Глава I. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Член 1 Предмет на правото на препродажба
(1) Държавите-членки предвиждат в полза на автора на оригинално произведение право на препродажба, което следва да се определи като неотчуждаемо, от което не може да се откаже, дори предварително, да получи възнаграждение въз основа на продажната цена, получена при всяка препродажба на произведението след първото прехвърляне на произведението от автора.
(2) Правото, посочено в параграф 1, се прилага към всички актове на препродажба, в която участват като продавачи, купувачи или посредници професионалисти на пазара на изкуство, като зали за продажба, художествени галерии и, най-общо, всеки търговец на произведения на изкуството.
(3) Държавите-членки могат да предвидят правото, посочено в параграф 1, да не се прилага към актове на препродажба, когато продавачът е придобил творбата директно от автора по-малко от три години преди тази препродажба и когато продажната цена не превишава 10 000 EUR.
(4) Възнаграждението се заплаща от продавача. Държавите-членки могат да предвидят едно от физическите или юридическите лица, посочени в параграф 2, различно от продавача, да отговаря само или да дели отговорността с продавача за изплащане на възнаграждението.
Член 2 Произведения на изкуството, за които се отнася правото на препродажба
(1) За целите на настоящата директива „оригинално произведение на изкуството“ означава произведения на графичното или пластичното изкуство, като картини, колажи, живописни произведения, рисунки, гравюри, щампи, литографии, скулптури, гоблени, керамични произведения, произведения от стъкло и фотографии, при условие че те са създадени от самия автор или са копия, считани за оригинални произведения на изкуството.
(2) Копия от произведения на изкуството, обхванати от настоящата директива, които са направени в ограничен брой от самия автор или под негова отговорност, се считат за оригинални произведения на изкуството по смисъла на настоящата директива. Такива копия по принцип се номерират или подписват, или авторството им е установено по друг начин от автора.
Глава II. СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 3 Праг
(1) Държавите-членки следва да определят минималната продажна цена, от която продажбите, посочени в член 1, са предмет на правото за препродажба.
(2) Минималната продажна цена не може в никакъв случай да превишава 3 000 EUR.
Член 4 Проценти
(1) Възнаграждението във форма на процент от прихода, предвидено в член 1, се определя в размер на следните проценти:
а) 4 % за частта от продажната цена до 50 000 EUR;
б) 3 % за частта от продажната цена от 50 000,01 EUR до 200 000 EUR;
в) 1 % за частта от продажната цена от 200 000,01 EUR до 350 000 EUR;
г) 0,5 % за частта от продажната цена от 350 000,01 EUR до 500 000 EUR;
д) 0,25 % за частта от продажната цена, превишаваща 500 000 EUR. От друга страна, общата сума на възнаграждението във форма на процент от прихода не може да превишава 12 500 EUR.
(2) Чрез дерогация от параграф 1, държавите-членки могат да приложат 5 % за частта от продажната цена, посочена в параграф 1, буква а).
(3) Ако минималната продажна цена е по-ниска от 3 000 EUR, държавата-членка също определя приложимия процент към частта от продажната цена до 3 000 EUR; този процент не може да е по-нисък от 4 %.
Член 5 База за изчисляване
Продажните цени, посочени в член 3, не включват данъци.
Член 6 Лица, които имат право да получават възнаграждение във форма на процент от прихода
(1) Възнаграждението във форма на процент от прихода, предвидено в член 1, се дължи на автора на произведението и, при условията на член 8, параграф 2, след смъртта му, на неговите правоприемници.
(2) Държавите-членки могат да предвидят задължително или по избор колективно управление на процентното възнаграждение, предвидено в член 1.
Член 7 Граждани на трети страни, имащи право на възнаграждение във форма на процент от прихода
(1) Държавите-членки предвиждат авторите, които са граждани на трети страни и, по отношение на член 8, параграф 2, техните правоприемници да се ползват от правото на препродажба в съответствие с настоящата директива и законодателството на съответната държава-членка само ако законодателството на страната, чийто гражданин е авторът или неговите правоприемници, разрешава закрила на правото на препродажба в тази страна за автори от държавите-членки и техните правоприемници.
(2) Въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки, Комисията публикува в най-кратък срок примерен списък на тези страни, които отговарят на условието, посочено в параграф 1. Този списък се актуализира.
(3) Всяка държава-членка може да третира автори, които не са граждани на държава-членка, но чието обичайно местопребиваване е в тази държава-членка, по същия начин като своите граждани за целта на закрилата на правото на препродажба.
Член 8 Срок на защита правото на препродажба
(1) Срокът на защита на правото на препродажба съответства на този, определен в член 1 от Директива 93/98/ЕИО.
(2) Чрез дерогация от параграф 1, тези държави-членки, които не прилагат правото на препродажба (дата на влизане в сила, посочена в член 13), не са длъжни за период, изтичащ не по-късно от 1 януари 2010 г., да прилагат правото на препродажба след смъртта на автора в полза на правоприемниците на автора.
(3) Държава-членка, за която се прилага параграф 2, може да разполага с допълнителен срок, непревишаващ две години, ако е необходимо, за да се позволи на икономическите субекти в тази държава-членка да се адаптират постепенно към системата на правото на препродажба, като запазват икономическата си рентабилност, преди да се е наложило да се прилага правото на препродажба в полза на правоприемниците на автора след неговата/нейната смърт. Най-малко дванадесет месеца преди изтичане на периода, посочен в параграф 2, съответната държава-членка информира Комисията, като излага доводите си, така че Комисията да може да представи становище, след съответни консултации, в срок от три месеца след проучването на такава информация. Ако държавата-членка не се съобрази със становището на Комисията, тя информира Комисията в срок от един месец и обосновава своето решение. Нотификацията и обосновката на държавата-членка и становището на Комисията се публикуват в Официален вестник на Европейските общности и се предават на Европейския парламент.
(4) В случай на успешно приключване в сроковете, посочени в член 8, параграфи 2 и 3, на международни преговори, които имат за цел да се разшири правото на препродажба на международно ниво, Комисията представя подходящи предложения.
Член 9 Право на получаване на информация
Държавите-членки предвиждат, че за период от три години от препродажбата лицата, които имат право съгласно член 6, могат да изискат от всеки професионалист на пазара на изкуство, посочен в член 1, параграф 2, да предостави информация, която може да бъде необходима, за да се осигури плащането на възнаграждението по отношение на продажбата.
Глава III. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 10 Прилагане във времето
Настоящата директива се прилага по отношение на всички оригинални творби на изкуството, както са определени в член 2, които на 1 януари 2006 г. все още са защитени от законодателството на държавите-членки в областта на авторското право или отговарят на критериите за закрила съгласно разпоредбите на настоящата директива на тази дата.
Член 11 Ревизионна клауза
(1) Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет не по-късно от 1 януари 2009 г. и на всеки четири години след това доклад за изпълнението и действието на настоящата директива, като отделя специално внимание на конкурентоспособността на пазара на модерно изкуство в Общността, по-специално по отношение на позицията на Общността във връзка със съответните пазари, които не прилагат правото на препродажба и насърчаване на творческия процес на хората на изкуството и условията за управление в държавите-членки. Тя разглежда в частност въздействието му върху вътрешния пазар и резултата от въвеждането на правото на препродажба в тези държави-членки, които не са прилагали това право на национално ниво преди влизането в сила на настоящата директива. При необходимост Комисията представя предложения за адаптиране на минималния праг и процентите на възнаграждението, за да се отчетат промените в сектора, предложения, отнасящи се до максималния размер, определен в член 4, параграф 1, и всяко друго предложение, което може да счете за необходимо, за да се засили ефективността на настоящата директива.
(2) С настоящата директива се създава Комитет за контакт. Той се състои от представители на компетентните власти на държавите-членки. Комитетът се председателства от представител на Комисията и заседава или по инициатива на председателя, или по искане на делегация на държава-членка.
(3) Задачата на комитета е: — да организира консултации по всички въпроси, произтичащи от прилагането на настоящата директива, — да улеснява обмена на информация между Комисията и държавите-членки за развитието на пазара на изкуство в Общността.
Член 12 Прилагане
(1) Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 януари 2006 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
(2) Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 13 Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 14 Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 27 септември 2001 година. За Европейския парламент Председател N. FONTAINE За Съвета Председател С. PICQUÉ