черни и цветни метали Главна група 35 Производство на метални продукти (с изключение на машини и транспортна техника) 351 Ковашко производство, тежко щанцоване и тежко пресоване 352 Вторично преобразуване и повърхностна обработка 353 Метални конструкции 354 Казанджийство, производство на кухи продукти 355 Производство на инструменти, инвентар и крайни метални продукти (с изключение на електрическо оборудване) 359 Спомагателни машинно-инженерни дейности Главна група 36 Производство на машини с изключение на електротехнически продукти 361 Производство на селскостопански машини и трактори 362 Производство на канцеларска техника 363 Производство на металообработващи машини и други инструменти и инсталации и принадлежности за тях и за други уреди с електрозахранване 364 Производство на текстилни машини и принадлежности, производство на шевни машини 365 Производство на машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост и за химическата промишленост и свързаните с нея производства 366 Производство на техника и съоръжения за мини, за леярни за чугун и стомана и за строителната промишленост; производство на техника за механична обработка 367 Производство на трансмисионна техника 368 Производство на машини за други специфични промишлени нужди 369 Производство на други неелектрически машини и съоръжения Главна група 37 Електротехника 371 Производство на електрически проводници и кабели 372 Производство на мотори, генератори, трансформатори, трафопостове и друга подобна техника за електроснабдяване 373 Производство на електротехнически продукти за пряка търговска употреба 374 Производство на далекосъобщителна техника, електромери, други измервателни уреди и медицинска електротехника 375 Производство на електронна техника, радио- и телевизионни апарати, звукова техника 376 Производство на домакински електроуреди 377 Производство на лампи и осветителна техника 378 Производство на батерии и акумулатори 379 Ремонт, монтаж и специализирана инсталация на електрическо оборудване ex главна група 38 Производство на транспортна техника 383 Производство на моторни превозни средства и части за тях 384 Ремонт на моторни превозни средства, мотоциклети и велосипеди 385 Производство на мотоциклети, велосипеди и части за тях 389 Производство на транспортна техника, която не е класифицирана другаде Главна група 39 Други промишлени производства 391 Производство на точни уреди, измервателни и контролни инструменти 392 Производство на медицински хирургически инструменти и оборудване и ортопедични уреди (с изключение на ортопедични обувки) 393 Производство на фотографска и оптична техника 394 Производство и ремонт на ръчни, настолни и стенни часовници 395 Бижутерство и производство на ценни метали 396 Производство и ремонт на музикални инструменти 397 Производство на игри, играчки и спортни стоки 399 Други производства Главна група 40 Строителство 400 Строителство (неспециализирано); разрушителни работи 401 Строителство на сгради (жилищни и други) 402 Гражданско строителство; изграждане на пътища, мостове, железопътни линии и т.н. 403 Монтажни работи 404 Украса и довършителни работи 2 Директива 68/366/ЕИО (Директива за либерализация 68/365/ЕИО) Номенклатура от Спогодбата от Ница Главна група 20А 200 Производства на животински и растителни мазнини и масла 20Б Хранително-вкусова промишленост (с изключение на производството на напитки) 201 Клане на животни, заготовка и съхраняване на месо 202 Млечна промишленост 203 Консервиране на плодове и зеленчуци 204 Консервиране на риба и други морски храни 205 Мелничарска промишленост 206 Производство на хляб и хлебни продукти, включително сухари и бисквити 207 Захарна промишленост 208 Производство на какаови, шоколадови и захарни продукти 209 Производство на други хранителни продукти Главна група 21 Производство на напитки 211 Производство на етилов алкохол чрез ферментация, производство на дрожди и спирт 212 Производство на вино и други алкохолни напитки без малц 213 Производство на бира и малц 214 Производство на безалкохолни напитки и газирана вода ex 30 Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти 304 Производство на нишестени продукти 3 Директива 82/489/ЕИО Номенклатура на ISIC ex 855 заведения за фризьорство (с изключение на педикюристи и училища за обучение по козметика) Списък II Главни групи от Директиви 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО и 82/470/ЕИО 1 Директива 75/368/ЕИО (дейности по член 5, параграф 1) Номенклатура на ISIC ex 04 Рибарство 043 Рибарство във вътрешни води ex 38 Производство на транспортна техника 381 Корабостроене и кораборемонт 382 Производство на железопътна техника 386 Самолетостроене (включително космическа техника) ex 71 Дейности, свързани с транспорта и дейности извън транспорта в следните групи: ex 711 Услуги в спални вагони и вагон-ресторанти; поддръжка на вагонния парк в ремонтни депа; почистване на вагони ex 712 Поддръжка на парка на градския, подземния и междуградския пътнически транспорт ex 713 Поддръжка на парка на други видове пътнически наземен транспорт (например леки автомобили, автобуси, таксита) ex 714 Експлоатация и поддръжка на спомагателни услуги за автомобилния транспорт (например пътища, тунели и мостове с пътна такса, депа за стоки, паркинги, автобусни и трамвайни депа) ex 716 Дейности, свързани с вътрешния воден транспорт (например експлоатация и поддръжка на водните пътища, пристанищата и останалите съоръжения за вътрешния воден транспорт; буксирни и лоцмански услуги в пристанища, поставяне на буйове, товарене и разтоварване на съдове и други подобни дейности, като например изваждане на потънали съдове, теглене на буксир и експлоатация на пристани) 73 Съобщения: пощенски услуги и далекосъобщения ex 85 Лични услуги 854 Перални и перални услуги, химическо чистене и боядисване ex 856 Фотографски ателиета: портретна и търговска фотография, с изключение на фотожурналистика ex 859 Лични услуги, които не са класифицирани другаде (поддръжка и почистване на сгради или само на жилища) 2 Директива 75/369/ЕИО (Член 6: когато дейността се смята за промишлена или занаятчийска по своя характер) Номенклатура на ISIC Следните пътнически търговски дейности: а) покупко-продажба на стоки: — от пътуващи търговци, улични или амбулантни търговци (ex група 612 по ISIC); — в покрити пазари, извън постоянно действащите и в открити пазари; б) дейности, обхванати от вече приети предходни мерки, които изрично изключват или не посочват пътническото търговско извършване на такива дейности. 3 Директива 82/470/ЕИО (член 6, параграфи 1 и 3) Групи 718 и 720 по номенклатурата наISIC Дейностите включват по-конкретно: — организиране, предлагане за покупка или продажба пряко или на консигнация на единични или колективни предмети (транспорт, пансион, настаняване, екскурзии и т.н.) при пътуване или пребиваване, независимо от причините за него (член 2, буква Б, а). — посредническа дейност между изпълнители за различни видове транспорт и лица, които изпращат или получават стоки, и извършване на свързани с нея дейности: (аа) чрез сключване на договори с транспортни изпълнители за сметка на възложители; (бб) чрез избор на вида транспорт, фирмата и маршрута, които се смятат за най-изгодни за възложителя; (вв) чрез организиране на техническата страна на транспортната операция (например необходимата за превоза опаковка); чрез извършване на различни операции, свързани със съответния транспорт (например доставка за лед за хладилни вагони); (гг) чрез извършване на формалностите във връзка с транспорта, като например попълване на товарителници; чрез групаж или разделяне на пратките; (дд) чрез координиране на различните етапи на превоза, като се осигуряват транзит, пренасочване, претоварване и други крайни операции; (ее) чрез осигуряване на товари и превозвачи и транспортни средства за изпращачите или получателите на стоки: — оценка на транспортните разходи и проверка на подробните сметки; — предприемане на определени временни или постоянни мерки от името и за сметка на корабособственика или превозвача по море (с пристанищните власти, търговците, които снабдяват корабите с провизии и др.) (Дейностите, изброени в член 2, буква А, а), б) и г). Списък III Директиви 64/222/ЕИО, 68/364/ЕИО, 68/368/ЕИО, 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО, 70/523/ЕИО и 82/470/ЕИО 1 Директива 64/222/ЕИО (Директиви за либерализация 64/234/ЕИО и 64/224/ЕИО) 1. Професионални дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро, с изключение на търговия на едро с медицински и фармацевтични продукти, токсични продукти и патогени, и въглища (ex група 611). 2. Професионални дейности на посредник, който е оправомощен и инструктиран от едно или повече лица да води преговори или да сключва търговски сделки от името и за сметка на тези лица; 3. Професионални дейности на посредник, който, без да е постоянно инструктиран в тази връзка, свързва лица, желаещи да се договарят пряко помежду си или организира търговските им сделки и подпомага тяхното изпълнение; 4. Професионални дейности на посредник, който сключва търговски сделки от свое име и за сметка на други лица; 5. Професионални дейности на посредник, който извършва търговия на едро чрез търг за чужда сметка; 6. Професионални дейности на посредник, който обикаля от врата на врата в търсене на поръчки; 7. Предоставяне на услуги чрез професионални дейности на посредник, нает от едно или повече търговски, промишлени или занаятчийски предприятия. 2 Директива 68/364/ЕИО (Директива за либерализация 68/363/ЕИО) Ex група 612 по ISIC: Търговия на дребно Изключени дейности: 012 Отдаване под наем на селскостопански машини 640 Недвижими имоти, отдаване на имоти под наем 713 Отдаване под наем на автомобили, файтони и коне 718 Отдаване под наем на железопътни локомотиви и вагони 839 Отдаване под наем на машини на търговски предприятия 841 Резервация на места в киносалони и отдаване под наем на кинематографски филми 842 Резервация на места в театрални салони и отдаване под наем на театрално оборудване 843 Отдаване под наем на лодки, велосипеди, игрални автомати с монети за игри на щастието или на основата на умения 853 Отдаване под наем на мебелирани стаи 854 Отдаване под наем на изпрано спално бельо 859 Отдаване под наем на дрехи 3 Директива 68/368/ЕИО (Директива за либерализация 68/367/ЕИО) Номенклатура на ISIC ex главна група 85 по ISIC: 1. Ресторанти, кафенета, таверни и други места за обществено хранене (група 852 по ISIC) 2. Хотели, квартири, къмпинги и други места за настаняване (група 853 по ISIC) 4 Директива 75/368/ЕИО (член 7) Всички дейности, посочени в Приложението към Директива 75/368/ЕИО, с изключение на посочените в член 5, параграф 1 от настоящата директива (списък II, точка 1 от настоящото приложение) Номенклатура по ISIC ex 62 Банки и други финансови институции ex 620 Закупуване на патенти и лицензиране на дружества ex 71 Транспорт ex 713 Пътнически шосеен транспорт, с изключение на транспорта с моторни превозни средства ex 719 Транспортиране по тръбопроводи на течни въглеводороди и други течни химически продукти ex 82 Обществени услуги 827 Библиотеки, музеи, ботанически и зоологически градини ex 84 Развлекателни услуги 843 Услуги, свързани с отдиха, които не са класифицирани другаде: — спортни дейности (спортни игрища, организиране на спортни срещи и т.н.), с изключение на дейността на спортни инструктори — игри (състезателни конюшни, зони за игри, хиподруми и т.н.) — други развлекателни дейности (циркове, увеселителни паркове и други забавления) ex 85 Лични услуги ex 851 Домашни услуги ex 855 Козметични салони и услуги на маникюристи, с изключение на педикюристи и училища за подготовка на професионални козметици и фризьори ex 859 Лични услуги, които не са класифицирани другаде, с изключение на спортни и медицински масажисти и планински водачи, разделени в следните групи: — дезинфекциране и борба с вредители — отдаване на дрехи под наем и складова дейност — бюра за организиране на сватби и подобни услуги — астрология, гадателство и подобни — санитарни услуги и свързани с тях дейности — погребални услуги и поддръжка на гробища — куриери и преводач-екскурзоводи 5 Директива 75/369/ЕИО (член 5) Следните пътнически търговски дейности: а) покупко-продажба на стоки: — от пътуващи търговци, улични или амбулантни търговци (ex група 612 по ISIC); — в покрити пазари, извън постоянно действащите и в открити пазари; б) дейности, обхванати от вече приети преходни мерки, които изрично изключват или не посочват пътническото търговско извършване на такива дейности. 6 Директива 70/523/ЕИО Професионални дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро с въглища и професионални дейности на посредници в търговията с въглища (ex група 6112, номенклатура по ISIC) 7 Директива 82/470/ЕИО (член 6, параграф 2) (Дейности, изброени в член 2, буква А, в) и д), буква Б, б), буква В и буква Г) Тези дейности включват по-конкретно: — наемане на железопътни вагони за превоз на хора или стоки; — посредническа дейност при покупко-продажбата или наемането на кораби; — организиране, договаряне и сключване на договори за превоз на емигранти; — получаване на всякакви депозирани предмети и стоки за сметка на депозанта под митнически контрол или извън него в складове, универсални магазини, мебелни депа, хладилни складове, силози и т.н.; — предоставяне на депозанта на разписка за депозираните предмети или стоки; — предоставяне на помещения за гледане, фураж и огради при продажба на временно настанен добитък в очакване на продажба или при транзитно прехвърляне от или до пазара; — извършване на проверка или технически преглед на моторни превозни средства; — измерване, претегляне и еталониране на стоки.

Приложение V

Признаване въз основа на координирането на минималните квалификационни изисквания V.1. ЛЕКАР 5.1.1. Удостоверения за професионална квалификация за базово обучение по медицина Държава Удостоверение за професионална квалификация Орган, който присъжда квалификацията Свидетелство, което придружава удостоверението Референтна дата België / Belgique/Belgien Diploma van arts/ Diplôme de docteur en médecine Diplôme de “médecin” / Master in de geneeskunde — Les universités / De universiteiten — Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté française / De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap 20.12.1976 г. България Диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен «магистър» по Медицина» и професионална квалификация «Магистър-лекар» Университет 1.1.2007 г. Česko Diplom o ukončení studia ve studijním programu všeobecné lékařství (doktor medicíny, MUDr.) Lékářská fakulta univerzity v České republice 1.5.2004 г. Danmark Bevis for kandidatuddannelsen i medicin (cand.med.) Bevis for bestået lægevidenskabelig embedseksamen (cand.med.) Universitet 1. Autorisation som læge 2. Tilladelse til selvstændigt virke som læge 20.12.1976 г. Deutschland — Zeugnis über die Ärztliche Prüfung — Zeugnis über die Ärztliche Staatsprüfung und Zeugnis über die Vorbereitungszeit als Medizinalassistent, soweit diese nach den deutschen Rechtsvorschriften noch für den Abschluss der ärztlichen Ausbildung vorgesehen war Zuständige Behörden 20.12.1976 г. Eesti Arstikraad Degree in Medicine (MD) Diplom arstiteaduse õppekava läbimise kohta Tartu Ülikool 1.5.2004 г. Ελλάς Πτυχίо Iατρικής — Iατρική Σχоλή Παvεπιστημίоυ, — Σχоλή Επιστημώv Υγείας, Τμήμα Iατρικής Παvεπιστημίоυ 1.1.1981 г. España Título de Licenciado en Medicina y Cirugía Título de Licenciado en Medicina Título de Graduado/a en Medicina — Ministerio de Educación y Cultura — El rector de una Universidad 1.1.1986 г. France Diplôme d'Etat de docteur en Médicine Universités 20.12.1976 г. Diplôme de fin de deuxième cycle des études médicales (7) Hrvatska Diploma “doktor medicine/doktorica medicine” Medicinski fakulteti sveučilišta u Republici Hrvatskoj 1.7.2013 г. Ireland Primary qualification Competent examining body Certificate of experience 20.12.1976 г. Italia Diploma di laurea in medicina e chirurgia Università Diploma di abilitazione all’esercizio della medicina e chirurgia (9) 20.12.1976 г. Κύπρος Πιστοποιητικό Εγγραφής Ιατρού Ιατρικό Συμβούλιο 1.5.2004 г. Πτυχίο Ιατρικής Ιατρικη σχολη πανεπιστημιου κυπρου (1) Ευρωπαϊκό Πανεπιστήμιο Κύπρου (2) Πανεπιστήμιο Λευκωσίας (3) Latvija ārsta diploms Universitātes tipa augstskola Universitāte 1.5.2004 г. Lietuva 1. Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą gydytojo kvalifikaciją Universitetas 1. Internatūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą medicinos gydytojo profesinę kvalifikaciją 1.5.2004 г. 2. Magistro diplomas (medicinos magistro kvalifikacinis laipsnis ir gydytojo kvalifikacija) 2. Internatūros pažymėjimas (medicinos gydytojo profesinė kvalifikacija) Luxembourg Diplôme d’Etat de docteur en médecine, chirurgie et accouchements Jury d’examen d’Etat Certificat de stage 20.12.1976 г. Magyarország Okleveles orvosdoktor oklevél (dr. med) Egyetem 1.5.2004 г. Malta Lawrja ta’ Tabib tal-Mediċina u l-Kirurġija Università ta’ Malta Ċertifikat ta’ reġistrazzjoni maħruġ mill-Kunsill Mediku 1.5.2004 г. Nederland Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd artsexamen Faculteit Geneeskunde 20.12.1976 г. Master of Science in de Geneeskunde (8) Österreich Urkunde über die Verleihung des akademischen Grades Doktor der gesamten Heilkunde (bzw. Doctor medicinae universae, Dr.med.univ.) Medizinische Fakultät einer Universität, bzw Medizinische Universität 1.1.1994 г. Polska Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku lekarskim z tytułem „lekarz” Szkoły wyższe Świadectwo złożenia Lekarskiego Egzaminu Państwowego (4) / Świadectwo złożenia Lekarskiego Egzaminu Końcowego (5) 1.5.2004 г. Zaświadczenie o ukończeniu stażu podyplomowego Portugal Carta de Curso de licenciatura em medicina Certificado de mestrado integrado em medicina Universidades Certificado emitido pela Ordem dos Médicos 1.1.1986 г. România Diplomă de licență de doctor medic Diploma de licență și master (6) Universități Ministerul Educației Naționale (6) 1.1.2007 г. Slovenija Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov “doktor medicine/doktorica medicine” Univerza Potrdilo o Opravljenem Strokovnem Izpitu za Poklic Zdravnik/Zdravnica 1.5.2004 г. Slovensko DIPLOM všeobecné lekárstvo doktor všeobecného lekárstva (“MUDr.”) Univerzita 1.5.2004 г. Suomi/Finland Lääketieteen lisensiaatin tutkinto/Medicine licentiatexamen Yliopisto 1.1.1994 г. Sverige Läkarexamen Universitet eller högskola Bevis om legitimation som läkare, utfärdat av Socialstyrelsen 1.1.1994 г. United Kingdom Primary qualification (10) Competent examining body Certificate of experience 20.12.1976 г. (1) Считано от септември 2013 г. (2) Считано от септември 2013 г. (3) Считано от октомври 2014 г. (4) До 2012 г. (5) Считано от 2013 г. (6) Считано от 2011 г. (7) Считано от 2003/2004 г. до 2013/2014 г. (8) Считано от 2001/2002 г. (9) До 2.4.2020 г. (10) Издадено преди 1.1.2021 г. 5.1.2. Удостоверения за професионална квалификация на лекари специалисти Държава Удостоверение за професионална квалификация Орган, който присъжда квалификацията Референтна дата België/ Belgique/ Belgie Bijzondere beroepstitel van geneesheer-specialist / Titre professionnel particulier de médecin spécialiste Minister bevoegd voor Volksgezondheid / Ministre de la Santé publique (9) Departement Zorg van het Vlaams Ministerie van Welzijn, Volksgezondheid en Gezin / Ministre de la Communauté française compétent pour l'agrément des professionnels de soins de santé (10) 20.12.1976 г. България Свидетелство за призната специалност Университет 1.1.2007 г. Česko Diplom o specializaci Ministerstvo zdravotnictví 1.5.2004 г. Danmark Bevis for tilladelse til at betegne sig som speciallæge Sundhedsstyrelsen Styrelsen for Patientsikkerhed 20.12.1976 г. Deutschland Fachärztliche Anerkennung Landesärztekammer 20.12.1976 г. Eesti Residentuuri lõpetamist tõendav tunnistus Residentuuri lõputunnistus eriarstiabi erialal Tartu Ülikool 1.5.2004 г. Ελλάς Τίτλоς Iατρικής Ειδικότητας 1. Περιφέρεια 1.1.1981 г. 2. Νоμαρχιακή Αυτоδιоίκηση 3. Νоμαρχία España Título de Especialista — Ministerio competente en el ámbito de la Educación/Universidades — Ministerio competente en el ámbito de la Sanidad (4) 1.1.1986 г. France 1. Certificat d’études spéciales de médecine accompagné du diplôme d’Etat de docteur en médecine 1. Universités 20.12.1976 г. 2. Attestation de médecin spécialiste qualifié accompagnée du diplôme d’Etat de docteur en médecine 2. Conseil de l’Ordre des médecins 3. Diplôme d’études spécialisées ou diplôme d’études spécialisées complémentaires qualifiant de médecine accompagné du diplôme d’Etat de docteur en médecine 3. Universités Hrvatska Diploma o specijalističkom usavršavanju Ministarstvo nadležno za zdravstvo 1.7.2013 г. Ireland Certificate of Specialist doctor Competent authority 20.12.1976 г. Italia Diploma di medico specialista Università 20.12.1976 г. Κύπρος Πιστοποιητικό Αναγνώρισης Ειδικότητας Ιατρικό Συμβούλιο 1.5.2004 г. Latvija 1. “Sertifikāts”–kompetentu iestāžu izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu specialitātē (5) 2. Ārstniecības personas sertifikāts Latvijas Ārstu biedrība Latvijas Ārstniecības personu profesionālo organizāciju savienība (6) 1.5.2004 г. Lietuva 1. Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo specialisto profesinę kvalifikaciją 2. Rezidentūros pažymėjimas (gydytojo specialisto profesinė kvalifikacija) Universitetas 1.5.2004 г. Luxembourg 1. Certificat de médecin spécialiste 1. Ministre de la Santé publique 20.12.1976 г. 2. Diplôme d’études spécialisées en médecine 2. Université du Luxembourg 15.09.2021 г. Magyarország Szakorvosi bizonyítvány Nemzeti Vizsgabizottság 1.5.2004 г. Malta Ċertifikat ta’ Speċjalista Mediku Kumitat ta’ Approvazzjoni dwar Speċjalisti 1.5.2004 г. Nederland Bewijs van inschrijving in een Specialistenregister — Medische Specialisten Registratie Commissie (MSRC) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot bevordering der Geneeskunst 20.12.1976 г. — Sociaal-Geneeskundigen Registratie Commissie (SGRC) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst Diploma geneeskundig specialist — Registratiecommissie Geneeskundig Specialisten (RGS) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst (1) Österreich Facharztdiplom Österreichische Ärztekammer 1.1.1994 г. Polska Dyplom uzyskania tytułu specjalisty Centrum Egzaminów Medycznych 1.5.2004 г. Portugal Titulo de especialista Ordem dos Médicos 1.1.1986 г. România Certificat de medic specialist Ministerul Sănătății 1.1.2007 г. Slovenija Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu 1. Ministrstvo za zdravje 2. Zdravniška zbornica Slovenije 1.5.2004 г. Slovensko Diplom o špecializácii 1. Slovenská zdravotnícka univerzita 2. Univerzita Komenského v Bratislave 3. Univerzita Pavla Jozefa Šafárika v Košiciach 1.5.2004 г. Suomi/Finland Erikoislääkärin tutkinto / Specialläkarexamen (7) Erikoislääkärikoulutus / Specialistläkarutbildning (8) Yliopisto 1.1.1994 г. Sverige Bevis om specialkompetens som läkare, utfärdat av Socialstyrelsen Socialstyrelsen 1.1.1994 г. United Kingdom Certificate of Completion of training (2) Postgraduate Medical Education and Training Board 20.12.1976 г. General Medical Council 1.4.2010 г. (1) Считано от януари 2013 г. (2) Издадено преди 1.1.2021 г. (3) Считано от 15.9.2021 г. (4) Считано от 1.1.2022 г. (5) До 31.12.2012 г. (6) До 31.12.2008 г. (7) До 31.1.2015 г. (8) Считано от 1.2.2015 г. (9) До 2014 г. (10) Считано от 2014 г. 5.1.3. Наименования на курсовете на обучение по специализирана медицина Анестезиология Обща хирургия Минимална продължителност на обучението: 3 години Минимална продължителност на обучението: 5 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Anesthésie-réanimation / Anesthesie-reanimatie Chirurgie / Heelkunde България Анестезиология и интензивно лечение Хирургия Česko Anesteziologie a intenzivní medicína Chirurgie Danmark Anæstesiologi Kirurgi Deutschland Anästhesiologie (Allgemeine) Chirurgie Eesti Anestesioloogia Üldkirurgia Ελλάς Αvαισθησιоλоγία Χειρоυργική España Anestesiología y Reanimación Cirugía general y del aparato digestivo France Anesthésie-réanimation Chirurgie générale Hrvatska Anesteziologija, reanimatologija i intenzivna medicina Opća kirurgija Ireland Anaesthesia (3) Anaesthesiology (4) General surgery Italia Anestesia, rianimazione e terapia intensiva Anestesia, rianimazione, terapia intensiva e del dolore (2) Chirurgia generale Κύπρος Αναισθησιολογία Γενική Χειρουργική Latvija Anestezioloģija un reanimatoloģija Ķirurģija Lietuva Anesteziologija reanimatologija Chirurgija Luxembourg Anesthésie-réanimation Chirurgie générale Magyarország Aneszteziológia és intenzív terápia Sebészet Malta Anesteżija u Kura Intensiva Kirurġija Ġenerali Nederland Anesthesiologie Heelkunde Österreich Anästhesiologie und Intensivmedizin — Chirurgie — Allgemeinchirurgie und Viszeralchirurgie (1) Polska Anestezjologia i intensywna terapia Chirurgia ogólna Portugal Anestesiologia Cirurgia geral România Anestezie și terapie intensivă Chirurgie generală Slovenija Anesteziologija, reanimatologija in perioperativna intenzivna medicina Splošna kirurgija Slovensko Anestéziológia a intenzívna medicína Chirurgia Suomi/Finland Anestesiologia ja tehohoito / Anestesiologi och intensivvård Yleiskirurgia / Allmän kirurgi Sverige Anestesi och intensivvård Kirurgi United Kingdom Anaesthetics (5) General surgery (5) (1) Считано от юни 2015 г. (2) Считано от февруари 2015 г. (3) До 2018 г. (4) Считано от 2019 г. (5) Издадено преди 1.1.2021 г. Неврохирургия Акушерство и гинекология Минимална продължителност на обучението: 5 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien Neurochirurgie Gynécologie – obstétrique / Gynaecologie - verloskunde България Неврохирургия Акушерство и гинекология Česko Neurochirurgie Gynekologie a porodnictví Danmark Neurokirurgi Gynækologi og obstetrik Deutschland Neurochirurgie Frauenheilkunde und Geburtshilfe Eesti Neurokirurgia Sünnitusabi ja günekoloogia Ελλάς Νευρоχειρоυργική Μαιευτική-Γυvαικоλоγία España Neurocirugía Obstetricia y ginecología France Neurochirurgie Gynécologie – obstétrique Hrvatska Neurokirurgija Ginekologija i opstetricija Ireland Neurosurgery Obstetrics and gynaecology Italia Neurochirurgia Ginecologia e ostetricia Κύπρος Νευροχειρουργική Μαιευτική – Γυναικολογία Latvija Neiroķirurģija Ginekoloģija un dzemdniecība Lietuva Neurochirurgija Akušerija ginekologija Luxembourg Neurochirurgie Gynécologie – obstétrique Magyarország Idegsebészet Szülészet-nőgyógyászat Malta Newrokirurġija Ostetriċja u Ġinekoloġija Nederland Neurochirurgie Obstetrie en Gynaecologie Österreich Neurochirurgie Frauenheilkunde und Geburtshilfe Polska Neurochirurgia Położnictwo i ginekologia Portugal Neurocirurgia Ginecologia e obstetricia România Neurochirurgie Obstetrică-ginecologie Slovenija Nevrokirurgija Ginekologija in porodništvo Slovensko Neurochirurgia Gynekológia a pôrodníctvo Suomi/Finland Neurokirurgia / Neurokirurgi Naistentaudit ja synnytykset / Kvinnosjukdomar och förlossningar Sverige Neurokirurgi Obstetrik och gynekologi United Kingdom Neurosurgery (1) Obstetrics and gynaecology (1) (1) Издадено преди 1.1.2021 г. Вътрешни болести Офталмология Минимална продължителност на обучението: 5 години Минимална продължителност на обучението: 3 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien Médecine interne / Inwendige geneeskunde Ophtalmologie / Oftalmologie България Вътрешни болести Очни болести Česko Vnitřní lékařství Oftalmologie Danmark Oftalmologi Deutschland Innere Medizin Augenheilkunde Eesti Sisehaigused Oftalmoloogia Ελλάς Παθоλоγία (4) Εσωτερικησ Παθολογιασ (5) Οφθαλμоλоγία España Medicina interna Oftalmología France Médecine interne Médecine interne et immunologie clinique (3) Ophtalmologie Hrvatska Opća interna medicina Oftalmologija i optometrija Ireland General (Internal) Medicine Ophthalmic surgery Ophthalmology (1) Italia Medicina interna Oftalmologia Κύπρος Παθоλоγία Οφθαλμολογία Latvija Internā medicīna Oftalmoloģija Lietuva Vidaus ligos Oftalmologija Luxembourg Médecine interne Ophtalmologie Magyarország Belgyógyászat Szemészet Malta Mediċina Interna Oftalmoloġija Nederland Interne geneeskunde Oogheelkunde Österreich Innere Medizin Augenheilkunde und Optometrie Polska Choroby wewnętrzne Okulistyka Portugal Medicina interna Oftalmologia România Medicină internă Oftalmologie Slovenija Interna medicina Oftalmologija Slovensko Vnútorné lekárstvo Oftalmológia Suomi/Finland Sisätaudit / Inre medicin Silmätaudit / Ögonsjukdomar Sverige Internmedicin Ögonsjukdomar (oftalmologi) United Kingdom General (internal) medicine (2) Ophthalmology (2) (1) Считано от 1991/1992 г. (2) Издадено преди 1.1.2021 г. (3) Считано от 2017/2018 г. (4) До 2018 г. (5) Считано от 2018 г. Оториноларингология Педиатрия Минимална продължителност на обучението: 3 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Oto-rhino-laryngologie / Otorhinolaryngologie Pédiatrie / Pediatrie България Ушно-носно-гърлени болести Педиатрия Česko Otorinolaryngologie (6) Otorinolaryngologie a chirurgie hlavy a krku (7) Dětské lékařství (4) Pediatrie (5) Danmark Oto-rhino-laryngologi Pædiatri Deutschland Hals-Nasen-Ohrenheilkunde Kinder- und Jugendmedizin Eesti Otorinolarüngoloogia Pediaatria Ελλάς Ωτоριvoλαρυγγоλоγία Παιδιατρική España Otorrinolaringología Pediatría y sus áreas especificas France Oto-rhino-laryngologie et chirurgie cervico-faciale Pédiatrie Hrvatska Otorinolaringologija Pedijatrija Ireland Otolaryngology Paediatrics Italia Otorinolaringoiatria Pediatria Κύπρος Ωτορινολαρυγγολογία Παιδιατρική Latvija Otolaringoloģija Pediatrija Lietuva Otorinolaringologija Vaikų ligos Luxembourg Oto-rhino-laryngologie Pédiatrie Magyarország Fül-orr-gégegyógyászat Csecsemő- és gyermekgyógyászat Malta Otorinolaringoloġija Otorinolarinġoloġija – Kirurġija tar-Ras u l-Għonq (2) Pedjatrija Nederland Keel-neus-oorheelkunde Kindergeneeskunde Österreich — Hals-, Nasen- und Ohrenkrankheiten — Hals-, Nasen- und Ohrenheilkunde (1) Kinder- und Jugendheilkunde Polska Otorynolaryngologia Pediatria Portugal Otorrinolaringologia Pediatria România Otorinolaringologie Pediatrie Slovenija Otorinolaringológija Pediatrija Slovensko Otorinolaryngológia Pediatria Suomi/Finland Korva-, nenä- ja kurkkutaudit / Öron-, näs- och halssjukdomar Lastentaudit / Barnsjukdomar Sverige Öron-, näs- och halssjukdomar (oto-rhino-laryngologi) Barn- och ungdomsmedicin United Kingdom Otolaryngology (3) Paediatrics (3) (1) Считано от юни 2015 г. (2) Считано от 19.1.2018 г. (3) Издадено преди 1.1.2021 г. (4) До 30.6.2017 г. (5) Считано от 1.7.2017 г. (6) До 31.1.2014 г. (7) Считано от 1.2.2014 г. Пулмология Урология Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 5 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Pneumologie Urologie България Пневмология и фтизиатрия Урология Česko Pneumologie a ftizeologie Urologie Danmark Intern medicin: lungesygdomme Urologi Deutschland — Pneumologie — Innere Medizin und Pneumologie (1) Urologie Eesti Pulmonoloogia Uroloogia Ελλάς Φυματιоλоγία- Πvευμоvoλоγία Ουρоλоγία España Neumología Urología France Pneumologie Chirurgie urologique Urologie (4) Hrvatska Pulmologija Urologija Ireland Respiratory medicine Urology Italia Malattie dell’apparato respiratorio Urologia Κύπρος Πνευμονολογία – Φυματιολογία Ουρολογία Latvija Ftiziopneimonoloģija Uroloģija Lietuva Pulmonologija Urologija Luxembourg Pneumologie Urologie Magyarország Tüdőgyógyászat Urológia Malta Mediċina Respiratorja Uroloġija Nederland Longziekten en tuberculose Urologie Österreich — Lungenkrankheiten — Innere Medizin und Pneumologie (2) Urologie Polska Choroby płuc Urologia Portugal Pneumologia Urologia România Pneumologie Urologie Slovenija Pnevmologija Urologija Slovensko Pneumológia a ftizeológia Urológia Suomi/Finland Keuhkosairaudet ja allergologia / Lungsjukdomar och allergologi Urologia / Urologi Sverige Lungsjukdomar (pneumologi) Urologi United Kingdom Respiratory medicine (3) Urology (3) (1) Считано от юли 2011 г. (2) Считано от юни 2015 г. (3) Издадено преди 1.1.2021 г. (4) Считано от 2017/2018 г. Ортопедия Патоанатомия Минимална продължителност на обучението: 5 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Chirurgie orthopédique / Orthopedische heelkunde Anatomie pathologique / Pathologische anatomie България Ортопедия и травматология Обща и клинична патология Česko Ortopedie (5) Ortopedie a traumatologie pohybového ústrojí (6) Patologie Danmark Ortopædisk kirurgi Patologisk anatomi og cytology Deutschland — Orthopädie (und Unfallchirurgie) — Orthopädie und Unfallchirurgie (1) Pathologie Eesti Ortopeedia Patoloogia Ελλάς Ορθоπεδική Παθоλоγική Αvατоμική España Cirugía ortopédica y traumatología Anatomía patológica France Chirurgie orthopédique et traumatologie Anatomie et cytologie pathologiques Hrvatska Ortopedija i traumatologija Patologija Patologija i citologija (3) Ireland Trauma and orthopaedic surgery Histopathology Italia Ortopedia e traumatologia Anatomia patologica Κύπρος Ορθοπεδική Παθολογοανατομία – Ιστολογία Latvija Traumatoloģija un ortopēdija Patoloģija Lietuva Ortopedija traumatologija Patologija Luxembourg Orthopédie Anatomie pathologique Magyarország Ortopédia és traumatológia Patológia Malta Kirurġija Ortopedika Istopatoloġija Nederland Orthopedie Pathologie Österreich — Orthopädie und Orthopädische Chirurgie — Orthopädie und Traumatologie (2) — Pathologie — Klinische Pathologie und Molekularpathologie (2) — Klinische Pathologie und Neuropathologie Polska Ortopedia i traumatologia narządu ruchu Patomorfologia Portugal Ortopedia Anatomia patologica România Ortopedie și traumatologie Anatomie patologică Slovenija — Ortopedska kirurgija; Travmatologija Patologija Slovensko Ortopédia Patologická anatómia Suomi/Finland Ortopedia ja traumatologia / Ortopedi och traumatologi Patologia / Patologi Sverige Ortopedi Klinisk patologi United Kingdom Trauma and orthopaedic surgery (4) Histopathology (4) (1) Считано от май 2006 г. (2) Считано от юни 2015 г. (3) Считано от 3.11.2015 г. (4) Издадено преди 1.1.2021 г. (5) До 1.10.2013г. (6) Считано от 2.10.2013 г. Неврология Психиатрия Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien Neurologie Psychiatrie, particulièrement de l’adulte/Psychiatrie, meer bepaald in de volwassenpsychiatrie България Нервни болести Психиатрия Česko Neurologie Psychiatrie Danmark Neurologi Psykiatri Deutschland Neurologie Psychiatrie und Psychotherapie Eesti Neuroloogia Psühhiaatria Ελλάς Νευρоλоγία Ψυχιατρική España Neurología Psiquiatría France Neurologie Psychiatrie Hrvatska Neurologija Psihijatrija Ireland Neurology Psychiatry Italia Neurologia Psichiatria Κύπρος Νευρολογία Ψυχιατρική Latvija Neiroloģija Psihiatrija Lietuva Neurologija Psichiatrija Luxembourg Neurologie Psychiatrie Magyarország Neurológia Pszichiátria Malta Newroloġija Psikjatrija Nederland Neurologie Psychiatrie Österreich Neurologie Psychiatrie und Psychotherapeutische Medizin Polska Neurologia Psychiatria Portugal Neurologia Psiquiatria România Neurologie Psihiatrie Slovenija Nevrologija Psihiatrija Slovensko Neurológia Psychiatria Suomi/Finland Neurologia / Neurologi Psykiatria / Psykiatri Sverige Neurologi Psykiatri United Kingdom Neurology (1) General psychiatry (1) (1) Издадено преди 1.1.2021 г. Образна диагностика Лъчетерапия Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Radiodiagnostic / Röntgendiagnose Radiothérapie-oncologie / Radiotherapie-oncologie България Образна диагностика Лъчелечение Česko Radiologie a zobrazovací metody Radiační onkologie Danmark Radiologi Klinisk Onkologi Deutschland (Diagnostische) Radiologie Strahlentherapie Eesti Radioloogia Onkoloogia Ελλάς Ακτιvoδιαγvωστική Ακτιvoθεραπευτική - Ογκολογία España Radiodiagnóstico Oncología radioterápica France Radiodiagnostic et imagerie médicale Radiologie et imagerie médicale (4) Oncologie option radiothérapie Hrvatska Klinička radiologija Onkologija i radioterapija Ireland Radiology Radiation oncology Italia Radiodiagnostica Radioterapia Κύπρος Ακτινολογία Ακτινοθεραπευτική Ογκολογία Latvija Diagnostiskā radioloģija Terapeitiskā radioloģija Lietuva Radiologija Onkologija radioterapija Luxembourg Radiodiagnostic Radiothérapie Magyarország Radiológia Sugárterápia Malta Radjoloġija Onkoloġija u Radjoterapija Nederland Radiologie Radiotherapie Österreich Radiologie Strahlentherapie-Radioonkologie Polska Radiologia i diagnostyka obrazowa Radioterapia onkologiczna Portugal Radiodiagnóstico Radioterapia Radioncologia România Radiologie-imagistică medicală Radioterapie Slovenija Radiologija Radioterapija in onkologija Slovensko Rádiológia Radiačná onkológia Suomi/Finland Radiologia / Radiologi Syöpätaudit / Cancersjukdomar Sverige Medicinsk radiologi Radiologi (2) Tumörsjukdomar (allmän onkologi) Onkologi (1) United Kingdom Clinical radiology (3) Clinical oncology (3) (1) Считано от септември 2008 г. (2) Считано от май 2015 г. (3) Издадено преди 1.1.2021 г. (4) Считано от 2017/2018 г. Пластична хирургия Клинична биология Минимална продължителност на обучението: 5 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien Chirurgie plastique, reconstructrice et esthétique / Plastische, reconstructieve en esthetische heelkunde Biologie clinique / Klinische biologie България Пластично-възстановителна и естетична хирургия Клинична лаборатория Česko Plastická chirurgie Danmark Plastikkirurgi Deutschland — Plastische (und Ästhetische) Chirurgie — Plastische und Ästhetische Chirurgie (1) Laboratoriumsmedizin (2) Eesti Plastika- ja rekonstruktiivkirurgia Laborimeditsiin Ελλάς Πλαστική Χειρоυργική Ιατρική βιοπαθολογία (5) España Cirugía plástica, estética y reparadora Análisis clínicos France Chirurgie plastique, reconstructrice et esthétique Biologie médicale Hrvatska Plastična, rekonstrukcijska i estetska kirurgija Ireland Plastic, reconstructive and aesthetic surgery Italia Chirurgia plastica, ricostruttiva ed estetica Patologia clinica Patologia clinica e biochimica clinica (4) Κύπρος Πλαστική Χειρουργική Latvija Plastiskā ķirurģija Lietuva Plastinė ir rekonstrukcinė chirurgija Laboratorinė medicina Luxembourg Chirurgie plastique Biologie clinique Magyarország — Plasztikai (égési) sebészet — Plasztikai és égés-sebészet (6) Orvosi laboratóriumi diagnosztika Malta Kirurġija Plastika Nederland Plastische chirurgie Österreich Plastische, Ästhetische und Rekonstruktive Chirurgie Plastische, Rekonstruktive und Ästhetische Chirurgie (3) Medizinische Biologie Polska Chirurgia plastyczna Diagnostyka laboratoryjna Portugal Cirurgia plástica, estética e reconstrutiva Patologia clínica România Chirurgie plastică, estetică și microchirurgie reconstructivă Medicină de laborator Slovenija Plastična, rekonstrukcijska in estetska kirurgija Slovensko Plastická chirurgia Laboratórna medicína Suomi/Finland Plastiikkakirurgia / Plastikkirurgi Sverige Plastikkirurgi United Kingdom Plastic surgery (7) (1) Считано от 2006 г. (2) Считано от 2012 г. (3) Считано от юни 2015 г. (4) Считано от юни 2015 г. (5) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 30.12.1994 г. (6) Считано от 2012 г. (7) Издадено преди 1.1.2021 г. Микробиология – Бактериология Биохимия Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien Microbiologie médicale/medische microbiologie (11) България Микробиология Биохимия Česko Lékařská mikrobiologie Klinická biochemie Danmark Klinisk mikrobiologi Klinisk biokemi Deutschland — Mikrobiologie (Virologie) und Infektionsepidemiologie — Mikrobiologie, Virologie und Infektionsepidemiologie (3) Laboratoriumsmedizin (1) Eesti Ελλάς — Iατρική Βιоπαθоλоγία — Μικρоβιоλоγία Ιατρική βιοπαθολογία (6) España Microbiología y parasitología Bioquímica clínica France Hrvatska Klinička mikrobiologija Ireland Microbiology Microbiology (clinical and laboratory) (12) Chemical pathology Italia Microbiologia e virologia Biochimica clinica (5) Biochimica (9) Κύπρος Μικροβιολογία Latvija Mikrobioloģija Lietuva Luxembourg Microbiologie Chimie biologique Magyarország Orvosi mikrobiológia Malta Mikrobijoloġija/Batterjoloġija Patoloġija Kimika Nederland Medische microbiologie Klinische chemie (2) Österreich — Hygiene und Mikrobiologie — Klinische Mikrobiologie und Hygiene (4) — Klinische Mikrobiologie und Virologie (4) Medizinische und Chemische Labordiagnostik Polska Mikrobiologia lekarska Portugal România Slovenija Klinična mikrobiologija Medicinska biokemija Slovensko Klinická mikrobiológia Klinická biochémia Suomi/Finland Kliininen mikrobiologia / Klinisk mikrobiologi Kliininen kemia / Klinisk kemi Sverige Klinisk bakteriologi Klinisk mikrobiologi (7) Klinisk kemi United Kingdom Medical microbiology and virology (8) (10) Chemical pathology (10) (1) До 2012 г. (2) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 4.4.2000 г. (3) Считано от май 2006 г. (4) Считано от юни 2015 г. (5) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 3.6.2015 г. (6) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 30.12.1994 г. (7) Считано от май 2015 г. (8) До 11.10.2018 г. (9) Считано от 3.6.2015 г. (10) Издадено преди 1.1.2021 г. (11) Считано от 2020/2021 г. (12) Считано от 2020/2021 г. Имунология Гръдна хирургия Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 5 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Chirurgie thoracique / Heelkunde op de thorax (1) България Клинична имунология Гръдна хирургия Кардиохирургия Česko Alergologie a klinická imunologie Hrudní chirurgie Danmark Klinisk immunologi Thoraxkirurgi Deutschland Thoraxchirurgie Eesti Torakaalkirurgia Ελλάς Χειρουργική Θώρακος (8) Χειρουργική Θώρακος- Καρδιάς/ Κατεύθυνση: Θωρακοχειρουργική (9) España Inmunología Cirugía torácica France Médecine interne et immunologie clinique (6) Chirurgie thoracique et cardiovasculaire Hrvatska Alergologija i klinička imunologija Specijalist kardiotorakalna kirurgija (4) Ireland Immunology (clinical and laboratory) Cardiothoracic surgery Italia — Chirurgia toracica Κύπρος Ανοσολογία Χειρουργική Θώρακος Latvija Imunoloģija Torakālā ķirurģija Sirds ķirurgs Lietuva Krūtinės chirurgija Luxembourg Immunologie Chirurgie thoracique Magyarország Allergológia és klinikai immunológia Mellkassebészet Malta Immunoloġija Kirurġija Kardjo-Toraċika Nederland Cardio-thoracale chirurgie Österreich — Immunologie — Klinische Immunologie (2) Thoraxchirurgie Polska Immunologia kliniczna Chirurgia klatki piersiowej Portugal Cirurgia cardiotorácica Cirurgia Torácica (7) România Chirurgie toracică Slovenija Torakalna kirurgija Slovensko Klinická imunológia a alergológia Hrudníková chirurgia Suomi/Finland Sydän-ja rintaelinkirurgia / Hjärt- och thoraxkirurgi Sverige Klinisk immunologi (3) Thoraxkirurgi United Kingdom Immunology (5) Cardo-thoracic surgery (5) (1) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 1.1.1983 г. (2) Считано от юни 2015 г. (3) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 14.6.2017 г. (4) Считано от септември 2011 г. (5) Издадено преди 1.1.2021 г. (6) Считано от 2017/2018 г. (7) Считано от 2010 г. (8) До 2024 г. (9) Считано от 2024 г. Детска хирургия Съдова хирургия Минимална продължителност на обучението: 5 години Минимална продължителност на обучението: 5 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Chirurgie des vaisseaux / Bloedvatenheelkunde (1) България Детска хирургия Съдова хирургия Česko Dětská chirurgie Cévní chirurgie Danmark Karkirurgi Deutschland Kinderchirurgie Gefäßchirurgie Eesti Lastekirurgia Kardiovaskulaarkirurgia Ελλάς Χειρоυργική Παίδωv Αγγειоχειρоυργική España Cirugía pediátrica Angiología y cirugía vascular France Chirurgie infantile Chirurgie pédiatrique (4) Chirurgie vasculaire Hrvatska Dječja kirurgija Vaskularna kirurgija Ireland Paediatric surgery Vascular surgery (2) Italia Chirurgia pediatrica Chirurgia vascolare Κύπρος Χειρουργική Παίδων Χειρουργική Αγγείων Latvija Bērnu ķirurģija Asinsvadu ķirurģija Lietuva Vaikų chirurgija Kraujagyslių chirurgija Luxembourg Chirurgie pédiatrique Chirurgie vasculaire Magyarország Gyermeksebészet Érsebészet Malta Kirurgija Pedjatrika Kirurġija Vaskolari Nederland Österreich Kinder- und Jugendchirurgie Allgemeinchirurgie und Gefäßchirurgie Polska Chirurgia dziecięca Chirurgia naczyniowa Portugal Cirurgia pediátrica Angologia/Cirurgia vascular România Chirurgie pediatrică Chirurgie vasculară Slovenija Otroška kirurgija Kardiovaskularna kirurgija Slovensko Detská chirurgia Cievna chirurgia Suomi/Finland Lastenkirurgia / Barnkirurgi Verisuonikirurgia / Kärlkirurgi Sverige Barn- och ungdomskirurgi Kärlkirurgi United Kingdom Paediatric surgery (3) Vascular surgery (3) (1) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 1.1.1983 г. (2) Считано от юни 2017 г. (3) Издадено преди 1.1.2021 г. (4) Считано от 2017/2018 г. Кардиология Гастроентерология Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Cardiologie Gastro-entérologie / Gastro-enterologie България Кардиология Гастроентерология Česko Kardiologie Gastroenterologie Danmark Intern medicin: kardiologi Intern medicin: gastroenterology og hepatologi Deutschland — Innere Medizin und Schwerpunkt Kardiologie — Innere Medizin und Kardiologie (1) — Innere Medizin und Schwerpunkt Gastroenterologie — Innere Medizin und Gastroenterologie (1) Eesti Kardioloogia Gastroenteroloogia Ελλάς Καρδιоλоγία Γαστρεvτερоλоγία España Cardiología Aparato digestivo France Cardiologie et maladies vasculaires Médecine cardio-vasculaire (4) Gastro-entérologie et hépatologie (5) Hépato-gastro-entérologie (6) Hrvatska Kardiologija Gastroenterologija Ireland Cardiology Gastro-enterology Italia Malattie dell’apparato cardiovascolare Gastroenterologia Malattie dell’apparato digerente (2) Κύπρος Καρδιολογία Γαστρεντερολογία Latvija Kardioloģija Gastroenteroloģija Lietuva Kardiologija Gastroenterologija Luxembourg Cardiologie et angiologie Gastro-enterologie Magyarország Kardiológia Gasztroenterológia Malta Kardjoloġija Gastroenteroloġija Nederland Cardiologie Maag-darm-leverziekten Österreich Innere Medizin und Kardiologie Innere Medizin und Gastroenterologie und Hepatologie Polska Kardiologia Gastrenterologia Portugal Cardiologia Gastrenterologia România Cardiologie Gastroenterologie Slovenija Kardiologija in vaskularna medicina Gastroenterologija Slovensko Kardiológia Gastroenterológia Suomi/Finland Kardiologia / Kardiologi Gastroenterologia / Gastroenterologi Sverige Kardiologi Medicinsk gastroenterologi och hepatologi United Kingdom Cardiology (3) Gastroenterology (3) (1) Считано от октомври 2009 г. (2) Считано от юни 2015 г. (3) Издадено преди 1.1.2021 г. (4) Считано от 2017/2018 г. (5) До 20.4.2017 г. (6) Считано от 21.4.2017 г. Ревматология Обща хематология Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 3 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Rhumathologie / reumatologie България Ревматология Клинична хематология Česko Revmatologie Hematologie a transfúzní lékařství Danmark Intern medicin: reumatologi Intern medicin: hæmatologi Deutschland — Innere Medizin und Schwerpunkt Rheumatologie — Innere Medizin und Rheumatologie (1) — Innere Medizin und Schwerpunkt Hämatologie und Onkologie — Innere Medizin und Hämatologie und Onkologie (1) Eesti Reumatoloogia Hematoloogia Ελλάς Ρευματоλоγία Αιματоλоγία España Reumatología Hematología y hemoterapia France Rhumatologie Hématologie (2) Hrvatska Reumatologija Hematologija Ireland Rheumatology Haematology (clinical and laboratory) Italia Reumatologia Ematologia Κύπρος Ρευματολογία Αιματολογία Latvija Reimatoloģija Hematoloģija Lietuva Reumatologija Hematologija Luxembourg Rhumatologie Hématologie Magyarország Reumatológia Hematológia Malta Rewmatoloġija Ematoloġija Nederland Reumatologie Österreich Innere Medizin und Rheumatologie Innere Medizin und Hämatologie und internistische Onkologie Polska Reumatologia Hematologia Portugal Reumatologia Imuno-hemoterapia Hematologia Clínica (4) România Reumatologie Hematologie Slovenija Revmatologija Hematologija Slovensko Reumatológia Hematológia a transfúziológia Suomi/Finland Reumatologia / Reumatologi Kliininen hematologia / Klinisk hematologi Sverige Reumatologi Hematologi United Kingdom Rheumatology (3) Haematology (3) (1) Считано от октомври 2009 г. (2) Считано от 2017 г. (3) Издадено преди 1.1.2021 г. (4) Считано от 2020/2021 г. Ендокринология Физиотерапия Минимална продължителност на обучението: 3 години Минимална продължителност на обучението: 3 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Médecine physique et réadaptation / Fysische geneeskunde en revalidatie България Ендокринология и болести на обмяната Физикална и рехабилитационна медицина Česko Diabelotologie a endokrinologie (10) Endokrinologie a diabetologie (11) Rehabilitační a fyzikální medicína Danmark Intern medicin: endokrinologi Deutschland — Innere Medizin und Schwerpunkt Endokrinologie und Diabetologie — Innere Medizin und Endokrinologie und Diabetologie (1) Physikalische und Rehabilitative Medizin Eesti Endokrinoloogia Taastusravi ja füsiaatria Ελλάς Εvδоκριvoλоγία Φυσική Iατρική και Απоκατάσταση España Endocrinología y nutrición Medicina física y rehabilitación France Endocrinologie – diabète – maladies métaboliques Endocrinologie-diabétologie-nutrition (9) Médecine physique et de réadaptation Hrvatska Endokrinologija i dijabetologija Fizikalna medicina i rehabilitacija Ireland Endocrinology and diabetes mellitus Italia Endocrinologia e malattie del ricambio Endocrinologia e malattie del metabolismo (2) Medicina fisica e riabilitazione Medicina fisica e riabilitativa (2) Κύπρος Ενδοκρινολογία Φυσική Ιατρική και Αποκατάσταση Latvija Endokrinoloģija Rehabilitoloģija Fiziskā rehabilitācija Fizikālā medicīna Lietuva Endokrinologija Fizinė medicina ir reabilitacija Luxembourg Endocrinologie, maladies du métabolisme et de la nutrition Rééducation et réadaptation fonctionnelles Magyarország — Endokrinológia — Endokrinológia és anyagcsere-betegségek (4) — Fizikális medicina és rehabilitációs orvoslás — Rehabilitációs medicina (5) Malta Endokrinoloġija u Dijabete Mediċina ta' Rijabilitazzjoni (6) Nederland Revalidatiegeneeskunde Österreich Innere Medizin und Endokrinologie und Diabetologie Physikalische Medizin und Allgemeine Rehabilitation Polska Endokrynologia Rehabilitacja medyczna Portugal Endocrinologia/Nutrição Medicina física e de reabilitação România Endocrinologie Reabilitare Medicală Medicină Fizică și de Reabilitare (8) Slovenija Fizikalna in rehabilitacijska medicina Slovensko Endokrinológia Fyziatria, balneológia a liečebná rehabilitácia Suomi/Finland Endokrinologia / Endokrinologi Fysiatria / Fysiatri Sverige Endokrina sjukdomar Endokrinologi och diabetologi (3) Rehabiliteringsmedicin United Kingdom Endocrinology and diabetes mellitus (7) (1) Считано от октомври 2009 г. (2) Считано от февруари 2015 г. (3) Считано от септември 2008 г. (4) Считано от 2012 г. (5) Считано от 2016 г. (6) Считано от 2011 г. (7) Издадено преди 1.1.2021 г. (8) Считано от 2017 г. (9) Считано от 2017/2018 г. (10) До 1.10.2013 г. (11) Считано от 2.10.2013 г. Невропсихиатрия Дерматология — Венерология Минимална продължителност на обучението: 5 години Минимална продължителност на обучението: 3 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Neuropsychiatrie (1) Dermato-vénéréologie / Dermato-venereologie България Кожни и венерически болести Česko Dermatovenerologie Danmark Dermato-venerologi Deutschland Nervenheilkunde (Neurologie und Psychiatrie) Haut– und Geschlechtskrankheiten Eesti Dermatoveneroloogia Ελλάς Νευρоλоγία – Ψυχιατρική Δερματоλоγία – Αφρоδισιоλоγία España Dermatología médico-quirúrgica y venereología France Neuropsychiatrie (2) Dermatologie et vénéréologie Hrvatska Dermatologija i venerologija Ireland Italia Neuropsichiatria (3) Dermatologia e venereologia Κύπρος Νευρολογία – Ψυχιατρική Δερματολογία – Αφροδισιολογία Latvija Dermatoloģija un veneroloģija Lietuva Dermatovenerologija Luxembourg Neuropsychiatrie (4) Dermato-vénéréologie Magyarország Bőrgyógyászat Malta Dermato-venerejoloġija Nederland Zenuw – en zielsziekten (5) Dermatologie en venerologie Österreich Neurologie und Psychiatrie (6) Haut- und Geschlechtskrankheiten Polska Dermatologia i wenerologia Portugal Dermatovenereologia România Dermatovenerologie Slovenija Dermatovenerologija Slovensko Neuropsychiatria Dermatovenerológia Suomi/Finland Ihotaudit ja allergologia / Hudsjukdomar och allergologi Sverige Hud- och könssjukdomar United Kingdom (1) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 1.8.1987 г., освен за лицата, започнали обучение преди тази дата. (2) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 31.12.1971 г. (3) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 31.10.1999 г. (4) Удостоверение за професионална квалификация не се издава за обучение, започнало след 5.3.1982 г. (5) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 9.7.1984 г. (6) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 31.3.2004 г. Радиология Детска психиатрия Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien Psychiatrie, particulièrement en psychiatrie infanto-juvénile/Psychiatrie, meer bepaald in de kinder- en jeugdpsychiatrie България Радиобиология Детска психиатрия Česko Dětská a dorostová psychiatrie Danmark Børne- og ungdomspsykiatri Deutschland Radiologie Kinder- und Jugendpsychiatrie und -psychotherapie Eesti Ελλάς Ακτιvoλоγία – Ραδιоλоγία Παιδоψυχιατρική España Electroradiología (1) Psiquiatría Infantil y de la Adolescencia (10) France Electro-radiologie (2) Pédopsychiatrie (7) Hrvatska Klinička radiologija Dječja i adolescentna psihijatrija Ireland Child and adolescent psychiatry Italia Radiologia (3) Neuropsichiatria infantile Κύπρος Παιδοψυχιατρική Latvija Bērnu psihiatrija Lietuva Vaikų ir paauglių psichiatrija Luxembourg Électroradiologie (4) Psychiatrie infantile Magyarország Radiológia Gyermek- és ifjúsági pszichiátria Malta Nederland Radiologie (5) Österreich Radiologie (6) — Kinder- und Jugendpsychiatrie — Kinder- und Jugendpsychiatrie und Psychotherapeutische Medizin (8) Polska Psychiatria dzieci i młodzieży Portugal Radiologia Psiquiatria da infância e da adolescência România Psihiatrie pediatrică Slovenija Radiologija Otroška in mladostniška psihiatrija Slovensko Detská psychiatria Suomi/Finland Lastenpsykiatria / Barnpsykiatri Sverige Barn- och ungdomspsykiatri United Kingdom Child and adolescent psychiatry (9) (1) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 1.2.1984 г. (2) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 3.12.1971 г. (3) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 31.10.1993 г. (4) Удостоверение за професионална квалификация не се издава за обучение, започнало след 5.3.1982 г. (5) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 8.7.1984 г. (6) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 31.3.2004 г. (7) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 1.1.1991 г. (8) Считано от юни 2015 г. (9) Издадено преди 1.1.2021 г. (10) Считано от 2022/2023 г. Гериатрия Нефрология Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Gériatrie/Geriatrie (4) България Гериатрична медицина Нефрология Česko Geriatrie Nefrologie Danmark Intern medicin: geriatric Intern medicin: nefrologi Deutschland — Innere Medizin und Schwerpunkt Nephrologie — Innere Medizin und Nephrologie (1) Eesti Nefroloogia Ελλάς Νεφρоλоγία España Geriatría Nefrología France Gériatrie (3) Néphrologie Hrvatska Gerijatrija Nefrologija Ireland Geriatric medicine Nephrology Italia Geriatria Nefrologia Κύπρος Γηριατρική Νεφρολογία Latvija Geriatrs (6) Nefroloģija Lietuva Geriatrija Nefrologija Luxembourg Gériatrie Néphrologie Magyarország Geriátria Nefrológia Malta Ġerjatrija Nefroloġija Nederland Klinische geriatrie Österreich Innere Medizin und Nephrologie Polska Geriatria Nefrologia Portugal Nefrologia România Geriatrie și gerontologie Nefrologie Slovenija Nefrologija Slovensko Geriatria Nefrológia Suomi/Finland Geriatria / Geriatri Nefrologia / Nefrologi Sverige Geriatrik Medicinska njursjukdomar (nefrologi) Njurmedicin (2) United Kingdom Geriatric medicine (5) Renal medicine (5) (1) Считано от октомври 2009 г. (2) Считано от май 2015 г. (3) Считано от 2017 г. (4) Считано от 2005 г. (5) Издадено преди 1.1.2021 г. (6) Считано от 2010/2011 г. Заразни болести Социална медицина Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Infectiologie clinique/klinische infectiologie (7) България Инфекциозни болести Социална медицина и здравен мениджмънт комунална хигиена Česko Infekční lékařství Hygiena a epidemiologie Danmark Intern medicin: infektionsmedicin Samfundsmedicin Deutschland Öffentliches Gesundheitswesen Eesti Infektsioonhaigused Ελλάς Κοινωνική Іατρική España Medicina preventiva y salud pública France Maladies infectieuses et tropicales (4) Santé publique et médecine sociale Santé publique (6) Hrvatska Infektologija Javnozdravstvena medicina Ireland Infectious diseases Public health medicine Italia Malattie infettive Malattie infettive e tropicali (2) Igiene e medicina preventiva Κύπρος Λοιμώδη Νοσήματα (3) — Υγειονολογία — Κοινοτική Ιατρική Latvija Infektoloģija Lietuva Infektologija Infekcinės ligos Luxembourg Maladies contagieuses Santé publique Magyarország Infektológia Megelőző orvostan és népegészségtan Malta Mard Infettiv Saħħa Pubblika Nederland Maatschappij en gezondheid Österreich Innere Medizin und Infektiologie — Sozialmedizin — Public Health (1) Polska Choroby zakaźne Zdrowie publiczne, epidemiologia Portugal Doenças infecciosas Saúde pública România Boli infecțioase Sănătate publică și management Slovenija Infektologija Javno zdravje Slovensko Infektológia Verejné zdravotníctvo Suomi/Finland Infektiosairaudet / Infektionssjukdomar Terveydenhuolto / Hälsovård Sverige Infektionssjukdomar Socialmedicin United Kingdom Infectious diseases (5) Public health medicine (5) (1) Считано от юни 2015 г. (2) Считано от февруари 2015 г. (3) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 8.12.2016 г. (4) Считано от 2017 г. (5) Издадено преди 1.1.2021 г. (6) Считано от 2017/2018 г. (7) Считано от 2020/2021 г. Фармакология Трудова медицина Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien Klinische farmacologie en farmaceutische geneeskunde / Pharmacologie clinique et médecine pharmaceutique / Klinische Pharmakologie und pharmazeutische Medizin (10) Médecine du travail / Arbeidsgeneeskunde България Клинична фармакология и терапия Фармакология Трудова медицина Česko Klinická farmakologie Pracovní lékařství Danmark Klinisk farmakologi Arbejdsmedicin Deutschland Pharmakologie und Toxikologie Arbeitsmedizin Eesti Ελλάς Iατρική της Εργασίας España Farmacología clínica Medicina del trabajo (5) France Médecine du travail (7) Médecine et santé au travail (8) Hrvatska Klinička farmakologija s toksikologijom Medicina rada i športa Ireland Clinical pharmacology and therapeutics Pharmaceutical Medicine (4) Occupational medicine Italia Farmacologia Farmacologia e tossicologia clinica (2) Medicina del lavoro Κύπρος Ιατρική της Εργασίας Latvija Arodslimības Lietuva Klinikinė farmakologija (9) Darbo medicina Luxembourg Médecine du travail Magyarország Klinikai farmakológia Foglalkozás-orvostan (üzemorvostan) Malta Farmakoloġija Klinika u t-Terapewtika Mediċina Okkupazzjonali Nederland — Arbeid en gezondheid, bedrijfsgeneeskunde — Arbeid en gezondheid, verzekeringsgeneeskunde Österreich Pharmakologie und Toxikologie — Arbeitsmedizin — Arbeitsmedizin und angewandte Physiologie (1) Polska Farmakologia kliniczna Medycyna pracy Portugal Medicina do trabalho România Farmacologie clinică Medicina muncii Slovenija Medicina dela, prometa in športa Slovensko Klinická farmakológia Pracovné lekárstvo Suomi/Finland Kliininen farmakologia ja lääkehoito / Klinisk farmakologi och läkemedelsbehandling Työterveyshuolto / Företagshälsovård Sverige Klinisk farmakologi Yrkes- och miljömedicin Arbets- och miljömedicin (3) United Kingdom Clinical pharmacology and therapeutics (6) Occupational medicine (6) (1) Считано от юни 2015 г. (2) Считано от февруари 2015 г. (3) Считано от септември 2008 г. (4) Считано от юли 2017 г. (5) Считано от май 2009 г. (6) Издадено преди 1.1.2021 г. (7) До 20.4.2017 г. (8) Считано от 21.4.2017 г. (9) Считано от 2016/2017 г. (10) Считано от 2023 г. Алергология Нуклеарна медицина Минимална продължителност на обучението: 3 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien Médecine nucléaire / Nucleaire geneeskunde България Клинична алергология Нуклеарна медицина Česko Alergologie a klinická imunologie Nukleární medicína Danmark Klinisk fysiologi og nuklearmedicin Deutschland Nuklearmedizin Eesti Ελλάς Αλλεργιоλоγία Πυρηvική Iατρική España Alergología Medicina nuclear France Allergologie (4) Médecine nucléaire Hrvatska Alergologija i klinička imunologija Nuklearna medicina Ireland Italia Allergologia ed immunologia clinica Medicina nucleare Κύπρος Αλλεργιολογία Πυρηνική Ιατρική Latvija Alergoloģija Lietuva Alergologija ir klinikinė imunologija Luxembourg Médecine nucléaire Magyarország Allergológia és klinikai immunológia Nukleáris medicina Malta Mediċina Nukleari Nederland Allergologie (1) Nucleaire geneeskunde Österreich Nuklearmedizin Polska Alergologia Medycyna nuklearna Portugal Imuno-alergologia Medicina nuclear România Alergologie și imunologie clinică Medicină nucleară Slovenija Alergologije in klinične imunologije (odrasli) (3) Nuklearna medicina Slovensko Klinická imunológia a alergológia Nukleárna medicína Suomi/Finland Kliininen fysiologia ja isotooppilääketiede / Klinisk fysiologi och nukleärmedicin Sverige Allergisjukdomar (6) Allergologi (7) Nukleärmedicin Nuklearmedicin (2) United Kingdom Nuclear medicine (5) (1) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 12.8.1996 г. (2) Считано от септември 2008 г. (3) Считано от 2018 г. (4) Считано от 2017 г. (5) Издадено преди 1.1.2021 г. (6) До 2008 г. (7) Считано от 2008 г. Лицево-челюстна хирургия (базово обучение на лекари) Трансфузионна хематология Минимална продължителност на обучението: 5 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/ Belgien България Лицево-челюстна хирургия Трансфузионна хематология Česko Maxilofaciální chirurgie Danmark Deutschland Eesti Ελλάς España Cirugía oral y maxilofacial France Chirurgie maxillo-faciale et stomatologie Chirurgie maxillo-faciale (3) Hématologie Hrvatska Maksilofacijalna kirurgija Ireland Italia Chirurgia maxillo-facciale Κύπρος Latvija Lietuva Veido ir žandikaulių chirurgija Luxembourg Chirurgie maxillo-faciale Hématologie biologique Magyarország Szájsebészet (1) Malta Nederland Österreich Mund- Kiefer- und Gesichtschirurgie (2) Polska Chirurgia szczekowo-twarzowa Portugal Cirurgia maxilo-facial Hematologia clinica România Slovenija Maxilofacialna kirurgija Slovensko Maxilofaciálna chirurgia Suomi/Finland Sverige United Kingdom (1) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 30.9.2007 г. (2) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 28.2.2013 г. (3) Считано от 2017/2018 г. Стоматология Дерматология Минимална продължителност на обучението: 3 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien България Česko Danmark Deutschland Eesti Ελλάς España Estomatología (3) France Stomatologie Hrvatska Ireland Dermatology Italia Odontostomatologia (1) Κύπρος Latvija Lietuva Luxembourg Stomatologie Magyarország Malta Dermatoloġija Nederland Österreich Polska Portugal Estomatologia România Slovenija Slovensko Suomi/Finland Sverige United Kingdom Dermatology (2) (1) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 31.12.1994 г. (2) Издадено преди 1.1.2021 г. (3) До 21.2.2008 г. Венерология Тропически болести Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien Gynaecologie-verloskunde/ gynécologie-obstétrique / Gynäkologie und Geburtshilfe (4) България Česko Danmark Deutschland Eesti Ελλάς España France Hrvatska Ireland Genito-urinary medicine Tropical medicine Italia Medicina tropicale (2) Κύπρος Latvija Lietuva Luxembourg Magyarország Trópusi betegségek Malta Mediċina Uro-ġenetali Nederland Österreich — Spezifische Prophylaxe und Tropenmedizin — Klinische Immunologie und Spezifische Prophylaxe und Tropenmedizin (1) Polska Medycyna transportu Portugal Medicina tropical România Slovenija Slovensko Tropická medicína Suomi/Finland Sverige United Kingdom Genito-urinary medicine (3) Tropical medicine (3) (1) Считано от юни 2015 г. (2) Считано от 3.6.2020 г. (3) Издадено преди 1.1.2021 г. (4) Считано от 2024 г. Гастроентерологичнa хирургия Спешна медицина Минимална продължителност на обучението: 5 години Минимална продължителност на обучението: 5 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien Chirurgie abdominale / Heelkunde op het abdomen (1) България Гастроентерологичнa хирургия (7) Спешна медицина Česko — Traumatologie — Urgentní medicína Danmark Akutmedicin (5) Deutschland Visceralchirurgie Eesti Erakorralise meditsiini eriarst (6) Ελλάς España France Chirurgie viscérale et digestive Hrvatska Abdominalna kirurgija Hitna medicina Ireland Emergency medicine Italia Chirurgia dell’apparato digerente (3) Medicina d’emergenza-urgenza (2) Κύπρος Latvija Neatliekamās medicīnas ārsts (9) Lietuva Abdominalinė chirurgija Skubioji medicina (10) Luxembourg Chirurgie gastro-entérologique Magyarország Oxyológia és sürgősségi orvostan Malta Mediċina tal-Aċċidenti u l-Emerġenza Mediċina tal-Emerġenza (4) Nederland Österreich Polska Medycyna ratunkowa Portugal România Medicină de urgență Slovenija Abdominalna kirurgija Urgentna medicina Slovensko Gastroenterologická chirurgia — Úrazová chirurgia — Urgentná medicína Suomi/Finland Gastroenterologinen kirurgia / Gastroenterologisk kirurgi Akuuttilääketiede/Akutmedicin Sverige Akutsjukvård United Kingdom Emergency medicine (8) (1) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 1.1.1983 г. (2) Считано от 17.2.2006 г. (3) Дата на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: 3.6.2015 г. (4) Считано от 11.9.2015 г. (5) Считано от февруари 2018 г. (6) Считано от септември 2016 г. (7) До 14.9.2010 г. (8) Издадено преди 1.1.2021 г. (9) Считано от 2009/2010 г. (10) Считано от 2013/2014 г. Клинична неврофизиология Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия (основно обучение на лекари и стоматолози) (1) Минимална продължителност на обучението: 4 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien Stomatologie et chirurgie orale et maxillo-faciale / Stomatologie en mond-, kaak- en aangezichtschirurgie България Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия Česko Danmark Deutschland — Mund-, Kiefer- und Gesichtschirurgie — Mund-Kiefer-Gesichtschirurgie (2) Eesti Ελλάς Στοματική και Γναθοπροσωπική Χειρουργική (3) España Neurofisiologia clínica France Hrvatska Ireland Clinical neurophysiology Oral and maxillo-facial surgery Italia Κύπρος Στοματο-Γναθο-Προσωποχειρουργική Latvija Neirofiziologs (5) Mutes, sejas un žokļu ķirurgs (7) Lietuva Luxembourg Chirurgie dentaire, orale et maxillo-faciale Magyarország Arc-állcsont-szájsebészet Malta Newrofiżjoloġija Klinika Kirurġija tal-għadam tal-wiċċ Nederland Österreich Mund-, Kiefer- und Gesichtschirurgie Polska Portugal România Chirurgie Orală și Maxilo-facială (4) Slovenija Slovensko Suomi/Finland Kliininen neurofysiologia / Klinisk neurofysiologi Suu- ja leukakirurgia / Oral och maxillofacial kirurgi Sverige Klinisk neurofysiologi United Kingdom Clinical neurophysiology (6) Oral and maxillo-facial surgery (6) (1) Обучение, за което се издава официален документ за професионална квалификация на специалист по дентална, орална и лицево-челюстна хирургия (базово обучение на лекари и стоматолози), предполага завършване и заверяване на базово обучение на лекари (член 24) и в допълнение завършване и заверяване на базово обучение по дентална медицина (член 34). (2) Считано от 2006 г. (3) Считано от 10.7.2014 г. (4) Считано от 2009 г. (5) Считано от 2020/2021 г. (6) Издадено преди 1.1.2021 г. (7) Считано от 2016/2017 г. Медицинска онкология Медицинска генетика Минимална продължителност на обучението: 5 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien Oncologie médicale/ Medische oncologie Klinische genetica/génétique clinique (1) България Медицинска онкология Медицинска генетика Česko Klinická onkologie Lékařská genetika Danmark Klinisk genetik Deutschland Humangenetik Eesti Meditsiinigeneetika Ελλάς Παθολογική Ογκολογία España Oncología Médica France — Oncologie — Oncologie option oncologie medicale (3) Génétique médicale Hrvatska Medicinska genetika (4) Ireland Medical oncology Clinical genetics Italia Oncologia medica Genetica medica Κύπρος Ακτινοθεραπευτική Ογκολογία Latvija Onkoloģija ķīmijterapija Medicīnas ģenētika Lietuva Chemoterapinė onkologija Genetika Luxembourg Oncologie médicale Médecine génétique Magyarország Klinikai onkológia Klinikai genetika Malta Ġenetika Klinika/Medika Nederland Klinische genetica Österreich Medizinische Genetik Polska Onkologia kliniczna Genetyka kliniczna Portugal Oncologia médica Genética médica România Oncologie medicală Genetică medicală Slovenija Internistična onkologija Klinična genetika Slovensko Klinická onkológia Lekárska genetica Suomi/Finland Perinnöllisyyslääketiede/Medicinsk genetik Sverige Onkologi Klinisk genetik United Kingdom Medical oncology (2) Clinical genetics (2) (1) Считано от 2017 г. (2) Издадено преди 1.1.2021 г. (3) Считано от 2017/2018 г. (4) Считано от 2022/2023 г. Кардиохирургия Спортна медицина Минимална продължителност на обучението: 5 години Минимална продължителност на обучението: 4 години Държава Наименование Наименование Belgique/België/Belgien България лекар - специалист по Кардиохирургия лекар - специалист по Спортна медицина Česko Kardiochirurg Danmark Deutschland Herzchirurgie Eesti Kardiokirurg (1) Spordimeditsiini eriarst (4) Ελλάς Χειρουργική Θώρακος- Καρδιάς/ Κατεύθυνση: Καρδιοχειρουργική (10) España Cirugía Cardiovascular France Hrvatska Kardiotorakalne kirurgije Medicina rada i športa Ireland Italia Cardiochirurgia (2) Medicina dello sport e dell’esercizio fisico (5) Κύπρος Latvija Sirds ķirurgs Sporta ārsts Lietuva Širdies chirurgija Sporto medicina (6) Luxembourg Magyarország Szívsebész szakorvos Malta Mediċina tal-Isport u l-Eżerċizzju (7) Nederland Österreich Herzchirurgie (3) Polska Kardiochirurgia Medycyna sportowa Portugal Cirurgia Cardíaca (9) Especialista em Medicina Desportiva (8) România Chirurgie Cardiovasculara Medicina Sportiva Slovenija Slovensko Kardiochirurgia Suomi/Finland Liikuntalääketiede / idrottsmedicin Sverige United Kingdom (1) Считано от 2014/2015 г. (2) Считано от 2015/2016 г. (3) Считано от 2007/2008 г. (4) Считано от 1.9.2016 г. (5) Считано от 13.7.2017 г. (6) Считано от 1.1.2023 г. (7) Считано от 31.5.2011 г. (8) Считано от 2009 г. (9) Считано от 2010 г. (10) Считано от 2024 г. 5.1.4. Удостоверения за професионална квалификация на общопрактикуващи лекари Държава Удостоверение за професионална квалификация Професионално звание Референтна дата België/Belgique/ Belgien Bijzondere beroepstitel van huisarts / Titre professionnel particulier de médecin généraliste Huisarts / Médecin généraliste 31.12.1994 г. България Свидетелство за призната специалност по Обща медицина Лекар-специалист по Обща медицина 1.1.2007 г. Česko Diplom o specializaci všeobecné praktické lékařství Všeobecný praktický lékař 1.5.2004 г. Danmark Bevis for tilladelse til at betegne sig som speciallæge i almen medicin Alment praktiserende læge / Speciallæge i almen medicin 31.12.1994 г. Deutschland Zeugnis über die spezifische Ausbildung in der Allgemeinmedizin Facharzt/Fachärztin für Allgemeinmedizin 31.12.1994 г. Eesti Residentuuri lõpetamist tõendav tunnistus Diplom peremeditsiini erialal Perearst 1.5.2004 г. Ελλάς Tίτλος ιατρικής ειδικότητας γενικής ιατρικής Іατρός με ειδικότητα γενικής ιατρικής 31.12.1994 г. España Título de especialista en medicina familiar y comunitaria Especialista en medicina familiar y comunitaria 31.12.1994 г. France Diplômes d’études spécialisées de médecine générale accompagnés du diplôme d’Etat de docteur en médecine Médecin qualifié en médecine générale 31.12.1994 г. Hrvatska Diploma o specijalističkom usavršavanju specijalist obiteljske medicine 1.7.2013 г. Ireland Certificate of specific qualifications in general medical practice Certificate of specific qualifications in general practice (3) General medical practitioner General practitioner (3) 31.12.1994 г. Italia — Attestato di formazione specifica in medicina generale — Diploma di formazione specifica in medicina generale Medico di medicina generale 31.12.1994 г. Κύπρος Τίτλος Ειδικότητας Γενικής Ιατρικής Ιατρός Γενικής Ιατρικής 1.5.2004 г. Latvija 1. Ģimenes ārsta sertifikāts (2) 2. Ārstniecības personas sertifikāts ģimenes (vispārējās prakses) ārsta specialitātē Ģimenes (vispārējās prakses) ārsts 1.5.2004 г. Lietuva 1. Šeimos gydytojo rezidentūros pažymėjimas Šeimos medicinos gydytojas 1.5.2004 г. 2. Rezidentūros pažymėjimas (šeimos gydytojo profesinė kvalifikacija) Šeimos gydytojas Luxembourg 1. Diplôme de formation spécifique en medicine générale Médecin généraliste 31.12.1994 г. 2. Diplôme d'études spécialisées en médecine - médecine génerale Docteur en médecine, médecin-généraliste 15.09.2021 г. Magyarország Háziorvostan szakorvosa bizonyítvány Háziorvostan szakorvosa 1.5.2004 г. Malta Ċertifikat ta’ Speċjalista Mediku fil-Mediċina tal-Familja Tabib Speċjalista fil-Mediċina tal-Familja 1.5.2004 г. Nederland Certificaat van inschrijving in een specialistenregister van huisartsen Diploma geneeskundig specialist Huisarts 31.12.1994 г. Österreich Diplom über die besondere Ausbildung in der Allgemeinmedizin Arzt für Allgemeinmedizin 31.12.1994 г. Polska Dyplom uzyskania tytułu specjalisty w dziedzinie medycyny rodzinnej Specjalista w dziedzinie medycyny rodzinnej 1.5.2004 г. Portugal Título de especialista em medicina geral e familiar Especialista em medicina geral e familiar 31.12.1994 г. România Certificat de medic specialist medicină de familie Medic specialist medicină de familie 1.1.2007 г. Slovenija Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu iz družinske medicine Specialist družinske medicine/ Specialistka družinske medicine 1.5.2004 г. Slovensko Diplom o špecializácii v odbore “všeobecné lekárstvo” Všeobecný lekár 1.5.2004 г. Suomi/Finland Todistus yleislääketieteen erityiskoulutuksesta/ Bevis om särskild allmänläkarutbildning Yleislääketieteen erityiskoulutuksen suorittanut laillistettu lääkäri/ Legitimerad läkare som har fullgjort särskild allmänläkarutbildning 1.1.1994 г. Sverige Bevis om specialistkompetens i allmänmedicin Specialist i allmänmedicin 31.12.1994 г. United Kingdom Certificate of completion of training (1) General practitioner 31.12.1994 г. (1) Издадено преди 1.1.2021 г. (2) До 31.12.2012 г. (3) Считано от 2020/2021 г. V.2. МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ С ОБЩ ПРОФИЛ 5.2.1. Учебна програма на медицинските сестри с общ профил Курсът на обучение, след чието завършване се издава удостоверение за професионална квалификация на медицинските сестри с общ профил, се състои от следните две части: А. Теоретично обучение а. Сестрински грижи: — същност, етика и общи принципи на здравето и на сестринските грижи, включително теории за ориентирани към човека грижи — принципи на сестринските грижи във връзка с: — обща и специална медицина — обща и специална хирургия — грижи за детето и педиатрия — грижи за майката — психично здраве и психиатрия — грижи за старите хора и гериатрия — Основани на фактите сестрински практики и научни изследвания б. Фундаментални науки: — анатомия и физиология — патология — бактериология, вирусология и паразитология — биофизика, биохимия и радиология — диетология — хигиена: — профилактика — здравна култура — фармакология в. Социални науки: — социология — психология — принципи на администрацията и управлението — принципи на преподаването — социално и здравно законодателство — правни аспекти на сестринските грижи г. Наука и технологии: — електронно здравеопазване Б. Клинично обучение — Сестрински грижи във връзка с: — обща и специална медицина — обща и специална хирургия — грижи за детето и педиатрия — грижи за майката — психично здраве и психиатрия — грижи за старите хора и гериатрия — сестрински грижи в общността — ориентиран към човека подход — Наука и технологии: — електронно здравеопазване Една или повече от тези дисциплини може да се преподава във връзка с другите дисциплини или заедно с тях. Теоретичното обучение трябва да е така балансирано и съгласувано с клиничното обучение, че знанията и практическите умения, изброени в настоящето приложение, да могат да бъдат придобити по подходящ начин. 5.2.2. Удостоверения за професионална квалификация на медицински сестри с общ профил Държава Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Професионално звание Референтна дата België/Belgique/Belgien — Diploma gegradueerde verpleger/verpleegster / Diplôme d’infirmier(ère) gradué(e) / Diplom eines (einer) graduierten Krankenpflegers (-pflegerin) — De erkende opleidingsinstituten / Les établissements d’enseignement reconnus / Die anerkannten Ausbildungsanstalten — Hospitalier(ère) / Verpleegassistent(e) 29.6.1979 г. — Diploma in de ziekenhuisverpleegkunde / Brevet d’infirmier(ère) hospitalier(ère) / Brevet eines (einer) Krankenpflegers (-pflegerin) — De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap / Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté française / Der zuständige Prüfungsausschuß der Deutschsprachigen Gemeinschaft — Infirmier(ère) hospitalier(ère) / Ziekenhuisverpleger(-verpleegster) — Brevet van verpleegassistent(e) / Brevet d’hospitalier(ère) / Brevet einer Pflegeassistentin България Диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен «Бакалавър» с професионална квалификация «Медицинска сестра» Университет Медицинска сестра 1.1.2007 г. Česko Diplom o ukončení studia ve studijním programu ošetřovatelství ve studijním oboru všeobecná sestra (bakalář, Bc.) (9) Vysoká škola zřízená nebo uznaná státem — Všeobecná sestra 1.5.2004 г. Diplom o ukončení studia ve studijním programu Všeobecné ošetřovatelství (6) Diplom o ukončení studia ve studijním oboru diplomovaná všeobecná sestra (diplomovaný specialista, DiS.), accompanied by the following certificate : - Vysvědčení o absolutoriu Vyšší odborná škola zřízená nebo uznaná státem Danmark Bevis for uddannelsen til professionsbachelor i sygepleje Professionshøjskole Sygeplejerske 29.6.1979 г. Deutschland 1. Zeugnis über die staatliche Prüfung in der Krankenpflege 1. Staatlicher Prüfungsausschuss 1. Gesundheits- und Krankenpflegerin / Gesundheits- und Krankenpfleger 29.6.1979 г. 2. Zeugnis über die staatliche Prüfung der beruflichen Pflegeausbildung (11) 2. Hochschule (11) 2. Pflegefachfrau / Pflegefachmann (11) 3. Zeugnis über die Prüfung der hochschulischen Pflegeausbildung (11) 3. Gesundheits- und Kinderkrankenpflegerin / Gesundheits- und Kinderkrankenpfleger /Gesundheits- und Kinderkrankenpflegefachperson (11) 4. Altenpflegerin / Altenpfleger / Altenpflegefachperson (11) Eesti 1. Diplom õe erialal 1. Tallinna Meditsiinikool õde 1.5.2004 г. Tartu Meditsiinikool Kohtla-Järve Meditsiinikool 2. Õe põhikoolituse diplom 2. Tallinna Tervishoiu Kõrgkool 3. Õe põhiõpe diplom 3. Tartu Tervishoiu Kõrgkool Ελλάς 1. Πτυχίο Νοσηλευτικής Παν/μίου Αθηνών 1. Πανεπιστήμιο Αθηνών Διπλωματούχος ή πτυχιούχος νοσοκόμος, νοσηλευτής ή νοσηλεύτρια 1.1.1981 г. 2. Πτυχίο Νοσηλευτικής Τεχνολογικών Εκπαιδευτικών Ιδρυμάτων (Τ.Ε.Ι.) 2. Τεχνολογικά Εκπαιδευτικά Ιδρύματα Υπουργείο Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτω 3. Πτυχίο Αξιωματικών Νοσηλευτικής 3. Υπουργείο Εθνικής Άμυνας 4. Πτυχίο Αδελφών Νοσοκόμων πρώην Ανωτέρων Σχολών Υπουργείου Υγείας και Πρόνοιας 4. Υπουργείο Υγείας και Πρόνοιας 5. Πτυχίο Αδελφών Νοσοκόμων και Επισκεπτριών πρώην Ανωτέρων Σχολών Υπουργείου Υγείας και Πρόνοιας 5. Υπουργείο Υγείας και Πρόνοιας 6. Πτυχίο Τμήματος Νοσηλευτικής 6. ΚΑΤΕΕ Υπουργείου Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτων 7. Πτυχίο Τμήματος Νοσηλευτικής Πανεπιστήμιου Πελοποννήσου 7. Πανεπιστήμιο Πελοποννήσου España Título de Diplomado universitario en Enfermería — Ministerio de Educación y Cultura Enfermero/a diplomado/a 1.1.1986 г. — El rector de una Universidad Titulo de Graduado/a en Enfermería — El rector de una Universidad Graduado/a en Enfermería 1.1.1986 г. France — Diplôme d’Etat d’infirmier(ère) — Diplôme d’Etat d’infirmier(ère) délivré en vertu du décret no 99-1147 du 29 décembre 1999 Le ministère de la santé Infirmier(ère) 29.6.1979 г. Hrvatska 1. Svjedodžba “medicinska sestra opće njege/medicinski tehničar opće njege” 1. Srednje strukovne škole koje izvode program za stjecanje kvalifikacije “medicinska sestra opće njege / medicinski tehničar opće njege” 1. medicinska sestra opće njege/medicinski tehničar opće njege 1.7.2013 г. 2. Svjedodžba “prvostupnik (baccalaureus) sestrinstva/ prvostupnica (baccalaurea) sestrinstva” 2. Medicinski fakulteti sveučilišta u Republici Hrvatskoj Sveučilišta u Republici Hrvatskoj Veleučilišta u Republici Hrvatskoj 2. prvostupnik (baccalaureus) sestrinstva/ prvostupnica (baccalaurea) sestrinstva Ireland 1. Certificate of Registered General Nurse (1) 1. An Bórd Altranais (The Nursing Board) [up to 1.10.2012]; Bórd Altranais agus Cnáimhseachais na hEireann (The Nursing and Midwifery Board of Ireland) [from 2.10.2012] Registered General Nurse (RGN) 29.6.1979 г. 2. B.Sc. in Nursing Studies (General) approved by the NMBI (2) 2. Third-level Institution delivering the B.Sc. in Nursing Studies approved by the NMBI [as of September 2002] 3. B.Sc. in Children’s and General (Integrated) Nursing approved by the NMBI (2) 3. Third-level Institution delivering the B.Sc. in Children’s and General (Integrated) Nursing approved by the NMBI [as of September 2006] Italia 1. Diploma di infermiere professionale (4) 1. Scuole riconosciute dallo Stato (4) 1. Infermiere professionale (4) 29.6.1979 г. 2. Diploma di laurea in infermieristica (5) 2. Università (5) 2. Infermiere (5) Kΰπρоς Δίπλωμα Γενικής Νοσηλευτικής Νοσηλευτική Σχολή Εγγεγραμμένος Νοσηλευτής 1.5.2004 г. Πτυχίο Νοσηλευτικής Τεχνολογικού Πανεπιστημίου Κύπρου Τεχνολογικό Πανεπιστήμιο Κύπρου Νοσηλευτής(τρια) Γενικής Νοσηλευτικής Πτυχίο Νοσηλευτικής Ευρωπαϊκού Πανεπιστημίου Κύπρου Ευρωπαϊκό Πανεπιστήμιο Κύπρου Πτυχίο Νοσηλευτικής Πανεπιστημίου Λευκωσίας - BSc in Nursing Πανεπιστήμιο Λευκωσίας University of Nicosia Πτυχίο Γενικής Νοσηλευτικής Σχολή Επιστημών Υγείας, Πανεπιστήμιο Frederick Latvija 1. Diploms par māsas kvalifikācijas iegūšanu 1. Māsu skolas Māsa 1.5.2004 г. 2. Māsas diploms 2. Universitātes tipa augstskola pamatojoties uz Valsts eksāmenu komisijas lēmumu Lietuva 1. Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinę kvalifikaciją 1. Universitetas Bendrosios praktikos slaugytojas 1.5.2004 г. 2. Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinės studijos), nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinę kvalifikaciją 2. Kolegija 3. Bakalauro diplomas (slaugos bakalauro kvalifikacinis laipsnis ir bendrosios praktikos slaugytojo profesinė kvalifikacija) 3. Universitetas 4. Profesinio bakalauro diplomas (slaugos profesinio bakalauro kvalifikacinis laipsnis ir bendrosios praktikos slaugytojo profesinė kvalifikacija) 4. Kolegija Luxembourg — Diplôme d’Etat d’infirmier Ministère de l’éducation nationale, de la formation professionnelle et des sports Infirmier 29.6.1979 г. — Diplôme d’Etat d’infirmier hospitalier gradué (7) — Brevet de Technicien Supérieur - Spécialité : Infirmier responsable en soins généraux (8) Lycée Technique pour Professions de Santé Magyarország 1. Ápoló bizonyítvány 1. Szakképző iskola Ápoló 1.5.2004 г. 2. Ápoló oklevél 2. Felsőoktatási intézmény 3. Okleveles ápoló oklevél 3. Felsőoktatási intézmény Malta Lawrja jew diploma fl-istudji tal-infermerija Università ta’ Malta Infermier Registrat tal-Ewwel Livell 1.5.2004 г. Nederland 1. Diploma’s verpleger A, verpleegster A, verpleegkundige A 1. Door een van overheidswege benoemde examencommissie Verpleegkundige 29.6.1979 г. 2. Diploma verpleegkundige MBOV (Middelbare Beroepsopleiding Verpleegkundige) 2. Door een van overheidswege benoemde examencommissie 3. Diploma verpleegkundige HBOV (Hogere Beroepsopleiding Verpleegkundige) 3. Door een van overheidswege benoemde examencommissie 4. Diploma beroepsonderwijs verpleegkundige – Kwalificatieniveau 4 4. Door een van overheidswege aangewezen opleidingsinstelling 5. Diploma hogere beroepsopleiding verpleegkundige – Kwalificatieniveau 5 5. Door een van overheidswege aangewezen opleidingsinstelling Österreich 1. Diplom über die Ausbildung in der all-gemeinen Gesundheits- und Krankenpflege 1. Schule für allgemeine Gesundheits- und Krankenpflege — Diplomierte Gesundheits- und Krankenschwester 1.1.1994 г. 2. Diplom als „Diplomierte Krankenschwester, Diplomierter Krankenpfleger“ 2. Allgemeine Krankenpflegeschule — Diplomierter Gesundheits- und Krankenpfleger 3. Diplom über den Abschluss des Fachhochschul-Bachelorstudiengangs „Gesundheits- und Krankenpflege“ 3. Fachhochschulrat/Fachhochschule Polska — Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku pielęgniarstwo z tytułem „magister pielęgniarstwa” — Dyplom ukończenia studiów wyższych zawodowych na kierunku/specjalności pielęgniarstwo z tytułem „licencjat pielęgniarstwa” Instytucja prowadząca kształcenie na poziomie wyższym uznana przez właściwe władze Pielegniarka 1.5.2004 г. Portugal 1. Diploma do curso de enfermagem geral (12) 1. Escolas de Enfermagem (12) Enfermeiro 1.1.1986 г. 2. Diploma/carta de curso de bacharelato em enfermagem 2. Escolas Superiores de Enfermagem 3. Diploma/Carta de curso de licenciatura em enfermagem 3. Escolas Superiores de Enfermagem; Escolas Superiores de Saúde România 1. Diplomă de absolvire de asistent medical generalist cu studii superioare de scurtă durată 1. Universități Asistent medical generalist 1.1.2007 г. 2. Diplomă de licență de asistent medical generalist cu studii superioare de lungă durată 2. Universități 3. Certificat de competențe profesionale (de asistent medical generalist) 3. Ministerul Educației Naționale 4. Certificat de calificare nivel 5 5. Certificat de calificare profesională nivel 5 Slovenija Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov “diplomirana medicinska sestra / diplomirani zdravstvenik” 1. Univerza Diplomirana medicinska sestra/Diplomirani zdravstvenik 1.5.2004 г. 2. Visoka strokovna šola Slovensko 1. DIPLOM ošetrovateľstvo ”magister” (“Mgr.”) 1. Vysoká škola / Univerzita Sestra 1.5.2004 г. 2. DIPLOM ošetrovateľstvo ”bakalár” (“Bc.”) 2. Vysoká škola / Univerzita 3. DIPLOM diplomovaná všeobecná sestra 3. Stredná zdravotnícka škola Suomi/Finland 1. Sairaanhoitajan tutkinto/Sjukskötarexamen 1. Terveydenhuolto-oppilaitokset/ Hälsovårdsläroanstalter Sairaanhoitaja / Sjukskötare 1.1.1994 г. 2. Sosiaali- ja terveysalan ammattikorkeakoulututkinto, sairaanhoitaja (AMK)/Yrkeshögskoleexamen inom hälsovård och det sociala området, sjukskötare (YH) 2. Ammattikorkeakoulut/ Yrkeshögskolor Sverige Sjuksköterskeexamen Universitet eller högskola Sjuksköterska 1.1.1994 г. United Kingdom A qualification approved by the Nursing and Midwifery Council or one of its predecessor bodies as attesting to the completion of training required for general nurses by Article 31 and the standard of proficiency as required for registration as a Registered Nurse – Adult in its register (3) (10) Education institutions approved by the Nursing and Midwifery Council or one of its predecessor bodies Registered Nurse – Adult 29.6.1979 г. (1) Удостоверението за професионална квалификация се ползва с автоматично признаване, когато титулярят е гражданин на държава членка и е придобил квалификация в Ирландия. (2) Тази информация относно удостоверението за квалификация е включена с цел да се гарантира, че лицата, завършили обучение в Ирландия, ще се ползват с автоматично признаване на квалификацията, без да е необходимо да имат регистрация в Ирландия, доколкото регистрацията не е част от процеса на квалификация. (3) Тази информация относно удостоверението за квалификация заменя предишните вписвания за Обединеното кралство с цел да се гарантира, че лицата, завършили обучение в Обединеното кралство, ще се ползват с автоматично признаване на квалификацията, без да е необходимо да имат регистрация, доколкото регистрацията не е част от процеса на квалификация. (4) Валидно до 2001 г. (5) Считано от 2001/2002 г. (6) Считано от 2018/2019 г. (7) До 14.9.2012 г. (8) Считано от 15.9.2012 г. (9) До 31.12.2018 г. (10) Издадено преди 1.1.2021 г. (11) Считано от 1.1.2020 г. (12) До 1.4.2024 г. V.3. ЛЕКАР ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА 5.3.1. Учебна програма за обучение на лекари по дентална медицина Учебната програма, която води до получаване на удостоверение за професионална квалификация по дентална медицина включва като минимум изброените по-долу дисциплини. Една или повече от тези дисциплини може да се преподава във връзка с другите дисциплини или заедно с тях. А. Основни дисциплини — химия — физика — биология, генетика и регенеративна медицина Б. Медико-биологични и общомедицински дисциплини — анатомия — ембриология — хистология, включително и цитология — физиология — биохимия (или физиологична химия) — патоанатомия — обща патология — фармакология — микробиология — хигиена — превантивна медицина и обществено дентално здраве — радиология — физиотерапия — обща хирургия — обща медицина, включително и педиатрия — оториноларингология — дерматология и венерология — обща психология — психопатология — невропатология — анестезиология — имунология В. Специални дисциплини по дентална медицина — протетична стоматология — материалознание и оборудване — консервативно зъболечение — превантивна стоматология — анестезия и болкоуспокояващи средства — специална хирургия — специална патология — клинична практика — детска дентална медицина — ортодонтия — пародонтология — стоматологична рентгенология — дъвкателна функция — управление на кабинета, професионализъм, етика и законодателство — социални аспекти на практиката на денталната медицина — геродонтология — орална имплантология — интерпрофесионални съвместни грижи — цифрови технологии в денталната медицина 5.3.2. Удостоверения за базова професионална квалификация на лекари по дентална медицина Държава Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Свидетелство, което придружава удостоверението Професионално звание Референтна дата België/ Belgique/ Belgien Diploma van tandarts / Diplôme licencié en science dentaire — De universiteiten / Les universités — De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap / Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté française Licentiaat in de tandheelkunde/ Licencié en science dentaire 28.1.1980 г. България Диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен «Магистър» по «Дентална медицина» с професионална квалификация «Магистър-лекар по дентална медицина» Университет Лекар по дентална медицина 1.1.2007 г. Česko Diplom o ukončení studia ve studijním programu zubní lékařství (doktor zubního lékařství, MDDr.) Lékařská fakulta univerzity v České republice Zubní lékař 1.5.2004 г. Danmark Bevis for kandidatuddannelsen i odontologi (cand.odont.) Universitet 1. Autorisation som tandlæge 2. Tilladelse til selvstændigt virke som tandlæge Tandlæge 28.1.1980 г. Deutschland Zeugnis über die Zahnärztliche Prüfung Zuständige Behörden Zahnarzt 28.1.1980 г. Eesti Hambaarstikraad Degree in Dentistry (DD) Diplom hambaarstiteaduse õppekava läbimise kohta Tartu Ülikool Hambaarst 1.5.2004 г. Ελλάς Πτυχίо Οδоvτιατρικής Παvεπιστήμιо Οδοντίατρος ή χειρούργος οδοντίατρος 1.1.1981 г. España Título de Licenciado en Odontología El rector de una universidad Licenciado en Odontología 1.1.1986 г. Título de Graduado/a en Odontología El rector de una Universidad Graduado/a en Odontología 1.1.1986 г. France Diplôme d’Etat de docteur en chirurgie dentaire Universités Chirurgien-dentiste 28.1.1980 г. Hrvatska Diploma “doktor dentalne medicine/ doktorica dentalne medicine” Fakulteti sveučilišta u Republici Hrvatskoj doktor dentalne medicine/doktorica dentalne medicine 1.7.2013 г. Ireland — Bachelor in Dental Science (B.Dent.Sc.) — Universities — Dentist 28.1.1980 г. — Bachelor of Dental Surgery (BDS) — Royal College of Surgeons in Ireland — Dental practitioner — Licentiate in Dental Surgery (LDS) — Dental surgeon Italia Diploma di laurea in Odontoiatria e Protesi Dentaria Università Diploma di abilitazione all’esercizio della professione di odontoiatra Odontoiatra 28.1.1980 г. Κύπρος 1. Πιστοποιητικό Εγγραφής Οδοντιάτρου 1. Οδοντιατρικό Συμβούλιο Οδοντίατρος 1.5.2004 г. 2. Πτυχίο Οδοντιατρικής 2. Ευρωπαϊκο Πανεπιστημιο Κυπρου 1.9.2017 г. Latvija Zobārsta diploms — Universitātes tipa augstskola — Sertifikāts – kompetentas iestādes izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu zobārstniecībā (8) Zobārsts 1.5.2004 г. — Universitāte — Ārstniecības personas sertifikāts zobārsta pamatspecialitātē (9) Lietuva 1. Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą gydytojo odontologo kvalifikaciją Universitetas 1. Internatūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo odontologo profesinę kvalifikaciją Gydytojas odontologas 1.5.2004 г. 2. Magistro diplomas (odontologijos magistro kvalifikacinis laipsnis ir gydytojo odontologo kvalifikacija) 2. Internatūros pažymėjimas (gydytojo odontologo profesinė kvalifikacija) Luxembourg Diplôme d’Etat de docteur en médecine dentaire Jury d’examen d’Etat Médecin-dentiste 28.1.1980 г. Magyarország Okleveles fogorvos doktor oklevél (doctor medicinae dentariae, dr. med. dent) Egyetem Fogorvos 1.5.2004 г. Malta Lawrja fil- Kirurġija Dentali Università ta’ Malta Kirurgu Dentali 1.5.2004 г. Nederland 1. Universitair getuigschrift van een met goed gevolg afgelegd tandartsexamen 2 Master of Science in de Tandheelkunde (6) Faculteit Tandheelkunde Tandarts 28.1.1980 г. Österreich Bescheid über die Verleihung des akademischen Grades «Doktor der Zahnheilkunde» — Medizinische Universität — Medizinische Fakultät der Universität Zahnarzt 1.1.1994 г. Polska Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku lekarsko-dentystycznym z tytułem “lekarz dentysta” Szkoły wyższe Świadectwo złożenia Lekarsko – Dentystycznego Egzaminu Państwowego (1) / Świadectwo złożenia Lekarsko-Dentystycznego Egzaminu Końcowego (2) Zaświadczenie o ukończeniu stażu podyplomowego (3) Lekarz dentysta 1.5.2004 г. Portugal — Carta de curso de licenciatura em medicina dentária — Faculdades Médico dentista 1.1.1986 г. — Mestrado integrado em medicina dentária — Institutos Superiores 24.3.2006 г. România Diplomă de licență de medic dentist — Universități Medic dentist 1.10.2003 г. Diploma de licență și master (4) — Ministerul Educației Naționale (4) Doctor-medic stomatolog (5) Slovenija Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov “doktor dentalne medicine / doktorica dentalne medicine” — Univerza Potrdilo o opravljenem strokovnem izpitu za poklic doktor dentalne medicine / doktorica dentalne medicine Doktor dentalne medicine / Doktorica dentalne medicine 1.5.2004 г. Slovensko DIPLOM zubné lekárstvo doktor zubného lekárstva (“MDDr.”) Univerzita Zubný lekár 1.5.2004 г. Suomi/Finland Hammaslääketieteen lisensiaatin tutkinto / Odontologie licentiatexamen — Helsingin yliopisto / Helsingfors universitet Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontaviraston päätös käytännön palvelun hyväksymisestä / Beslut av Tillstånds- och tillsynsverket för social- och hälsovården om godkännande av prakisk tjänstgöring (10) Hammaslääkäri / Tandläkare 1.1.1994 г. — Oulun yliopisto — Itä-Suomen yliopisto — Turun yliopisto Sverige Tandläkarexamen Universitet eller högskola Bevis om legitimation som tandläkare, utfärdat av Socialstyrelsen Tandläkare 1.1.1994 г. United Kingdom — Bachelor of Dental Surgery (BDS or B.Ch.D.) (7) — Universities — Dentist 28.1.1980 г. — Licentiate in Dental Surgery (7) — Royal Colleges — Dental practitioner — Dental surgeon (1) До 2012 г. (2) Считано от 2013 г. (3) Удостоверението за професионална квалификация трябва да бъде придружено от свидетелство за завършен следдипломен стаж („staż podyplomowy“), освен за лицата, които са започнали стажа си най-рано на 2.10.2016 г. и са кандидатствали за правото на упражняване на професията зъболекар между 2.10.2016 г. и 28.2.2017 г. (4) Считано от 1.10.2011 г. (5) Считано от 1.9.2017 г. (6) Считано от 2002/2003 г. (7) Издадено преди 1.1.2021 г. (8) До 31.12.2012 г. (9) Считано от 1.1.2013 г. (10) Придружаващото свидетелство се изисква за обучение, започнало преди 1.8.2011 г. и завършено в съответствие с учебната програма, която е била в сила преди тази дата. 5.3.3. Удостоверения за професионална квалификация на лекари по дентална медицина – специалисти Орална хирургия Държава Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Референтна дата België/ Belgique/ Belgien България Свидетелство за призната специалност по «Орална хирургия» Факултет по дентална медицина към Медицински университет 1.1.2007 г. Česko Diplom o specializaci (v oboru orální a maxilofaciální chirurgie) 1. Institut postgraduálního vzdělávání ve zdravotnictví 2. Ministerstvo zdravotnictví 19.7.2007 г. Danmark Bevis for tilladelse til at betegne sig som specialtandlæge i tand-, mund- og kæbekirurgi Sundhedsstyrelsen Styrelsen for Patientsikkerhed 28.1.1980 г. Deutschland Fachzahnärztliche Anerkennung für Oralchirurgie/Mundchirurgie Landeszahnärztekammer 28.1.1980 г. Eesti Ελλάς Τίτλоς Οδоvτιατρικής ειδικότητας της Γvαθоχειρоυργικής (up to 31.12.2002) — Περιφέρεια — Νоμαρχιακή Αυτоδιоίκηση — Νоμαρχία 1.1.2003 г. Οδοντοφατνιακή Χειρουργική (6) Χειρουργική Στόματος (7) — Ελληνική Οδοντιατρική Ομοσπονδία (8) España France Diplôme d’études spécialisées de chirurgie orale Universités 31.03.2011 г. Hrvatska Ireland Certificate of specialist dentist in oral surgery Competent authority recognised for this purpose by the competent minister 28.1.1980 г. Italia Diploma di specialista in Chirurgia Orale Università 21.5.2005 г. Κύπρος Πιστοποιητικό Αναγνώρισης του Ειδικού Οδοντιάτρου στην Στοματική Χειρουργική Οδοντιατρικό Συμβούλιο 1.5.2004 г. Latvija Lietuva 1. Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą burnos chirurgo profesinę kvalifikaciją 2. Rezidentūros pažymėjimas (burnos chirurgo profesinė kvalifikacija) Universitetas 1.5.2004 г. Luxembourg Magyarország Dento-alveoláris sebészet szakorvosa bizonyítvány Nemzeti Vizsgabizottság 1.5.2004 г. Malta Ċertifikat ta’ speċjalista dentali fil-Kirurġija tal-ħalq Kumitat ta’ Approvazzjoni dwar Speċjalisti 1.5.2004 г. Nederland Bewijs van inschrijving als kaakchirurg in het Specialistenregister (1) Registratiecommissie Tandheelkundige Specialismen (RTS) van de Koninklijke Nederlandse Maatschappij tot bevordering der Tandheelkunde 28.1.1980 г. Diploma tandheelkundig specialist (2) Österreich Polska Dyplom uzyskania tytułu specjalisty w dziedzinie chirurgii stomatologicznej Centrum Egzaminów Medycznych 1.5.2004 г. Portugal Título de Especialista em Cirurgia Oral Ordem dos Médicos Dentistas (OMD) 4.6.2008 г. România Certificatul de specialist în Chirurgie dento-alveolarǎ Ministerul Sǎnǎtǎții 17.12.2008 г. Slovenija Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu iz oralne kirurgije 1. Ministrstvo za zdravje 1.5.2004 г. 2. Zdravniška zbornica Slovenije Slovensko Diplom o špecializácii v špecializačnom odbore maxilofaciálna chirurgia Univerzita 17.12.2008 г. Suomi/Finland Erikoishammaslääkärin tutkinto, suu-ja leukakirurgia / Specialtandläkarexamen, oral och maxillofacial kirurgi (4) Erikoishammaslääkärikoulutus, suu- ja leukakirurgia / Specialisttandläkarutbildning, oral och maxillofacial kirurgi (5) Yliopisto 1.1.1994 г. Sverige Bevis om specialistkompetens i oral kirurgi Socialstyrelsen 1.1.1994 г. United Kingdom Certificate of completion of specialist training in oral surgery (3) Competent authority recognised for this purpose 28.1.1980 г. (1) До 31.12.2020 г. (2) Считано от 1.1.2021 г. (3) Издадено преди 1.1.2021 г. (4) До 31.1.2015 г. (5) Считано от 1.2.2015 г. (6) Считано от 19.6.2019 г. и до 8.2.2024 г. (7) Считано от 9.2.2024 г. (8) Считано от 19.6.2019 г. Ортодонтия Държава Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Референтна дата België/ Belgique/ Belgien Titre professionnel particulier de dentiste spécialiste en orthodontie/ Bijzondere beroepstitel van tandarts specialist in de orthodontie Ministre de la Santé publique/ Minister bevoegd voor Volksgezondheid 27.1.2005 г. България Свидетелство за призната специалност по «Ортодонтия» Факултет по дентална медицина към Медицински университет 1.1.2007 г. Česko Diplom o specializaci (v oboru ortodoncie) 1. Institut postgraduálního vzdělávání ve zdravotnictví 19.7.2007 г. 2. Ministerstvo zdravotnictví Danmark Bevis for tilladelse til at betegne sig som specialtandlæge i ortodonti Sundhedsstyrelsen Styrelsen for Patientsikkerhed 28.1.1980 г. Deutschland Fachzahnärztliche Anerkennung für Kieferorthopädie Landeszahnärztekammer 28.1.1980 г. Eesti Residentuuri lõputunnistus ortodontia erialal Ortodontia residentuuri lõpetamist tõendav tunnistus Tartu Ülikool 1.5.2004 г. Ελλάς Τίτλоς Οδоvτιατρικής ειδικότητας της Ορθоδоvτικής — Περιφέρεια — Νоμαρχιακή Αυτоδιоίκηση — Νоμαρχία 1.1.1981 г. España France Titre de spécialiste en orthodontie Conseil National de l’Ordre des chirurgiens dentistes 28.1.1980 г. Hrvatska Ireland Certificate of specialist dentist in orthodontics Competent authority recognised for this purpose by the competent minister 28.1.1980 г. Italia Diploma di specialista in Ortognatodonzia Università 21.5.2005 г. Κύπρος Πιστοποιητικό Αναγνώρισης του Ειδικού Οδοντιάτρου στην Ορθοδοντική Οδοντιατρικό Συμβούλιο 1.5.2004 г. Latvija — “Sertifikāts”– kompetentas iestādes izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu ortodontijā (4) — Ārstniecības personas sertifikāts ortodonta apakšspecialitātē (5) Latvijas Ārstu biedrība 1.5.2004 г. Lietuva 1. Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo ortodonto profesinę kvalifikaciją 2. Rezidentūros pažymėjimas (gydytojo ortodonto profesinė kvalifikacija) Universitetas 1.5.2004 г. Luxembourg Magyarország Fogszabályozás szakorvosa bizonyítvány Nemzeti Vizsgabizottság 1.5.2004 г. Malta Ċertifikat ta’ speċjalista dentali fl-Ortodonzja Kumitat ta’ Approvazzjoni dwar Speċjalisti 1.5.2004 г. Nederland Bewijs van inschrijving als orthodontist in het Specialistenregister (1) Registratiecommissie Tandheelkundige Specialismen (RTS) van de Koninklijke Nederlandse Maatschappij tot bevordering der Tandheelkunde 28.1.1980 г. Diploma tandheelkundig specialist (2) Österreich Abschlussurkunde über die fachzahnärztliche Ausbildung in der Kieferorthopädie Universität 1.9.2023 г. Polska Dyplom uzyskania tytułu specjalisty w dziedzinie ortodoncji Centrum Egzaminów Medycznych 1.5.2004 г. Portugal Título de Especialista em Ortodontia Ordem dos Médicos Dentistas (OMD) 4.6.2008 г. România Certificatul de specialist în Ortodonție și Ortopedie dento-facialǎ Ministerul Sǎnǎtǎții 17.12.2008 г. Slovenija Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu iz čeljustne in zobne ortopedije 1. Ministrstvo za zdravje 2. Zdravniška zbornica Slovenije 1.5.2004 г. Slovensko Diplom o špecializácii v špecializačnom odbore čeľustná ortopédia Univerzita 17.12.2008 г. Suomi/Finland Erikoishammaslääkärin tutkinto, hampaiston oikomishoito/ Specialtand-läkarexamen, tandreglering (6) Erikoishammaslääkärikoulutus, hampaiston oikomishoito/ Specialisttandläkarutbildning, tandreglering (7) Yliopisto 1.1.1994 г. Sverige Bevis om specialistkompetens i ortodonti Socialstyrelsen 1.1.1994 г. United Kingdom Certificate of Completion of specialist training in orthodontics (3) Competent authority recognised for this purpose 28.1.1980 г. (1) До 31.12.2020 г. (2) Считано от 1.1.2021 г. (3) Издадено преди 1.1.2021 г. (4) До 31.12.2012 г. (5) Считано от 1.1.2013 г. (6) До 31.1.2015 г. (7) Считано от 1.2.2015 г. V.4. ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР 5.4.1. Учебна програма за ветеринарни лекари Учебната програма за получаване на удостоверение за професионална квалификация по ветеринарна медицина включва като минимум изброените по-долу дисциплини. Обучението по един или няколко от тези дисциплини може да се проведе в рамките на други дисциплини или във връзка с тях. A. Основни дисциплини: — физика — химия — биология на животните и клетъчна биология — биология на растенията — биоматематика Б. Специални дисциплини: a) Фундаментални науки: — анатомия (включително хистология и ембриология) — физиология — биохимия — генетика и молекулярна генетика — фармация, фармакология и фармакотерапия (включително антимикробна резистентност) — токсикология — микробиология — имунология — епидемиология — професионална етика б) Клинични науки: — акушерство — патология (включително патоанатомия) — паразитология — клинична медицина и хирургия (включително анестезиология) — клинични лекции за различните домашни животни, птици и други животински видове — профилактика — образна диагностика — репродукция и репродуктивни нарушения — обществено ветеринарно дело и обществено здраве — ветеринарно законодателство и ветеринарна съдебна медицина — лечение — пропедевтика в) Животновъдство: — животновъдство — хранене на животните — агрономство — икономика на селското стопанство — отглеждане на селскостопански животни и здравеопазване на стадата — ветеринарна хигиена — хуманно отношение към животните, етология и закрила на животните г) Хигиена на храненетo: — проверка и контрол на храните за животни или на храните от животински произход — хигиена на храните, технологии и микробиология на храните — практика (включително практически стаж в кланици и хранително-вкусови предприятия) Практическото обучение може да се извърши под формата на стаж, стига той да се провежда в редовна форма и под прекия контрол на компетентните власти или органи и да не превишава шест месеца в рамките на целия петгодишен период на обучение. Съотношението между теоретичната и практическата подготовка е балансирано и съгласувано, така че познанията и опитът да могат да бъдат придобити по начин, който да осигури възможност на ветеринарните лекари да изпълняват всички свои задължения. 5.4.2. Удостоверения за професионална квалификация на ветеринарни лекари Държава Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Свидетелство, което придружава удостоверението Референтна дата België/ Belgique/ Belgien — Diploma van dierenarts / Diplôme de docteur en médecine vétérinaire — Médecin vétérinaire (10) — De universiteiten/ Les universités — De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap / Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté française 21.12.1980 г. България Диплома за висше образование на образователно-квалификационна — Лесотехнически университет София Факултет Ветеринарна медицина 1.1.2007 г. степен магистър по специалност Ветеринарна медицина с професионална квалификация Ветеринарен лекар — Тракийски университет Стара Загора, Ветеринарномедицински факултет Česko — Diplom o ukončení studia ve studijním programu veterinární lékařství (doktor veterinární medicíny, MVDr.) Veterinární fakulta univerzity v České republice 1.5.2004 г. — Diplom o ukončení studia ve studijním programu veterinární hygiena a ekologie (doktor veterinární medicíny, MVDr.) Danmark Bevis for kandidatuddannelsen i veterinærmedicin (cand.med.vet.) Københavns Universitet 21.12.1980 г. Deutschland — Zeugnis über das Ergebnis des Dritten Abschnitts der Tierärztlichen Prüfung und das Gesamtergebnis der Tierärztlichen Prüfung Der Vorsitzende des Prüfungsausschusses für die Tierärztliche Prüfung einer Universität oder Hochschule 21.12.1980 г. — Zeugnis über das Ergebnis der Tierärztlichen Prüfung und das Gesamtergebnis der Tierärztlichen Prüfung 1.1.2006 г. Eesti Diplom: täitnud veterinaarmeditsiini õppekava Eesti Põllumajandusülikool 1.5.2004 г. Loomaarstikraad Degree in Veterinary Medicine (DVM) Eesti Maaülikool Ελλάς Πτυχίо Κτηvιατρικής 1. Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης 2. Πανεπιστήμιο Θεσσαλίας 1.1.1981 г. España Título de Licenciado en Veterinaria — Ministerio de Educación y Cultura 1.1.1986 г. — El rector de una Universidad Título de Graduado/a en Veterinaria — El rector de una Universidad 1.1.1986 г. France Diplôme d’Etat de docteur vétérinaire Ministère chargé de l'enseignement supérieur (Université Paris-Est-Créteil, Université Claude-Bernard Lyon I, Université de Nantes, Université Paul-Sabatier-Toulouse III, Université de Rouen (16)) et ministère chargé de l'agriculture (École nationale vétérinaire d'Alfort, Institut d'enseignement supérieur et de recherche en alimentation, santé animale, sciences agronomiques et de l'environnement-VetAgroSup, École nationale vétérinaire, agroalimentaire et de l'alimentation-Oniris, École nationale vétérinaire de Toulouse, École vétérinaire UniLaSalle de Rouen - Institut polytechnique UniLaSalle (16)) 21.12.1980 г. Hrvatska Diploma “doktor veterinarske medicine/doktorica veterinarske medicine” Veterinarski fakultet Sveučilišta u Zagrebu 1.7.2013 г. Ireland — Diploma of Bachelor in/of Veterinary Medicine (MVB) — Diploma of Membership of the Royal College of Veterinary Surgeons (MRCVS) 21.12.1980 г. Italia Diploma di laurea in medicina veterinaria Università Diploma di abilitazione all’esercizio della medicina veterinaria 1.1.1985 г. Κύπρος Πιστοποιητικό Εγγραφής Kτηνιάτρου Κτηνιατρικό Συμβούλιο 1.5.2004 г. Πτυχίο Κτηνιατρικής (12) Πανεπιστήμιο Λευκωσίας (12) Latvija Veterinārārsta diploms Latvijas Lauksaimniecības Universitāte 1.5.2004 г. Lietuva Aukštojo mokslo diplomas (veterinarijos gydytojo (DVM)) Lietuvos Veterinarijos Akademija 1.5.2004 г. Magistro diplomas (veterinarinės medicinos magistro kvalifikacinis laipsnis ir veterinarijos gydytojo profesinė kvalifikacija) Veterinarijos mokslų magistro laipsnis ir Veterinarijos gydytojo kvalifikacija (15) Lietuvos sveikatos mokslų universitetas Luxembourg Diplôme d’Etat de docteur en médecine vétérinaire Jury d’examen d’Etat 21.12.1980 г. Magyarország Okleveles állatorvos doktor oklevél (dr. vet) Felsőoktatási intézmény 1.5.2004 г. Malta Liċenzja ta’ Kirurgu Veterinarju Kunsill tal-Kirurġi Veterinarji 1.5.2004 г. Master of Science in Veterinary Medicine (13) Malta College of Arts, Science and Technology (MCAST) (13) Nederland Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd diergeneeskundig/veeartsenijkundig examen 21.12.1980 г. Masterdiploma diergeneeskunde/Medicinae Veterinariae/Master's degree in Veterinary Medicine (8) Faculteit Diergeneeskunde Österreich — Diplom-Tierarzt — Magister medicinae veterinariae Universität 1.1.1994 г. Polska Dyplom lekarza weterynarii 1. Szkoła Główna Gospodarstwa Wiejskiego w Warszawie 2. Akademia Rolnicza we Wrocławiu (1) 3. Uniwersytet Przyrodniczy we Wrocławiu (2) 4. Akademia Rolnicza w Lublinie (3) 5. Uniwersytet Przyrodniczy w Lublinie (4) 6. Uniwersytet Warmińsko-Mazurski w Olsztynie 7. Uniwersytet Przyrodniczy w Poznaniu (6) 8. Uniwersytet Rolniczy im. Hugona Kołłątaja w Krakowie oraz Uniwersytet Jagielloński w Krakowie (7) 9. Uniwersytet Mikołaja Kopernika w Toruniu (11) 10. Uniwersytet Rolniczy im. Hugona Kołłątaja w Krakowie (14) 1.5.2004 г. Portugal — Carta de curso de licenciatura em medicina veterinária — Carta de mestrado integrado em medicina veterinária Universidade 1.1.1986 г. România Diplomă de licență de doctor medic veterinar Universități Ministerul Educatiei Nationale (5) 1.1.2007 г. Diplomă de licență și master de doctor medic veterinar Slovenija Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov “doktor veterinarske medicine/doktorica veterinarske medicine” Univerza Spričevalo o opravljenem državnem izpitu s področja veterinarstva 1.5.2004 г. Slovensko Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu “doktor veterinárskeho lekárstva” (“MVDr.”) Univerzita 1.5.2004 г. Suomi/Finland Eläinlääketieteen lisensiaatin tutkinto/Veterinärmedicine licentiatexamen Yliopisto 1.1.1994 г. Sverige Veterinärexamen Sveriges Lantbruksuniversitet 1.1.1994 г. United Kingdom 1. Bachelor of Veterinary Science (BVSc) (9) 1. University of Bristol 21.12.1980 г. 2. Bachelor of Veterinary Science (BVSc) (9) 2. University of Liverpool 3. Bachelor of Veterinary Medicine (Vet MB) (9) 3. University of Cambridge 4. Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVM&S) (9) 4. University of Edinburgh 5. Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVMS) (9) 5. University of Glasgow 6. Bachelor of Veterinary Medicine (BvetMed) (9) 6. University of London 7. Bachelor of Veterinary Medicine and Bachelor of Veterinary Surgery (B.V.M., B.V.S.) (9) 7. University of Nottingham (1) Валидно до 22.11.2006 г. (2) Считано от 23.11.2006 г. (3) Валидно до 10.4.2008 г. (4) Считано от 11.4.2008 г. (5) Считано от 10.1.2011 г. (6) Считано от 1.10.2011 г. (7) Валидно между 1.10.2012 г. и 23.4.2024 г. (8) Считано от 31.12.2012 г. (9) Издадено преди 1.1.2021 г. (10) Считано от 2023/2024 г. (11) Считано от 2018/2019 г. (12) Считано от 24.10.2022 г. (13) Считано от 11.6.2024 г. (14) Считано от 1.10.2019 г. (15) Считано от 2017/2018 г. (16) Université de Rouen and École vétérinaire UniLaSalle de Rouen - Institut polytechnique UniLaSalle: Считано от 2022/2023 г. V.5. АКУШЕРКА 5.5.1. Програма за обучение на акушерки (видове обучение I и II) Програмата за обучение за придобиване на удостоверения за професионална квалификация по акушерство включва следните две части: А. Теоретично и техническо обучение а) Основни дисциплини — основи на анатомията и физиологията — основи на патологията — основи на бактериологията, вирусологията и паразитологията — основи на биофизиката, биохимията и радиологията — педиатрия, по-специално при новородените деца — хигиена, здравно възпитание, профилактика, ранна диагностика — хранене и диететика, по-специално храненето при жената, новороденото и кърмачето — основи на социологията и проблеми на социалната медицина — основи на фармакологията — психология — принципи и методи на преподаване — здравно и социално законодателство и здравна организация — професионална етика и професионално законодателство — сексуално възпитание и семейно планиране — юридическа защита на майката и детето б) Специални дисциплини, свързани с акушерската професия — анатомия и физиология — ембриология и развитие на плода — бременност, раждане и следродилен период — акушеро-гинекологична патология — подготовка за раждането и майчинството, включително и психологичните аспекти — подготовка за раждането (включително познаване и използване на акушерско оборудване) — обезболяване, анестезиология и реанимация — физиология и патология на новороденото — грижи и наблюдение на новороденото — психологични и социални фактори Б. Практическо и клинично обучение Това обучение се извършва под съответен контрол: — Женски консултации, включващи минимум 100 пренатални прегледа. — Наблюдение и грижи за минимум 40 родилки. — Провеждане от обучаващия се на минимум 40 раждания; когато тази бройка не може да бъде достигната поради липса на родилки, тя може да се сведе до минимум 30, при условие че обучаващият присъства и на 30 други раждания. — Активно участие в едно или две седалищни раждания. Когато това не е възможно поради липса на седалищни раждания, практиката може да се проведе в симулативна обстановка. — Извършване на епизиотомия и последващо зашиване. Подготовката включва теоретично обучение и клинична практика. Практиката по зашиване включва зашиване на рана след епизиотомия и перинеално разкъсване. Това може да се проведе и в симулативна обстановка, ако е абсолютно необходимо. — Наблюдение и грижи за 40 жени, които са в риска при бременността или раждането, или след раждането. — Наблюдение и грижи (включително преглед) на минимум 100 родилки и здрави новородени. — Наблюдение и грижи за новородени деца, които изискват специални грижи, включително родени преди или след термина деца, както и за новородени с тегло под нормалното или новородени с увреждания. — Грижа за жени с патологични случаи в областта на гинекологията и акушерството. — Въведение в медицинските и хирургични грижи. Въведението включва както теоретично, така и практическо обучение. Теоретичната и практическата подготовка (част А от програмата за обучение) е балансирана и съгласувана с клиничното обучение (част Б от същата програма), така че познанията и опитът, посочени в настоящото приложение, да могат да бъдат придобити по приемлив начин. Клиничното обучение е под формата на практическо обучение, под ръководството на специалист, в болнични отделения или в други здравни служби, одобрени от компетентните органи. Студентите по акушерство участват в дейностите на съответните отделения, като част от обучението, дотолкова доколкото тези дейности допринасят за обучението им. Преподават им се отговорностите, включени в дейностите на акушерките. 5.5.2. Удостоверения за професионална квалификация на акушерки Държава Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Професионално звание Референтна дата België/ Belgique/ Belgien Diploma van vroedvrouw/Diplôme d’accoucheuse — De erkende opleidingsinstituten/Les établissements d’enseignement Vroedvrouw/ Accoucheuse 23.1.1983 г. Bachelier sage-femme (10) — De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté française Sage-femme (10) България Диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен «Бакалавър» с професионална квалификация «Акушерка» Университет Акушеркa 1.1.2007 г. Česko 1. Diplom o ukončení studia ve studijním programu ošetřovatelství ve studijním oboru porodní asistentka (bakalář, Bc.) 1. Vysoká škola zřízená nebo uznaná státem Porodní asistentka 1.5.2004 г. 2. Diplom o ukončení studia ve studijním programu porodní asistence ve studijním oboru porodní asistentka (bakalář, Bc.) 2. Vysoká škola zřízená nebo uznaná státem 3. Diplom o ukončení studia ve studijním oboru diplomovaná porodní asistentka (diplomovaný specialista, DiS.) 3. Vyšší odborná škola zřízená nebo uznaná státem Danmark Bevis for uddannelsen til professionsbachelor i jordemoderkundskab Professionshøjskole Jordemoder 23.1.1983 г. Deutschland Zeugnis über die staatliche Prüfung für Hebammen und Entbindungspfleger Staatlicher Prüfungsausschuss — Hebamme 23.1.1983 г. Zeugnis über die staatliche Prüfung der hochschulischen Hebammenausbildung (14) Hochschule (14) — Entbindungspfleger Eesti Diplom ämmaemanda erialal — Tallinna Meditsiinikool Ämmaemand 1.5.2004 г. — Tartu Meditsiinikool Ämmaemanda diplom — Tallinna Tervishoiu Kõrgkool — Tartu Tervishoiu Kõrgkool Ελλάς 1. Πτυχίο Τμήματος Μαιευτικής Τεχνολογικών Εκπαιδευτικών Ιδρυμάτων (Τ.Ε.Ι.) 1. Τεχνολογικά Εκπαιδευτικά Ιδρύματα (Τ.Ε.Ι.) — Μαία 23.1.1983 г. 2. Πτυχίο του Τμήματος Μαιών της Ανωτέρας Σχολής Στελεχών Υγείας και Κοινων. Πρόνοιας (ΚΑΤΕΕ) 2. ΚΑΤΕΕ Υπουργείου Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτων — Μαιευτής 3. Πτυχίο Μαίας Ανωτέρας Σχολής Μαιών 3. Υπουργείο Υγείας και Πρόνοιας España — Título de matrona — Ministerio competente en el ámbito de la Educación/Universidades — Matrona 1.1.1986 г. — Título de asistente obstétrico (matrona) — Ministerio competente en el ámbito de la Sanidad (11) — Asistente obstétrico — Título de enfermería obstétrica-ginecológica France Diplôme d'Etat de sage-femme L’Etat Université Sage-femme 23.1.1983 г. Hrvatska Svjedodžba “prvostupnik (baccalaureus) primaljstva/sveučilišna prvostupnica (baccalaurea) primaljstva” — Medicinski fakulteti sveučilišta u Republici Hrvatskoj Prvostupnik (baccalaureus) Primaljstva/ Prvostupnica (baccalaurea) primaljstva 1.7.2013 г. — Sveučilišta u Republici Hrvatskoj — Veleučilišta i visoke škole u Republici Hrvatskoj Ireland 1. Certificate in Midwifery (1) 1. An Bórd Altranais (The Nursing Board) [up to 1.10.2012]; Bórd Altranais agus Cnáimhseachais na hEireann (The Nursing and Midwifery Board of Ireland, NMBI) [from 2.10.2012]. Registered Midwife (RM) 23.1.1983 г. 2. B.Sc. in Midwifery approved by the NMBI (2) 2. A third-level Institution delivering a Midwifery education programme approved by the NMBI 3. Higher/Post-graduate Diploma in Midwifery approved by the NMBI (2) 3. Third-level Institution delivering Higher/Post-graduate Diploma in Midwifery approved by the NMBI Italia 1. Diploma d’ostetrica (4) 1. Scuole riconosciute dallo Stato (4) Ostetrica (4) 23.1.1983 г. 2. Laurea in ostetricia (5) 2. Università (5) Κύπρος 1. Δίπλωμα στο μεταβασικό πρόγραμμα Μαιευτικής — Νοσηλευτική Σχολή Εγγεγραμμένη Μαία 1.5.2004 г. 2. Μεταπτυχιακο Μαιευτικησ (9) — Τεχνολογίκο Πανεπιστήμιο Κύπρου (9) Latvija Diploms par vecmātes kvalifikācijas iegūšanu Pirmā līmeņa profesionālās augstākās izglītības diploms par vecmātes kvalifikācijas iegūšanu (13) Profesionālā bakalaura diploms par galvenās vecmātes kvalifikācijas iegūšanu (12) Māsu skolas Medicīnas koledža (13) Universitātes tipa augstskola Universitātes (12) Vecmāte 1.5.2004 г. Lietuva 1. Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinę kvalifikaciją, ir profesinės kvalifikacijos pažymėjimas, nurodantis suteiktą akušerio profesinę kvalifikaciją 1. Universitetas Akušeris 1.5.2004 г. — Pažymėjimas, liudijantis akušerio profesinę praktiką 2. Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinės studijos), nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinę kvalifikaciją, ir profesinės kvalifikacijos pažymėjimas, nurodantis suteiktą akušerio profesinę kvalifikaciją 2. Kolegija — Pažymėjimas, liudijantis akušerio profesinę praktiką 3. Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinės studijos), nurodantis suteiktą akušerio profesinę kvalifikaciją 3. Kolegija 4. Bakalauro diplomas (slaugos bakalauro kvalifikacinis laipsnis ir bendrosios praktikos slaugytojo profesinė kvalifikacija) Ir Profesinės kvalifikacijos pažymėjimas (akušerio profesinė kvalifikacija) 4. Universitetas 5. Profesinio bakalauro diplomas (slaugos profesinio bakalauro kvalifikacinis laipsnis ir bendrosios praktikos slaugytojo profesinė kvalifikacija) Ir Profesinės kvalifikacijos pažymėjimas (akušerio profesinė kvalifikacija) 5. Kolegija 6. Profesinio bakalauro diplomas (akušerijos profesinio bakalauro kvalifikacinis laipsnis ir akušerio profesinė kvalifikacija) 6. Kolegija Luxembourg Diplôme de sage-femme (6) Ministère de l’éducation nationale, de la formation professionnelle et des sports Sage-femme 23.1.1983 г. Brevet de Technicien Supérieur - Spécialité : Sage-femme (7) Lycée Technique pour Professions de Santé Magyarország 1. Szülésznő bizonyítvány 1. Iskola/főiskola Szülésznő 1.5.2004 г. 2. Szülésznő oklevél 2. Felsőoktatási intézmény Malta Lawrja jew diploma fl- Istudji tal-Qwiebel Università ta’ Malta Qabla 1.5.2004 г. Nederland Diploma van verloskundige Door het Ministerie van Volksgezondheid, Welzijn en Sport erkende opleidings-instellingen Verloskundige 23.1.1983 г. Österreich 1. Hebammen-Diplom 1. — Hebammenakademie — Bundeshebammenlehranstalt Hebamme 1.1.1994 г. 2. Diplom über den Abschluss des Fachhochschul-Bachelorstudiengangs „Hebamme“ 2. Fachhochschulrat Polska — Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku położnictwo z tytułem „magister położnictwa” — Dyplom ukończenia studiów wyższych zawodowych na kierunku/specjalności położnictwo z tytułem „licencjat położnictwa” Instytucja prowadząca kształcenie na poziomie wyższym uznana przez właściwe władze (Higher education institution recognised by the competent authorities) Położna 1.5.2004 г. Portugal 1. Diploma/Carta de Curso de especialização em enfermagem de saúde materna e obstétrica 1. Ecolas de Enfermagem Enfermeiro especialista em enfermagem de saúde materna e obstétrica 1.1.1986 г. 2. Diploma/carta de curso de estudos superiores especializados em enfermagem de saúde materna e obstétrica 2. Escolas Superiores de Enfermagem 3. Diploma/Carta (curso de pós-licenciatura) especialização em enfermagem de saúde materna e obstétrica 3. — Escolas Superiores de Enfermagem — Escolas Superiores de Saúde 4. Diploma do Curso de Mestrado em Enfermagem de Saúde Materna e Obstétrica 4. — Escolas Superiores de Enfermagem — Escolas Superiores de Saúde România Diplomă de licență de moașă Universități Moașă 1.1.2007 г. Slovenija Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov “diplomirana babica/diplomirani babičar” 1. Univerza 2. Visoka strokovna šola diplomirana babica/diplomirani babičar 1.5.2004 г. Slovensko 1. DIPLOM pôrodná asistencia ”bakalár” (“Bc.”) 1. Vysoká škola /Univerzita Pôrodná asistentka 1.5.2004 г. 2. DIPLOM diplomovaná pôrodná asistentka 2. Stredná zdravotnícka škola Suomi/Finland 1. Kätilön tutkinto/barnmorskeexamen 1. Terveydenhuoltooppi-laitokset/hälsovårdsläroanstalter Kätilö/Barnmorska 1.1.1994 г. 2. Sosiaali- ja terveysalan ammattikorkeakoulututkinto, kätilö (AMK)/yrkeshögskoleexamen inom hälsovård och det sociala området, barnmorska (YH) 2. Ammattikorkeakoulut/ Yrkeshögskolor Sverige Barnmorskeexamen Universitet eller högskola Barnmorska 1.1.1994 г. United Kingdom A qualification approved by the Nursing and Midwifery Council or its predecessor bodies as attesting to the completion of training as required for midwives by Article 40 and the standard of proficiency as required for registration as a Registered Midwife in its register (3) (8) Education institution approved by the Nursing and Midwifery Council or its predecessor bodies Registered Midwife 23.1.1983 г. (1) Удостоверението за професионална квалификация се ползва с автоматично признаване, когато титулярят е гражданин на държава членка и е придобил квалификация в Ирландия. (2) Тази информация относно удостоверението за квалификация е включена с цел да се гарантира, че лицата, завършили обучение в Ирландия, ще се ползват с автоматично признаване на квалификацията, без да е необходимо да имат регистрация в Ирландия, доколкото регистрацията не е част от процеса на квалификация. (3) Тази информация относно удостоверението за квалификация е включена с цел да се гарантира, че лицата, завършили обучение в Обединеното кралство, ще се ползват с автоматично признаване на квалификацията, без да е необходимо да имат регистрация, доколкото регистрацията не е част от процеса на квалификация. (4) Валидно до 2001 г. (5) Считано от 2001/2002 г. (6) До 14.9.2012 г. (7) Считано от 15.9.2012 г. (8) Издадено преди 1.1.2021 г. (9) Считано от 1.9.2016 г. (10) Считано от 14.9.2016 г. (11) Считано от 1.1.2022 г. (12) Считано от 1.9.2008 г. (13) Считано от 1.9.2005 г. (14) Считано от 1.1.2020 г. V.6. ФАРМАЦЕВТ 5.6.1. Курс на обучение за фармацевти — биология на растенията и животните — физика — обща и неорганична химия — органична химия — аналитична химия — фармацевтична химия, включително и анализ на медицински продукти — обща и приложна биохимия (медицинска) — анатомия, физиология, патология и патофизиология медицинска терминология — микробиология — фармакология и фармакотерапия — фармацевтични технологии — биофармацевтични технологии — токсикология — фармакогнозия — законодателство и професионална етика, ако е необходимо — генетика и фармакогеномика — имунология — клинична фармация — фармацевтични грижи — социална фармация — обществено здраве, включително епидемиология — фармацевтична практика — фармакоикономика При определяне на съотношението между теоретичното и практическото обучение по всяка дисциплина се отдава достатъчно значение на теорията с оглед да се запази академичният характер на обучението. 5.6.2. Удостоверения за професионална квалификация на фармацевти Държава Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Свидетелство, което придружава удостоверението Референтна дата België/ Belgique/ Belgien Diploma van apotheker / Diplôme de pharmacien — De universiteiten/Les universities 1.10.1987 г. Master en sciences pharmaceutiques (8) — De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté française България Диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен «Магистър» по «Фармация» с професионална квалификация «Магистър-фармацевт» Университет 1.1.2007 г. Česko Diplom o ukončení studia ve studijním programu farmacie (magistr, Mgr.) Farmaceutická fakulta univerzity v České republice 1.5.2004 г. Danmark Bevis for kandidatuddannelsen i farmaci (cand.pharm.) Det Farmaceutiske Fakultet, Københavns Universitet 1.10.1987 г. Bevis for kandidatuddannelsen i farmaci (cand.pharm.) Syddansk Universitet Deutschland Zeugnis über die Staatliche Pharmazeutische Prüfung Zuständige Behörden 1.10.1987 г. Eesti Diplom proviisori õppekava läbimisest Farmaatsiamagister Master of Science in Pharmacy (MSc) Tartu Ülikool 1.5.2004 г. Ελλάς Άδεια άσκησης φαρμακευτικού επαγγέλματος — Περιφέρεια — Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση 1.10.1987 г. España Título de Licenciado en Farmacia — Ministerio de Educación y Cultura 1.10.1987 г. — El rector de una universidad Título de Graduado/a en Farmacia — El rector de una Universidad 1.1.1986 г. France — Diplôme d’Etat de pharmacien — Diplôme d’Etat de docteur en pharmacie Universités 1.10.1987 г. Hrvatska Diploma ‘magistar farmacije/magistra farmacije’ — Farmaceutsko-biokemijski fakultet Sveučilišta u Zagrebu — Medicinski fakultet Sveučilišta u Splitu — Kemijsko-tehnološki fakultet Sveučilišta u Splitu 1.7.2013 г. Ireland 1. Certificate of Registered Pharmaceutical Chemist (1) 1. Cumann Cógaiseoirí na hEireann 1.10.1987 г. Certificate of Registration as a Pharmacist (1) (Pharmaceutical Society of Ireland) 2. A degree in Pharmacy recognised by the Pharmaceutical Society of Ireland (2) 2. Universities delivering degrees in pharmacy recognised by the Pharmaceutical Society of Ireland 2. Notification from the Pharmaceutical Society of Ireland that the person named therein is the holder of a qualification appropriate for practicing as a pharmacist Italia Diploma o certificato di abilitazione all’esercizio della professione di farmacista ottenuto in seguito ad un esame di Stato Università 1.11.1993 г. Κύπρος Πτυχίο Φαρμακευτικής Ενιαίος και Αδιάσπαστος Τίτλος Σπουδών Μεταπτυχιακού Επιπέδου στη Φαρμακευτική (10) Πανεπιστήμιο Frederick Βεβαίωση Επιτυχίας στις εξετάσεις για την Εγγραφή Φαρμακοποιού 1.5.2004 г. Πανεπιστήμιο Λευκωσίας Ευρωπαϊκό Πανεπιστήμιο Κύπρου Latvija Farmaceita diploms Universitātes tipa augstskola 1.5.2004 г. Veselības zinātņu maģistra grāds farmācijā Universitāte Lietuva 1. Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą vaistininko profesinę kvalifikaciją 2. Magistro diplomas (farmacijos magistro kvalifikacinis laipsnis ir vaistininko profesinė kvalifikacija) 3. Magistro diplomas (sveikatos mokslų magistro laipsnis ir vaistininko kvalifikacija) (9) 4. Magistro diplomas (sveikatos mokslų magistro laipsnis ir vaistininko profesinė kvalifikacija) (9) Universitetas 1.5.2004 г. Luxembourg Diplôme d’Etat de pharmacien Jury d’examen d’Etat + visa du ministre de l’éducation nationale 1.10.1987 г. Magyarország Okleveles gyógyszerész oklevél (magister pharmaciae, abbrev: mag. Pharm) Egyetem 1.5.2004 г. Malta Lawrja fil-Farmaċija Università ta’ Malta 1.5.2004 г. Nederland Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd apothekersexamen Faculteit Farmacie 1.10.1987 г. Master of Science Farmacie (6) Österreich Staatliches Apothekerdiplom Österreichische Apothekerkammer 1.10.1994 г. Polska Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku farmacja z tytułem "magister farmacji" Szkoły wyższe 1.5.2004 г. Portugal 1 Licenciatura em Farmácia 2 Carta de curso de licenciatura em Ciências Farmacêuticas Instituição de Ensino Superior Universitário 1.10.1987 г. 3 Mestrado Integrado em Ciências Farmacêuticas 1.1.2007 г. România Diplomă de licență de farmacist Universități 1.1.2007 г. Diploma de licență și master (5) Ministerul Educației Nationale Slovenija Diploma, s katero se podeljuje strokovni naziv «magister farmacije/magistra farmacije» Univerza Potrdilo o opravljenem strokovnem izpitu za poklic magister farmacije/magistra farmacije 1.5.2004 г. Slovensko DIPLOM farmácia magister (“Mgr.”) Univerzita 1.5.2004 г. Suomi/Finland Proviisorin tutkinto/Provisorexamen Yliopisto 1.10.1994 г. Sverige Apotekarexamen Universitet och högskolor 1.10.1994 г. United Kingdom 1. Certificate of Registered Pharmacist (3) (7) 1.10.1987 г. 2. A degree in pharmacy approved by either the General Pharmaceutical Council (formerly Royal Pharmaceutical Society of Great Britain) or the Pharmaceutical Society of Northern Ireland (4) (7) Universities delivering pharmacy degrees approved by the General Pharmaceutical Council (formerly Royal Pharmaceutical Society of Great Britain) or the Pharmaceutical Society of Northern Ireland Notification from the General Pharmaceutical Council or Pharmaceutical Society of Northern Ireland confirming successful completion of the approved pharmacy degree, 12 months practical training and a pass of the registration assessment. (1) Удостоверението за професионална квалификация се ползва с автоматично признаване, когато титулярят е гражданин на държава членка и е придобил квалификация в Ирландия. (2) Тази информация относно удостоверението за квалификация е включена с цел да се гарантира, че лицата, завършили обучение в Ирландия, ще се ползват с автоматично признаване на квалификацията, без да е необходимо да имат регистрация в Ирландия. В тези случаи придружаващото удостоверението свидетелство удостоверява, че са изпълнени всички квалификационни изисквания. (3) Удостоверението за професионална квалификация се ползва с автоматично признаване, когато титулярът е гражданин на държава членка и е придобил квалификация в Обединеното кралство. (4) Тази информация относно удостоверението за квалификация е включена с цел да се гарантира, че лицата, завършили обучение в Обединеното кралство, ще се ползват с автоматично признаване на квалификацията, без да е необходимо да имат регистрация. В тези случаи придружаващото удостоверението свидетелство удостоверява, че са изпълнени всички квалификационни изисквания. (5) Считано от 10.1.2011 г. (6) Считано от 1.9.2002 г. (7) Издадено преди 1.1.2021 г. (8) Считано от 2023/2024 г. (9) Считано от 2017/2018 г. (10) Считано от 2022/2023 г. V. 7. АРХИТЕКТ 5.7.1. Удостоверения за професионална квалификация на архитекти, признати в съответствие с член 46 Държава Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Свидетелство, което придружава удостоверението Референтна академична година België/ Belgique/ Belgien 1. Architect / Architecte — Nationale hogescholen voor architectuur / Ecoles nationales supérieures d’architecture Certificat de stage délivré par l’Ordre des Architectes/Stagegetuigschrift afgeleverd door de Orde van Architecten 1988/1989 г. — Hogere architectuurinstituten / Instituts supérieurs d’architecture (until 2007/2008) — Provinciaal Hoger Instituut voor Architectuur te Hasselt / Ecole provinciale supérieure d’architecture de Hasselt — Koninklijke Academies voor Schone Kunsten / Académies royales des Beaux-Arts — Sint-Lucasscholen / Ecoles Saint-Luc 2. Burgerlijke ingenieur-architect/ Ingénieur Civil Architecte — Faculteiten Toegepaste Wetenschappen van de Universiteiten / Facultés des sciences appliquées des universités (until 2007/2008) — “Faculté Polytechnique” de Mons (until 2007/2008) 3. Burgerlijk Ingenieur- Architect (Ir. Arch.) — Katholieke Universiteit Leuven, faculteit ingenieurswetenschappen (until 2007/2008) 2004/2005 г. — Vrije Universiteit Brussel, faculteit ingenieurswetenschappen 4. Master en architecture — Instituts Supérieurs d'architecture (until 2009/2010) 2008/2009 г. — Université de Liège (as of 2010/2011 until 2011/2012) 5. Master en architecture, à finalité spécialisée — Faculté d'architecture et d'urbanisme de l'Université de Mons (as of 2010/2011 until 2015/2016) — Faculté d'Architecture, d'ingénierie architecturale, d'urbanisme de l'Université Catholique de Louvain (as of 2010/2011) — Faculté d'architecture La Cambre-Horta de l'Université Libre de Bruxelles (as of 2010/2011) 6. Master en architecture, à finalité spécialisée (Art de bâtir et Urbanisme) — Université de Liège 2012/2013 г. 7. Master en architecture, à finalité spécialisée en art de bâtir — Faculté d'architecture et d'urbanisme de l'Université de Mons 2016/2017 г. 8. Master en architecture, à finalité spécialisée en urbanisme — Faculté d'architecture et d'urbanisme de l'Université de Mons 2016/2017 г. 9. Master en ingénieur civil architecte, à finalité spécialisée — Ecole Polytechnique de Louvain de l'Université Catholique de Louvain (until 2009/2010) 2008/2009 г. — Faculté d'Architecture, d'ingénierie architecturale, d'urbanisme de l'Université Catholique de Louvain (as of 2010/2011) 10. Master Ingénieur Civil Architecte, à finalité spécialisée — Faculté Polytechnique de Mons 2008/2009 г. — Université de Mons, Faculté Polytechnique (as of 2009/2010) 11. Master en ingénieur civil architecte, à finalité spécialisée / approfondie — Faculté des Sciences appliquées de l'Université de Liège 2008/2009 г. 12. Master of Science in Architectural Engineering — Vrije Universiteit Brussel (VUB)/ Université Libre de Bruxelles (ULB) 2021/2022 г. 13. Master of Science in de architectuur Universiteit Antwerpen 2013/2014 г. България Магистър-Специалност архитектура — Университет по архитектура, строителство и геодезия - София, Архитектурен факултет Свидетелство, издадено от компетентната Камара на архитектите, удостоверяващо изпълнението на предпоставките, необходими за регистрация като архитект с пълна проектантска правоспособност в регистъра на архитектите 2010/2011 г. — Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”, Варна, Архитектурен факултет 2007/2008 г. — Висше строително училище «Любен Каравелов», Архитектурен факултет 2009/2010 г. Диплома на архитект — Нов Български Университет Свидетелство, издадено от компетентната Камара на архитектите, удостоверяващо изпълнението на предпоставките, необходими за регитрация като архитект с пълна проектантска правоспособност в регистъра на архитектите 2016/2017 г. Česko Architektura a urbanismus — Fakulta architektury, České vysoké učení technické (ČVUT) v Praze Osvědčení o splnění kvalifikačních požadavků pro samostatný výkon profese architekta vydané Českou komorou architektů 2007/2008 г. — Vysoké učení technické v Brně, Fakulta architektury Inženýr architekt (Ing.Arch.) — Technická univerzita v Liberci, Fakulta umění a architektury Magistr umění v oboru architektura (MgA.) — Vysoká škola uměleckoprůmyslová v Praze Magistr umění v oboru Architektonická tvorba, MgA — Akademie výtvarných umění v Praze 2007/2008 г. Master of Architecture and Urbanism, Ing.arch. — Architectural Institute in Prague (ARCHIP) 2015/2016 г. Danmark Bevis for kandidatuddannelsen i arkitektur (cand.arch.) — Det Kongelige Danske Kunstakademis Skoler for Arkitektur, Design og Konservering (18) 1988/1989 г. — Arkitektskolen Aarhus (19) Deutschland Diplom-Ingenieur, — Universitäten (Architektur/Hochbau) Bescheinigung einer zuständigen Architektenkammer über die Erfüllung der Qualifikationsvoraussetzungen im Hinblick auf eine Eintragung in die Architektenliste 1988/1989 г. Diplom-Ingenieur Univ. — Technische Hochschulen (Architektur/Hochbau) — Technische Universitäten (Architektur/Hochbau) — Universitäten-Gesamthochschulen (Architektur/Hochbau) — Hochschulen für bildende Künste — Hochschulen für Künste Diplom-Ingenieur, Diplom-Ingenieur FH — Fachhochschulen (Architektur/Hochbau) — Universitäten-Gesamthochschulen (Architektur/Hochbau) bei entsprechenden Fachhochschulstudiengängen Master of Arts - M.A. — Hochschule Bremen — University of applied Sciences, Fakultät Architektur, Bau und Umwelt — School of Architecture Bremen 2003/2004 г. — Fachhochschule Münster (University of Applied Sciences) – Muenster School of Architecture 2000/2001 г. — Georg-Simon-Ohm-Hochschule Nürnberg Fakultät Architektur 2005/2006 г. — Hochschule Anhalt (University of Applied Sciences) Fachbereich Architektur, Facility Management und Geoinformation 2010/2011 г. — Hochschule Regensburg (University of Applied Sciences), Fakultät für Architektur 2007/2008 г. — Technische Universität München, Fakultät für Architektur 2009/2010 г. — Hochschule Lausitz, Studiengang Architektur, Fakultät für Bauen “seit Juli 2013: Brandenburgische Technische Universität Cottbus-Senftenberg” 2009/2010 г. — Fachhochschule Lübeck, University of Applied Sciences, Fachbereich Bauwesen 2004/2005 г. — Fachhochschule für Technik und Wirtschaft Dresden, Fakultät Bauingenieurwesen/ Architektur 2005/2006 г. — Fachhochschule Erfurt / University of Applied Sciences 2006/2007 г. — Hochschule Augsburg / Augsburg University of Applied Sciences 2005/2006 г. — Hochschule Koblenz, Fachbereich Bauwesen 2004/2005 г. — Hochschule München / Fakultät für Architektur 2005/2006 г. — Hochschule für Technik Stuttgart, Fakultät Architektur und Gestaltung 2005/2006 г. — SRH Hochschule Heidelberg 2013/2014 г. — Staatliche Akademie der Bildenden Künste Stuttgart, Fachbereich Architektur 2006/2007 г. — Hochschule Konstanz Technik, Wirtschaft und Gestaltung (HTWG) 2014/2015 г. — Jade Hochschule Fachbereich Archtektur 2016/2017 г. — Fachhochschule Potsdam, Fachbereich Architektur und Städtebau 2016/2017 г. — Hochschule Darmstadt 2012 г. — HAWK Hochschule für angewandte Wissenschaft und Kunst Hildesheim / Holzminden / Göttingen -Fakultät Bauen und Erhalten, Studiengang Architektur 2003 г. — Fachhochschule für Technik und Wirtschaft des Saarlandes 2008 г. — Alanus Hochschule für Kunst und Gesellschaft 2016 г. — Hochschule Karlsruhe Technik und Wirtschaft 2016/2017 г. Master of Arts (in Kombination mit einem Bachelorabschluss in Architektur) Hochschule Trier Fachbereich Gestaltung - Fachrichtung Architektur 2007/2008 г. Master of Engineering (in Kombination mit einem Bachelorabschluss in Engineering) Technische Hochschule Mittelhessen (University of Applied Sciences) Fachbereich Bauwesen 2010/2011 г. Bachelor of Arts - B.A. — Hochschule Anhalt (University of Applied Sciences) Fachbereich Architektur, Facility Management und Geoinformation 2010/2011 г. — Technische Universität München, Fakultät für Architektur 2009/2010 г. — Alanus Hochschule für Kunst und Gesellschaft, Bonn 2007/2008 г. — Hochschule Konstanz Technik, Wirtschaft und Gestaltung (HTWG) 2014/2015 г. Bachelor of Sciences (B.Sc.) Hochschule Bochum, Fachbereich Architektur 2003/2004 г. Bachelor of Engineering (B.Eng.) — Universität Stuttgart, Fakultät 1: Architektur und Stadtplanung 2009/2010 г. — Hochschule Mainz 2018/2019 г. Master of Science Technische Universität Braunschweig, Fakultät Architektur, Bauingenieurwesen und Umweltwissenschaften 2007/2008 г. — Leibniz Universität Hannover, Fakultät für Architektur und Landschaft 2011/2012 г. — Fachhochschule Aachen, Fachbereich Architektur 2018/2019 г. — Universität Stuttgart, Architektur und Stadtplanung 2013/2014 г. — Hochschule Biberach, Fakultät Architektur und Energie-Ingenieurwesen, Studiengang Architektur 2003/2004 г. — KIT-Fakultät für Architektur, Karlsruher Institut für Technologie 2016/2017 г. Master of Science in Architektur RWTH Aachen (Rheinisch-Westfälische Technische Hochschule Aachen), Fakultät für Architektur 2019/2020 г. Master of Science (M.Sc.) in Kombination mit dem Bachelor of Science (B.Sc.) — Bauhaus-Universität Weimar 2005/2006 г. — Bauhaus-Universität Weimar, Fakultät Architektur 2008/2009 г. — Bauhaus-Universität Weimar, Fakultät Architektur und Urbanistik 2013/2014 г. — Brandenburgische Technische Universität Cottbus-Senftenberg, Fakultät 6: Architektur, Bauingenieurwesen und Stadtplanung 2020/2021 г. Eesti Arhitektuurimagister Eesti Kunstiakadeemia 2006/2007 г. Eλλάς Δίπλωμα Αρχιτέκτονα - Μηχανικού — Εθνικό Μετσόβιο Πολυτεχνείο (ΕΜΠ), τμήμα αρχιτεκτόνων – μηχανικών Βεβαίωση που χορηγεί το Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας (ΤΕΕ) και η οποία επιτρέπει την άσκηση δραστηριοτήτων στον τομέα της αρχιτεκτονικής 1988/1989 г. — Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ), τμήμα αρχιτεκτόνων – μηχανικών της Πολυτεχνικής σχολής — Πανεπιστήμιο Πατρών, τμήμα αρχιτεκτόνων - μηχανικών της Πολυτεχνικής σχολής 2003/2004 г. — Πανεπιστήμιο Θεσσαλίας, Πολυτεχνική Σχολή, Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών 1999/2000 г. — Δημοκρίτειο Πανεπιστήμιο Θράκης, Πολυτεχνική Σχολή, Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών 1999/2000 г. — Πολυτεχνείο Κρήτης, Σχολή Αρχιτεκτόνων Μηχανικών 2004/2005 г. España Título oficial de arquitecto Rectores de las universidades enumeradas a continuación: 1988/1989 г. — Universidad politécnica de Cataluña, escuelas técnicas superiores de arquitectura de Barcelona o del Vallès — Universidad politécnica de Madrid, escuela técnica superior de arquitectura de Madrid — Escuela de Arquitectura de la Universidad de Las Palmas de Gran Canaria — Universidad politécnica de Valencia, escuela técnica superior de arquitectura de Valencia — Universidad de Sevilla, escuela técnica superior de arquitectura de Sevilla — Universidad de Valladolid, escuela técnica superior de arquitectura de Valladolid — Universidad de Santiago de Compostela, escuela técnica superior de arquitectura de La Coruña — Universidad del País Vasco, escuela técnica superior de arquitectura de San Sebastián — Universidad de Navarra, escuela técnica superior de arquitectura de Pamplona — Universidad de A Coruña 1991/1992 г. — Universidad de Granada, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Granada 1994/1995 г. — Universidad de Alicante, escuela politécnica superior de Alicante 1997/1998 г. — Universidad Europea de Madrid 1998/1999 г. — Universidad Ramón Llull, escuela técnica superior de arquitectura de La Salle — Universidad politécnica de Cataluña, escuela técnica superior de arquitectura de Barcelona 1999/2000 г. — Universidad Alfonso X El Sabio, centro politécnico superior de Villanueva de la Cañada — Universidad de Alcalá (Escuela de Arquitectura) — Universidad Internacional de Cataluña, Escuela Técnica Superior de Arquitectura — Universidad S.E.K. de Segovia, centro de estudios integrados de arquitectura de Segovia — Universidad Camilo José Cela de Madrid 2000/2001 г. — Universidad San Pablo CEU 2001/2002 г. — Universidad CEU Cardenal Herrera, Valencia-Escuela Superior de Enseñanzas Técnicas 2002/2003 г. — Universidad Rovira i Virgili 2005/2006 г. — Universidad de Málaga. Escuela Técnica Superior de Arquitectura — Universidad de Girona. Escuela Politécnica Superior — Universidad Pontificia de Salamanca — Universidad Francisco de Vitoria 2006/2007 г. — IE Universidad. Escuela Técnica Superior de Estudios Integrados de Arquitectura 2009/2010 г. Título de Graduado/a en Arquitectura — IE Universidad, Escuela Técnica Superior de Estudios Integrados de Arquitectura 2008/2009 г. — Universidad de Zaragoza. Escuela de Ingeniería y Arquitectura — Universidad Católica San Antonio de Murcia — Universidad Politécnica de Cartagena — Universidad Europea de Madrid 2009/2010 г. — Universitat Internacional de Catalunya — Universidad San Jorge (Zaragoza) — Universidad de Navarra — Universidad de Girona. Escuela Politécnica Superior — Universitat Ramon Llull, la Salle — Universidad Alfonso X el Sabio — Universidad San Pablo CEU - Madrid 2010/2011 г. — Universitat Politècnica de València — Universidad de A Coruña. Escuela Técnica Superior de Arquitectura de A Coruña — Universidad Rovira i Virgili — Universidad Cardenal Herrera CEU — Universidad Francisco de Vitoria — Universidad de Málaga. Escuela Técnica Superior de Arquitectura — Universidad de Las Palmas de Gran Canaria. Escuela de Arquitectura — Universidad de Castilla La Mancha. Escuela de Arquitectura — Universidad Camilo José Cela de Madrid — Universidad de Alicante, escuela politécnica superior de Alicante — Universidad de Sevilla, escuela técnica superior de arquitectura de Sevilla — Universitat Politècnica de Catalunya — Universidad de Valladolid - Escuela Técnica Superior de Arquitectura 2010/2011 г. — Universidad de Alcalá (Escuela de Arquitectura) 2015/2016 г. Graduado en fundamentos de la arquitectura + Máster en Arquitectura — Universidad Politécnica de Madrid. Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Madrid 2010/2011 г. — Universidad Antonio de Nebrija 2011/2012 г. — Escuela Técnica Superior de Arquitectura - Universidad del Pais Vasco/Euskal Herriko Unibertsitatea — Universidad Europea de Madrid — Universidad Politécnica de Valencia. Escuela Técnica Superior de Arquitectura 2014/2015 г. — Universidad de Alicante, escuela politécnica superior de Alicante — Universidad de Alcalá de Henares. Escuela Politécnica de Alcalá de Henares 2015/2016 г. — Universidad Cardenal Herrera CEU 2016/2017 г. — Universidad Europea de Valencia 2013/2014 г. — Universidad Europea de Canarias 2012/2013 г. — Universidad de Sevilla, Escuela Técnica Superior de Arquitectura 2013/2014 г. — Universidad Rey Juan Carlos 2011/2012 г. — Universidad de Valladolid - Escuela Técnica Superior de Arquitectura 2015/2016 г. Graduado en Estudios de Arquitectura + Máster Universitario en Arquitectura — Universidad de Zaragoza, Escuela de Ingeniería y Arquitectura 2011/2012 г. — Universidad de A Coruña. Escuela Técnica Superior de Arquitectura de A Coruña 2015/2016 г. — Universidad Politécnica de Catalunya 2014/2015 г. — Universidad de Navarra 2017/2018 г. Graduado o Graduada en Estudios deArquitectura + Máster Universitario en Arquitectura — Universidad de Granada 2010/2011 г. Grado en Arquitectura Universidad Pontificia de Salamanca 2010/2011 г. France 1. Diplôme d’architecte DPLG, y compris dans le cadre de la formation professionnelle continue et de la promotion sociale. 1. Le ministre chargé de l’architecture 1988/1989 г. 2. Diplôme d’architecte ESA 2. Ecole spéciale d’architecture de Paris 3. Diplôme d’architecte ENSAIS 3. Ecole nationale supérieure des arts et industries de Strasbourg, section architecture 4. Diplôme d’Etat d’architecte (DEA) 4. Ecole Nationale Supérieure d’Architecture et de Paysage de Bordeaux (Ministère chargé de l’architecture et Ministère chargé de l’enseignement supérieur) Habilitation de l’architecte diplômé d’Etat à l’exercice de la maîtrise d’œuvre en son nom propre (HMONP) (Ministère chargé de l’architecture) 2005/2006 г. Ecole Nationale Supérieure d’Architecture de Bretagne (Ministère chargé de l’architecture et Ministère chargé de l’enseignement supérieur 2005/2006 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Clermont-Ferrand (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2004/2005 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Grenoble (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2004/2005 г. Ecole nationale supérieure d’architecture et de paysage de Lille (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2004/2005 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Lyon (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2004/2005 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Marne La Vallée (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2004/2005 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Marseille (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2005/2006 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Montpellier (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2004/2005 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Nancy (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2004/2005 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Nantes (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2005/2006 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Normandie (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2004/2005 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Paris-Belleville (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2005/2006 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Paris-La Villette (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2006/2007 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Paris Malaquais (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2005/2006 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Paris Val-de-Seine (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2004/2005 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Saint-Etienne (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2004/2005 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Strasbourg (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2005/2006 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Toulouse (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2004/2005 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Versailles (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2004/2005 г. Diplôme d’Etat d’architecte (DEA), dans le cadre de la formation professionnelle continue Ecole nationale supérieure d’architecture de Lyon (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2006/2007 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Marseille (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2006/2007 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Montpellier (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2006/2007 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Nantes (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2006/2007 г. Ecole nationale supérieure d’architecture de Strasbourg (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) 2006/2007 г. 5. Diplôme d’études de l’école spéciale d’architecture Grade 2 équivalent au diplôme d’Etat d’architecte 5. Ecole spéciale d’architecture (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) Diplôme d’architecte de l’ESA habilitant à exercer la maitrise d’œuvre en son nom propre, équivalent à l’habilitation de l’architecte diplômé d’Etat à l’exercice de la maîtrise d’œuvre en son nom propre, reconnu par le Ministère chargé de l’architecture 2006/2007 г. 6. Diplôme d’architecte INSA de Strasbourg équivalent au diplôme d’Etat d’architecte conférant le grade de master (parcours architecte) 6. Institut national des sciences appliquées de Strasbourg (INSA) (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) Habilitation de l’architecte de l’INSA à exercer la maîtrise d’œuvre en son nom propre équivalent à l’HMONP, reconnue par le ministère chargé de l’architecture 2005/2006 г. Diplôme d’architecte INSA de Strasbourg équivalent au diplôme d’Etat d’architecte conférant le grade de master (parcours d’architecte pour ingénieur) Institut national des sciences appliquées de Strasbourg (INSA) (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur) Habilitation de l’architecte de l’INSA à exercer la maîtrise d’œuvre en son nom propre équivalent à l’HMONP, délivrée par le ministère chargé de l’architecture 2005/2006 г. Hrvatska Magistar/Magistrica inženjer/inženjerka arhitekture i urbanizma Sveučilište u Zagrebu, Arhitektonski fakultet Diploma; Dopunska isprava o studiju; Potvrda HKA da podnositelj zahtjeva ispunjava kvalifikacijske uvjete 2005/2006 г. Magistar/magistra inženjer/inženjerka arhitekture i urbanizma Sveučilište u Splitu – Fakultet građevinarstva, arhitekture i geodezije Potvrda Hrvatske komore arhitekata da podnositelj zahtjeva zadovoljava uvijete za upis u komoru. 2016/2017 г. Ireland 1. Degree of Bachelor of Architecture (B.Arch. NUI) 1. National University of Ireland to architecture graduates of University College Dublin Certificate of fulfilment of qualifications requirements for professional recognition as an architect in Ireland issued by the Royal Institute of Architects of Ireland (RIAI) 1988/1989 г. 2. Degree of Bachelor of Architecture (B.Arch.) (Previously, until 2002 – Degree standard diploma in architecture (Dip. Arch)) 2. Technological University Dublin (Previously, until 2019 – Dublin Institute of Technology, Bolton Street, Dublin (College of Technology, Bolton Street, Dublin)) 3. Certificate of associateship (ARIAI) 3. Royal Institute of Architects of Ireland 4. Certificate of membership (MRIAI) 4. Royal Institute of Architects of Ireland 5. Degree of Bachelor of Architecture (Honours) (B.Arch. (Hons) UL) 5. University of Limerick 2005/2006 г. 6. Degree of Bachelor of Architecture (Honours) (B.Arch. (Hons)) 6. South East Technological University (17) 2005/2006 г. 7. Master of Architecture (M.Arch) 7. University College Cork and the Cork Institute of Technology through the Cork Centre for Architectural Education 2006/2007 г. 8. Master of Architecture (March) 8. University College Dublin 2007/2008 г. 9. Master of Architecture 9. Technological University Dublin (TU Dublin) 2019/2020 г. Italia (1) Laurea in architettura — Università di Camerino Diploma di abilitazione all’esercizio indipendente della professione che viene rilasciato dal ministero della Pubblica istruzione (ora Ministero dell’istruzione, dell’università e della ricerca) dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l’esame di Stato davanti ad una commissione competente 1988/1989 г. — Università di Catania – Sede di Siracusa — Università di Chieti — Università di Ferrara — Università di Firenze — Università di Genova — Università di Napoli Federico II — Università di Napoli II — Università di Palermo — Università di Parma — Università di Reggio Calabria — Università di Roma “La Sapienza” — Università di Roma III — Università di Trieste — Politecnico di Bari — Politecnico di Milano — Politecnico di Torino — Istituto universitario di architettura di Venezia — Università degli Studi “Mediterranea” di Reggio Calabria 2000/2001 г. Laurea in ingegneria edile – architettura — Università dell’Aquila 1998/1999 г. — Università di Pavia — Università di Roma “La Sapienza” Laurea specialistica in ingegneria edile – architettura — Università dell’Aquila 2000/2001 г. — Università di Pavia — Università di Roma “La Sapienza” — Università di Ancona — Università di Basilicata – Potenza — Università di Pisa — Università di Bologna — Università di Catania — Università di Genova — Università di Palermo — Università di Napoli Federico II — Università di Roma – Tor Vergata — Università di Trento — Politecnico di Bari — Politecnico di Milano — Università degli studi di Brescia 2001/2002 г. — Università degli Studi di Cagliari — Università Politecnica delle Marche 2002/2003 г. — Università degli studi della Calabria 2003/2004 г. — Università degli studi di Salerno 2005/2006 г. Laurea magistrale in ingegneria edile – architettura — Università dell’Aquila 2004/2005 г. — Università di Pavia — Università di Roma “La Sapienza” — Università di Pisa — Università di Bologna — Università di Catania — Università di Genova — Università di Palermo — Università di Napoli Federico II — Università di Roma – Tor Vergata — Università di Trento — Politecnico di Bari — Politecnico di Milano — Università degli studi di Salerno 2010/2011 г. — Università degli studi della Calabria 2004/2005 г. — Università degli studi di Brescia 2004/2005 г. — Università Politecnica delle Marche 2004/2005 г. — Università degli Studi di Perugia 2006/2007 г. — Università degli Studi di Padova 2008/2009 г. — Università degli Studi di Genova 2014/2015 г. Laurea specialistica quinquennale in Architettura — Prima Facoltà di Architettura dell’Università di Roma “La Sapienza” 1998/1999 г. — Università di Ferrara 1999/2000 г. — Università di Genova — Università di Palermo — Politecnico di Milano — Politecnico di Bari — Università di Firenze 2001/2002 г. Laurea magistrale quinquennale in Architettura — Prima Facoltà di Architettura dell’Università di Roma “La Sapienza” 2004/2005 г. — Università di Ferrara — Università di Genova — Università di Palermo — Politecnico di Bari — Università di Firenze — Politecnico di Milano Laurea specialistica in architettura (Progettazione architettonica) — Università di Roma Tre 2001/2002 г. — Università degli Studi di Napoli “Federico II” 2005/2006 г. Laurea magistrale in architettura (Progettazione architettonica) Università di Roma Tre 2004/2005 г. Laurea specialistica in Architettura — Università di Napoli II 2001/2002 г. — Politecnico di Milano II — Facoltà di architettura dell’Università degli Studi G. D’Annunzio di Chieti-Pescara — Facoltà di architettura, Pianificazione e Ambiente del Politecnico di Milano — Facoltà di Architettura dell’Università degli studi di Trieste — Facoltà di Architettura di Siracusa, Università di Catania — Facoltà di architettura, Università degli Studi di Parma — Facoltà di Architettura, Università di Bologna — Università IUAV di Venezia 2002/2003 г. — Politecnico di Torino — Facoltà di Architettura Valle Giulia, Università degli Studi di Roma “La Sapienza” 2004/2005 г. — Università degli Studi di Camerino — Università di Napoli Federico II — Università degli Studi “Mediterranea” di Reggio Calabria — Università degli Studi di Sassari 2005/2006 г. Laurea Specialistica in Architettura (Progettazione Urbanistica) — Università degli Studi “Mediterranea” di Reggio Calabria 2005/2006 г. Laurea Specialistica in Progettazione dell’Architettura — Università di Firenze 2001/2002 г. Laurea magistrale in Architettura — Politecnico di Milano II 2004/2005 г. — Università di Napoli II — Università di Napoli Federico II — Facoltà di architettura dell’Università degli Studi G. D’Annunzio di Chieti-Pescara — Facoltà di architettura, Pianificazione e Ambiente del Politecnico di Milano — Università IUAV di Venezia — Facoltà di Architettura, Università di Bologna — Facoltà di Architettura di Siracusa, Università di Catania — Facoltà di architettura, Università degli Studi di Parma — Facoltà di architettura dell’Università degli Studi di Trieste — Università degli Studi di Trieste 2014/2015 г. — Università degli Studi di Camerino 2006/2007 г. — Università degli Studi di Enna “Kore” 2004/2005 г. — Università degli Studi di Firenze 2008/2009 г. — Università degli Studi di Cagliari — Università degli Studi di Udine 2009/2010 г. — Università degli Studi “Mediterranea” di Reggio Calabria — Università degli Studi di Sassari 2010/2011 г. — Università degli Studi della Basilicata — Università degli Studi di Genova 2014/2015 г. — Università di Bologna 2021/2022 г. Laurea specialistica in architettura -progettazione architettonica e urbana (13) Facoltà “Ludovico Quaroni” dell’Università degli Studi “La Sapienza” di Roma 2000/2001 г. Laurea Magistrale in architettura -progettazione architettonica e urbana (13) Facoltà “Ludovico Quaroni” dell’Università degli Studi “La Sapienza” di Roma 2004/2005 г. Laurea Magistrale Architettura - Rigenerazione Urbana Università degli Studi di Roma "La Sapienza" 2018/2019 г. Laurea Specialistica in Architettura (Progettazione Urbana) Università di Roma Tre 2001/2002 г. Laurea Magistrale in Architettura (Progettazione Urbana) Università di Roma Tre 2004/2005 г. Laurea Specialistica in Architettura (Progettazione urbana e territoriale) Politecnico di Torino 2002/2003 г. Laurea Specialistica in architettura (Architettura delle costruzioni) Politecnico di Milano (Facoltà di Architettura civile) 2001/2002 г. Laurea magistrale in architettura (Architettura delle costruzioni) Politecnico di Milano (Facoltà di Architettura civile) 2004/2005 г. Laurea Specialistica Architettura delle Costruzioni Università degli Studi di Cagliari 2005/2006 г. Laurea Specialistica in Architettura (Restauro) — Facoltà di architettura di Valle Giulia dell’Università degli Studi “La Sapienza” di Roma 2004/2005 г. — Università degli Studi di Roma Tre - Facoltà di Architettura 2001/2002 г. — Università degli Studi di Napoli “Federico II” 2005/2006 г. Laurea Magistrale in Architettura (Restauro) — Facoltà di architettura di Valle Giulia dell’Università degli Studi “La Sapienza” di Roma 2004/2005 г. — Università degli Studi di Roma Tre - Facoltà di Architettura 2009/2010 г. — Università degli Studi di Napoli “Federico II” 2004/2005 г. Laurea Specialista in Architettura (costruzione) Politecnico di Torino 2002/2003 г. Laurea Specialistica in Architettura (Restauro e Valorizzazione) Politecnico di Torino 2005/2006 г. Laurea Specialistica in Architettura (Ambiente e Paesaggio) Politecnico di Torino 2005/2006 г. Laurea Specialistica in Architettura (Nuove Qualità delle Costruzioni e dei Contesti) Università degli Studi della Campania “Luigi Vanvitelli” (Seconda Università degli Studi di Napoli) (2) 2007/2008 г. Laurea Magistrale in Architettura e Ingegneria Edile Università degli Studi della Campania “Luigi Vanvitelli” (Seconda Università degli Studi di Napoli) (2) 2009/2010 г. Laurea Magistrale in Architettura e Progetto dell’Ambiente Urbano Università degli Studi della Campania “Luigi Vanvitelli” (Seconda Università degli Studi di Napoli) (2) 2009/2010 г. Laurea Magistrale in Architettura - Progettazione degli Interni e per l’Autonomia Università degli Studi della Campania “Luigi Vanvitelli” (Seconda Università degli Studi di Napoli) (2) 2011/2012 г. Laurea Magistrale in Architettura - Rigenerazione dell'Ambiente Costruito (Architecture - Regeneration of Built Environment - ARBE) Università degli Studi della Campania "Luigi Vanvitelli" 2023/2024 г. Laurea Specialistica Progettazione delle Scenografie, degli allestimenti e delle Architetture di Interno (3) Università degli Studi di Roma "La Sapienza" 2002/2003 г. Laurea Specialistica Architettura e Restauro (4) Laurea Specialistica Architettura e Progettazione Urbana (5) Laurea Specialistica Architettura, Progettazione Strutturale e Riabilitazione (6) Laurea Specialistica Architettura, Progettazione Strutturale e Riabilitazione (7) 2005/2006 г. Laurea Specialistica Restauro dell'Architettura (8) Laurea Specialistica Architettura - Restauro dell'Architettura (9) 2005/2006 г. Laurea Magistrale in Architettura - Progettazione architettonica Università degli Studi di Napoli “Federico II” 2004/2005 г. — Politecnico di Torino 2013/2014 г. Laurea Magistrale in Architettura e Città Sostenibili Università degli Studi di Parma 2019/2020 г. Laurea Magistrale in Architettura e Città, Valutazione e progetto Università degli Studi di Napoli “Federico II” 2004/2005 г. Laurea Specialistica in Architettura e Città, Valutazione e progetto Università degli Studi di Napoli “Federico II” 2007/2008 г. Laurea Magistrale in Architettura - Arredamento e Progetto Università degli Studi di Napoli “Federico II” 2008/2009 г. Laurea Magistrale in Architettura Manutenzione e Gestione Università degli Studi di Napoli “Federico II” 2008/2009 г. Laurea Magistrale Architettura - Interni e Allestimenti (10) Università degli Studi di Roma "La Sapienza" 2009/2010 г. Laurea Magistrale Architettura - Restauro dell'Architettura (11) Laurea Magistrale Architettura – Costruzione (12) Laurea Magistrale in Architettura Costruzione Città Politecnico di Torino 2010/2011 г. Laurea Magistrale in Architettura per il Progetto Sostenibile Politecnico di Torino 2010/2011 г. Laurea Magistrale in Architettura per il Restauro e la Valorizzazione del Patrimonio Politecnico di Torino 2010/2011 г. Laurea Magistrale Architettura per la Sostenibilità Politecnico di Torino 2010/2011 г. Laurea Magistrale Architettura per l’Ambiente Costruito Politecnico di Torino 2010/2011 г. Laurea Magistrale in Architettura e Culture del Progetto Università IUAV di Venezia 2013/2014 г. Laurea Magistrale in Architettura e Innovazione Università IUAV di Venezia 2013/2014 г. Laurea Magistrale in Architettura per il Nuovo e l’Antico Università IUAV di Venezia 2013/2014 г. Laurea Magistrale in Architettura - Restauro Università degli Studi “Mediterranea” di Reggio Calabria 2013/2014 г. Laurea Magistrale Sustainable Architecture and Landscape Design – Architettura Sostenibile e Progetto del Paesaggio Politecnico di Milano 2015/2016 г. Laurea Magistrale Architectural Design and History – Progettazione Architettonica e Storia 2015/2016 г. Laurea Magistrale Architettura e Disegno Urbano 2017/2018 г. Laurea Magistrale Architettura-Ambiente Costruito-Interni 2017/2018 г. Laurea Magistrale Architecture and Creative Practices for the City and Landscape Università di Bologna 2021/2022 г. Κύπρος Δίπλωμα Αρχιτέκτονα - Μηχανικού στην αρχιτεκτονική — Πανεπιστήμιο Κύπρου Βεβαίωση που εκδίδεται από το Επιστημονικό και Τεχνικό Επιμελητήριο Κύπρου ( ΕΤΕΚ) η οποία επιτρέπει την άσκηση δραστηριοτήτων στον τομέα της αρχιτεκτονικής 2005/2006 г. Professional Diploma in Architecture — University of Nicosia 2006/2007 г. Δίπλωμα Αρχιτεκτονικής (5 έτη) — Frederick University, Σχολή Αρχιτεκτονικής, Καλών και Εφαρμοσμένων Τεχνών του Πανεπιστημίου Frederick 2008/2009 г. Δίπλωμα Αρχιτέκτονα Μηχανικού (5 ετούς φοίτησης) — Frederick University, Σχολή Αρχιτεκτονικής, Καλών και Εφαρμοσμένων Τεχνών του Πανεπιστημίου Frederick 2008/2009 г. Δίπλωμα Αρχιτέκτονα Μηχανικού (5 ετούς φοίτησης) Frederick University, Πολυτεχνική Σχολή, Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών του Πανεπιστημίου Frederick 2014/2015 г. Latvija Arhitekta diploms Rīgas Tehniskā universitāte Latvijas Arhitektu savienības sertificēšanas centra Arhitekta prakses sertifikāts 2007/2008 г. Profesionālais maģistra grāds arhitektūrā, Arhitekta profesionālā kvalifikācija Biznesa, mākslas un tehnoloģiju augstskola “RISEBA” 2016/2017 г. Lietuva Bakalauro diplomas (Architektūros bakalauras) — Kauno technologijos universitetas Architekto kvalifikacijos atestatas (Atestuotas architektas) 2007/2008 г. — Vilniaus Gedimino technikos universitetas — Vilniaus dailės akademija Magistro diplomas (Architektūros magistras) — Kauno technologijos universitetas — Vilniaus Gedimino technikos universitetas — Vilniaus dailės akademija Magistro diplomas (Architektūros magistras) — Kauno technologijos universitetas 2016/2017 г. — Vilniaus Gedimino technikos universitetas — Vilniaus dailės akademija Luxembourg Master en Architecture Université du Luxembourg 2017/2018 г. Magyarország Okleveles épitészmérnök MSc — Budapesti Müszaki és Gazdaságtudományi Egyetem - Épitészmérnöki Kar A területi illetékes építészkamara hatósági bizonyítványa a szakmagyakorlási jogosultságról. 2007/2008 г. Okleveles épitészmérnök — Széchenyi István Egyetem, Györ – Müszaki Tudományi Kar 2007/2008 г. Okleveles építészmérnök — Pécsi Tudományegyetem – Pollack Mihály Műszaki Kar 2007/2008 г. Malta Degree in Bachelor of Engineering and Architecture (Hons) Università ta’ Malta Warrant b’titlu ta’ “Perit” mahrug mill-Bord tal-Warrant 2007/2008 г. Nederland 1. Het getuigschrift van het met goed gevolg afgelegde doctoraal examen van de studierichting bouwkunde, afstudeerrichting architectuur 1. Technische Universiteit te Delft Verklaring van de Stichting Bureau Architectenregister die bevestigt dat de opleiding voldoet aan de normen van artikel 46. As of 2014/2015: Verklaring van Bureau Architectenregister die bevestigt dat aan de eisen voor de beroepskwalificatie van architect is voldaan 1988/1989 г. Master of Science in Architecture, Urbanism & Building Sciences variant Architecture Technische Universiteit Delft, Faculteit Bouwkunde 2002/2003 г. 2. Het getuigschrift van het met goed gevolg afgelegde doctoraal examen van de studierichting bouwkunde, differentiatie architectuur en urbanistiek 2. Technische Universiteit te Eindhoven Master of Science in Architecture, Building and Planning (specialisatie: Architecture) Technische Universiteit Eindhoven 2002/2003 г. 3. Het getuigschrift hoger beroepsonderwijs, op grond van het met goed gevolg afgelegde examen verbonden aan de opleiding van de tweede fase voor beroepen op het terrein van de architectuur, afgegeven door de betrokken examencommissies van respectievelijk — de Amsterdamse Hogeschool voor de Kunsten te Amsterdam 1988/1989 г. — de Hogeschool Rotterdam en omstreken te Rotterdam — de Hogeschool Katholieke Leergangen te Tilburg — de Hogeschool voor de Kunsten te Arnhem — de Rijkshogeschool Groningen te Groningen — de Hogeschool Maastricht te Maastricht Master of Architecture ArtEZ hogeschool voor de kunsten / ArtEZ Academie van Bouwkunst 2003/2004 г. Amsterdamse Hogeschool voor de Kunsten / Academie van Bouwkunst Amsterdam Hanze Hogeschool Groningen / Academie van Bouwkunst Groningen Hogeschool Rotterdam / Rotterdamse Academie van Bouwkunst Fontys Hogeschool voor de Kunsten / Academie voor Architectuur en Stedenbouw in Tilburg Master of Science ArtEZ hogeschool voor de kunsten/ ArtEZ Academie van Bouwkunst 2015/2016 г. Amsterdamse Hogeschool voor de Kunsten/Academie van Bouwkunst Amsterdam Hanze Hogeschool Groningen/ Academie van Bouwkunst Groningen Hogeschool Rotterdam/Rotterdamse Academie van Bouwkunst Fontys Hogeschool voor de Kunsten/Academie voor Architectuur en Stedenbouw in Tilburg Österreich 1. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing. 1. Technische Universität Graz (Erzherzog-Johann-Universität Graz) Bescheinigung des Bundesministers für Wissenschaft, Forschung und Wirtschaft über die Erfüllung der Voraussetzung für die Eintragung in die Architektenkammer/Bescheinigung einer Bezirksverwaltungsbehörde über die Ausbildung oder Befähigung, die zur Ausübung des Baumeistergewerbes (Berechtigung für Hochbauplanung) berechtigt 1998/1999 г. 2. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing. 2. Technische Universität Wien 3. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing. 3. Universität Innsbruck (Leopold-Franzens-Universität Innsbruck) 4. Magister der Architektur, Magister architecturae, Mag. Arch. 4. Universität für Angewandte Kunst in Wien 5. Magister der Architektur, Magister architecturae, Mag. Arch. 5. Akademie der Bildenden Künste in Wien 6. Magister der Architektur, Magister architecturae, Mag. Arch. 6. Universität für künstlerische und industrielle Gestaltung in Linz 7. Bachelor of Science in Engineering (BSc) (aufgrund eines Bachelorstudiums), Diplom-Ingenieur/in (Dipl.-Ing. oder DI) für technisch-wissenschaftlich Berufe (aufgrund eines Bachelor- und eines Masterstudiums entspricht MSc) 7. Fachhochschule Kärnten 2004/2005 г. 8. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing. 8. Universität Innsbruck (Leopold-Franzens- Universität Innsbruck) 2008/2009 г. 9. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing. 9. Technische Universität Graz (Erzherzog-Johann- Universität Graz) 2008/2009 г. 10. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing. 10. Technische Universität Wien 2006/2007 г. 11. Master of Architecture (MArch) (aufgrund eines Bachelor- und eines Masterstudiums entspricht MSc) 11. Universität für künstlerische und industrielle Gestaltung Linz 2008/2009 г. 11. Akademie der bildenden Künste Wien 2008/2009 г. 12. Masterstudium der Architektur 12. Universität für angewandte Kunst Wien 2011/2012 г. 13. BA-Studiengang Bauplanung u. Bauwirtschaft Studienzweig Architektur u. MA-Studiengang Architektur 13. Fachhochschule Joanneum Graz 2015/2016 г. 14. Bachelorstudiengang „Green Building“ und Masterstudiengang „Architektur - Green Building” 14. Fachhochschule Campus Wien 2016/2017 г. Polska magister inżynier architekt (mgr inż. arch.) — Politechnika Białostocka Zaświadczenie o członkostwie w okręgowej izbie architektów/Zaświadczenie Krajowej Rady Izby Architektów RP potwierdzające posiadanie kwalifikacji do wykonywania zawodu architekta zgodnych z wymaganiami wynikającymi z przepisów prawa Unii Europejskiej osoby nie będącej członkiem Izby 2007/2008 г. — Politechnika Gdańska — Politechnika Łódzka — Politechnika Śląska — Zachodniopomorski Uniwersytet Technologiczny w Szczecinie — Politechnika Warszawska — Politechnika Krakowska — Politechnika Wrocławska — Krakowska Akademia im. Andrzeja Frycza Modrzewskiego 2003/2004 г. dyplom ukończenia studiów wyższych potwierdzający uzyskanie tytułu zawodowego magistra inżyniera architekta — Wyższa Szkoła Ekologii i Zarządzania w Warszawie 2011/2012 г. — Politechnika Lubelska 2008/2009 г. — Uniwersytet Techniczno-Przyrodniczy im. Jana i Jędrzeja Śniadeckich w Bydgoszczy 2011/2012 г. — Politechnika Poznańska 2007/2008 г. — Uniwersytet Zielonogórski 2008/2009 г. — Politechnika Rzeszowska — Sopocka Szkoła Wyższa (16) — Sopocka Akademia Nauk Stosowanych 2015/2016 г. 2021/2022 г. dyplom studiów wyższych potwierdzający uzyskanie tytułu zawodowego magistra inżyniera architekta Politechnika Świętokrzyska 2012/2013 г. Portugal Carta de curso de licenciatura em Arquitectura — Faculdade de Arquitectura da Universidade técnica de Lisboa Certificado de cumprimento dos pré-requisitos de qualificação para inscrição na Ordem dos Arquitectos, emitido pela competente Ordem dos Arquitectos 1988/1989 г. — Faculdade de arquitectura da Universidade do Porto — Escola Superior Artística do Porto — Faculdade de Ciências e Tecnologia da Universidade de Coimbra — Universidade Lusíada de Lisboa 1986/1987 г. — Faculdade de Arquitectura e Artes da Universidade Lusíada de Vila Nova de Famalicão 1993/1994 г. — Universidade Lusófona de Humanidades e Tecnologia 1995/1996 г. — Instituto Superior Manuel Teixeira Gomes 1997/1998 г. — Universidade do Minho 1997/1998 г. — Instituto Superior Técnico da Universidade Técnica de Lisboa 1998/1999 г. — ISCTE-Instituto Universitário de Lisboa 1998/1999 г. Carta de Curso de Licenciatura em Arquitectura e Urbanismo — Escola Superior Gallaecia 2002/2003 г. — UPT Universidade Portucalense Infante D. Henrique 2021/2022 г. Para os cursos iniciados a partir do ano académico de 1991/1992 — Faculdade de Arquitectura e Artes da Universidade Lusíada do Porto 1991/1992 г. Mestrado integrado em Arquitectura — Universidade Autónoma de Lisboa 2001/2002 г. — Universidade Técnica de Lisboa (Instituto Superior Técnico) 2001/2002 г. — Escola Superior Artística do Porto 2003/2004 г. — Universidade Lusófona do Porto 2005/2006 г. Carta de curso de Mestrado integrado em Arquitectura — Universidade do Minho 1997/1998 г. — ISCTE-Instituto Universitário de Lisboa 1999/2000 г. — Universidade Lusíada de Vila Nova de Famalicão 2006/2007 г. — Universidade Lusófona de Humanidades e Tecnologias 1995/1996 г. — Faculdade de Arquitectura da Universidade Técnica de Lisboa 2008/2009 г. — Universidade de Évora 2007/2008 г. — Escola Superior Artística do Porto (ESAP) 1988/1989 г. (Licenciatura) 2007/2008 г. (Mestrado) — Instituto Superior Manuel Teixeira Gomes 2006/2007 г. — Universidade Lusíada do Porto 2006/2007 г. Carta de curso de Mestrado Integrado em Arquitectura e Urbanismo — Universidade Fernando Pessoa 2006/2007 г. — UPT - Universidade Portucalense Infante D. Henrique (20) 2002/2003 г. Diploma de Mestre em Arquitectura — Universidade Lusíada de Lisboa 1988/1989 г. — Universidade da Beira Interior 2003/2004 г. — Universidade de Coimbra 2008/2009 г. Carta de Curso, Grau de Licenciado — Universidade de Évora 2001/2002 г. Carta de curso de mestre em Arquitectura — Universidade do Porto 2003/2004 г. Certidão de Licenciatura em Arquitectura Universidade Católica Portuguesa Centro Regional das Beiras 2001/2002 г. Diploma de Mestrado Integrado em Arquitectura Universidade Católica Portuguesa Centro Regional das Beiras 2001/2002 г. România Diploma de arhitect — Universitatea de arhitectură și urbanism “ION MINCU” Certificat de dobândire a dreptului de semnătură si de înscriere în Tabloul Național al Arhitecților 2010/2011 г. — Universitatea “Politehnică” din Timișoara 2011/2012 г. — Universitatea Tehnică din Cluj–Napoca 2010/2011 г. — Universitatea Tehnică “Gheorghe Asachi” din Iași 2007/2008 г. — Universitatea Spiru Haret - Facultatea de Arhitectură 2009/2010 г. 2011/2012 г. Diploma de licență (15) — Universitatea de arhitectură și urbanism “ION MINCU” 2011/2012 г. — Universitatea “Politehnică” din Timișoara — Universitatea Tehnică din Cluj–Napoca — Universitatea Tehnică “Gheorghe Asachi” din Iași — Universitatea Spiru Haret - Facultatea de Arhitectură Diploma de licență și master — Universitatea de arhitectură și urbanism “ION MINCU” 2011/2012 г. — Universitatea “Politehnică” din Timișoara — Universitatea Tehnică din Cluj–Napoca — Universitatea Tehnică “Gheorghe Asachi” din Iași — Universitatea Spiru Haret - Facultatea de Arhitectură Slovenija Magister inženir arhitekture/Magistrica inženirka arhitekture Univerza v Ljubljani, Fakulteta za Arhitekturo Potrdilo Zbornice za arhitekturo in prostor o usposobljenosti za opravljanje nalog odgovornega projektanta arhitekture (valid until 01.06.2019) 2007/2008 г. Diploma o pridobljeni magistrski izobrazbi 2. stopnje Univerza v Mariboru, Fakulteta za gradbeništvo, prometno inženirstvo in arhitekturo Potrdilo Zbornice za arhitekturo in prostor Slovenije o vpisu v imenik pooblaščenih arhitektov ali Potrdilo Zbornice za arhitekturo in prostor Slovenije o izpolnjevanju pogojev za vpis v imenik pooblaščenih arhitektov (as from 01.06.2019) Slovensko Diplom inžiniera Architekta (titul Ing. arch.) — Slovenská technická univerzita v Bratislave, Fakulta architektúry, študijný odbor 5.1.1 Architektúra a urbanizmus Certifikát vydaný Slovenskou komorou architektov na základe 3-ročnej praxe pod dohľadom a vykonania autorizačnej skúšky 2007/2008 г. — Technická univerzita v Košiciach, Fakulta umení, študijný odbor 5.1.1. Architektúra a urbanizmus 2004/2005 г. Diplom magistra umení (titul Mgr. art.) — Vysoká škola výtvarných umení v Bratislave, študijný odbor 2.2.7 ‘Architektonická tvorba’ 2007/2008 г. Suomi/ Finland Arkkitehdin tutkinto/Arkitektexamen — Teknillinen korkeakoulu /Tekniska högskolan (Helsinki) 1998/1999 г. — Tampereen teknillinen korkeakoulu / Tammerfors tekniska högskola — Oulun yliopisto / Uleåborgs universitet — Aalto-yliopisto/Aalto- universitetet — Tampereen teknillinen yliopisto/Tammerfors tekniska universitet (until 2017/2018) — Tampereen yliopisto/Tammerfors universitet (as of 2018/2019) — Oulun yliopisto 2010/2011 г. — Tampereen teknillinen yliopisto 2010/2011 г. — Aalto-yliopisto/ Aalto-universitetet 2010/2011 г. Sverige Arkitektexamen — Chalmers Tekniska Högskola AB 1998/1999 г. — Kungliga Tekniska Högskolan — Lunds Universitet — Umeå universitet 2009/2010 г. United Kingdom 1. Diplomas in architecture (14) 1. — Universities Certificate of architectural education, issued by the Architects Registration Board. The diploma and degree courses in architecture of the universities, schools and colleges of art should have met the requisite threshold standards as laid down in Article 46 of this Directive and in Criteria for validation published by the Validation Panel of the Royal Institute of British Architects and the Architects Registration Board. EU nationals who possess the Royal Institute of British Architects Part I and Part II certificates, which are recognised by ARB as the competent authority, are eligible. Also EU nationals who do not possess the ARB-recognised Part I and Part II certificates will be eligible for the Certificate of Architectural Education if they can satisfy the Board that their standard and length of education has met the requisite threshold standards of Article 46 of this Directive and of the Criteria for validation. An Architects Registration Board Part 3 Certificate of Architectural Education 1988/1989 г. — Colleges of Art — Schools of Art — Cardiff University 2006/2007 г. — University for the Creative Arts 2008/2009 г. — Birmingham City University 2008/2009 г. — University of Nottingham 2008/2009 г. 2. Degrees in architecture (14) 2. Universities 1988/1989 г. 3. Final examination (14) 3. Architectural Association — Final Examination (ARB/RIBA Part 2) (14) — Architectural Association 2011/2012 г. 4. Examination in architecture (14) 4. Royal College of Art 5. Examination Part II (14) 5. Royal Institute of British Architects 6. Master of Architecture (14) 6. — University of Liverpool 2006/2007 г. — Cardiff University 2006/2007 г. — University of Plymouth 2007/2008 г. — Queens University, Belfast 2009/2010 г. — Northumbria University 2009/2010 г. — University of Brighton 2010/2011 г. — University of Kent 2006/2007 г. — University of Ulster 2008/2009 г. — University of Edinburgh/Edinburgh School of Architecture and Landscape Architecture 2009/2010 г. — University of Newcastle upon Tyne 2011/2012 г. — University of Lincoln 2011/2012 г. — University of Huddersfield 2012/2013 г. — University of the West of England 2011/2012 г. — University of Westminster 2011/2012 г. — University for the Creative Arts 2013/2014 г. — University of Central Lancashire — Coventry University 2014/2015 г. 2017/2018 г. 7. Graduate Diploma in Architecture (14) 7. University College London 2006/2007 г. 8. Professional Diploma in Architecture (14) 8. University of East London 2007/2008 г. — Northumbria University 2008/2009 г. 9. Graduate Diploma in Architecture/MArch Architecture (14) 9. University College London 2008/2009 г. 10. Postgraduate Diploma in Architecture (14) 10. — Leeds Metropolitan University 2007/2008 г. — University of Edinburgh 2008/2009 г. — Sheffield Hallam University 2009/2010 г. 11. MArch Architecture (ARB/RIBA Part 2) (14) 11. — University College London 2011/2012 г. — University of Nottingham 2013/2014 г. — University of East London 2013/2014 г. 12. Master of Architecture (MArch) (14) 12. Birmingham City University 2010/2011 г. — Arts University Bournemouth 2011/2012 г. — Leeds Metropolitan University 2011/2012 г. — Leeds Beckett University (until 2014 Leeds Metropolitan University) 2014/2015 г. — University of Brighton 2015/2016 г. 13. Postgraduate Diploma in Architecture and Architectural Conservation (14) 13. University of Edinburgh 2008/2009 г. 14. Postgraduate Diploma in Architecture and Urban Design (14) 14. University of Edinburgh 2008/2009 г. 15. MPhil in Environmental Design in Architecture (Option B) (14) 15. University of Cambridge 2009/2010 г. — MPhil in Architecture and Urban Design (14) — University of Cambridge 2013/2014 г. 16. Professional Diploma in Architecture: Advanced Environmental and Energy Studies (14) 16. University of East London/Centre for Alternative Technology 2008/2009 г. 17. MArchD in Applied Design in Architecture (14) 17. Oxford Brookes University 2011/2012 г. 18. M’Arch (14) 18. University of Portsmouth 2011/2012 г. 19. Master of Architecture (International) (14) 19. University of Huddersfield 2012/2013 г. 20. Master of Architecture with Honours (14) 20. University of Liverpool 2013/2014 г. 21. MArch (Architecture) (14) 21. Kingston University 2013/2014 г. 22. The degree of Master of Architecture in the College of Humanities and Social Science (14) 22. University of Edinburgh/Edinburgh School of Architecture and Landscape Architecture 2012/2013 г. 23. MArch Architecture (14) 23. University of the Arts London is the awarding body and the MArch Architecture is offered by Central Saint Martins 2015/2016 г. 24. MArch: Master of Architecture (14) 24. London South Bank University 2015/2016 г. 25. Master of Architecture with Urban Planning (14) 25. University of Dundee 2015/2016 г. 26. MArch Architecture: Collaborative Practice (14) 26. University of Sheffield 2015/2016 г. 27. Master of Architecture M.Arch (14) 27. Hull School of Art and Design (Open University) 2015/2016 г. 28. Professional diploma in Designing Architecture (14) 28. London Metropolitan University (qualification offered by the London School of Architecture) 2016/2017 г. 29. Master of Architecture in Architecture (14) 29. De Montfort University 2011/2012 г. 30. Master of Architecture, in Architecture (14) 30. Liverpool John Moores University 2011/2012 г. 31. Master of Architecture (MArch) in Architecture (14) 31. Nottingham Trent University 2012/2013 г. 32. M.Arch in Architecture (14) 32. Sheffield Hallam University 2013/2014 г. 33. MArch Architecture Part 2 (14) 33. University of Greenwich 2013/2014 г. 34. Master of Architecture (ARB/RIBA Part 2) (14) 34. Arts University Bournemouth 2013/2014 г. 35. MArch Architecture with Collaborative Practice Research (ARB/RIBA Part 2) (14) 35. University of Nottingham 2017/2018 г. 36. MArch Sustainable Architecture (14) 36. The University of East London (qualification offered by the Centre for Alternative Technology) 2017/2018 г. (1) Двете наименования: „Università degli studi di (наименование на населеното място)“ и „Università di (наименование на населеното място)“ са равнозначни и обозначават един и същ университет. (2) Считано от октомври 2016 г. наименованието е променено на „Università degli Studi della Campania „Luigi Vanvitelli““. (3) До 2008/2009 г. (4) До 2003/2004 г. (5) До 2003/2004 г. (6) До 2004/2005 г. (7) До 2008/2009 г. (8) До 2004/2005 г. (9) До 2008/2009 г. (10) До 2009/2010 г. (11) До 2009/2010 г. (12) До 2009/2010 г. (13) До 2009/2010 г. (14) Издадено преди 1.1.2021 г. (15) Удостоверението за професионална квалификация с наименованието „Diploma de licență“ беше издадено само за дипломиралите се през 2017 г. (16) До 28.2.2022 г. (17) Считано от 1.5.2022 г. наименованието е променено на „South East Technological University“. (18) Считано от 2.6.2011 г. наименованието е променено от „Kunstakademiets Arkitektskole i København“ на „Det Kongelige Danske Kunstakademis Skoler for Arkitektur, Design og Konservering“. (19) Считано от 1.3.2006 г., наименованието е променено от „Arkitektskolen i Århus“ на „Arkitektskolen Aarhus“. (20) Считано от 2021 г. наименованието е променено от „ESG/Escola Superior Gallaecia“ на „UPT - Universidade Portucalense Infante D. Henrique“.

Приложение VI

Придобити права, приложими към професиите, които подлежат на признаване въз основа на координирането на минималните квалификационни изисквания 6. Удостоверения за професионални квалификации на архтекти, които се ползват от правата, придобити съгласно чл. 49, параграф 1 Страна Удостоверения за професионални квалификации Референтна академична година België/Belgique/Belgien — дипломите, издавани от висшите национални училища по архитектура или от висшите институти по архитектура (architecte — architect) — дипломите, издавани от висшето провинциално училище по архитектура в Хаселт (architect) — дипломите, издавани от кралските академии по изобразително изкуство (architecte — architect) — дипломите, издавани от „ecoles Saint-Luc“ (architecte — architect) — университетските дипломи по строителство, придружени от свидетелство за учебна практика, което е издадено от професионалното сдружение на архитектите и дава право на притежаване на професионалното звание архитект (architecte — architect) — дипломите по архитектура, издавани от централната или от държавната комисия по архитектура (architecte — architect) — дипломите за строителен архитект и за инженер-архитект, издавани от факултетите по приложни науки в университетите и от Политехническия факултет в Монс (ingenieur—architecte, ingenieur—architect) 1987/1988 България Дипломи, издадени от акредитирани институции за висше образование, с квалификация „архитект“ (arhitect),„строителен инженер“ (inginer civil) или „инженер“ (inginer), както следва: — Университет за архитектура, строителство и геодезия — София: спец-иалности „Урбанизъм“ и „Архитектура“ (Universitatea de Arhitectură, Inginerie Civilă și Geodezie – Sofia: specializările „Urbanism“ și „Arhitectură“) и всички инженерни специалности в областта на:„конструкции на сгради и съоръжения“ (construcția clădirilor și structurilor),„пътища“ (drumuri),„транспорт“ (transporturi),„хидротехника и водно строителство“ (hidrotehnică și hidroconstrucții),„мелиорации и др.“ (irigații etc.); — Дипломи, издадени от технически университети и институции за висше образование по строителство в областта на:„електро- и топлотехника“ (electrotehnică și termotehnică),„съобщителна и комун-икационна техника“ (tehnici și tehnologii de telecomunicații),„строителни технологии“ (tehnologii de construcții)„приложна геодезия“ (geodezie aplicată) и „ландшафт и др.“ (peisagistică etc.). — За извършване на проектантска дейност в областта на архитектурата и строителството дипломите трябва да са „придружени от удостоверение за проектантска правоспособност“ (certificat de capacitate juridică în domeniul activităților de proiectare) emis de „Камарата на архитектите“ (Ordinul Arhitecților), издадено от „Камарата на инженерите в инвест-иционното проектиране“ (Colegiul inginerilor în domeniul proiectelor de investiții), която предоставя правото на извършване на дейности в областта на инвестиционното проектиране 2009/2010 Česká republika — дипломи, издавани от факултетите на „České vysoké učení technické“ (Чешки технически университет в Прага): — „Vysoká škola architektury a pozemního stavitelství“ (Факултет по архитектура и строителство) (до 1951 г.), „Fakulta architektury a pozemního stavitelství“ (Фаултет по архитектура и строителство) (от 1951 г. до 1960 г.), „Fakulta stavební“ (Факултет по строителтво) (от 1960 г.) по специалностите: строителство и конструкции; строителство, конструкции и архитектура; архитектура (включително градоустройствено планиране и планиране на земеползването), промишлено и гражданско строителство, или по програмата за обучение по гражданско строителство за обучение по строителство и архитектура, по дисциплините: архитектура, градоустройствено планиране и планиране на земеползването, или в учебните програи по: архитектура и градоустройствено планиране по специалностите: архитектура, теория на архитектурното проектиране, планиране на градоустройството и планиране на земеползването, история на архитектурата и възстановяване на исторически паметници, или архитектура и строителство, — дипломите, издавани от „Vysoká škola technická Dr. Edvarda Beneše“ (до 1951 г.), по специалностите архитектурата и строителство; — дипломи, издавани от „Vysoká škola stavitelství v Brně“ (от 1951 г. до 1956 г.), по специалностите архитектура и строителство; — дипломите, издавани от „Vysoké učení technické v Brně“, от „Fakulta architektury“ (Факултет по архитектура) (от 1956 г.) по специалностите архитектура и градоустойствено планиране или „Fakulta stavební“ (Факултет по гражданско строителство) (от 1956 г.) по специалността строителството; — дипломите, издавани от „Vysoká škola báňská — Technická univerzita Ostrava“,„Fakulta stavební“ (Факултет по гражданско строителство) (от 1997 г.) по специалностите конструкции и архитектурата или по специалността строителство; — дипломите, издавани от „Technická univerzita v Liberci“,„Fakulta architektury“ (Факултет по архитектура) (от 1994 г.) по учебните програми по архитектура и градоустройствено планиране по специалността архитектура; — дипломите, издавани от „Akademie výtvarných umění v Praze“ по програмата за изящни изкуства по специалността архитектурно проектиране; — дипломите, издавани от „Vysoká škola umělecko-průmyslová v Praze“ по програмата за изящни изкуства по специалността архитектура; — свидетелство за правоспособност, издавано от „Česká komora architektů“ без упоменаване на специалността или по специалността строителство. 2006/2007 Danmark — дипломите, издавани от националните училища по архитектура в Копенхаген и Аархус (architekt) — свидетелство за вписване, издавано от Комисията на архитектите в съответствие със закон № 202 от 28 май 1975 г. (registreret arkitekt) — дипломите, издавани от висшите училища по строителство (bygningskonstrutor), придружени от свидетелство на компетентните органи, удостоверяващо, че лицето е издържало изпит по специалността, който се състои от оценка на изготвени проекти, които са изпълнени от кандидатата по време на най-малко шестгодишно ефективно практикуване на дейностите, предвидени в член 48 на настоящата директива 1987/1988 Deutschland — дипломите, издавани от висшите училища по изящни изкуства (Dipl.-Ing., Architekt (HfbK) — дипломите, издавани от факултетите по архитектура (Architektur/Hochbau) на „Technische Hochschulen“, на техническите университети, доколкото тези училища са включени в Gesamthochschulen (Dipl.-Ing. и други последващи наименования на тези дипломи) — дипломите, издавани от факултетите по архитектура (Architektur/Hochbau) на Fachhochschulen, доколкото тези училища са включени в Gesamthochschulen, от факултетите по архитектура (Architektur/Hochbau) на „Gesamthochschulen“, придружени, когато образованието е под четири години, но включва най-малкото три години, от свидетелство за професионален стаж във Федерална република Германия в продължение на четири години, издадено от професионалното сдружение в съответствие с член 47, параграф 1, втора алинея (Ingenieur grad. и други последващи наименования на тези дипломи) — дипломите (Prüfungszeugnisse), издадени преди 1 януари 1973 г. от факултетите по архитектура на Ingenieurschulen и на Werkkunstschulen, придружени от свидетелство от компетентните власти, което удостоверява, че заинтересованото лице е издържало изпит за професионална квалификация, който се състои от оценка на изготвени проекти, които са изпълнени от кандидатата по време на най-малко шестгодишно ефективно практикуване на дейностите, предвидени в член 48 на настоящата директива 1987/1988 Eesti — diplom arhitektuuri erialal, väljastatud Eesti Kunstiakadeemia arhitektuuri teaduskonna poolt alates 1996. aastast (диплома по архитектура, издавана от Факултета по архитектура на Естонската академия по изкуствата от 1996 г.), väljastatud Tallinna Kunstiülikooli poolt 1989-1995 (издавана от Талинския университета по изкуствата 1989—1995 г.), väljastatud Eesti NSV Riikliku Kunstiinstituudi poolt 1951—1988 (издавана от Държавния институт по изкуства на на Естонската ССР през 1951—1988 г.) 2006/2007 Ελλάς — дипломите за инженер-архитект, издавани от Metsovion Polytechnion в Атина, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата — дипломите за инженер-архитект, издавани от Aristotelion Panepistimion в Солун, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата — дипломите за инженер по гражданско строителство, издавани от Metsovion Polytechnion в Атина, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата — дипломите за инженер по гражданско строителство, издавани от Aristotelion Panepistimion в Солун, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата — дипломите за инженер по гражданско строителство, издавани от Panepistimion Thrakis, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата — дипломите за инженер по гражданско строителство, издавани от Panepistimion Patron, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата 1987/1988 España удостоверение за професионална квалификация на архитект (título oficial de arquitecto) издавано от Министерството на образованието и науката или от унивеситетите 1987/1988 France — дипломите за дипломиран от правителството архитект, издавани до 1959 г. от Министерството на образованието, а след тази дата — от Министерството по културните въпроси (architete DPLG) — дипломите, издавани от „Ecole speciale d′architecture“ (architecte DESA) — дипломите, издавани след 1955 г. от архитектурния отдел на Ecole nationale superieure des arts et industrie в Страсбург (бившото Ecole nationale d′ingenieurs в Страсбург) (architecte ENSAIS) 1987/1988 Hrvatska — Диплома „magistar inženjer arhitekture i urbanizma/magistra inženjerka arhitekture i urbanizma“, издавана от Arhitektonski fakultet Sveučilišta u Zagrebu — Диплома „magistar inženjer arhitekture/magistra inženjerka arhitekture“, издавана от Građevinsko-arhitektonski fakultet Sveučilišta u Splitu — Диплома „magistar inženjer arhitekture/magistra inženjerka arhitekture“, издавана от Fakultet građevinarstva, arhitekture i geodezije Sveučilišta u Splitu — Диплома „diplomirani inženjer arhitekture“, издавана от Arhitektonski fakultet Sveučilišta u Zagrebu — Диплома „diplomirani inženjer arhitekture/diplomirana inženjerka arhitekture“, издавана от Građevinsko-arhitektonski fakultet Sveučilišta u Splitu — Диплома „diplomirani inženjer arhitekture/diplomirana inženjerka arhitekture“, издавана от Fakultet građevinarstva, arhitekture i geodezije Sveučilišta u Splitu — Диплома „diplomirani arhitektonski inženjer“, издавана от Arhitektonski fakultet Sveučilišta u Zagrebu — Диплома „inženjer“, издавана от Arhitektonski fakultet Sveučilišta u Zagrebu — Диплома „inženjer“, издавана от Arhitektonsko-građevinsko-geodetski fakultet Sveučilišta u Zagrebu за завършено обучение в Arhitektonski odjel Arhitektonsko-građevinsko-geodetskog fakulteta — Диплома „inženjer“, издавана от Tehnički fakultet Sveučilišta u Zagrebu за завършено обучение в Arhitektonski odsjek Tehničkog fakulteta — Диплома „inženjer“, издавана от Tehnički fakultet Sveučilišta u Zagrebu за завършено обучение в Arhitektonsko-inženjerski odjel Tehničkog fakulteta — Диплома „inženjer arhitekture“, издавана от Arhitektonski fakultet Sveučilišta u Zagrebu Всички дипломи трябва да се придружават от свидетелство за членство в хърватската камара на архитектите (Hrvatska komora arhitekata), издадено от хърватската камара на архитектите, Загреб. Трета академична година след присъединяването Ireland — степента „Bachelor of Architecture“, присвояна от „National University of Ireland“ (B. Arch. N.U.I.) на завършилите архитектура в „University College“, Дъблин — университетската диплома по архитектура, издавана от „College of Technology“, Bolton Street, Дъблин (Diplom. Arch.) — удостоверението за асоцииран член на „Royal Institute of Architects of Ireland“ (A.R.I.A.I.) — удостоверението за член на „Royal Institute of Architects of Ireland“ (M.R.I.A.I.) 1987/1988 Italia — дипломите за „laurea in architettura“, издавани от университетите, политехническите институти и висшите институти по архитектура във Венеция и Реджо-Калабрия, придружени от диплома, която дава право на независимо упражняване на професията архитект, издавана от министъра на образованието, след като кандидатът е положил успешно държавен изпит за независимо упражняване на професията архитект пред компетентна комисия (dott. Architetto) — дипломите за „laurea in ingegneria“ по строителство, издавани от университетите и политехническите институти, придружени от диплома, която дава право на независимо упражняване на професията архитект, издавана от министъра на образованието, след като кандидатът е положил успешно държавен изпит за независимо упражняване на професията архитект пред компетентна комисия (dott. Ing. Architetto или dott. Ing. In ingegneria civile) 1987/1988 Κύπρος — Βεβαίωση Εγγραφής στο Μητρώο Αρχιτεκτόνων που εκδίδεται από το Επιστημονικό και Τεχνικό Επιμελητήριο Κύπρου (Свидетелство за вписване в Регистъра на архитектите, издавано от Научно-техническата камара на Кипър (ETEK)) 2006/2007 Latvija — „Arhitekta diploms“ ko izsniegusi Latvijas Valsts Universitātes Inženierceltniecības fakultātes Arhitektūras nodaļa līdz 1958.gadam, Rīgas Politehniskā Institūta Celtniecības fakultātes Arhitektūras nodaļa no 1958 gada līdz 1991.gadam, Rīgas Tehniskās Universitātes Arhitektūras fakultāte kopš 1991. gada, un „Arhitekta prakses sertifikāts“, ko izsniedz Latvijas Arhitektu savienība („диплома за архитект“ издавана от Катедрата по архитектура на Факултета по строителство на Латвийския държавен университет до 1958 г., от Катедрата по архитектура на Факултета по строителство на Политехническия институт в Рига 1958—1991 г., от Факултет по архитектура на Техническия университет в Рига от 1991 и 1992 г., и свидетелство за вписване от Сдружението на архитектите в Латвия) 2006/2007 Lietuva — дипломите за инженер-архитект/архитект, издавани от Kauno politechnikos institutas до 1969 г. (inžinierius architektas/architektas) — дипломи за архитект/бакалавър по архитектура/магистър по архитектура, издавани от Vilnius inžinerinis statybos institutas до 1990 г., Vilniaus technikos universitetas до 1996 г., Vilnius Gedimino technikos universitetas от 1996 г. (architektas/architektūros bakalauras/architektūros magistras) — дипломите за специалист, който е завършил пълния курс по архитектура/бакалавър по архитектура/магистър по архитектура, издавани от LTSR Valstybinis dailės institutas до 1990; Vilniaus dailės akademija до 1990 (architektūros kursas/architektūros bakalauras/architektūros magistras) — дипломите за бакалавър по архитектура/магистър по архитектура, издавани от Kauno technologijos universitetas от 1997 (architektūros bakalauras/architektūros magistras) — всички тези дипломи трябва да бъдат придружени от свидетелство, издадено от Атестационната комисия, което удостоверява правото на упражняване на дейност в областта на архитектурата (сертифициран архитект/Atestuotas architektas) 2006/2007 Magyarország — дипломата „okleveles építészmérnök“ (диплома по архитектура, магистър по архитектура), издавана от университети — дипломата „okleveles építész tervező művész“ (диплома за магистър по архитектура и строителство), издавана от университети 2006/2007 Malta — Perit: Lawrja ta′ Perit издавана от Universita′ ta′ Malta, която дава право на вписване като Perit 2006/2007 Nederland — свидетелството, удостоверяващо успешното полагане на изпит за образователно-квалификационна степен по архитектура, издавано от архитектурните отдели на техническите колежи в Делфт или в Айндховен (bouwkunding ingenieur) — дипломите, издавани от признатите от държавата академии по архитектура (architect) — дипломите, издавани до 1971 г. от бившите колежи по архитектура (Hoger Bouwkunstonderricht) (architect HBO) — дипломите, издавани до 1970 г. от бившите колежи по архитектура (Vorrtgezet Bouwkunstonderricht) (architect VBO) — свидетелството, удостоверяващо успешното полагане на изпит, проведен от съвета на архитектите на „Bond van Nederlandse Architecten“ (Съюз на холандските архитекти, BNA) (architect) — дипломата от Stichtung Institut voor Architectuur (Фондация „Институт по архитектура“) (IVA), издавана след завършване на курса, организиран от тази фондация, с продължителност най-малко четири години (architect), придружена от свидетелство на компетентните власти, което удостоверява, че заинтересованото лице е издържало изпит за професионална квалификация, който се състои от оценка на изготвени проекти, които са изпълнени от кандидатата по време на най-малко шестогодишно ефективно практикуване на дейностите, предвидени в член 44 на настоящата директива — свидетелство, издавано от компетентните органи, което удостоверява, че преди 5 август 1985 г. заинтересованото лице е положило успешно изпит за „kandidaat in de bouwkunde“, проведен от техническите колежи в Делфт или в Айндховен, и че в продължение на период не по-малък от пет години, непосредствено предшестващ посочената дата, е упражнявало дейности на архитект, чието естество и значение гарантират, че според утвърдените в Холандия критерии то е достатъчно компетентно да упражнява тези дейности (architect) — свидетелство, издавано от компетентните органи единствено на лицата, навършили четиридесет години преди 5 август 1985 г., което удостоверява, че в продължение на период не по-малък от пет години, непосредствено предшестващи посочената дата, заинтересованото лице е упражнявало дейности на архитект, чието естество и значение гарантират, че според утвърдените в Холандия критерии то е достатъчно компетентно да упражнява тези дейности (architect) — посочените в седмо и осмо тире свидетелства не се признават, считано от датата на влизане в сила на закони и правилници за достъп до дейностите на архитект и тяхното упражняване под професионалното звание архитект в Холандия, доколкото по силата на посочените разпоредби тези свидетелства не дават достъп до тези дейности под посоченото професионално звание 1987/1988 Österreich — дипломите, издавани от техническите университети във Виена и Грац и Университета в Инсбрук, Факултета по строителство („Bauingenieurwesen“) и архитектура („Architektur“), по специалностите архитектура, строителното инженерство („Bauingenieurwesen“), строителство („Hochbau“) и „Wirtschaftsingenieurwesen — Bauwesen“) — дипломите, издавани от Университета за „Bodenkultur“ по специалността „Kulturtechnik und Wasserwirtschaft“ — дипломите, издавани от Колежа по приложни изкуства на Виенския университет по архитектура — дипломите, издавани от Академията по изящни изкуства по архитектура — дипломите за сертифицирани инженери (Ing.) издавани от висшите технически колежи или техническите колежи по строителство плюс лиценз за „Baumeister“, удостоверяващ минимум шест години професионален опит в Австрия, който се издава след полагане на изпит — дипломите, издавани от Университетския колеж за обучение по изкуства и индустрия в Линц по архитектурни науки — свидетелствата за професионална квалификация на строителни инженери или строителни консултанти („Hochbau“,„Bauwesen“,„Wirtschaftsingenieurwesen — Bauwesen“,„Kulturtechnik und Wasserwirtschaft“) съгласно Закона за граждански технически специалисти (Ziviltechnikergesetz, BGBl. № 156/1994) 1997/1998 Polska Дипломите, издавани от факултетите по архитектура на: — Варшавския технически университет, Факултет по архитектура във Варшава (Politechnika Warszawska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architekt, magister nauk technicznych; inżynier architekt; inżyniera magistra architektury; magistra inżyniera architektury; magistra inżyniera architekta; magister inżynier architekt (от 1945 г. до 1948 г. звание: inżynier architekt, magister nauk technicznych; от 1951 г. до 1956 г., звание: inżynier architekt; от 1954 г. до 1957 г., втори етап, звание: inżyniera magistra architektury; от 1957 г. до 1959 г., звание: inżyniera magistra architektury; от 1959 г. до 1964 г.: звание: magistra inżyniera architektury; от 1964 г. до 1982 г., звание: magistra inżyniera architekta; от 1983 г. до 1990 г., звание: magister inżynier architekt; от 1991 звание: magistra inżyniera architekta) — Краковски технически университет, Факултет по архитектура в Краков (Politechnika Krakowska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: magister inżynier architekt (от1945 г. до 1953 г., Университет по минно дело и металургия, Политехнически факултет по архитектура — Akademia Górniczo-Hutnicza, Politechniczny Wydział Architektury) — Вроцлавски технически университет, Факултет по архитектура във Вроцлав (Politechnika Wrocławska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architekt, magister nauk technicznych; magister inżynier architektury; magister inżynier architekt (от 1949 г. до 1964 г., звание: inżynier architekt, magister nauk technicznych; от 1956 г. до 1964 г., звание: magister inżynier architektury; от 1964 г., звание: magister inżynier architekt) — Технически университет в Силезия Факултет по архитектура в Гливице (Politechnika Śląska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architekt; magister inżynier architekt (от 1945 г.до 1955 г., Инженерено-строителен факултет — Wydział Inżynieryjno-Budowlany, звание: inżynier architekt; от 1961 г. до 1969 г., Факултет по промишлено и общо строителство — Wydział Budownictwa Przemysłowego i Ogólnego, звание: magister inżynier architekt; от 1969 г. до 1976 г., Факултет по строителство и архитектура — Wydział Budownictwa i Architektury, звание: magister inżynier architekt; от 1977 г., Факултет по архитектура — Wydział Architektury, звание: magister inżynier architekt и от 1995, звание: inżynier architekt) — Технически университет в Познан, Факултет по архитектура в Познан (Politechnika Poznańska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architektury; inżynier architekt; magister inżynier architekt (от 1945 г. до 1955 г. Техническо училище, Факултет по архитектура — Szkoła Inżynierska, Wydział Architektury звание: inżynier architektury; от 1978 г., звание: magister inżynier architekt и от 1999 г., звание: inżynier architekt) — Технически университет в Гданск, Факултет по архитектура в Гданск (Politechnika Gdańska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: magister inżynier architekt (от 1945 г. до 1969 г. Факултет по архитектура — Wydział Architektury, от 1969 г. до 1971 г., Факултет по строителство и архитектура — Wydział Budownictwa i Architektury, от 1971 г. до 1981 г. Институт по архитектура и градоустройство — Instytut Architektury i Urbanistyki, от 1981 Факултет по архитектура — Wydział Architektury) — Технически университет в Бялисток, Факултет по архитектура в Бялисток (Politechnika Białostocka, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: magister inżynier architekt (от 1975 г. до 1989 г. Институт по архитектура — Instytut Architektury) — Технически университет в Лодз, Факултет по строителство, архитектура и инженерна екология (Politechnika Łódzka, Wydział Budownictwa, Architektury i Inżynierii Środowiska); професионалното звание архитект: inżynier architekt; magister inżynier architekt (от 1973 г. до 1993 г. Факултет по стротелство и архитектура — Wydział Budownictwa i Architektury и от 1992 г. Факултет по строителство, архитектура и инженерна екология — Wydział Budownictwa, Architektury i Inżynierii Środowiska; звание: от 1973 г. до 1978 г., звание: inżynier architekt, от 1978 г., звание: magister inżynier architekt) — Технически университет в Щечин, Факултет по строителство и архитектура в Щечин (Politechnika Szczecińska, Wydział Budownictwa i Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architekt; magister inżynier architekt (от 1948 г. до 1954 г. Висше техническо училище, Факултет по архитектура — Wyższa Szkoła Inżynierska, Wydział Architektury, звание: inżynier architekt, от 1970 г., звание: magister inżynier architekt и от 1998, звание: inżynier architekt) Всички тези дипломи трябва да бъдат придружени от удостоверения за членство, издавани от съответните регионални палати на архитектите в Полша, които дават правото да се упражняват дейности в областта на архитектурата в Полша 2006/2007 Portugal — дипломата „diploma do curso especial de arquitectura“, издавана от училищата по изящни изкуства в Лисабон и Порто — дипломата за архитект „diploma de arquitecto“, издавана от училищата по изящни изкуства в Лисабон и Порто — дипломата „diploma do curso de arquitectura“, издавана от висшите училища по изящни изкуства в Лисабон и Порто — дипломата „diploma de licenciatura em arquitectura“, издавана от Висшето училище по изящни изкуства в Лисабон — дипломата „carta de curso de licenciatura em arquitectura“, издавана от Техническия университет в Лисабон и Университета в Порто — университетска диплома по строителство (licenciatura em engenharia civil), издавана от Висшия технически институт на Техническия университет в Лисабон — университетската диплома по строителство (licenciatura em engenharia civil), издавана от Техническия факултет (de Engenharia) на Университета в Порто — университетската диплома по строителство (licenciatura em engenharia civil), издавана от Научно-техническия факултет на Университета в Коимбра — университетска диплома по строителство, производство (licenciatura em engenharia civil, produção), издавана от Университета на Минхо 1987/1988 România Universitatea de Arhitectură și Urbanism „Ion Mincu“ București (Университет по архитектура и урбанизъм „Ion Mincu“ Букурещ): — 1953—1966 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București (Институт по архитектура „Ion Mincu“ Букурещ), Arhitect (архитект), — 1967—1974 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București (Институт по архитектура „Ion Mincu“ Букурещ), Diplomă de Arhitect, Specialitatea Arhitectură (диплома за архитект, специалност „Архитектура“), — 1975—1977 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București, Facultatea de Arhitectură (Институт по архитектура „Ion Mincu“ Букурещ, Факултет по архитектура), Diplomă de Arhitect, Specializarea Arhitectură (диплома за архитект, специалност „Архитектура“), — 1978-1991 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București, Facultatea de Arhitectură și Sistematizare (Институт по архитектура „Ion Mincu“ Букурещ, Факултет по архитектура и систематизация), Diplomă de Arhitect, Specializarea Arhitectură și Sistematizare (диплома за архитект, специалност „Архитектура и систематизация“), — 1992—1993 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București, Facultatea de Arhitectură și Urbanism (Институт по архитектура „Ion Mincu“ Букурещ, Факултет по архитектура и урбанизъм), Diplomă de Arhitect, specializarea Arhitectură și Urbanism (диплома за архитект, специалност „Архитектура и урбанизъм“), — 1994—1997 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București, Facultatea de Arhitectură și Urbanism (Институт по архитектура „Ion Mincu“ Букурещ, Факултет по архитектура и урбанизъм), Diplomă de Licență, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 1998—1999 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București, Facultatea de Arhitectură (Институт по архитектура „Ion Mincu“, Букурещ, Факултет по архитектура), Diplomă de Licență, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — От 2000 г. Universitatea de Arhitectură și Urbanism „Ion Mincu“ București, Facultatea de Arhitectură (Университет по архитектура и урбанизъм „Ion Mincu“, Букурещ, Факултет по архитектура), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“); Universitatea Tehnică din Cluj-Napoca (Технически университет „Cluj-Napoca“): — 1990—1992 Institutul Politehnic din Cluj-Napoca, Facultatea de Construcții (Политехнически институт „Cluj-Napoca“, Факултет по строително инженерство), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 1993—1994 Universitatea Tehnică din Cluj-Napoca, Facultatea de Construcții (Технически университет „Cluj-Napoca“, Факултет по строително инженерство), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 1994—1997 Universitatea Tehnică din Cluj-Napoca, Facultatea de Construcții (Технически университет „Cluj-Napoca“, Факултет по строително инженерство), Diplomă de Licență, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 1998—1999 Universitatea Tehnică din Cluj-Napoca, Facultatea de Arhitectură și Urbanism (Технически университет „Cluj-Napoca“, Факултет по архитектура и урбанизъм), Diplomă de, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — От 2000 г. Universitatea Tehnică din Cluj-Napoca, Facultatea de Arhitectură și Urbanism (Технически университет „Cluj-Napoca“, Факултет по архитектура и урбанизъм), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“); Universitatea Tehnică „Gh. Asachi“ Iași (Технически университет „Gh. Asachi“ — Iași): — 1993 Universitatea Tehnică „Gh. Asachi“ Iași, Facultatea de Construcții și Arhitectură (Технически университет „Gh. Asachi“ — Iași, Факултет по строително инженерство и архитектура), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 1994—1999 Universitatea Tehnică „Gh. Asachi“ Iași, Facultatea de Construcții și Arhitectură (Технически университет „Gh. Asachi“ — Iași, Факултет по строително инженерство и архитектура), Diplomă de Licență, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 2000—2003 Universitatea Tehnică „Gh. Asachi“ Iași, Facultatea de Construcții și Arhitectură (Технически университет „Gh. Asachi“ — Iași, Факултет по строително инженерство и архитектура), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — От 2004 г. Universitatea Tehnică „Gh. Asachi“ Iași, Facultatea de Arhitectură (Технически университет „Gh. Asachi“ — Iași, Факултет по архитектура), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“); Universitatea Politehnica din Timișoara (Университет „Политехника“ Timișoara): — 1993—1995 Universitatea Tehnică din Timișoara, Facultatea de Construcții (Технически университет Timișoara, Факултет по строително инженерство), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură și urbanism, specializarea Arhitectură generală (диплома за архитект, профил „Архитектура и урбанизъм“, специалност „Обща архитектура“), — 1995—1998 Universitatea Politehnica din Timișoara, Facultatea de Construcții (Университет „Политехника“ Timișoara, Факултет по строително инженерство), Diplomă de Licență, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 1998—1999 Universitatea Politehnica din Timișoara, Facultatea de Construcții și Arhitectură (Университет „Политехника“ Timișoara, Факултет по строително инженерство и архитектура), Diplomă de Licență, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — От 2000 г. Universitatea Politehnica din Timișoara, Facultatea de Construcții și Arhitectură (Университет „Политехника“ Тимишоара, Факултет по строително инженерство и архитектура), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“); Universitatea din Oradea (Университет на Oradea): — 2002 Universitatea din Oradea, Facultatea de Protecția Mediului (Университет на Oradea, Факултет по защита на околната среда), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — От 2003 г. Universitatea din Oradea, Facultatea de Arhitectură și Construcții (Факултет по архитектура и строително инженерство), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“); Universitatea Spiru Haret București (Университет „Spiru Haret“, Букурещ): — От 2002 г. Universitatea Spiru Haret București, Facultatea de Arhitectură (Университет „Spiru Haret“, Букурещ, Факултет по архитектура), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“). 2009/2010 Slovenija — „Univerzitetni diplomirani inženir arhitekture/univerzitetna diplomirana inženirka arhitekture“ (университетска диплома по архитектура), издавана от факултета по архитектура, придружена от свидетелство от компетентен орган в областта на архитектурата, признат по закон, което дава правото да се упражняват дейности в областта на архитектурата — университетска диплома, издавана от техническите факултети, които дават званието „univerzitetni diplomirani inženir (univ.dipl.inž.)/univerzitetna diplomirana inženirka“, придружена от свидетелство от компетентен орган в областта на архитектурата, признат по закон, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата 2006/2007 Slovensko — диплома по специалността „архитектура и строителство“ („architektúra a pozemné staviteľstvo“), издавана от Словашкия технически университет (Slovenská vysoká škola technická) в Братислава през 1950—1952 г. (звание: Ing.) — диплома по специалността „архитектура“ („architektúra“), издавана от Факултета по архитектура и строителство на Словашкия технически университет (Fakulta architektúry a pozemného staviteľstva, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава през1952—1960 г. (звание: Ing. arch.) — диплома по специалността „строителство“ („pozemné staviteľstvo“), издавана от Факултета по архитектура и строителство на Словашкия технически университет (Fakulta architektúry a pozemného staviteľstva, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава 1952—1960 г. (звание: Ing.) — диплома по специалността „архитектура“ („architektúra“), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава 1961—1976 г., (звание: Ing. arch.) — диплома по специалността „строителство“ („pozemné stavby“), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава през 1961—1976 г., (звание: Ing.) — диплома по „архитектура“ („architektúra“), издавана от Факултета по архитектура на Словашкия технически университет (Fakulta architektúry, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава от 1977 (звание: Ing. arch.) — диплома по „урбанизъм“ („urbanizmus“), издавана от Факултета по архитектура на Словашкия технически университет (Fakulta architektúry, Slovenská vysoká škola technická) в Батислава от 1977 г. (звание: Ing. arch.) — диплома по „строителство“ („pozemné stavby“), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská technická univerzita) в Братислава през 1977—1997 г. (звание: Ing.) — диплома по „архитектура и строителство“ („architektúra a pozemné stavby“), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská technická univerzita) в Братислава от 1998 г. (звание: Ing.) — диплома по „строителство — специализация: архитектура“ („pozemné stavby — špecializácia: architektúra“), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská technická univerzita) в Братислава през 2000—2001 г. (звание: Ing.) — диплома по „строителство и архитектура“ („pozemné stavby a architektúra“), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta — Slovenská technická univerzita) в Братислава от 2001 г. (звание: Ing.) — диплома по „архитектура“ („architektúra“), издавана от Академията по изящни изкуства и дизайн (Vysoká škola výtvarných umení) в Братислава от 1969 г. (звание: Akad. arch. до 1990 г.; Mgr. през 1990—1992 г.; Mgr. arch. през 1992—1996 г.; Mgr. art. от 1997 г.) — диплома по „строителство“ („pozemné staviteľstvo“), издавана от Факултета по строителство на Техническия университет (Stavebná fakulta, Technická univerzita) в Кошице през 1981—1991 г.(звание: Ing.) Всички тези дипломи трябва се придружават от: — удостоверение за правоспособност, издавано от Словашката камара на архитектите (Slovenská komora architektov) в Братислава, без конкретизиране на специалността или по „строителство“ („pozemné stavby“) или „планиране на земеползването“ („územné plánovanie“) — удостоверение за правоспособност, издавано от Словашката камара на строителните инженери (Slovenská komora stavebných inžinierov) в Братислава по строителство („pozemné stavby“) 2006/2007 Suomi/Finland — дипломите, издавани от факултетите по архитектура на техническите университети и Университета в Олу (arkkitehti/arkitekt) — дипломите, издавани от техническите институти (rakennusarkkitehti/byggnadsarkitekt) 1997/1998 Sverige — дипломите, издавани от Училището по архитектура на Кралския технически институт, Техническия институт Чалмерс и Техническия институт в Лунд — удостоверенията за членство в „Svenska Arkitekters Riksförbund“ (SAR), ако засегнатите лица са получили образованието си в държава, за която се прилага настоящата директива 1997/1998 United Kingdom — званията, присвоявани след успешното полагане на изпит в: — — „the Royal Institute of British Architects“ — училищата по архитектура в университетите, политехническите колежи, колежите, академиите, колежите по технология и изкуства, които към 10 юни 1985 г. са били признати от Architects Registration Council в Обединеното кралство с оглед вписване в регистъра (Architect) — свидетелство, което удостоверява, че неговият титуляр е придобил право да носи професионалното звание архитект по силата на раздел 6, параграф 1, буква а), раздел 6,параграф 1, буква б) или раздел 6, паргарф 1 от Architects Registration Act от 1931 г. (Architect) — свидетелство, което удостоверява, че неговият титуляр е придобил право да носи професионалното звание архитект по силата на раздел 2 от Architects Registration Act от 1938 г. (Architect) 1987/1988

Приложение VII

Документи и свидетелства, които може да се изискват в съответствие с член 50, параграф 1 1. Документи а) Доказателство за гражданството на заинтересованото лице. б) Копия от свидетелствата за професионална компетентност или от удостоверенията за професионални квалификации, даващи достъп до съответната професия, и, при необходимост, свидетелство за професионален опит на заинтересованото лице. Компетентните органи на приемащата държава-членка могат да поканят молителя да представи информация относно професионалната си подготовка, доколкото това е необходимо за установяване на евентуалното наличие на съществени несъответствия с националните изисквания за подготовка, съгласно предвиденото в член 14. Когато молителят не е в състояние да представи тази информация, компетентните органи на приемащата държава-членка се обръщат към контактната точка, компетентния орган или друг подходящ орган в държавата-членка по произход. в) В случаите по член 16 свидетелство, отнасящо се до характера и продължителността на дейността, издадено от компетентната власт или орган в приемащата държава-членка или държавата-членка по произход на чуждия гражданин. г) Когато компетентният орган на приемаща държава-членка изисква от лица, желаещи да упражняват регламентирана професия, доказателства, че се ползват с добра репутация, или че не са били обявявани в несъстоятелност, или издава разпореждане за преустановяване или забрана на упражняването на тази професия в случаи на сериозни професионални нарушения или престъпления, тази държава-членка приема като достатъчни доказателства, по отношение на граждани на държави-членки, които желаят да упражняват тази професия на нейната територия, представянето на документи, издадени от компетентни органи в държавата-членка по произход или по местопребиваване на чуждия гражданин, от които е видно, че посочените изисквания са изпълнени. Тези органи представят изискваните документи в срок от два месеца. Когато компетентните органи в държавата-членка по произход или по местопребиваване на чуждия гражданин не издават документите по първата алинея, тези документи се заместват с клетвена декларация или за държави, в чието законодателство не е предвидена клетвена декларация, с тържествена декларация, направена от заинтересованото лице пред компетентен съдебен или административен орган или, според случая, пред нотариус или квалифициран професионален орган в държавата-членка по произход или по местопребиваване на лицето; органът или нотариусът по предходното изречение издава свидетелство, удостоверяващо истинността на клетвената или тържествената декларация. д) Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани, желаещи да упражняват регламентирана професия, документ, отнасящ се до физическото или психичното здраве на молителя, тази държава-членка приема като достатъчни данни в това отношение представянето на документа, изискван държавата-членка по произход. Когато държавата-членка по произход не издава такъв документ, приемащата държава-членка приема свидетелство, издадено от компетентен орган в тази държава. В този случай, компетентните органи в държавата-членка по произход представят изисквания документ в срок от два месеца. е) Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани, които желаят да упражняват регламентирана професия, да представят: — доказателства за финансовото състояние на молителя, — доказателства, че молителят е застрахован срещу финансовите рискове, произтичащи от професионалната му отговорност, в съответствие с действащите в приемащата държава-членка законови и подзаконови разпоредби, що се отнася до условията и обхвата на застрахователното покритие, тази държава-членка приема като достатъчно доказателство справка в такъв смисъл, издадена от банки и застрахователни компании в друга държава-членка. ж) Когато държавата-членка изисква това от своите граждани — удостоверение, потвърждаващо липсата на временно или окончателно отнемане на правото на упражняване на професията или липсата на осъдителни присъди. 2. Свидетелства С цел улесняване прилагането на дял III, глава III от настоящата директива, държавите-членки могат да предвидят, че в допълнение към удостоверението за професионална квалификация, лице, което отговаря на квалификационните изисквания, трябва да представи свидетелство, издадено от компетентните органи в неговата държава-членка по произход, удостоверяващо, че това удостоверение за професионална квалификация попада в обхвата на настоящата директива. Institute of Chartered Accountants in England and Wales Institute of Chartered Accountants of Scotland Institute of Actuaries Faculty of Actuaries The Chartered Institute of Management Accountants Institute of Chartered Secretaries and Administrators Royal Town Planning Institute Royal Institution of Chartered Surveyors Chartered Institute of Building.